Балканите са
уникално място. Не просто поради забележителният си релеф и природни красоти. Тук
възниква най-древната европейска цивилизация. От тук тръгват към Средна и
Западна Европа организираното земеделие и скотовъдство. В нашите земи се
появяват най-древните европейски градове, дедите ни са най-старите златари. На наша
територия се наблюдава най-ранното разслоение на обществото и появата на царска
власт. Всички тези нещa обясняват защо в далечното минало гърците наричат предците
ни богоравни.
В очите на
другите хора нашите деди са били действително богове. Докато останалите народи
на Европа са тънели в мрака на Каменната епоха, у нас са се произвеждали изящни
златни украшения, медни сечива и оръжия. Майсторството на дедите ни в областта
на ковачеството ще остане ненадминато в продължение на няколко хилядолетия.
Знанията за обработка на злато, мед, бронз, а по-късно и желязо ни дават
безспорно предимство. Това предимство позволява на нашите предци да станат
голям и силен народ, който колонизира значителни територии в Европа и Азия.
http://www.briz15.com/wp-content/uploads/2012/10/Zlaten-nekropol.jpg?f22064
Не случайно
ковачеството е считано за нещо свръхестествено в древността. Смятало се е, че
тези, които могат да обработват металите са магьосници и демони. Преди около
6500 години предците на германи, келти, латини и др. са считали камъка за
най-твърдата материя. Ползвали са сечива от кремък, дърво и рог. Срещайки се с
дедите ни, предците на гърците, а и на западноевропейците са останали смаяни
виждащи изделия от сияен метал. Чудели са се как от парчета скала предците ни
са били в състояние да изработят нещо красиво и полезно.
Дори дедите ни са
се удивявали от способностите на своите съплеменници ковачи. Благодарение на
тях земеделецът е получавал по-ефикасни сечива, ловецът и боецът по-добри оръжия.
Това удивление е станало причина за възникването на култа към Кабирите, които са познати още под името
Великите богове.
За тях споменава
Херодот в своите писания. Бащата на историята счита култът за пеласгийски, но
споменава и това, че дори в египетския Мемфис има техен храм.Херодот добавя
също, че статуите на Кабирите приличат на Хефест и това не е случайно, а идва
от факта, че те са считани за негови деца.
Хефест е
предгръцко, т.е. трако-пеласгийско божество. Омир определя Зевс като баща на
богът-ковач, а на друго място съвсем ясно нарича Зевс бог на пеласгите. Остров
Лемнос е мястото, което е посочено като резиденция на Хефест, а също така и на трако-пеласгите – най-древните жители на Южните
Балкани.
Тези наши деди
обитават също и намиращият се в Тракийско Море остров Самотраки. Там е установен
култа към Кабирите. Диодор Сицилийски съобщава, че идвайки на Самотраки
финикиецът Кадъм бива въведен в мистериите преди да се ожени за Хармония –
дъщеря на тракийския бог Арес. Диодор
добавя и нещо интересно – вярвало се е, че Орфей става прочут и успява в делата
си поради това, че е бил посветен в самотракийските мистерии и самите богове му
се явавали.
https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiuZRuoykvMgtHpu867KuyzRSarQPotnRQXzoTcoJYe6jIMKfQ0jBqZEif1HJK2z5rRcbMTR_HzF4amWtghv2M8JoMS3qkCu1okTr04_9sURKY-qFmNsrGROoEyHNILrYVMf9MeqhykOtI/s400/cabeiri.jpg
За името на Кабирите се е вярвало, че идва от
названието на планината Кабир във
Фригия. Други легенди обаче разказват за разпространяването на култа към
Великите богове от Самотраки към Мала Азия (Троя). Страбон признава, че хората от
неговото време (I век) не знаят кои точно са Кабирите и често други божества са отъждествявани с тях. В
ново време редица изследователи смятат, че названието Кабири е от език на Ориента.
Действително в
арабския съществува дума кабир-велик, голям, но е пропусната възможността тази дума да е
заемка в този език. В галския например съществува дума каваро/кабаро-велик, голям, едър. Има дори галски цар Кавар, който е сякъл
монети през III век преди Христа...в Тракия.
Общото между келти и араби е това, че и двата народа са
повлияни от траки. Иполит твърди,
че галските друиди базират
своята религия на учението на тракиеца Залмоксис. Страбон пък пише за култ към Дионис сред келтите
живеещи край устието на Лоара. Алфред Холдер публикува епиграфски паметници, от
които става ясно, че галите почитат
тракийски богове като Белсурд/Сбелсурд, Кибела и др.
Колкото и странно да звучи арабите също са повлияни от предците ни. Херодот разказва, че в древността
арабите са почитали бог Дионис. А Дионис безспорно е тракийско божество. В своя
работа Плутарх споменава за обичая на траките абанти и мизи (наречени по-късно българи) да бръснат темето си и да оставят косата
да расте свободно в задната част на главата. Плутарх добавя, че това се
наблюдава и при арабите. Описвайки дрехите на тези хора Херодот споменава, че
те са като на траките, с тази разлика, че дрехите на траките са пъстри, т.е.
покрити с шевици.
Отново бащата на
историята съобщава за бойци колесничари в Северна Африка, дава и името им – гараманти. То е тракийско по произход и
е сродно на това на гареските
споменати от Плиний. Херодот споменава и за народ в Северна Африка (Либия), който не е местен и все още помни,
че е дошъл от земите край Троя (където е Мизия). Този народ е наречен от Херодот максии – явно калка на египетското
мешуе – мизи.
От тези данни
може да се отсъди, че в дълбока древност е ималo влияние на траки върху
арабите. Това влияниe трябва да е продължило дълго време, за да могат арабите
да копират тракийската дреха, прическа, а и временно на приемат тракийския култ
към Дионис. Щом арабите приемат облекло, обичаи и богове от дедите ни, защо да
не са заели и някоя друга дума?
Нека видим какво
е значението на името Кабири-Великите
богове. В работата си “Die Thrakischen Sprachreste” Димитър Дечев ги споменава и предлага тълкуване на името им. Въпреки, че този учен не смята траките за
предци на българите, той дава българска
етимология на името. Според Дечев името Кабири може да се изтълкува със стблг. дума кобъ- съдба, участ.
Сродни са разбира се и думите кобение-пророкуване, гадаене, коба-орисия. Най-точната успоредица обаче е кобар-гадател, човек, който може да предсказва...
Кабири, кобъ, коба, кобение, кобар са свързани също с кова, ковач, а и коварен.
Последната дума днес има негативно значение, по принцип отрицателно е и
значението на кобар. Това е така
понеже както бе споменато по-горе, ковачите са считани за хора със свърхестествени
качества, хора способни да правят магии. Има и друга причина - с идването на
християнството древните вярвания са обявени за езичество, нещо, което се
свързва с тъмните сили. И без това още в древността за Кабирите е говорено със страхопочитание. Култът към тези божества е
бил мистерия, т.е. предназначен само за една малка група хора. Това е
допринесло за възникването на неприязън. Тези, които не са били допуснати до
мистериите са се отнасяли с недоверие към изповядващите култа към древните богове-ковачи.
Всъщност
причината за съществуване на мистериите е ясна. Кабирите са били носители на важни знания, които е трябвало да бъдат
пазени. Поради тази причина до мистериите са допускани само малка група
хора притежаващи определени качества. Орфей е бил без
съмнение даровита личност. Друг посветен в култа към Кабирите е Филип
Македонски – бащата на Александър Велики. Преди него в древните тайни е
посветен и самия Херодот. Само хора с
добродетели и силна воля са били въвеждани в култа към древните богове.
По начало
Кабирите са били най-обикновени простосмъртни. Със сигурност са се занимавали с
ковачество както показва и името им. Благодарение на своите знания и умения
Кабирите успяват да извоюват уважението и дори страхопочитанието на своите
съплеменници. Все пак ковачът не е само носител на важни знания, но и човек
притежаващ значителна физическа сила. Всекидневната употреба на чука способства
за изграждане на здрава мускулатура.
Тези фактори са
помогнали на древните ковачи да станат и първите благородници, първите царе.
Най-ранните символи на царска власт са скептрите. Тези от Варненския некропол
са с формата на чук и на бойна брадва. Това показва достатъчно красноречиво, че
първите царе по земите ни, а и в цял свят са ковачите – тези, които са разгадали
тайната на топенето на медта и златото и тяхната по-нататъшна обработка.
http://www.omda.bg/public/images_more/varna_necropolis_applique_object_gold.jpg
http://www.inestravel.bg/resize_image_max/800/600/0BG/GoldenTreasures/Varna2.jpg
Обществото на
дедите ни е било здраво защото е било управлявано от хора притежаващи с
необикновена физическа сила, а и важни знания. Хиляди години наред предците ни
живеят на Балканите в невиждани и непознати на друго място хармония и
благоденствие. С течение на времето част от дедите ни мигрират в различни
посоки и се смесват с други народи. Важните знания биват предадени на други
хора наготово...
Без миграциите на
нашите предци, без знанията, които те дават нямаше да има нито Рим, нито Атина,
а историята на Европа щеше да е доста по-различна. Най-вероятно още през
Античността останалите народи на Европа щяха да са покорени и асимилирани от
пришълци дошли от Ориента.
Като че ли нашата съдба е да пазим континента
носещ тракийското име Европа. В най-дълбока
древност дадохме знания на дедите на латини, германи, келти. С помощта на
траките Александър Велики смаза Персийската Империя. По-късно дедите ни под
водачеството на княз Тервел спряха страшното арабско нахлуване през Босфора.
Благодарение на това, че през XIV век забавихме турците на Балканите, останалите европейци получиха време да
се подготвят и пред стените на Виена да отблъснат нападението на фанатизираните
ориеналци. Прочее, при битката край Виена, заедно с австрийци, поляци и др. са
се сражавали и българи показващи невероятно мъжество.
Време е Европа и
света да научат за тези неща. Време е да се разбере, че благодарение на реки от
българска кръв европейците живяха свободни и изградиха големи държави.
Време е да ни
бъде оказана благодарност, а и признателност за деянията на дедите ни. Ние трябва да
настояваме за това, трябва да разпространяваме неуморно истината за миналото си
и да живеем с гордо вдигната глава, знаейки, че сме потомци на велики хора.
