ДЕНЯТ НА БЪЛГАРКАТА

Поради политически пристрастия, ние понякога сме разделени по отношение на празнуването на определени дати. Това разбира се не е български проблем, в доста други държави хората се противопоставят едни на други, що се касае до исторически събития, а и исторически личности. Във Вирджиния, САЩ бе премахнат паметника на генерал Лий, на когото милиони американци гледаха като на герой. В Лондон по време на протестите на “Black lives matter” паметникът на Уинстън Чърчил бе покрит с графити. Докато една част от британците смята този политик като за спасител на страната по време на Втората Световна Война, то друга част го смята за расист. Във Франция пък, анти-расистки организации пледират упорито за промяна на имена на улици, кръстени на личности, свързани с колониализма и търговията с роби.

 

Както се уверяваме – касае се за световен, а не регионален феномен. В никакъв случай не е нещо, което е типично само за българите. За нас обаче е важно какво става в страната ни, в нашата област и нашето населено място. Няма спор, че живеем в интересни времена, няма спор и в това, че медиите играят огромна роля в насаждането на определени настроения в обществото. Индивидите и организациите, които хитро манипулират масите за своите цели няма да спрат никога своята дейност. Интересните са големи и насаждащите настроенията не ги е грижа какъв е резултата от тяхната дейност.

 

Сметката обаче идва при нас и не само при нас, но и при нашите деца, защото и те ще бъдат засегнати от това, което се е случило по наше време. Ясно ми е, че ние сме твърде малка сила, за да можем да се запазим напълно от чуждо влияние, това просто няма как да стане.

 

Напълно по нашите сили обаче е да търсим това, което ни обединява, това, което ни кара да се чувстваме единни. Колкото повече такива моменти има, толкова по-добре. Никой не може отрече, че атмосферата в дни като Трифон Зарезан, Гергьовден, Баба Марта (Първа пролет), Рождество Христово, Възкресение Христово и др. е радушна и приятна за всички ни. За момент забравяме пристрастията и си припомняме, че завета на предците ни е да сме заедно. А когато сме заедно е хубаво, гради се мост, ставаме по-силни.

 

В този дух имам едно предложение за нов празник – Ден на Българката. Моят избор се спира на 5 март не поради някакъв скрит символизъм, но нима е нужно нещо особено, за да окажем почит на българската жена! Тя сама по себе си е особена, тя сама по себе си е специална.

 

https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_29_09_18_10_41_21.jpeg

Да, има Бабин ден, има и 8 март, но и те си имат своя специфика. Един отделен празник не е излишен, не е в никакъв случай нещо прекалено, защото без българки няма бъдеще за народа ни – това никой не може да оспори. А и в интерес на истината, българката отдавна е заслужила да има свой собствен празник, чието ехо да отеква поне 365 дни.

 

https://m.netinfo.bg/media/images/28240/28240526/640-420-unikalna-kolekciia-ot-risunki-na-majstora-pokazvat-v-muzeia.jpg

https://ilovebulgaria.eu/vladimir-dimitrov-majstora-kartini/

Тези 365 дни не са посочени като метафора, те трябва да се превърнат в реалност, ако искаме и основата на празника да е истинна. Създаването на празник Ден на Българката няма за цел да отменя хубавия наш празник Бабин ден, няма да цел и да отрича 8 март, Денят на българката е само едно допълнение, и пак ще наблегна – отдавна заслужена почит.

https://prabook.com/web/show-photo.jpg?id=2284254&cache=false

Не съм политик и нямам нужното влияние, но вярвам в постоянството, зная, че ако един човек упорито следва някакъв идеал, то този идеал рано или късно ще се превърне в реалност. За мен създаването на празник като Ден на българката е идеал, който си заслужава да бъде следван. Дай Боже, един ден и други народи да вземат пример от нас и поглеждайки на жените, да видят в тях истинската им същност! Дай Боже, един ден ние да влезем в историята с това, че първи сме поставили жената на заслужения от нея пиедестал!

 

Времената на придобиване на слава на бойното поле са отминали отдавна. В никакъв случай не пренебрегвам силата и храбростта на българския мъж, но живеем в епоха, в която един жалък психопат с едно натискане на копче за старт на ракета, може да сложи край на живота на милиони храбри и силни хора.

 

Слава можем да придобием на друго място – в духовната сфера, като това няма да е дебют за нас. Дедите ни са известни не само като добри бойци, но и като духовни водачи, като създатели на човеколюбиви доктрини, като хора на светлината. А какво по-хубаво от това да дадеш първия пример на това, че е възможно да се създаде общество, в което насилието над жени е нещо непознато. Кой не би се възхитил от държава, в която на жената се оказва нужното внимание и уважение, и тя има свой празник, чието ехо трае 365 дни.

 

Зная, че хубавите неща стават бавно и не си правя илюзии, че в случая ще има бърз резултат, но пък е важно да се постави някаква основа, върху която да се гради: упорито и съзнателно. Аз ще поздравя жените около мен днес, а и ще продължавам да го правя до края на живота си. Уверен съм, че моите роднини и приятели ще сторят същото и в крайна сметка ще се стигне до голяма група хора, които да подемат инициативата за създаване на специален Ден на Българката. С неговото реализиране, но най-вече с възпитаването на младото поколение, с въвеждане на ново мислене, ще се стигне до нещо прекрасно!

 

Това на този момент е мечта, но българите винаги са били в състояние да превърнат мечтите в реалност. Вярвам, че миналото ще се повтори, вярвам и, че ние отново ще влезем в старата си роля на духовни водачи. В крайна сметка – това е нашето естество.

БЪЛГАРСКАТА ДУМА ЖЕНА В ТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ

По време на спор, противниците ми често излизат с твърдението, че моето тълкуване на определена тракийска дума няма как да е вярно, понеже подобни думи същестуват и в други езици. Да, наистина по-голямата част от нашия речников запас, показва силна близост със сръбски, хърватски, словенски, полски, украински, руски. Това обаче в никакъв случай не е проблем.

Викингите са оставили голямо количество рунически надписи и бивайки германски народ, доста от присъстващите в старите посвещения думи, се срещат не само в шведски, датски и норвежки, но също в немски, холандски, английски. Тези паралели, близостта на дадени думи от речта на викингите, с думи от немски, холандски и др. не са причина да отречем, че определен рунически надпис е направен от викинги.

Освен близостта на езиците, трябва да се обърне внимание и на нещо друго. Това са историческите свидетелства, характера на фолклора, антропологичния тип на хората – техния външен вид и т.н. По отношение на историческите извори, с изключение на сърбите, от всички останали народи от славянската езикова група, само ние българите сме свързвани с траките и то в продължение на около 1100 години.

Отново, при нас се среща доминантният антропологичен тип характерен за траките – хора с кестенява коса и лека пигментация на кожата. Пак ние сме носители на културата създадена преди хилядолетия от Орфей, Евмолп, Залмоксис и още много други духовно извисени представители на траките. Тази древна култура е съхранена в нашия фолклор – факт, който е установен от етнолози като Евгений Теодоров.

Ето това е най-важното, същественото, то ни позволява да се наречем потомци на първия цивилизован народ на Европа, а и света. Приликата на българския език със сръбски, хърватски, словенски и т.н. само показва, че дедите на сърбите, хърватите, словените и т.н. могат да бъдат наречени роднини на траките, а такива са илирите. Те са хора обитавали в древноста земите на Сърбия, Хърватско, Словения, но също Чехия, Полша, Русия.

Нека сега да обърнем внимание на няколко тракийски надписа, които съдържат важна за историята ни информация. В посвещенията оставени от дедите ни срещаме имена като Авлу-зенис, Бри-зенис, Виси-зенис, Дула-зенис, Епти-зенис, Зера-зенис, Мука-зенис и др. Цитирайки Bechtel, Димитър Дечев съобщава, че частицата -зенис/ζενις отговаря на гр. γένης и авест. zanta-роден.

С това виждане  съм съгласен, но съм длъжен да добавя, че са пропуснати ценни подробности. Присъстващата в речта на Заратустра дума zanta-роден е свързана с авест. gǝnā, ǰaini-жена, съпруга, а и със санскр. jani-рождество, раждане, потомство, майка, жена. Връзката между българската дума жена и трак. -зенис/ζενις е очебийна, но нито в етимологическите речници, нито при тълкуването на тракийските думи, някой е направил дори бегло споменаване.

Най-ранното значение на жена е раждаща, поради това и древната дума -зенис/ζενις притежава значение роден. Дулазенис притежава смисъл – роден от богинята Дула, Ептазенис е представянето на роден от богинята Епта. Тези имена са теофорни, т.е. вдъхновени са от название на божество. Малко по-различно е Висизенис, тук частицата виси може да се обясни със стблг. вьсъ-село, т.е. Висизенис = роден в селото.

За наше щастие ние разполагаме и с други доказателства за това каква е била думата за жена в речта на Орфей. По време на разкопки на могилите край село Дуванлий, Пловдивско, археологът Богдан Филов намира голямо количество интересни артефакти, сред които и пръстен с надпис: HYΣIH…..ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  (транскр. с кирилица - ЕУСИЕ ДЕЛЕ МЕЗЕНАИ).

http://groznijat.tripod.com/thrac/DUVANLI.jpg

Правени са немалко опити за тълкуване, като най-впечатляващото за мен е това на италианския учен Виторе Пизани. Той превежда ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  като “fecit me uxori” – направи ме жената, съпругата. ΔΕΛΕ съотвества на стблг. дѣло, род. п. дѣлесе-дело, дѣлати-правя.

ΜΕ отговаря съвсем точно на кратката форма на личното местоимение мене -ме.

ΖΕΝAI означава разбира се жена, като трябва да се уточни, че типичния за днешния български език задпоставен определителен член -та (в жената), се появава сравнително късно в речта ни – чак през Средновековието.

Трябва да се кажат и няколко думи за началния текст на надписа. Смятам, че ЕУ/HY отговаря на стблг. показатено местоимение ево- ето, ето това. За жалост част от думата СИЕ/ΣIH е заличена и можем само да гадаем за вида, а и значението и. Навярно българската диалектна дума сивна-хвърлям, снемам е свързана с древната СИЕ-ΣIH, като смисъла е хвърлен, снет предмет, жертвен обект.

В такъв случай, превода на HYΣIH…..ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  е: Това е жертвен предмет, направи ме жената (на починалия).

Съществува още един много интересен надпис, на който,  поне по мое виждане се среща българската дума жена. За този паметник, цитирайки учените Биттел и Гютербок, съобщава лингвистът Владимир Нерознак. Касае се за име изсечено на тъмновиолетов камък, намерен в Богазкьой, Турция – земята обитавана от дедите ни фриги и мизи. Нерознак уточнява, че освен фригийските букви, по предмета са изсечени и йероглифи (навярно хето-лувийски бел.моя).

Понеже посоката на четене е неясна, възможни са две четения ZAINU или UNIAJ.За тълкуването са предложени са няколко лични имена – Ζαυευ, Νουνας, Оννης. Аз лично смятам, че ZAINU/ЗЕНУ съотвества най-точно на стблг. женоу-на жената, на съпругата. Тъй като надписа е фрагментарен, ние няма как да разберем за чия жена, съпруга става дума, но печат с примерен надпис  - (това принадлежи) на жената (на Атис), е нещо съвсем в реда на нещата.

Ако създателите на Български Етимологически Речник, а и специалистите, които са изучавали тракийската ономастика бяха по прецизни, днес щяхме да знаем доста повече за езика на далечните си предци. 

Оказва се, че древната ни дума за жена се е запазила в почти непроменен вид. Това не бива да ни учудва защото използваните в епохата на Орфей думи баба, ма, деде, тате, гелавос, янатера и т.н. съотвестват на българските баба, ма-майка диал., дядо, тате, зълва, ѥтры (йентры)-етърва.

За пореден път се уверяваме, че народа ни пази ревниво традициите си, като езика е един от най-важните. Неслучайно българската реч има магично звучене. Неслучайно българските народни песни  сякаш идват от някакав друг свят. Донякъде е така защото основите на нашата култура са положени в незапомнени времена тук на Балканите, тогава когато всичко е било чисто и предците ни са живели в пълна хармония с природата. Бивайки хора на светлината, дедите ни са се докоснали до божественото и така са били облагородени.

Това е ценен дар защото злато може да бъде откраднато, летописи изгорени, или  преписани по-късно, но с положени в тях лъжи, благородството от друга страна, няма как да бъде откраднато. Истинският българин – будният, смелият, потомъкът на земята, носи благородството в себе си и никой не може да му го отнеме. Истинският българин не се оплаква, а действа, не ругае, а мисли как да намери разумно разрешение. Такива бяха дедите ни, такива сме длъжни да бъдем и ние, ако искаме да носим святото име на предците ни.

Използвана литература:

1.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

2.В.П.Нерознак, Палеобалканские языки, Наука, Москва, 1978

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;