ДЕНЯТ НА БЪЛГАРКАТА

Поради политически пристрастия, ние понякога сме разделени по отношение на празнуването на определени дати. Това разбира се не е български проблем, в доста други държави хората се противопоставят едни на други, що се касае до исторически събития, а и исторически личности. Във Вирджиния, САЩ бе премахнат паметника на генерал Лий, на когото милиони американци гледаха като на герой. В Лондон по време на протестите на “Black lives matter” паметникът на Уинстън Чърчил бе покрит с графити. Докато една част от британците смята този политик като за спасител на страната по време на Втората Световна Война, то друга част го смята за расист. Във Франция пък, анти-расистки организации пледират упорито за промяна на имена на улици, кръстени на личности, свързани с колониализма и търговията с роби.

 

Както се уверяваме – касае се за световен, а не регионален феномен. В никакъв случай не е нещо, което е типично само за българите. За нас обаче е важно какво става в страната ни, в нашата област и нашето населено място. Няма спор, че живеем в интересни времена, няма спор и в това, че медиите играят огромна роля в насаждането на определени настроения в обществото. Индивидите и организациите, които хитро манипулират масите за своите цели няма да спрат никога своята дейност. Интересните са големи и насаждащите настроенията не ги е грижа какъв е резултата от тяхната дейност.

 

Сметката обаче идва при нас и не само при нас, но и при нашите деца, защото и те ще бъдат засегнати от това, което се е случило по наше време. Ясно ми е, че ние сме твърде малка сила, за да можем да се запазим напълно от чуждо влияние, това просто няма как да стане.

 

Напълно по нашите сили обаче е да търсим това, което ни обединява, това, което ни кара да се чувстваме единни. Колкото повече такива моменти има, толкова по-добре. Никой не може отрече, че атмосферата в дни като Трифон Зарезан, Гергьовден, Баба Марта (Първа пролет), Рождество Христово, Възкресение Христово и др. е радушна и приятна за всички ни. За момент забравяме пристрастията и си припомняме, че завета на предците ни е да сме заедно. А когато сме заедно е хубаво, гради се мост, ставаме по-силни.

 

В този дух имам едно предложение за нов празник – Ден на Българката. Моят избор се спира на 5 март не поради някакъв скрит символизъм, но нима е нужно нещо особено, за да окажем почит на българската жена! Тя сама по себе си е особена, тя сама по себе си е специална.

 

https://bg-nacionalisti.org/BNF/gallery/1_29_09_18_10_41_21.jpeg

Да, има Бабин ден, има и 8 март, но и те си имат своя специфика. Един отделен празник не е излишен, не е в никакъв случай нещо прекалено, защото без българки няма бъдеще за народа ни – това никой не може да оспори. А и в интерес на истината, българката отдавна е заслужила да има свой собствен празник, чието ехо да отеква поне 365 дни.

 

https://m.netinfo.bg/media/images/28240/28240526/640-420-unikalna-kolekciia-ot-risunki-na-majstora-pokazvat-v-muzeia.jpg

https://ilovebulgaria.eu/vladimir-dimitrov-majstora-kartini/

Тези 365 дни не са посочени като метафора, те трябва да се превърнат в реалност, ако искаме и основата на празника да е истинна. Създаването на празник Ден на Българката няма за цел да отменя хубавия наш празник Бабин ден, няма да цел и да отрича 8 март, Денят на българката е само едно допълнение, и пак ще наблегна – отдавна заслужена почит.

https://prabook.com/web/show-photo.jpg?id=2284254&cache=false

Не съм политик и нямам нужното влияние, но вярвам в постоянството, зная, че ако един човек упорито следва някакъв идеал, то този идеал рано или късно ще се превърне в реалност. За мен създаването на празник като Ден на българката е идеал, който си заслужава да бъде следван. Дай Боже, един ден и други народи да вземат пример от нас и поглеждайки на жените, да видят в тях истинската им същност! Дай Боже, един ден ние да влезем в историята с това, че първи сме поставили жената на заслужения от нея пиедестал!

 

Времената на придобиване на слава на бойното поле са отминали отдавна. В никакъв случай не пренебрегвам силата и храбростта на българския мъж, но живеем в епоха, в която един жалък психопат с едно натискане на копче за старт на ракета, може да сложи край на живота на милиони храбри и силни хора.

 

Слава можем да придобием на друго място – в духовната сфера, като това няма да е дебют за нас. Дедите ни са известни не само като добри бойци, но и като духовни водачи, като създатели на човеколюбиви доктрини, като хора на светлината. А какво по-хубаво от това да дадеш първия пример на това, че е възможно да се създаде общество, в което насилието над жени е нещо непознато. Кой не би се възхитил от държава, в която на жената се оказва нужното внимание и уважение, и тя има свой празник, чието ехо трае 365 дни.

 

Зная, че хубавите неща стават бавно и не си правя илюзии, че в случая ще има бърз резултат, но пък е важно да се постави някаква основа, върху която да се гради: упорито и съзнателно. Аз ще поздравя жените около мен днес, а и ще продължавам да го правя до края на живота си. Уверен съм, че моите роднини и приятели ще сторят същото и в крайна сметка ще се стигне до голяма група хора, които да подемат инициативата за създаване на специален Ден на Българката. С неговото реализиране, но най-вече с възпитаването на младото поколение, с въвеждане на ново мислене, ще се стигне до нещо прекрасно!

 

Това на този момент е мечта, но българите винаги са били в състояние да превърнат мечтите в реалност. Вярвам, че миналото ще се повтори, вярвам и, че ние отново ще влезем в старата си роля на духовни водачи. В крайна сметка – това е нашето естество.

КАКВО КАЗВАТ ЧУЖДЕНЦИТЕ ЗА БЪЛГАРКАТА

Историята на нашия народ не започва през прословутата 681-ва година. Не започва и два века по-рано, когато император Зенон търси помощта на дедите ни в борбата си с готите [480 г.]. Началото е реално няколко хилядолетия по-рано.

Названието българи възниква преди повече от 3300 години на Балканите. Това е име, което принадлежи на част от тракийския народ мизи. С течение на времето то се налага над всички техни роднини - гети, пеони и др. Точно по същия начин се налагат етническите имена елини и германи. Това е обяснено пределно ясно от старите автори Корнелий Тацит и Аристотел.

Нека не забравяме, че както мащабните проучвания на д-р Методи Попов показаха, че болшинството от нас са от същия антропологичен тип както народа на Орфей, така също и резултатите от генетичните изследвания доказаха, че за изчезване на траките в никакъв случай не може да се говори. Етнологът Евгений Теодоров дори определи нас българите като хора имащи пълното право да се нарекат преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството – тази на траките.

Ние имаме пълното право да наречем наши предци, а дори и древни българи възпетите от Омир цар Резос, пеонът Астеропей, мизиецът Хромий, фригийките Хекуба, Ниоба, а и други герои. Древни българи е най-правилното название понеже ние сме както културни, така и кръвни наследници на тези хора, наричани в далечното минало траки. 

Щом учените в цял свят определят живелите през Бронзовата епоха микенци за гърци, то и ние имаме право да наречем предците си от Бронзовата епоха с името българи. Ето за това започвам с чуждите свидетелства за качествата на българските жени не от Средновековието, а от доста по-ранна епоха. Това е напълно справедливо и оправдано.

Още преди Троянската Война нашите предци са привлекли вниманието на съседните народи. На жените обитаващи древните ни земи, чужденците са гледали често като на свръхестествени същества, полубогини с неописуема хубост и чар. Като такива те раждат и деца с необикновен талант. За потомци на тракийските музи са обявени митичните певци, поети и жреци Орфей, Лин, Евмолп, да не забравяме и цар Резос – син на музата наречена Сладкогласна. За музиканта Тамир пък се твърди, че е роден от нимфата, чието име може да се преведе като Светлоока...

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Lenoir,_Charles-Amable_-_A_Nymph_In_The_Forest.jpg/170px-Lenoir,_Charles-Amable_-_A_Nymph_In_The_Forest.jpg

Това, че тракийските жени са считани за нимфи, музи, несъмнено се дължи на тяхната необикновена красота, която истински омагьосва чужденците посетили земите ни. Неслучайно родената в град Айсюме благородничка Кастанира e наречена миловидна и подобна на богиня.

Многото и необикновени дарби на тракийската жена, стават причина и за възникването на вярването, че ямбическата поезия е създание на тракийката Ямба. Действително терминът ямб не притежава гръцка етимология. Специалистите смятат, че се касае за тракийска заемка. Това се потвърждава от факта, че съществува тракийска богиня с име Ямба Дула. Тя е спомената в работи на лингвистите Владимир Георгиев и Димитър Дечев.

                          Изображения от Казанлъшката гробница

Тракийката Ямба е дъщеря на бог Пан и внучка на бог Хермес, който според бащата на историята е родоначалник на тракийската аристокрация. Тези сведения позволяват да се предположи, че Ямба е от благородно потекло и израствайки в царския двор тя е в състояние да получи високо образование, което от своя страна да и позволи тя самата да направи нововъведение - ямбическия стих.

Държа да отбележа, че надарените с рядка красота тракийски жени не са били рядко изключение, а по-скоро нещо съвсем нормално за страната на Орфей (както впрочем е и днес у нас). Теано, дъщерята на цар Кисей е описана като забележителна хубавица. Херодот разказва за това как лемносците биват така запленени от чара на тракийките, че започнали да пренебрегват съпругите си и в крайна сметка ги изоставили напълно. Това разбира се предизвикало ужасна ревност у лемноските жени и ги подтикнало да избият своите мъже.

http://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

Хораций е омагьосан от Хлое – тракийка, която е не само хубава, но и владее до съвършенство музикални инструменти. Римският поет е така силно впечатлен, че споделя за готовността си да умре за русокосата Хлое. Красивите тракийки са често споменавани в работите си и Аристофан. Анакреонт оприличава младо тракийско момиче, което познава с грациозна тракийска кобилка. Георги Михайлов съобщава за един анекдот за Талес, в който се говори за остроумна и миловидна тракийка. За необикновената хубост и хармонично тяло на тракийката Родопа знаем благодарение на разказите на Херодот.

                      Портрет на тракийка - Оструша могила

От красотата на тракийките (българките от времето на Античността) се е възползвал Пизистрат. След прогонването си от Атина, този гръцки политик подговя добре своето завръщане. Залага не само на военната помощ на Лигдам от Наксос, но също така урежда истински спектакъл при влизането в си в полиса. Със съдействието на Мегаклес, той успява да внуши, че самата богиня Атина го подкрепя. Това той прави като наема Фия - една изключително красива тракийка с висок ръст, облича я като божеството покровител на града и поставяйки я на колесница влиза през портите. Смаяни от величествената гледка, гърците приемат прогонения тиран с отворени обятия.

Разровим ли работите на старите автори ще намерим и други сведения за качествата на тракийките (българките от времето на Античността). Ариан от Никомедия разказва за нимфата Траке, която била веща в заклинанията и лечението. Тя била в състояние както да избави някого от болест давайки му нужните билки, така и да омая друг и да го накара да страда посредством баене. Несъмнено Траке не е изключение, а по-скоро типична представителка на нашия народ – жена, която е близо до природата и благодарение на това е научила тайните й. Траке е жена, която притежава не само с красота, но и сила.

Такива са качествата и на Хекуба – съпруга на цар Приам и дъщеря на фригийския цар Димант (или Кисей според други извори). Тя е вярна съпруга, майка на много деца, най-известните от които са Парис, Хектор, Хелен, Дейфоб, Антиф, Хипоной, Касандра, Креуса, Лаодика, Поликсен, Троил, Полидор. Многодетна майка е и Ниоба, за която се казва, че е родила дванадесет, или четиринадесет деца. Гордостта й от качествата, а и броя на синовете и дъщерите й била толкова голяма, че дори предизвикала ревността на боговете.

Има и друг особен аспект от облика на тракийската жена. Тя не е отстъпвала по сила и храброст на мъжете. Била е в състояние да борави с копие, меч и лък като истински войн. От легендата за Харпалика научаваме, че тракийската благородничка е обучена да язди кон още в най-ранна възраст. Баща й я карал да пие мляко направо от вимето на кобилата. Този обичай прочее е описан като характерен за старите българи.

Тракийските жени са били обучавани в бойното изкуство, не защото народът ни е бил войнолюбив и е обичал кръвопролитията, а защото животът в древността е бил труден и опасен. По нашите земи е имало не само много мечки, вълци и чакали, но дори и лъвове. Освен това на наша територия често са идвали чужденци с цел да отвлечат хора и да заграбят собственост. Който е запознат с омировата “Одисея” знае и за коварното нападение над градовете на киконите, при което жени и деца биват отвлечени. Този, който не е бил в състояние да се защити е бил обречен. Предците ни са знаели това доста добре и са обучавали не само момчетата, но и момичетата във военното дело.

https://i.pinimg.com/736x/d1/d8/e0/d1d8e09d11446c01d567fa497c73bdb1.jpg

Благодарение на Херодот разполагаме с описание на пеонските жени, или по-точно тяхното невероятно трудолюбие. Бащата на историята разказва за това как цар Дарий среща младо момиче – високо и стройно, облечено в красиви дрехи. На главата си тя носела стомна, държала юздите на кон и същевременно предяла. Персийският владетел останал смаян защото никъде не бил виждал подобно нещо, нито в Персия, нито в Лидия, нито където и да било в Азия. На въпроса откъде идва тя и дали всички нейни сънароднички са така работливи, братята на момичето отвърнали, че всички пеони са сръчни и способни...

Дали разказа на Херодот почива на реална случка, няма как да се докаже, но във всеки случай, в представите на гърците, а и други народи, тракийските жени се отличават ярко със своите способности и забележително трудолюбие. Това е традиция, която продължава и до ново време както отбелязва Георги Михайлов коментирайки разказаното от бащата на исорията: “...на пазара в Охрид млади и здрави жени, облечени в тежки и живописни премени, да носят на главата цяла дървена люлка с дете, на гърба – задянат цедилник със стока, а в ръцете – хурка, или кошница. Да се привърже за пояса кон или магаре е лесно и сигурно са го правели.“

Както споделя Михалов на друго място в своята работа – тракийките (българките от времето на Античността) са осъзнавали добре цената си. Освен, че са били приветливи, красиви, работливи и добри, те са имали и високо самочувствие. Мъжете са давали много, а и ценни дарове на родителите на своите съпруги, които пък, в случай, че са оставали недоволни от мъжа си са имали правото да го напуснат и да се завърнат в бащиния дом. Традицията на даване на голям дар за съпругата продължава да съществува дори в средновековната българска държава. За това съобщава проф. Петър Ангелов.

Освен с физическата си красота тракийките (българките от времето на Античността) са имали пъстро, майсторски бродирано облекло, което не се е различавало особено от традиционната българска носия. За това свидетелстват както шарките по идолите от далечното минало, така също изображенията от вази и стенописи.

             Възстановка на женска носия от Бронзовата епоха

В края на XIX век, за древния характер на живописната българска женска носия споменава Джеймс Бейкър:  “…Женското облекло е се отличава с ярките си багри, a комбинациите във всяко село са различни...Съществуват много разновидности на селските дрехи, като цветовете са така умело подбрани, че създадената хармония гали окото. Техните пафти, гривни и др. украшения са от сребро и са майсторски направени, а също и високо ценени. Те се предават от майка на дъщеря като наследство. Интересното е, че формата на пафтите показва силна прилика с украшенията на етруските (древен народ от земите на Италия), които са бяха намерени по време на археологически изследвания. Възможно е тази прилика да се дължи на общ етнически произход.”

Съвсем естествено да очакваме, че ако по време на Античността жените от нашите земи са се отличавали с необикновената си хубост и чар, то това ще продължи и в по-късни времена. Това разбира се е така, а и няма как да е различно след като траки и българи са имена на едни и същи хора, но от различни епохи.

Един от нашите най-добри медиевисти – Петър Ангелов представя ценни данни в своя работа засягаща външния вид и характера на дедите ни по време на Средновековието: “ За своята баба Мария, която била внучка на българския цар Иван-Владислав (1015-1018), Ана Комнина пише, че водела потеклото си от българите и била с такова хармонично тяло, че по отова време нямало нито една жена, по-хубава от нея“ -  

Друг наш способен медиевист – Пламен Павлов, също дава интересни сведения, които ни помагат да се убедим, че красотата на българската жена е необикновена и веднага впечатлява тези хора, които са посетили земите ни: “Чуждите пътешественици от епохата на османското владичество не крият възторга си от хубостта, ведрия характер, физическата и нравствена чистота дори на обикновените български селянки. Един средновековен персийски поет е споделил със своите читатели – красива като българка”. 

За благостта и доброто сърце на българката съобщава един френски пътешественик от XVIII век – Пиер Огюстен Ги: “Минавайки през тези места, видяхме жени по вратите с мляко и сладкиши, които предлагаха на пътниците. Девойките ни хвърляха жито и ечемик, за да ни пожелаят изобилие, обект на пожеланията ни….Българските жени са толкова разумни, че човек не би повярвал, ако не го е изпитал...”

Същият този автор успява да открие и друго качество, което не е очаквал да намери в представителка на нежния пол, а именно безстрашие и сила. Разхождайки се в околностите на българско село, французинът бива нападнат от кучета, които пазят добитъка. Ужасен от ръста и озлоблението им, чужденецът си мисли, че вече е дошъл края му, когато едно момиче го избавя от бедата: “Небето я изпрати. Жената въоръжена с върбов клон, най-напред отстрани кучетата и ми даде знак да я следвам. Тя ме заведе до нашия конак, където пристигнах с тази глутница кучета, които не спираха да ме лаят. Възнаградих освободителката си, която дойде тъкмо навреме, понеже бях много затруднен...от нищо не се страхувам тук, както от българските кучета…”

Едно от най-сполучливите описания на българските жени е дал акад. Адолф Бланки. През първата половина на XIX век този учен посещава страната ни е сило удивен от видяното: “ Високи и стройни, българките са приятни, състрадателни и трудолюбиви. Майчинските и сестринските грижи, с които обкръжават настанения в у дома им чужденец, са наистина трогателни…Момичетата, девиците биха могли да се покрият с великолепните си коси като с дреха. И когато принудени да отидат по бърза работа, нямат време да повдигнат русите или черните си плитки, развяващи се зад тях като поли на връхна дреха, косите им се влекат по цветята на ливадите. Гледайки за първи път тези хубавици, мислим, че сънуваме. Възхищаваме се от формите, в които най-мъжествената енергия не заличава нежността на очертанията. Гледаме с почуда да минават край нас тези балкански девици, като газелата, която бяга по пустинята, или лебеда, който плува в гръцките езера. Запитвайки ги нещо, пътникът се бои да не намери, че са мълчаливи – тъй по изглед принадлежат на друга епоха от човешкия род. Бои се да не би с величествената си хубост на антична статуя да имат и безчувствеността на статуята. Но когато забележи, че под суровата си външност тези хубави създания крият способна за нежни чувства душа, преживява миг, чрез който извън волята си започва да се съмнява в превъзходството на цивилизованите жени (на Западна Европа) над тези девици на природата. Нека художниците, които биха желали да намерят най-простодушните лица на Перуджино, най-нежните създания на Фра Анжелико и на флорентинските стенописи, посетят Балканите.”

Знаейки истината за нашия произход, ние не бива да се учудваме, че талантът на тракийските музи продължава да живее в българските жени. Техните гласове омайват както сънародници, така и чужденци и оставят впечатления, чието ехо отеква дълго време. Джордж Хариъсън – един от Бийтълс, човек с изумителни способности в областа на музиката споделя, че любимият му албум е “Мистерията на Българските Гласове”.

                              Янка Рупкина и Джордж Харисън

http://beatlephotoblog.com/photos/2014/08/1.JPG18.jpg

http://beatlephotoblog.com/page/30

Журналистите от “Le Figaro” казват за нашите певици следното: “Божиите пътища са неведоми, но великите гласове на България са също такива, те са уникални, прекрасни...”

Очарован е и Куинси Джоунс, който най-откровено признава, че “няма по-голямо удоволствие от това, като се прибере от работа, да седне на дивана с бутилка бира в ръка и да послуша българските гласове...”

Излишно е да се напомня за грацията, чара и професионалните качества на българските гимнастички. Те са оставили живи спомени у милиони хора успели да видят техните изпълнения. За тези момичета съм чувал доста комплименти. Немци, холандци, белгийци и др. са наричали българските гимнастички нежни нимфи, обгърнати с магия, прекрасни, невероятни, неземни.

Дори и обикновените българки привличат днес погледа на чужденците, което не е учудващо, като се има предвид това, че у нас представителките на нежния пол са потомки на тези, които преди няколко хиляди години смаяха Омир, очароваха Херодот, накараха Хораций да въздиша, а Ариан да тръпне от възхищение.

Макар от доста време нашето общество да е патриархално, ролята на жената, майката, никога не е излизала на заден план. Българските възрожденци са знаели това прекрасно и са го отразили в стиховете си. Пишейки за майка си Вазов споделя: “Душата ми от теб научи да мрази, да обича страстно, от твоята душа засучи любов към всичко, тук прекрасно. Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блещеше, ти и човека в мен създаде - ти два пъти ми майка беше!”

Нежните рамена понякога са носили цели семейства, а когато съдбата е изисквала, българката се е превръщала и във воин. Едва ли щяхме да преживеем толкова много чужди подтисничества, ако българските жени не бяха носителки на древната сила, на старата магия, на свещеното желание да създадат нов живот и да го насочат в правилната посока. Каквото и да каже човек, няма да е достатъчно, за да може да благодари както подобава. За това – от мен поклон!!!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЛАГАМ ЛИНК КЪМ ЕДИН ОТ ТЕЗИ ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! 

https://www.youtube.com/watch?v=p2J373z8FKw

Използвана литература:

1.П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците (VII-XIV век), Парадигма, София, 2011;

2.П.Ангелов, Българско Средновековие, Полис, София, 2007

3.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

4.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

5.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

6.П.Павлов, Забравени и Неразбрани Събития и Личности от Българското Средновековие, Сиела, София, 2010;

7.Х.Данов, Траки, Народна Просвета, София, 1979

8.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

9.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 

10.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

11.Б.Цветкова, Един френски пътепис за българските и балканските земи през XVIII в., Известия на НИМ, Т2, Изд. Наука и Изкуство, София, 1978;

12. Ст.Минкова, Т.Трифонов, Народно-психологически щрихи на българина, Изд. ОФ, София, 1990; 

13.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren,Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;

14.D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;

15.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

16.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

17.W. Leaf, The Iliad, edited, with apparatus criticus, prolegomena, notes, and appendices, Macmillan, London, 1900; 

Извори от интернет:

http://www.burgas.utre.bg/2013/10/24/191080-biytulsut_dzhordzh_harisun_bil_omagyosan_ot_zlatnia_glas_na_yanka_rupkina

http://www.bulgarianvoices.com/cat_9.html

http://bnr.bg/en/post/100734787/yanka-rupkina-strandja-songs-are-my-life-salvation-the-symbol-of-bulgaria

БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В СТАРИТЕ ИЗВОРИ

Всеки народ има свой особен облик. Едни хора са храбри, силни, справедливи, други пък са коварни, слаби и лишени от мъжество. В продължение на дълги векове различни автори са давали своето мнение за качествата на нашия народ. Същото е направено и за гърците. Разгледаме ли древните извори ще установим, че за разлика от южните ни съседи, нашите предци са представени в доста по-добра светлина.

Преди около 2000 години Тит Ливий предава думите на римски военоначалник – "Ето, македонци, траки и илири – все силни и войнствени народи, докато сирийците и азиатските гърци са най-долният човешки род, годни само за слугуване". (T.Livy, History of Rome from its foundation, XXXVI-17).

За коварството и безчестието на на гърците пише и Вергилий - “Timeo Danaos et dona ferentes” – Страхувам се от данайците (гърците), дори когато носят подаръци. Тук става дума за постъпката на данаевите дъщери, които убиват своите мъже през първата брачна нощ. Гръцкото двуличие е забелязано и от Ювенал, който употребява следния израз – “Natio…comoeda est” – Това е народ на хитри преструвачи (A.N.Sherwin-White, Racial Prejudice in Imperial Rome, p.74).

Татиан Асирийски реагира с възмущение на гръцкото самохвалство. Старият автор напомня на възгорделите  ce гърци, че" те дължат знанията си по птицегадателство на фригите, че Орфей ги е научил на песни, музика и мистерии, че от египяните е взета геометрията, от финикийците азбуката, от вавилонците астрономията"...и въпреки гова гърците имат наглостта да си припишат тези неща...

http://www.earlychristianwritings.com/text/tatian-address.html

Докато Юстиинан Велики хвали тракийската храброст и мъжество, то Прокопий Цезарийски споделя за гърците, че са страхливи и негодни за военна служба  (В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965, стр.62).

Доста време след Юстиниан, един друг благородник – Робърт от Лондон споделя следното за гърците – “Ако питате за войнствеността на гърка, той се сражава не с оръжие, а с хитрост. Ако питате за верността му – като приятел може да ви напакости, а като враг не може да ви причини беда.... Това племе е вероломно, поколение негодно и съвсем изродено...

Гърците деградираха напълно в жени, като изоставиха настрана всякаква мъжественост, както на думи, така и по дух. Те с лекота се кълнат в това, което според тях би ни се понравило, но никога не спазват клетвите си към нас, нито пък проявяват себеуважение...

Който е опознал гърците, ще каже, ако бъде попитан, че когато те се бият стават жалки в крайното си унижение, но когато имат надмощие те са арогантни и упражняват жестоко насилие над подвластните си...”. (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.50-51).

Дори и главата на Римо-Католическата църква не се изказва ласкаво спрямо гърците предупреждавайки българският цар Борис I – “ И тъй, не следвай гърците защото те си служат винаги с лъжливи доказателства, винаги се занимават с коварни хитрости.“ (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.35-36).

Много преди папата, историкът Страбон  свидетелства за това, че гърците са тези, които разпространяват корупцията и упадъка на морала -“Но нашият начин на живот е повлиял за промяна към по-лошо у почти всички народи, въвеждайки сред тях лукса и чувствените удоволствия, както и измамите, нужни за задоволяването на тези пороци, водещи до безброй прояви на алчност. Тъй щото много от тази порочност е завладяла и варварите, и номадите, както и останалите. “ (превод – Валерий Любенов Русинов) 

http://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

За моралните болести на гърците споменава и Марк Порций Катон - “The Roman historian Livy recorded that Cato told the Roman Senate: “The better and the happier becomes the fortune of our commonwealth day by day and the greater the empire grows – and already we have crossed into Greece and Asia, places filled with all the allurements of vice, and we are handling the treasures of kings – the more I fear that these things will capture us rather than we them...

Cato was not a prophet of God. But he had a very good understanding of the practical morally corrupting effects which Greek philosophy and culture had had on Greek society by that time. Cato knew that Greek philosophers had mostly advocated or at least passively accepted paedophilia or pederasty, public nudity and other immoral practices...” 

http://internetbiblecollege.net/Lessons/Cato%20Predicted%20Greek%20Philosophy%20And%20Ethics%20Would%20Destroy%20Rome.pdf

На малцина е известно, че Демостен е осъждан два пъти за корупция. Повечето хора не знаят, че гърците са първите фалшификатори на монети. Диоген, известен с фразата си – Търся човек...е пооткраднал от среброто предназначено за сечене на монети.  Гъркът Харпал задига хазната на Александър Велики, а атиняните укриват мошеника. В последствие се разбира, че атинските политици са приели подкупи от Харпал и поради това са му дали дали убежище. 

Законодателят Солон организира опрощаване на дълговете и в същото време казва на приятелите си да заемат огромни суми...които никога няма да върнат (май това е примера, от който са се поучили нашите кредитни милионери:)  Темистокъл казва, че няма смисъл да си лидер, ако не се самообогатиш и не направиш и приятелите си богати с властта, която имаш...Педерастията, която не е нищо друго освен насилие над деца е считана за нещо нормално от дедите на нашите южни съседи. Сам Херодот признава, че гърците са запознали персите с педерастията – История, I-135 - …from the Hellenes to have commerce with boys.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh1130.htm

Естесвено дедите ни са опознали гърците най-добре. Благодарение на вековната близост и общуване, предците ни са възникнали поговорките – “Дето грък стъпи, трева не никне”, “Грък лъже и за девет цигани”, “Грък лъже и сам си вяра не хваща”... (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.69).

Някой може да възрази, че негативният облик на гърците може да е създаден от техните противници. Разбира се съперничеството може да стане причина да бъде очернено името на един народ. Ние обаче разполагаме с данни, че самите гърци се хвалят със своето коварство и подлост. Псевдомаврикий споделя следното – Добре е с измама, нападения и глад да се вреди на врага...Измамата често помага на войната... (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.26).

Принцеса Ана Комнина разказва без капчица срам как баща й коварно заблудил богомилският лекар Василий. Поканил го в дворецът си под предлог, че желае да прегърне богомилството, но щом Василий идва, бива хвърлен в окови. По- късно е изгорен на клада заедно със своите съмишленици. Гъркинята описва със сатанинско задоволство пламъците на кладата, треперенето на жертвите и тяхната ужасна смърт (Л.Брокит, Богомилите от България и Босна, с. 49-52)...

Дедите ни също са проливали кръв, но при съвсем други обстоятелства. На бойното поле нашите предци са били впечатляваща сила. Не случайно Енодий ги нарича – “Страшните за целият свят българи”...Касиодор твърди, че “българите са народ, при който е стоял на почит този, който е купувал своето достойнство с кръвта на противниците си”...(Г.Ценов, Праотечеството и Прародината.., с.59, 63). Лъв Дякон казва за цар Симеон – вождът на мизите Симеон е бил човек смел и твърде войнолюбив ...(П.Ангелов, България и Българите...с.198).

Понякога дедите ни са били сурови към противниците си, но не без причина. Никита Хониат обяснява жестокостите на цар Калоян с това, че той не можел да търпи повече гръцкото коварство, неверният им нрав и променящото се ежечасно поведение. – (П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците VII-XIV век, с. 248).

За разлика от гърците, които избождат очите на 15 000 войници на цар Самуил, то българите са известни със своето хуманно поведение. Летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичаи да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите (П.Ангелов, България и Българите...с.110). 

Разбира се благородното поведение на нашите деди не е накарало всички гърци да кажат добри думи. Теофан нарича предците ни мръсен и нечист народ. Константин Багренородни използва определението – богоомразен народ. Георги Монах гледа на дедите ни като на надменни и дръзки хора...Друг гръцки автор най-нагло нарича българите неблагодарници понеже се дръзнали да нападнат тяхната земя в Тракия и Македония - (П.Ангелов, България и Българите...с.90-91). 

Омразата на южните ни съседи може да се обясни с едно изказване на Агатий Миринейски. Старият автор пише в една от работите си - Тези, които се сближават с нас и приличат на нас, ние сме свикнали да считаме за приятели и добри хора, а да се отчуждаваме и отвращаваме от тези, които ни превъзхождат.(П.Ангелов, България и Българите...с.129). 

Eто и обяснението за гръцката омраза към нас -както духовно, така и физически предците ни са превъзхождали гърците. Георги Акрополит описва българите като едри на ръст и добри на вид. Друг автор -Никита Хониат споделя за Иванко – Той беше висок на ръст, извънредно съобразителен и с голяма физическа сила. (П.Ангелов, България и Българите...с.61-62).  Разбира се не само българските мъже са впечатлявали с външният си вид. Красотата на българската жена е пословична... “Чуждите пътешественици от епохата на османското владичество не крият възторга си от хубостта, ведрия характер, физическата и нравствена чистота дори на обикновените български селянки. Един средновековен персийски поет е споделил със своите читатели – красива като българка”. (П.Павлов, Забравени и Неразбрани Събития и Личности от Българското Средновековие, с.183).

Друга причина за ненависта на южните ни съседи е това, че не са успели да ни асимилират, както са направили със стотици хиляди наши роднини в далечното минало.В древността цяла Гърция е била обитавана от дедите ни. Най-старите топоними и хидроними потвърждават това. Да не забравяме и историческите извори, поставящи траки и пелазги като изконно население на Гърция...

Апетитът на южните ни съседи за земя е бил ненаситен, но на територията на страната ни те срещат нещо уникално. Тук хората са корави и безстрашни. Тук е родината на богът на войната. Тук с малки изключения, населението не желае да приеме гръцкия език и упорито държи на своя. Гърците успяват да омаят западния свят, но не и българите. Като отмъщение за това южните ни съседи създават безброй лъжи за дедите ни. Изкарват ги чужд народ, за да оправдаят претенциите си за Тракия и Македония.

За жалост тези лъжи бяха повторени повече от 1000 пъти и доста им повярваха. Поради тези лъжи светът придоби грешна представа за произхода на нашия народ. Ако се знаеше, че ние сме най-старото балканско население, ако се знаеше, че ние сме разпространили искрата на познанието в Европа, то съдбата ни щеше да е друга...

Все още не е късно светът да научи истината. Все още не е късно България и българите да си получат заслужената слава. Хиляди години наред дарявахме различни народи с блага, редно е днес да получим нещо за заслугите си.

Използвана литература:

 http://ia700309.us.archive.org/12/items/bulgariaherpeopl00monr/bulgariaherpeopl00monr.pdf

http://www.in2greece.com/english/historymyth/history/ancient/harpalos.htm

http://elysiumgates.com/~helena/Economy.html

http://www.crystalinks.com/greekslavery.html

http://www.gutenberg.org/files/3176/3176-h/3176-h.htm

http://www.coinpeople.com/index.php?/topic/1950-the-crime-of-diogenes/

http://atschool.eduweb.co.uk/sirrobhitch.suffolk/Portland%20State%20University%20Greek%20Civilization%20Home%20Page%20v2/docs/1/kirsten.html

http://londinoupolis.blogspot.nl/2011/08/corruption-in-ancient-greece.html

Female slaves are described as being prohibited from keeping their children, and Infants born of master-servant liaisons were destroyed

http://www.fsmitha.com/h1/hell04b.htm

The Greek practice of pederasty came suddenly into prominence at the end of the Archaic period of Greek history; there is a brass plaque from Crete, about 650-625 BC, which is the oldest surviving representation of pederastic custom. Such representations appear from all over Greece in the next century; literary sources show it as being established custom in many cities by the fifth century BC.

http://en.wikipedia.org/wiki/Pederasty_in_ancient_Greece