БЪЛГАРСКАТА ДУМА ЖЕНА В ТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ

По време на спор, противниците ми често излизат с твърдението, че моето тълкуване на определена тракийска дума няма как да е вярно, понеже подобни думи същестуват и в други езици. Да, наистина по-голямата част от нашия речников запас, показва силна близост със сръбски, хърватски, словенски, полски, украински, руски. Това обаче в никакъв случай не е проблем.

Викингите са оставили голямо количество рунически надписи и бивайки германски народ, доста от присъстващите в старите посвещения думи, се срещат не само в шведски, датски и норвежки, но също в немски, холандски, английски. Тези паралели, близостта на дадени думи от речта на викингите, с думи от немски, холандски и др. не са причина да отречем, че определен рунически надпис е направен от викинги.

Освен близостта на езиците, трябва да се обърне внимание и на нещо друго. Това са историческите свидетелства, характера на фолклора, антропологичния тип на хората – техния външен вид и т.н. По отношение на историческите извори, с изключение на сърбите, от всички останали народи от славянската езикова група, само ние българите сме свързвани с траките и то в продължение на около 1100 години.

Отново, при нас се среща доминантният антропологичен тип характерен за траките – хора с кестенява коса и лека пигментация на кожата. Пак ние сме носители на културата създадена преди хилядолетия от Орфей, Евмолп, Залмоксис и още много други духовно извисени представители на траките. Тази древна култура е съхранена в нашия фолклор – факт, който е установен от етнолози като Евгений Теодоров.

Ето това е най-важното, същественото, то ни позволява да се наречем потомци на първия цивилизован народ на Европа, а и света. Приликата на българския език със сръбски, хърватски, словенски и т.н. само показва, че дедите на сърбите, хърватите, словените и т.н. могат да бъдат наречени роднини на траките, а такива са илирите. Те са хора обитавали в древноста земите на Сърбия, Хърватско, Словения, но също Чехия, Полша, Русия.

Нека сега да обърнем внимание на няколко тракийски надписа, които съдържат важна за историята ни информация. В посвещенията оставени от дедите ни срещаме имена като Авлу-зенис, Бри-зенис, Виси-зенис, Дула-зенис, Епти-зенис, Зера-зенис, Мука-зенис и др. Цитирайки Bechtel, Димитър Дечев съобщава, че частицата -зенис/ζενις отговаря на гр. γένης и авест. zanta-роден.

С това виждане  съм съгласен, но съм длъжен да добавя, че са пропуснати ценни подробности. Присъстващата в речта на Заратустра дума zanta-роден е свързана с авест. gǝnā, ǰaini-жена, съпруга, а и със санскр. jani-рождество, раждане, потомство, майка, жена. Връзката между българската дума жена и трак. -зенис/ζενις е очебийна, но нито в етимологическите речници, нито при тълкуването на тракийските думи, някой е направил дори бегло споменаване.

Най-ранното значение на жена е раждаща, поради това и древната дума -зенис/ζενις притежава значение роден. Дулазенис притежава смисъл – роден от богинята Дула, Ептазенис е представянето на роден от богинята Епта. Тези имена са теофорни, т.е. вдъхновени са от название на божество. Малко по-различно е Висизенис, тук частицата виси може да се обясни със стблг. вьсъ-село, т.е. Висизенис = роден в селото.

За наше щастие ние разполагаме и с други доказателства за това каква е била думата за жена в речта на Орфей. По време на разкопки на могилите край село Дуванлий, Пловдивско, археологът Богдан Филов намира голямо количество интересни артефакти, сред които и пръстен с надпис: HYΣIH…..ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  (транскр. с кирилица - ЕУСИЕ ДЕЛЕ МЕЗЕНАИ).

http://groznijat.tripod.com/thrac/DUVANLI.jpg

Правени са немалко опити за тълкуване, като най-впечатляващото за мен е това на италианския учен Виторе Пизани. Той превежда ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  като “fecit me uxori” – направи ме жената, съпругата. ΔΕΛΕ съотвества на стблг. дѣло, род. п. дѣлесе-дело, дѣлати-правя.

ΜΕ отговаря съвсем точно на кратката форма на личното местоимение мене -ме.

ΖΕΝAI означава разбира се жена, като трябва да се уточни, че типичния за днешния български език задпоставен определителен член -та (в жената), се появава сравнително късно в речта ни – чак през Средновековието.

Трябва да се кажат и няколко думи за началния текст на надписа. Смятам, че ЕУ/HY отговаря на стблг. показатено местоимение ево- ето, ето това. За жалост част от думата СИЕ/ΣIH е заличена и можем само да гадаем за вида, а и значението и. Навярно българската диалектна дума сивна-хвърлям, снемам е свързана с древната СИЕ-ΣIH, като смисъла е хвърлен, снет предмет, жертвен обект.

В такъв случай, превода на HYΣIH…..ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  е: Това е жертвен предмет, направи ме жената (на починалия).

Съществува още един много интересен надпис, на който,  поне по мое виждане се среща българската дума жена. За този паметник, цитирайки учените Биттел и Гютербок, съобщава лингвистът Владимир Нерознак. Касае се за име изсечено на тъмновиолетов камък, намерен в Богазкьой, Турция – земята обитавана от дедите ни фриги и мизи. Нерознак уточнява, че освен фригийските букви, по предмета са изсечени и йероглифи (навярно хето-лувийски бел.моя).

Понеже посоката на четене е неясна, възможни са две четения ZAINU или UNIAJ.За тълкуването са предложени са няколко лични имена – Ζαυευ, Νουνας, Оννης. Аз лично смятам, че ZAINU/ЗЕНУ съотвества най-точно на стблг. женоу-на жената, на съпругата. Тъй като надписа е фрагментарен, ние няма как да разберем за чия жена, съпруга става дума, но печат с примерен надпис  - (това принадлежи) на жената (на Атис), е нещо съвсем в реда на нещата.

Ако създателите на Български Етимологически Речник, а и специалистите, които са изучавали тракийската ономастика бяха по прецизни, днес щяхме да знаем доста повече за езика на далечните си предци. 

Оказва се, че древната ни дума за жена се е запазила в почти непроменен вид. Това не бива да ни учудва защото използваните в епохата на Орфей думи баба, ма, деде, тате, гелавос, янатера и т.н. съотвестват на българските баба, ма-майка диал., дядо, тате, зълва, ѥтры (йентры)-етърва.

За пореден път се уверяваме, че народа ни пази ревниво традициите си, като езика е един от най-важните. Неслучайно българската реч има магично звучене. Неслучайно българските народни песни  сякаш идват от някакав друг свят. Донякъде е така защото основите на нашата култура са положени в незапомнени времена тук на Балканите, тогава когато всичко е било чисто и предците ни са живели в пълна хармония с природата. Бивайки хора на светлината, дедите ни са се докоснали до божественото и така са били облагородени.

Това е ценен дар защото злато може да бъде откраднато, летописи изгорени, или  преписани по-късно, но с положени в тях лъжи, благородството от друга страна, няма как да бъде откраднато. Истинският българин – будният, смелият, потомъкът на земята, носи благородството в себе си и никой не може да му го отнеме. Истинският българин не се оплаква, а действа, не ругае, а мисли как да намери разумно разрешение. Такива бяха дедите ни, такива сме длъжни да бъдем и ние, ако искаме да носим святото име на предците ни.

Използвана литература:

1.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

2.В.П.Нерознак, Палеобалканские языки, Наука, Москва, 1978

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;