В епиграфските паметници оставени от дедите ни има доста
думи, чиято етимология е все още спорна. Някои спекулират, че се касае за слабо
известни титли, или неясни термини като се отхвърля възможността да се касае за
лични имена. Разгледаме ли екзотичните титли и термини забелязваме една
особеност, Tе показват връзка с лични имена на хора живели по земите ни векове
преди Аспарух да се роди.
В различни старобългарски инвентарни надписи намираме ЗИТКО, ЗИТКОМИР и ТУРТУН. Тези
думи нямат никакъв смисъл в
езиците на тюрки, памирци, тибетци и др. азиатски народи. Непознати са също на латино и
гъркоговорещи. Какви може да са тогава?
Защо нашите учени не направиха дори един опит да намерят
тълкуване чрез древните балкански езици? Основания за това има. Все пак в продължение на повече от 1100 години
българите биват отъждествявани с най-древният народ на Балканите. Като започнем
със Св. Йероним, писал през IV век, та завършим с живелия през 1430-1490
г. Лаоник Халкондил.
Тези ценни
сведения бяха игнорирани упорито дълго време.Спекулираше се дори ,
че народът на Орфей и Залмоксис бил
забравил родната си реч и я е заменил с тази на гърци и римляни. Дали е така обаче?
Да разгледаме “странните” думи от старобългарските
инвентарни надписи. За ТУРТУН г-н П. Добрев твърди, че има значение – сборен лагер на приходящите военни отряди
(Древнобългарска Епиграфика, стр.95), В. Бешевлиев се колебае в тълкуването между
титла и съсловно означение (Първобългарите, История, Бит и Култура, стр. 244).
И двамата автори отричат възможността да се касае за лично
име. Меко казано това е доста наивно. Та войсковата част в столицата
Преслав да не е била като малка хайдушка чета, всеки да знае всекиго?
Съмнявам се, че в този стар български град е имало само един боил, един жупан и
т.н. за да не се налага те да се споменават поименно. Може би някои автори се
смущават от факта, че странните думи са имена, но не на тюрки и памирци, а на
траки.
Коренът ТУРТ (в ТУРТУН) се среща в тракийското име на
божество – Сбел турт. Става дума за
гръмовержецът, този, който удря с мълнията. Така и бива тълкувано от
траколозите, частицата турт е сравнена с немсккият глагол stürzen – събарям, бутам, хвърлям (Вл. Георгиев, Траките и техния език, стр. 581
стр.78). Странното в този случай е
това, че български учен е използвал за анализа немска дума, но е пропуснал българската търтя-
бия, удрям, имаща древен вариант туртя.
Търтя е звуково и
смислово много по-близка до тракийската, т.е. древнобългарска турт- бия удрям. Тя от своя страна присъства в като корен в
старобългарската Туртун, която е лично име със значение боецът, войнът, стражът. С подобна
семантика е тракйското, т.е. древнобългарско
име Войнес, което пък е по-старият
вариант на нашето Войне, Войно.
Частицана ун (в Туртун) е наставка срещаща се в български лични имена като Белгун, Владун, Годун, Медун, Татун и др. Окончанието ун
намираме и в тракийския, т.е.
древнобългарски топоним Баткун.
ЗИТКО (ZITKO) е
друга “странна” старобългарска дума, за която учените се чудят какво точно
значение има, а то е повече от ясно. Зитко
е лично име – Жит, Житко, то е от
пожелателен тип и идва от глаголи жыти
–живея. Има и тракийско име подобно
на Зитко-Житко, това е SITA...
То е известно от надгробен камък на тракийски кавалерист
служещ в римската армия. Понеже нито гърко, нито латиноговорещите имат звук и
буква Ж, необичайният за тези народи звук се е отразявал с Z ( Zitko ), или S (
Sita ). Умалителната частица ко, която срещаме в Житко (Zitко) е типична за български имена като Велко, Делко, Златко, Райко.
Има я също и в тракийското, т.е. древнобългарско име Бориско(с).
Вече става ясно, че и ЗИТКОМИР, ЗИТКОМЕР не е рядка титла, а лично име, подобно на Жит, Житко, да
не забравяме е Житомир. Частицата МИР, МЕР означава велик и присъства в стотици български имена, а и в тракийските, т.е древнобългарски Пюрмерул, Барзимер.
Към
странните “старобългарски “ думи могат да се добавят и купе,
тулсхи, тулши. Те се срещат в инвентарните надписи от Преслав. Правейки опитт за анализ на купе, П. Добрев сравнява със санскр. и
авест. купия-материалът, от който се правели ризниците. Добавена е и кавака-дума за ризница (Древнобългарска епиграфика,
с.88-90).
Купе е по-скоро
свързано със санскр. купа-кухина,
изкоп,
съд, бутилка. Един от най-древните типове броня може да се оприличи с кух съд, купа.
Става дума за броня, която наподобява релефа на човешкото тяло. Този тип
предпазно облекло се среща както при римляни и гърци, така и при дедите ни,
наричани в древността траки, а в по-ново време българи.
Купе означава нещо кухо, изкопано, като най-близката
дума е блг.диал. купая-копая и окупан-вдлъбнат. В
санскрит думите за копая, вдлъбвам, правя
кух са канати, ксурати, никанати, париканати, удханти, стапутаяти,
виканати, абиканати, габира, гарта, котара, надика и т.н.
Понеже няма глагол със смисъл копая, влъбвам имащ корен куп, то думата купа трябва да е заемка в санскрит. От кого е заета е ясно за тези, които са чели свидетелството на Ариан за това как тракиецът Дионис създава индийската цивилизация.
Понеже няма глагол със смисъл копая, влъбвам имащ корен куп, то думата купа трябва да е заемка в санскрит. От кого е заета е ясно за тези, които са чели свидетелството на Ариан за това как тракиецът Дионис създава индийската цивилизация.
Сродна
на купе е трако-пеласкийската заемка
в гръцкия κϋπελλον-съд, чаша, бокал. Друга трако-пеласгийска заемка е купа - шлем. За нея е писал Фредерик Ваудхойзен в своята работа засягаща езика на пеласгите.
Да
разгледаме последната дума – тулсхи,
тулши. Уповавайки се на окончанието
–ши, П.Добрев търси връзка с талишкия език, в който се среща думата толеше-парче
и санскр. тулака –дълбоко подплатена материя (Древнобългарска епиграфика, с.90-91).
Доколкото съм запознат със санскрит, тулака означава калъп за леене. Тя е сродна на тулши, а не
посочената от Добрев дума със значение дълбоко подплатена материя.
Смятам,
че тулши е вариант на стблг. тоулъ-колчан за стрели. Тя от своя страна има по-древна форма тулак-съд, кош – τουλακος -съд, кош – трако-пеласгийска дума в
гръцкия.
Виждаме, че “странните” думи в старобългарските надписи са
всъщност неудобни думи за нечии неиздържани теории. Тези неудобни думи имат успоредици в
най-древната реч говорена на Балканите – тази на трако-пеласгите.
Нашата история е била преиначавана от враговете ни в
продължение на повече от две хиляди години, истината обаче не може да се крие
вечно. Подобно на капка вода тя разбива бавно, но упорито тежкият камък на
лъжата, докато в един определен момент той се пропука и разпадне.
Светът трябва да знае кои сме ние и кои са всъщност дедите
ни. Крайно време е да си получим обратно откраднатата слава и признанието на
другите народи за ролята на предците ни в оформянето на европейската култура.
Днес сме изправени пред два избора – или уверено да поискаме своето и да се държим като силни и горди хора, или да изчезнем в мъглите на забравата. Дедите ни избраха борбата, нека последваме примера им!
Днес сме изправени пред два избора – или уверено да поискаме своето и да се държим като силни и горди хора, или да изчезнем в мъглите на забравата. Дедите ни избраха борбата, нека последваме примера им!