7.04.2015 г.

НА КОГО ДА ВЯРВАМЕ, ИЛИ ЗАБЛУДИТЕ В НАШАТА ИСТОРИЯ


Историята е важна наука. Благодарение на нея ние не само знаем корените си, но и получаваме примери, които са достойни за подражение. Спокойно може да се каже, че историята играе основна роля в оформянето на самочувствието и духа на един народ. За деянията на предците ни научаваме от свидетелствата на старите автори. Древните послания са ценни, но трябва да се има предвид това, че много летописи са подправени от враговете на нашите деди. Поради тази причина всяка хроника, всяко твърдение трябва да се разгледа критично и да се подложи на щателна проверка.

Думите на летописците трябва задължително да се съпоставят с данни от археология, ономастика, антропология. В противен случай може да се изгради една изкривена и невярна картина на действителостта, така както се случи в миналото. Някои учени предпочетоха да вярват само  хрониките, в които дедите ни бяха обрисувани като азиатски нашественици.

Макар да няма нито един исторически извор, в който българите да са наречени тюрки, или поне роднини на тюрките, редица учени решиха да наложат догмата, че дедите ни са тюрко-алтайски народ. Някои изследователи се оправдаха с това, че определени средновековни автори смятат българите за хуни. Хубаво, но няма нито един летописец от Античността, или Ранното Средновековие, определящ хуните като тюрки. Липсата на ясно твърдение за родството на народа на Атила с тюрките не притесни изобщо хората, които написаха историята на България.

Избирателно бе използван пасаж от работа на Амиан Марцелин, който представя хуните като полузверове. Този автор обаче не говори за хора с тесни очи, мургава кожа и черна коса. Марцелин използва просто обидни епитети: грозни, двукраки зверове, имащи дебели вратове, голобради като евнуси. Това не е описание на монголоиди, тези епитети могат да се използват и за европейски народи.

Повече от ясно е, че Марцелин се опитва да изкара хуните по-черни и от дявола. Този автор е известен със злобният си стил. В други книги той използва за определени недоволни от властта римляни злъчните изрази – влечугоподобни типове. Галските жени той описва като имащи издутa шия и скърцащи със зъби, ако трябва да защитят съпруга си. За одрисите Марцелин твърди, че са известни като най-жестоките хора, пристрастени към проливане на човешка кръв.

В този период от време както галите, така и одрисите са приятели и съюзници на Рим. Ако за такива хора Марцелин пише с несдържана злост, то какво остава за народите, които Рим не е в състояние да покори и контролира? В зависимост от ситуацията този автор променя тона си. В друга своя книга Марцелин разказва за аланите и споменава, че те са едри хора със светла коса, като по абсолютно всичко си приличат с хуните.

Сега става интересно, нали? Разполагаме с две напълно различни описания на народът на Атила. Вместо да се извършат старателни проверки, да се направят сравнения с данни от археология и ономастика, учените, които упорито внушаваха, че старите българи са тюрки, избегнаха да осведомят своите читатели, че хуните, т.е. българите са описани и като едри, светлокоси хора.

Прочее, в някои домашни извори българите и куманите са представяни като хора с общи корени. Куманите са били едри, а и светлокоси, точно поради светлата им коса са наречени половци – русокоси. Половци идва от укр. половий-светло жълт, стблг. плавъ-светлокос. Странно, че това важно свидетелство за произхода на дедите ни е премълчано.

Още по-странно е това, че в средновековните миниатюри от различни хроники старите българи са представени като хора със светлокестенява коса и европеидни черти, със по-светла кожа от гърците. Няма нито едно изображение на монголоиди, но въпреки това, при анализа на скелетни останки, монголоидните белези се считат за ясна индикация за това, че черепа е на българин. Поне за мен това е гавра с истината и науката.









Това не е единственото прегрешение на личностите, чиито работи са използвани като учебен материал в университетите. На студентите се преподаваше, че дедите ни са обитавали юрти, но най-достоверният автор по въпроса на хуните не казва такова нещо. Става дума за Приск Панийски, той посещава двора на Атила и прекарва известно време там. Приск описва хунското селище не като табор с черги и колиби. Напротив, жилищата са изградени от масивни дървени трупи, които или са полирани, или са украсени с дърворезба. Резиденцията на Атила е не само голяма, но притежава също две кули, заобиколена е и с ограда.

Какво излиза сега, учените определящи старите българи като хуни и тюрки са последователни в пропускането на изключително важни подробности. Външният вид на хуните не е като този на тюрките, а е типичен за европейците – едър ръст и светла коса. Приск Панийски дори не е в състояние да направи разлика между хуните и своите сънародници. Приск не набутва хуните в юрти, а характеризира жилищата им като просторни, масивни къщи.

Премълчани данни има и по отношение на облеклото на хуните. Ако разгледаме свидетелството на Приск Панийски, ще установим доста интересни неща. Този автор описва хунските дрехи като направени от лен и украсени с разноцветни шевици. Облеклото на богатите е окичено със златни орнаменти, изключение прави ризата на Атила, която се отличава само с ослепителната си белота. Това са данни представени от очевидец, но уви, на българските студенти, а и на широката публика не е известно, че хуните са носили бели дрехи бродирани с различни цветове.

Интересен атрибут на хунското облекло е шапката. Амиан Марцелин, а и цитиращият го Геза Фехер разказват, че тя има особена форма, наклонена е (galeris incurvis). Този вид шапка е типична за траки и скити, известна е под имената тракийска, фригийска шапка. Тези учени, които цитират с охота думите на Марцелин за монголоидните черти хуните, пропускат да представят сведението за вида на хунската шапка.

В надпревара да изкарат старите българи тюрки, редица автори причисляват ту трупоизгарянето, ту трупополагането като типичен погребален обред на тюрките. За особеностите на хунския погребален ритуал обаче се мълчи, мълчи се за това, че този ритуал не е нов в Европа. Обредите при погребението на Атила, описани от Йордан сякаш са повторение на описаното 1000 години по-рано от Херодот погребение на благородници при траки и скити. 

Военните игри, погребалната гощавка, при която тъгата преминава в радост, самонараняването на бойците на Атила, човешките жертви и т.н. са типични както за траките, така и за техните съседи и роднини скитите.

Хунската материална култура също не е нова за Европа. Прословутите свещени котли от хунски тип се срещат в Малка Скития (Добруджа) около 1000 години преди времето на Атила. Същото важи за върховете на стрели, копия, украшения по конски юзди и т.н. Тъжното е, че тази важна информация не е известна на студентите ни, а и на широката публика.

Хунският обичай – изкуствената черепна деформация се среща на територията на страната ни поне от Каменната Ера. Би било изключително несериозно да се твърди, че този странен обичай е въведен на Балканите от тюрки, или иранци през Късната Античност, или Ранното Средновековие. Някои автори се опитват да сложат корените на обичая в Бактрия, но на тези хора не им се връзват повече от 4000 години. Не, че това ги притеснява разбира се. Като се акцентува с фанатизъм на едно и се премълчи друго, може да се твърди всичко, дори то да граничи с абсурд.

Използването на данните от ономастиката е от голяма важност когато трябва да се определи етническата принадлежност на един народ. За жалост повечето от учените ни гледаха упорито само в посока Азия при опитите си да изкарат хуните тюрски народ. Нямаше смущение от факта, че никоя от хунските глоси не притежава тюрска етимология. Медос-медовина, вар-вир, бара, страва-страва, гощавка и т.н. нямат смисъл на никой тюркски език, но имат обяснение на български и украински.

Не бе обърнато внимание и на това, че старобългарските лични имена Борис, Телец, Мостич, Прусиян, Войн, Токт, Бузан, Салан и др. съотвестват на имената на тракийски царе, благородници, богове - Бориско, Телеф, Мостис, Прусий, Войнес, Токеус, Бузо, Сален. За жалост бе пренебрегната безотговорно също връзката между старобългарските родови имена Дуло и Ерми с тракийските антропоними и теоними Дулес, Ермес.

Никой не обясни на българския народ, че името на княз Аспарух е сродно на Ут Аспиос – епитет на Тракийския Конник, че аспас е тракийска дума за кон, обяснима със стблг. спехъ-бързина. Има и друга интересна, а и важна подробност, около 900 години преди Аспарух в Добруджа са властвали царе с имена Адр-аспос и Хар-аспос.

Самото име Атила не е нито тюркско, нито германско както им се иска на определени изследователи на миналото. Атила е сродно на тракийските Атиа, Атис, Атес, Атюс. Основата е ата, а това е тракийска дума за баща, тя е и основата на стблг. отьцъ, чиято древна форма е ать-къ според Ст. Младенов и др. Умалителната наставка – ла е типична за тракийски лични имена е теоними – Садала, Пюрмерула, Сатила, Паибила, Динила и др. Уви, тези данни не са представени нито на студентите ни, нито на широката публика.

Не е представена и друга информация, която е от голямо значение. Хуните са наречени многократно скити от Приск. Той говори за скитската раса, скитски обичай, скитски водачи, скитска дреха, скитски благородници, скитски обувки, царските скити и т.н., но дори и тази информация се омаловажава.

Причината се крие навярно в това, че самите скити са наречени тракийски народ от Стефан Византийски. По-рано подобно твърдение е направил и Дион Касий, според когото даките са клон на скитите. Ценни данни дава и Страбон обяснявайки, че скити и сармати са де факто от един произход. Прокопий Цезарийски пише, че сарматите спадат към семейството на гетите.

Хуните наречени царски скити от Приск, са същия този народ, който около 900 години по-рано Херодот наричаи скити базилеи – царски скити. Названието хуни, или по-точно унии означава благородници. То може да се изтълкува със стблг. унии-по-добър, т.е. благороден. Коренът уни намираме и в тракийското лично име Унила.

За общите корени на хуни т.е. скити и гети е споменал Йордан, но и тези сведения не са популярни. Родството на хуни, т.е. скити и траки се среща в още свидетелства. Масагетите биват определени като клон на гетите, на масагетската царица Томира се приписва основаването на Томи в Добруджа. От друга страна Прокопий Цезарийски твърди, че хуните са познати и като масагети. Пак Прокопий описва хунската мода – бръснене на косата и оставяне на кика. Векове по-рано Плутарх приписва този обичай на тракийските племена абанти и мизи. Същите тези мизи биват наречени българи от редица автори.

Не само погребалните обреди, изкуствената черепна деформация и киката свързват траки и скити (хуни). Религията им също има доста общи елементи. Двете групи почитат Папай, който се явява богът-баща. Общ бог е и Арес, според Херодот скитите правят олтари само на божеството на войната. Същият автор добавя, че скитите пазят ревностно своите традиции и не обичат чуждата религия и нрави. За да има култ към Арес при скитите, то той е бил тяхно старо божество. Тук трябва да се добави свидетелството на Йордан, че за Арес (Марс) е считан като произлизащ от средите на гетите. Същите тези гети, които Херодот нарича най-храбрият тракийски народ и, за които Йордан твърди, че са от от един произход с масагетите, наречени хуни от Прокопий. Кой да ги разкаже обаче тези неща, кой да обясни връзката? Вместо пояснения беше създаден буламач в понятията, както успешно се изрази проф. Ценов.

Следващият пасаж е много важен, прочетете го внимателно: Понеже дедите ни са били огромен народ, съставен от няколко групи, един път предците ни биват наречени мизи - хора делящи един проидход с гетите, а друг път хуни, т.е. скити -хора делящи един произход с гетите. Дедите ни са наричани и пеони, трибали, но и двете племена са от тракийски произход и сродни на гетите.

Знаейки подробностите, знаейки, че разликата между мизи, гети, пеони, скити-хуни и т.н. е такава каквато е разликата между добруджани, странджалии и родопчани, в нас нямаше да има объркване. Различните групи може да носят различни имена, но важен е произхода. Никой от тези, които създаваха учебниците ни по история не благоволи да обясни това.

Редно бе отдавна да бъде разказано, че в далечното минало река Дунав не е била граница на етноси. Поне от пето хилядолетие преди Христа Тракия и Черноморските степи са обитавани от хора от един и същ произход. За това свидетелстват смайващите прилики в керамика, идоли, вид жилища, характер на погребенията. Уви, тези подробности не са представени на широката публика. Твърде малко учени са писали на тази тема, а тя е ключова за разбирането не само на българската история, но и европейската.

В древността, от общноста обитавала Балканите и Черноморските степи са се отделили различни групи. Те мигрират в посока изток и покоряват много азиатски народи. Ето как клон на гетите се озовава на север от Иран и става познат под името масагети.  Ето защо в Индия и Китай се среща тракийска керамика, а и погребения от тракийски тип. Няма мистерии, няма чудеса, няма феномени, за жалост истината е неудобна за определени хора.

Ако бяха дадени нужните обяснения, ние нямаше да се чудим защо край Бактрия и Индия се срещат клонове на тракийските племена кикони, сарапари, едони. Нямаше да се чудим защо източните скити – саките са наречени както потомци на арийците, така и траки. Нали Ария е най-древното име на Тракия – факт, който е премълчаван, или хитро маргинализиран от определени учени.

Аз отказвам да вярвам на тези, които са укрили планини от информация. Отказвам да вярвам на тези, които систематично са изопачавали истината и са ощетили историята ни. Не мога да считам за достойни българи хората, които въпреки доказателствата на антропология и генетика за тракийските корени на народа ни, пак повтарят остарелите си мантри. Дано Бог да им прости, но се съмнявам, че идните поколения ще бъдат великодушни и опрощаващи.



Използвана литература:

1.Ammianus Marcellinus, History, Harvard University Press, London, 1939;
2.Д.Петканова  Стара българска литература, Апокрифи, Български писател, София, 1982;
3.H. Schreibber,  , H. Meulenhoff, Baarn, 1976;
4.O.Maenchen-Helfen,   The World of the Huns,  University of California Press, 1973;
5.Herodotus, Histories, Wordsworth Classics of World Literature, Hertfordshire, 1996;
6.Procopius, History of the wars, Harvard University Press, London, 1919;
7.W. Perceval Yetts, Links between Ancient China and the West,  Geographical Review, Vol. 16, No. 4 (Oct., 1926)
8.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
9.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;
10.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
11.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002
12.Й.Йорданов, Антропология на Древните Българи, Масовия Кръгов Гроб при Девня, Център за Изследване на Българите, Тангра ТанНакРа, София, 2008
13.А.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;
14. О.Дашевская, Поздные Скифы в Криме, Изд. Наука, 1991;

Jordanes, De Origine Actibusque Getarum


Приск






39 коментара:

  1. Аз може би съм малко извън темата, но тъй като стана въпрос за роднинство и произход на народите, интересно ми е следното нещо. Според информацията, която съм чел в Интернет, днешните уелсци наричат себе си "Кимри" (според техния език). Другото нещо е, че гербът им е на дракон. Доколкото знам драконът по някакъв начин се свързва с тракийската култура ( може и да греша). Въпросът ми е: възможно ли е да се наричат "Кимри", което да идва от Кимерийци (тракийско племе). Ако е така днешните уелсци имат ли роднинска връзка с траките или просто само се говори за културно влияние, защото се знае за преселване на траки на днешна Великобритания? Успех занапред!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иване, Къмри - Уелс и къмро-уелсец идва от комброгиос - народ, съотечесвеници. Има нещо друго обаче, в Уелс се среща генетичния маркер Eb1, който е типичен за Балканите, но не и за Британия. Учените предполагат, че това се дължи на тракийски преселници, които в древността са служили в римските легиони.

      Изтриване
    2. Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin
      Steven C. Bird

      The invasion of Britain by the Roman military in CE 43, and the subsequent occupation of Britain for nearly four centuries, brought thousands of soldiers from the Balkan peninsula to Britain as part of auxiliary units and as regular legionnaires. The presence of Haplogroup E3b1a-M78 among the male populations of present-day Wales, England and Scotland, and its nearly complete absence among the modern male population of Ireland, provide a potential genetic indicator of settlement during the 1st through 4th Centuries CE by Roman soldiers from the Balkan peninsula and their male Romano-British descendants. Haplotype data from several major genetic surveys of Britain and Ireland are examined, analyzed and correlated with historical, epigraphic and archaeological information, with the goal of identifying any significant phylogeographic associations between E3b1a-M78 and those known Romano-British settlements and military posts that were associated specifically with Roman soldiers of Balkan origin. Studies by Cruciani et al. (2007), Perečić et al. (2005), and Marjanovic et al. (2005), examining the distribution of E3b1a-M78 and E3b1a2-V13 in the Balkans, are analyzed further to provide evidence of phylogeographic associations between the E3b1a2 haplotypes identified within the Balkans by these studies and those regions of the Balkans occupied first by the Roman army in antiquity. E3b1a2 is found to be at its highest frequency worldwide in the geographic region corresponding closely to the ancient Roman province of Moesia Superior, a region that today encompasses Kosovo, southern Serbia, northern Macedonia and extreme northwestern Bulgaria. The Balkan studies also provide evidence to support the use of E3b1a-M78 (in the present study) as a close proxy for the presence of E3b1a2-V13 (representing 85% of the parent E3b1a-M78 clade) in both the Balkans and in Britain. http://www.jogg.info/32/bird.pdf

      Изтриване
    3. Възможно ли е днешните уелсци да са потомци на тези тракийски преселници?

      Изтриване
    4. Не е изключено значителна част от нашите деди да са останали в Британия и да са асимилирани от местното население. В уелския език има доста интересни думи като до-да, тат-тате, вран-врана, нев-небе, прив-първи, главен, бриг-бряг.

      Изтриване
  2. Напред за България, Павле!
    Ето чистите български имена на тракийски воини от Римско време в една статия на Дан Дана и Чечилия Ричи.

    'Tradurre il divino: le dediche dei militari traci nella Roma imperiale'
    Dan Dana e Cecilia Ricci

    '...Due Traci, un padre, Aurïlios Pouris, e il figlio Aurïlios Bouris pretoriano della X coorte, fanno una una dedica...'

    'Превод на божественото: посвещения на тракийци на служба в Имперския Рим '
    '... Двaма тракийци баща Аурелиос Порис и син Аурелиос Борис от десетата (Х) преторианска кохорта , направили посвещение на ...'


    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Поради силата си дедите ни често са избирани в преторианската гвардия. За тази статия съм чувал, но не успях да я намеря достъпна в интернет.

      Изтриване
  3. Spored Drevnata kniga na Jasher- spomenavana v Bibliqtq- v glava 10.10 se kazva:
    "And the children of Tugarma are ten families, and these are their names: Buzar, Parzunac, Balgar, Elicanum, Ragbib, Tarki, Bid, Zebuc, Ongal and Tilmaz; all these spread and rested in the north and built themselves cities."- prevedeno:
    '- I decata na Togarma sa deset familii, a eto i imenata im: Buzar, Parzunac, Balgar, Elicanum, Ragbib, Tarki, Bid, Zebuc, Ongal and Tilmaz;vsichki te se razprostqha na sever i si postroiha gradove'
    V glava 12 chetem:
    '12. But the families of Angoli, Balgar and Parzunac, they dwell by the great river Dubnee; and the names of their cities are also according to their own names.'
    "No familiite na Angoli, Bulgari i Parzunaci jiveqt na velikata reka Dunav i imenata na gradovete im sa spored tehnite sobstveni imena.

    I takaaa- Noj- e edinstveniqt prejivql Potopa zaedno sus sinovete si- Sim Ham i Jafet.
    Sinovete na Jafet - Gomer, Magog, Madaj, Iavan, Tuval, Mesheh i Tiras. (Purva kniga Mojiseevagl- 10.2 ot Bibliqta)
    Gomerovi sinove- Askenaz ,Rephat i Togarma.
    Togarma e bashtata na bulgarite. No Togarma e starata Phrigiq sushto. Eto zashto sme vojuvali kato trakijci na stranata na slavnata Troq- zashtoto sme bili kruvno svurzani s tqh.
    I oshte neshto- knigata na Jasher e pisana 13 veka predi Christa. Tova oznachava che oshte ottogava si jiveeme veselo v Evropa kato mnogo plemena ot edna golqma familiq.
    Zashto sa ni izopachili istoriqta da ni pravqt na varvari? Ne zatova li che gurcite sa q pisali, a nie vse sme vojuvali sreshtu tqh?
    No kude sa hrabrite bulgarski istorici?
    Maj sme samo tuka- po internet- oficiqlnata ni istoriq e pogrebana pod izmislicite na samodejcite pisateli na nauchna fantastika.
    Agriankata Bess

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сведенията от Библията могат да послужат само за индикации, къде да се търси, в каква територия.

      Изтриване
    2. http://www.academia.edu/4591928/_with_C._Ricci_Tradurre_il_divino_le_dediche_dei_militari_traci_nella_Roma_imperiale_in_G._Marconi_ed._Riscritture._La_traduzione_nelle_arti_e_nelle_lettere_Milano-Torino_2013_pp._20-35

      Изтриване
    3. Линк на един от авторите Дан Дана, мисля че е румънец, пише само за траките и работи във Франция, много интересни неща пише!!!!
      http://cnrs.academia.edu/DanDana/Books

      Изтриване
  4. Много добре подбран текст, Павеле.
    Наистина, макари и отдавна известни и публиковани (сключително и от теб), тези факти е необходимо да се поднасят отчно така - категорично и ясно. И то нееднократно, за да може да се види, че срещу тях няма възражения, а само лицемерно мълчание или персонални обиди.
    Поздрави от Митко Димитров

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Митак, в началото си мислех, че учените са се объркали. Все пак всеки може да се заблуди. После, като видях, че де факто няма основа за твърденията на историците ми стана страшно. То си е и страшно да видиш колко е премълчано, колко е завоалирано и по какъв хитър начин са прокарани заблуди.

      Поздрави!

      Изтриване
  5. Сведенията от Библията могат да послужат само за индикации, ама името „БАЛГАР“ в книга на 1300 години преди Христа е меко казано цяла сензация! Докато ние тука се чудим как да изсмучем името на народа ни от пръстите си!
    А мястото на поселенията на този народ също е упоменато:„на великата река Дунав“! И името на негов брат е Онгал (мястото, където се е зародила Аспарухова България)! И дядо им се е казвал Гомер (откъде ли се е пръкнало софийското село Подгомер?)!
    Е, всичко това може и да са съвпадения, особено ако не ни отърва ...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това не са съвпадения, а несериозен брътвеж. По-старото име на Дунава е Истър, а най-старото е Матоас. Този, които си е съчинявал на воля не знае елементарни неща.

      Гомер е еврейското предаване на асийрското гамир - кимерийци.

      Переводы "страна Гамир" или "страна киммерийцев" достаточно условные. Аккадское KURGamir(ra) – это не более чем этноним, снабженный детерминативом страны и лишенный своего суффикса -aia, служащего для оформления названий народов.

      http://www.kladina.narod.ru/ivanchik/ivanchik.htm

      Изтриване
  6. Спароток, надявам се, че не съм разбрал погрешно от написаното и не разглеждате хуните само като народ от един етнос и един антропологичен тип. Северното Причерноморие е контактна зона на етноси и раси в продължение на векове. Тацит например пише в “Германика”: “ Несигурен съм дали да причисля Певкините, Венедите и Фените към Германите или Сарматите, макар че Певкините, наричани от някои Бастарни, си приличат с Германите по език, вид и обичаи. Всичките те живеят в нечистотия и леност. Женитбите на техните вождове със Сарматите ги е принизила поради смесените нрави(обичаи,бит) на този народ.” (дано да съм налучкал превода  от английски, на друго място съм го срещал доста по различно като – “развалят външния си вид подобно на сарматите”)
    Гърците познаващи скитите ги описват като рижи, а това е близко като индоевропейски тип с този на келтите и траките (както ги виждаме от фреските). Сарматите са граничели със монголоидните азиатци и при тях със сигурност е имало смесване на европеиди и монголоиди. Германците и славяните пък са били руси.
    При руски автори съм срещал следното:
    “Черепните деформации се срещат често от археолозите и се считат за ярък признак на сарматска древност, както в Азия, така и в Европа. При това антрополозите са забелязали, че обичаят се е стещал по-често у номадите имащи ясно изразена монголоидност. Като че ли така сарматите екстарвагантно са се опитвали да се освободят от от признаците на азиатската раса. Това решително ги отличава от хуните които подчертават монголоидните си черти (тук руснаците разграничават и упорстват, че наименованието хуни е само за монголоидите.) “
    “Най-ранните деформирани черепи са намерени от археолозите на територията на Средна Азия и са от V – III в. Пр. Хр. Находките са от Ферганската долина и Туркмения. В Централен Казахстан носителите на обичая се появяват по късно, през III – I в. Пр.Хр., а малко по-късно и в Поволжието и сарматите от Източна Европа. Отбелязва се, че тази практика от рядка накрая обхваща до 80% от черепите. Възможно е процента на монголоидите по това време съществено да се е увеличила.”
    Екс-патриарха Нестор(423-431г.) пише: “Народът на скитите е бил велик и многоброен, и преди е бил разделен на кралства и са ги считали за грабители. Те не са свикнали много да грешат - качество наложено им от тяхната бързина и скорост. А после, когато установяват късното си кралство, стават толкова силни, че изпреварват по величие всичките сили на римляните.”
    За мен хуните на Атила са били племенна конфедерация с водеща роля на определени племена – може би наследници на царските скити на Херодот, или пък по-късно изместилите ги и наречени царски сармати, и едните и другите наричани царски именно поради ръководната им роля призната и приета от останалите. Интересно е, че и едните и другите са локализирани като местообитание там където по-късно е и Кубратова България – Крим и районът около Азовско море.
    Интересно е и, че в Първо българско царство не се използват стари черноморски градове като Одесос например, а каменния материал от тях се употребява за направа на валове. Същевременно пък се строи Плиска. Дали това не са две различни начина на живот и стратегии за война и отбрана? Една “подчинена” и по-многобройна сарматска част и друга водеща група с доста различно ниво на организация и качество на живот? Подобна разнородност и между самите протобългари може би налага по-късно политиката на обединение и организиране на всички племена и етноси, включително автохтонните, чрез една религия и език. Дали не е това и обяснението за връзката, приликата и разликата между български, славянски(траки?, скити?, Кубратови българи?) и езикът на азиатски сармати(прабългарски?).

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм запознат със сведения, в които скитите са описани като рижи. Старите славяни не са били руси, а с кестенява, светло кестенява коса. Тацитовото описание не е за Балканите, а за Германия. Изкуствената черепна деформация се среща в Тракия още през Каменната Ера, около 4000 години по-рано отколкото в Бактрия.

      Изтриване
    2. Не приемайте коментарите ми като критика, а като споделяне на мнение основано на информация, която съм срещал. И аз от доста време се мъча да изясня нещата за себе си. Намирам усилията ви за разкриване на истинската история на българите за изключително полезни, а темите са добре написани и интересни . В едно съм твърдо убеден – много малко се знае, а още по-малко е и истината в проповядваната официална история.
      За рижите скити информация съм срещал например в книгата на Алексеев С.В., Инков А.А. – “Скифы: исчезнувшие владыки степей” (има един интересен сайт с доста материали - /admw.ru/):
      “Внешний вид и телесную конституцию скифов характеризует Гиппократ: «Скифы отличаются толстым, мясистым, нечленистым, сырым и немускулистым телом; живот у них в нижней части отличается чрезвычайным изобилием влаги... Благодаря тучности и отсутствию растительности на теле похожи друг на друга мужчины на женщин и женщины на мужчин». При всём том скифы крепки и «не знают усталости». Впрочем, «женский пол отличается удивительно сырою и слабою комплекцией». Названные слабости Гиппократ объясняет жизнью (а у мужчин — воспитанием) в кибитках, соответственно сидячим времяпрепровождением. «Тучность» женщин является, по его мнению, главной причиной специально подчёркиваемой им малодетности скифов. Рабыни-наложницы, как он отмечает, рожают скифам гораздо быстрее законных жён.
      «Скифское племя — рыжее», — причём Гиппократ имел в виду не только цвет волос, но и обычный для срединной Европы цвет кожи. Скифы, по описаниям греческих авторов, имели прямые, мягкие волосы.”
      Тацит пише за всички познати му германски племена, както и за други съседни на тях, като ги проследява географски започвайки от Южна Германия, на север до океана и на изток по брега и на Балтийско море до река Висла, като южно на изток се ограничава от Дунав. Бастарните които упоменава стигат по Днестър до Черно море и покоряват част от гетите през 240-220г. Пр.Хр., като правят набези и южно от Дунав. На тяхното нашествие се приписва изселването изселването на скитите в Добруджа и създаването на Скитското царство на Канит.
      За антропологичния тип на славяните съм срещал следното: “Древните писатели упоменават високия ръст, здраво телосложение, румено лице и руси коси, но ги характеризират по-неопределено в сравнение с германците които са високи, руси и синеоки. Едва през средата на 19-ти век се обръща внимание на племенните различия във формата на черепа. Шведския анатом Ретциус ги причислява към брахицефалите и сходни в това отношение с азиатците.”
      Поздрави!

      Изтриване
    3. Благодаря Ви за сведението! Ще се опитам да намеря гръцкия текст, за да видя точно каква дума е употребил Хипократ за цвета на косата на скитите. Често има объркване между новото и старото значение на една дума.

      Със сигурност косата на скитите не е била черна, иначе не биха ползвали растителни естракти, с които да подсилят светлия й цвят.

      За описанието на славяните може да ползваме сведения от 6 век, по-късно името славяни се дава на огромна група хора.
      Според най-старите описания славяните са с кестенява, светло кестенява коса, едър ръст и леко пигментирана кожа. Думите на Прокопий са ясни, той казва за старите славяни - "Те не се различават помежду си и по външен вид: всички са снажни и извънредно силни. Телата им не са прекалено бели, нито косите им светлоруси, но и никак не клонят към тъмния цвят, а всички са възчервени."

      В най-старите преписи на Прокопий за цвета на косата е използвано определението ксантиси. Днес ксантиси се превежда като руси, но в миналото се е имало предвид цвят на силно препечено месо, т.е. кафяв, светло кафяв цвят. Прокопий е ясен и по отношение на това, че телата на старите славяни не са с бяла кожа, а тя е по-скоро леко пигментирана. Това си е описание на старо балканско население.


      Румено лице са имали хората, които са обитавали територията на Украйна, тях са видели арабските пътешественици. Жителите на Украйна са роднини на старите славяни, но си имат своя различна история.

      Поздрави!

      Изтриване
  7. Какво значи местен народ ? Защото индианците са уж местни за америка ала идват от Азия ?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Културата на индианците се е оформила в Северна и Южна Америка. Културата на нашия народ се е оформила на Балканите, това ни дава право да кажем, че сме местен народ.

      Изтриване
    2. Ами то всички идваме от Африка. Местен народ - този който се е оформил като народ на място. Самосъзнание, традиции, религия, език . В античността има малко доказани преселения - гърците, евреите.
      Днес са популярни други преселения, за които няма доказателства. Като "Най-великото" преселение което се оказа несръчна измислица

      Изтриване
    3. Кой и как доказа, че всички народи идват от Африка?

      Изтриване
    4. Благодаря за отговора.
      Дано не сте си помислили,че го задавам този въпрос с цел заяждане.

      Изтриване
    5. Не съм си мислил такова нещо, просто се чудя защо толкова лесно приемаме някои твърдения като произхода от Африка за нещо доказано.

      Изтриване
  8. Павел, благодаря Ви от все сърце за труда, който полагате, за да търсите скритата истина и да се борите за нея. Предполагам, колко Ви е тежко понякога, когато виждате, че фактите са толкова ясни и изводите - толкова очевидни, а се сблъсквате със стената "официална история". Аз мисля, че нито историците ни са незнаещи, нито политиците ни са неможещи. Само да биха ни оставили сами да се развиваме и българите пак ще градим и творим, както винаги сме го правили. От свое име Ви благодаря, защото ме накарахте да се замисля и да преоткрия някои неща важни за мен, а също и надежда.
    Относно бъдещото поколение искам да споделя нещо от своя опит и грешки. Един ден, като проверявах какво е учил, отрих че учителката на едно от децата ми (7год.) е направила неволна грешка. Опитах се да обясня на сина ми, че това е просто грешка, но той отказа да я поправи. Не ми каза, че и аз не съм права, а подмина въпроса с мълчание. Но затова пък аз разбрах грешката си - оставила съм се по "течението" и децата ми ме възприемат като майка, която само се грижи за тях, готви и чисти и съм пропуснала най-важната си роля в семейството, едно от нещата, което ни е помогнало на нас, българите, да се съхраним и в най-тежките времена. Но не е и най-лошото, че не искат да възприемат, което има казвам, ако е различно от това, което учат. Най-добре е сами да намерят истината, да се научат да мислят само със собствените си глави, но аз не успявам да им създам интерес/любов към четенето (приемат го като задължение, за изгубено време от времето, което отделят за някоя определено промиваща мозъка им игра, но която всички техни връстници играят), а така няма как да я намерят.
    Дано по-малко родители правят моите грешки. Децата имат нужда от повече внимание, съобразено с предизвикателствата в днешно време. Дано не съм Ви оттегчила - все пак пиша само за влиянието, което са ми оказали. Аз съм от хората, които се нуждаят от знак, от катализатор, за да да видят дори неща, които ще им "избодат" очите.
    Желая Ви много здраве, сили и успех!
    Милена Миленкова

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Г-жо Миленкова, благодаря Ви за добрите думи и откровеността! По цял свят е така, определени влиятелни хора формират съзнанието на обществата оказвайки натиск върху училища и университети. Това е опасно явление, така се промиват мозъци. Марк Твен беше казал, че е по-лесно да излъжеш хората, отколкото да им обясниш, че са били излъгани.

      Уверих се, че Твен е прав, стената срещу която съм не е само от учени, но и от обикновени хора, които поради това, че не могат да се отърсят от старите виждания, отказват да приемат всяко алтернативно виждане.

      Въпреки това аз продължавам и съмишлениците ми стават все повече.

      Поздрави!

      Изтриване
  9. Това, което е казал Марк Твен, не те освобождава от задължението да се бориш непрестанно срещу днешното ПРОМИВАНЕ НА МОЗЪЦИТЕ не само с разкриване на историческата истина, а и с конкретното изобличаване на горното явление!

    ОтговорИзтриване
  10. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Г-жо Стоянова, много генерални изводи правите от това кой какво чете и цитира. Любопитно ми е откъде решихте, че истината се крие само в български източници? А те откъде са черпили сведения? Колко назад стига паметта в безписмено време? Какво щяхме да знаем без археологията или без свидетелствата на други? Никой сериозно занимаващ се с решаването на исторически проблеми няма да се ограничи в източниците по фило и фобски причини. Затова на човек му е дадено да мисли, за да може да сравнява, преценява и отсява от всичко написано, иначе си остава винаги заблуден и манипулиран. Един мъдрец е казал: "Знам, че нищо не знам." Това е максимата на истински просветените хора и точно те нямат претенциите да са такива. С популяризирането в това отношение трябва да се внимава. Границите с идеологизирането са много размити и се изпада в положението на школите от които толкова се възмущавате. Научният подход в търсене на истината е само един - Създаване на логична теория и непрекъснатото и преосмисляне въз основа на всички известни и нови факти, като те не трябва да се приемат безрезервно според източника.
      Весели празници и на вас и с пожелания за по-малко претенции за просветеност и непогрешимост. :)

      Изтриване
    2. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    3. Добри хора, във виртуалното пространство често се получават недоразумения, често хората разбират събеседника си погрешно. Аз сами съм правил това, случва се, номално е. Хубаво ще е, ако въпреки всичко запазим уважение един към друг. Не винаги е лесно, не винаги ми се е отдавало и на мен, но си заслужава да опитаме да проявим разбиране.

      Изтриване
  11. g-n Anonimen 12 april 2015., 15:22
    "Stazdavaneto na logicha teoriya I neprekasnatoto preocmisliane baz osnova na vsichki Izvestni I novi facti..."Kade bogopomazanite balgarski istoritzi sa otrazili novite fakti ot arhiologicheskite, genologichiskite I novite vizhdaniya za velikoto preselenie na narodite neshto poveche gospodata kriyat ili nespomenavat letopistzite protivorechashti na tiaxnite dogma.Kato Balgarin iskam da znaia koe nakaraJustanian da sazdade Justaniana Prima? Zashto Vasilii balgaroubietza ne razrushi Odrinskata Arhioskopiya I turskiia sultan ne posmia da ya unishtozhi. Zashto moskovskata patriarshiya otkaza da priznae nezavisimata balgarska tzarkva vastanovena prez 1870? Nima tezi vaprosi ne valnuvat nashata istoricheska missal!!
    Izvenete che polzvam latinitza.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За съжаление официално тиражираната историческа “истина” винаги е съобразена или ползвана за прокарване на някаква политика. Историята е мощно оръжие в политиката, използвано за манипулация - обединение или разединение, или иначе казано - властване над хората. Ролята на “богопомазаните” историци, винаги е била свързана с политиката и е нейно отражение. Научен безпристрастен подход е възможен при независимост и безкористност. Не виждам възможност за такъв в официалната, контролирана и направлявана "наука", но нищо не ограничава свободните хора да търсят истината според тези принципи.

      Изтриване
    2. Днес имаме възможност да търсим и сравняваме, днес дори можем да изразим съмнение по отношение на установените вярвания.

      Да се чака от казионните историци да се разкаят и да поемат по пътя на прогреса е все едно да се чака от умрял писмо.

      Ние сами трябва да събаряме догмите.

      Изтриване
  12. Данни за тракийски, скитски, финикийски произход на някои философи в „Животът на философите“ на Диоген Лаерций (датира се III-ти в.сл.Хр.; история на философията, описваща философските възгледи на фона на историческите събития) и други твърдения.

    Започва ето така (със „скромност“ ):
    „Някои смятат, че заниманието с философия води началото си от варварите... според Аристотел... и Сотион... магите се появили сред персите, а халдеите – сред вавилонците или асирийците, гимнософистите – сред индийците, а така наречените друиди и семниотеи – сред келтите и галите. Освен това Ох бил финикиец, ЗАЛМОКСИС - тракиец, а Атлант – либиец. Египтяните пък разказват, че Нил бил син на Хефест и .. положил началото на философията, която се съхранява от жреците и прорицателите... Но тези автори от незнание приписват на варварите великите дела на елините, от които води началото си не само философията, но и самият човешки род... философията, самото име на която е чуждо на варварската реч, води началото си от елините. А тези, които приписват откриването й на варварите, привеждат като доказателство тракиеца ОРФЕЙ, като твърдят, че бил философ, и при това най-древният. Аз наистина не знам дали подобава да бъде наричан философ този, който изрича такива мерзости срещу боговете, и изобщо не ми е известно как трябва да бъде назован човекът, който приписва на всевишните всичките човешки страсти и такива позорни деяния... Преданието гласи, че загинал, разкъсан от жените, но в македонския град Дион има надпис, според който Орфей умрял, поразен от мълния...“
    ТАЛЕС (624-546 г.пр.н.е.):
    „Майка му произхождала от Телидите – най-знатния финикийски род, водещ началото си от Кадъм и Агенор, според свидетелсвто на Платон... След като пристигнал в Милет с изгонения от Финикия Нелей, той получил милетско гражданство, но както твърдят повечето автори, Талес бил коренен жител на Милет и при това от прочут род... Талес е познат на Калимах като откривател на Малката мечка.“4
    Бел.“4.С това косвено се намеква за финикийския произход на Талес, тъй като гръцките моряци се ориентирали по Голямата мечка, а финикийските – по Малката мечка“
    „След като изучил принципте на геометрията от египтяните, казва Памфила, Талес пръв вписал правоъгълен триъгълник в окръжността и принесъл в жертва бик.“
    ПИТАК (ок. 651— 569 г.пр.н.е.):
    „Питак от Митилена бил син на Хирадий, Дурид казва, че баща му бил тракиец.“
    АНАХАРСИС СКИТА (ок. 605—545 г. пр. н.е.) (при Платон (V – IV в.пр.Хр.) също е Скита):
    „Анахарсис Скита бил син на Гнур и брат на скитския цар Кадуид. Майка му била гъркиня и затова той добре познавал еднакво добре и двата езика.
    В поема от осемстотин стиха той описал скитските и елинските обичаи, които се отнасяли до скромния живот и военното дело. С дръзката си и откровена реч той дал повод да възникне поговорката „Говори като скит.“
    Созискрит пише, че Анахарсис пристигнал в Атина през 48-та олимпиада, по времето на архонта Евкрат. Хармип разказва, че той се явил веднъж в дома на Солон и заповядал на един от слугите да извести, че при Солон е дошъл Анахарсис и би желал да го види и ако е възможно, да му стане приятел. Когато слугата предал думите му, Солон отвърнал, че хората създават приятелски връзки в собствената си родина, а Анахарсис съобразително отговорил: „Сега Солон е в родината си и можем да станем приятели.“ Поразен от находчивостта му, Солон го приел и го направил свой най-добър приятел.
    След време Анахарсис се завърнал в Скития и понеже бил твърде привързан към всичко елинско, помислили, че ще премахне родните обичаи. Затова по време на лов бил убит със стрела от брат си. Умирайки, промълвил, че разумът го спасил в Елада, а завистта го убила в родината му. Някои твърдят, че бил убит, когато извършвал някакви тайни елински обреди.
    Анахарсис казал, че лозата дава три грозда: първият на насладата, вторият – на опиянението и третият – на отвращението.
    ...

    ОтговорИзтриване
  13. ...
    Учудвал се, че при елините в състезанието участвуват изкусни състезатели, а правосъдие раздават невежите... Недоумявал как така елините са създали закони срещу дързостта, а почитат атлетите за това, че се бият един друг... Как е възможно, питал той, хората, които забраняват лъжата, напълно открито да лъжат в кръчмите. Учудвал се ,че в началото на пира елините пиели с малки чаши , а когато се заситят - с големи.
    На неговата статуя било написано: „Обуздавай езика, корема и члена си.“
    Когато го попитали дали в Скития има флейта, отговорил: „Флейти има, но няма лозя“16 Заб.„16.Т.е. за да свириш на флейта, най-напред трябва да се напиеш.“
    Казвал, че най-чудното нещо, което видял при елините, е, че дима оставят в планините, а дървата носят в града.17
    Заб.“17.Вероятно става въпрос за дървените въглища, които въглищарите горят в планините,и след това ги носят в града за продан.“
    Когато един атинянин го укорил, че скитския му произход, Анахарсис казал: „За мен позор е моята родина, а ти самият си позор за родината си.“
    Попитали го кое нещо у хората е едновременно и добро, и лошо. „Езикът“ – отговорил той.. Наричал агората място, определено за взаимна измама и безчестна печалба...
    Той изобретил, както уверяват някои, котвата и грънчарското колело.
    Написал следното писмо: Анахарсис до Крез
    „Аз, царю на лидийците, пристигнах в страната на елините, за да опозная тукашните нрави и обичаи. От злато нямам нужда, ще ми е достатъчно само да бъда по-добър, когато се завърна в Скития.“
    ЕПИМЕНИД (ок.600 г.пр.н.е.):
    „родом от Кнос на остров Крит, според думите на Теопомп, бил син на Фестий, а според други на Агасарх... написал съчинението „Произход на куретите и корибантите“18 и „Теогония“... описал... построяването на кораба на аргонавтите и отплуванто на Язон... Написал в проза „За жертвоприношенията и за Критската държава“ и „За Минос и Радамант“
    Заб.“18.Курети – жреци на критския култ към Зевс, корибанти – жреци на малоазийския култ към Майката на боговете.“
    АРКЕЗИЛАЙ (315 – 240 г.пр.н.е.)
    „син на Севт (или на Скит, както предава Аполодор в III книга на „Хрониките“) от Питана в Еолида... пръв променил учението, завещано от Платон, като внесъл в него по-голям елемент на спор чрез метода на въпросите и отговорите... бил най-малкия от четирима братя – двамата от които били от един баща, а другите двама от една майка. По-старият брат по майчина линия се казвал Пилад, а по-старият по бащина – Мерей и той бил негов настойник... Първоначално Аркелазий учил при своя съгражданин математика Автолик...“
    БИОН (325 – 250 г.пр.н.е.)
    „Баща ми беше освободен роб и изтриваше носа си лакът - с това загатнал, че баща му бил търговец на риба, - родом беше от Бористене. Имаше не лице, а нещо подобно на книга, на която господарят му беше оставил знаците на жестокостта си. Майка ми напълно подхождаше за жена на такъв човек – взел я е от публичния дом. Заради злоупотреба с някакви данъци баща ми беше продаден в робство с цялото ни семейство.“
    От това, което открих в интеренет е, че Бион е от град Олбия на северния бряг на Черно море от устието на река Бористенте, старото име на Днепър.
    „Осъждал хората, които изгаряли мъртвите, сякаш те нищо не чувствували, а се обръщали с молби към тях, сякаш всичко чувствуват... Бион казал, че за Данаидите в Ада по-голямо наказание ще бъде, ако носят вода в здрави, вместо в пробити съдове.“
    ...

    ОтговорИзтриване