БЪЛГАРСКИЯТ ГРАД СОЛУН

През 2016 г. различни медии лансираха “сензацията”, че благодарение на монети може да се докаже принадлежността на Солун към българската държава. “Сензацията” бе рециклирана и през 2019 г. Намират се хора, които продължават да споделят новината през 2020 г., а с това се спомага да се наложи едно погрешно виждане. Солун  и земите край този известен град наистина са обитавани от нашите предци, но не монета доказва това, а нещо друго.

Монетите се прекрасно средство за датиране на определен археологически слой, с тях може да се определи възрастта на погребение, сграда и т.н. Ако например в дадено старо селище бъдат намерени солиди на император Константин Велики, а същевременно няма монети от по-ранни римски владетели, това означава, че въпросното селище е строено след, или по времето на императора от тракийски произход.

Монетите действително са важен археологически материал, но те циркулират, тяхното присъствие, най-често само показва какви са били търговските връзки на жителите на даден град с други хора. Ако в София бъдат намерени монети, на късносредновековния владетел Сигизмунд Люксенбургски, това не означава, че столицата ни е била управлявана от крал Сигизмунд, или пък е била част от неговата държава, а само, че сме били в контакст с хора, над които този владетел е властвал.

Въпросната “сензационна” монета, която е сечена по времето на цар Йоан-Асен II, не доказва, че Солун и околностите му са били населени с българи. По-удачно би било да се търсят други доказателства за българските корени на обитателите на Солун и териториите край този важен за различни сили град, а ценни сведения има.

Поне за мен, топонимите и хидронимите са най-важните доказателства за присъствието на определена етническа група в даден регион. Старите названия на селища, местности, реки и т.н. показват какъв език е говорен във въпросната област, а това спомага да се определи и етническата принадлежност на хората от областта.

Според повечето историци, още в края на VI в.сл. Христа (по сведения на Йоан Ефески, през 584 година), нашите деди правят опит да превземат град Солун, като атаката е подновена съвсем скоро – в началото на VII в.сл. Христа. Ако това бе първата поява на предците ни в региона,  то преди този период, ние не би трябвало да срещнем никакви български имена на реки, селища и местности край Солун.  Дали обаче това е така?

Базиликата Св. Димитър в Солун, изображение- Andrew Zorin, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53960557

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2f/Church_of_Saint_Demetrios_-_panoramio.jpg/800px-Church_of_Saint_Demetrios_-_panoramio.jpg

Писалият по-рано от Йоан Ефески Прокопий Цезарийски споменава течащата в близост до град Солун река Рекиос/Ρήχιος – Proc. Aed.IV.iii.27. Това название се е наложило поне век преди Прокопий да започне своята работа “За Строежите”, т.е. някъде към 440-450 година, т.е. повече от век преди “първото нахлуване на дедите ни” в Южна Тракия. Проблемът за поддържащите официалните теории е, че името на течащата край Солун река Рекиос/Ρήχιος е обяснимо на български език и оборва старите виждания, поради тази причина то бива оставяно в сянка. Рекиос /Ρήχιος означава просто река, реката.

То е сродно на друго подобно, споменато отново от Прокопий, който описва крепостите на Тракия и между другите изрежда и Мила река/Mιλλάρεκα – Proc.Aed.IV.iv.3.  На това название акад. Влaдимир Георгиев дава тълкуване мѣла рѣка-плитка река и смята името за славянско, но не обяснява няколко важни неща.

Много по-рано, около 500 години преди Прокопий, или приблизително времето, по което Апостол Павел посещава нашите земи, Плиний Стари нарича един от ръкавите на делтата на Дунава с много интересно име: Наракустома/ Naracustoma: “secudum ostium Naracustoma appelatur”-Plin.H.N.IV.49.  Частицата stoma e гр. στόμα-устие, ръкав на делта на река, а това показва, че Плиний е ползвал сведения на по-стар гръцки автор. От друга страна името на ръкава Нараку/Naracu не притежава смисъл нито на латински, нито на гръци, но стблг. на рѣкоу-на реката дава прекрасно обяснение.

Гръцкият автор, от който Плиний е черпил информация е записал тракийското, т.е. древнобългарското название на един от ръкавите на делтата на Дунава Ναράκου στόμα. Това название е сродно на името на течащата край град Солун река Мила река/ Mιλλάρεκα (мѣла рѣка-плитка река).

Хората дали името на солунската река, няма как да са нов народ по простата причина, че нито има сведения на римски автори за трайно заселване на нов народ край Солун в периода, в който името на реката е възникнало, нито пък Mιλλάρεκα (мѣла рѣка-плитка река) може да се нарече ново име, защото е сродно на споменатото малко след смъртта на тракийския цар Реметалк III  (44 г.след Христа бел.авт.) речно название Ναράκου στόμα/ Naracustoma (на рѣкоу-на реката).

Вариацията raka-reka е обяснима точно с екането и якането в българския език. В определени региони се казва река, като в Суха Река, Тервелско, а в други ряка (в древността *рака бел.авт.), както например в родопския топоним Ряката. Не самоMιλλάρεκα (мѣла рѣка-плитка река) и Naracustoma (на рѣкоу-на реката) са обясними на български език, но особеностите на тези древни названия са типични за българския език. Самият акад. Вл. Георгиев признава, че якането и екането е не само типичен белег на българския език, но се манифестира и в тракийския (който реално е древен български бел.авт.).

Разбира се една птичка пролет не прави. Нужни са повече български топоними от земите край Солун, за да можем да говорим за доказано българско присъствие в този регион по време на Античността. Проучвайки така наречените славянски названия от територията на Гърция, лингвистът Макс Фасмер дава огромен брой имена на селища от земите край Солун и Халкидика, и то названия обясними на български език. Този учен обаче е убеден, че се касае за нови имена и това не е учудващо защото Фасмер не смята дунавските славени за стар народ, както прави д-р Ганчо Ценов идентифициращ ги с гетите.

Най-интересните названия дадени от Фасмер са: Βάλτα/Балта, Βορένος/Боренос, Δόλιανη/Долиане, Σανά/ Сана, Σέλι/Сели, Στανός/Станос, Σκοτίνα/Скотина. Те са обясними с българските думи балта-блато, бор, долина, сѣно-сено, стан, скотъ-животно,добитък.

Ако тези названия от земите край Солун бяха нови, т.е. дадени от народ, който едва през 584 година (по сведения на Йоан Ефески) е дошъл да граби богатия град, то преди този период, на Балканите не би трябвало да има топоними сродни на Βάλτα/Балта, Βορένος/Боренос, Δόλιανη/Долиане, Σανά/ Сана, Σέλι/Сели, Στανός/Станос, Σκοτίνα/Скотина.

Реалността обаче показва нещо съвсем друго – имена сродни на оставените от българите край Солун се срещат доста  дълго преди 584 година. За да не съм голословен, представям названия на обясними на български език древни топоними и етноними, които са регистрирани в периода VIII в. пр. Христа – IV в.след Христа:

Bora –Liv.45.29 – I в.сл.Христа.

Di-baltum- Amm.Marc. 31.8 – IV в.сл. Христа.

Doliche- Liv.42.53 -I в.сл. Христа.

Σάνη – Her.VII.22 - V в.пр. Христа.

Σελλοί – Hom.2.748-751 – VIII пр. Христа, Sellae-Plin.IV.1.2- I сл. Христа.

Νεστάνη – Paus.8.7.4 – II в.сл. Христа (Г. Сотиров прави връзка със стан)

Σκοτοῦσσα - Xen. Hell. 4.3.3 – V-IV в.пр. Христа, Scotussaei – Plin.H.N.IV.17 – I в.сл.Христа

Към древните съотвествия на българските топоними край Солун, трябва да се добави и изключително важната подробност, а именно това, че с изключение на Ди-балтум (днешният Дебелт) и Нестане (в пеласгийската Аркадия), се касае за названия от територията на Южна Тракия и Древна Македония, т.е. в региона, в който е и Солун.

В такъв случай какво дава право представените от Макс Фасмер български названия край Солун да бъдат определени за нови? Реално нищо не дава право да се твърди подобно нещо.

Самото древно име на Солун е българско. Стефан Византийски съобщава, че Солун e наричан още Алия/Άλία, което пък несъмнено идва от гр. дума ἄλος-сол. Древната форма на българската дума сол е била *sal, в стблг. срещаме сланъ-солен, сланостъ-солен вкус, слатина-минерален извор.

Смятам, че първото название  на Солун е било Салос, Саланос – от сланъ, поради солените минерални извори. С подобно име е и Салмудесос, чието значение е солена вода. Не правя връзка между Солун, сол, *sal, сланъ-солен, сланостъ-солен вкус, слатина-минерален извор, произволно. Край Солун наистина е имало солени минерални извори. За това свидетелства и споменатото от Херодот алтернативно име на града, то е Терма/Θέρμα, а неговото значение е горещина, несъмнено поради горещите минерални извори в близост до Солун.

За тези горещи, солени извори срещаме информация в създанения от Уйлям Смит речник на старогръцката и римска география: “During the first period of its authentic history, it was known under the name of  THERMA  (Θέρμα,  Aesch.; Θέρμη,  Herod., Thucyd.; Θέρμαι, Mal. Chronog. p. 190, ed. Bonn), derived, in common with the designation of the gulf (Thermaicus Sinus), from the hot salt-springs, which are found on various parts of this coast, and one of which especially is described by Pococke as being at a distance of 4 English miles from the modern city.”

Чак в по-късни времена, названието на тракийското селище е свързано с име на лице. По същия начин тракийските топоними Полтимбрия и Месембрия са свързани с фиктивните лица Полтис и Мелса. Преименуване на градове е позната традиция от миналото. Тракийският Ускудама бива наречен по-късно Адрианополис, по името на император Адриан. Преслав получава името Йоанополис, след агресията на император Йоан Цимисхи и завладяването на България.  

Докато Терма/Θέρμα  и Алия/Άλία, са гръцки имена, то Салоника, Солун, (Салос, Саланос) са български названия. Това, а и многого останали древни български названия от региона са доказателство, че дедите ни са обитавали земите край Халкидическия полуостров от незапомнени времена.

Все пак траките бисалти, одоманти, бистони, мигдони и др. са обитавали земите край Солун, те са и създателите на селището, а ние българите сме техни пълноправни наследници. За това свидетелстват не само типичните за нас древни хаплогрупи, (I2, R 1b*L23, E-V13, J2, R1a), но и характера на фолклора ни, голяма част от земеделските уреди, пастирските атрибути и т.н.

След като се наблюдава приемственост – от Каменната епоха, та до ново време, няма причина да се отрича, че Солун е създаден от хора, чиято кръв тече във вените ни. В далечното минало тези хора са наричани бистони, одоманти, използвало се е и колективното име траки, а накрая се налага и името българи. По-право то принадлежи на хора от групата на траките мизи, а да не забравяме, че мигдоните са причислени към семейството на мизите.

В народната памет истинското име на Солун винаги е пазено, тъй както точно народната памет е съхранила името на Пловдив – Пулпудева. Римляните са наричали града Тримонциум, гърците са ползвали названието Филипополис. Дедите ни са казвали на селището си Пулпудева, което еволюира във Плъпъдивъ, Плъвдивъ, Пловдивъ, Пловдив. По същият начин е запазено и името на град Солун.

Следвайки фактите трябва да се заключи, че Солун и земите край него са обитавани от наши деди от най-дълбока древност, но поради конфликти с различни агресори, дедите ни са губели властта си над селището, а това е позволявало на гърците да се заселят в Солун, да се увеличат на брой и след време да назоват града свой.

Солун наистина е бил български град, като поне до времето на император Йоан Цимисхи доминантния език в селището е бил българския. Солун е изгубен като територия, но това не означава, че трябва да го считаме за изгубен и за историята ни. Както казва Васил Левски: “Чуждото не щеме, но и своето не даваме”.

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Въпроси на Българската Етимология, БАН, София, 1958;

2.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

3.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

4.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

5.БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК, ПУСКАМ-СЛОВАР, T.VI, вт.изд. ред. M.Рачева, Т.Ат.Тодоров, автори В.Атанасов, Х.Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат. Тодоров, АИ Марин Дринов, София, 2012

6.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984.

7.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;  

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

10.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;

10.G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institute of Onomastic Science, Quebec, 1969;

12.G. Lucas Friedrich Tafel, Historia Thessalonica res gestas usque ad annum Christi DCCCCIV сomplectens, typis Hopferi de’Lorme, Tubingae, MDCCCXXXV;

13.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street, 1854;

14. M.Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, (Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970);

Извори от интернет:

 Уникална монета разкри, че Солун е бил български

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/353638

Монети доказват: Солун е бил български Копирано от standartnews.com

https://standartnews.com/balgariya-obshtestvo/moneti_dokazvat_solun_e_bil_balgarski-333042.html

Монета от аукцион в САЩ: Солун е част от България

публикуване от Кремена Бедерева 15/05/2016

https://littlebg.com/moneta-solun-e-bil-bulgaria/

P.S. Книгата ми "ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК" може да се поръча от страницата на издателство Атеа 

http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0