ТРАКИТЕ – ПЪРВИТЕ ГОСПОДАРИ НА МОРЕТАТА

Народът на Залмоксис и Орфей рядко е свързван с морето. Знаем за гордите сатри, беси и меди обитаващи високите планини. Знаем за свободолюбивите гети и благите мизи населяващи равната Добруджа, но малко е казано за корабоплаваненето при траките. Далечните ни предци са били не само велики мислители, смели бойци-колесничари и славни музиканти, но и господари на моретата, по-точно – първите господари на моретата.

Това твърдение може би звучи пресилено за доста хора, но доказателства има, лошото е, че са неудобни за определена група хора и поради това биват игнорирани. Не е тайна, че най-старото обработено злато е това от Варненския некропол. Не е тайна и това, че медния рудник в Ай Бунар, край Стара Загора е един от най-древните. Специалистите знаят добре, че траките са изнасяли мед, злато, а по-късно и бронз към земите на днешните Румъния, Украйна, Молдова, Русия. Понеже металите са тежка стока, твърде малко вероятно е нашите ковачи да са пренасяли изделията си на гръб хиляди километри. Както отбелязва Михаил Лазаров – морето се явява най-логичния и удобен път.

 http://www.tf.uni-kiel.de/matwis/amat/iss/kap_a/illustr/varna_details.jpg

 http://visit.varna.bg/media/cache/fb/2d/thumb7_arh_museum_65_.jpg

Първоначално медните слитъци и инструменти са се превозвали със салове, с които се е плавало в близост до брега. По-късно са използвани лодки еднодръвки с дължина около 5-6 метра. Такива е имало още през Неолита. Описвайки населването на о-в Крит в най-древните епохи, Р.Хътчинсън твърди, че това е станало с лодки еднодръвки, като тези, които по времето му (1927 година) служели да превозват товари през Преспанското езеро, Македония.

http://worldwideflood.com/files/includes/images/ark-hull_form-ancient_ship_files-forefoot.gif

В последствие са конструирани и първите кораби, с които нашите далечни предци са разнасяли своето злато, мед, сол и различни оръдия на труда. Понеже морето се явава първия търговски път, то е наречено от предците ни Понт – име заето от гърците, но нямащо смисъл на гръцки защото е наше. Πόντος отговаря на стбг. пѫтъ-път.

От езика на нашите деди идват гр. κάραβος - кораб и лат. carabus - кораб. Значението е коруба, нещо издълбано – точно това, което е и еднодръвката яваваща се най-ранна форма на кораба. Други сродни български думи са коруб, коруп-кухо дърво, корубла-издълбан ствол на дебело дърво, изкорубен-кух, издълбан.

Потомците на Ромул са заели и други думи от дедите ни освен carabus-кораб. Eзиковедите  признават, че mare - море не е латинска дума, а заемка в този език. Маре е била древната тракийска дума за море, която по времето на Плиний Стари (I век) вече е придобила форма море, както разбираме от тракийското племенно име морисени.

Възможно е за доста хора да звучи странно твърдението, че както римляните, така и предците на южните ни съседи са изпреварени от дедите ни траките по отношение на мореплаването. Нека обаче да разгледаме как стоят нещата. Историците знаят прекрасно, че през Бронзовата Епоха господари на моретата са били траките и техните близки роднини пеласгите. Диодор Сицилийски е представил доста подробен списък на таласокрацията.

От различни извори знаем също, че предците ни – палеобалканските народи са населявали островите Самотраки, Тасос, Лемнос, Имброс, Наксос/Стронгиле, Крит. Известно е и това, че това, което днес ние познаваме като Бяло Море в древността е наричано Тракийско Море – Mare Thracicum.

В края на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени като Балканите са сериозно засегнати. Значителен брой палеобалкански племена потеглят на юг в търсене на нови земи. Една част от тези хора напуска родината си с кораби и успява да достигне дори Египет по времето на Рамзес Велики. 

Египтяните са изплашени от предците ни, няколко фараона отчаяно се опитват да отблъснат прииждащите от север траки и пеласги. Пораждат се първите масови морски битки. Благодарение на хитрата политика на Меренпта и Рамзес III балканските народи биват разединени и в последствие отблъснати. Само на една част от тях бива разрешено да се заселят на територията на древния Египет. Останалите се завръщат обратно в Левант, Мала Азия и остров Крит. 

             Походите на Морските народи (по Salimbeti и D'amato)

Благодарение на египетските летописци ние знаем имената на така наречените Морски народи. Най-известните са пелесет, дрд, чкр, уешеш, шардунаш, туршу, мешвеш. Това са представители на пеласгите, дарданите, тевкрите, бесите, сердите, травсите и мизите, които в значителен брой средновековни изрази са наречени още българи.

Египтяните са оставили и интересни фризове, на които са изобразени Морските народи. Хората наречени мешвеш-мизи се отличават с това, че част от косата им е избръсната и носят кика. Телата им пък са покрити с татуировки, а това според Херодот е белег за благороднически произход при траките.

 

   Представители на Морските народи (по Rava, Salimbeti, D'amato)

     http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples45.jpg

Пеласгите носят типичното въоръжение на тракийския пелтаст от Античността – щит, няколко метателни копия и меч. Сердите са с рогати шлемове, такива са намерени не само в Тракия, но и на о-в Сардиния, който е получил името си от представители на предците ни. Това обяснява защо ние българите делим значителен брой хаплогрупи с населението на Сардиния.

Освен Сардиния в края на Бронзовата и началото на Желязната предците ни познати като Морски народи населват и Апенините. За доминантната роля на пеласгите там знаем от Плутарх. Този автор твърди, че пеласгите покорили повечето от народите в познатия свят, а като дошли в Лациум основали Рим. Колкото и странно да звучи, най-величествения и могъщ град между I век преди Христа и V век след Христа е основан от нашите предци.

За тракийска миграция на Апенините след Троянската Война знаем от Страбон. Това, че предците ни са били значителна група се доказва не само от генетичната близост на българи и населението на Северна Италия, но и от големия брой тракийски топоними и хидроними от Апенинския полуостров.

Става дума за Adria, Atrianus, Brentesiusm, Bustricus, Carpis, Caletra, Cales, Calatia, Carsulae, Eretum, Pyrgi, Satricum, Scaptia,  Setia, Stabia. Adria, Atrianus, отговарят на тракийския хидроним Atrus-Янтра. Brentesiusm  е сроден на Brento para, Bustricus има същото значение както и Bistiros-бистър. Еквивалент на Carpis, е Carpates mons – Карпатите, чието име се обяснява с нашата дума карпа-скала.

След като знаем, че през Бронзовата и Ранната Желязна Епоха траките са били господари на моретата, след като има сведения за тракийска миграция на Апенините, а и там срещаме сериозен брой тракийски топоними и хидроними, то няма нищо чудно в това, че дедите ни са дали знания за мореплаването на старите латини.

По време на Бронзовата епоха дедите ни траките са владели и територията, която днес е наречена Гърция. Страбон е пределно ясен твърдейки, че в дълбока древност цяла Гърция е била населена с варвари, т.е. народ с произход различен от гръцкия. Страбон е дори дава точни данни обяснявайки, че цяла Атика е владяна от траките, а в Давлида, Фокида е царствал Терей. Пелопонес пък е населен от фригите на Пелопс, който дава и името си на полуострова.

Благодарение на това, че владеят Босфора и Дарданелите дедите ни добиват огромни богатства. Именно тези богатства стават причина за избухването на Троянската Война, но дори и след този конфликт, чак до VIII век траките продължават да бъдат господари на моретата. До този момент гърците, които са били дошло от Африка подвластно на дедите ни население, изобщо не са в състояние да преодолеят силното течение идващо от Черно Море. Едва след падането на Фригийското Царство под ударите на Асирия, гърците се научават да строят достатъчно добри кораби, с които да започнат своята колонизация.

Едва през VIII век пр. Христа идва край на морското господство на предците ни. Все пак то трае около четири хилядолетия – от времето на Ранния Халколит до началото на Желязната Епоха. Испания и Португалия владеят моретата век-два, след това идва ред на Англия, която пък понастоящем е изместена от САЩ.

Жалко е, че този аспект от нашата история – господството на моретата не е добре известен на широката публика. Не е известно това, че великите мореплаватели – финикийците са смесица от ханаанци и Морски народи – нашите предци. Няма съмнение, че те са научили местното население на Левант как да строи кораби. Със сигурност ранната благородническа прослойка на финикийците е от балкански произход, това се вижда от редки финикийски монети. 

http://www.wildwinds.com/coins/greece/zeugitana/carthage/Jenkins_024.1.jpg
http://www.wildwinds.com/coins/greece/zeugitana/carthage/t.html

Човек не бива да бяга от проблемите на настоящето търсейки утеха в успехите от миналото, но то трябва да се помни, истината трябва да се разказва. Славното минало не е просто повод за гордост, а и пример. Щом предците ни са могли да постигнат много, защо и ние носещите тяхната кръв да не можем?

Няма невъзможни неща, днешните силни на деня са започнали своята история като бедни хора живеещи в мръсни, тъмни колиби, а нашите предци са имали градове още през пето хилядолетие преди Христа.

Могат да ни вземат златото, да ни окрадат горите, но не трябва да допускаме да ни отнемат талантливите млади хора, това е последното, което ни е останало. Една от причините за изкуственото поддържане на бедността в България се крие в уникалните способности на на народа ни. 

Ние сме изключително умни хора, чиито качества са смаяли представители и на Изтока и на Запада. Хиляди българи днес са инженери, лекари и копмютърни специалисти в чужди държави. Биха ли тези хора напуснали Родината, ако тук можеха да живеят нормално? Биха ли тръгвали към втори терминал сънародници, ако бяха възпитани в гордост и родолюбие, ако бяхме сплотени и си помагахме един на друг? Не разбира се!

За това ни делят, за това се сее омраза и се отвлича вниманието от действията на тези, които източват и отвличат както природните ни богатства, така и талантливите хора.На този пагубен процес може и трябва да се сложи край, ако искаме да оцелеем. Нека всеки си има свои политически виждания, но и нека да постави България над всичко.

Нека най-добрите аргументи да бъдат не псувните и обидите, а благородното ни държание. Не е лесно да си учтив, ако те заливат с помия, но обикновено лесни са лошите неща.Доброто и благородното са трудни, за това и благородниците са малко,  ние обаче можем да бъдем такива.

Нека убеждаваме проивниците си не с надвикване, а с деянията ни – оказването на помощ на тези, които се нуждаят, даването на защита на беззащитните и показвайки винаги най-доброто от себе си. Само така ще имаме правото да се наричаме българи.

Използвана литература:

1.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

3.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981,

4.G. Herm, Die Phöenizier, Econ Verlag, Düsseldorf, 1974;

5. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

6.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

7.М.Лазаров, Древното Корабоплаване по Западното Черноморие, Славена, Варна, 2009;

8.R.W.Hutchinson, Prehistoric Crete, Penguin Books, Harmondsworth, 1962;

9.Tell Abu al-Kharaz: New Finds from ‘Sea People’ Settlement, Jan 28, 2014 by Editors

 http://www.sci-news.com/archaeology/science-tell-abu-al-kharaz-sea-people-01723.html

10.Amelia Muge, THE ENIGMATIC SEA PEOPLES

https://peripluscd.wordpress.com/2013/03/09/chronicle-5-the-sea-peoples-mystery/

11.A.Salimbeti, R. D’Amato Sea Peoples http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm

12. A Short History of Metals http://www.tf.uni-kiel.de/matwis/amat/iss/kap_a/backbone/ra_1_1.html

13. Tim Lovett, Hints of Noah's Ark in Ancient Ships  

http://worldwideflood.com/ark/hull_form/ancient_hull_form.htm

14. http://www.minoanatlantis.com/Minoan_Science.php

15.К. Събчев, Марица е била плавателна река - кораби акостирали в сърцето на Тракия

  http://bulgarski.pogled.info/news/53399/Maritsa-e-bila-plavatelna-reka-korabi-akostirali-v-sartseto-na-Trakiya