КОЙ Е НАЙ-ДРЕВНИЯТ ДОКУМЕНТИРАН ЕЗИК НА ЕВРОПА, БЪЛГАРСКИЯТ?

Дълго време в различни среди властва вярването, че на нашия континент речта на гърците е манифестирана най-рано. Все пак Омир, Хекатей, Херодот, Тукидид творят дълго преди живелите в Рим Ливий, Цицерон, Сенека. С откриването на палеоегейските писмености в края XIX на и началото на ХХ в., сред световната научна общност настъпва смут.

 

Така наречените Линеар А и Линеар Б, използвани на о-в Крит и др. места, са екзотични. Те нямат ясни паралели със старогръцката азбука. За нея се смята, че е модифициран вариант на финикийската. А пък търсейки корените на финикийската писменост британският учен Артър Еванс се спира на йероглифите на минойския Крит, и Пелопонес. Това той прави през 1895 г., демонстрирайки успоредиците на критското писмо с това на финикийците.

 

Даровитият британски учен обаче не е в състояние да определи кой е народът създал критските йероглифи, а и линеарните писмености. Ясно е, че въпросния народ е властвал на о-в Крит, Пелопонес и западна Мала Азия преди Троянската война. Ясно е и, че става дума за огромен народ, който в период от приблизително 600 години ползва три сродни една на друга “азбуки”. Критските йероглифи са на около 4150 години, предполага се, че Линеар А е на 3750 години, а пък Линеар Б е на около 3550 години.

 

Понеже най-старите гръцки eпиграфски паметници са създадени преди околo 2750 години, е повече от ясно, че трите уникални писмености на о-в Крит не са на дедите на южните ни съседи. По този важен въпрос споровете са излишни. На старите гърци от времето на Херодот, Тукидид и др. не е известна изобщо “азбуката” от времената преди Троянската война. Съвсем логично няма и описания на странните знаци. Според бащата на историята първите букви се появяват в Елада чак след идването на Кадъм. Има обаче един сериозен хиат – времева празнота от около 800 години, а това означава, че гърците не познават истинската история на писмеността.

 

Според преданията Кадъм е живял няколко века преди Троянската война. От неговия род произлизат тракийските божества Земела, чието име е тълкувано от различни учени със стблг. землiа – земя и Дионис [Дивонюсо], чието име се обяснява със стблг. диво [с древно значение светлина според Бернекер цит. от Дечев].

 

Кадъм е наречен финикиец, но според учени като Герхард Херн и др. финикийците са смесен народ. Те произлизат от обединението на ханаанци и представители на Морските народи. Това реално е съюз на стари балкаци, сред които изпъкват пеласгите, дарданите, тевкрите, травските, а и мизите наречени по-късно българи.

 

Тези сведения показват, че Артър Еванс е бил прав по отношение на това, че корените на финикийската азбука трябва да се търсят в древните критски писмености. С други думи: не хора от Ориента дават букви на старите балканци, а нашите предци се явяват просветители на доста народи от Близкия Изток.

 

Потвърждение за това намираме и на друго място. Старият автор Зенобий разказва, че в далечното минало е избухнал конфликт между Кадъм и Лин, защото братът на Орфей разпространявал азбука различна от кадмейската. За Орфей Алкидамант твърди, че е създател на буквите, а пък Тацит определя Линк като творител на писменост. Еврипид споменава плочици с Орфеева писменост в светилище в Хемус.

 

Глинена плочица с писменост, която Харисън нарича Орфеева, на първи ред се чете името Мирул, на втори ред името Одрис, на трети ред срещаме Бато, Вато [по Еванс]

Явно се касае за глинените плочици типични за хората ползващи с критските писмености. Недълго сред откриването на тези писмености от Еванс американската изследователка Джейн Харисън изказва виждането, че знаците по плочиците от Крит са същите, които е ползвал Орфей.

Тези сведения са много интересни, защото благодарение на тях става ясно, че първите европейци документирали своя език не са гърците, а нашите деди траките.

 

Относно конфликтът между Кадъм и Лин трябва да се дадат кратки пояснения. Тук явно се касае за вътрешни борби за надмощие, а не за агресия на нашественик. Не само потомците на Кадъм и по-точно Земела и Дионис принадлежат на тракийската култура, но и самото име на Кадъм е тракийско. То е вариант на Кадмил – един от Кабирите, великите богове на о-в Самотраки. Самото име Кабири е тълкувано от Бернекер [цит. от Дечев] с помощта на стблг. кобь – съдба, участ.

 

Предгръцкото население на Елада и о-в Крит е представено предимно от траки и техните роднини пеласгите. Това се знае добре от старогръцките автори, някои от които дават дори подробна информация.

 

Омир локализира част от пеласгите на о-в Крит и ги нарича богоравни. Това несъмнено означава, че пеласгите са благородническата прослойка на обществото. Такъв епитет няма как да се даде на случайни хора. Те разбира се не са случайни, защото от средите на пеласгите са пазителите на светилището на Зевс в Додона и то преди Троянската война.

 

Херодот лаконично подмята, че това, което по негово време носи името Елада, някога е наричано Пеласгия. Хекатей е напълно убеден, че преди идването на гърците целият Пелопонес е обитаван от варвари. Страбон пък добавя, че не само Пелопонес, а цяла Елада е била дом на варвари преди гърците. Този автор съвестно споменава, че Атика е владяна от траките на Евмолп. В съседната област Фокида намираме друг тракийски благородник, а именно Терей. Фредерик Ваудхойзен смята, че властвалия в Беотия Фрикс принадлежи на фригите. Цар на фриги е и Пелопс, който населва Пелопонес със своите хора.

 

Паул Кречмер (цитиран от Откупщиков) смята, че огромните надгробни могили в Пелопонес са на фригите. Това, че траките фриги принадлежат на предгръцкия елит на Елада се вижда и от това, че името на първия победите на Олимпийските игри е фригийско. Става дума за Кореб, като Кречмер уместно отбелязва, че гръцката форма трябва да е Кореф.

 

Самите Олимпийски игри са организирани не от кой да е, а от Херакъл. Според Павзаний героят е правнук на фригиеца Пелопс. Отново Откупщиков пояснява, че едно от най-ранните изображения на Херакъл, прочутият със силата си мъж е представен като фригиец. Това е напълно нормално, ако имаме предвид признанието на Павзаний за тракийските, фригийските корени на Херакъл. Друг потомък на Пелопс е не кой да е, а владетеля на Атина Тезей.

 

Да не забравяме и Тесалия, за която от Херодот знаем, че преди Троянската война е владяна от тевкрите и техните роднини мизите. Става дума за тези мизи, които Хоматиан, Аталиат, Халкондил и др. наричат българи.

 

Както Откупщиков отбелязва: многобройните свидетелства на старите автори за присъствието на траки, фриги, карийци на територията на Елада преди гърците и за тяхното влияние, се потвърждават от данните на археологията и етнографията.

 

Това означава, че древните писмености от трето и второ хилядолетие пр. Хр. също са дело на хора от семейството на траките. Те разбира се явяват наши предци и тяхната писменост би трябвало до известна степен да е свързана с нашите писмености от ранното Средновековие. И такава връзка има разбира се, тя е доказана убедително отдавна.

 

През 1905 г. Фьодор Успенски признава за връзката между старобългарските руни, троянската и древната критска писменост, но се отказва да обясни удивителния феномен. 

През 1970 г. Георги Сотиров прави грандиозно откритие доказвайки, че глаголицата има много общи знаци с крито-микенската писменост. 

Сравнения на Сотиров на глаголически букви със знаци от древната егейска писменост от преди около 3350 г.

През 1976 г и 1977 г. акад. Иван Дуриданов и акад. Владимир Георгиев определят знаците от плочите от Градешница, печатът от Караново и т.н. като тракийска писменост.

Акад. Георгиев дори добавя, че нашите знаци съперничат по древност на най-старите критски знаци. Днес знаем, че особените знаци от Градешница са значително по-стари от критските, а превъзхождат също египетската и шумерската писменост с цели 2000 години!

 

През 2008 г. Иванка Пенева Русева представя доклад За Критско-Микенските писмени знаци върху предмети от Халщатската култура "Цепина". Най-интересното в тази научна работа е това, че особените критски знаци продължават да бъдат ползвани в Тракия векове след изчезването им на територията на Елада [поради идването на данайците бел.моя].

 

Тук трябва да бъдат добавени и откритията на Харалд Хаарман, Марко Мерлини и др., според които знаците на така наречената Дунавска Цивилизация се явяват прототип на критските писмености [които Успенски отъждествява с нашите руни]. Доста по-рано въпросните знаци на Дунавската Цивилизация са наречени по-коректно тракийска писменост от нашите учени Вл. Георгиев и И. Дуриданов.

 

Ако най-древните писмености на територията на Елада, Балканите, а и Европа са дело на нашите деди, то е логично и, че нашият език е най-древния документиран език на континента ни. Приемствеността от времето на Каменната епоха, Античността, Средновековието и ново време е доказана убедително. Нека видим сега кои са най-древните документирани думи.

Няма да се спираме на посланията от Градишница, Караново, Търтария, макар да са интересни. Ще разгледаме минойските документи, защото в тях думите са разчетени от специалисти. Дейвид Пакард разчита две приличащи си минойски думи, записани с Линеар А. Тези думи са ДАТАРА/ДАТАЛА и ДАТАРЕ/ДАТАЛЕ,  а връзката със стблг. датель – дарител и дателѣ – дарители е очевидна. Има логика думи с такова значение да присъстват в минойските и микенски документи, защото те са предимно от фискален характер.

 

Най-древното представяне на името на Арес върху златен пръстен от о-в Крит [по Форсдайк]

Разбира се има и други документи, срещат се надписи върху златни и бронзови предмети, тук характерът вече е култов. На пръстена от погребението от М. Спелио акад. Георгиев разчита името на божеството АРЕЙ. За жалост нашият иначе талантлив учен не търси връзка с тракийския Арей – Арес, а с Яриш – хетския бог на войната и чумата. Названието Яриш няма смисъл на хетски език, а пък и хетите никога не са ползвали Линеар А. Тук ще допълня, че лингвистът Алберт Карноа тълкува името на Арес със стинд. ирасияти – яростен съм, разярявам се. Реално обаче стблг. iaръ, iaрити сѧ е по-подходящ кандидат.

 

Друг култов обект е лабрисът от Акротири. Поуп, Фурумарк, Макилври и др. разчитат ИДА МАТЕ, което превеждат като Ида майка. Тук навлизаме в интересна област, защото Ида е нимфа, която се грижи за новородения Зевс и се явява негова втора майка. Ида е и име на планина на о-в Крит, край населената с траки Троя също има планина Ида, а пък Ида и Идакос са названия на градове в Южна Тракия.

 

Несъмнено името е тракийско, езиковедите смятат, че то идва от древен и.е. корен *widhu  ‘гора, дърво’. Коренът наистина е *widhu, но значението е съвсем друго. Смятам, че Ида произлиза от по-старо Вида, а значението е видна, забележителна. Обяснение можем да получим със стблг. видъ – гледка, видение. По-важното е, че в тракийската ономастика срещаме *wideto [видѣтъ] – видя, виждам [по сведения на Хаас, Орел, Баюн].

 

Колкото до думата МАТЕ – майка, тя не се нуждае от дълго обяснение. Записаната преди около 3750 години дума МАТЕ отговаря точно на стблг. мать – майка. В тракийската ономастика срещаме матар, матер, но и мата, матиа, която е най-близка до стблг. мать.

 

Ще се върнем на Пакард, защото в труда си той представя и други минойски думи, като например КАПА. Тук се касае за название на древно селище, явяващо се елемент в тракийски топоними. Пример са Капи-дава и Капи-стурия, елементът капи е тълкуван от акад. Дуриданов като ‘хълм’. Най-добрият кандидат е копа – купчина, високо място, защото нейният древен вариант е *капа.

 

Пакард представа и минойската дума ДУРА/ДУЛА, а според акад. Георгиев Дула е име на древно тракийско божество, което е ползвано и за тракийски лични имена като Дулас, Дулес, Дулон и др. Ю. Откупщиков съобщава за присъствието на името Дуло в малко по-късните микенски архиви и ползвайки сведения на колеги го сравнява с тракийските Дулас, Дулес, Дулон.

 

Дула означава родителка, дойка, а обяснение можем да получим със стблг. доити – давам да суче, кърмя, има и диал. форма дуя. Явно тя е била по-популярна в далечното минало, защото точно тя се среща в Дула, Дуло, Дулес.

 

Пак при Пакард намираме ДАВА и като по чудо това е един от най-популярните елементи в дако-мизийските топоними. Пример за това са Сети-Дава, Бреге-Дава и др. Държа да отбележа, че елементът -дава е изтълкуван от професионалсти с глагола дявам – поставям, т.е. правя временен стан. Ще допълня и това, че елементите Сети- Бреге- също са тълкувани от професионалисти със стблг. сеть, сетьнь – сетен, последен, брѣгъ – бряг, височина.

 

Елеменнът Сети- е много интересен, защото го срещаме не само в топонимите от Тракия, но и от о-в Крит. Той присъства в по-късните микенски документи, които са на само 3550 години. Става дума за СЕТОЯ, наречена в историческия период Сития [Σητεία], Ситея [Siteia].

 

Налице е един удивителен феномен: най-древните документирани имена на божества, индивиди и селища в Европа са тракийски по характер. От своя страна те са лесно обясними на български език. И всъщност няма нищо странно, няма феномен, ако признаем, че ние българите като цяло сме потомци на древно балканско население.

 

Тогава всичко си идва на мястото, тогава всичко става ясно и не е нужно да се питаме как за Бога старобългарските руни приличат и на критската и на троянската писменост! Не е нужно и да се чудим и дивим как да обясним защо в микенските архиви се срещат старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, а и типични български имена като Бато, Ботийо, Дайко, Мила, Мира, Перин.

 

Българското име Дайко, представено върху плочица с Линеар Б [по Еванс]

Няма нужда и да се обявяваме за феномен факта, че след края на трако-пеласгийското надмощие на територията на Елада, писмеността Линеар Б продължава да съществува на наша територия, както доказва Иванка Пенева Русева. Не е загадка и това защо на наша територия традицията на издигане на куполни гробници и правене на конско жертвоприношение продължава дълги векове след изчезването си в Елада.

 

Истината е проста, сложен е само пътя на нейното укриване. Ако се съобразим с цялата налична до този момент информация, трябва да кажем, че най-древният документиран език на европейски народ е нашият. Той е наричан в миналото тракийски и пеласгийски. Проблемът е, че речта на предците ни е била много близка до тази на хора от други региони – представителите на илирите, скитите и сарматите. Те са деди на сърби, хървати, словени, поляци, чехи, словаци, кашуби, полабийци, руснаци, белоруси, украинци.

 

Всички тези хора говорят езици от славянската езикова група, а в периода XVIII – XX в. посредством политически натиск в научните среди се налагат безумни теории, чиято цел е да представи източноевропейците като неспособни на организация и държавност хора, които трябва да бъдат управлявани от други народи. Това е основната причина за създаването на лъжите, за славянската прародина в Припятските блата.

 

Реално името славяни, или както е правилно славени е новото име на гетите, които се явяват учители на илирите, скитите и сарматите. Благодарение на гетите обитаващи земи от Шварцвалд до река Днестър, езиците на всички сродни народи на изток и север от северните траки се хомогенизират. Именно културното влияние на нашите предци в различни периоди от време е причина за неестествената близост между езиците от славянската езикова група.

 

Прочее, влиянието на дедите ни не спира по времето на късната Античност. Дори през ранното Средновековие предците ни продължават да бъдат учители и наставници на своите роднини. Признанията на Юрий Венелин, Макс Фасмер, Дмитрий Лихачов и др. за фундаменталното влияние на българския език над руски, сръбски и др. са само върха на айсберга. Има още много информация и тя неминуемо ще излезе.

 

Ние можем да ускорим този процес. От полза ще е, ако представената тук информация се разпространи на колкото може повече места. Останат ли известни само в тесен кръг – все едно трудът ми е бил напразен. Ето за това, моля ви – проверявайте добре и разпространявайте новата и важна информация колкото може по-интензивно.

 

Друго нещо, което би ускорило световното признание на истината за нас е нашето поведение. Хубаво е да си потомък на велики хора, прекрасно е да си потомък на първите благородници, но това е и задължение. За да облечеш бляскава и чиста дреха, ти трябва да си светъл и чист по дух. Не е нужно да се чудим какво да правим, защото имаме примера на предците си.

 

Те са били добри, почтени, състрадателни хора, но също така и смели, силни хора, защото само силните и смелите могат да си позволят да бъдат истински добри, почтени и състрадателни. Светът е жестоко място и лошите винаги се възползват от слабостите на добрите. Ако бивайки почтени и духовно извисени, сме и силни, подкрепяйки се един друг и борейки се с пороците, вече ще можем със спокойна съвест да кажем, че сме достойни наследници на народа, с който започва историята.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

УДИВИТЕЛНИ, СЕНЗАЦИОННИ, НО И ПРЕМЪЛЧАНИ ФЕНОМЕНИ

Съвсем наскоро представих интересно видео за пеласгите. В канала ми в ютюб коментарите бяха много, а предаването се радва на успех. Причината за това е факта, че у нас информацията е малко, а темата за пеласгите сякаш е табу. Има даже учени, които стигат до нелепи крайности, като например твърдението, че народ пеласги никога не е съществувал, че се касае само за герои от митовете.

 

Разбира се има и по-умерени изследователи на миналото. В научните среди пеласгите са обявени за най-старото население на Южните Балкани, но са и обявени за изчезнал народ, асимилиран от гърците още през Античноста. Редица учени обаче признават, че пеласгите са оставили следи в старогръцкия език. Касае се за особени думи, които не могат да бъдат обяснени с помощта на законите на речта на нашите южни съседи. Лингвисти като Алберт Йорис Ван Виндекенс, Владимир Георгиев, Хялмар Фриск, Роберт Беекес и др. са изолирали различни думи от така наречения предгръцки субстрат, т.е. от езика на населението, което е обитавало Елада най-рано.

Пръстен-печат с надпис на езика на пеласгите, наричани още палестини, филистимци [по Кук, Zeus: a study in ancient religion]

Това разбира се са траките и спадащите към тяхната общност пеласги. На тях се приписва основаването на Атина, но и Рим, чието най-древно название е Рума [Ruma]. То по-късно се развива в Рома [Roma], а в ново време, у нас се ползва варианта Рим [в Западна Европа пък е Rome].

 

Интересното, но и необяснимо от гледна точка на официалните теории за нашия произход е това, че ранносредновековните българи познават възможно най-старото име на Вечния град. В старобългарския език срещаме думите роуминъ – римлянин, роумьскъ – римски. Те отговарят на архаичните Ruma – Рим и Rumach – римски.

 

През IV в., когато по виждането на историците е най-ранното споменаване на името на народа ни, Рим и римлянин имат формите Roma, Romanus. През VII в. Roma и Romanus не са променени, никой не знае даже за Ruma, Rumach. Как е възможно, ако дедите ни се установяват трайно на юг от Дунава едва в края на VII в. сл. Христа, те да познават най-старото име на римляните, което е поне от VIII в. пр. Хр.? Или с други думи – около 1400 години преди времето на княз Аспарух.

 

Да приемем за момент, че това е случайност или даже интересен феномен. Проблемът за нашите учени е, че е налице още един феномен. По време на ранното Средновековие дедите ни познават народностното име гърци и то в няколко варианта: Γραικοί, Γρεκύ, Γρεκούς, Γρικύ, Γρικούς. Проблемът се състои в това, че във въпросния период от време, населението на Византия се назовава ромеи [Ῥωμαῖοι], държавният глава носи титлата βασιλεὺς Ῥωμαίων [василевс на римляните].

 

Названието гърци [Γραικοί, Graeci], се ползва за дедите на южните ни съседи, предимно от римляните и то във времето на Античността. А официално ние българите се установяваме трайно на юг от Дунава едва по време на ранното Средновековие, т.е. дълги векове по-късно. Както по времето на княз Аспарух, така и по времето на други владетели като Крум и др., населението на Римската Империя, позната по-добре като Византия, се разпознава единствено и само под името ромеи [Ῥωμαῖοι].

 

Това са вече два феномена, чието обсъждане хитро се избягва, защото една публична дискусия би станала причина за поява на неудобни въпроси. Има обаче още един феномен, който е още по-сериозен. Касае се за характера на така наречения предгръцки субстрат. Ако официалните теории бяха достоверни, то този субстрат – особените думи в старогръцкия, не би трябвало да имат успоредици в българския, а и не би трябвало да имат обяснение на български език.

 

По виждането на историците и лингвистите, предгръцкото население на Елада е асимилирано още в древността, а неговия език няма нищо общо с нашия. Реалността обаче показва нещо различно, нещо напълно различно, но отново мълчанието разрешава проблема с неудобните въпроси.

 

Представям кратък списък с думи принадлежащи на предгръцкия субстрат. Всеки образован и интелигентен човек може да види, че се касае за думи, които трябва да се причислят към нашия език, а това означава, че дедите ни са обитавали не само Тракия, но и най-южните точни на Балканите, включително остров Крит.

 

Като тракийски/пеласгийски субстрат в гръцкия език са обявени думите:

 

балиос-βαλιος-бял;

волинт-βολινθος-волѧте, вол, бик;

вонасос-βόνασσοσ-вонящо животно, див бик;

бриза-βρίζα-брица (вид пшеница);

брилон-βρίλων-брити (бръсна), бръснар;

бринкос-βρύνχος-брѧцало (музикален инструмент) ;

брион-βρύον-брей (вид растение);

вритос-βρύτος-вьрѣти (вариво, пиво) ;  

гента-γέντα-гнетѫ (удрям, парче отрязано месо) ;  

таласа-θάλασσα-талаз, вълна, тлѣщи-удрям;

телумна-θέλυμνα-тьло (повърхност, под стблг.) ;

тулак-θύλακος- тоулъ (колчан, мях стблг.) ;

кубе-κὐμβη, купелон-κύπηλλον- купичка, купа, метален съд.

каситерос-κασσίτερος- каситеръ (калай стблг.);  

китарис-κίθαρις-четириструен музикален инструмент;

винос-(f)οίνος-вино; 

ромфея- ῥομφαία-ромфея, руфия, рубило-нож;

ситос-σίτος-жито;

сирингкс-σύριγξ-свирка, флейта;

 

Един пример може да се нарече случайност. Два примера могат да бъдат приети за удивителна случайност. Тук обаче говорим за цял списък, т.е. изправени сме пред удивителен, сензационен феномен, налице е един необясним парадокс.

 

Парадоксът става фрапиращ, ако обърнем внимание на това, че трако-пеласгийските думи тулак и купелон имат ясни паралели в старобългарските инвентарни надписи. Там туслхи-τουλσχη, купе-κύπη притежават значение колчан за стрели, т.е. тул, и шлем [формата на купата и шлема са идентични].

Следващата връзка пък е направо зашеметяваща, защото старобългарската дума купе-κύπη-шлем има паралел в хетския и староеврейския език. Касае се за купахи - kupahi- шлем (хет.) и коба - q/koba’ – шлем (староевр.). Паралелите между хетските и еврейските думи са обсъждани от Хаим Рабин, ползващ трудове на Гастър и Сапир.

По време на Бронзовата епоха земите на Израел са обитавани дълго време от пеласгите, наречени там филистимци и техните роднини траките тевкри. Учени като Бонфанте, Ваудхойзен и др. споделят, че филистимската, т.е. пеласгийската дума за шлем е коба, тя е сравнявана с хет. kupahi. Колкото и странно да изглежда – дедите ни са дали дума за шлем на различни народи от Близкия изток.

 

Казвал съм го често – парадокси и феномени няма, парадоксите и феномените в науката се дължат на нежеланието, или пък страха на определена група учени да каже неудобна за влиятелни хора истина.

 

Парадоксите се породени и от това, че в миналото бяха съчинени основани на лъжи и безсъвестни манипулации за нашата история. Траките бяха обявени за изчезнали, без това да е доказано. Аспаруховите българи бяха обявени за дошъл от Средна Азия народ, без това да е доказано. Съюзниците на Аспарух, наречени славени, бяха определени за дошъл от земите на Русия, Украйна, или Полша народ, без това да е доказано.

 

Прието бе, че Аспаруховите българи са изоставили езика си, без това да е доказано. Прието бе, че речта на старите българи е била тюркска или иранска, но не бе обяснено как за Бога, цялата ездаческа терминология на дедите ни не съдържа нито една тюрска, или иранска дума. Ако дедите ни действително бяха конен народ, номади, дори и да бяха заели езика на набедените за пешаци славени, пак биха запазили ездаческата си терминология, защото не могат да получат думи за неща от народ, който ги няма.

 

Приемем ли обаче, че тракийският е най-древния език от славянската езикова група, че траките са създателите на тази група, изведнъж всичко става логично и си идва на мястото.

 

Ганчо Ценов е бил прав по отношение на това, че дунавските славени са гетите, а не някакъв дошъл от отвъд Карпатите народ. Гетите са известни като конен народ, те представят значителната част от конницата на цар Ситалк. Гетите са траки, а в тракийската ономастика срещаме: Kone, Cobylatus, Korybantos, Uzdica, Setlote, съотвестващи на думите кон, кобила, жребец, узда-юзда, седло.

 

Ако българите са представени от мизите, явяващи се съседи и роднини на гетите, то и старите българи са имали думи като кон, кобила, жребец, юзда, защото според Страбон гетите и мизите говорят език като този на останалите траки.

 

Повече от ясно е, че хората дали името на нашата държава никога не са изоставяли езика си. Дори напротив – точно нашите деди са наложили своята реч над северните и западните си съседи илирите-венети. Те се явяват деди на сърби, словени, поляци, руси и др. Дедите ни дори са успели да окажат културно влияние на хора от Близкия Изток.

 

Ето колко лесно е да се обясни всичко. Представеното тук виждане обяснява защо при нас българите е доминантен същият антропологичен тип както и при траките. Става ясно и защо типичните за нас генетични маркери I2, E-V13, R1b, J2,  а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали земите ни дълги хилядолетия преди тук да дойдат римляните. Древните балкански корени на народа ни обясняват и защо най-тачените ни празници: Гергьовден, Трифон Зарезан, Атанасовден, Сирни Заговезни и др. са ехо от култовете към Хероса, Дионис, Сабазий, а не са спомени от почитта към Тангра, Ахура Мазда или Умай.

 

Съвестните хора в науката – тези, които нямат какво да крият, ползват един принцип, носещ името Бръснач на Окам. Според този принцип, от множество теории, които обясняват едно и също нещо, трябва да се предпочете най-простата. А според мен трябва да се добави и: най-логичната теория, този, което не противоречи на здравия разум.

 

Днес обаче все в научните среди все още се срещат индивиди, които са готови да се гърчат като змии, да правят салто-морталета, само и само да избягнат приемането на истината. Тези хорица разчитат на услугите на медиите, а и на влиянието си в политиката. Несъмнено това помага, но само до време.

 

Абрахам Линкълн има едно прекрасно изказване: Можеш да лъжеш част от хората през цялото време, можеш да лъжеш всички хора за определено време, но не можеш да лъжеш всички хора през цялото време - “You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can’t fool all of the people all of the time.”

 

ЗА НАШАТА ДРЕВНА ПИСМЕНОСТ

Великият българин Иван Вазов едва ли е предполагал колко скромно се изразил с думите си :”И ний сме дали нещо на света и на вси словене книга да четатъ!” Патриархът на българската литература е осъзнавал важността на делото Кирил и Методий, но много други неща, и то важни неща, не са му били известни. 

За неговото време това е напълно разбираемо. Страната ни е току що освободена, от старите архиви няма и следа, а хората, които тепърва ще пишат българската история са все още младежи, които вече са (или по-късно ще попаднат) под влиянието на чужди учени и ще поднесат на народа си теории, който са не просто неверни, но дори вредни за България.

Именно това е основната причина да не се стигне до поправка на Вазовите думи, поправка, или по-скоро допълнение, което да отрази историческата реалност, а именно това, че дедите ни са дали четмо и писмо не само на източноевропейските народи, но се явават дори създателите на най-ранната писменост. Тази писменост подпомага цивилизоването на етруски, римляни и гърци, дава сериозен импулс на развитието на келтите, а в по-късни времена, вече в развита форма и чрез римско посредничество, помага на всички западноевропейци да документират миналото си.

За жалост в официалната ни историография не е отделено място за свидетелството на Алкидамант, който твърди, че Орфей е изобретателят на буквите. 

В нашите училища и университети не се представят свидетелствата на Тацит, Диодор Сицилийски, Еврипид, Платон, Павзаний, Зенобий, Дионисий Скитобрахион, Йордан и др. за това, че траките не просто разполагат със своя азбука и книги, но се явават и първите хора боравещи с писменост. 

Не се говори и за това, че наречените от Омир богоравни пеласги, според Плиний Стари се явяват хората занесли азбуката в Лаций – областта, в която се намира Рим.

В нашите училища и университети отъждествяването на старите българи с траките бива наречено грешка, нещо, на което не трябва да се обръща внимание, но за сметка на това трябва да се вярва на умопомрачителни твърдения. 

Младите българи са принудени да повтарят, че хората дали името на държавата ни нямат нищо общо с местното население на Балканите, а са дошли от изток номади. Студенти и ученици са заставени да се съгласят с абсурди като този, че Аспаруховите българи, въпреки, че са носители на висока култура и държавност, са изоставили родната си реч в полза на речта на хора намиращи се на по-ниско културно ниво.

Когато един ден народът ни разбере истината за произхода си, ще избухне в страшен гняв. Да, именно гняв, защото ще стане ясно колко много е укрито от нас и колко много сме ощетени точно от тези, които е трябвало да търсят важни сведения и защитават културното ни наследство. С право българите ще се разгневят разбрали как е пиляно богатството ни и как са ни внушавани заблуди, как съзнанието ни е било осакатявано с лъжи смазващи духа и самочувствието ни.

B началото на ХХ век Стилиян Чилингиров се възмущава от факта, че Кирил и Методий са обявени за гърци. Родолюбецът е огорчен от това, че твърде лесно се възприема за вярно едно мнение на чужденец, а виждането на прогресивни българи се пренебрегва. Чилингиров съобщава за това как Васил Априлов и Любен Каравелов оказват съпротива на налагането от чужденци виждане за произхода на солунските братя. Будният българин даже цитира стих на Каравелов:

“Шафарик ви “чисти гърци”

Учено нарече,

Без да гледа “В начале бе”

Кой първи изрече

На своите братя,

За българи, за чехите,

За сърбо-хървати.”

Чилингиров представя и аргументи на други хора, според които Кирил и Методий са българи и създават писменост за българи. Споменато е съгласуваното с логика виждане на Бодянски, Попгорелов и др., които виждат в дедите ни учители, пробудители и просветители на източноевропейските народи.

В по-ново време, като защитници на истината се изправиха Михаил Маргаритов и Ангелика Хофер Едле фон Сумтал. Тези учени не просто идентифицираха езика говорен от солунските братя като български, но направиха важното уточнение, че се касае за родопски диалект. Немалък е и приноса на Емил Георгиев, който ясно и аргументирано обясни, че глаголицата е оригинална българска азбука, която не е базирана нито на гръцко, нито на финикийско, етиопско, коптско, или еврейско писмо.

Реално глаголицата, или по-скоро нейният прототип предхожда както азбуката на гърците, така и азбуките на етиопци, копти, евреи и т.н. В публикувана преди време работа дадох доказателства за това, че свещената ни писменост е базирана на знаци, които са ползвани още през Бронзовата епоха и са наречени в научните среди Линеар А и Линеар Б. Точно за тази писменост Джейн Елън Харисън смята, че е същата каквато е ползвал и Орфей.

Всъщност доста по-рано от мен, още през 70-те години на ХХ в., но за жалост в чужбина, българският изследовател Георги Сотиров публикува няколко работи засягащи произхода на Линеар Б и връзката му с глаголицата. Навремето писанията на Сотиров бяха неизвестни, но благодарение на интернет, поне през последните десет - петнадесет години вече има достъп до неговите творби.

Направени от Г.Сотиров сравнения на знаци от Линеар Б (1) с глаголица (2) 

Достъп до важна информация и желание да се търси истината обаче са две напълно различни неща. Тътрещи се по удобния, лесен, отдавна отъпкан, но не водещ до истината път, повечето от нашите учени затварят очите си за революционните открития на посветилия се на Родината българин. Всъщност, дори и без тях до истината може да се достигне, стига да е налице желание да се направи това. Да, хубаво е да има възможност за сравнение на различни писмености, но и в самия български език са закодирани важни неща, стига само човек да изостави старото и да има смелост да поеме по нов, макар и трънлив път.

Ще обясня какво имам предвид. Ако разгледаме българските думи пиша, писмо,  мастило, книга, ще се уверим в смайващата им древност. Техните паралели в езиците на старите арийци, акадци и др. са ярко свидетелство за това, че дедите ни са били високо развит народ още в най-дълбока древност и не просто са били носители на забележителна култура, но и са оказали влияние на хора, които днес биват считани за основните носители на знания в стария свят.

Писмо, пиша идват от стблг. писати – глагол, който е сроден на арийския pisiyati, pimsati - пиша, украсявам. Всъщност пиша значи и украсявам, рисувам, като този паралел е известен на учените съставили БЕР, Том IV, там се споменава виждането на чужди изследователи (като H. Leming), които смятат, че “семантичния развой рисувам → пиша е налице само в ирански, тохарски и славянски”, като в славянските езици ce дължи на иранско влияние.

Относно твърдението за иранско влияние имам възражения. Прародината на тохарите не е средна Азия, а Източна Европа, по-точно земите на Северна България, Южна Румъния и Украйна. От този ареал тохарите поемат на изток, като най-вероятно точно те са отговорни за разпространяването на особен вид керамика, която е типична за културите Триполие, Кукутени, Варна, Стара Загора, Слатина и др., и която доста по-късно се манифестира в Китай.

Neolithic Chinese pottery, John Young Museum of Art- Wmpearl
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Neolithic_Chinese_pottery%2C_John_Young_Museum_of_Art_I.JPG/609px-Neolithic_Chinese_pottery%2C_John_Young_Museum_of_Art_I.JPG

Petite jarre à deux anses et haut col. Musée du mausolée du roi Zhao Mo de Nanyue, Canton- BabelStone — Travail personnel

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Banshan_painted_pottery_pot_2.jpg/800px-Banshan_painted_pottery_pot_2.jpg

Cucuteni - Museum für Vor- und Frühgeschichte (Museum of prehistory and early history), Berlin-Einsamer Schütze - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/Museum_f%C3%BCr_Vor-_und_Fr%C3%BChgeschichte_Berlin_095.jpg/800px-Museum_f%C3%BCr_Vor-_und_Fr%C3%BChgeschichte_Berlin_095.jpg

Bull/Snake representation in Cucuteni Culture. Piatra Neamt Museum-CristianChirita - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/CucuteniOmegaPottery.JPG/800px-CucuteniOmegaPottery.JPG

Cucuteni Culture, 3800-3550 BCE. Found in Ukraine. Collected by the National Museum of Romanian History- 三猎 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7d/%E5%BA%93%E5%BA%93%E7%89%B9%E5%B0%BC%E9%99%B6%E7%BD%90.JPG/800px-%E5%BA%93%E5%BA%93%E7%89%B9%E5%B0%BC%E9%99%B6%E7%BD%90.JPG

Самият тохарски език спада към тракийското семейство. Това не е мое откритие, езиковедът Юлиус Покорни (цит. от Леонид Сверчков) отдавна обявява тохарския като тракийски, или трако-фригийски диалект сроден на арменския: “Покорны, рассматривавший тохарский как фракийский или фрако-фригийский диалект, родственный армянскому…”

За влиянието на траките над дедите на индийци и иранци са писали много стари автори, но най-ценни се явяват свидетелствата на Ариан, отдаващ създаването на индийската цивилизация на Дионис: “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare.”-Ar.Anab.VIII.vii.

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

Равностойно по важност е и твърдението на Йордан за това как гетския цар Танаусис завладява почти цялата Азия – De origine Actibusque Getarum, 47. Имайки предвид тракийските корени на тохарите, а и това, че първите хора наречени славени са гетите, същите гети, чийто владетел покорява дедите на иранците, то за какво иранско влияние над нас може да се говори? Нима не е налице информация за точно обратното – за влияние на стари балканци над народите на Средна Азия?

Всъщност, преди около век българсикият интелектуалец Никола Йонков Владикин пише да тракийското влияние над иранците, като смята, че това е станало преди около 3500 години. Информацията, която този родолюбец изнася не отървя на офизиалното виждане и трудовете на Владикин потъват в забвение.

Относно думата мастило – субстанцията, с която се изписват писмените знаци, в БЕР, Том III e изказано виждането, че идва от стблг. маст –мазнина, масло, с добавена наставка –ило. С това съм съгласен, но трябва да се спомене и присъстващата в речта на древните арийци дума masi-мастило, сажди. 

Интересна е и друга старобългарска дума за мастило, тя е чрьнило и идва от чрьнъ-черен, която пък от своя страна не само присъства в името на тракийския бог Керсул, но и в името на арийския Крсна-черният.

Имайки предвид, че Ария е най-старото название на Тракия, а според Луций Ариан, не кой да е, а Дионис е основоположник на индийската цивилизация, то е ясно, че masi-мастило, сажди е заемка в говорения от индийците език.

След като има наши думи пиша и мастило в Индия, то е ясно, че въпросните думи са присъствали в речта на дедите ни още преди арийското завоевание на Индия и Иран – с други думи още през Бронзовата епоха. Точно това е времето на възникването на Линеар А и Линеар Б. Проучилият тези писмености Джон Чадуик смята, че поради изящните си форми, те са създадени за писане с мастило. Това той обяснява в работата си “The Mycenaen World”: “Even very forms of the signs with their elegant curved strokes and complex patterns suggest that this script was not designed for writing on clay. Pen and ink must have been come naturally to the Mycenaean scribe’s hand…”

Държа да напомня, че Джейн Харисън свързва точно Линеар Б с писмеността ползвана от Орфей. Сравним ли глаголицата с Линеар Б и предхождащата я Линеар А, то веднага става ясно, че корените на глаголицата са древни и неслучайно император Михаил III споменава това, наричайки отново въведените глаголически букви идващи от дълбока древност: 

“Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни бел.авт.) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.”  

Сравнение на Орфеевата писменост (1) с глаголически букви (2)

След като установихме древните корени на думите пиша и мастило, навярно вече няма да е изненада и древния произход на думата книга. За нея е изписано много, в БЕР, Том III ca дадени най-различни версии, като на първо място е посочена тази, в която се смята, че се касае за заемка от речта на хуни, авари и първобългари (считани за тюрки бел.авт.). Споменато е и виждането на Mikola (Tibor Mikola?), който посочва като изходна дума акадската kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано.

За мен няма спор, че стблг. кънигы и акад. kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано са свързани. Проблемът е в това, че официалната историография не позволява да се направи директна връзка между българите и акадците – хората властвали в земите на Ирак след падането на Шумерското Царство през трето хилядолетие преди Христа. В Месопотамия обаче са живели гутеите, които аз считам за предци на гетите, същите тези гети, за чийто цар Танаусис Йордан твърди, че е покорил почти цяла Азия.

Цитирайки B. Хенинг, Леонид Сверчков споменава следното: “В этой связи автор обращает внимание на имя страны и народа Guti (Kuti) или Gutium (Kutium), впервые встречающееся в клинописных документах, относящихся концу раннединастического периода (XXIII в. до н. э.), аккадской династии…”  Пак Хенинг свърза гутеите с тохарите, които както вече бе споменато са част от тракийското семейство: “ «Tukri and Guti were two closely allied brother nations that came together to Western Persia and who left it together shortly before the end of the third millennium» (Henning, 1978, с. 220–221).

Гутеите са били дълго време съседи на акадците, а началото на гутейската династия в Месопотамия е от преди 4200 години. Не е никак пресилено да се каже, че точно гутеите – праотци на тохари и гети, са хората въвели писмеността в Месопотамия. Точно от земите на гетите е плочката от Търтария, по която има знаци по-стари от шумерските. Именно дедите ни са отговорни за появата на kunuku-печат, в акадския език. Вярването за обратната връзка се дължи на прекомерното доверие на догмите в историческата наука.

Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа

http://proel.org/img/alfabetos/protosu1.jpg

Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа

http://proel.org/img/alfabetos/protosu6.jpg

Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа http://proel.org/img/alfabetos/tartaria.gif

Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа

http://proel.org/img/alfabetos/tartaria1.gif

Според мен думата книга, стблг. кънигы, не е заемка, а наша дума – от речна на Орфей. Ако разгледаме внимателно българската дума къна (с праформа *kuna бел.авт.) – късам, разкъсвам (с най-ранно значение удрям, притискам, оставам отпечатък бел.авт.) ще се уверим, че тя е свързана със стблг. кънигы-книга. Най-древните писмени знаци са оставени върху глина, докато тя е била още мека и точно това е дало името на тези знаци – отпечатък, следа от притиснато (*kuna + оконч.-га, срещащо се в блг. думи като комони-га, дару-га и др. бел.авт.) Първоначалното значение на думата книга е било знак, следа, отпечатък.

Сродни на къна (с праформа *kuna бел.авт.) са старонорвежката knekja-притискам, мачкам, а и холандската knakken-чупя. Поради това, че няма широко разпространение в останалите германски езизи, то както на knekja-притискам, така и на knakken-чупя трябва да се гледа като на заемки от речта на старите балканци.

Тракийската ономастика дава два интересни топонима. Първият е Книшава-дял от Рила, името е обявено за тракийско по произход от акад. Иван Дуриданов, който го свързва с лит. knísti, knisú-ровя, разравям – БЕР, Том II, c.498. Вторият топоним е Кносос, или както е в древните документи KO-NO-SO. През столицата на обитавалите остров Крит траки е минавала река Кайратус, която е разсичала града на две и точно тази особеност – ерозията, е дало името – Strab.X.4.8.

Нещата са от прости по-прости, но не пасват на догмите. Нима не логично да се приеме, че бивайки първите хора открили писмеността, старите балканци, бивайки също откриватели на колелото, каруцата, а и бивайки майстори-ковачи, са си извоювали позицията на доминантен народ  са повлияли всеки по пътя си? Какво му е странното и невъзможното на това твърдение, та нали римляните по този начин оказват влияние на много народи – имайки добра войска и разполагащи с висока култура. Ако се признава за римското влияние над други хора, защо да се мълчи за деянията и постиженията на предците ни? В чий интерес е укриването на истината?

Нима не е логично въз основа на смайващата древност на типичните за нас хаплогрупи I2, R1b*L23, E-V13, J2, да бъдем обявени за потомци на хората влезли в историята под името траки? Нима за това не свидетелства също и фолклора ни, шарките и кройките на българската народна носия? Нима не съществуват исторически извори, в които българите да са наричани траки, даки, одриси, пеони, мизи?

Вместо да ни се вменява безмислицата, че сме буламач от неясно откъде домъкнали се номади и бледи пришълци от Припятските блата, които въпреки ниската си култура взели, че асимилирали останките от местното население, е по-добре и по-почтено да се каже истината. А тя е, че сме потомци на народа на Прометей и не само на роднините си изочноевропейци сме дали книга да четат, но и на много други народи.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

 https://www.youtube.com/watch?v=1N60RwBybKs

Използвана литература:

1.C.Чилингировъ, Какво е далъ Българинътъ на другитѣ народи, София, 1938, н.изд.НИИ “Свети Йоан”;

2.А. Хофер Едле фон Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, София, 1989;

3.Е.Георгиев, Нашето АзБукиВеди, Народна Просвета, София, 1981;

4.И.Дуйчев, Изъ старата българска книжнина -I,  Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943

5.Л.М Сверчков. Тохары. Древние индоевропейцы в Центральной Азии, SMI-ASIA, Ташкент 2011;

6.Български етимологичен речник. Т. II (и–крепя̀). Съставили: В. И. Георгиев, Й. Заимов, Ст. Илчев, М. Чалъков, Й. Иванов, Д. Михайлова, В. Анастасов, У. Дукова, М. Рачева, Т. Тодоров. Участвали в обсъждането: Р. Бернар, Г. Риков, Е. Машалова, Л. Димитрова. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 1979;

7.Български етимологичен речник. Т. III (крес–минго). Съставили: В. И. Георгиев, Р. Бернар, Ст. Илчев, М. Чалъков, Й. Н. Иванов, Д. Михайлова, В. Анастасов, Г. Риков, О. Младенова, У. Дукова, М. Рачева, Л. Димитрова-Тодорова, Т. Ат. Тодоров. Участвала в обсъждането: Е. Машалова. БАН, София, 1986;

8.Български етимологичен речник. Т. IV (минго–па̀дам). Научни редактори: В. И. Георгиев, И. Дуриданов. Автори: В. Анастасов, Л. Димитрова-Тодорова, У. Дукова, Й. Н. Иванов, Д. Михайлова, О. Младенова, М. Рачева, Г. Риков, Т. Ат. Тодоров. Второ издание. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2012;

9.J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;

10.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;