РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИТЕ МАКЕДОНЦИ

Историята на Стара Македония е добре документирана. От първото споменаване на името Македон от Хезиод – VIII в. пр. Христа, до разоряването на държавата от римляните през II век пр. Христа са запазени доста сведения. Невиждано бързия възход от времето на Филип II и неговия син Александър е последван от страшното падение няколко столетия по-късно - през 168 г.пр. Хр. Тогава пълководецът Емилий Павел продава жителите на седемдесет и два града в робство (Plin.IV.39).

В този период селското население се състои предимно от траки. Знаем за това от летописите на Тит Ливий, който разказва, че Филип V докарва в Македония огромен брой траки, понеже поради войните броят на поданиците му е сериозно намалял (Liv. XXXIX. 24).  За установяването на траки в Македония споменава и Полибий (Polyb.XXII.10).

Малко по късно македонския владетел докарва още повече траки в страната си защото разчита на тяхната подкрепа в борбата му срещу Рим (Liv.XL.3). Решението на Филип V да напълни страната си с траки, а не гърци подсказва, че траките са най-близките македонски роднини. Смесването на роднини е лесно и протича без проблеми поради приликите в език и култура.

Към културата спада и религията, а за изконната, древната старомакедонска религия Веселин Бешевлиев споменава, че тя има негръцки характер.  Това несъмнено е така защото в Стара Македония култът към Дионис е особено силен. Същото може да се каже и за почитта към Тракийския Конник, Орфей, Бендида. 

Паметник на тракийския конник от територията на Стара Македония https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Heros-from-Phillippi1.jpg/220px-Heros-from-Phillippi1.jpg

Диодор Сицилийски разказва как Александър Велики организира в град Диум празненства в чест на Зевс и музите. Веселията продължават девет дни, като всеки ден бива наречен на една от музите (Diod. XVII.16.3). Те разбира се са тракийски божества, все пак една от музите е майка на траките Орфей и Лин, а за Павзаний няма съмнение, че Орфей е тракиец (Paus. IX.30.4).

Разбира се има и други тракийски божества, които народа на Александър Велики е почитал. Става дума за Ведю – богът на течащата вода, чето име се обяснява с тракийската дума ведю-вода. Съществували са и култове към Великите богове – Кабирите, Кибела, Тотоес – бог на съня.

Веселин Бешевлиев намира връзка между името на македонското божество Зейрен и названието на тракийския град Зейрене. Всъщност по-ясен паралел се явава тракийската богиня Зеринтия, чието име се тълкува със стблг. звѣръ, звѣрѧте-звяр, т.е. касае се за господарката на зверовете.

Във връзка с нейния култ трябва да се спомене нещо доста интересно за нашата история. На остров Самотраке на тази богиня са принасяни в жертва кучета (Gimbutas c.197). Тит Ливий описва жертвоприношение на куче при старите македонци по време на очистителните ритуали на армията – Liv.XL.6.1. А за същия обред при старите българи говори Константин Иречек, уповавайки се на исторически извори (Иречек, с.148).

Бешевлиев споменава и за македонското божество Дарон. Неговото име е сродно на това на тракийския Дарзала, а интересното е, че точно Бешевлиев, но в друга своя работа търси етимологията на Дарзала със стблг. дрьжати и превежда теонима като самодържец (властелин).

Същия автор посочва, че старомакедонските силени се наричали Савади или Сауди -имена, които стоят в тясна връзка с тракийския бог Сабазий. Теонимът Сабазий има вариант Сабадий, а Владимир Георгиев търси обяснение на името със стблг. свободъ-свободен. В това има логика понеже Дионис- Сабадий е познат на римляните като Liber, а на гърците като Ελευθέρος-свободен.

Паралелите могат да се продължат с името на нимфите Туриди, известно е, че в Тракия е на почит Реско Турме. Названията могат да се обяснят с блг. диал. турвам се, утурвам се – бягам, забързвам се, т.е. името на почитаните от траки и македонци божества притежава значение бързите, пъргавите.

Интересно е и старомакедонското название на Арес, то е Даулос. Веселин Бешевлиев смята, че то е сродно с нашия глагол давя (удушавам). Действително връката със стблг. давлѭ-давя, удушавам е повече от ясна.

Трябва да се кажат няколко думи и за значението на почитаните от старите македонци Кабири, Кибела, Бендида, а и Дионис. Димитър Дечев прави опит за тълкуване на името Кабири със стблг. кобъ-съдба, предопределение, участ. Нашите езиковеди смятат, че древната форма на кобъ е била кабъ, като значението е съдба, орис (БЕР, T II, с.500).

В далечното минало името на Кибела е звучало като Кюбела, или Кубела. Названието е сродно на тракийския топоним Кюпсела, Купсела, което бива превеждано от Иван Дуриданов с лит. kupselis-купче, хълмче. Навярно Кибела, Кубела е означавало високата, или планинската.

Отново Иван Дуриданов тълкува сполучливо името на Бендида като съединителка, но пропуска важни подробности. Лингвистът посочва, че основата на името е ие. корен *bhend- връзвам, свързвам, добавя санскр. bhandana-връзка, въже, но не казва и дума, че съществува особен вариант на името Бендида и по-точно Вензис. Този вариант показва, че най-добрия кандидат за превода на теонима е стблг. вѧзати, вѧзаѭ – свързвам.

За Дионис се знае, че най-стария вариант на името му е Дивонусо. То може да се обясни добре със стблг. дивьнъ-чуден, удивляващ, дивен. Плутарх съобщава, че македонските жени следвали неотлонно орфическите и дионисиеви обреди, които били практикувани от тракийските жени край Хемус (Стара Планина) и едонките, а Олимпия – майката на Александър Велики била една от най-ревностните  поддръжница на култа към Дионис. Плутарх разказва и това, че названието на празненствата и обредите е  θρησκεύειν, което пък идва от Θρῇσσαι– тракийски жени.

  

Важно място в религията е отделено и за Артемида. Въпреки общоприетите вярвания, Артемида не е гръцка богиня. Според Бедрих Хрозни, тя е позната на хетите като Артамуш, а Херодот свидетелства за нейния ранен култ при траките пеони, които увивали своите дарове към богинята в пшеничена слама. Тази практика има продължение в България сред селското население до началото на ХХ век.

За Пан повечето хора смятат, че е гръцки бог, но името му няма обясенние на гръцки защото е дадено от по-старото население на Балканите – траките и пеласгите. Пан е бог пастир, името му може да се обясни с вед.санскр. pati-пазя, пася, опазвам, лат.pa-sco-пася, лит. pe-mu-пазя. Сродни на името на почитания от македонците Пан са тракийските племенни названия панеи и пеони.

Подобно на Пан, Афродита, Атина и Аполон също принадлежат на предгръцкото население. Хетите наричат Аполон с името Апулунаш, а в микенските документи той е известен като Паяво. Името на бога известен като певец, музикант и лечител може да се обясни със стблг. пѣвати-пея. Не трябва да забравяме, че баенето е вид лечение, а е и припяване. Точно така според Платон тракийските лекари лекували душата на човека.

В Стара Македония, както и в Тракия са били почитани и определени реки. Като речни богове са известни Аксиос и Олган. За Аксиос знаем, че е име на тракийска река, а пък названието Олган е сродно на тракийския ороним Олгасос. За тълкуването на Олган Владимир Георгиев предлага българската дума влага. Тя от своя страна има диалектни варианти и производни като улага, олага, улажен.

За изконно свой бог старите македонци са считали Херакъл, когото дори са наричали праотец. Както е и в случая с Артемида, Пан и др., противно на установените вярвания Херакъл също не е гръцко божество. Неговото име е сродно на това на Хера, което пък от своя страна бива сравнено от Леонид Гиндин с това на Хероса – върховния бог на траките. Индикации за негръцкия произход на Херакъл получаваме и от Херодот, който твърди, че Херакъл е праотец на скитите –Her.IV.9-10.  Самите скити Стефан Византийски нарича съвсем уверено тракийски народ.

Характера на религията на старите македонци прозира и от имената на техни изконни празници и ритуали. Един от тях е празника на очищението Ξανθικός. Тук е мястото да се спомене, че има тракийско племенно име Ξανθοι. Значението на македонския празник, а и на тракийския етноним може да се разгадае с авест. spenta-свещен и стблг. свѧнтъ-свещен, свят.

Месецът с име Δαίσιος е бил от особено значение за старите македонци. Плутарх свидетелства, че по време на Δαίσιος не се водели бойни действия. Какви обреди са се извършвали не знаем, но поне името на месеца Δαίσιος може да се изтълкува със санскр. dahate–горя, разгарям и стблг. раздещи-разгарям, разжегвам. Понеже се касае за май-юни, то горя, разгарям е напълно логично.

Важни данни можем да извлечем и от името на намиращия се в Македония град Дин друме. Названието е тракийско, разказвайки за самотракийската религия, Владимир Георгиев съобщава, че Дин, Ден е самотракийското название за Зевс. Георгиев предлата тълкуване на Дин, Ден със стблг. дьнъ-ден (т.е. светлина).

Както си личи от фактите, Веселин Бешевлиев изобщо не е преувеличил със своето изказване, че “както тълкуването на божеските имена, така и Дионисовият култ показват, че вярата на македонците е стояла много по-близо до тракийската, отколкото до гръцката”.

Разбира се след времето на Александър Велики в Македония проникват и чужди влияния. Съседите на траките започват да почитат египетските богове Амон, Серапис и Изида. Промъкват се и култовете към Селена, Персефона, Енодия, Евклея. Това обаче вече е във времето когато Стара Македония е под чужда власт, броя на гръцките колонисти е значителен, а благородническата прослойка е елиминирана отдавна.

Селското население е било предимно от тракийски произход и със сигурност е продължавало да пази своята стара вяра и традиции, както е правело и роднинското селско население на Тракия.

Това, че селското население на Стара Македония е неотделимо от това на Тракия разбираме от топонимите от Късната Античност. 

По-голямата част от тях са споменати от Прокопий Цезарийски в работата му Aedificus. Babas, Bazinus, Bogas, Gourasson могат да се обяснят лесно с българските думи баба, бъзина, бог, гура-гора диал. Дори доста по-древните Ilyon,  Stobi, Balla, Begorites могат да се изтълкуват със стблг. илъ-кал, глина, стоборие-ограда, стобор, бѣлъ-бял, въ горице- в гората мест.пад.

Когато свободните траки познати в средновековните извори като българи прогонват римляните от Тракия и Македония, селското население посреща свои братя. Това е причината да няма бунтове против така наречените “нашественици” от север. Това е причината Равенския Космограф да каже, че “Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant” - в Тракия, Македония и Долна Мизия  живеят само българи.  

През 30-те години на ХХ век бе проведено широкомащабно антропологично проучване, при което бе установено, че хората от Македония и България принадлежат на една общност. Неотдавна генетиците потвърдиха, че българи и македонци са носители на едни и същи гени.

Друго генетично проучване пък показа, че хаплогрупите типични за народа ни са уникални и не принадлежат на нашественици, дори напротив – значителна част от нас са потомци на хора обитавали Балканите още през Каменната Ера.

На всеки разумен човек е ясно, че историята ни трябва не просто да се коригира, а да се пренапише. Прекалено дълго сме живели замаяни от химери и заблуди, които от своя страна спомогнаха за отчуждаването на брат от брата и дори създадоха вражди. 

Днес времената са такива, че не можем да си позволим да се делим. Различните групи на един народ може да носят различни имена, но са обединени от една кръв, една култура и едно наследство. Или ще сме заедно като един стоманен юмрук, или ще ни пречупят и заличат от лицето на земята.

Грехота е да позволяваме силата ни да се използва срещу нас. Грехота е да позволяваме братската любов да бъде заместена с неприязън. Потомци сме на велики хора, които когато обединяваха усилията си извършваха подвизи, на които и боговете завиждаха.

Благодаря на Андрей Киряков за интересната информация!

Използвана литература:

1. В.Бешевлиев, Към въпроса за народността на старите македонци. – Годишник на Софийския университет, историко-филологически факултет, 28, София, 1932;

2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3. И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4. Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

5.К.Иречек   История на българите с поправки и добавки от самия автор, ред. проф. Петър Хр. Петров, Наука и изкуство, София, 1978;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

8.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

9.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

10.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;

11.Livy, History of Rome from its Foundation, transl. H.Bettenson, Penguin Books, Harmondsworth, 1976;

12.Diodorus Siculus

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/17A*.html

13.I.Worthington, Ancient Macedonia

http://www.academia.edu/7281483/IAN_WORTHINGHTON-Ancient_Macedonia

14.Plutarch, The Parallel Lives

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Alexander*/3.html

15.Македонски учени: С българите имаме еднакво ДНК

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1198084

16.Г.Ценов, Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните 

http://ziezi.net/cenov/bulgarite/1.htm