ДУМИ ОТ ЕЗИКА НА ОРФЕЙ

Лингвистите знаят добре, че имената на народите се менят. С течение на времето се налагат нови, различни названия, това е един естествен процес. Южните ни съседи са наричани данайци, гърци, елини, по време на Средновековието са се разпознавали и под името ромеи. Дедите на иранците са познати като перси, артеи, кефени и хорсари. Съвсем нормално е за нашите предци да важат също няколко имена. Ако историята ни бе написана от независими и непредубедени хора, то днес всеки щеше да знае, че траки е по-старото наименование на българския народ.

Вместо това, години наред бе внушавано, че ние сме смесица от три напълно различни етноса. За народа на Орфей се твърдеше, че през прословутата 680 година е бил само едно незначително малцинство, което в болшинството си е романизирано и гърцизирано. Поданиците на княз Аспарух бяха обявени за говорещи тюрски език азиатци, а за техните съюзници-старите славени, се казваше, че са дошли от Припятските блата на Украйна.

Как обаче става чудото – три напълно чужди един на друг народа да се консолидират за рекордно кратко време и да образуват държава, която да кара Римската Империя да трепери, никой не обясни задоволително.

Не бе обяснен и друг феномен. Няма спор по отношение на това, че до VI век речта на народа на Орфей е жива. Свидетелствата за това са повече от ясни и не се отричат, но никой не успя да посочи причината защо след VI век, хората познати като траки, изведнъж забравят майчиния си език? Как е възможно един народ, който се е намирал 600 години под римска окупация, да пази ревностно своя език и култура, а след това, въпреки, че се радва на пълна свобода, да забрави корените си?

Attributed to the Painter of London E 497 - Marie-Lan Nguyen (2011)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/05/Orpheus_Thracians_Met_24.97.30.jpg

В науката съществува един много важен принцип, той е познат като Бръсначът на Окам – От всички теории даващи обяснение за даден проблем, за предпочитание е най-простата, тази, която използва най-малко предположения.

Най-логично е да се приеме, че през 680 година няма смесване на три различни народа, а обединение на три групи на един и същи народ. Доказателства за това има и то много.

От IV до XV век старите българи биват отъждествявани с мизите, които се явават най-големия тракийски народ. Славените, за които пишат Йордан, Прокопий и др. са наречени гети в три книги на Теофилакт Симоката. Доста по-рано, Страбон обяснява, че мизите и гетите са роднини, смесват се бързо и лесно, а и говорят същия език както останалите траки.

Нека видим как стоят нещата през VII век. Земите между езерото край град Мурза (Хърватско) и река Днестър (Украйна) са обитавани от славените, които Симоката нарича гети. Черноморските степи са дом на свободните българи, които множество стари автори отъждествяват с мизите. Територията на юг от река Дунав е заселена предимно с траки, които според Страбон говорят същия език както гетите и мизите.

След 680 година, римските легиони и чуждите колонисти са прогонени от земите ни. Голяма част от свободните траки- гетите и мизите идват на юг от Дунава и така населението на земята ни е отново многобройно. Става възможно да се оформи голяма армия, която е способна да се противопостави на римските легиони.

Има ли нещо неестествено и странно в това обяснение? Няма нищо сложно, но поради това, че живеещите на север от Дунава траки са известни и под други имена, а по-късно тези имена са приети от други народи, се стига до недоразумения.

Траките са роднини с илирите, част от които са известни под името венети. Точно венетите са дедите на поляци, чехи, руснаци, че дори словените и словаците. Поради това, че езикът на гетите познати като славени е близък до този на венетите, то и венетите биват наречени славени, словени, славяни. Нещо неясно?

Фактът, че траки и илири са роднини обяснява родството на българския език с този на сърби, хървати, словени, поляци и т.н. Родството ни с хърватите-потомци на илирийския народ арвиати бе доказано от проучванията на наши и чужди генетици.

В миналото бе подмятано ехидно, че няма как българския език да е продължение на тракийския, понеже спадал към славянската езикова група. Смесване на име на исторически народ с название на езикова група, без да се споменат важни подробности за произхода и по-старото име на историческия народ е недопустимо, това е груба манипулация.

Голяма част от езиковедите знаят как стоят нещата. Знае се, че точно българския език предлага най-добри обяснения за тракийските глоси и думите извлечени от лични имена, топоними и т.н. Поради натиск на политици обаче, истината бива изкривявана. Едни лингвисти предпочитат да търсят сравнения с балтийски думи, други предпочитат да представят албанския като наследник на тракийския, а има и такива, които при тълкуването на тракийските думи охотно ползват староирански и староиндийски.

Всеки лингвист избира различна посока, само хора като Георги Сотиров отказват да участват в манипулациите и смело твърдят, че езикът говорен от Орфей е древен вариант на българската реч. Това е така разбира се, съберем ли всички тракийски думи, за чието тълкуване са ползвани български думи, ще се получи дълъг списък. Той е останал невидим защото никой не е посмял да събере и систематизира сведенията на различни лингвисти.

Сега това е направено, в списъка по-долу са дадени тракийските думи, за чието тълкуване са ползвани наши думи. Посочени са и авторите изолирали въпросните думи. Държа да отбележа обаче, че никой от въпросните лингвисти не нарича тракийския език по-стара форма на българския, но нека вярваме на фактите, а не на мненията. Приятно четене!

аз-аз – Владимир Георгиев

ак-око- Владимир Георгиев

аса-осил - Владимир Георгиев

асду-яздя - Владимир Георгиев

бал-бял - Владимир Георгиев

балан-балан - Владимир Георгиев

барги-брегѫ-грижа се - Владимир Георгиев

бебрус-бобър - Иван Дуриданов

бела-бела, бяла - Владимир Георгиев

берга-брѣгъ-бряг – Иван Дуриданов

берза-бреза – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Димитър Дечев

био-бия –Димитър Дечев

бистр-быстръ-бърз –Владимир Георгиев

братера-братръ  -Владимир Георгиев

бриза-брица вид пшеница -Димитър Дечев, Гавраил Кацаров

брилон-бритва-бръснач, брити-бръсна– Владимир Георгиев, Димитъ Дечев, Вилхелм Томашек

брузас- Иван Дуриданов

бурд-брод –Иван Дуриданов,  Димитър Дечев

брюнкос-брѧцати-брънча – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

вево-выѫ-вия –Иван  Дуриданов

вер-вьрѭ-вра, извирам –Иван Дуриданов

виса-вьсъ-село –Владимир Георгиев

волинт-волъ –вол- Вилхелм Томашек

гава-говети-почитам –Димитър Дечев

гал-голѣмъ –димитър Дечев

галтис- голоть-поледица протослав. Иван  Дуриданов

гентон- ген (гнати) –Вилхелм Томашек

гила-жила –Владимир Георгиев

гордо-градъ- Паул Кречмер, Ото  Хаас

дарз-държа – Веселин Бешевлиев, Иван Дуриданов

дау-давити-давя Ото Хаас,  Владимир Георгиев

дебре-дьбъръ-дълбок –Димитър Дечев

дева-дѣва –дева –Владимир Георгиев

деин-деен –Владимир Георгиев

дела-зелѥ-зеленина –Владимир Георгиев

диту-дѣдъ-дядо –Димитър Дечев

дин-дьнъ-ден – Владимир Георгиев

до-до – Владимир Георгиев

добер-дебра, дол –Димитър Дечев

дорз, дерз – дързъ-дързък –Влдимир Георгиев

друме-дръмъ-горичка – Владимир  Георгиев

дорзе-дързък –Владмир  Георгиев

друвета-дърво Владимир Георгиев

еб-ѥбати-оплождам Кирил Влахов

ед-одрина-обор –Димитър Дечев

e(з)вени-язовец –Вилхелм Томашек

ерета-врьти-вра, извирам –Иван Дуриданов

залт-жълт, златен – Владимир Георгиев

з-за, отвъд -Димитър, Дечев

зайка-заек – Владимир Георгиев

залдас-злато –Иван Дуриданов

залде-златъ-златен –Владимир Георгиев

залден-златан – Владимир Георгиев

зелкия-зелка – Владимир Георгиев

земела-землiа –земя –Паул Кречмер, Иван Дуриданов

зер, звер –звѣръ – Иван Дуриданов

зервае-жеравъ- Вилхелм  Томашек,  Димитър Дечев

зомброс-зубър- Димитър  Дечев, Вилхелм Томашек

зора-зора – Георги Сотиров

зум-змьи- змей, змия – Иван  Дуриданов, Владимир Георгиев

иерасос-роса Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

ил-илъ-кал- Иван Дуриданов

ина-иней-скреж – Димитър Дечев

интос-ендо – говендо- Димитър Дечев

кабир-кобъ-съдба - Димитър Дечев

кал-кал – Иван Дуриданов

карпа-карпа –Владимир Георгиев

картуза-кратъкъ – Вилхелм Томашек

кол-коло-колело – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

кара- гора – Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

коза-коза – Кирил Влахов, Владимир Георгиев

козил-козел –Кирил  Влахов, Владимир Георгиев

корубант-жребѧ – Ото Хаас

котиата-котенца –Владимир Георгиев

лингас-лѫгъ-лъг – Иван Дуриданов

луптас-любити-обичам – Кирил Влахов

кентас-чѧдо, начьнѫ- чедо, начевам Иван  Дуриданов, Димитър Дечев, Владимир Георгиев

керм-грамада – Димитър Дечев

керсос-чер – Владимир  Георгиев,  Иван Дуриданов

кетри-четири – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

ктисти-чисти – Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

кол-колесе, коло-колело, кръг  Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

магутис-могѫ-мога – Иван  Дуриданов

мари-море – Владимир Георгиев

ме-ме, мене – Владимир Георгиев

мер-мѣръ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

мидне-место –Вилхелм Томашек

мундр-мѫдръ-мъдър –Владимир Георгиев

мусас-мъхъ-мъх – Иван Дуриданов

олган-влага – Владимир Георгиев

остас-оустиѥ-устие на река  Иван Дуриданов

пинон-пиво, пиръ – Вилхелм Томашек

полт-плотъ-дървена ограда –Владимир Георгиев

ромфея-рофея – Вилхелм Томашек,  Владимир  Георгиев

росе-роса Димитър Дечев

сабазиас, сабадиас- свободъ- Грегоар, Бонфанте, Дуриданов, Георгиев

сама-самъ-сам –Владимир Георгиев

саузу-сух – Владимир Георгиев

светул-светъл – Владимир Георгиев, Иван  Дуриданов

сева-цев – Владимир Георгиев

си-сь-този – Владимир Георгиев

скарас-скоръ-бърз – Иван Дуриданов

скарке-скърцам- Владимир Георгиев

спинт-свѧтъ-светъл, свят –Владимир Георгиев

стаина-стена – Владимир Георгиев

стан-стан- Георги Сотиров

стар-старъ-стар – Владимир Георгиев

страуос-струя-  Иван Дуриданов

струм-струя – Димитър Дечев

стур-страна, простор – Иван  Дуриданов

сукос-сынъ-син – Иван Дуриданов

талкас-тлъкъ – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

тар (дар) дар - Димитър Дечев

темено-тъмен – Ото Хаас

темнон-темѧ-теме – Ото Хаас

тим-тьма-тъма – Владимир Георгиев

тинта-свентъ  – Владимир Георгиев

трапо-трапъ –трап, яма – Димитър Дечев

траус-троша – Иван Дуриданов

три-три – Владимир Георгиев

трос-тръстъ-тръстика Димитър Дечев

удра-видра – Иван Дуриданов

хердо-чрьда-стадо – Димитър Дечев

Това не са мои спекулации, а сравнения на професионалисти. Реално възстановимите тракийски думи са над петстотин, но в по-голямата си част те са пропуснати от специалистите и поради това не са дадени в горния списък. 

Едва ли лингвистите не са знаели за тракийското име Гориус, за топонимите Гарескос, Гаргара, Загора, но в тези древни думи е скрита старобългарската дума гора-планина, имаща диалектна форма гарица-горица. 

Не е трудно да се изтълкува глосата вонасос-вид див бик, като се знае, че животното се отбранява с помоща на вонящи изпражнения, вонасос означава вонящ, но отново думата има прекалено българско звучене, а обявяването на българския език като наследник на речта на Орфей е било и все още е табу.

Повярвахме на неистини защото от нас бе укрито огромно количество данни. С тази работа известна част от укритото вече е публично достояние. Aко е рекъл Господ, скоро ще представя и останалите 400 думи от речта на древните ни предци и товава едва ли ще останат сънародници, които да вярват, че езика на Орфей е мъртъв.