ОТНОВО НЕЩО КАТО ИЗПОВЕД

Хубаво е човек да познава добре хората, с които общува. Тези, чиято компания ни е приятна, тези, чиито виждания и идеали са близки или еднакви с нашите, ние наричаме приятели. Без приятели животът е труден, те са наша подкрепа, наши съветници, наши съратници в делата, с които сме се заели. 

За приятелите е характерно това, че те не само ни подкрепят, но и ни казват истината право в очите когато вършим нещо нередно. Разбира се истинският приятел би направил това спокойно и културно. Добрият тон и проявата на разбиране са важни при общуването, бих казал дори – неимоверни важни.

Публикувам в интернет повече от десет години. Посещенията в блоговете ми са над 15 000 000, а броят на приятелите във “Фейсбук” е 5000. Това показва, че откритията ми са заинтригували доста хора. С болшинството от тях съм в много добри отношения, но с известна, за щастие малка част, се стигна до конфликти. Макар да се опитвам да съм толерантен, има неща, за които трудно бих направил компромис, или изобщо не бих направил компромис.

Осъзнавам добре, че няма как всички да мислим еднакво. Няма как и всички да харесваме едни и същи неща, като това е напълно нормално. С някои приятели не съм на едно мнение по отношение на етническата принадлежност на хуните и готите, но поради това, че в дискусията се поддържа културен тон и от двете страни, въпреки споровете, приятелството не страда.

С други приятели не мога да постигна консенсус относно това кои са старите славяни, или както считам за правилно – славени. Подобно на Ганчо Ценов, аз смятам, че старите славени са гетите, чието име по-късно е прието и от техните съседи и роднини венетите, яваващи се предци на поляци, руснаци, чехи и др. Други хора смятат, че понятието славяни е измислено, че означава роби и тн. С това аз не мога да се съглася поради простата причина, че няма доказателства за подобно нещо. И тази разлика във вижданията обаче, също не разваля отношенията ми с определени хора защото общуването е характеризирано с добър тон и взаимоуважение.

Аз съм християнин, но немалка част от приятелите ми са атеисти. Нито аз се опитвам да ги покръстя, нито те ми се подиграват поради изповядваната от мен вяра. Дори такава сериозна тема като религията не е причина за лоши отношения ако хората проявяват разбиране един към друг.

Това, което не понасям е грубият тон, обидните епитети, лъжите, клеветенето. Те често са породени от липса на аргументи и осъзнавайки, че не е прав, губещият прибавя още по-голям позор, мърсейки себе си с непочтено поведение. Нима не е по-добре е да загубиш с достойнство, отколкото да “спечелиш” показвайки всичко негативно от човешката природа?

Понеже си създадох и врагове от “научните” среди и определени индивиди от тези среди си послужиха с непочтени методи, някои от приятелите ми решиха да отвърнат по същия начин – на зла круша зъл прът. С това аз не се съгласих и за жалост се простих с тези свои защитници. Все пак – ако слезеш на нивото на непочтените, с какво си по-добър от тях? Да, неприятно е да те клеветят и чернят, но времето е най-добрия съдник. В крайна сметка се разбира кой какъв е.

He мога да направя компромис и с тези, които премълчават или омаловажават геноцида извършен наднарода ни по време на Османската окупация на страната ни, а и обезбългаряването на Беломорска Тракия. Нямам нищо против гърците и турците, сред приятелите ми има хора от такъв произход и аз се радвам, че ги познавам. Греховете на индивидите от миналото не бива да се прехвърлят на хората от нашето време, но и истината трябва да се каже – културно, спокойно, аргументирано, без преувеличения, но и без премълчаване на неудобни факти.

Тревожи ме разделението в обществото ни – процес, който е напълно ненужен и може да зарадва само нашите врагове. Разделението не започна след 1989 г., нито след 1944 г., а почти веднага след Освобождението в края на XIX век. Основната причина някои сънародници да бъдат съблазнени от чуждото и да започнат да му се кланят е според мен непознаването на собствента история и богатството на собствената култура.

Всеки иска да е част от нещо важно, да принадлежи към нещо значително. Навремето едни бяха съблазени от “културата” на гърците, други от мощта на “великите сили”. А никой дори не предполагаше, че нашите деди са извадили дедите на гърците от нищетата на пустинните номади. 

Никой не знаеше, че без княз Тервел Западна Европа щеше да е халифат още през VIII век. Никой не знаеше, че без хора като Киприян Българин Русия не би се консолидирала и би станала жертва на сепаратизъм и чужди  нашествия.

Дори и днес причината за разделенията, дрязгите и чуждопоклонничеството е същата. Ако всички българи знаеха, че са потомци на първия цивилизован народ, при който най-рано блесва искрата на познанието, то залитането по чуждото би било силно ограничено само за шепа заблудени индивиди, а дрязгите със сънародници биха били рядкост.

Чуждопоклонничеството е болест, но тя не се лекува с упреци, обвинения и обиди. Едиственият лек е просвещението – нека се знае истинската ни история, нека се знае, че сме потомци на велики хора и е пълно безумие да се принизяваме, опитвайки се да спечелим симпатиите на чужденци, било от изток, било от запад.

Казвал съм го често, но ще го кажа още веднъж – Ако човек изпълни сърцето си с любов към Род и Родина, няма да остане място за чуждопоклонничество. Не е страшно да се прояви интерес към културата на другите, няма нищо лошо в това да се проявава уважение към другите народи, но родното трябва да се поставя винаги на първо място.

Не се ли прави така, то е все едно човек да презре родителите си и да обикне хора, които не са допринесли с нищо за неговото благо. Подобно нещо за мен е безумие.

Това са моите виждания, това са моите убеждения. Тези, които не могат да намерят себе си в тях, значи не би трябвало да са в кръга на приятелите ми. Взаимоуважението, културното общуване и най-вече любовта към Род и Родина са най-важните неща за мен. Надявам се така да е и при тези, които искат да останат мои приятели.