НЕВЕРОЯТНИТЕ ОТКРИТИЯ НА Д-Р БАКЪРДЖИЕВ – РОЛЯТА НА ТРАКИЙСКАТА МЕДИЦИНА

През 1966 г. д-р Васил Бакърджиев публикува интересна работа в западноевропейско научно списание. То е посветено на историята на науката и медицината: “Scientiarum Historia: Tijdschrift voor de Geschiedenis van de Wetenschappen en de Geneeskunde”. Самото заглавие на творбата на нашия учен е: “За историята на културата и медицината на Тракия” - “ ÜBER DIE GESCHICHTE DER KULTUR UND DER MEDIZIN THRAKIENS”.

 

Резюмето е разтърсващо, там се казва следното: “Култът към древното божество Асклепий е от тракийски произход и чак по-късно е зает от гърците. Този култ е свързан с полагането на основите на медицинската наука. От Тракия култът се разпространява при съседните народи, като стига до земите на германите и дори Индия. Змията – главен атрибут на древното божество на лечението е приета в цял свят като символ на медицината. Също така трябва да се спомене диалогът на Сократ и Хармид, от който става ясно, че тракийската медицина е по-стара от гръцката.”

 

Асклепий и неговия син Телесфор, тук изобразен с фригийска шапка – Galleria Borghese, Roma, Daderot -

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0f/Asclepius%2C_Roman%2C_2nd_century_AD%2C_marble_-_Galleria_Borghese_-_Rome%2C_Italy_-_DSC04791.jpg/800px-Asclepius%2C_Roman%2C_2nd_century_AD%2C_marble_-_Galleria_Borghese_-_Rome%2C_Italy_-_DSC04791.jpg

 

Интересно изявление, нали ? Всъщност интересните изявления са няколко:

- Тракийската медицинска наука е по-стара от тази на гърците. Поне по мои сведения, на тази важна подробност не е обърнато достатъчно внимание от страна на нашите историци и траколози.

- Култът към божеството Асклепий е тракийски по произход. Докато обаче в работа от 1925 г. Димитър Дечев обявява името Асклепий за тракийско, а данните са ползвани от Васил Бакърджиев, през 1957 г. акад. Дечев забравя да посочи това в колосалния си труд засягащ тракийските езикови остатъци.  

- От нашите земи култът към Асклепий се разпространява в различни посоки. По този въпрос не съм срещал информация, която наши учени са изнесли в свои книги. А иначе за остатъци на култа към Асклепий е писано. Георги Михайлов споменава за това, че до извора край Глава Панега – там където е тачен древния бог, българското население е оставяло в дар яйце, като яйцето е един от символите на Асклепий. За тракийските корени на особената почит към змията – стопанин (друг символ на Асклепий) при българите са споменавали Евгений Теодоров и Иваничка Георгиева.

 

В работата на д-р Бакърджиев има и други ценни пасажи. Те засягат не само високата култура на предците ни влезли в историята под името траки, но важни елементи от историята на народа ни. Поне за мен, най-важната част е причисляването на древнобалканските народи минии и флегии към тракийската общност. И това е направено през 1966 г.!

Защо са толкова важни миниите и флегиите за нашата история? По време на Бронзовата епоха двете групи хора обитават територията наречена в ново време Гърция. Едно е ясно обаче – нито едната, нито другата група дели общ произход с гърците. За името на миниите лингвистът Албер Карноа търси обяснение със slav. minuvati (по-точно стблг. миновати, миноуѭ – минавам бел. авт.), като смята, че значението е минаващи, пътуващи хора.

 

За флегиите фламандският учен добавя, че значението на името им е сияйни, светли, като сравнява с гр. флего/φγέγω – горя, светя, сияя, и със споменатия в индийските предания народ Баргавас/Bhargavas. Самата староиндийска дума барга/bharga отговаря на нашата дума благ, чието древно значение според съставителите на БЕР, т. 1, е бял, светъл. Така става ясно, че прототипът на нашето народностно име българи, трябва да се търси в названието на траките, които гърците наричат флегии, но реално името е било по-скоро *бльгии.

 

Имайки предвид, че тези хора обитават Тесалия, а въпросната област е владяна от мизи още преди Троянската война - по сведения на Херодот (Her.VII.20), то може да се приеме, че флегиите, чието истинско име е било *бльгии спадат към групата на мизите. Така става ясно защо от IV век насам различни автори отъждествяват Мизия с България, и мизите с българите.

 

Това е интересно, но не по-малко интересно е и това, че има връзка между тракийското божество Асклепий и флегиите, чието име е станало основа на нашето народностно название. Става дума за важната подробност, че майката на богът на лечението е не коя да е, а Коронида – дъщеря на героя Флегий, явяващ се епоним на флегиите.

 

По времето (1966г.), когато будният български учен публикува работата си в западноевропейско списание, у нас историците, археолозите и лингвистите се надпреварват в опитите си да поставят прародината на Аспаруховите българи колкото се може по-далеч от Балканите, а самото ни народностно име бива дефинирано като принадлежащо на тюрко-алтайски език. Предлага се корен *bul – смесвам, същият корен, който присъства и в буламач/bulamak. 

 

Навярно поради упорито следваната от учените ни политика, въпреки, че работата на Васил Бакърджиев е публикувана в западноевропейско списание, у нас тя остава неизвестна. Днес, повече от 30 години след промяната, поне по мои сведения, за откритията на д-р Бакърджиев не се споменава и дума в научните ни среди – нито от историците, нито от траколозите. Впрочем, само три години по-късно, през 1969 г. д-р Бакърджиев публикува в Therapia Hungarica “Thracian origin of Asclepius, god of healing” – Тракийският произход на Асклепий, богът на лечението. И тази работа остава неизвестна, невидяна, некоментирана, поне по мои сведения.

 

Явно поставянето на траките на заслуженият от тях пиедестал не отърва на определени интереси. Следните думи на Бакърджиев със сигурност не са се харесали на историците през 1966 г., а и не биха приети с охота и от днешните представители на българската наука: “Много е важно да се подчертае, че тракийската култура е оригинална култура, и култура, която защитава своята независимост от съседните култури и следователно се намира в постоянна борба с тях…” - “Es ist sehr wichtig zu betonen, dass die thrakische Kultur eine originelle Kultur war, die vor, und eine Kultur, die ihre Unabhängigkeit von den Nachbarkulturen schützt und deshalb im ständigen Kampf mit ihnen stand.”

 

Неудобни са и други неща, които аз лично бих дефинирал като сензационни. Понеже информацията е от огромна важност отново ще цитирам добросъвестният сънародник: “Може да се приеме, че границата на земите обитавани от траки е по-далеч –  в Централна Азия – от Каспийско море до Иран (Персия) и Индия. Там траките, носещи колективното име скити (име ползвано от гърците) или саки (име ползвано от персите), обитават огромна територия. Много важно е да се спомене, в Средна Азия живее народ – тракийско племенно обединение познато като масагети (големите гети)“… — ”…die Grenze des alten Thrakiens noch weiter in Zentralasien — vom heutigen Kaspischen Meer bis und zwischen Iran (Persien) und Indien anzunehmen. Die alten Thraker, unter dem Sammelbegriff Skythen (altgriechisch) oder Saken (persisch) haben damals diesen grossen Raum bevölkert. Besonders wichtig ist es zu erwähnen, dass hier eine große altthrakische Stammen Konföderation der Massageten (Grossgeten) in Zentralasien existierte.”

 

Отново ще възникне въпрос – защо траките наречени масагети са толкова важни за историята ни? Една от причините е, че въпросните масагети са наречени в по-късни времена хуни. Това е направено от Прокопий Цезарийски, който знае какво говори, защото е в непосредствен контакт с хората, за които пише. Българите от ранното Средновековие са свързвани с хуните, но както виждаме – самите хуни са масагети, т.е. траки, които са се заселили в Средна Азия в незапомнени времена. Това обяснява защо погребалните ритуали след смъртта на Атила са като тези на траките и произлезлите от тях скити.

 

Йордан, явяващ се съвременник на Прокопий причислява масагетите към семейството на гетите и изказва твърдение, че след войната с цар Кир (случила се преди повече от 2500 години бел.авт.), тези хора се установяват в Малка Скития (Добруджа) и там основават град Томи по името на своята царица Томира.

 

Мястото, което траките масагети обитават обхваща и територията, в която се намира Онгъла, а това обяснява странното твърдение на Теофан, че хората на Аспарух се установили на място, което на техния език е наречено Онгъл. От тези сведения става ясно, че княз Аспарух не е идвал от никъде, неговите предци са обитавали Малка Скития, наречена днес Добруджа векове преди римляните да дойдат на Балканите.

 

И наистина – стотици преди римляните да окупират земите ни, в пределите на Добруджа властват царе с имена, които са сродни на това на Аспарух. Става дума за благородниците Хар-аспос и Адр-аспос. Само година след публикацията на д-р Бакърджиев нашият историк и езиковед Веселин Бешевлиев представя работа, в която прави опит да изкара името на княз Аспарух иранско по произход. Царствалите на Балканите преди повече от 2200 години Хар-аспос и Адр-аспос не са споменати изобщо.

 

Не е споменато и това, че името на Аспарух е сродно и на едно от названията на Тракийския Херос Ут-аспиос. Не е споменат и друг важен факт: вариантите Есперих, Исперих също притежават паралели в тракийската ономастика, по-точно в още един епитет на Хероса: Вед-еспис, а и в тракийското селищно име *Ар-испа, Ар-исба, при чийто анализ Леонид Гиндин тълкува *ispa/испа като тракийска дума за кон.

 

За представителите на казионната наука е абсурдно Аспарух да бъде свързван с древното балканско население, но фактите са си факти. Това, че определена група хора са предпочели да си затворят очите за неудобните данни, не означава, че данните ще изчезнат.

 

Впрочем, дори и днес доста учени се преструват, че не познават информацията показваща, че титлите им са получени благодарение на защитаване на заблуди. Нормално е тези хора да са стреснати, нормално е да са изплашени, но е нормално и да си посипят главата с пепел и да признаят грешките си. Няма перфектни учени, всеки прави заключенията си въз основа на информацията, която притежава, а мнозина се подават и на натиска, оказан от определени сили.

 

Времената, в които живеем обаче са такива, че е крайно безотговорно, дори граничещо с престъпление, да се потиска истината, и то истина, която да даде напълно оправдана гордост и самочувствие на народа ни. Без вяра в себе си, без уповаване на собствените си сили и възможности, ние просто няма как да оцелеем. Призивът ми към българските учени е: Ако не можете да бъдете водачи – поне не бъдете палачи!

 

 

ЗА ЧУМНИТЕ ЕПИДЕМИИ И “ВЕЛИКОТО ИЗЧЕЗВАНЕ НА НАРОДИТЕ”

Неотдавна много мои приятели и познати ми писаха – дълбоко разочаровани от фарса представен в предаването "История БГ". Доста хора бяха шокирани от изказването на един наш историк и създател на ръководства за подготовка на кандидат-студенти по история. 

По сведения на моите събеседници, въпросният специалист е казал, че : "...пандемичната обстановка в оня момент (Юстинияновата чума) е попречила на траките да се възпроизведат, затова са изчезнали."

 

В интерес на истината не съм гледал предаването. От една страна се старая да не си губя времето с телевизия - от друга страна не храня особено доверие на думите и интерпретациите на нашите специалисти. В някои случаи изказванията им са напълно лишени от логика и граничат с абсурда. Да се твърди, че чумата от 542 г. е причина за изчезването на траките е крайно несериозно, а и крайно безотговорно.

 

Следвайки логиката на нашия историк, трябва да кажем, че гърците са изчезнали още по времето на Тукидид – авторът на книгата “Пелопонеските войни”. Тогава – през 430 г. пр. Христа в Атина избухва страшна епидемия, която е известна като Атинска чума. Огромна част от населението измира, като жертвите са от всички възрастови групи.

Гърците не само оцеляват, но преживяват и не по-малко страшната Антонинова чума. Тя е от доста по-късен период – 165 г. след Христа. Южните ни съседи не са изтрити от лицето на земята и от още по-късната Киприянова чума – 249 г. след Христа.

 

Повече е от ясно е, че макар да са засегнати и от Юстиниановата чума от 542 година, гърците не са изчезнали. Не една, а четири сериозни епидемии не са ги изтрили от лицето на земята.

 

Няма сведения траките да са засегнати от Атинската чума. Без съмнение обаче дедите ни са дали жертви по време на Антониновата и Киприяновата чума, засегнали цялата територия на Римската Империя през II и III век. Каква е реалността през следващия IV век обаче? Опирайки се на създадената между 350 и 353 г. работа Totius orbis descriptio, Веселин Бешевлиев подчертава, че през IV век на Тракия се гледа като на неизчерпаем извор на способни войници за римските легиони (Проучвания върху личните имена у траките, 1965, с.62).

 

Ето какво излиза – след две значителни чумни епидемии, населението на страната ни е толкова многобройно, че се счита за неизчерпаем извор на способни войници!

 

Фактът, че противно на гърците, хората у нас живеят предимно в селата и няма такава голяма концентрация на население както е в гръцките полиси, несъмнено е изиграл положителна роля в оцеляването на дедите ни. Същият този фактор допринася за оцеляването на засегналите ни чумните епидемии от по-късни времена: XIV, XVIII и XIX в. Жертви безспорно има, но не може да се говори за изчезване на българите.

 

Реално няма сведения за изчезване на траките след времето на император Юстиниан I, който впрочем е от тракийски произход. Роден е във Ведериана – селище с чисто българско име със значение Ведрина. След Юстиниан I на трона сяда Юстин II – също тракиец. Той е последван от своя сънародник Тиберий II. А в началото на VII век – в периода 602-610 година, на трона в Константинопол седи отново тракиец – Фока.

 

Има и още нещо, за което нашите историци не само си затварят очите, но и изкривяват информацията (поне по мое лично мнение) по ужасен начин. Траки живеят не само на юг от Дунава, но и на север от тази голяма река. Клавдий Птолемей локализира беси дори отвъд  Карпатите. По сведения на Овидий, край Томи (днешна Румъния бел.авт.) са обиталищата на беси и гети. Амиан Марцелин пише за костобоките, а Зосим за карпите, известни още като карпиани.

 

По време на дискусия с историци, като причина за изчезването на траките на север от Дунава, се даваха “агресиите” на готите и хуните, които впрочем са набедени и за клането над траките на юг от Дунава. Проблемът е, че нито готите са германи, нито хуните са тюрки, монголи, или смесица от иранци и тюрки.

 

Както готите, така и хуните обитават земите на север от Дунава дълги векове, но в този регион няма регистрирани германски, или тюркски названия на селища, реки, местности. Прототипът на материалната култура на готите не е в Скандинавия, а в Тракия и Дакия. Същото важи и за хуните – тяхната керамика, въоръжение, защитно облекло и т.н. нямат прототип в Сибир, а в Източна Европа, като този факт се игнорира от историците.

 

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image022.jpg

 

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image018.jpg

Керамика от този тип бива определена за германска, готска, но реално тя е тракийска, някои типове съдове се срещат и в Плиска

Готите са старите гети, които са тракийски народ. Това е казано съвсем ясно от създателя на книгите “Готските войни” Прокопий. Същият автор обяснява, че хуните са били известни и като масагети в миналото. Йордан, който е съвременник на Прокопий твърди, че след войната с персите (VI в.пр. Христа), масагетите, които са клон на гетите   се заселват в Малка Скития (Добруджа бел.авт.), като град Томи получава името на тяхната владетелка Томира.

Както хуните, така и готите извършват нападения в Тракия, но не, за да изколят траките до последния човек, а, за да накажат чуждите окупатори паразитиращи над народа ни. 

Естествено за римските окупатори действията на готи и хуни (потомци на траките гети и мизи) са само “варварски нападения над цивилизования свят”. Нормално е потисниците на предците ни да заемат тази позиция, но не е нормално българските историци да се правят на наивни, а със сигурност и не са. 

Дори когато генетиката си каза тежката дума, грозните манипулации продължават. Макар да стана ясно, че за българите са характерни генетични маркери наследени от хора живели на Балканите преди около 12 000 – 9000 години, изкривяването на фактите не спира. Някои решиха, че само маркерите E-V12 и J2, на възраст около 9000 години, са наследени от траките – около 40% от българите са техни носители. Най-популярния маркер при нас – I2 бе брутално пренебрегнат, а е ясно, че наследен от хора обитавали земите ни по времето на Мезолита! За R1b*L23 и част от R1a също се знае, са на възраст около 12 000 години, но не се определят като наследени от траките!

Осъзнавате ли какъв е абсурда? Как може да е налице приемственост от над 12 000 години, а точно тези древни маркери да не са наследени от траките? От кого са наследени тогава? 

Няма как да имаме генетични маркери от хора живели в страната ни хиляди години преди потопа, и тези хора в определен период от време да не са наричани траки.

Отговор от страна на историците няма, няма как и да има, защото това е равносилно на признаване на грешки и то сериозни грешки, чието поддържане е облагодетелствало финансово определени хора. Излиза, че мотива за мълчанието на великите авторитети е финансов.

Няма нищо лошо в това да се изкарват пари от писане на исторически книги, учебници и ръководства за подготовка на кандидат студенти. Лошото е, че заблудите в тези книги и учебници ощетяват българския народ неимоверно много. 

Често с различни приятели си говорим за това, че не можем да виним нашите братя от Македония, че не искат да се идентифицират с нас, след като официалната позиция на българските учени е, че ние сме потомци на тюрки, иранци, тюркизирани иранци или буламач от сто народа.

Ние имаме уникална история – наследници сме на хора успели да останат в родната си земя въпреки, че тя е кръстопът. Уникален с древността си е и нашият етногенезис. 

Докато при днешните господари на света – наследниците на англо-саксите, за оформен етнос може да се говори едва след времето на Уйлям Завоевателя – ХI век, то при нас оформеният етнос е факт поне хиляда години по-рано, а началото е положено в Каменната ера. Тогава по сведения на антрополозите Славчо Чолаков и Петър Боев започва формирането на траките като народ. Ето и точен цитат:

“Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  “Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” –  Boev P., Tscholakov S., Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984.

Ние не просто населяваме земята на откривателите на колелото и най-ранните писмени знаци, но и носим гените на тези хора. Защо да игнорираме факта, че дедите ни са създатели на най-раните градове на Европа, че са първите европейци способни да обработят златото, а дори и предизвикалото революция в развитието на обществото желязо? Защо да бъдем ощетявани с отнемането на наследството оставено от Орфей и Залмоксис – хората дали важни доктрини на гърци и келти? На кого принадлежи това наследство ако не на нас?

 

Кой дава правото на шепа самозабравили се човечета да забавят истината, за не бъдат накърнени финансовите им интереси? На какво се надяват тези, които безбожно нагло манипулират резултатите от мащабните генетични проучвания? Това са въпроси, чиито отговори не само аз, но и много други будни българи биха желали да получат.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ МНОГО ИНТЕРЕСЕН КЛИП https://www.youtube.com/watch?v=Q5F8mcLdyLI

Основна използвана литература:

The plague of Athens: epidemiology and paleopathology

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19787658/

The Antonine Plague: History, Start, Spread & Facts

https://study.com/academy/lesson/the-antonine-plague-history-start-spread-facts.html

The Plague of Cyprian, c. 252

https://pressbooks.bccampus.ca/ancientandmedieval/chapter/the-plague-of-cyprian-c-252/

K.Tan, Two of History's Deadliest Plagues Were Linked, With Implications for Another Outbreak https://www.nationalgeographic.com/news/2014/1/140129-justinian-plague-black-death-bacteria-bubonic-pandemic/

Jord.61-62 “ Then Cyrus, king of the Persians, after a long interval of almost exactly six hundred and thirty years (as Pompeius Trogus relates), waged an unsuccessful war against Tomyris, Queen of the Getae. After achieving this victory and winning so much booty from her enemies, Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.” http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Proc.I.24.28 “Rome should have no longer any Getic peril to fear; 30 for they say that the Goths are of the Getic race.” https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Procopius/Wars/5D*.html

Proc.III.xi “Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace.”

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#XI\

Proc.III.ii “Goths, Vandals, Visigoths, and Gepaedes. In ancient times, however, they were named Sauromatae and Melanchlaeni;[14] and there were some too who called these nations Getic.” https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#II

V.Sîrbu, Dacian settlements and necropolises in Souwetern Romania (2^nd c.B.C.-1^st c.A.D.)http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian.htm

 

УБИЙСТВОТО НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – РАЗКРИТИЯ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ

Повечето от нас смятат, че хората на науката са винаги коректни и неотклонно се придържат към истината. Това би било нещо прекрасно, ако бе реалност, но за жалост понякога се случва точно обратното. Понякога точно тези, които трябва да издигат високо факлата на знанието, са инициаторите и поддръжниците на ужасни заблуди. Ярък пример е създаването на македонския език от известни лингвисти – хора с академично образование и солидна подготовка.

Преди около век никой на Балканите, а и в останалата част на Европа не е възприемал речта на жителите на Македония като нещо различно от българската. С течение на времето обаче, благодарение на учените Самуил Бернщайн, Дина Мухина, Рина Усикова, Зузанна Тополинска, Виктор Фридман, Кристина Крамер, Хоръс Лънт, Волф Ошлис и др., се появава нов език - македонският.

Без да се съобразяват с фактите, с многобройните свидетелства засягащи характера и произхода на населението на Македония, без да се съобразяват и с историята на народа ни, тези лингвисти и професионалисти изкривяват истината по ужасно грозен начин. Грехът им, освен създаване и лансиране на заблуди, е и подпомагането на поява на антибългарски настроения в Македония.

Ако при наличие на огромно количество информация е възможно да се създават и налагат измами, то когато информацията е оскъдна, манипулациите са още по-лесни - както за създаване, така и за поддържане. 

Ние българите сме ощетени не само със създаването на македонския език, но и с нещо друго, което е не по-малко сериозно. Става дума за определянето на характера и древността на речта ни.

Понастоящем в училища и университети се преподава, че тракийският език е мъртъв и няма нищо общо с българския. Този постулат се защитава доста дълго време и то с удивително упорство. 

Една от причините се крие в това, че ако лингвистите признаят, че не са прави, ще се наложи пренаписване не само на историята на българския народ, но и на цялата древна европейска история, а в самата лингвистика понятия като индогермански и индоевропейски ще трябва да бъдат отхвърлени и заменени с много по-точни и по-подходящи термини като индобалкански, а защо не и древнобългарски.  

В тази работа ще се опитам да обясня с помощта на какви способи е създадена вредната заблуда, според която речта на Орфей е изчезнала отдавна и няма нищо общо с нашата.  На първо място са разбира се историческите извори – сведенията за древното население на земите ни, а и неговата съдба по време на късната Античност.

Периодът на късната Античност е засегнат от летописци като Филосторгий, Св. Йероним, Амиан Марцелин, Евагрий, Прокопий Цезарийски, Йордан и др. Никой от тези автори не отваря и дума за изчезването на траките. Напротив, въпросните създатели на хроники дават ценни данни, чийто адекватен анализ помага да разберем истината за събитията между IV и VI век.

Като “обяснение” защо са “изчезнали” траките, казионните учени обикновено  дават като причина така наречените “варварски нашествия”, при които местното население бива клано най-безмилостно. За най-големи “злодеи” са обявени хуните и готите. Погледнато формално има логика – едно чуждо нашествие може да редуцира дадено население твърде сериозно.

 

Проблемът обаче е в това, че така наречените варвари са от същия произход както и тракийското население под римска власт и не селата на траките са страдали от нападенията, а предимно населените с колонисти градове. Готите не са германи, а старият тракийски народ гети. Хуните не са тюрки, а са потомци на древните масагети – амалгама от траките мизи и гети, които поне от VI в.пр. Христа (т.е. отпреди 2500 години) обитават постоянно Добруджа...която е и тяхната най-стара земя.

Да обърнем внимание на важните подробности, скрити в историческите свидетелства. Филосторгий обяснява, че дошлите в земите на юг от Дунава готи, не са нов народ, а са реално старите гети (които от незапомнени времена обитават земи от двете страни на река Дунав по сведения на писалия по-рано Страбон бел.авт.):

“На римска територия Урфил докара голяма група поселници, които бяха прогонени от древните си обиталища поради своята религия. Тези хора дойдоха от средите на скитите, живеещи на север  от Истъра и в миналото бяха наричани гети, а днес те са познати като готи.” –“Urphilas19 brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae, though now they are better known as Goths.” –Phil. E.H. II.5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

За същите готи християни, в края на IV в. Св. Йероним - човекът, който нарича Мизия с името България (Mesia hec et Vulgaria) споделя следното: “Рижите и русокоси гети карат своите църковни шатри заедно с армиите си и навярно поради това имат успех в борбата си с нас – поради факта, че изповядват същата религия” -“The Getæ, ruddy and yellow-haired, carry tent-churches about with their armies: and perhaps their success in fighting against us may be due to the fact that they  believe in the same religion.” – Jer.Laeta, 2

https://www.newadvent.org/fathers/3001107.ht

За това, че хуните са реално масагетите споменава Евагрий в своята “Църковна История”: “in Thrace, by the inroads of the Huns, formerly known by the name of Massagetae”  Euag.E.H.III.2

http://www.tertullian.org/fathers/evagrius_3_book3.htm

Ако някой познава добре хуните – това е Прокопий. Той не вижда в тях някакъв странен, непознат на по-стари автори народ, а е уверен, че в миналото те са известни под името масагети: “…Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace”-Proc.III.X

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#XI

Йордан също дава интересни сведения. Той разказва за войната между масагетите на царица Томира и персите на цар Кир, като добавя, че след края на конфликта въпросните масагети (които той дори нарича гети и готи), се установяват в Mизия, в областа наречена Малка Скития (т.е. Добруджа бел.авт.) и основават град Томи: “Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.”- Jord. (62)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Не само готите не са германи и хуните не са тюрки, но самите гети и мизи, на които тези две групи са представители, са хора делящи едни и същи корени. Цитиращ работа на Димитър Дечев , проф. Асен Чилингиров дава интересно късче информация, според която гетите са мизи (от рода на мизите бел.авт.): „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.

 http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm#15

За това, че гети и мизи са роднини, говорят същият език както останалите траки, а и се смесват лесно (поради общият си език и култура бел.авт.) пише Страбон :“Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи.” Страб.7.3.1

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Факт е, че старите българи са наричани мизи, готи, хуни, но това не са названия на различни народи, а на хора делящи един произход. Названията добруджани, родопчани, шопи и т.н. също не са доказателство за различния произход на въпросните групи, явяващи се важни компоненти на българския народ.

“Варварите” на казионните учени не само не са причина за изчезването на траките и тракийския език, но дори са допринесли за обновяването и възраждането на тракийския език в земите на юг от Дунава, а разбира се може да се говори и за засилване на тракийския етнически елемент на юг от Дунава.

На север от голямата река свободните траки: гети,  мизи и клонът им мизо-гетите познати като масагети, хуни, скити, запазват речта си незамърсена от латински и гръцки, и освобождавайки своите братя от римска власт, налагат своето все още ползващо падежите наречие, което ще се превърне в официален език на народа ни. 

Ето защо губещият падежите си още по време на Античността тракийски, по време на ранното Средновековие е падежен и носи името старобългарски.

Нека тези, които се съмняват в казаното до тук, да си зададат въпроса: Ако готите не бяха траките гети, а дошли от Скандинавия германи – къде са тогава стотиците германски названия на селища, реки, защо няма такива изобщо? 

Също така, ако хуните не бяха част от траките мизи, а тюрки -  къде са тюркските топоними и хидроними? Как е възможно номадите печенеги да оставят свои имена на селища за сравнително краткия си престой в Източна Европа, а набедените за германи и тюрки готи и хуни да не оставят нищо обяснимо на германски и тюркски за период по-голям от 500 години?

След като стана ясно, че “варварите” опустошавали Тракия не са чужд народ, а северни траки атакуващи римските войски и римските колонисти с цел да освободят траките на юг от Дунава от римска власт, става и ясно защо римските летописци говорят за кланета в своите работи. Не местното население е страдало, а окупаторите, които са паразитирали върху въпросното местно население явяващо се наши предци. Римските летописци са се интересували само от своите беди и бедите на роднините си.

Трябва да призная, че манипулациите на казионните учени са хитри и рафинирани. Обявявайки част от дедите ни за “варвари от север и изток” и приписвайки им редуцирането на тракийското население, историците успяват да омаят и заблудят широката публика доста успешно.

Разбира се лингвистите също имат принос в убийството на тракийския език. Техните методи също са хитри и рафинирани. Подобно на колегите си историци, които разделят няколко групи стари балканци на отделни народи, лингвистите също организират напълно неоправдано разделение. Езикът на Орфей е разкъсан на части, като целта навярно е да се избегне събиране на голямо количество информация показваща ясна връзка с българския език.

Разделението е следното: учените разглеждат същинския тракийски, дако-мизийския, пеонския, фригийския и витинския като отделни езици – сродни, но все пак отделни и различни. 

Ще напомня, че същият трик е приложен и по отношение на наречието на българите от Македония. За македонския език се казва, че е близък до българския, но все пак отделен и различен от него, което разбира се не е вярно, както не е вярно и не е правилно да се отделят дако-мизийски, от фригийски, пеонски, витински от тракийския.

Каква е последицата от стореното от лингвистите разделение? Понеже тракийските книги са унищожени (а книги е имало, съществуват исторически свидетелства за това), през XIX и XX в. учените изучаващи езика на Орфей, разчитат предимно на глоси. Това са древни думи, чието значение е обяснено от определен стар автор. Към глосите спадат и дакийските имена на билки, като общият брой на глоси в такъв случай е 120.

Вилхелм Томашек представя 57 имена на дакийски билки и 36 глоси, към които не са добавени представените още през 1872 г. от Август Фик 27 фригийски глоси. Те са много интересни, пример за това е зелкия/zelkia-зелка. Тази смайваща близост показва, че откъсването на фригийските глоси от тракийското езиково богатство е несъмнено голям пропуск. 

Нека продължим с изброяването на нередните неща. При творилия по-късно Димитър Дечев срещаме 47 имена на дакийски билки,  докато в произведението “Траките и техния език”, акад. Вл. Георгиев е доста по-скромен.

В работата “Езикът на Траките”, 1976 г., акад. Дуриданов представя само 23 глоси, не 120, навярно защото следва принципа, че на траки, даки, витини, пеони и фриги трябва да се гледа като на хора, които говорят ралични езици. Да се пропуснат над 85% от данните обаче си е нещо сериозно, каквито и да са аргументите на учените.

Не само над 85% от информацията, която дават глосите е пропусната, но дори при споменатите глоси отново има допълнително пропускане на информация. 

Ще дам конкретен пример. При разглеждане на глосата гентон/genton, като сродна е дадена староиндийската дума hatá-ударен, умъртвен. Съпоставката е правилна, но много по-точен еквивалент се явява стблг. гнетѫ, чиято праформа е *genton – напълно идентична на тракийската глоса гентон/genton.

Друг пример е глосата полтин/póltyn-дъсчена ограда, при нейния анализ са дадени староисландската дума spjald-дъска, англосаксонската speld-дървесина, цепеница и др., но е пропусната стблг. плотъ-дъсчена ограда, макар точно старобългарската дума да отговаря най-точно на смисъла на тракийската глоса, а и звуковата прилика да е най-голяма.

 Праформата на плотъ е *poltu. В случая има още един пропуск – правилната форма на глосата е полтим/póltym, като коренът е полт/pólt, а окончанието им/ym, е реално окончание за дат.пад.мн.ч. в старобългарски, както е в каменьмъ, именьмъ, небесьмъ. Значението на Полтим-брия е крепост със дървени стени, като правилната форма на топонима е * Плотьмъ верѣia.

На всичко отгоре, един друг учен – работилият в СССР лингвист Макс Фасмер дава в своя речник неправилна етимология на думата плот, свързвайки я с плет, плета. Реално плот идва от половя, разсичам, цепя, т.е. правя дъска – оттам и плотъ-дървена ограда. 

С глагола плета е свързана една друга тракийска глоса – пелта/pelta: изплетен от гъвкави клонки щит, покрит с животинска кожа, но въпреки ясните данни, никой не свързва пелта с плета.

При анализа на глосата гагила/gagyla (вид патица), в работата си “Die Srache der Thraker”, 1985 г. акад. Дуриданов предава сведенията на лингвиста Дюканж, че се касае за дума от речника на траки, витини и лидийци, но допълва, че глосата може да е малоазийска и е с неясна етимология. Удивителното е, че забележително талантлив човек като нашия акадмик не е чувал за българските думи гага-вид патица, гогол-вид птица...

Виждаме, че нито истинския брой на глосите е представен, нито пък при подложените на анализ глоси са дадени точните съответстващи български думи. И това не е всичко. Друга информация, която е нужна за разбирането на тракийския език са надписите. На наша територия са паметниците от Ситово, Езерово, Кьолмен, Дуванлии, Браничево, Вишеград, Пандурската могила, Буково, като разбира се има и графити съдържащи интересни тракийски имена като Зайка.

Тук се сблъскваме с няколко проблема. Първият се състои в това, че учените ни не считат надписите от Ситово и Буково за надписи. Макар според езиковедите Владимир Орел и Лидия Баюн надписа от Ситово да е фригийски, нашите специалисти настояват, че се касае за природен феномен – пукнатини от Кайнозойската ера.

А кой през Кайнозойската ера е обработил скалата и защо пукнатините съотвестват на стила на фригийските букви, авторитетите не благоволяват да обяснят. Надписът от Буково пък е считан за драсканици от 90-те години на ХХ век, макар стари хора от селото да свидетелстват, че паметникът е съществувал още по време на детството им и поради странните знаци по него е наречен Писан Камък. По този начин, отново тракийското езиково богатство е ощетено.

Другият проблем е, че при изучаване на езика на Орфей не се вземат под внимание надписите от Гърция и Фригия: над 200 от Зоне и над 350 от Фригия. С други думи – над 550 епиграфски паметника не са взети под внимание от хората опитвали се да разгадаят характера на езика на Орфей. Малък пропуск ли е това?

Поредният способ спомогнал за укриването на характера на езика на Орфей е пропускането на важни думи извлечени при анализ на имена на богове, хора, местности. Ще дам конкретен пример. В работата си от 1957 г. акад. Георгиев тълкува тракийските имена Козис/Κοζις и Козилас/Κοζειλας със стблг. думи коза, козьлъ, но през 1977 г., в друга своя работа не включва коза и козел в тракийския си речник. Защо?

В края на XIX в. Вилхелм Томашек тълкува принадлежащото на тракийската ономастика име на билка karo-pithla с чаръ-магия и пи-пия, питие, но през ХХ век това откритие, поне по мои сведения остава неизползвано от нашите лингвисти и траколози. 

Отново Томашек тълкува тракийското име Sterissa със slav. starica, sterica (реално блг. старица, щерица), но и тези данни остават неизползвани. Неизползван остава и анализът на топонима Raidestos със slav. radŭ, radostĭ (реално стблг. радъ, радость).

Пренебрегнати са и ценни сведения на творилия в ново време Владимир Нерознак. Ползвайки сведения на Лате и Креватин Нерознак тълкува фригийското селищно име Belte с *boloto-БЛАТО, като при това съпоставя топонима с тракийския Debeltos (Dibaltum). Понеже Амиан Марцелин свидетелства за това, че край Дибалтум/ Dibaltum има блата, то най-подходящият кандидат за тълкуване на значението на тракийския топоним е българската дума балта-блато....и никой наш специалист не е осъзнал това?

Преди да разгледаме поредният способ, чрез който е укрит характера на тракийския език, нека направим кратко обобщение:

 1.Историческите извори, доказващи, че няма идване на варвари в Тракия и не може да се говори за серизно редуциране на траките, не са ползвани, или поне не са ползвани адекватно.

 2.Премълчан е важният факт, че в териториите обитавани от хуни и готи не се срещат нито германски, нито тюркски топоними и хидроними, а предимно тракийски.

 3.Вместо 120 тракийски глоси, се представя твърде ограничен брой.

 4.Дори при публикуваните тракийски глоси има сериозни пропуски – българските съотвествия често не са дадени.

 5. Сведенията от тракийските писмени паметници не се ползват адекватно – някои надписи са обявени за драсканици или пукнатини в скала, а информацията от над 550 тракийски надписа от Гърция и Фригия не е ползвана изобщо.

 6.Открития на чужди учени, които при анализ на тракийски топоними и имена изполват думи, присъщи на езика ни, не се използват.

 7.На тракийски, фригийски, пеонски, дако-мизийски се гледа като на отделни езици, макар стари автори като Страбон, Херодот и др. да свидетелстват за тракийските корени на даки, гети, мизи, витини и пеони.

 

Всички тези способи са допринесли за укриването на истината, но има още един способ, който реално изиграва най-голямата роля. Касае се за манипулиране на данните за тракийския език от VI век.

 

Точно тези данни е трябвало да бъдат изполвани защото са най-близо до времето на най-ранните глаголически и кирилически старобългарски писмени паметници. Уви, това не само не е направено, но и информацията е представена по ужасяващо изкривен начин.

Ето за какво става дума: благодарение на Прокопий Цезарийски ние знаем за голям брой имена на тракийски селища и крепости. Някои от тях носят имена, които всеки българин ще разбере: Бела, Вода, Вратища, Дебри, Кабец, Кал, Листи и още много други. Ако тези тракийски названия на населени места бяха представени на широката публика, никой не би повярвал, че тракийският език е мъртъв, а речта на старите българи е оформена в Азия.

За да спасят положението, учените прибягват към хитрост – решават да обявят Бела, Вода, Вратища за нетракийски, дефинират ги като славянски, като същевременно премълчават, че според Теофилакт Симоката, дунавските славени са реално гетите – представители на северните траки.

Премълчано е и друго. Прокопий никъде не твърди, че Бела, Вода, Вратища, Дебри, Кабец, Кал, Листи са създадени от нашественици дошли от север. За стария автор въпросните селища са тракийски. Ако тези топоними бяха само по границата, то би могло да се приеме, че римляните са позволили на определена група хора да се засели в Тракия, при условие, че ще пазят границата.

Да обаче в периода на поява на въпросните топоними, няма абсолютно никакви сведения за  установяване на нови хора из цяла Тракия, Мизия, Тесалия, Македония, Епир. Как е възможно такава огромна миграция да остане незабелязана? Разграден двор ли е била Римската Империя? Слепи и глухи ли са били нейните летописци?

И какъв е критерия, по който Бела, Вода, Кабец, Кал и др. са обявени за нови, оставени от народ дошъл през V-VI в. от север? Критерий няма, има отново премълчаване на важни данни.

Бела не може да е ново име, понеже според самият Георгиев, древния тракийски топоним Орбел съдържа елемент бел със значение бел, бял, а и е древното име на Беласица.

Вода не може да е ново име, защото според проф.  Кирил Влахов, древната форма на тракийското селищно име Одесос е *Водесос. Градът е основан през VI в.пр. Христа-около 1100 години преди времето на Прокопий. 

Кабец не може да е ново име, защото в Илиада е споменат град Кабессос. Троянската война се е състояла около 1800 години преди времето на Прокопий.

Кал не не може да е ново име, защото във Витиния тече река Калис, спомената от Тукидид.  Този автор живее около 1000 години преди времето на Прокопий.

Имената на новите селища оставени от мистериозно появилите се северни нашественици приличат поразително на едни от най-древните тракийски топоними и хидроними, но ако никой не каже и обясни това, вече е лесно да се фабрикуват измислици, чиято единствена функция е да поддържа старите, наложени от чужди учени виждания за историята на народа ни.

В отчаяние, когато са притиснати от неудобните за тях факти, моите противници ехидно подмятат, че българския не може да е наследник на тракийския понеже е сроден на сръбски, хърватски, словенски, полски и т.н. 

Да, така е, но това родство не е никакъв проблем. Благодарение на Апиан и Стефан Византийски ние знаем, че западните, северните и източните съседи на траките, по-точно древните народи илири и скити са близки роднини на траките. Казионните историци обаче бягат от сведенията на Апиан и Стефан Византийски като дявол от тамян.

Толкова ли е трудно да се осъзнае, че днешните ни роднини са потомци на тракийските съседи и роднини илирите и скитите, които впрочем също са обявени за изчезнали народи от казионните учени.

Никой авторитет не се притеснява, че изчезването на най-войнствените и най-силни народи на Източна Европа е едва ли не по географски принцип – сякаш в миналото зли духове са унищожили всички хора между реките Елба и Волга, между Балтийско и Бяло море. Казионните учени изтриват населението на половин Европа от историческата карта! И това е наука!

Както се уверяваме – не може да се вярва на историците и лингвистите, чиито способи на работа са представени в това есе. Реално могат да бъдат посочени още много неща, като например общи белези на тракийски и старобългарски. Информацията по този въпрос е доста обемна и няма как да се представи в блога. За важните данни съм отделил място във втората част на книгата си “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” - т. II.  

Тези, които се запознаят с приложенията от книгата ми, ще се уверят, че речта на Орфей никога не е умирала, но са направени много опити тя да бъде представена за мъртва. Народът, от който произлизат Залмоксис, Спартак, цар Резос и др. никога не е напускал историческата сцена, побеждаван е, но не е покоряван. 

Това, което нашественици като перси, галати, римляни и гърци не успяха да сторят с меч, почти се удаде на действащите с перо казионни учени. Казвам почти, защото номерът не мина. Истината за нас продължава да излиза, а с нея изгрява отново и нашата звезда. Имало ни е в най-бурните моменти на историята и пак ще ни има.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=TOiK4DBjVKQ