ДО БАЛХАРА И НАЗАД – ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ОПАСНА МАНИПУЛАЦИЯ

Искрено се надявах, че след 1989 година, историята ни ще бъде изчистена от заблудите и с течение на времето професионалистите ще я представят в истинския ѝ вид. Това не само не се случи, но дори стана още по-лошо:  появиха се нови заблуди. Eдна от най-опасните е тази за Балхара. Тезата за Балхара на пръв поглед изглежда нещо прогресивно защото отхвърля тюркските корени на старите българи. Вместо това се налага виждането, че нашата прародина е в Памир, че дедите ни са част от семейството на иранските народи и т.н.

Не зная дали г-н Петър Добрев е първият, който свърза Балхара със старите българи, но определено той е най-упоритият. Благодарение на многобройните писания на тази тема, немалко сънародници искрено вярват, че в дълбока древностдействително  е имало такава страна и, че оттам са дошли нашите деди.

Общо взето, г-н Добрев търси връзка между древният народ Bahlika/Vahlika/Balhika, град Balkh/Балк – “столица” на “държавата ”Balhara/Балхара и името българи. Г-н Добрев смята, че “името Балхара в земите край Памир е измислено не от някой чужд народ, а от древните българи и с него е била наричана тяхната най-стара земя.“ (П.Добрев, Европа започва от България, Галик, София, 2001, c.30).

В друга своя книга г-н Добрев прави следното изказване: “А ако трябва днес да се разкаже съвсем накратко цялата българска история, това може да стане само с четири думи — и те са имената на четирите български държави: първата и най-стара държава — в подножията на Памир и Хиндукуш, от която са водили произхода си множество знаменити герои и царе, които дори след преселението си в Индия са наричали себе си с името БАЛХАРА /българи.“

https://chitanka.info/text/8270-saga-za-drevnite-bylgari

Нека видим какво е вярното и какво е невярното в тези твърдения. Народ носещ название бахлика/вахлика/балхика -Bahlika/Vahlika/Balhika, действително е споменат в “Махабхарата”,  в “Атарва Веда” и т.н. Не може да се оспори и това, че в дълбока древност тeзи хора са живели в Северен Афганистан – територия позната в древността като Бактрия (чиято столица е град Балх).

Точно това, че първоначално въпросните хора обитават земи извън Индия, обяснява и името им бахлика/bahlika.То идва от санскр. bahiş-извън, отвъд, изгонен, прогонен. Индийците считат бахлика/bahlika за mlechha-варвари, чужденци, не-арийци. Същественото в случая е това, че бахлика/bahlika е екзоним, т.е. име ползвано от индийците, а не самоназвание на въпросните хора.

Виждането, че бахлика е индийско название, чието значение е чужденец, този, който е извън страната, не е само мое:  bahlika: “Is the name of a people in the Atharvaveda where the fever (Takman) is called upon to go to the Mūjavants, the Mahāvrsas, and the Balhikas. The Mūjavants are quite certainly a northern tribe, and though, as Bloomfield suggests, the passage may contain a pun on Balhika as suggesting ‘outsider”.

http://sanskritdictionary.com/?q=balhi&iencoding=&lang=

Няма ясни сведения за това как бахлика/bahlika са наричали себе си, но пък е ясно, че името е дадено от индийците, от това пък следва, че твърдението на г-н Добрев не отговаря на истината.

Друга важна подробност е това, че названието Balhara/Балхара няма абсолютно нищо общо с името на народа бахлика/bahlika. Времевият диапазон, в който тези термини се употребяват е огромен, наистина огромен. Името на народа бахлика/bahlika е документирано около 1300 години преди налагането на названието Балхара, т.е. да се прави отъждествяване на бахликите с Балхара е лишено от всякаква логика действие.

Късната поява на името Balhara/Балхара обяснява защо описалите земите на Иран, Афганистан и Индия автори Страбон, Плиний, Ариан, Руф не споменават такава географска област. Индийските автори Панини (V в.пр. Христа), Амарасимха (IV сл.Христа), Вишакхадата (VII в.сл. Христа) също не пишат за Балхара по простата причина, че названието се появава доста след тяхното време- около 1300 г. след времето на Панини и около 300 години след времето на Вишакхадата.

Уверяваме се, че името Балхара няма как да се свърже с народа ни и да бъде обявено за древно самоназвание на предците ни. Отново подчертавам - то се появава и налага твърде късно: за Балхара авторът Якуби пише през 891 г., Ибн Хаукал я споменава през 975 г., Идриси посещава региона през 1154 г., а Димашки поставя Балхара в писанията си чак през 1325 г.

От друга страна, дори според приетите от казионните учени извори, българите са на Балканите поне от 488 г. В такъв случай е пълен абсурд да се твърди, че появилото се 400 години по-късно име Балхара е име на най-ранната държава на дедите ни. Да се внушават такива нелепи неща е подигравка с доверието на българския читател, а и деяние недостостойно за историческата наука.

Поредният сериозен проблем е локацията. Балх и бахликите са в Северен Афганистан, възможно е в дълбока древност бахликите да са обитавали и Северна Индия, но територията, за която се употребява за името Балхара е в Южна Индия  и се намира на около 2000 километра растояние от град Балх в Афганистан. За да не съм голословен предлагам карти от работата на Саид Наинар.

Карта на Южна Индия, на която може да се види къде е територията на Балхара

Карта на Индия, Пакистан, Афганистан, териториите на Балхара в Индия и Балх в Афганистан са щриховани

Цитирайки арабския автор Якуби Динешчандра Сирчар споделя, че държавата на Балхара опира на брега на морето: “Ya’cubi (891 AD), who locates the ingdom of Balhara, after his, conciders him the most imprtant king rulling over very extensive gold-producing country lying on the sea.” (D.Sircar, Studies in the geography of Ancient and Medieval India, Sec.ed.enl. Motilal Banarsidass, Delhi, Varnasi, Patna, 1971, c.145). Нито град Балх, нито Афганистан граничи с море, а този факт за пореден път доказва, че отъждествяването на Балх с Балхара е заблуда.

Самото значение на Balhara/Балхара няма абсолютно нищо общо с град Балх и с това на народа бахлика, няма нищо общо и с името българи. Докато бахлика идва от санскр. bahiş-извън, отвъд, изгонен, прогонен, то Balhara/Балхара не е нищо друго освен арабското предаване на индийската титла vallabharaja-любим цар, върховен цар.

Въпросната информация – фактът, че първоначално Balhara/Балхара е титла, не е нова. Данните са известни поне от 1942 година когато излиза работата на Саид Мохамед Хусаин Наинар. В тази работа е обяснено пределно ясно: “The kings of these dynasties always have for one of their titles ‘Vallabha Raja’ the Arabic form of which is Ballahra, or Balhara.” (“Arab geographers knowledge of Southern India”, Other Books, Kerala, 2011, с.142). 

Неотдавна Живко Войников също подробно обясни, че Балхара първоначално е титла на индийски монарх: “Известно е, че означава изкривена арабска транскрипция на санскритското “валлабхараджа” – господин, господар-раджа. Ибн Хордабехт в “Книга за пътищата и страните” потвърждава въпросното становище. Като изброява титлите на владетелите на света, пояснява че владетелят на Индия се титлува „балхара“ което означава, владетел на владетелите. “ЗАБЛУДАТА „БАЛХАРА“ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ, ИЛИ „КРАКАТА НА ЛЪЖАТА СА КЪСИ“

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Zabludata_Balhara.pdf

Късната поява на името Balhara/Балхара обяснява защо описалите земите на Иран, Афганистан и Индия автори Страбон, Плиний, Ариан, Руф не споменават такава географска област. Индийските автори Панини (V в.пр. Христа), Амарасимха (IV сл.Христа), Вишакхадата (VII в.сл. Христа) също не пишат за Балхара по простата причина, че названието се появава доста след тяхното време- около 1300 г. след времето на Панини и около 300 години след времето на Вишакхадата.

Уверяваме се, че името Балхара няма как да се свърже с народа ни и да бъде обявено за прототип. Отново подчертавам - то се появава и налага твърде късно: за Балхара авторът Якуби пише през 891 г., Ибн Хаукал я споменава през 975 г., Идриси посещава региона през 1154 г., а Димашки поставя Балхара в писанията си чак през 1325 г.

От друга страна, дори според приетите от казионните учени извори, българите са на балканите поне от 488 г. В такъв случай е пълен абсурд да се твърди, че появилото се 400 години по-късно име Балхара може да е прототип на българи или България. Да се внушават такива нелепи неща е и гавра с доверието на българския читател, а и деяние недостостойно за историческата наука.

Недостоверно е и определянето на афганистанския град Балх като столица на “държавата” Балхара. Според арабския автор Масуди, името на столицата на страната управлявана от балхара (vallhabaraja бел.моя) носи името Манкир: “Mānkīr became the capital of the kingdom of Balhara after the death of Korush” (Arab geographers knowledge of Southern India”, Other Books, Kerala, 2011, с.62).

Нека обобщим установеното до този момент:

Балхара е название, което се налага едва през IX век. От друга страна - за българи на Балканите се говори от V век,  а в картата на Св. Йероним България (Vulgaria) съществува на юг от Дунава още през IV век. В познатия на всички ни средновековен документ познат като “Именник” (на българските князе) се твърди, че дедите ни имат княжество от другата страна на Дунава 515 години преди княз Аспарух, т.е. II век. Сдруги думи – за българи на Балканите може да се говори около 700 години преди документирането на думата Балхара в Южна Индия.

Балхара няма нищо общо с името българи. Балхара е арабското предаване на индийската титла vallabharaja, като това е известно на научния свят поне от 78 години, т.е. не е нова информация, чиято липса през 90-те години на ХХ в. и началото на XXI век е допринесла за заблудата при изследователите определящи дедите ни като иранци.

Балхара първоначално е арабско предаване на индийска титла, която в последствие се използва като название на владетеля на страна в Южна Индия,  а дори и за самата територия, над която въпросния раджа властва.

Балхарската столица е Манкир (навярно днешния Малкед в Индия), а не град Балх в Афганистан. Балх се намира на около 2000 километра на север от държавата, чийто владетел е наричан Vallabharaja/Balhara.

Балхара не е самоназвание на народ, дори бахлика не е самоназвание, а екзоним, чийто смисъл може да се разгадае със санскр. bahiş-извън, отвъд, изгонен, прогонен. Това обяснява защо индийците са враждебно настроени към народа бахлика и пишат” бахликите са мръсотията на земята: “malam prthiviya bahikah” (A.Hiltebeitel, Rethinking the Mahabharata –A reader’s guide to Dharma king, The University of Chicago Press, Chicago/London, p.296).

Имайки предвид всички тези неща, не проумявам какво дава основание на г-н Добрев и неговите съмишленици да свързват арабското предаване на индийска титла с името на народа ни. Реално абсолютно нищо не подкрепя твърденията, че старите българи са иранци, че на територията на Афганистан е възникнала първата ни държава и т.н.

За народа бахлика се знае твърде малко, за да може ясно да се определи етническата принадлежност. Възможно е те да са амалгама от потомци на източните скити –саките и местно индийско население.

Във всеки случай не може да се твърди, че бахликите са наши предци, които са се оформили като народ край Памир и Хиндокуш по простата причина, че при нас българите не се наблюдава памиро-ферганския антропологичен тип. За индивидите от памиро-фергански тип са характерни тъмната кожа, черната коса и черни учи, големият изпъкнал нос:

“Пами́ро-ферга́нская ра́са — раса среднеазиатского Междуречья, входит в большую европеоидную расу. В эпоху бронзы памиро-ферганский тип был широко представлен на территории Средней Азии среди индоевропейского населения. В советской антропологии памиро-ферганскую расу иногда считали подтипом индо-иранской расы. Характерны: рост выше среднего, темные волосы и глаза, смуглая кожа, брахикефалия, узкий выступающий нос, сильный рост бороды и волос на теле. К памиро-ферганской расе относятся в основном таджики (главным образом горные) и узбеки. “

https://megabook.ru/article/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE-%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%20%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0

В дълбока древност част от дедите ни са се заселили в земите на Иран, Афганистан и Индия, като несъмнено са повлияли силно местното население. Над десет стари автори пишат за похода на Дионис в Индия.

Според Луций Ариан, не кой да е, а Дионис създава индийската цивилизация – Anabasis Alexandri VIII.vii. Йордан пък твърди, че гетския цар е завладял почти цяла Азия –De Origine Actibusque Getarum (47). Плиний стари локализира траките сарапари като съседи на бактрийците –Plin. HN.VI.48. На друго място същият автор, описвайки земите на запад от Индия споменава едоните –Plin.HN.VI.50, а по-късно и киконите - Plin.HN.VI.55.

Пренасянето на език и култура става от Балканите към Средна Азия, а не обратно.Балканите са прародина на дедите ни, а в Мала Азия, Средна Азия, Панония, Апенините, да не забравяме Британия и Египет и т.н. има колонии на стари балканци.Фактът, че дедите ни са обитавали Британия и Египет не ни позволява да сложим своята прародина край Нил или край Темза.

Обикновен човек може да се заблуди лесно, един любител също може да се заблуди, от грешки не са застраховани и професионалистите, въпреки, че те имат средствата и времето да извършат подробни проверки. Не е страшно човек да се обърка, страшно е когато не желае да признае това и, за да не загуби имиджа си, продължава да упорства в поддържане на заблудите.

Доста сънародници повярваха на мита за Балхара и го защитават ревностно, а така се появи още едно ненужно разделение в обществото ни – още една рана, която отслабва България.

Дами и господа историци, икономици и физици подвизаващи се в руслото на историческата наука, моля ви, не впрягайте каруцата пред коня, не ни тровете съзнанието със заблуди! Народът ни е достатъчно изстрадал, не му създавайте ненужни терзания! 

Когато тези, които искрено са вярвали, че старите българи са дошли от Балхара разберат, че са се излъгали, ще посърнат и ще се обезверят. Разочарованият, загубилият идеалите си човек е слаб и се озлобява лесно. Сега е време за лекуване и обединение, а не за пилеене на време в излишни спорове.