ПРОИЗХОДЪТ НА БЪЛГАРИТЕ – РАЗРЕШЕН ЗА 10 МИНУТИ!

Истината никога не е сложна, сложен е пътят тя да бъде укрита [1]. Ако някой не е в състояние да обясни даден въпрос кратко, точно и ясно, то този човек или няма подготовката и качествата да стори това, или цели да сее заблуди. Това се постига най-вече с многословие и отвличане на вниманието посредством клевети по адрес на инакомислещите.

 

Аз често казвам, че ние, българите, сме умни хора и ако ни бъде дадена достатъчно информация, можем сами да осъзнаем кое е истина и кое – лъжа.

 

Точно това е причината определени хора да укриват важна информация , когато представят своята теза. Нека сега да направим един експеримент, в който за пореден път ще си проличи природната интелигентност на нашия народ.

 

В настоящето есе, което може да се прочете за около 10 минути, ще представя сведения, от които моите противници бягат като дявол от тамян. Всеки трезво мислещ, но и непредубеден човек ще се увери сам, че е много лесно да се разбере какъв е нашият произход, и то въз основа на наличните до този момент данни.

Наши прадеди са тези хора, чиито гени ние носим. По този въпрос не може да има спор изобщо. Кой за какъв се смята е без значение, гените определят дали дадена група хора са наши предци, а не твърденията на този и онзи. Титлите и положението в обществото са без значение. Важат само фактите.

И така, с помощта на няколко мащабни генетични проучвания вече е доказано убедително, че ние, българите, нямаме нищо общо с тюрките. Доказано е също така , че нямаме общи корени с народите на Кавказ, Индия и съседните региони [2].

 

Най-често срещаните при нас генетични маркери са наследени от древно балканско население, което е обитавало земите ни хилядолетия преди идването на римляните [3].

 

Около 22% от българите са носители на I2, а носители на маркерите J2 и E-V13 са около 40 процента от нас. Маркерът R1b се среща при около 11% от нашето население. Носителите на I1 и G2 са респективно 5% и 4%. Всички тези маркери са наследени от хора, които са обитавали Балканите хиляди години преди идването на римляните.

 

Държа да отбележа, че споменатите тук маркери се срещат и при други европейски народи, но разбира се, в различни съотношения. Не само маркерите I2,  J2, E-V13, R1b, I1 и G2 се срещат при гърци, италианци, румънци, сърби, украинци и др., но трябва да се отбележи, че те са екзотични за населението на Средна Азия.

 

Единственият маркер, който теоретично може да свърже народа ни със Средна Азия, е R1a. Той се среща при около 18% от българите. Тук обаче също има няколко подробности, които моите противници укриват от своите читатели.

 

Първата важна подробност е, че при другите европейски народи R1a е в много по-голяма концентрация, отколкото при нас:

1.    Украйна и Русия – максималната концентрация е 65%, т.е. повече от три пъти, отколкото при нас.

2.    Полша – носители на R1a са около 57% от хората в тази страна, т.е. около три пъти повече, отколкото при нас.

3.    Белорус – маркерът се среща при 51% от населението, т.е. около два пъти и половина повече, отколкото при нас.

4.    Словакия – там R1a се среща при 42% от хората, т.е. повече от два пъти, отколкото при нас.

5.    Хърватско – носителите на R1a са 24% – определено повече, отколкото у нас.

6.    Най-фрапиращото е, че в определени региони на Германия концентрацията на R1a е 24%, в Норвегия е 27%, в Австрия е 26%, а в Швеция – 19% .[4]

 

Без изключение носителите на маркера R1a в тези държави са повече, отколкото в България. Обаче, нито в Швеция, нито пък в Австрия, Норвегия или Германия се е появил учен, който да свърже маркера R1a с късното идване на някакви степни номади, или конен народ ако искате, от Бактрия, Памир, Кашмир, Кавказ и т.н.

 

Стана ясно, че при нас, българите, маркерите I2,  J2, E-V13, R1b, I1 и G2 са наследени от древни балканци. Установихме и, че R1a – единственият маркер, който на теория може да ни свърже с Азия, се среща при много други народи в Европа, а никой от тези народи не е потомък на бактрийци, кашмирци и др.

 

Сега идва ред на втората изключително важна подробност, също укрита от хората, които внушават, че старите българи идват от Средна Азия. Маркерът R1a се среща при 18% от нас, но по-важното е, че значителна част от вариациите е смайващо древна.

 

Около 42% от носителите на R1a у нас са потомци на балканци, които са обитавали земите ни преди повече от 11 000 години [5].

 

Това обяснява защо генетично проучване при жителите на о-в Крит е установило, че вариантът на древния критски маркер R1a показва близост с Балканите [6].

 

Разбира се, има и други разновидности на R1a при българите, но нито една от тях не е обща само за българи и иранци, само българи и пакистанци, само българи и афганистанци и т.н.

ХАРАКТЕРЪТ НА СРЕЩАЩИТЕ СЕ ПРИ НАС ГЕНЕТИЧНИ МАРКЕРИ ПОКАЗВА, ЧЕ ОКОЛО 90% ОТ БЪЛГАРИТЕ СА ПОТОМЦИ НА ДРЕВНО БАЛКАНСКО НАСЕЛЕНИЕ!

Колкото до хитруването с резултати от древна ДНК – отново няма доказателства за родство с иранци, афганистанци и кашмирци. Ако някой притежава данни за мащабно изследване, публикувано в научно списание – нека го представи.

 

Представеното през 2015 година в научно списание изследване на древна ДНК, придобита от скелетни останки на ранносредновековни българи показа съвсем ясно, че дедите ни са сродни на европейските популации.[7]. Даже няма намек за общи корени с иранци, афганистанци и др.

 

Не отричам, че в нашия народ са се влели скити и сармати, но тези хора не са азиатци – нашите гени доказват това, гените на ранносредновековните ни деди доказват това.

 

I.Прочее, добре известни са сведенията на медика Гален, който твърди, че скитите и сарматите са хора с рижа коса. Това е поредното ярко и убедително доказателство, че се касае за народи, които са се оформили в Европа, а не в Азия.

 

II.Трябва ли да си затворим очите за твърдението на Стефан Византийски, че скитите са тракийски народ?

III.Трябва ли да сметем под килима свидетелството на Прокопий Цезарийски, предаващ виждане на по-стари автори относно принадлежността на сарматите към гетите [Proc. H.W. III. ii. 2 – 3]?

 

IV.Защо да не се съобразим със сведението на Овидий, от което става ясно, че гети и сармати говорят един и същ език ? Нашите издания са цензурирани, но в чуждите има важни пасажи. Заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.” [Тристия” V.12.55]

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005


V.Писателката Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне [A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154].

VI.За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите  [Her.IV.110], a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките [А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102].

VII.Не бива да пропускаме и откритието на талантливия археолог Георги Баласчев, който причислява сарматите към тракийския многолюден народ [Баласчев, 2018, с. 110]. Този автор съобщава и за едно интересно тракийско лично име, то е Сарматион [Σαρματιον] и е идентифицирано с племенното название сармати [Σαρματοι], поради еднаквото звучене  [Баласчев, 2018, с. 66].

 

Хората, които дефинират скити и сармати като ирански народи, укриват представената тук важна информация. Потулени са 7 важни исторически извора, а това е недопустимо. Пренебрегнати са и резултатите от 6 публикувани в научни списания генетични изследвания.

 

Задайте си въпроса: уважават ли ви тези, които укриват от вас важни данни и ви заблуждават най-безотговорно?

 

Вярно е, че част от скитите населяват и Средна Азия, вярно е, че определени скити играят роля в историята на Иран, Индия и Китай. Присъствието на група скити далеч на изток обаче в никакъв случай не е доказателство, че прародината на скитите е в Средна Азия.

 

По същия начин присъствието на потомци на англо-саксите в Австралия и Нова Зеландия, изобщо не ни дава право да наречем англо-саксите роднини на австралийските аборигени и на маорите. Това би било налудничаво, но някои минаващи за историци сънародници ползват метода за нашите предци, а това по мое мнение е срамно деяние.

 

Прародина и диаспора [преселение, колония] са две различни неща. Ако търсим произхода на народа си, ние трябва да се интересуваме от прародината на предците ни, а не от регионите, в които част от тях са се заселили след напускане на родните места.

 

Нашият фолклор е свързан с древното население на Балканите. Нашата народна носия, музика, песни, легенди и т.н. са свързани с древното население на Балканите. Най-тачените ни празници са свързани с култовете към Хероса, Залмоксис, Сабазий, Дионис, Бендида и др. Свещеният за дедите ни символ IYI се среща най-рано на Балканите, преди около 7000 години! В старобългарския няма нито тюркски, нито ирански субстрат – това са фактите. Ако те не отърват някому – това си е негов проблем.

 

Уверихте ли се, че за десет минути действително може да се разбере кое е истина и кое не е? Българите са умни хора. Когато разполагат с достатъчно информация, могат сами да разберат как стоят нещата, а информация тук вече е дадена.

 ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

 https://www.youtube.com/watch?v=FuoflA1Mjc4

 

Използвана литература и пояснения:

 

[1] * Не аз съм авторът на максимата: “Истината никога не е сложна, сложен е пътят да бъде укрита.”, но тя е съдържа мъдрост и ще продължавам да я ползвам.

 

[2] “Българите принадлежат към клъстера на европейските популации, като все пак са малко отдалечени от тях. Българите са отдалечени от турците (въпреки географската близост), арабското и кавказкото население и индийците.” -  “ Bulgarians belong to the cluster of European populations, still being slightly distant from them. Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.” 

 

https://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

 

[3]  “Анализът на произхода даде следните интересни резултати: (i) R-L23* присъства в Източна България от следледниковия период; (ii) хаплогрупа E-V13 има мезолитна епоха в България, откъдето се е разпространила след пристигането на земеделието; (iii) хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия на запад на земеделци от най-ранните места по Черно море” - The lineage analysis provided the following interesting results: (i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; (ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; (iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea.

 

https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

 

[4]  “Понастоящем високи честоти на R1a се срещат в Полша (57,5% от населението), Украйна (40 до 65%), Европейска Русия (45 до 65%), Беларус (51%), Словакия (42%), Латвия (40 %), Литва (38%), Чехия (34%), Унгария (32%), Норвегия (27%), Австрия (26%), Хърватия (24%), Североизточна Германия (24%) Швеция (19%) и Румъния (18%). “- “Nowadays, high frequencies of R1a are found in Poland (57.5% of the population), Ukraine (40 to 65%), European Russia (45 to 65%), Belarus (51%), Slovakia (42%), Latvia (40%), Lithuania (38%), the Czech Republic (34%), Hungary (32%), Norway (27%), Austria (26%), Croatia (24%), north-east Germany (24%) Sweden (19%), and Romania (18%).”

https://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_R1a_Y-DNA.shtml

 

[5] “Заслужава да се отбележи, че както бе вече предложено, хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха [LGM - от преди 11 000 години бел.моя], до по-скорошните разселвания на славяните.” – “…it is worth mentioning that, as previously suggested [48]–[50], haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post LGM [Last Glacial Maximum] expansions to more recent Slavic demography.“

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

 

[6] “Базираните на Y-STR анализи демонстрират близкия афинитет, който хромозомите R1a1 от платото Ласити споделят с тези от Балканите, но не и с тези от низината на източен Крит” “Y-STR-based analyses demonstrated the close affinity that R1a1 chromosomes from the Lasithi Plateau shared with those from the Balkans, but not with those from lowland eastern Crete.”

 

https://www.nature.com/articles/5201769

 

[7] В сериозните, публикувани в научни списания генетични проучвания няма дори намекване за родство с народите от Североизточна Европа, а и тези от Афганистан и Иран. Това важи и за проучването на проби от древна митохондриална ДНК извлечена от кости принадлежащи на българи живели през Средновековието: за старите българи са типични западноевразийските, а не източноевразийските хаплогрупи.

 

“The modern Bulgarian mitochondrial DNA (mtDNA) and Y-chromosome gene pools predominantly consist of Western Eurasian haplogroups.... A similar pattern is observed in ancient mtDNA samples of proto-Bulgarian human remains, which belong exclusively to Western Eurasian mtDNA haplogroups (Nesheva et al., 2015).”

 

http://www.scirp.org/journal/PaperInformation.aspx?PaperID=60322

 

 

А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.

Баласчев Г. Т., Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение, със 78 снимки в текста, Печатница П. Плушков, София, 1934 [Препис на съвременен български език д-р Николай Иванов Колев, GUTA-N, София, 2018].

 

A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154.

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

 

Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

---

 

ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ НА КАЗИОННАТА НАУКА – КОШМАРЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Имал съм възможност да разговарям с наши историци, археолози, музейни работници.Те, както и останалите представители на обществото са хора с различен характер, интелект и манталитет. Някои могат да бъдат наречени благи, на други по-подхожда определението плахи, а съществуват и такива, за които най-добре пасва думата нагли.

 

Най-продуктивните разговори са тези проведени в тесен кръг. Тогава всеки се отпуска и казва много повече неща. Дори през 90-те години, когато все още нямаше проведени генетични проучвания, някои наши историци и археолози бяха готови да приемат, че във вените на повечето българи тече кръвта на старите балканци влезли в историята под името траки.

 

По време на кратка беседа, един историк сподели с мен следното: “Логиката ме кара да мисля, че траките не са изчезвали, ами са с ново име през 681 година. Не може огромен стар народ да се изпари, на негово място да се появи друг, различен нов народ, а керамиката, погребенията и външния вид на населението на същата територия да останат същите.”

 

Когато предадох думите на този човек на негов колега, реакцията бе следната: “Гледай сега, не вярвам прабългарите да са тюркски номади, но да ги приема за траки ми идва нанагорно. Ако се опиташ да прокараш такава теза в научните среди, старите кадри ще те разкъсат жив. Това са хора с връзки, много здрави връзки и е голяма грешка да им се пречкаш.”

 

Излезе, че престижа на старите кадри се явява основен критерий при приемане или отричане на определена информация. Пасва ли нещо на старите виждания – то е истина, но оборва ли нещо това, което е общоприето – трябва непременно да се отрече и обяви за несъстоятелно. Поне за мен – това е доста притеснителна ситуация, която не би трябвало да е допустима в научните среди. За жалост обаче – тя е реалност.

 

След общуването с благия и плахия представител на историческата наука се сблъсках и с други нейни представители. През 2009 година започнах да публикувам в blog.bg и не след дълго се появиха анонимни коментатори, чиито изявления бяха изпълнени със злоба. В някои случаи бе премината не само границата на приличието, но и на закона. Имам предвид многобройните заплахи за бесене, изкарване на червата, обезглавяване.

 

В началото не им обръщах внимание защото знаех, че немалко лабилни хора се включват във форуми и блогове не да защитят дадена позиция, а, за да получат необходимото им внимание. Такива обикновено мирясват за месец-два. При мен обаче положението бе различно – атаките продължиха няколко години. Това показа ясно, че не се касае просто за лабилни индивиди, а за хора, които смятат интересите си за застрашени и поради това реагират така остро. Най-гневен и злобен е този, когото са изобличили.

 

Не всички противници бяха анонимни, някои коментираха открито и без стеснение защитаваха наложената от Златарски теза за тюркските корени на старите българи. Тези, които не криеха името и лицето си, се държаха сравнително спокойно и културно, макар в доста случаи да реагираха с раздразнение когато представях факти, които те не можеха да оборят. В някои случаи пък – когато моята информация променяше не просто детайли, а разрушаваше напълно старите виждания, не идваше никаква реакция.

Противниците ми се оттегляха тихо осъзнавайки, че критиката им само ще привлече вниманието на публиката и още повече хора щяха да научат за неудобните данни.  

 

С течение на времето събрах доста съмишленици и с тяхна помощ узнах кои са някои от хората чернещи и заплашващи ме. Оказа се, че едни са учители, а други доценти в университети в София и Шумен. Обикновено очакваме културно, спокойно поведение и аргументирана дискусия когато общуваме с такива хора, но навярно анонимността, им бе дала смелост да пробудят бесовете в себе си.

 

Разбрах и друго, а именно това, че плахият историк, с когото разговарях преди да започна да пиша в блога е прав. Част от противниците ми наистина се оказаха влиятелни хора – свързани със старата ДС и все още притежаващи връзки. За някои дори се носеха слухове, че са свързани и с чужди разузнавателни служби.

 

Съвсем нормално е историците, археолозите и дори езиковедите да се страхуват от индивиди, които лесно могат да сложат край на кариерата им и да ги обрекат на бедност и забвение. Страхът е реален и предпазливостта на много наши учени е напълно разбираема.

 

Реално, общоприетите и превърнали се в догма виждания за етногенезиса на народа ни се поддържат от сравнително малка група хора. Надеждата, че след като остареят прекомерно, те ще напуснат руслото на науката е само една химера.

 

Промяна няма да дойде, защото въпросните индивиди взели активно участие в манипулирането на историята ни, са се погрижили да си създадат заместници. Подбрани са разбира се не най-способните, а най-послушните, подбрани са дребните душици, кариеристите, неспособните на критическо мислене индивиди.

 

Избраниците не могат да създадат нищо оригинално, не са в състояние да изградят своя, прогресивна работа, но недостатъците си те компенсират с фанатизирана, яростна поддръжка на казионната наука, а доволните стари кадри се отплащат с гарантиране на работното място и лесната заплатка.

 

Новото поколение защитници на догмите е лишено от въображение, лишено е от съвест, култура. Оставам с впечатление, че някой е създал специални инструкции, по които избраните да се водят. В продължение на доста години събирах данни за способите на моите противници и стигнах до извода, че те наистина действат по някакво ръководство. Просто няма как да си обясня по друг начин повтарящите се методи на тролове (анонимно коментиращи) и млади “историци и археолози”. Сякаш някой стар представител на казионната наука е създал десет свещени заповеди, които всеки желаещ да има добра кариера трябва за спазва. Ето ги и заповедите:

 

1.Не признавай за прави други хора освен твоите доценти и професори, дори някой друг да представя по-ясни, по-точни и по-убедителни аргументи.

 

2.Не приемай в никакъв случай ничие друго виждане, освен това на твоите доценти и професори, те са винаги безгрешни: в миналото, понастоящем и в бъдеще. Те, те, те и само те са способни да видят истината, никой друг.

 

3.Само работите на казионните историци и археолози са научни, всичко останало е псевдонаука – повтаряй това колкото може по-често, наблягай на това, че имаш диплома, наблягай, че тя те прави прав и безгрешен: в миналото, понастоящем и в бъдеще.

 

4.Наричай доказателство само това, което подкрепя теориите на твоите доценти и професори, всичко останало, колкото и да е убедително  то – трябва да се обяви за фантазия, измислица, несъстоятелно.

 

5.Корените на българския народ трябва да бъдат поставени колкото може по-далеч от Балканите, желателно е Памир, Тибет и Сибир, но и Кавказ е приемлива опция.

 

6.Премълчавай и игнорирай резултатите от няколко мащабни генетични проучвания, които доказват, че вижданията на казионните историци и археолози са грешни.

 

7.Клевети, обиждай и се подигравай на всеки, който не е съгласен с казионните историци и археолози.

 

8.Ако ползваш работа на някой казионен учен, ти си длъжен винаги да се съгласиш с абсолютно всичко, не посочвай никога грешки и недостатъци – такива няма, не е имало и не може да има.

 

9.Дори недоказаната информация, според която старите българи са нашественици на Балканите трябва да се счита за неоспоримо доказателство – истина, която не подлежи на съмнение, проверка и промяна – нито сега, нито в бъдеще. Старите българи трябва да бъдат изкарани номади командвани от живеещи в юрти канове, Плиска и Преслав не са строени от местни хора, а от арменски, сирийски и всякакви други майстори, нищо, че няма никакви сведения за това – щом казионната наука го казва – значи е вярно, било е вярно в миналото, вярно е сега, вярно ще и в бъдеще.

 

10. Направи си колкото може повече профили във Фейсбук, за да можеш с тях да защитаваш казионната наука, с всеки профил убеждавай, че само казионната наука трябва да се приеме насериозно, само работите на казионните учени са стойностни и трябва да се защитават със зъби и нокти.

 

 

 

Сигурен съм, че немалко хора ще избухнат в смях когато прочетат десетте заповеди на казионната наука, но всъщност работата не е за смях, а за плач. Причината е, че се касае за една сравнително дълга традиция. Това личи от думите на великия родолюбец д-р Ганчо Ценов. Той с огорчение сподели следното : "Как се избира в България професорския персонал? В България не става избор, или подбор, защото няма подготвени кандидати за това. В другите страни Министерството на науката се грижи за прираста на университетския преподавателски персонал. Подготвят се доценти и извънредни професори и то в голямо количество, та като се освободи някоя катедра, да може да се направи избор между мнозина, често между стотина кандидати, от които се избира най-достойният. В България тази класа не съществува, Министерството не я е създало, защото него, както казахме, науката не го интересува...Защо няма кандидати? Защото никой не ги е създал. ЗАЩОТО НИКОЙ МЛАД БЪЛГАРИН, КОЙТО НЕ СЕ ПОЛЗВА С ЛИЧНИТЕ СИМПАТИИ НА ПРОФЕСОРА, С ЧИЯТО СПЕЦИАЛНОСТ ИСКА ДА СЕ ЗАНИМАВА, НЕ СЕ ОСМЕЛЯВА ДА СЕ ПОСВЕТИ НА АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА, ПОНЕЖЕ ТОЙ НЕ САМО НЯМА ДА БЪДЕ ДОПУСНАТ ДО УНИВЕРСИТЕТА, НО ЩЕ БЪДЕ ПРЕСЛЕДВАН И ИЗВЪН УНИВЕРСИТЕНА..." – Д-р Ганчо Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Изд. Златен Лъв, Пловдив, 1998, с.221.

 

 

Успехът на малка група бездушни човечета се дължи не толкова на това, че дълго време са контролирали и ограничавали колегите си историци, археолози и езиковеди (а и продължават да го правят потискайки талантливите учени). Не, успехът на тези, които са допринесли за налагането на вредните лъжи в нашата история се дължи на това, че те съумяха да си подготвят заместници.

 

Старите кадри, от които моят събеседник се плашеше, все още разполагат с огромно влияние, те ще предадат това влияние на послушниците си, но и ще ги уверят, че могат да разчитат и на подкрепа от чужбина. А тя при нужда ще дойде, защото великите сили участвали в създаването на заблудите в нашата история имат интерес статуквото да се запази.

 

За една група е важно гетите да са се изпарили в нищото, а готите да бъдат изкарани на всяка цена германи.

 

За друга група е важно да остане в сила вярването, че прародината на славяноезичните народи е в Припятските блата на Украйна.

 

За трета група е важно гърците да останат на своя пиедестал и никой да не оспорва, че траките са им дали култура и знания.

 

За четвърта група е от жизнена важност никога да не се разбере кой и как е организирал геноцида над дедите ни влезли в историята под името траки.

 

Ясно е, че заинтересуваните истината да не излезе на бял свят са много и както у нас, така и в чужбина историци, археолози и езиковеди следват не принципите на науката, а се водят от политическата конюнктура. Борбата не е между Давид и Голиат, а между Давид и легион от Голиатовци. Това разбира се не бива да ни обезкуражава, напротив – трябва да ни мотивира да се борим още по-упорито за истината.

 

Тя засяга не само разкриването на приноса на дедите ни в оформянето на европейската култура, но и очистването на името на далечните ни предци от натрупалите се лъжи. Тези, които направиха нашето съществуване възможно, не бива да бъдат оставяни да тлеят в небитието, а трябва да бъдат поставени на пиедестала, който заслужават.

  

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8

 

УКРИТИТЕ СТАРОБЪЛГАРСКИ ТИТЛИ И ТЕРМИНИ ОТ ВОЕННОТО ДЕЛО

Много усилия са хвърлени, за да се наложи заблудата, че старите българи са чужд за Балканите народ. Без да има доказателства, речта на дедите ни бе дефинирана един пък като угрофинска, друг път като тюрска, а после и като иранска. Като “аргумент” за екзотичния език на дедите ни бяха представяни техните лични имена, а и титли. При това систематично са премълчавани планини от данни. По този начин българският читател бе лишен от база за сравнение и бе подведен.

За връзката между старобългарските имена Аспарух, Бузан, Кардам, Корсис, Кроват, Мостич, Сабин, Тервел с присъстващите в тракийската ономастика –Аспиос, Бузос, Кардамиле, Кровизи, Мостис, Сабин, Тревелиус, не бе казано абсолютно нищо, все едно информацията не съществува. Още през XIX в., през 1876 г. е публикувана интересна информация, при което древното име Кардамис е сравнено със старобългарското Кардам. Цитирайки труда на учените Папе и Бензелер, Дюмонт не само сравнява името Кардам с други подобни от времето на Античността, но за титла на българския владетел използва титлата принц  (prince). Немските изследователи също смятат Кардам за принц, т.е. княз, в работата им е употребена думата fürst,  а не chan - кан, хан.

Като “доказателство” за средноазиатските корени на дедите ни, бе използван факта, че тюрките имат титли като каган, таркан и др. Това обаче не означава абсолютно нищо. От една страна никой не доказа убедително, че титли като багаин, багатур, таркан, каган и др. са действително тюрски (а те и не са бел.авт.), не бе взета под внимание и възможността въпросните титли да са дадени на тюрките от стари балканци заселили се още по време на древността в Средна Азия.

В старобългарския език са запазени доста от типичните за Римската Империя титли и административни титли и термини: доуксъ, дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, кандидат, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, претории, преторъ, спатаръ, спекоулаторъ. 

Срещат се дори и значителен брой названия на видове монети, тегла, използвани в Римската Империя: цента, асарии, кентинаръ, статиръ, кондрантъ, динаръ.

В старобългарските епиграфски паметници намираме дори римски названия за укрепления. Това са кастрон-крепост, канпон-военен лагер, фосатон-отбранително съоръжение. Срещат се също названия на въоръжение:  касидия, лоракия, идващи от лат. cassida-шлем и lorica-ризница, броня. Смята се и, че от латински произход е също стблг. лѫща-копие, идваща от от лат. lancia-копие.

От тези факти не може да се заключи, че старите българи принадлежат на италийските народи, от които произлизат римляните. Ползването на римски титли и термини от военното дело само показва, че дедите ни са били дълго време в съприкосновение с потомците на Ромул. А мястото, в което това общуване между българи и римляни е осъществено, е несъмнено Тракия. Старите балканци са под римска власт повече от шест века, а това несъмнено е оказало влияние върху езика.

В миналото, радетелите на теорията за тюрския произход на старите българи посочваха като “доказателство” особените имена на годините в Именника на българските владетели. Дори да приемем за момент, че названията шегор, дилом, сомор и т.н. са тюрски, това също не доказва абсолютно нищо, понеже фактът, че понастоящем ние ползваме латински названия на месеците, не ни прави италийски народ. Имената на месеците от януари до декември са от латински произход, а тези имена на месеци присъстват в старобългарския език.

Реално латинските заемки в старобългарския език са доста повече от “тюрските” и “иранските”. Не се касае  за предимство от една-две думи, а за доста сериозно количество. За да не бъда голословен, представям списък с въпросните заемки от речта на римляните присъстващи в речта на дедите ни:

АПРИЛЪ-април

АСАРИИ-вид монета

АУГУСТЪ-август

БАНΙА-баня

ГРЬКЪ-грък

ГРЬЧЬСКЪ-гръцки

ГРЬЧЬСКЫ-по-гръцки

ДЕKѦБРЪ-декември

ДИНАРЪ-вид монета

ДОУКСЪ-управител, предводител

ИЮЛЪ-юли

ИЮНИИ - юни

КАПОУСТА-зеле

КАНЪДИЛО-кандило

КАНЪДИЛЪНЪ-който се отнася до кандило 

КАПИКЛАРИИ-тъмничар

КЕНЪТОУРИОНЪ-центурион

КЕСАРЪ-цезар, император, владетел

КЕСАРОВЪ-принадлежащ на римския император

КИВОРИИ-ковчег, кивот

КИНЪСЪ-налог, данък

КИНЪКЪНЪ-данъчен, свързан с данъци, налози

КОМЕНТАРИСИИ-надзирател

КОМИСЪ-управител

КОМИТЪ-висш сановник

КОМЪКАТИ-причестявам се

КОМЪКАНИЕ-причестяване

КОНДРАНТЪ-вид монета

КОТЕЛЪ-котел, съд

КОТЫГА-долна дреха

КРЪСТЪ-кръст

КРЪСТИЛО-кръщаване

КРЪСТИТИ- кръщавам

КРЪСТΙАНИНЪ-християнин

КОУКОУЛЪ- черна гугла, качулка, която се носи от монах с висок чин 

КОУСТОДИΙА-стража

КЪМОТРЪ-кум

КЪМОТРА-кума

КѪПЕТРА-етърва

ЛѪЩА-копие

МАГИСТРИΙАНЪ-държавен чиновник

МАИ-май

МАРЪТЪ-март

МИСА-блюдо, съд

МЪСТЪ-шира

МѦТА-мента

НОѨБРЪ-ноември

НОУМЫ-нумизма

НОУНЦИИ-пратеник

ОЛЪТАРЪ-олтар

ОЦЕТЪ-оцет

ОЦЬТЬНЪ-оцетен

ПАЛАТИИ-дворянин

ПАТРИКИИ-патриций, благородник

ПОГАНИИ-невеж, езичник

ПОГАНИК-езичкник

ПОГАНЪ-езичник

ПОГАНЬСКЪ-езически

ПОГАНЬСТВО-езичесво

ПОГАНЫИИ-езически

ПАПЕЖЪ-папа

ПОЛАТА-палат

ПОПОВЬСТВО-попство

ПѢНѦЅЬ-монета, пари  

РОУМСКЪ-римски

РОУМСКЫ-по римски

СЕПТѦБРЪ-септември

СПАТАРЪ-мечоносец

СПЕКОУЛАТОРЪ-палач

СТАТИРЪ-вид монета

ФЕВРАРЪ-февруари

ЦѦТА-монета, паричка

ЦѦТАВЪ-направен от жълтици

Сега възниква въпроса: Ако латинските заемки в старобългарския език са около 500% повече от тюркските, защо изобщо на тюрските думи се гледа като на доказателство за тюркски произход на старите българи?

Научен метод ли е това, що за ниво на интелигентност са имали хората съчинили официалната теория за произхода на старите българи? Ако не липсата на интелигентност и способност за извършване на критичен анализ са причина за налагането на заблудите, то излиза, че заблудите са налагани умишлено, а това вече е нещо, което може да се класифицира като престъпление.

Навярно страхувайки се от критика и край на кариерата, никой млад историк или езиковед не се осмели да зададе важните въпроси: Защо в старобългарската военна терминология няма тюрски или ирански думи? Как така хора, успели да победят Римската Империя и да си извоюват епитета страшни за целия свят :”Bulgari toto ordo terribiles”, ще забравят и изоставят своите названия за оръжия, а и ездаческата си терминология?

Всъщност, бяха направени опити, присъстващите в старобългарските инвентарни надписи думи като тулсхи, купе и т.н. да бъдат изкарани тюрски, а после и ирански, но без успех. Казвам без успех защото при сравненията изобщо не бяха споменати трако-пеласгийските думи тулaкос-торба, т.е. колчан за стрели, купа-шлем и т.н.

Дори да приемем, че купе, тулски, юмши и др. са от тюрски, или ирански произход, то тяхното количество в старобългарския език е нищожно. Представям списък със сто петдесет и пет старобългарски думи засягащи военното дело и държавното устройство на дедите ни. Списъкът далеч не е пълен, но дори и в този си вид показва убедително, че в миналото, в никакъв случай не е имало оправдание титлите, имената, а термини от календара ползван от старите българи да се ползват като аргумент за азиатския произход на дедите ни.

Constantine Manasses - Scanned from book "Miniatures from the Manasses Chronicle", Ivan Duichev, "Bulgarski hudojnik" Publishing house, Sofia, 1962

https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgars#/media/File:53-manasses-chronicle.jpg

СТАРОБЪЛГАРСКИ ТЕРМИНИ ОТ ВОЕННОТО ДЕЛО И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

1.оимъ-боец

2.оимьство-войска

3.оимьскъ-воински

4.воинъ-войник

5.копииникъ-копиеносец

6.мечьникъ-мечоносец, страж*

7.стрѣльцы-стрелци*

8.земьникъ-наемен войник

9.орѫжниикъ-тежко въоръжен войни

10.борьць-боец, борец

11.сътъникъ-стотник

12.вои-войска, армия

13.воиска-войска

14.воиньство-войска

15.рати-войници

16.въплъчениѥ-войска 

17.оплъчениѥ-боен ред

18.побранскъ-военен

19.чинъ-военен строй

20.чело-челен отряд

21.орѫжьнъ-носене на оръжие, въоръжение

22.стражъ-пазач, палач

23.блюстель-страж, надзорник

24.мощьникъ-боен другар, съюзник

25.оустителъ-кочияш, колар

26.велъможа-велможа

27.владыка-владика, господар

28.владычицъ-господарка

29.вождь-вожд

30.воѥвода-войвода

31.кънѧнзъ-княз

32.прѣходь-вожд, предводител

33.предъборникь-предводител

34.кръмьчии-кормчия, ръководител, наставник

35.начѧлникъ-началник, вожд, предводител

36.властелъ-властелин

37.самъчии-титла на висш служител

38.самодръжител-монарх, властелин

39.самодръжецъ-властелин, господар

40.самовластьнъ-независим владетел

41.миродрьжець-владетел

42.прѣвладыка-владетел, властелин

42.правитель-вожд

44.предъборникъ-предводител

45.дрьжатель-управник

46.господинъ-господар

47.доводителъ-водач

48.намѣстьникъ-наместник

49.могѫтъ-знатен човек, велможа

50.жоупанъ-жупан

51.старѣишина-старейшина, управител

52.настольникъ-наместник

53.санъ-сан, служба – твърди се, че е тюркса, но няма убедителни доказателства

54.сѣчьць-палач

55.блюстель-надзирател, страж

56.вратаръ-пазач на вход

57.двьрнькъ-вратар

58.трѫбии-тръбач

59.стража-стража, охрана

60.балии-лекар

61.врачъ-лекар

62.вѣстьникъ-вестител

63.дрьжава-владеене

64.власть-власт

65.владѫ-владея

66.владычество-владичество, властване

67.крѫгъ-област, събрание

68.вѣще-събрание, съвещание

69.начѧлиѥ-управление

70.владычелствовати-властвам

71.оплотъ-ограда

72.острогъ-ограда, вал за защита от неприятелско нападение

73.остражиѥ-крепост

74.прѫдъ-крепостен вал

75.крѣпость-крепост

76.станъ-укрепен лагер

77.стѣна-стена, защита

78.одрина-ограда

79.ныръ-кула

80.стлъпъ-наблюдателница

81.стражище-наблюдателна кула

82.стрѣльница-укрепление, от което се стреля

83.стрѣлостоѧтельница-обсадна машина

84.нападеньѥ-нападение

85.рать-война

86.сѣчъ-сеч, война

87.брань-битка, война

88.одолѣниѥ-победа

89.колѥниѥ-клане

90.сѫпьръ-противник, неприятел

91.врагъ-враг

92.находъ-нападение

93.оплѣнениѥ-пленяване, пленичество

94.обѧтиѥ-плен

95.оубити-убивам

96.побити-убивам, унищожавам

97.въздринѫти-отблъсна

98.тлѣщи-удрям

99.събости-пробода

100.пронажати-пронизвам

101.пронисти-пробода, пронижа

102.оусѣкнѫти-обезглавявам

103.сѣкѫ-сека, посичам

104.орити-унищожавам

105.отъвлѣщи-опъна лък

106.осѣсти-обкръжавам, обсаждам

107.окрочити-обкръжа

108.оутстѫпати-отстъпвам

109.оплъчати сѧ-строявам се в боен ред

110.орѫженсьтвовати-пазя с оръжие, охранявам

111.хранити-пазя, защитавам

112.блюсти-пазя, охранявам някого

113.остѣнити-ограждам със стена, укрепвам

114.одрьжти-завладявам

115.одолѣвати-побеждавам

116.конъ-кон

117.кобыла-кобила

118.жрьбѧ-жребче

119.клюсѧ-конче

120.оузда-юзда

121.дѧгъ-оглавник, ремък, юзда

122.бръзда-желязната част на юздата

123.седьло-седло

124.ременъ-ремък

125.вощага-камшик

126.тинъ-камшик

127.iaрьмъ-ярем, хомот

128.iахати-яздя

129.въпрѧщи-впрегна

130.лѫкъ-лък

131.тѧтива-тетива на лък

132.стрѣла-стрела

133.тоулъ-колчан

134.острьѥ-острие

135.стрѣкало-острие

136.мечъ-меч

137.брьдоунъ-меч

138.ножъ-нож, меч

139.ножьница-ножница

140.кордъ-вид меч

141.копьѥ-копие

142.сило-примка, ласо

143.брады-брадва

144.сѣчиво-секира, брадва

145.секыра-секира

146.топоръ-брадва

147.брънѩ-броня, доспехи

148.шлѣмъ-шлем

149.щитъ-щит

150.орѫжиѥ-оръжие

151.вьсеорѫжиѥ-пълно въоръжение

152.палица-палица, тояга

153.кръкыга-каруца, талига

154.колесьница-колесница

155.возъ-каруца, кола

Думите със звездичка* са официално старочерковнославянски, но това не е нищо друго освен алтернативното название на старобългарския език.

Фактите са неумолими, старобългарската военна терминология няма нищо общо нито с тюрската, нито с иранската реч. Фактите са неумолими, но и неудобни и поради това са укрити. Кой би вярвал на старите нелепи измислици, ако би имал възможност да сравни представения тук списък с често цитираните, но само шепа екзотични думи, чиято етимология не е изяснена?

Старите българи никога не са губили езика си, а и не са идвали от Сибир, Памир, или Кавказ. Така нареченият съюз между прабългари и славяни е всъщност съюз между европейски мизи и гети – хора, които говорят един език и от незапомнени времена обитават Източна Европа, макар някои групи да се преселват в Мала Азия и Средна Азия. Нашата прародина е тук на Балканите, това показва нашият фолклор, нашият доминантен антропологичен тип, а и нашите гени. Време е скъпите ни историци да изоставят фантазиите и измислиците и съобразявайки се с фактите да позволят на неомърсени със създаване на вредни за България манипулации хора, да пренапишат историята ни.

Използвана литература:

1.Ст.Стоянов, М.Янакиев, Старобългарски език -Текстове и речник, Наука и изкуство, Пето издание, София 1976;

2.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Слово, Велико Търново, 2001;

Извори от интернет:

Старобългарски Речник http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_search/

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ, ЧЕСТИТО СЪЕДИНЕНИЕ !!!