ДО БАЛХАРА И НАЗАД – ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ОПАСНА МАНИПУЛАЦИЯ

Искрено се надявах, че след 1989 година, историята ни ще бъде изчистена от заблудите и с течение на времето професионалистите ще я представят в истинския ѝ вид. Това не само не се случи, но дори стана още по-лошо:  появиха се нови заблуди. Eдна от най-опасните е тази за Балхара. Тезата за Балхара на пръв поглед изглежда нещо прогресивно защото отхвърля тюркските корени на старите българи. Вместо това се налага виждането, че нашата прародина е в Памир, че дедите ни са част от семейството на иранските народи и т.н.

Не зная дали г-н Петър Добрев е първият, който свърза Балхара със старите българи, но определено той е най-упоритият. Благодарение на многобройните писания на тази тема, немалко сънародници искрено вярват, че в дълбока древностдействително  е имало такава страна и, че оттам са дошли нашите деди.

Общо взето, г-н Добрев търси връзка между древният народ Bahlika/Vahlika/Balhika, град Balkh/Балк – “столица” на “държавата ”Balhara/Балхара и името българи. Г-н Добрев смята, че “името Балхара в земите край Памир е измислено не от някой чужд народ, а от древните българи и с него е била наричана тяхната най-стара земя.“ (П.Добрев, Европа започва от България, Галик, София, 2001, c.30).

В друга своя книга г-н Добрев прави следното изказване: “А ако трябва днес да се разкаже съвсем накратко цялата българска история, това може да стане само с четири думи — и те са имената на четирите български държави: първата и най-стара държава — в подножията на Памир и Хиндукуш, от която са водили произхода си множество знаменити герои и царе, които дори след преселението си в Индия са наричали себе си с името БАЛХАРА /българи.“

https://chitanka.info/text/8270-saga-za-drevnite-bylgari

Нека видим какво е вярното и какво е невярното в тези твърдения. Народ носещ название бахлика/вахлика/балхика -Bahlika/Vahlika/Balhika, действително е споменат в “Махабхарата”,  в “Атарва Веда” и т.н. Не може да се оспори и това, че в дълбока древност тeзи хора са живели в Северен Афганистан – територия позната в древността като Бактрия (чиято столица е град Балх).

Точно това, че първоначално въпросните хора обитават земи извън Индия, обяснява и името им бахлика/bahlika.То идва от санскр. bahiş-извън, отвъд, изгонен, прогонен. Индийците считат бахлика/bahlika за mlechha-варвари, чужденци, не-арийци. Същественото в случая е това, че бахлика/bahlika е екзоним, т.е. име ползвано от индийците, а не самоназвание на въпросните хора.

Виждането, че бахлика е индийско название, чието значение е чужденец, този, който е извън страната, не е само мое:  bahlika: “Is the name of a people in the Atharvaveda where the fever (Takman) is called upon to go to the Mūjavants, the Mahāvrsas, and the Balhikas. The Mūjavants are quite certainly a northern tribe, and though, as Bloomfield suggests, the passage may contain a pun on Balhika as suggesting ‘outsider”.

http://sanskritdictionary.com/?q=balhi&iencoding=&lang=

Няма ясни сведения за това как бахлика/bahlika са наричали себе си, но пък е ясно, че името е дадено от индийците, от това пък следва, че твърдението на г-н Добрев не отговаря на истината.

Друга важна подробност е това, че названието Balhara/Балхара няма абсолютно нищо общо с името на народа бахлика/bahlika. Времевият диапазон, в който тези термини се употребяват е огромен, наистина огромен. Името на народа бахлика/bahlika е документирано около 1300 години преди налагането на названието Балхара, т.е. да се прави отъждествяване на бахликите с Балхара е лишено от всякаква логика действие.

Късната поява на името Balhara/Балхара обяснява защо описалите земите на Иран, Афганистан и Индия автори Страбон, Плиний, Ариан, Руф не споменават такава географска област. Индийските автори Панини (V в.пр. Христа), Амарасимха (IV сл.Христа), Вишакхадата (VII в.сл. Христа) също не пишат за Балхара по простата причина, че названието се появава доста след тяхното време- около 1300 г. след времето на Панини и около 300 години след времето на Вишакхадата.

Уверяваме се, че името Балхара няма как да се свърже с народа ни и да бъде обявено за древно самоназвание на предците ни. Отново подчертавам - то се появава и налага твърде късно: за Балхара авторът Якуби пише през 891 г., Ибн Хаукал я споменава през 975 г., Идриси посещава региона през 1154 г., а Димашки поставя Балхара в писанията си чак през 1325 г.

От друга страна, дори според приетите от казионните учени извори, българите са на Балканите поне от 488 г. В такъв случай е пълен абсурд да се твърди, че появилото се 400 години по-късно име Балхара е име на най-ранната държава на дедите ни. Да се внушават такива нелепи неща е подигравка с доверието на българския читател, а и деяние недостостойно за историческата наука.

Поредният сериозен проблем е локацията. Балх и бахликите са в Северен Афганистан, възможно е в дълбока древност бахликите да са обитавали и Северна Индия, но територията, за която се употребява за името Балхара е в Южна Индия  и се намира на около 2000 километра растояние от град Балх в Афганистан. За да не съм голословен предлагам карти от работата на Саид Наинар.

Карта на Южна Индия, на която може да се види къде е територията на Балхара

Карта на Индия, Пакистан, Афганистан, териториите на Балхара в Индия и Балх в Афганистан са щриховани

Цитирайки арабския автор Якуби Динешчандра Сирчар споделя, че държавата на Балхара опира на брега на морето: “Ya’cubi (891 AD), who locates the ingdom of Balhara, after his, conciders him the most imprtant king rulling over very extensive gold-producing country lying on the sea.” (D.Sircar, Studies in the geography of Ancient and Medieval India, Sec.ed.enl. Motilal Banarsidass, Delhi, Varnasi, Patna, 1971, c.145). Нито град Балх, нито Афганистан граничи с море, а този факт за пореден път доказва, че отъждествяването на Балх с Балхара е заблуда.

Самото значение на Balhara/Балхара няма абсолютно нищо общо с град Балх и с това на народа бахлика, няма нищо общо и с името българи. Докато бахлика идва от санскр. bahiş-извън, отвъд, изгонен, прогонен, то Balhara/Балхара не е нищо друго освен арабското предаване на индийската титла vallabharaja-любим цар, върховен цар.

Въпросната информация – фактът, че първоначално Balhara/Балхара е титла, не е нова. Данните са известни поне от 1942 година когато излиза работата на Саид Мохамед Хусаин Наинар. В тази работа е обяснено пределно ясно: “The kings of these dynasties always have for one of their titles ‘Vallabha Raja’ the Arabic form of which is Ballahra, or Balhara.” (“Arab geographers knowledge of Southern India”, Other Books, Kerala, 2011, с.142). 

Неотдавна Живко Войников също подробно обясни, че Балхара първоначално е титла на индийски монарх: “Известно е, че означава изкривена арабска транскрипция на санскритското “валлабхараджа” – господин, господар-раджа. Ибн Хордабехт в “Книга за пътищата и страните” потвърждава въпросното становище. Като изброява титлите на владетелите на света, пояснява че владетелят на Индия се титлува „балхара“ което означава, владетел на владетелите. “ЗАБЛУДАТА „БАЛХАРА“ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ, ИЛИ „КРАКАТА НА ЛЪЖАТА СА КЪСИ“

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Zabludata_Balhara.pdf

Късната поява на името Balhara/Балхара обяснява защо описалите земите на Иран, Афганистан и Индия автори Страбон, Плиний, Ариан, Руф не споменават такава географска област. Индийските автори Панини (V в.пр. Христа), Амарасимха (IV сл.Христа), Вишакхадата (VII в.сл. Христа) също не пишат за Балхара по простата причина, че названието се появава доста след тяхното време- около 1300 г. след времето на Панини и около 300 години след времето на Вишакхадата.

Уверяваме се, че името Балхара няма как да се свърже с народа ни и да бъде обявено за прототип. Отново подчертавам - то се появава и налага твърде късно: за Балхара авторът Якуби пише през 891 г., Ибн Хаукал я споменава през 975 г., Идриси посещава региона през 1154 г., а Димашки поставя Балхара в писанията си чак през 1325 г.

От друга страна, дори според приетите от казионните учени извори, българите са на балканите поне от 488 г. В такъв случай е пълен абсурд да се твърди, че появилото се 400 години по-късно име Балхара може да е прототип на българи или България. Да се внушават такива нелепи неща е и гавра с доверието на българския читател, а и деяние недостостойно за историческата наука.

Недостоверно е и определянето на афганистанския град Балх като столица на “държавата” Балхара. Според арабския автор Масуди, името на столицата на страната управлявана от балхара (vallhabaraja бел.моя) носи името Манкир: “Mānkīr became the capital of the kingdom of Balhara after the death of Korush” (Arab geographers knowledge of Southern India”, Other Books, Kerala, 2011, с.62).

Нека обобщим установеното до този момент:

Балхара е название, което се налага едва през IX век. От друга страна - за българи на Балканите се говори от V век,  а в картата на Св. Йероним България (Vulgaria) съществува на юг от Дунава още през IV век. В познатия на всички ни средновековен документ познат като “Именник” (на българските князе) се твърди, че дедите ни имат княжество от другата страна на Дунава 515 години преди княз Аспарух, т.е. II век. Сдруги думи – за българи на Балканите може да се говори около 700 години преди документирането на думата Балхара в Южна Индия.

Балхара няма нищо общо с името българи. Балхара е арабското предаване на индийската титла vallabharaja, като това е известно на научния свят поне от 78 години, т.е. не е нова информация, чиято липса през 90-те години на ХХ в. и началото на XXI век е допринесла за заблудата при изследователите определящи дедите ни като иранци.

Балхара първоначално е арабско предаване на индийска титла, която в последствие се използва като название на владетеля на страна в Южна Индия,  а дори и за самата територия, над която въпросния раджа властва.

Балхарската столица е Манкир (навярно днешния Малкед в Индия), а не град Балх в Афганистан. Балх се намира на около 2000 километра на север от държавата, чийто владетел е наричан Vallabharaja/Balhara.

Балхара не е самоназвание на народ, дори бахлика не е самоназвание, а екзоним, чийто смисъл може да се разгадае със санскр. bahiş-извън, отвъд, изгонен, прогонен. Това обяснява защо индийците са враждебно настроени към народа бахлика и пишат” бахликите са мръсотията на земята: “malam prthiviya bahikah” (A.Hiltebeitel, Rethinking the Mahabharata –A reader’s guide to Dharma king, The University of Chicago Press, Chicago/London, p.296).

Имайки предвид всички тези неща, не проумявам какво дава основание на г-н Добрев и неговите съмишленици да свързват арабското предаване на индийска титла с името на народа ни. Реално абсолютно нищо не подкрепя твърденията, че старите българи са иранци, че на територията на Афганистан е възникнала първата ни държава и т.н.

За народа бахлика се знае твърде малко, за да може ясно да се определи етническата принадлежност. Възможно е те да са амалгама от потомци на източните скити –саките и местно индийско население.

Във всеки случай не може да се твърди, че бахликите са наши предци, които са се оформили като народ край Памир и Хиндокуш по простата причина, че при нас българите не се наблюдава памиро-ферганския антропологичен тип. За индивидите от памиро-фергански тип са характерни тъмната кожа, черната коса и черни учи, големият изпъкнал нос:

“Пами́ро-ферга́нская ра́са — раса среднеазиатского Междуречья, входит в большую европеоидную расу. В эпоху бронзы памиро-ферганский тип был широко представлен на территории Средней Азии среди индоевропейского населения. В советской антропологии памиро-ферганскую расу иногда считали подтипом индо-иранской расы. Характерны: рост выше среднего, темные волосы и глаза, смуглая кожа, брахикефалия, узкий выступающий нос, сильный рост бороды и волос на теле. К памиро-ферганской расе относятся в основном таджики (главным образом горные) и узбеки. “

https://megabook.ru/article/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE-%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%20%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0

В дълбока древност част от дедите ни са се заселили в земите на Иран, Афганистан и Индия, като несъмнено са повлияли силно местното население. Над десет стари автори пишат за похода на Дионис в Индия.

Според Луций Ариан, не кой да е, а Дионис създава индийската цивилизация – Anabasis Alexandri VIII.vii. Йордан пък твърди, че гетския цар е завладял почти цяла Азия –De Origine Actibusque Getarum (47). Плиний стари локализира траките сарапари като съседи на бактрийците –Plin. HN.VI.48. На друго място същият автор, описвайки земите на запад от Индия споменава едоните –Plin.HN.VI.50, а по-късно и киконите - Plin.HN.VI.55.

Пренасянето на език и култура става от Балканите към Средна Азия, а не обратно.Балканите са прародина на дедите ни, а в Мала Азия, Средна Азия, Панония, Апенините, да не забравяме Британия и Египет и т.н. има колонии на стари балканци.Фактът, че дедите ни са обитавали Британия и Египет не ни позволява да сложим своята прародина край Нил или край Темза.

Обикновен човек може да се заблуди лесно, един любител също може да се заблуди, от грешки не са застраховани и професионалистите, въпреки, че те имат средствата и времето да извършат подробни проверки. Не е страшно човек да се обърка, страшно е когато не желае да признае това и, за да не загуби имиджа си, продължава да упорства в поддържане на заблудите.

Доста сънародници повярваха на мита за Балхара и го защитават ревностно, а така се появи още едно ненужно разделение в обществото ни – още една рана, която отслабва България.

Дами и господа историци, икономици и физици подвизаващи се в руслото на историческата наука, моля ви, не впрягайте каруцата пред коня, не ни тровете съзнанието със заблуди! Народът ни е достатъчно изстрадал, не му създавайте ненужни терзания! 

Когато тези, които искрено са вярвали, че старите българи са дошли от Балхара разберат, че са се излъгали, ще посърнат и ще се обезверят. Разочарованият, загубилият идеалите си човек е слаб и се озлобява лесно. Сега е време за лекуване и обединение, а не за пилеене на време в излишни спорове.

ТРАКО-АРИЙСКИ ЕЗИКОВИ УСПОРЕДИЦИ

Преди около двадесет години излезе една много интересна книга cъс заглавие  “INDOARICA в Северном Причерноморье “. Нейният автор Олег Трубачов смята, че едни от най-ранните форми на индо-арийския език са запечатани в старите топоними на Източна Европа. Като дом на древните арийци, руският автор дава една доста обширна област: “Границы ареала, в котором отмечены следы этого языка, - от Северного Кавказа на востоке до Закарпатья, Дакии и Трансильвании на западе.“

Казано с други думи – прародината на войнствените колесничари покорили голяма част от Индия, се е простирала на териториите на Румъния, Молдова, Украйна, Южна Русия, Северна Грузия. В твърдението на Трубачов има логика защото в този ареал, през четвърто хилядолетие преди Христа е опитомен конят, а точно бойната колесница е типичният атрибут на древните арийци. Тя е тяхната ударна мощ, оръжие което ще запази своята ефективност за огромен период от време.

https://chandrugidwani.files.wordpress.com/2014/02/fa1fd01accbe7cb6146e879414ac6d12_xl1.jpg

До голяма степен Трубачов е прав, но той е пропуснал една област, която дори е най-важната. Става дума за нашата страна България, която в далечното минало е носила не само името Тракия, но и Ария. Има и друго – първият стар европейски народ, чиито представители са наречени бойци-колесничари, са нашите деди познати в далечното минало с името траки.

Руският лингвист знае за близостта на имената на арийските синди с тракийските (наречени от него) македонски (?) синти, знае за паралелите между локализираните в Приазовието Пантикапа, Котина, Коркон дама, Парасина с тракийските Капи стурия, Тарутин, Уску дама, Прасиас, но дори през ум не му минава да обяви и страната ни като част от арийската прародина. Това разбира се е негово право защото всеки автор има свое виждане по даден въпрос.

Поради това, че са прославени с качествата си на страховити бойци, но и добри държавници, старите арийци са пример за силен и способен народ. Това е причината от известно време да се води спор чии прадеди са те. Редица индийски изследователи смятат, че бойците-колесничари са местен народ, от друга страна, още преди времето на Адолф Хитлер, в Германия бива лансирано твърдението, че немците са арийски народ.

Реално погледнато, нито немците, нито индийците имат право да претендират за наследството на историческия народ арийци. Нека разгледаме фактите и видим как стоят нещата.По време на Античността, най-ранното споменаване на арийците е направено от Херодот. Това става през V в.пр. Христа, като приблизително по същото време, в Индия е документиран санскрит, за който се вярва, че е езика на бойците-колесничари покорили народите между Хималаите и река Ганг и създали държавата Ария Варта.

Бащата на историята дава ценни сведения, но те поради една или друга причина не се ползват от учените изследващи историята на древните арийци. Херодот смята, че арийци е по-старото име на мидийците - Her. VII.62. Плиний Стари от своя страна смята, че сарматите са потомци на мидийците – Plin.VI.19. Самите сармати са дефинирани като част от семейството на гетите - Proc.BG.III.ii.2-3.

Традиционните земи на гетите са Северна България, Румъния, Молдова, Южна Украйна, а и Южна Русия според Сергей Крыкин. Разбира се гети е имало и в земите на Словакия, а дори и Германия защото там Страбон слага западната им граница – до Херкинската гора - Strab.VII.3.1.

По времето на Херодот и Тукидид бойната колесница вече е заменена от ездача, чието основно оръжие е лъка. В История на Пелопоноските войни е казано съвсем ясно, че гетите са конни стрелци - Thuc.II.96.1.

Връзката между гетите и древните арийци е важна, важен е и факта, че най-старото име на Тракия е Ария, но има и други неща от голямо значение. Става дума за старите исторически извори, в които се описват преселенията на траки в Средна Азия. В своята история, Йордан твърди, че гетския цар Танаус покорил почти цяла Азия като оставил управлението на своя приятел мидиецът Сорнус – Jord.(47).

Фрагмент от работата на Стефан Византийски, който обяснява, че най-старото име на Тракия е Ария

Има и други летописци, които разказват за тракийското влияние в Азия и по-точно Индия. Според Луций Ариан, в дълбока древност е имало поход оглавяван от Дионис, който пристигайки с хората си в Индия успява да покори страната, но и да я цивилизова. 

На Дионис бива приписано въвеждането на земеделието, строежите на градовете, храмовете, а и създаването на нова религия – Arr.Anab.VIII.vii.

Едно от най-ярките свидетелства за това, че арийците покорили Индия спадат към народа наричан от римляни и гърци с името траки е езика. Точно по тази тема не се говори защото резултатите са неудобни. Те потвърждават добре известната в далечното минало история за похода на траки в Индия.

Eдни от хората проучили речта на Орфей са проф. Иван Дуриданов и проф. Владимир Георгиев. В сравненията между тракийски и индоирански, проф. Дуриданов представя тракийските Uscu dama, Tyro diza, Byzas, Perinthos, като съотвестващи на санскр. dhāman-място за живеене, авест. pairi daēza-ограда, авест.būza-козел, санскр.parvata-планина. В речника си, като отговарящи на тракийските ang, ars, bend, kerses, pras, дава санскр. ancati-извива, arsati-тече, bandana-свързване, krsna-черен, prusnoti-пръска.

Проф.Георгиев също представя интересни съответствия. На тракийските (и фригийски) aka, apa, art, kos, ma, matar, sama, биват съпоставени авест.ako-зло, лошо, авест, санскр. apa-вода, санскр.ardati-тече, kah-кой, ma-майка, sama-сам, той самият.

Доста по-рано Вилхелм Томашек забелязва приликата между тракийски и индо-арийски и ирано-арийски (авестийски). На тракийските Artila, Vezina, balen, Ramae, Germe, работещият в Австрия учен съпоставя санскр. rdh-висок, vağ-силен, balin-силен, могъщ, авест.санск. râma-спокойствие, gharmá-горещина, жега.

Приносът на Томашек, Георгиев и Дуриданов не е малък, но тези изследователи имат и доста пропуски. Каква е причината за това, можем само да гадаем. Възможно е да е станало по невнимание, или незнание, възможно е също да е станало поради страх от критика, или дори страх от репресии.

Какъвто и да е бил мотива, представеният в различни научни работи твърде ограничен брой трако-арийски успоредици накърнява истината и пречи да видим историческата реалност. Ако бъде представен пълният списък, тогава твърдението, че арийската прародина е в Източна Европа, вече ще звучи доста убедително. Никой не би се съмнявал, че домът на войнствените колесничари е в земите на гетите, за които се е вярвало, че сам богът на войната произлиза от техните среди. За това е споменал съвсем ясно Йордан – Jord.(39).

Ето и сравненията на речта на арийците с тази на Орфей:

АРИЙСКИ – ТРАКИЙСКИ- БЪЛГАРСКО СЪОТВЕСТВИЕ

АДИ-АДИН-адин, един, първи диал. форма

АЖА-АЗАН-азъно-козя кожа

АЗӘМ*-АЗ-аз

АКСИ-АК-око

АМБА-ЯМБА-въмба, въмбел, извор

АНГАРАС-АНГ-ѫгълъ-ъгъл, извивка

АПА-АПА-вапа-вода, блатна вода

АРД-АРД- *arditi, родити-раждам, изтичам от

АРИЯ-АРИЯ- *ar -k - ярък, светъл

АРНА-АРНА-вълнá

АСВА-АСПА, ЕСВА-спѣхъ-бързина, кон

АСИ-АСА-ос, осил, острие

АСТУ-АСТУ-вьсъ-село, селище

БАГА-БАГОС-бог

БАБРУ-БЕБЕР-бебер, бобър

БАЛА-БАЛА-бял

БАРАТИ-АБЕРЕТ-бьрати-бера, донасям

БАРБУРА-БАРА-бара-малка река

БАС-БАС-бъскам-светкам

БРИНОТИ-БРИЛОН-брити-бръсна, режа

БРГУ-БЕРГ-бряг

БРАТР-БРАТЕР-братръ

БУРИЖ-БРУЗ-бърз

БУРЖА-БЕРЗА-бреза

ВАНИ-ВЕНА-вѣно-цена

BAP-BPИЯ-верѣia-резе, врата

ВАСУ-ВАСО-весел, добре

ВАХ-ВЕЗ-везѫ-водя, возя

ВЕДА-ВИДЕТО-видѣти-виждам, зная

ВИСА-ВИСА-вьсъ-село, селище

ГАНА-ГЕНТОН-гнетѫ-гнетя, удрям

ГАРМА-ГЕРМАС-горя, жаря

ГАРЖАНА-ГАРМАН-громя,

ГИРИ-ГАРА-гора, планина

ДАДАТИ-ДАЕТ-дѣти-поставям, слагам

ДАДАНТИ-ДАДОН- дадѫть-те дават

ДАМА-ДАМА-дом

ДАРУ-ДAP(B)-дърво

ДАРХ-ДАРЗ-държа

ДАСА-ДЕСА-десет

ДАХ-ДИЕГ-дъгна, раздещи-разгорещявам, жегвам

ДВА-ДВЕ-две

ДВАРА-ДВЕРА-двери, врати

ДЕВА-ДЕВА-божество, дивя се

ДИНА-ДИН-дьнъ-ден, светлина

ДИРГА-ДОЛОНГ-дълъг

ДРС-ДЕРЗАС-дързък

ДРУМА-ДРУМЕ-дръма-горичка, храсталак

ДУМА-ДУМА-дымъ-дим

ЖАНА-ЗАНА, ЗЕНА-жена

ИЛА-ИЛА-илъ-глина

ИНА-ИНА-иней, скреж, блясък

ИСАНА-ИСАНТ-истина

КАВИС-КАВАР-чувам, разбирам, мъдър съм

КАЛА-КАЛ-кал, чернота

КАМА-КАМА-каматна-красива, привлекателна, любима

КАНИ-К(А)НУМАН-конобъ-съд, котел, празнина

КАНИАС-КЕНДО-чѧдо, чедо, дете

КАПХА-КАПА-каплѭ-капя, падам на капки

КАРТАКА-КАРДА-кордъ-вид меч

КАХ-КОС-кой

КРСНА-КЕРСАС-чер, черен

КРТА-КАРТ-кратък, малък, къс

ЛОБАС-ЛОПТЕС-любити-обичам

МА-МА-майка

MA-ME-ме

МАНА*-МЕАН-мен, мене

МАДУ-МЕД-мед

МАСА-МАС, МЕС-месечина, луна

МАН-МАН-мьнѣти-мисля, споменавам

МАТАР-МАТЕР-матерь р.пад. майка

МАРУТ-МАР-мара-светлина, топлина

МЕТИ-МИДНЕ, МИТНЕ-мѣсто

МРК-МУРК-мрак

МРТА-СМЕРТО-смърт

OCTA-OCTA-уста, устие

ПАНА-ПИНОН-пиене

ПАНА-ПЕНА-пѣна-пяна

ПАНЧА-ПАНТА-пѧтъ

РАДА-РАИДЕСТ-радост

РАЖ-РЕЗОС-резъ-печалба, богаство

РАМБА-РОМФЕЯ-руфия

РАСА-РОСА-роса

РД-АРД-рид, високо място

РЕТАС-РЕКА-река

РИНАТИ-РИНД, РИНТ-ринѫти-рина, движа

РУД-РУД-руд-червеникав

СА-СЕ-тази, този

CAД-СЕСТ-сѣсти, сѧдѫ-седя, усядам

САМА-САМА-самъ-той самият

САРА-СТРУА-струя

СВАСРИ-СВЕКРО-свекры-свекърва

СВИТА-СВИТ-ствитати-светя

СПАРА-СПАР-споръ-сполука, богатство

СТУРА-СТУРА-простор

СУС-САУС-суша, сух

ТА-ТА-тъ-тази, този

ТАЛАМ-ТАЛАМИН-тьло-повърхност, земя

ТАМАСА-ТАМАС-тъма

ТАРК-ТАЛК-тлъкъ-преводач, умеещ да говори ясно

ТАТА-ТАТА-тате

ТОКА-ТОК-токъ, потекло

ТРИ-ТРИ-три

ТУРА-ТУРА-втурвам се, бърз съм

УБА-АБ-объ-двоен

УДА-УДА-уда, вода

ЧАНДРА-КЕНДР-каня, приканвам, привличам

ЧАТУР-КЕТРИ-четири

ЧИТА-КИСТ-чист

ШАУБРЕЯ-КЕБР-цибрея, светя, сияя

ЯБ-ЕБ-ѥбати-оплождам

ЯТА-ЯНАТЕРА-етърва

Горният списък е уникален, понеже до този момент никой изследовател не е представял толкова много трако-арийски успоредици. Техният брой е 111, като могат да се добавят и още, но дори и това количество е ярко доказателство за етническата принадлежност на старите арийци.

Няма как над десет стари автора ясно споменават за тракийски поход до Индия и това да не е реално събитие. Едва ли Ариан, Плиний Стари, Страбон, Павзаний, Диодор Сицилийски, Еврипид, Филострат, Цицерон, Сенека, Аполодор, Нон и др. са сънували един и същи сън.

Прочее, техните твърдения са в унисон със свидетелството на Йордан за това, че гетския цар Танаус е покорил почти цяла Азия. Индия не е спомената от Йордан защото се касае за различен поход от различно време. Невъзможно е огромен регион като Средна Азия да се покори бързо, а и от една и съща група хора.

В различни периоди от време, различни групи наши деди обитаващи Балканите и Черноморските степи са потегляли на изток в търсене на нови пасбища за огромните си стада коне. Поради това, че са били по-силни, а и носители на по-висока култура предците ни са повлияли силно народите на Иран, Афганистан и Индия. Това е причината за появята на авестийски и санскрит. Тези езици са на хората произлезли от смесването на старите балканци с населението на Средна Азия. 

Eто защо има прилика между българския и ирански, хинди, пашту. Не общи корени, а влиянието на далечните ни предци е обяснението.

Освен езиково, дедите ни повлияват средноазиатските народи и културно. Луций Ариан твърди, че създавайки индийската цивилизация, Дионис дал и религия на местните хора, като поставил себе си начело на пантеона. Върховното индийско божество носи името Брама, а Бромий е едно от имената на тракийския бог Дионис. Това няма как да е случайно.

Не е случайноcт и факта, че до ново време индийците практикуват обичая сати, при който съпругата отива доброволна на кладата, на която бива изгорен нейния починал съпруг. В Европа, по време на Античността, този обичай е описан при траките – Her.V.5.

Пак при траките е описан обичая да се бръсне предната част на главата и да се оставя кика. Плутарх обяснява, че причината за тази особена прическа при мизи и абанти е това, че тези войствени хора влизали в близък бой с бръснато теме, за да не може противника да ги хване за перчема –Plut.Thes.5.2.

Изображения на хора принадлежащи към арийската прослойка в Индия - неизвестен автор

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f9/Sati_ceremony.jpg

Вместо да обяснят тези неща, различни автори се опитват от доста време да сложат българската прародина в Азия. Това е не само налудничаво и невярно, но и вредно. Така бива ощетявана истината, биват укривани постиженията на дедите ни, а в съзнанието на народа биват насаждани нови заблуди.

Живеем във века на информацията и трябва да се възползваме от това. На изток и на запад си съчиняват героично минало, а у нас, поради ината, мързела и страха на група ограничени хорица, подвизите и постиженията на предците ни биват захвърлени на бунището или подарявани на чужденци.

Защо да не популяризираме информацията, която е укривана дълго време? Защо да не обясняваме културно и спокойно на всеки как стоят нещата? Дори другите народи да не приемат истинската ни история веднага, повече от достатъчно е, че ние ще я знаем, че децата ни ще растат горди и уверени, че няма да се свиват и няма да имитират други хора, а ще следват примера на предците си.

Новото поколение трябва да е поколение на стопани градящи сами държавата си, а не на слуги и безволеви индивиди чакащи някой спасител да ги избави. Новото поколение трябва да е поколение на хора, които са силни и знаейки, че са силни действат уверено. Новото поколение трябва да бъде възпитано в честност, доброта, почтеност, но и смелост защото постигнеш ли много, трябва и да го пазиш.

Всеки може да даде приноса си, най-вече със своя пример. Ако повечето от нас са честни и почтени, то и децата ни ще растнат честни и почтени. Подадем ли ръка на по-слабите сънародници днес, покажем ли на изпадналия в беда, че не е сам, то и тези след нас ще живеят осъзнато помагайки на братята и сестрите си. Противим ли се на злото, изобличаваме ли нечестните, ще научим и младите да правят така, и ще отнемем възможността на корумпираните и покварените да управляват държавата ни.

Ние сме тези, които градят бъдещето, ние сме тези, които коват съдбата с действие, или бездействие. Спасителят се крие във всеки от нас, водачът се крие във всеки от нас. 

Няма малки хора, има ограничен и окован разум. Няма слаби българи, има такива, които още не познават силата си. Когато това бъде осъзнато, вече ще е направена първата стъпка към поредното Възраждане, а с превръщането на добрите намерения в дела, вече ще са поставени и основите на пътя, по който да върви цял народ.

Използвана литература и пояснения:

1.O.H.Tрубачев, INDOARICA в Северном Причерноморье, реконструкции реликтов языка, етимологический словарь, Изд. Наука, Москва, 1999;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966;

5.С.Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

7.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

* АЗӘМ* и МАНА* са от ираноарийския, индоарийските им съотвествия са АХ, МАМА

THE SIGNIFICANCE OF THE CHARIOT WITH KRISHNA AND ARJUNA

FEBRUARY 9, 2014 | CHANDRU GIDWANI

https://chandrugidwani.wordpress.com/2014/02/09/the-significance-of-the-chariot-with-krishna-and-arjuna/

КЪДЕ Е ПРАРОДИНАТА НА БЪЛГАРИТЕ?

За присъствието на дедите ни в земите край Хималаите научих отдавна. Доста преди г-н Петър Добрев да постави корените на народа ни в Средна Азия, мой учител по йога ми разказа, как в далечното минало един от нашите владетели, чиято столица бил град Мадра, дарил коне на индийския принц Арджуна. 

http://archaeologyonline.net/sites/default/files/imported/indology/2007/fig02.jpg

Карта на Бактрия – дом на бахликите, наричани от някои автори болхики

Става дума за благородник от рода на Пандавите, той е и един от главните герои на “Махабхарата”. Този забележителен епос е записан през I век, но се предполага, че описаните събития са се случили около седем-осем века по-рано.Понеже бях заинтригуван, започнах да търся информация за дедите ни, чиито коне принц Арджуна е ценил високо.  

Натъкнах се на доста впечатляващи и паралели между български и санскрит. В речта на старите арийци се срещат интересни думи като бага, дама, уда, грива, са, та, тама, бриноти, виса. Те отговарят на съвременните български думи бог, дом, вода, грива, а и на стблг. сь-тази, та-това, тьма-тъма, брити-бръсна, вьсъ-селище.

Името на свещената планина Меру показва близост с намиращите се на Балканите планинин Мерит и Гигамер. Край Индия е планината Имеус, Имеон, а Хемус, Хемон са най-древните названия на Стара Планина.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f2/Mount_Meru,_2012.jpg/280px-Mount_Meru,_2012.jpg

Планината Меру

Още по-интригуващи са други неща и по-точно факта, че при индийските брамини се наблюдава същия генетичен “букет”, който е типичен за нас българите. Касае се за наличието на хаплогрупите R1a1, J2, E, G2. Тази комбинация е много особена и изключително рядка. Това, че се среща при българи и индийски брамини не може да се определи като случайност.

Обяснение може да се даде с това, че в определени исторически извори старите българи са дефинирани като скити, а индийците считат скитския народ саки за потомци на древните арийци, по-точно на арийската войнска класа позната под името кшатрия. Саките са обитавали земи на север от Индия – територията на Ария Варта.

До този момент изглежда, че авторите твърдящи, че дедите ни идват от Средна Азия май имат право. Това щеше да е така, ако не бяхме обърнали внимание на няколко подробности. На първо място това са свидетелствата за етническата принадлежност на скитите към които принадлежат и саките.

Стефан Византийски казва съвсем ясно, че скитите са тракийски народ. Преди него Дион Касий смята северните траки за една общност със скитите. Още по-рано, старогръцки автори най-откровено споделят, че саките са траки.

Тези сведения се потвърждават от факта, че както траките траки и скити имат общи култове към боговете Папайос, Арес и слънцето наричано Сурегет, Гетосур. Не е за пренебрегване и това, че траки и скити имат почти идентични погребални ритуали, а и, че при двата народа благородниците татуират телата си.

Какво правят траки в Индия научаваме от Страбон, Плиний, Филострат, Нон и др. Най-интересните данни представя Луций Ариан, според когото тракийския бог Дионис е този, който е създал индийската цивилизация. Преди неговото идване индийците били диви хора, хранели се със сурово месо и кора от дървета. Дионис ги научил на земеделие, дал им знания за занаятите, обогатил ги с култура и дори поставил основите на религията им.

Колкото и странно да изглежда твърдението на Луций Ариан, то бива потвърдено от генетичните маркери типични за индийските брамини. Тази група хора живее в изолация, от доста време не се допуска смесване с други касти и по този начин генетичния букет на предците им – арийците, се е запазил сравнително добре.

Докато R1a1 се среща често в Средна Азия, то J2, E, G2 са чужди за този край на света. За сметка на това са типични за балканците и част от населението на Западна Мала Азия, която в далечното минало е била гъсто населена с разични тракийски племена, едно, от които са мизите наречени още българи. Присъствието на хаплогрупите J2, E, G2 сред потомците на арийците показва убедително, че арийската прародина е на Балканите. Това обяснява защо Стефан Византийски споделя, че Ария е най-древното име на Тракия.

Точно в Тракия са и планините Мерит и Гигамер, чието название е сродно на това на свещената индийска планина Меру. Значението на имената на тези планини е велика, обяснение можем да получим със стблг. меръ-велик. Това е частица, която се среща в лични имена, а най-рано я намираме в епитета на тракийския Херос – Пюрмерул.

За запознатите с историята е излишно да се споменава, че името на тракийската планина Хемус, Хемон е документирано понече от половин хилядолетие преди записването на Махабхарата.

Понеже е възможно някой все още се съмнява, че траки са извършили поход до Индия и са се заселили там, нека разгледаме българо-индийските паралели в лексиката (езиковото богаство). Наистина санскритските думи като бага, дама, уда, грива, са, та, тама, бриноти, виса отговарят на нашите бог, дом, вода, грива, сь-тази, та-това, тьма-тъма, брити-бръсна, вьсъ-селище. Тези думи обаче не са дошли от Индия, а са занесени там от траките. Багос-бог е тракийска дума, същото важи за дама-дом, вода-вода, грива-грива, са-тази, та-това, тама-тъм, брилон-бръснар, виса-висъ-селище.

Ето как подробностите променят нещата и поставят всичко на точното място. Не Индия и Афганистан са нашите най-древни земи, нашата прародина е тук на Балканите, като към старата земя на предците ни трябва да се причисли и Западна Мала Азия. Дедите ни са я обитавали от незапомнени времена, но поради агресията на нашественици са я напуснали. Тези, които са останали са подложени на генозид и асимилирани отдавна.

Виждаме, че когато се представят ограничени данни е възможно да се спекулира лесно. Присъствието на дадени хора в определена територия не прави автоматично тази територия тяхна прародина. 

Англичаните са владели Индия дълго време и са оставили много следи там. В езика на индийците срещаме думи като school, station, hospital, doctor, nurce, principal, ward, officer, bank, car, train. Англичаните са оставили и много епиграфски паметници в Индия, това разбира се не е повод да се каже, че старите англо-сакси са дошли от Индия. 

Всеки разумно мислещ човек би се изсмял на подобно твърдение. Въпреки това някои наши учени ни приписват азиатски корени като се аргументират предимно с паралели между българския и иранските езици.

Когато се изследва миналото на един народ, трябва да се работи внимателно и съвестно. Не е редно да се преиначават сведения, или да се премълчава информация. Никой не е специалист по всичко, поради това е разумно да се търси съвет от специалисти.

В случай, че хората твърдящи, че Бактрия (Афганистан) е наша родна земя се бяха допитали до професионалисти – езиковеди, археолози и антрополози, то нямаше да се стигне до страшното залитане, до впрягането на каруцата пред коня.

Нямаше да се стигне до лансирането на заблуждаващото твърдение, че болшинството от българите принадлежат на памиро-ферганската раса. То бе прието от известен брой хора защото не бе казано най-важното, а именно, че цитираното изследване засяга не дунавските, а волжките българи. Много сънародници повярваха, че са роднини на паштуни и талишци защото не знаеха, че памиро-ферганската раса е продукт на смесване на средноазиатско население и народ от средиземноморски тип.

Тези сведения показват красноречиво, че в дълбока древност, хора обитавали Балканите и Западна Мала Азия са дошли в земите на Афганистан и Индия и са се смесили с част от местното население. Не азиатци са облагородявали генофонда ни, а нашите предци са оставили гените си сред редица азиатски народи. Това се доказва и от генетичния облик на индийските брамини.

Не само от гледна точка на антропологията и генетиката ние сме местен балкански народ. Свидетелствата от археологията също показват това. Свещения за дедите ни знак IYI се среща на Балканите по керамиката на културата Винча – 4500 пр. Христа.

Старобългарската чернолъскава керамика не е изобретена в долините на Афганистан, а има древна балканска традиция. Стамен Михалов е публикувал прекрасна работа на тази тема. Не само керамиката на дедите ни е древна, същото важи и за името на старобългарския род Дуло. Той е споменат най-рано не в Бактрия, а в микенски документи от Бронзовата епоха. В документи от същия период срещаме дори родови имена като Вокил и Ерми, а и лични имена Кубир, Исевер, Токеу, Винийо. Те са ранни варианти на Кубер, Севар, Токт, Винех.

Културата ни също не идва от земите на Афганистан. Кукерските и русалийските игри, лазаруването, ладуването, Герман, обредите по Коледа и Сирни Заговезни са от древен балкански произход. Ехо от тракийската религия са и празнуването на Гергьовден, Тодоровден, също и особената почит към Света Марина, Св. Илия, Св. Модест, да не забравяме и мартеницата.

Това е истината, тя може да е неудобна, дори неприятна за определени индивиди, но трябва да се приеме. Живеем във века на информацията и сега всеки буден човек може да извърши проверка на дадени твърдения. За да не се обрича изстрадалия българин на повече разочарования, би било редно тези, които ни отправиха в погрешна посока в търсенията на корените ни, да се извинят.

Да се греши е човешко, да се признае грешка е благородно. Не е важно кой е прав и кой е крив. Понякога, с най-добри намерения определени хора позаобикалят истината, но доброто намерение не оправдава деянието. Всичко си има последствия, това трябва да се осъзнае. Правото на лично мнение е свещено, но, ако това лично мнение се внушава на българския народ посредством значително количество книги, в които доста данни са пропуснати, вече не можем да говорим просто за лично мнение, а нещо по-различно.

Българинът заслужава да знае истината за себе си. За разлика от други народи ние не сме си съчинявали подвизи, нито сме си приписвали деянията на други хора. Напротив, чужденци бяха тези, които не само откраднаха старата ни слава, но и съчиниха безсрамни лъжи за нас. 

Не искаме милиарди за това, че дарихме знания на много други хора, а и, че пазихме Европа с кръвта си. Не искаме поклони, а заслуженото уважение, както и признание за жертвите, които дедите ни направиха. Народът, който е дал толкова много на Европа, трябва да бъде третиран справедливо, за да могат децата му да ходят с гордо вдигнато чело.

Използвана литература:

1.K.R. Subramanian,  Origin of Saivism and Its History in the Tamil Land, AES, Madras, 2002;

2.H.H.Wilson, Ch. Manson, Ariana Antiqua: A Descriptive Account of the Antiquities and Coins of Afghanistan, London, MDCCCLI;

3.H.H.Wilson, The Vishńu Puráńa: A System of Hindu Mythology and Tradition, London, 1840;

4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

5.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

6.Н.А. Дубова, К проблеме формирования памиро-ферганской расы. // Сов.этнография. 19786, №4.

7.С.Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

8.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

9.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

10.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

11.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

12.А.Мелюкова, Скифия и Фракийский Мир, Наука, Москвар 1979;

13.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

14.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

15.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

16.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;

17.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

18.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

19.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя,

Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995;

20.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

21.E.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

22. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

23..Д.Попов, Тракийска Религия, Изд. Изток-Запад, София, 2014;

24.Д.Попов, Приказна Древна Тракия, Изд. Изток-Запад, София, 2012;

25.Д.Попов, Тракийска Религия, Лик, София, 2010;

25.Г.Михайлов, Траките, Нов Български Университет, София, 2015;

26.П.Добрев, Кои сме ние българите, Книга за изгубената нишка на нашето минало или кратък курс по българознание, Галик, София, 2002;

27. Loan Words in Hindi

http://blogs.transparent.com/hindi/loan-words-in-hindi/