ПРОИЗХОДЪТ НА БЪЛГАРИТЕ – РАЗРЕШЕН ЗА 10 МИНУТИ!

Истината никога не е сложна, сложен е пътят тя да бъде укрита [1]. Ако някой не е в състояние да обясни даден въпрос кратко, точно и ясно, то този човек или няма подготовката и качествата да стори това, или цели да сее заблуди. Това се постига най-вече с многословие и отвличане на вниманието посредством клевети по адрес на инакомислещите.

 

Аз често казвам, че ние, българите, сме умни хора и ако ни бъде дадена достатъчно информация, можем сами да осъзнаем кое е истина и кое – лъжа.

 

Точно това е причината определени хора да укриват важна информация , когато представят своята теза. Нека сега да направим един експеримент, в който за пореден път ще си проличи природната интелигентност на нашия народ.

 

В настоящето есе, което може да се прочете за около 10 минути, ще представя сведения, от които моите противници бягат като дявол от тамян. Всеки трезво мислещ, но и непредубеден човек ще се увери сам, че е много лесно да се разбере какъв е нашият произход, и то въз основа на наличните до този момент данни.

Наши прадеди са тези хора, чиито гени ние носим. По този въпрос не може да има спор изобщо. Кой за какъв се смята е без значение, гените определят дали дадена група хора са наши предци, а не твърденията на този и онзи. Титлите и положението в обществото са без значение. Важат само фактите.

И така, с помощта на няколко мащабни генетични проучвания вече е доказано убедително, че ние, българите, нямаме нищо общо с тюрките. Доказано е също така , че нямаме общи корени с народите на Кавказ, Индия и съседните региони [2].

 

Най-често срещаните при нас генетични маркери са наследени от древно балканско население, което е обитавало земите ни хилядолетия преди идването на римляните [3].

 

Около 22% от българите са носители на I2, а носители на маркерите J2 и E-V13 са около 40 процента от нас. Маркерът R1b се среща при около 11% от нашето население. Носителите на I1 и G2 са респективно 5% и 4%. Всички тези маркери са наследени от хора, които са обитавали Балканите хиляди години преди идването на римляните.

 

Държа да отбележа, че споменатите тук маркери се срещат и при други европейски народи, но разбира се, в различни съотношения. Не само маркерите I2,  J2, E-V13, R1b, I1 и G2 се срещат при гърци, италианци, румънци, сърби, украинци и др., но трябва да се отбележи, че те са екзотични за населението на Средна Азия.

 

Единственият маркер, който теоретично може да свърже народа ни със Средна Азия, е R1a. Той се среща при около 18% от българите. Тук обаче също има няколко подробности, които моите противници укриват от своите читатели.

 

Първата важна подробност е, че при другите европейски народи R1a е в много по-голяма концентрация, отколкото при нас:

1.    Украйна и Русия – максималната концентрация е 65%, т.е. повече от три пъти, отколкото при нас.

2.    Полша – носители на R1a са около 57% от хората в тази страна, т.е. около три пъти повече, отколкото при нас.

3.    Белорус – маркерът се среща при 51% от населението, т.е. около два пъти и половина повече, отколкото при нас.

4.    Словакия – там R1a се среща при 42% от хората, т.е. повече от два пъти, отколкото при нас.

5.    Хърватско – носителите на R1a са 24% – определено повече, отколкото у нас.

6.    Най-фрапиращото е, че в определени региони на Германия концентрацията на R1a е 24%, в Норвегия е 27%, в Австрия е 26%, а в Швеция – 19% .[4]

 

Без изключение носителите на маркера R1a в тези държави са повече, отколкото в България. Обаче, нито в Швеция, нито пък в Австрия, Норвегия или Германия се е появил учен, който да свърже маркера R1a с късното идване на някакви степни номади, или конен народ ако искате, от Бактрия, Памир, Кашмир, Кавказ и т.н.

 

Стана ясно, че при нас, българите, маркерите I2,  J2, E-V13, R1b, I1 и G2 са наследени от древни балканци. Установихме и, че R1a – единственият маркер, който на теория може да ни свърже с Азия, се среща при много други народи в Европа, а никой от тези народи не е потомък на бактрийци, кашмирци и др.

 

Сега идва ред на втората изключително важна подробност, също укрита от хората, които внушават, че старите българи идват от Средна Азия. Маркерът R1a се среща при 18% от нас, но по-важното е, че значителна част от вариациите е смайващо древна.

 

Около 42% от носителите на R1a у нас са потомци на балканци, които са обитавали земите ни преди повече от 11 000 години [5].

 

Това обяснява защо генетично проучване при жителите на о-в Крит е установило, че вариантът на древния критски маркер R1a показва близост с Балканите [6].

 

Разбира се, има и други разновидности на R1a при българите, но нито една от тях не е обща само за българи и иранци, само българи и пакистанци, само българи и афганистанци и т.н.

ХАРАКТЕРЪТ НА СРЕЩАЩИТЕ СЕ ПРИ НАС ГЕНЕТИЧНИ МАРКЕРИ ПОКАЗВА, ЧЕ ОКОЛО 90% ОТ БЪЛГАРИТЕ СА ПОТОМЦИ НА ДРЕВНО БАЛКАНСКО НАСЕЛЕНИЕ!

Колкото до хитруването с резултати от древна ДНК – отново няма доказателства за родство с иранци, афганистанци и кашмирци. Ако някой притежава данни за мащабно изследване, публикувано в научно списание – нека го представи.

 

Представеното през 2015 година в научно списание изследване на древна ДНК, придобита от скелетни останки на ранносредновековни българи показа съвсем ясно, че дедите ни са сродни на европейските популации.[7]. Даже няма намек за общи корени с иранци, афганистанци и др.

 

Не отричам, че в нашия народ са се влели скити и сармати, но тези хора не са азиатци – нашите гени доказват това, гените на ранносредновековните ни деди доказват това.

 

I.Прочее, добре известни са сведенията на медика Гален, който твърди, че скитите и сарматите са хора с рижа коса. Това е поредното ярко и убедително доказателство, че се касае за народи, които са се оформили в Европа, а не в Азия.

 

II.Трябва ли да си затворим очите за твърдението на Стефан Византийски, че скитите са тракийски народ?

III.Трябва ли да сметем под килима свидетелството на Прокопий Цезарийски, предаващ виждане на по-стари автори относно принадлежността на сарматите към гетите [Proc. H.W. III. ii. 2 – 3]?

 

IV.Защо да не се съобразим със сведението на Овидий, от което става ясно, че гети и сармати говорят един и същ език ? Нашите издания са цензурирани, но в чуждите има важни пасажи. Заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.” [Тристия” V.12.55]

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005


V.Писателката Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне [A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154].

VI.За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите  [Her.IV.110], a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките [А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102].

VII.Не бива да пропускаме и откритието на талантливия археолог Георги Баласчев, който причислява сарматите към тракийския многолюден народ [Баласчев, 2018, с. 110]. Този автор съобщава и за едно интересно тракийско лично име, то е Сарматион [Σαρματιον] и е идентифицирано с племенното название сармати [Σαρματοι], поради еднаквото звучене  [Баласчев, 2018, с. 66].

 

Хората, които дефинират скити и сармати като ирански народи, укриват представената тук важна информация. Потулени са 7 важни исторически извора, а това е недопустимо. Пренебрегнати са и резултатите от 6 публикувани в научни списания генетични изследвания.

 

Задайте си въпроса: уважават ли ви тези, които укриват от вас важни данни и ви заблуждават най-безотговорно?

 

Вярно е, че част от скитите населяват и Средна Азия, вярно е, че определени скити играят роля в историята на Иран, Индия и Китай. Присъствието на група скити далеч на изток обаче в никакъв случай не е доказателство, че прародината на скитите е в Средна Азия.

 

По същия начин присъствието на потомци на англо-саксите в Австралия и Нова Зеландия, изобщо не ни дава право да наречем англо-саксите роднини на австралийските аборигени и на маорите. Това би било налудничаво, но някои минаващи за историци сънародници ползват метода за нашите предци, а това по мое мнение е срамно деяние.

 

Прародина и диаспора [преселение, колония] са две различни неща. Ако търсим произхода на народа си, ние трябва да се интересуваме от прародината на предците ни, а не от регионите, в които част от тях са се заселили след напускане на родните места.

 

Нашият фолклор е свързан с древното население на Балканите. Нашата народна носия, музика, песни, легенди и т.н. са свързани с древното население на Балканите. Най-тачените ни празници са свързани с култовете към Хероса, Залмоксис, Сабазий, Дионис, Бендида и др. Свещеният за дедите ни символ IYI се среща най-рано на Балканите, преди около 7000 години! В старобългарския няма нито тюркски, нито ирански субстрат – това са фактите. Ако те не отърват някому – това си е негов проблем.

 

Уверихте ли се, че за десет минути действително може да се разбере кое е истина и кое не е? Българите са умни хора. Когато разполагат с достатъчно информация, могат сами да разберат как стоят нещата, а информация тук вече е дадена.

 ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

 https://www.youtube.com/watch?v=FuoflA1Mjc4

 

Използвана литература и пояснения:

 

[1] * Не аз съм авторът на максимата: “Истината никога не е сложна, сложен е пътят да бъде укрита.”, но тя е съдържа мъдрост и ще продължавам да я ползвам.

 

[2] “Българите принадлежат към клъстера на европейските популации, като все пак са малко отдалечени от тях. Българите са отдалечени от турците (въпреки географската близост), арабското и кавказкото население и индийците.” -  “ Bulgarians belong to the cluster of European populations, still being slightly distant from them. Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.” 

 

https://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

 

[3]  “Анализът на произхода даде следните интересни резултати: (i) R-L23* присъства в Източна България от следледниковия период; (ii) хаплогрупа E-V13 има мезолитна епоха в България, откъдето се е разпространила след пристигането на земеделието; (iii) хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия на запад на земеделци от най-ранните места по Черно море” - The lineage analysis provided the following interesting results: (i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; (ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; (iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea.

 

https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

 

[4]  “Понастоящем високи честоти на R1a се срещат в Полша (57,5% от населението), Украйна (40 до 65%), Европейска Русия (45 до 65%), Беларус (51%), Словакия (42%), Латвия (40 %), Литва (38%), Чехия (34%), Унгария (32%), Норвегия (27%), Австрия (26%), Хърватия (24%), Североизточна Германия (24%) Швеция (19%) и Румъния (18%). “- “Nowadays, high frequencies of R1a are found in Poland (57.5% of the population), Ukraine (40 to 65%), European Russia (45 to 65%), Belarus (51%), Slovakia (42%), Latvia (40%), Lithuania (38%), the Czech Republic (34%), Hungary (32%), Norway (27%), Austria (26%), Croatia (24%), north-east Germany (24%) Sweden (19%), and Romania (18%).”

https://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_R1a_Y-DNA.shtml

 

[5] “Заслужава да се отбележи, че както бе вече предложено, хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха [LGM - от преди 11 000 години бел.моя], до по-скорошните разселвания на славяните.” – “…it is worth mentioning that, as previously suggested [48]–[50], haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post LGM [Last Glacial Maximum] expansions to more recent Slavic demography.“

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

 

[6] “Базираните на Y-STR анализи демонстрират близкия афинитет, който хромозомите R1a1 от платото Ласити споделят с тези от Балканите, но не и с тези от низината на източен Крит” “Y-STR-based analyses demonstrated the close affinity that R1a1 chromosomes from the Lasithi Plateau shared with those from the Balkans, but not with those from lowland eastern Crete.”

 

https://www.nature.com/articles/5201769

 

[7] В сериозните, публикувани в научни списания генетични проучвания няма дори намекване за родство с народите от Североизточна Европа, а и тези от Афганистан и Иран. Това важи и за проучването на проби от древна митохондриална ДНК извлечена от кости принадлежащи на българи живели през Средновековието: за старите българи са типични западноевразийските, а не източноевразийските хаплогрупи.

 

“The modern Bulgarian mitochondrial DNA (mtDNA) and Y-chromosome gene pools predominantly consist of Western Eurasian haplogroups.... A similar pattern is observed in ancient mtDNA samples of proto-Bulgarian human remains, which belong exclusively to Western Eurasian mtDNA haplogroups (Nesheva et al., 2015).”

 

http://www.scirp.org/journal/PaperInformation.aspx?PaperID=60322

 

 

А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.

Баласчев Г. Т., Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение, със 78 снимки в текста, Печатница П. Плушков, София, 1934 [Препис на съвременен български език д-р Николай Иванов Колев, GUTA-N, София, 2018].

 

A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154.

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

 

Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

---

 

ДО БАЛХАРА И НАЗАД – ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ОПАСНА МАНИПУЛАЦИЯ

Искрено се надявах, че след 1989 година, историята ни ще бъде изчистена от заблудите и с течение на времето професионалистите ще я представят в истинския ѝ вид. Това не само не се случи, но дори стана още по-лошо:  появиха се нови заблуди. Eдна от най-опасните е тази за Балхара. Тезата за Балхара на пръв поглед изглежда нещо прогресивно защото отхвърля тюркските корени на старите българи. Вместо това се налага виждането, че нашата прародина е в Памир, че дедите ни са част от семейството на иранските народи и т.н.

Не зная дали г-н Петър Добрев е първият, който свърза Балхара със старите българи, но определено той е най-упоритият. Благодарение на многобройните писания на тази тема, немалко сънародници искрено вярват, че в дълбока древностдействително  е имало такава страна и, че оттам са дошли нашите деди.

Общо взето, г-н Добрев търси връзка между древният народ Bahlika/Vahlika/Balhika, град Balkh/Балк – “столица” на “държавата ”Balhara/Балхара и името българи. Г-н Добрев смята, че “името Балхара в земите край Памир е измислено не от някой чужд народ, а от древните българи и с него е била наричана тяхната най-стара земя.“ (П.Добрев, Европа започва от България, Галик, София, 2001, c.30).

В друга своя книга г-н Добрев прави следното изказване: “А ако трябва днес да се разкаже съвсем накратко цялата българска история, това може да стане само с четири думи — и те са имената на четирите български държави: първата и най-стара държава — в подножията на Памир и Хиндукуш, от която са водили произхода си множество знаменити герои и царе, които дори след преселението си в Индия са наричали себе си с името БАЛХАРА /българи.“

https://chitanka.info/text/8270-saga-za-drevnite-bylgari

Нека видим какво е вярното и какво е невярното в тези твърдения. Народ носещ название бахлика/вахлика/балхика -Bahlika/Vahlika/Balhika, действително е споменат в “Махабхарата”,  в “Атарва Веда” и т.н. Не може да се оспори и това, че в дълбока древност тeзи хора са живели в Северен Афганистан – територия позната в древността като Бактрия (чиято столица е град Балх).

Точно това, че първоначално въпросните хора обитават земи извън Индия, обяснява и името им бахлика/bahlika.То идва от санскр. bahiş-извън, отвъд, изгонен, прогонен. Индийците считат бахлика/bahlika за mlechha-варвари, чужденци, не-арийци. Същественото в случая е това, че бахлика/bahlika е екзоним, т.е. име ползвано от индийците, а не самоназвание на въпросните хора.

Виждането, че бахлика е индийско название, чието значение е чужденец, този, който е извън страната, не е само мое:  bahlika: “Is the name of a people in the Atharvaveda where the fever (Takman) is called upon to go to the Mūjavants, the Mahāvrsas, and the Balhikas. The Mūjavants are quite certainly a northern tribe, and though, as Bloomfield suggests, the passage may contain a pun on Balhika as suggesting ‘outsider”.

http://sanskritdictionary.com/?q=balhi&iencoding=&lang=

Няма ясни сведения за това как бахлика/bahlika са наричали себе си, но пък е ясно, че името е дадено от индийците, от това пък следва, че твърдението на г-н Добрев не отговаря на истината.

Друга важна подробност е това, че названието Balhara/Балхара няма абсолютно нищо общо с името на народа бахлика/bahlika. Времевият диапазон, в който тези термини се употребяват е огромен, наистина огромен. Името на народа бахлика/bahlika е документирано около 1300 години преди налагането на названието Балхара, т.е. да се прави отъждествяване на бахликите с Балхара е лишено от всякаква логика действие.

Късната поява на името Balhara/Балхара обяснява защо описалите земите на Иран, Афганистан и Индия автори Страбон, Плиний, Ариан, Руф не споменават такава географска област. Индийските автори Панини (V в.пр. Христа), Амарасимха (IV сл.Христа), Вишакхадата (VII в.сл. Христа) също не пишат за Балхара по простата причина, че названието се появава доста след тяхното време- около 1300 г. след времето на Панини и около 300 години след времето на Вишакхадата.

Уверяваме се, че името Балхара няма как да се свърже с народа ни и да бъде обявено за древно самоназвание на предците ни. Отново подчертавам - то се появава и налага твърде късно: за Балхара авторът Якуби пише през 891 г., Ибн Хаукал я споменава през 975 г., Идриси посещава региона през 1154 г., а Димашки поставя Балхара в писанията си чак през 1325 г.

От друга страна, дори според приетите от казионните учени извори, българите са на Балканите поне от 488 г. В такъв случай е пълен абсурд да се твърди, че появилото се 400 години по-късно име Балхара е име на най-ранната държава на дедите ни. Да се внушават такива нелепи неща е подигравка с доверието на българския читател, а и деяние недостостойно за историческата наука.

Поредният сериозен проблем е локацията. Балх и бахликите са в Северен Афганистан, възможно е в дълбока древност бахликите да са обитавали и Северна Индия, но територията, за която се употребява за името Балхара е в Южна Индия  и се намира на около 2000 километра растояние от град Балх в Афганистан. За да не съм голословен предлагам карти от работата на Саид Наинар.

Карта на Южна Индия, на която може да се види къде е територията на Балхара

Карта на Индия, Пакистан, Афганистан, териториите на Балхара в Индия и Балх в Афганистан са щриховани

Цитирайки арабския автор Якуби Динешчандра Сирчар споделя, че държавата на Балхара опира на брега на морето: “Ya’cubi (891 AD), who locates the ingdom of Balhara, after his, conciders him the most imprtant king rulling over very extensive gold-producing country lying on the sea.” (D.Sircar, Studies in the geography of Ancient and Medieval India, Sec.ed.enl. Motilal Banarsidass, Delhi, Varnasi, Patna, 1971, c.145). Нито град Балх, нито Афганистан граничи с море, а този факт за пореден път доказва, че отъждествяването на Балх с Балхара е заблуда.

Самото значение на Balhara/Балхара няма абсолютно нищо общо с град Балх и с това на народа бахлика, няма нищо общо и с името българи. Докато бахлика идва от санскр. bahiş-извън, отвъд, изгонен, прогонен, то Balhara/Балхара не е нищо друго освен арабското предаване на индийската титла vallabharaja-любим цар, върховен цар.

Въпросната информация – фактът, че първоначално Balhara/Балхара е титла, не е нова. Данните са известни поне от 1942 година когато излиза работата на Саид Мохамед Хусаин Наинар. В тази работа е обяснено пределно ясно: “The kings of these dynasties always have for one of their titles ‘Vallabha Raja’ the Arabic form of which is Ballahra, or Balhara.” (“Arab geographers knowledge of Southern India”, Other Books, Kerala, 2011, с.142). 

Неотдавна Живко Войников също подробно обясни, че Балхара първоначално е титла на индийски монарх: “Известно е, че означава изкривена арабска транскрипция на санскритското “валлабхараджа” – господин, господар-раджа. Ибн Хордабехт в “Книга за пътищата и страните” потвърждава въпросното становище. Като изброява титлите на владетелите на света, пояснява че владетелят на Индия се титлува „балхара“ което означава, владетел на владетелите. “ЗАБЛУДАТА „БАЛХАРА“ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ, ИЛИ „КРАКАТА НА ЛЪЖАТА СА КЪСИ“

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Zabludata_Balhara.pdf

Късната поява на името Balhara/Балхара обяснява защо описалите земите на Иран, Афганистан и Индия автори Страбон, Плиний, Ариан, Руф не споменават такава географска област. Индийските автори Панини (V в.пр. Христа), Амарасимха (IV сл.Христа), Вишакхадата (VII в.сл. Христа) също не пишат за Балхара по простата причина, че названието се появава доста след тяхното време- около 1300 г. след времето на Панини и около 300 години след времето на Вишакхадата.

Уверяваме се, че името Балхара няма как да се свърже с народа ни и да бъде обявено за прототип. Отново подчертавам - то се появава и налага твърде късно: за Балхара авторът Якуби пише през 891 г., Ибн Хаукал я споменава през 975 г., Идриси посещава региона през 1154 г., а Димашки поставя Балхара в писанията си чак през 1325 г.

От друга страна, дори според приетите от казионните учени извори, българите са на балканите поне от 488 г. В такъв случай е пълен абсурд да се твърди, че появилото се 400 години по-късно име Балхара може да е прототип на българи или България. Да се внушават такива нелепи неща е и гавра с доверието на българския читател, а и деяние недостостойно за историческата наука.

Недостоверно е и определянето на афганистанския град Балх като столица на “държавата” Балхара. Според арабския автор Масуди, името на столицата на страната управлявана от балхара (vallhabaraja бел.моя) носи името Манкир: “Mānkīr became the capital of the kingdom of Balhara after the death of Korush” (Arab geographers knowledge of Southern India”, Other Books, Kerala, 2011, с.62).

Нека обобщим установеното до този момент:

Балхара е название, което се налага едва през IX век. От друга страна - за българи на Балканите се говори от V век,  а в картата на Св. Йероним България (Vulgaria) съществува на юг от Дунава още през IV век. В познатия на всички ни средновековен документ познат като “Именник” (на българските князе) се твърди, че дедите ни имат княжество от другата страна на Дунава 515 години преди княз Аспарух, т.е. II век. Сдруги думи – за българи на Балканите може да се говори около 700 години преди документирането на думата Балхара в Южна Индия.

Балхара няма нищо общо с името българи. Балхара е арабското предаване на индийската титла vallabharaja, като това е известно на научния свят поне от 78 години, т.е. не е нова информация, чиято липса през 90-те години на ХХ в. и началото на XXI век е допринесла за заблудата при изследователите определящи дедите ни като иранци.

Балхара първоначално е арабско предаване на индийска титла, която в последствие се използва като название на владетеля на страна в Южна Индия,  а дори и за самата територия, над която въпросния раджа властва.

Балхарската столица е Манкир (навярно днешния Малкед в Индия), а не град Балх в Афганистан. Балх се намира на около 2000 километра на север от държавата, чийто владетел е наричан Vallabharaja/Balhara.

Балхара не е самоназвание на народ, дори бахлика не е самоназвание, а екзоним, чийто смисъл може да се разгадае със санскр. bahiş-извън, отвъд, изгонен, прогонен. Това обяснява защо индийците са враждебно настроени към народа бахлика и пишат” бахликите са мръсотията на земята: “malam prthiviya bahikah” (A.Hiltebeitel, Rethinking the Mahabharata –A reader’s guide to Dharma king, The University of Chicago Press, Chicago/London, p.296).

Имайки предвид всички тези неща, не проумявам какво дава основание на г-н Добрев и неговите съмишленици да свързват арабското предаване на индийска титла с името на народа ни. Реално абсолютно нищо не подкрепя твърденията, че старите българи са иранци, че на територията на Афганистан е възникнала първата ни държава и т.н.

За народа бахлика се знае твърде малко, за да може ясно да се определи етническата принадлежност. Възможно е те да са амалгама от потомци на източните скити –саките и местно индийско население.

Във всеки случай не може да се твърди, че бахликите са наши предци, които са се оформили като народ край Памир и Хиндокуш по простата причина, че при нас българите не се наблюдава памиро-ферганския антропологичен тип. За индивидите от памиро-фергански тип са характерни тъмната кожа, черната коса и черни учи, големият изпъкнал нос:

“Пами́ро-ферга́нская ра́са — раса среднеазиатского Междуречья, входит в большую европеоидную расу. В эпоху бронзы памиро-ферганский тип был широко представлен на территории Средней Азии среди индоевропейского населения. В советской антропологии памиро-ферганскую расу иногда считали подтипом индо-иранской расы. Характерны: рост выше среднего, темные волосы и глаза, смуглая кожа, брахикефалия, узкий выступающий нос, сильный рост бороды и волос на теле. К памиро-ферганской расе относятся в основном таджики (главным образом горные) и узбеки. “

https://megabook.ru/article/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE-%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%20%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0

В дълбока древност част от дедите ни са се заселили в земите на Иран, Афганистан и Индия, като несъмнено са повлияли силно местното население. Над десет стари автори пишат за похода на Дионис в Индия.

Според Луций Ариан, не кой да е, а Дионис създава индийската цивилизация – Anabasis Alexandri VIII.vii. Йордан пък твърди, че гетския цар е завладял почти цяла Азия –De Origine Actibusque Getarum (47). Плиний стари локализира траките сарапари като съседи на бактрийците –Plin. HN.VI.48. На друго място същият автор, описвайки земите на запад от Индия споменава едоните –Plin.HN.VI.50, а по-късно и киконите - Plin.HN.VI.55.

Пренасянето на език и култура става от Балканите към Средна Азия, а не обратно.Балканите са прародина на дедите ни, а в Мала Азия, Средна Азия, Панония, Апенините, да не забравяме Британия и Египет и т.н. има колонии на стари балканци.Фактът, че дедите ни са обитавали Британия и Египет не ни позволява да сложим своята прародина край Нил или край Темза.

Обикновен човек може да се заблуди лесно, един любител също може да се заблуди, от грешки не са застраховани и професионалистите, въпреки, че те имат средствата и времето да извършат подробни проверки. Не е страшно човек да се обърка, страшно е когато не желае да признае това и, за да не загуби имиджа си, продължава да упорства в поддържане на заблудите.

Доста сънародници повярваха на мита за Балхара и го защитават ревностно, а така се появи още едно ненужно разделение в обществото ни – още една рана, която отслабва България.

Дами и господа историци, икономици и физици подвизаващи се в руслото на историческата наука, моля ви, не впрягайте каруцата пред коня, не ни тровете съзнанието със заблуди! Народът ни е достатъчно изстрадал, не му създавайте ненужни терзания! 

Когато тези, които искрено са вярвали, че старите българи са дошли от Балхара разберат, че са се излъгали, ще посърнат и ще се обезверят. Разочарованият, загубилият идеалите си човек е слаб и се озлобява лесно. Сега е време за лекуване и обединение, а не за пилеене на време в излишни спорове.