КОЙ ОСАКАТИ НАЙ-ВАЖНИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ?

Речта ни е богата, дори смайващо, почти неестествено богата. Ние сме способни да се изразим изключително ясно и точно, засягайки всяка тема. За всяка сфера от живота имаме особени думи. По отношение на сферата на духовното са важни: Бог, вяра, чистота, майка, баща, семейство, род, Родина, любов. Те са забележително древни, много по-древни отколкото повечето от нас смеят да предположат.

 

Има обаче и други, не по-малко древни думи, които са от голяма важност за разбиране на ранната ни история. В тях е закодирана важна информация – факто, който е добре известен на лингвистите ни, а и на тези хора, които ги контролират. Навярно това е причината определен брой ценни български думи да бъдат осакатени, или казано другояче – за тях да бъде предложена грешна етимология.

 

На пръв поглед думите са незначителни: гайда, пея, пеене, гега.Тяхната древност обаче и производните им разкриват непознати елементи от историята на българския народ. Правилният им анализ показва докъде се е простирало влиянието на дедите ни над други народи.

 

Да започнем с думата гайда, която според лингвистите ни тя е арабска. Това не е шега, нито пък е провокация, а една горчива реалност, показваща ясно нивото на науката у нас. В Български Етимологичен Речник, Т.1, с. 225 е изказано твърдението, че корените на българската дума гайда  трябва да се търсят в  арабската gajta, като проникването в езика ни е станало благодарение на турците – посредством турската дума gayda.

 

А дали на арабски gajta, означава изобщо нещо, дали при арабите гайдата е традиционен инструмент, и любовта към него е неописуемо голяма, лингвистите ни не споменават изобщо. Просто се прави едно напълно лишено от логика внушение, а това е сторено, за да се укрие неудобната истина. Става дума за това, че на испански думата гайда е гайта/gaita, т.е. думата е почти идентична с българската.

 

Испански гайдари от Галиция, изображение - Galician gaiteiros (bagpipers)

Dario Alvarez - originally posted to Flickr as HPIM8811, Vilanova dos Infantes, Celanova, Ourense, Galicia. Romería Etnográfica Raigame. 17 de Mayo de 2008.

 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Gaiteiros_em_romaria_galega.jpg/1280px-Gaiteiros_em_romaria_galega.jpg

 

В нашата историография обаче не се говори за заселване на българи в Испания. Нищо, че по епиграфските паметници на страната срещаме имената Bulgaranus, Bolgondizi, Bolgens. За скъпите ни специалисти тези имена са невидими, следователно и няма обсъждане по отношение на това кой ги е оставил на Апенинския полуостров. Дали няма да е същият народ, който е оставил селищните названия Родец, Риба, Победа, Озера, Бел, Орех, а и личното име Алдемир?

 

Ако приемем, че веси-готите, познати още като визиготи са част от гетите, които са един от основните етнически елементи на населението на ранносредновековна България, нещата си идват на мястото. Веси-готите са съюз от тракийските племена веси и гети, наречени по-късно готи. Част от тях се заселват във Франция, а друга група се установява на Иберийския полуостров. Напълно естествено е, че със себе си траките веси-готи са взели и традиционните си музикални инструменти, които са предали и на местното население. Това е логично нали?

 

Навярно, за да се потули истината, че сме местен народ, учените ни правят всичко възможно да се избегне връзката между българската дума гайда и испанската gaita. Понеже арабите с помощта на свои роднини унищожават Веси-готското (визиготското) царство в Испания и налагат своята власт в страната за дълги векове, учените ни прокарват идеята, че арабите имат своя дума gajta, която дават на испанците, а и на турците, които по-късно я налагат и на нас българите.

 

Никой не се интересува от това, че gajta, не притежава никакъв смисъл на арабски, или пък който и да е семитски език. Думата гайда си е наша, древна, а значението ѝ е пееща, възпроизвеждаща звуци. Сродни са литовската гайдис/gaydis-петел, т.е. пеещ, латвийските гаудас/gàudas-плач, гайлис/gailis-петел, т.е. пеещ, а и арийските думи гаяте/gaiyate-пея, прославям с песен, гита/gita-песен. Сродни са също староисландската geta-реч, старогалската gutu-реч, слово, глас, а и старолатинската gaudeo-радвам се.

 

Старобългарският език предлага гатати-гадая, предричам, говоря, т.е. възпроизвеждам звук, тя е сравнявана от нашите лингвисти с авестийската gaθa-песен, арийската gatha-песен и др. (Български Етимологичен Речник, T. I, c.232). Други сродни са гутал-гълъб, т.е. пеещ, гукащ, гудя-свиря на гусла. Тези наши думи, а и сродната им арийска gayate-прославям с песен, дават обяснение не само за значението на думата гайда, но и за името на гетите, което явно означава възпетите, прославените.

 

Не арабите са давали гайдата и думата за нея на други народи като испанци, турци, а в крайна сметка и българи. Точно обратното е вярно – българите, чието древно име е траки, са дали гайдата и думата за нея на испанците, а и на живеещите в Испания араби.Възможно е и стационираните в Британия тракийски легионери да са дали гайдата на островните келти.

 

Виждаме как една дума, в случая придружена и от обект – музикален инструмент, е в състояние да ни даде важна информация за влиянието, което дедите ни са оказали на други народи по време на Античността. А гайда не е единствената дума, която се явява едно от многото доказателства за балканския произход на народа ни. Отворим ли Български Етимологичен Речник, Т. V, на страница 226, ще се натъкнем на обяснението, което професионалистите дават за глагола пея.

 

Аполон Белведерски – изобр. Apollo of the Belvedere Livioandronico2013 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Apollo_of_the_Belvedere.jpg/800px-Apollo_of_the_Belvedere.jpg

Споменато е, че в миналото е правена връзка с гр. παιάν, ион. παιήων, атт. παιών, -ῶνος – пеан, химн в чест на бог Аполон, но веднага е уточнено, че в ново време това родство е отхвърлено, понеже първоначалното значение на παιήων, епитет на Аполон е “който бие”.  Тук срещаме същата абсурдна логика, която е ползвана при анализа на думата гайда. Изхожда се от вярването, че българите са пришълци на Балканите и всякаква връзка с религията на древното местно население бива отхвърляна.

 

Пренебрегват се няколко важни неща:

 

-        стблг. пѣти, поѭ означава както пея, така е възхвалявам – точно какъвто е смисъла на пеан/παιάν – химн в чест на бог Аполон.

-        формата пеан/παιάν съответства точно на старобългарската пѣниѥ-пеене, химн, а и на съвременните думи пейно-хубаво запяване, пеянка-песнопойка.

-        най-древният регистриран вариант на името на бог Аполон е ПА-Я-ВО (четене на Джон Чадуик), регистрирано е в микенски документи на около 3400 години.

Паяво (Аполон) пък съответства на стблг. пѣваниѥ-пеене, а и на пев-пеене, пейвам-пея.

-        името на Аполон не е гръцко, това е признато от повечето езиковеди, да се търси обяснение с гр. παιω-бия, е лишено от логика действие, чиято цел навярно е да отдалечи читателите от мисълта, че нашите предци са тези, които са запознали гърците с бог Аполон и химна в негова чест, като това е станало по време на късната Бронзова епоха.

 

Поредната осакатена ценна българска дума е гега. Изглежда странно тя да е от голяма важност, но видим какво старание са вложили специалистите, да ни отклонят от истината, запознаем ли се с подробностите около нея, ще се уверим, че тя е древна и свидетелства за една много древна миграция на стари балканци в Египет.

 

В Български Етимологичен Речник, Т. I, c. 235, поне по мое лично мнение, ca направени няколко опита произхода на думата да бъде укрит. Едни се опитват да я изкарат турска, други търсят връзка с румънската ghoagă-боздуган, трети я сравняват с латинската clava-боздуган. Намират се и такива, които да изкарат гега албанска заемка, която по-начало е била дако-мизийска дума, сродна на българската дума глог. Тук вече кошмарът е пълен, а усърдието на лингвистите ни, според мен е индикация, че те са знаели добре древния произход на особената българска дума гега.

 

При анализите обаче никой не посочва древноегипетската дума хега-скиптър, господар, владетел. Понеже старите египтяни си служат с образно писмо, то самата дума хега е представена от пастирска гега. Логика има – както пастирът води стадото и се грижи за него, така и владетелят трябва да се грижи за своите хора.

Египетски символи на царска власт - Drawing by Jacques de Morgan, 1895, available online copyright-free, see pdf p. 105 - Drawing by Jacques de Morgan, 1895 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e3/Hor_Awibre_Scepters.png

 

Проблемът в случая е това, че хората въвели думата хега-гега в староегипетския, са сторили това през 4-то хилядолетие пр. Христа, т.е. преди около 5500 години. А по това време, според поддръжниците на официалните теории, нашите предци са разпъвали примитивни юрти някъде из Средна Азия.

 

И тук, както при гайда и пеене има укрита информация. Вече около един век се знае, че създателите на първите три египетски династии са хора, нямащи нищо общо с местното население на страната. Представителите на ранната аристокрация се отличават ярко от типичните обитатели на Северна Африка с едрият си ръст, светла кожа и рижа, кестенява коса.

 

Неотдавна генетиката пък представи убедителни доказателства, че в дълбока древност обитателите на Египет са хора, носещи гени типични за европейските народи, а и тези народи, които населяват Мала Азия. Тя е дом на траките фриги, халиби, витини, бебрики, бюснеи, мариандини, меони, а и мизите, които по време на ранното Средновековие носят името българи.

 

Изводът е ясен нали? Не е никак трудно да се разбере кой е дал важен импулс в развитието на египетската цивилизация, но, за да се осъзнае това, трябва да се излезе от дълбокия, кален коловоз на казионната история.

 

Излиза, че най-голямото богатство на народа ни е езика. Враговете лесно могат да избият благородническата прослойка, лесно могат да изгорят книжнината си съдържаща сведения за деянията на предците ни. Могат да се заличат дори цели селища – съдбата на Севтополис е доказателство за това. Езикът обаче остава, закодираните в него тайни остават, защото и носителите са много, а и предани на традициите на по-старите поколения.

 

Питам се – защо наши учени са участвали в ощетяването на народа ни, защо е било нужно да се взема страната на чужденците, а в някои случаи и страната на враговете на народа ни. Малко ли са били страданията на нашите предци, та и споменът за тях е трябвало да бъде изтрит. Дано Господ да прости на специалистите участвали в укриването на истината за произхода на българите! Не съм сигурен обаче дали идните поколения ще са сходни да простят.