Показват се публикациите с етикет гайда. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет гайда. Показване на всички публикации

30.01.2021 г.

КОЙ ОСАКАТИ НАЙ-ВАЖНИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ?

Речта ни е богата, дори смайващо, почти неестествено богата. Ние сме способни да се изразим изключително ясно и точно, засягайки всяка тема. За всяка сфера от живота имаме особени думи. По отношение на сферата на духовното са важни: Бог, вяра, чистота, майка, баща, семейство, род, Родина, любов. Те са забележително древни, много по-древни отколкото повечето от нас смеят да предположат.

 

Има обаче и други, не по-малко древни думи, които са от голяма важност за разбиране на ранната ни история. В тях е закодирана важна информация – факто, който е добре известен на лингвистите ни, а и на тези хора, които ги контролират. Навярно това е причината определен брой ценни български думи да бъдат осакатени, или казано другояче – за тях да бъде предложена грешна етимология.

 

На пръв поглед думите са незначителни: гайда, пея, пеене, гега.Тяхната древност обаче и производните им разкриват непознати елементи от историята на българския народ. Правилният им анализ показва докъде се е простирало влиянието на дедите ни над други народи.

 

Да започнем с думата гайда, която според лингвистите ни тя е арабска. Това не е шега, нито пък е провокация, а една горчива реалност, показваща ясно нивото на науката у нас. В Български Етимологичен Речник, Т.1, с. 225 е изказано твърдението, че корените на българската дума гайда  трябва да се търсят в  арабската gajta, като проникването в езика ни е станало благодарение на турците – посредством турската дума gayda.

 

А дали на арабски gajta, означава изобщо нещо, дали при арабите гайдата е традиционен инструмент, и любовта към него е неописуемо голяма, лингвистите ни не споменават изобщо. Просто се прави едно напълно лишено от логика внушение, а това е сторено, за да се укрие неудобната истина. Става дума за това, че на испански думата гайда е гайта/gaita, т.е. думата е почти идентична с българската.

 


Испански гайдари от Галиция, изображение - Galician gaiteiros (bagpipers)

Dario Alvarez - originally posted to Flickr as HPIM8811, Vilanova dos InfantesCelanovaOurenseGalicia. Romería Etnográfica Raigame. 17 de Mayo de 2008.

 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Gaiteiros_em_romaria_galega.jpg/1280px-Gaiteiros_em_romaria_galega.jpg

 

В нашата историография обаче не се говори за заселване на българи в Испания. Нищо, че по епиграфските паметници на страната срещаме имената Bulgaranus, Bolgondizi, Bolgens. За скъпите ни специалисти тези имена са невидими, следователно и няма обсъждане по отношение на това кой ги е оставил на Апенинския полуостров. Дали няма да е същият народ, който е оставил селищните названия Родец, Риба, Победа, Озера, Бел, Орех, а и личното име Алдемир?

 

Ако приемем, че веси-готите, познати още като визиготи са част от гетите, които са един от основните етнически елементи на населението на ранносредновековна България, нещата си идват на мястото. Веси-готите са съюз от тракийските племена веси и гети, наречени по-късно готи. Част от тях се заселват във Франция, а друга група се установява на Иберийския полуостров. Напълно естествено е, че със себе си траките веси-готи са взели и традиционните си музикални инструменти, които са предали и на местното население. Това е логично нали?

 

Навярно, за да се потули истината, че сме местен народ, учените ни правят всичко възможно да се избегне връзката между българската дума гайда и испанската gaita. Понеже арабите с помощта на свои роднини унищожават Веси-готското (визиготското) царство в Испания и налагат своята власт в страната за дълги векове, учените ни прокарват идеята, че арабите имат своя дума gajta, която дават на испанците, а и на турците, които по-късно я налагат и на нас българите.

 

Никой не се интересува от това, че gajta, не притежава никакъв смисъл на арабски, или пък който и да е семитски език. Думата гайда си е наша, древна, а значението ѝ е пееща, възпроизвеждаща звуци. Сродни са литовската гайдис/gaydis-петел, т.е. пеещ, латвийските гаудас/gàudas-плач, гайлис/gailis-петел, т.е. пеещ, а и арийските думи гаяте/gaiyate-пея, прославям с песен, гита/gita-песен. Сродни са също староисландската geta-реч, старогалската gutu-реч, слово, глас, а и старолатинската gaudeo-радвам се.

 

Старобългарският език предлага гатати-гадая, предричам, говоря, т.е. възпроизвеждам звук, тя е сравнявана от нашите лингвисти с авестийската gaθa-песен, арийската gatha-песен и др. (Български Етимологичен Речник, T. I, c.232). Други сродни са гутал-гълъб, т.е. пеещ, гукащ, гудя-свиря на гусла. Тези наши думи, а и сродната им арийска gayate-прославям с песен, дават обяснение не само за значението на думата гайда, но и за името на гетите, което явно означава възпетите, прославените.

 

Не арабите са давали гайдата и думата за нея на други народи като испанци, турци, а в крайна сметка и българи. Точно обратното е вярно – българите, чието древно име е траки, са дали гайдата и думата за нея на испанците, а и на живеещите в Испания араби.Възможно е и стационираните в Британия тракийски легионери да са дали гайдата на островните келти.

 

Виждаме как една дума, в случая придружена и от обект – музикален инструмент, е в състояние да ни даде важна информация за влиянието, което дедите ни са оказали на други народи по време на Античността. А гайда не е единствената дума, която се явява едно от многото доказателства за балканския произход на народа ни. Отворим ли Български Етимологичен Речник, Т. V, на страница 226, ще се натъкнем на обяснението, което професионалистите дават за глагола пея.

 


Аполон Белведерски – изобр. Apollo of the Belvedere Livioandronico2013 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Apollo_of_the_Belvedere.jpg/800px-Apollo_of_the_Belvedere.jpg


Споменато е, че в миналото е правена връзка с гр. παιάν, ион. παιήων, атт. παιών, -ῶνος пеан, химн в чест на бог Аполон, но веднага е уточнено, че в ново време това родство е отхвърлено, понеже първоначалното значение на παιήων, епитет на Аполон е “който бие”.  Тук срещаме същата абсурдна логика, която е ползвана при анализа на думата гайда. Изхожда се от вярването, че българите са пришълци на Балканите и всякаква връзка с религията на древното местно население бива отхвърляна.

 

Пренебрегват се няколко важни неща:

 

-        стблг. пѣти, поѭ означава както пея, така е възхвалявам – точно какъвто е смисъла на пеан/παιάν – химн в чест на бог Аполон.

-        формата пеан/παιάν съответства точно на старобългарската пѣниѥ-пеене, химн, а и на съвременните думи пейно-хубаво запяване, пеянка-песнопойка.

-        най-древният регистриран вариант на името на бог Аполон е ПА-Я-ВО (четене на Джон Чадуик), регистрирано е в микенски документи на около 3400 години.

Паяво (Аполон) пък съответства на стблг. пѣваниѥ-пеене, а и на пев-пеене, пейвам-пея.

-        името на Аполон не е гръцко, това е признато от повечето езиковеди, да се търси обяснение с гр. παιω-бия, е лишено от логика действие, чиято цел навярно е да отдалечи читателите от мисълта, че нашите предци са тези, които са запознали гърците с бог Аполон и химна в негова чест, като това е станало по време на късната Бронзова епоха.

 

Поредната осакатена ценна българска дума е гега. Изглежда странно тя да е от голяма важност, но видим какво старание са вложили специалистите, да ни отклонят от истината, запознаем ли се с подробностите около нея, ще се уверим, че тя е древна и свидетелства за една много древна миграция на стари балканци в Египет.

 

В Български Етимологичен Речник, Т. I, c. 235, поне по мое лично мнение, ca направени няколко опита произхода на думата да бъде укрит. Едни се опитват да я изкарат турска, други търсят връзка с румънската ghoagă-боздуган, трети я сравняват с латинската clava-боздуган. Намират се и такива, които да изкарат гега албанска заемка, която по-начало е била дако-мизийска дума, сродна на българската дума глог. Тук вече кошмарът е пълен, а усърдието на лингвистите ни, според мен е индикация, че те са знаели добре древния произход на особената българска дума гега.

 

При анализите обаче никой не посочва древноегипетската дума хега-скиптър, господар, владетел. Понеже старите египтяни си служат с образно писмо, то самата дума хега е представена от пастирска гега. Логика има – както пастирът води стадото и се грижи за него, така и владетелят трябва да се грижи за своите хора.



Египетски символи на царска власт - Drawing by Jacques de Morgan, 1895, available online copyright-free, see pdf p. 105 - Drawing by Jacques de Morgan, 1895 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e3/Hor_Awibre_Scepters.png

 

Проблемът в случая е това, че хората въвели думата хега-гега в староегипетския, са сторили това през 4-то хилядолетие пр. Христа, т.е. преди около 5500 години. А по това време, според поддръжниците на официалните теории, нашите предци са разпъвали примитивни юрти някъде из Средна Азия.

 

И тук, както при гайда и пеене има укрита информация. Вече около един век се знае, че създателите на първите три египетски династии са хора, нямащи нищо общо с местното население на страната. Представителите на ранната аристокрация се отличават ярко от типичните обитатели на Северна Африка с едрият си ръст, светла кожа и рижа, кестенява коса.

 

Неотдавна генетиката пък представи убедителни доказателства, че в дълбока древност обитателите на Египет са хора, носещи гени типични за европейските народи, а и тези народи, които населяват Мала Азия. Тя е дом на траките фриги, халиби, витини, бебрики, бюснеи, мариандини, меони, а и мизите, които по време на ранното Средновековие носят името българи.

 

Изводът е ясен нали? Не е никак трудно да се разбере кой е дал важен импулс в развитието на египетската цивилизация, но, за да се осъзнае това, трябва да се излезе от дълбокия, кален коловоз на казионната история.

 

Излиза, че най-голямото богатство на народа ни е езика. Враговете лесно могат да избият благородническата прослойка, лесно могат да изгорят книжнината си съдържаща сведения за деянията на предците ни. Могат да се заличат дори цели селища – съдбата на Севтополис е доказателство за това. Езикът обаче остава, закодираните в него тайни остават, защото и носителите са много, а и предани на традициите на по-старите поколения.

 

Питам се – защо наши учени са участвали в ощетяването на народа ни, защо е било нужно да се взема страната на чужденците, а в някои случаи и страната на враговете на народа ни. Малко ли са били страданията на нашите предци, та и споменът за тях е трябвало да бъде изтрит. Дано Господ да прости на специалистите участвали в укриването на истината за произхода на българите! Не съм сигурен обаче дали идните поколения ще са сходни да простят.

5.07.2013 г.

ПРОИЗХОДЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ГАЙДА

Родопите знаят много магии, една от тях е гайдата. Който е бил по съборите и надсвирванията никога няма да забрави преживянато. Звученето на особения музикален инструмент е уникално. То докосва душата и пробужда у човека чувства и спомени за отдавна отминали събития...Разбира се гайдата не е известна само в Южна България, има я по цялата ни територия. Нейни майстори се срещат в Добруджа, Пиринско и други места.



Дълго време съм се чудил кога се е появила гайдата по земите ни. Първоначално си мислех, че е дедите ни са я взели от келтите, които се установяват в Южна Тракия между III и II век преди Христа. Все пак трудно можем да си представим Шотландия без карираните дрехи, уискито и гайдите...След време обаче разбрах, че особеният музикален инструмент не е създаден в Британия. Ирландски и шотландски приятели ми казаха, че гайдата е донесена от римски легионери в земите им.


                           http://www.highlandsafaris.net/assets/images/tc-hgahs/bagpipe-playing.jpg

По-нататъшни проучвания показаха, че във Британия са били стационирани доста хора от нашите земи. Траки, даки и сармати са подсилвали римските легиони векове наред. Намерени са даже тракийски надгробни камъни, посвещения на тракийски войници и т.н. Легендарният замък Камелот от преданието за крал Артур е фактически тракйска казарма в Камулодунум. Там е намерен надпис споменаващ роденият в Сердика (София) Лонгин Сдапезе.

Това са интересни подробности, но те не доказват, че траки са въвели гайдата в земите на келтите. Все пак римляните стационират и други народи в Британия.
Като пример могат да се посочат испанците. В Кондеркум са били квартирувани войници от Астурия, Испания...а гайдата е добре познат инструмент в тази страна.

На испански гайда е гайта – дума почти идентична с нашата. Познати са гайта галега, гайта астуриана, гайта навара, гайта трансмонтана и др. Дори при португалците названието е същото. Срещат се имената гайта, гайта мирандеса, гайта де фолес... Прилика в названието показва и уелската дума pipgod-гайда.

След разговори с различни лингвисти разбрах, че гайта и пипгод нямат обяснение в испанския, португалския и уелския език...т.е. този, който е въвел музикалният инструмент в тези държави е дал и името му на местното население. За жалост не успях да намеря информация в кога точно гайдата е станала популярна в земите на Уелс, Испания и Португалия. Повечето хора, до които се допитах смятаха, че това е станало през Средновековието.

Узнавайки това любопитството ми започна да нараства. Реших да проверя как стои въпроса в България. Тук обаче мненията бяха твърде различни. Едни смятаха, че гайдата идва от Индия, други вярваха, че персите са я въвели в Европа, а имаше и такива, които твърдяха, че арабите, или турците  са нейните изобретатели. Действително гайда на турски е гайда-gayda, но смисъл на турски няма. Освен това този особен музикален инструмент не притежава такава популярност при турци и араби както у нас. Иранци, пащуни и индийци познават гайдата, но там тя не се среща в цялата територия (както у нас), а само в изолирани региони.

В Индия  гайдата е наречена машак, мешек. Същите думи се ползват в Северен Афганистан и Пакистан. Значението на машак, мешек е мешка, мях. Думата мешка обаче не е само индийска, сродни на нея се срещат в литовски, латвийски, старопрусийски, руски, украински, полски, чешки, немски...

Тези данни не ни позволяват да разберем дали индийците са разпространили гайдата в Азия, а после чрез посредници тя да е популяризирана и в Европа.
Нужно е да погледнем назад във времето и да видим къде са засвидетелствани най-древните гайди.

В работата си “The Hittites” с. 202,  O.R. Gourney споменава за изображения на гайди по каменните фризове от Кара Тепе. Поне до този момент това са най-древните изображения на особеният музикален инструмент. За жалост до нас не е достигнала хетската дума за гайда, или мях, мешка, музика.




Знаем обаче нещо друго, а именно това, че съюзници на хетите са тракийските племена дардани и мизите наречени по-късно българи. Кара Тепе се намира на територията на фригите, които асирийците назовават мушки (мизи). В Стария Завет, наред с хетите (хетейци) се споменават и фриги (ферезейци) – Битие, 15-20, Изход-3-17, Исус Навиев-12-8...

Траките са известни като народ, който има много музикални инструменти. Най-известни са лирата, китарата, кавала. Друг типичен тракийски инструмент е така наречения от гърците салпингс омобоя, за който се смята, че е подобен на днешната гайда (В.Лозанова, Енциклопедия Древна Тракия и Траките, Музикални инструменти).

След като имаме сведения, че траките познават гайдата през първото хилядолетие преди Христа, ние получаваме индикация, че предците ни са тези, които са разпространили този музикален инструмент. За тракийско културно влияние сред индийците споменава Луций Ариан. Той твърди, че Дионис е създателят на цивилизацията в Индия.

Тракийското присъствие в Британия е засвидетелствано от редица надписи. Освен надгробният камък на роденият в Сердика Лонгин Сдапезе, са запазени и посвещения  и др. паметници в Colchester, Caerleon,  Cirencester, Birdoswald, Gloucester, Moresby, Wroxeter.

Траки е имало и в Испания. В древността се е вярвало, че името на Пиринеите идва от Пирена – дъщеря на цар Бебрик. В Античността е познат и тракийски цар Пириней – (Lempriere’s Classical Dictionary, 1994,  p. 576-577).  Преди 2000 години Страбон съобщава за испанският град Зелис, чието име е сродно на мизийския Зелея. И двете названия могат да се обяснят със стблг. зелие зеленина. Страбон съобщава и за планиската област Карпетания и племето карпетани. В Тракия пък има планина Карпати, чието име е обяснимо с блг. карпа-скала, а и племе корпили. Друг паралел между Тракия и Испания са реките Ибър и Иберус, а също Абдера в Испания и Абдера в Тракия.

За тракийското присъствие в Мала Азия не е нужно да се говори много. Там са живели тракийските племена фриги, витини, меони, мейони, бебрики, халиби, бюснеи, а и мизите наречени в по-късни времена с името българи...

Траките са повлияли и арабите. Херодот разказва за арабският култ към тракийският бог Дионис – История, 3.8. Един друг автор – Плутарх съобщава, че арабите бръснат косата си и оставят кика ...както правят абантите, а и мизите (наречени по-късно българи).

Нека разгледаме данните, с които разполагаме:

1. Знаем, че траките са познавали гайдата още в Античността;

2. Най-древното изображение на гайда е от регион обитаван от траки;

3. Траките са известни като народ имащ много музикални инструменти, траките са и тези, които дават музика на гърците;

4. В земите, в които гайдата се среща имало тракийско присъствие; 


Какво е значението на гайда обаче, среща ли се то в тракийския език? Не можем да очакваме, че една дума от първото хиляделетие преди Христа ще се запази напълно непроменена до наше време. Смятам, че думата гайда и сродна на гъдулка, гусла и се обяснява със стблг. ст.ч.сл.гонсти, годенти, годьно, гудение, гудба, гудецсвиря, правя музика, весело, свирене, музика, музикант. Тези думи обясняват и тракийското племенно име гети.

Гети разбира се не означава гайдари, свирачи, а по-скоро възпети, прославени с песен. Не случайно Херодот нарича гетите най-храбрият тракийски народ. Те не прекланят глава пред никого. Репутацията им на непобедими бойци е била толкова голяма, че в древността на богът на войната Марс е даден гетски произход ( Iordanes, De Origine Actibusque Getarum, V-40).

Същите тези гети в съюз с роднините си мизите наречени още българи, прогонват римските колонисти от Тракия и освобождават своите подтиснати братя през 681 година...Без смелостта на гетите, днес нас нямаше да ни има, щяхме да сме гърко, или латиноговорящо население без спомен за славното си минало…

Когато слушате мелодията на гайдата помнете, че тя е създадена от народ, който не е търпял подтисничество и тирания, народ, за който свободата е била равностойна на живот. За да имаме право да се наречем наследници на храбрите траки, ние трябва да заслужим това с поведението си. Те оцеляха защото съумяха да постигнат обединение, а и защото следваха целите си неотклонно. Съдбата помага само на смелите...




 Използвана литература:

1. F. M. Collinson The Bagpipe: The History of a Musical Instrument
2. S. Dando-Collins, Legions of Rome: The definitive history of every Roman legion
3. В.Лозанова, Музика и музикални инструменти, Енциклопедия Древна Тракия и Траките