ОТ СЕВЕРНА ЕВРОПА ЛИ ДОЙДОХА ТРАКИТЕ – ИЗОБЛИЧЕНИЕ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ

Малко хора знаят какви спекулации са правени относно характера на тракийския език. До към края на XIX в. речта на траките е била смятана за иранска. (Това не е сторено произволно, защото Орфеевите думи бала – бял, дама – дом, сама – сам, тата – тате, уда – вода и др., са идентични на санскр. и авест. бала, дама, сама, тата, уда и др).Благодарение на немския лингвист Август Фик тази заблуда е поправена.

 

Съществувало е и виждане, че езика на Орфей ще да е бил смесица на етрускоиден език с ирански. За кратко време бива приета и хипотезата на Паул Кречмер, че е имало някаква “индогермано-рето-тиренска езикова общност”, че прародината на говорещите индоевропейски езици е била в северна и средна Германия, а пък рето-тиренците и пеласгите са живели на югоизток от тях… (Георгиев, 1977, с.7, с.159, с.160).

 

Бойна брадва намерена в Северна Европа (по Ill.O.Montelius), орнаментите се срещат в Тракия още от Неолита

Тези заблуди също са преодолени, но не са единствените. Има още едно упорито, но отново погрешно виждане за характера на тракийския език. Една малка група учени прави опит да идентифицира речта на Орфей и Залмоксис с тази на балтийските народи. Акад. Иван Дуриданов смята че: ” …тоя език (тракийският бел. авт.) стои в най-близки родствени връзки с балтийските…”(Дуриданов, 1976, с. 13). Друго, малко по-нюансирано изказване на този учен е следното: ”Преди всичко прави впечатление големият брой тракийско-балтийски (респ. тракийско-балтославянски) успоредици” (Дуриданов, 1976, с.128).

 

Няма спор, че акад. Дуриданов е допринесъл много за обогатяването на тракийската ономастика. Човекът заслужава уважение за труда си, но за жалост заслужава и критика. Тя не засяга толкова капацитетът му на учен, колкото послушното следване на една отдавна положена тенденция – да се направи всичко възможно да се отрече, че българския се е появил и развил на Балканите, и е продължение на тракийския.

 

Не знаем какво му е било на главата на акад. Дуриданов, не знаем дали е имало силен натиск от страна на властимащите и колегите, а и до кога е продължило това. Имайки предвид агресивното поведение на някои представители на българската наука днес, то преди петдесетина и повече години, тези, които са казвали истината, със сигурност са били нападани и притискани доста сериозно.

 

Държейки сметка с тези неща, нека не бъдем прекалено строги към хората, чийто живот ние не познаваме. Въздържайки се от твърде сурова критика, все пак трябва да споменем това, което е нередно, защото то е и вредно. Ние трябва да знаем истината за древността на нашия език, а с това и истината за нашия произход и заслугите на предците ни в изграждането на културата на много други народи.

 

Ще дам конкретни примери на неадекватен анализ от страна на акад. Дуриданов, опитващ се да постави неоправдана по мое виждане по-голяма близост между тракийския и балтийските езици. В труда си от 1976 г. нашият учен разглежда различни тракийски топоними:

 

“Вatkunion (у византийски автори) – крепост в Tракия, в северните подножия на Родопите при с. Баткун, Пазарджишко. Една гориста местност северно от с. Скравена, Ботевградско, до Преображенския манастир също е наричана Баткун. Точно съответствие намираме в балтийските езици: жемаитски (от XVI в.) МИ Баткуны,  литовски Ваtkunų káimas, т. е. 'селото на Баткуни'., първоначално родово име от лит. ЛИ Batkūnas.” (Дуриданов, 1976, с. 32).

 

Така представено излиза, че названията Баткун са само наследени от времето на траките. Реално най-важното е пропуснато, а то е – има ли Баткун балтийска етимология или не? Такава не е представена изобщо. Само паралели не доказват родство, едно название в дадена територия може да е наложено от чужденци, преселници от друг регион.

 

Трябвало е да бъде споменато българското лично име Баткун, което идва от българската дума батко – по-голям брат (Заимов, 1994, с.12). Поне от 1952 г. е добре известно, че нашата дума бате, батко е много древна и нейният архаичен вариант се среща в минойската дума за цар *bӑt(t)a = βάτος. При нейния анализ са предложени българските думи бате, батьо, батко и др. (Георгиев, 1952, с. 53). Дума с корен *bӑt(t)a и значение бате, батко в балтийските езици няма. Проверка може да се направи в българския етимологичен речник (БЕР, т. I, с. 36 – 37).

 

Не само коренът бат, но и наставката -ун са типичи за българските имена. Пример може да се даде с Балун, Белун, Владун, Дарун, Добрун, Радун (Заимов, 1994, с. 13, c.18, c.53, c.80, c.90, c.188). Тези данни показват, че сравнението на Баткун със сходни по звучене названия от балтийската ономастика е неиздържано, а и подвеждащо.

 

И на друго място се натъкваме на странната логика на акад. Дуриданов. Той разглежда имената на различни древни селища с елемент бергас (bergas) – “височина, бряг, планина”. Те са: Berge, Bergepolis, Bergule, Bergison, а при тълкуването не е дадена нито литовска, нито латвийска дума. Предложена е стблг. брѣгъ – бряг, високо място, а и ствиснем. Berg – планина (Дуриданов, 1976, с. 32).

 

В случая има няколко важни подробности: древната форма на стблг. брѣгъ е *bergъ (БЕР, т. I, с.84). Вижда се, че говорим за форма, която е идентична с тази от езика на Орфей, вижда се и, че няма близка балтийска дума. Латвийските сродни думи са: stāvums, kalns, krastā. А пък литовските са: statumas, kalva, krantas.

 

Оръжия на северните траки, съседи на балтийските народи (изобр. Дж. Пиранези)

Другата важна подробност е, че съществуват още тракийски селищни названия с елемент притежаващ значение бряг, височина. Те са споменати в труда на Прокопий Цезарийски: Бреге-дава, Бор-брега (Proc. Aed, IV.iv.). Важното в случая е това, че се касае за късния тракийски – този, който е документиран близо век преди времето на Аспарух. С други думи: налице е това, което трябва да очакваме: *bergъ става брѣгъ.

 

За две други сродни имена споменава Вилхелм Томашек и те са Брагулос, Баргулум (Tom.II.2.52). Като сродно лично име Томашек предлага тракийското Бергайос (Tom.II.2.59). Интересно е и това, че там където е била древната крепост Баргала, днес срещаме българското название Брегалница. А пък вариацията в корените берг-, барг- отразява едно особено явление в българския език – екането и якането. Някои българи казват хляб, мляко, обяд, а други хлеб, млеко, обед.

 

Акад. Вл. Георгиев признава, че тази особеност на нашия език се среща и в речта на траките (Георгиев, 1977, с. 251 – 252). Подобно разделение на диалектите на екавски и якавски не присъства изобщо нито в литовския, нито в латвийския, или жемаитския, старопрусийския. Това, че екането и якането се среща в тракийски и български би трябвало да е известно на акад. Дуриданов, защото неговият колега акад. Георгиев пише и по-рано по въпроса – през 1957 г. (Георгиев, 1957, с.66).

 

Да продължим с пропуските на нашия учен. При анализа на споменатия от Прокопий тракийски топоним Rhakúle, се предлагат литовското речно име Rākija, селищното име Rakavos kaimas и др., които са обясними с лит. rákti, ra(n)kú – изравям, латв. rakt, rúoku – копая. Изказва се твърдението, че Ракуле/Rhakule означава ‘ровина, ровище’ (Дуриданов, 1976, с.46).

 

Като цяло тълкуването е правилно, но е пропусната старобългарската дума рака – гроб, гробница. А тя също дава обяснение на Ракуле/Rhakule – ровище, защото гробът е ров, нещо изровено, изкопано.  Смятам, че е сродна и думата ракла – сандък, шкаф в стена, долап, т.е. нещо кухо. Има и диалектна дума ракле – ковчег, тя спада към Банатските говори и се явява най-добрия вариант за тълкуването на древния тракийски топоним Ракуле/Rhakule.

 

Сега обаче се сблъскваме с нещо, което обяснява и поведението на акад. Дуриданов. Негови колеги езиковеди определят стблг. рака, а и ракла, ракле като заемки в българския. Смята се, че думата рака е латинска по произход, но с германско посредничество е навлязла в нашата реч. За сродната дума на рака, а именно раковина, т.е. нещо кухо, се твърди, че е заета от руски. За друга сродна дума на стблг. рака, а именно рак – водно животно, се казва, че няма сигурна етимология, макар да се споменава виждането на Ильнский за родството на рак с лит. rákti (БЕР, т. VI, с. 165 – c. 171).

 

Предложението на Ильнский за родството на рак с лит. rákti е правилно. Рак означава животно, което рови, защото раците наистина ровят и копаят дупки в бреговете на реките, които обитават.  Друга сродна дума е рънкам – ровя, а тя има носовка, съпоставима на лит. ra(n)kú – изравям. Това е известно на съставителите на БЕР, но информацията е игнорирана, навярно под натиск на определени хора. Виждаме, че тракийския топоним Ракуле/Rhakule може да се обясни на български език, но са хвърлени доста усилия определени наши думи да бъдат изкарани заети от чужда реч.

 

Фрапиращ пример за странен пропуск намираме при анализа на тракийското селищно име Uscu-dama. Балтийска сродна дума няма, посочена е староинд. dhaman, но нейното значение е представено завоалирано: ‘заселище, място за заселване’. Стинд. dhaman притежава и форма dhama, която съответства точно на българската дом, но това не е посочено от нашия академик (Дуриданов, 1976, с.74).

 

Друг сериозен пропуск намираме при анализа на тракийското речно име Athrys, Ieterus. Нашият учен правилно го извежда от корен *etro-, а и правилно го съпоставя на латв. atrs – бърз, ствиснем. atar – бърз (Дуриданов, 1976, с.76), но са пропуснати стблг. ѩдръ – бърз и уѩдрити – бързам. Това е наистина много странно, защото още в края на XIX  Вилхелм Томашек предлага ѩдръ – бърз при анализа на въпросното тракийско речно име (Tom II.2.92). Не мисля, че акад. Дуриданов не е познавал старобългарския добре, или, че не е познавал труда на Томашек. Явно и тук може да се говори за извършен натиск над нашия учен.

 

Можем да продължим с анализа на трак. Алаи-брия (Alaai-bria), там е предложен лит. глаг. aleti – “залят съм от вода” (Дуриданов, 1976, с. 72). Хубаво, но в речника на Фасмер, лит. líeju, líeti са представени като сродни на лиѭ, лиꙗти – лея, изливам стблг. Надали нашият учен не е знаел и за този паралел.

 

Друг пример с пропуск на българската успоредица присъства в анализа на Капи-стурия (Kapi-sturia). Там за елемента кап- се предлагат латв. kāpa, kāpe ‘дълга планинска ивица, дюна, склон, лит. kopá “пясъчен хълм, дюна”  (Дуриданов, 1976, с.76). И отново в добре познатият на нашите учени речник на Фасмер като сродни на копа – купчина, копа сено и т.н., са посочени латв. kāра, kāре и лит.  kõроs – дюни, хълмове. Връзката между блг. копа и лит.  kõроs, латв. kāра, kāре са посочени ясно и в нашия етимологичен речник (БЕР. т. II, с.607 – 608).

 

Има и друг странен способ, който е помогнал да се замъгли истината. На определени тракийски думи се дава произволно такова значение, което да пасне на балтийска дума. Пример може да се даде с анализа на трак. селищно име Пале (Palae). Предлагат се лит. pālios ‘голямо блато, мочурище’ мн.ч, латв. palas, pali ‘блатисти брегове на езеро’ и др. (Дуриданов, 1976, с.78). Тракийските думи за блато обаче са балта и белте, намираме ги в селищните названия Ди-балтум и Белте.

 

Ползващият сведения на Латте и Креватин, В. Нерознак тълкува трак. топоним Δέ-βελτος, като *bolto – блато [Нерознак, 1978, с. 140 – 141]. Тракийското селищно название е известно и под формата Di-baltum [Am. Marc. 31. 8. 9]. Най-важното в случая е това, че разполагаме със сведението на Плиний Стари, който твърди, че града се намира в близост до блато: Develcon cum stagno quod nunc Deultum vocatur [Plin. IV. 45]. Това доказва, че има пълно основание елементът балта да бъде тълкуван като блато.

 

Тракийският топоним Пале означава поле, a за древната форма на поле се смята, че е била *palje (БЕР, т. V, c.495). Повече от ясно е, че Пале означава поле, но думата поле се среща в голям брой съвременни български топоними: Дълго Поле, Овче Поле, Ясно Поле, Черно Поле. Трудно да се обясни защо щом тракийския няма нищо общо с българския, определени основни думи са идентични.

 

Могат да се дадат още много примери, но и с представените тук става ясно, че няма как да се говори за това, че тракийския е по-близък до балтийския. Това е само едно голо твърдение, внушение, което просто няма как да бъде доказано, защото фактите показват съвсем различна картина.

 

По-издържано е да се каже, че българския език се явява развита форма на тракийския, и, че във времето, когато дедите ни са наричани траки, посредством преселенията си, те са успели да повлияят много народи, като балтийските например.

 

Карта показваща пътя на траките към Балтийския регион

Ето защо има голям брой близки думи между тракийски и литовски, латвийски. Ето защо има голям брой близки думи между български, литовски, латвийски.

 

Предлагам кратко сравнение на балтийски и български думи, които са ползвани при тълкуването на тракийски глоси, топоними и т.н. Близостта между българските и литовските думи в някои случаи е удивителна:

 

аš - аз

аštrus -остър

vairus - врътѣти - въртя

beržas – брѣза - бреза

dúmas – дымъ - дим

virti- вьрѣти -вря, извирам

kopa - копа-купчина

giriá-гора-планина

keršas – чрьнъ-черен

kupselis - купче, хълмче – коупъ-куп, купчина

úpe -вапа - вода, блатиста вода

rákti – рака-изкоп, яма, ров

skalbti-бухам (пране) - клопотъ-грохот, шум

skaplis- скопити-скопявам, режа, отсичам

spindus- свѧнтъ-свят

šviteti -свитати-светя, блестя

tarpas – трапъ-трап, яма

vejú-вити-вия, извивам

žveris- звѣръ-звяр

bruzas - бръзъ-бърз

bebrus - бобър

keturi - четири

žеme - земя

súnus – сынъ - син

udra - видра

rudas – руд - червен, риж

 

Не траките са дошли от Северна Европа, а е точно обратното – траките са тези, които разпространявайки организираното земеделие стигат чак до северните части на континента ни. В Балтийския регион Неолита започва доста по-късно, отколкото на Балканите, това се знае от учени като Мария Гимбутас и др. Тя смята обаче, че първите земеделци идват в земите на Латвия, Литва и т.н. от Централна Европа.

 

Това е напълно нормално, защото Карпатите са една сериозна бариера за древните балкански земеделци. Те първо са тръгнали на запад, установили са се в земите на Унгария и околните области, а по-късно са продължили своята експанзия на север, за да попаднат в Балтийския регион около 2000 години след потеглянето на първите преселници от Тракия. Това ни казва логиката, това ни казват и фактите.

 

Тракийското културно и езиково влияние над балтийските народи е поредния медал, който трябва да се закичи на нашите предци. За да намерим архаични елементи на речта ни, ние трябва да се запознаем с литовски, латвийски, старопруски. Истината за делата на дедите ни има потенциала да доведе днес до нови политически и икономически връзки – нещо, от което винаги има полза.