ОТ СЕВЕРНА ЕВРОПА ЛИ ДОЙДОХА ТРАКИТЕ – ИЗОБЛИЧЕНИЕ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ

Малко хора знаят какви спекулации са правени относно характера на тракийския език. До към края на XIX в. речта на траките е била смятана за иранска. (Това не е сторено произволно, защото Орфеевите думи бала – бял, дама – дом, сама – сам, тата – тате, уда – вода и др., са идентични на санскр. и авест. бала, дама, сама, тата, уда и др).Благодарение на немския лингвист Август Фик тази заблуда е поправена.

 

Съществувало е и виждане, че езика на Орфей ще да е бил смесица на етрускоиден език с ирански. За кратко време бива приета и хипотезата на Паул Кречмер, че е имало някаква “индогермано-рето-тиренска езикова общност”, че прародината на говорещите индоевропейски езици е била в северна и средна Германия, а пък рето-тиренците и пеласгите са живели на югоизток от тях… (Георгиев, 1977, с.7, с.159, с.160).

 

Бойна брадва намерена в Северна Европа (по Ill.O.Montelius), орнаментите се срещат в Тракия още от Неолита

Тези заблуди също са преодолени, но не са единствените. Има още едно упорито, но отново погрешно виждане за характера на тракийския език. Една малка група учени прави опит да идентифицира речта на Орфей и Залмоксис с тази на балтийските народи. Акад. Иван Дуриданов смята че: ” …тоя език (тракийският бел. авт.) стои в най-близки родствени връзки с балтийските…”(Дуриданов, 1976, с. 13). Друго, малко по-нюансирано изказване на този учен е следното: ”Преди всичко прави впечатление големият брой тракийско-балтийски (респ. тракийско-балтославянски) успоредици” (Дуриданов, 1976, с.128).

 

Няма спор, че акад. Дуриданов е допринесъл много за обогатяването на тракийската ономастика. Човекът заслужава уважение за труда си, но за жалост заслужава и критика. Тя не засяга толкова капацитетът му на учен, колкото послушното следване на една отдавна положена тенденция – да се направи всичко възможно да се отрече, че българския се е появил и развил на Балканите, и е продължение на тракийския.

 

Не знаем какво му е било на главата на акад. Дуриданов, не знаем дали е имало силен натиск от страна на властимащите и колегите, а и до кога е продължило това. Имайки предвид агресивното поведение на някои представители на българската наука днес, то преди петдесетина и повече години, тези, които са казвали истината, със сигурност са били нападани и притискани доста сериозно.

 

Държейки сметка с тези неща, нека не бъдем прекалено строги към хората, чийто живот ние не познаваме. Въздържайки се от твърде сурова критика, все пак трябва да споменем това, което е нередно, защото то е и вредно. Ние трябва да знаем истината за древността на нашия език, а с това и истината за нашия произход и заслугите на предците ни в изграждането на културата на много други народи.

 

Ще дам конкретни примери на неадекватен анализ от страна на акад. Дуриданов, опитващ се да постави неоправдана по мое виждане по-голяма близост между тракийския и балтийските езици. В труда си от 1976 г. нашият учен разглежда различни тракийски топоними:

 

“Вatkunion (у византийски автори) – крепост в Tракия, в северните подножия на Родопите при с. Баткун, Пазарджишко. Една гориста местност северно от с. Скравена, Ботевградско, до Преображенския манастир също е наричана Баткун. Точно съответствие намираме в балтийските езици: жемаитски (от XVI в.) МИ Баткуны,  литовски Ваtkunų káimas, т. е. 'селото на Баткуни'., първоначално родово име от лит. ЛИ Batkūnas.” (Дуриданов, 1976, с. 32).

 

Така представено излиза, че названията Баткун са само наследени от времето на траките. Реално най-важното е пропуснато, а то е – има ли Баткун балтийска етимология или не? Такава не е представена изобщо. Само паралели не доказват родство, едно название в дадена територия може да е наложено от чужденци, преселници от друг регион.

 

Трябвало е да бъде споменато българското лично име Баткун, което идва от българската дума батко – по-голям брат (Заимов, 1994, с.12). Поне от 1952 г. е добре известно, че нашата дума бате, батко е много древна и нейният архаичен вариант се среща в минойската дума за цар *bӑt(t)a = βάτος. При нейния анализ са предложени българските думи бате, батьо, батко и др. (Георгиев, 1952, с. 53). Дума с корен *bӑt(t)a и значение бате, батко в балтийските езици няма. Проверка може да се направи в българския етимологичен речник (БЕР, т. I, с. 36 – 37).

 

Не само коренът бат, но и наставката -ун са типичи за българските имена. Пример може да се даде с Балун, Белун, Владун, Дарун, Добрун, Радун (Заимов, 1994, с. 13, c.18, c.53, c.80, c.90, c.188). Тези данни показват, че сравнението на Баткун със сходни по звучене названия от балтийската ономастика е неиздържано, а и подвеждащо.

 

И на друго място се натъкваме на странната логика на акад. Дуриданов. Той разглежда имената на различни древни селища с елемент бергас (bergas) – “височина, бряг, планина”. Те са: Berge, Bergepolis, Bergule, Bergison, а при тълкуването не е дадена нито литовска, нито латвийска дума. Предложена е стблг. брѣгъ – бряг, високо място, а и ствиснем. Berg – планина (Дуриданов, 1976, с. 32).

 

В случая има няколко важни подробности: древната форма на стблг. брѣгъ е *bergъ (БЕР, т. I, с.84). Вижда се, че говорим за форма, която е идентична с тази от езика на Орфей, вижда се и, че няма близка балтийска дума. Латвийските сродни думи са: stāvums, kalns, krastā. А пък литовските са: statumas, kalva, krantas.

 

Оръжия на северните траки, съседи на балтийските народи (изобр. Дж. Пиранези)

Другата важна подробност е, че съществуват още тракийски селищни названия с елемент притежаващ значение бряг, височина. Те са споменати в труда на Прокопий Цезарийски: Бреге-дава, Бор-брега (Proc. Aed, IV.iv.). Важното в случая е това, че се касае за късния тракийски – този, който е документиран близо век преди времето на Аспарух. С други думи: налице е това, което трябва да очакваме: *bergъ става брѣгъ.

 

За две други сродни имена споменава Вилхелм Томашек и те са Брагулос, Баргулум (Tom.II.2.52). Като сродно лично име Томашек предлага тракийското Бергайос (Tom.II.2.59). Интересно е и това, че там където е била древната крепост Баргала, днес срещаме българското название Брегалница. А пък вариацията в корените берг-, барг- отразява едно особено явление в българския език – екането и якането. Някои българи казват хляб, мляко, обяд, а други хлеб, млеко, обед.

 

Акад. Вл. Георгиев признава, че тази особеност на нашия език се среща и в речта на траките (Георгиев, 1977, с. 251 – 252). Подобно разделение на диалектите на екавски и якавски не присъства изобщо нито в литовския, нито в латвийския, или жемаитския, старопрусийския. Това, че екането и якането се среща в тракийски и български би трябвало да е известно на акад. Дуриданов, защото неговият колега акад. Георгиев пише и по-рано по въпроса – през 1957 г. (Георгиев, 1957, с.66).

 

Да продължим с пропуските на нашия учен. При анализа на споменатия от Прокопий тракийски топоним Rhakúle, се предлагат литовското речно име Rākija, селищното име Rakavos kaimas и др., които са обясними с лит. rákti, ra(n)kú – изравям, латв. rakt, rúoku – копая. Изказва се твърдението, че Ракуле/Rhakule означава ‘ровина, ровище’ (Дуриданов, 1976, с.46).

 

Като цяло тълкуването е правилно, но е пропусната старобългарската дума рака – гроб, гробница. А тя също дава обяснение на Ракуле/Rhakule – ровище, защото гробът е ров, нещо изровено, изкопано.  Смятам, че е сродна и думата ракла – сандък, шкаф в стена, долап, т.е. нещо кухо. Има и диалектна дума ракле – ковчег, тя спада към Банатските говори и се явява най-добрия вариант за тълкуването на древния тракийски топоним Ракуле/Rhakule.

 

Сега обаче се сблъскваме с нещо, което обяснява и поведението на акад. Дуриданов. Негови колеги езиковеди определят стблг. рака, а и ракла, ракле като заемки в българския. Смята се, че думата рака е латинска по произход, но с германско посредничество е навлязла в нашата реч. За сродната дума на рака, а именно раковина, т.е. нещо кухо, се твърди, че е заета от руски. За друга сродна дума на стблг. рака, а именно рак – водно животно, се казва, че няма сигурна етимология, макар да се споменава виждането на Ильнский за родството на рак с лит. rákti (БЕР, т. VI, с. 165 – c. 171).

 

Предложението на Ильнский за родството на рак с лит. rákti е правилно. Рак означава животно, което рови, защото раците наистина ровят и копаят дупки в бреговете на реките, които обитават.  Друга сродна дума е рънкам – ровя, а тя има носовка, съпоставима на лит. ra(n)kú – изравям. Това е известно на съставителите на БЕР, но информацията е игнорирана, навярно под натиск на определени хора. Виждаме, че тракийския топоним Ракуле/Rhakule може да се обясни на български език, но са хвърлени доста усилия определени наши думи да бъдат изкарани заети от чужда реч.

 

Фрапиращ пример за странен пропуск намираме при анализа на тракийското селищно име Uscu-dama. Балтийска сродна дума няма, посочена е староинд. dhaman, но нейното значение е представено завоалирано: ‘заселище, място за заселване’. Стинд. dhaman притежава и форма dhama, която съответства точно на българската дом, но това не е посочено от нашия академик (Дуриданов, 1976, с.74).

 

Друг сериозен пропуск намираме при анализа на тракийското речно име Athrys, Ieterus. Нашият учен правилно го извежда от корен *etro-, а и правилно го съпоставя на латв. atrs – бърз, ствиснем. atar – бърз (Дуриданов, 1976, с.76), но са пропуснати стблг. ѩдръ – бърз и уѩдрити – бързам. Това е наистина много странно, защото още в края на XIX  Вилхелм Томашек предлага ѩдръ – бърз при анализа на въпросното тракийско речно име (Tom II.2.92). Не мисля, че акад. Дуриданов не е познавал старобългарския добре, или, че не е познавал труда на Томашек. Явно и тук може да се говори за извършен натиск над нашия учен.

 

Можем да продължим с анализа на трак. Алаи-брия (Alaai-bria), там е предложен лит. глаг. aleti – “залят съм от вода” (Дуриданов, 1976, с. 72). Хубаво, но в речника на Фасмер, лит. líeju, líeti са представени като сродни на лиѭ, лиꙗти – лея, изливам стблг. Надали нашият учен не е знаел и за този паралел.

 

Друг пример с пропуск на българската успоредица присъства в анализа на Капи-стурия (Kapi-sturia). Там за елемента кап- се предлагат латв. kāpa, kāpe ‘дълга планинска ивица, дюна, склон, лит. kopá “пясъчен хълм, дюна”  (Дуриданов, 1976, с.76). И отново в добре познатият на нашите учени речник на Фасмер като сродни на копа – купчина, копа сено и т.н., са посочени латв. kāра, kāре и лит.  kõроs – дюни, хълмове. Връзката между блг. копа и лит.  kõроs, латв. kāра, kāре са посочени ясно и в нашия етимологичен речник (БЕР. т. II, с.607 – 608).

 

Има и друг странен способ, който е помогнал да се замъгли истината. На определени тракийски думи се дава произволно такова значение, което да пасне на балтийска дума. Пример може да се даде с анализа на трак. селищно име Пале (Palae). Предлагат се лит. pālios ‘голямо блато, мочурище’ мн.ч, латв. palas, pali ‘блатисти брегове на езеро’ и др. (Дуриданов, 1976, с.78). Тракийските думи за блато обаче са балта и белте, намираме ги в селищните названия Ди-балтум и Белте.

 

Ползващият сведения на Латте и Креватин, В. Нерознак тълкува трак. топоним Δέ-βελτος, като *bolto – блато [Нерознак, 1978, с. 140 – 141]. Тракийското селищно название е известно и под формата Di-baltum [Am. Marc. 31. 8. 9]. Най-важното в случая е това, че разполагаме със сведението на Плиний Стари, който твърди, че града се намира в близост до блато: Develcon cum stagno quod nunc Deultum vocatur [Plin. IV. 45]. Това доказва, че има пълно основание елементът балта да бъде тълкуван като блато.

 

Тракийският топоним Пале означава поле, a за древната форма на поле се смята, че е била *palje (БЕР, т. V, c.495). Повече от ясно е, че Пале означава поле, но думата поле се среща в голям брой съвременни български топоними: Дълго Поле, Овче Поле, Ясно Поле, Черно Поле. Трудно да се обясни защо щом тракийския няма нищо общо с българския, определени основни думи са идентични.

 

Могат да се дадат още много примери, но и с представените тук става ясно, че няма как да се говори за това, че тракийския е по-близък до балтийския. Това е само едно голо твърдение, внушение, което просто няма как да бъде доказано, защото фактите показват съвсем различна картина.

 

По-издържано е да се каже, че българския език се явява развита форма на тракийския, и, че във времето, когато дедите ни са наричани траки, посредством преселенията си, те са успели да повлияят много народи, като балтийските например.

 

Карта показваща пътя на траките към Балтийския регион

Ето защо има голям брой близки думи между тракийски и литовски, латвийски. Ето защо има голям брой близки думи между български, литовски, латвийски.

 

Предлагам кратко сравнение на балтийски и български думи, които са ползвани при тълкуването на тракийски глоси, топоними и т.н. Близостта между българските и литовските думи в някои случаи е удивителна:

 

аš - аз

аštrus -остър

vairus - врътѣти - въртя

beržas – брѣза - бреза

dúmas – дымъ - дим

virti- вьрѣти -вря, извирам

kopa - копа-купчина

giriá-гора-планина

keršas – чрьнъ-черен

kupselis - купче, хълмче – коупъ-куп, купчина

úpe -вапа - вода, блатиста вода

rákti – рака-изкоп, яма, ров

skalbti-бухам (пране) - клопотъ-грохот, шум

skaplis- скопити-скопявам, режа, отсичам

spindus- свѧнтъ-свят

šviteti -свитати-светя, блестя

tarpas – трапъ-трап, яма

vejú-вити-вия, извивам

žveris- звѣръ-звяр

bruzas - бръзъ-бърз

bebrus - бобър

keturi - четири

žеme - земя

súnus – сынъ - син

udra - видра

rudas – руд - червен, риж

 

Не траките са дошли от Северна Европа, а е точно обратното – траките са тези, които разпространявайки организираното земеделие стигат чак до северните части на континента ни. В Балтийския регион Неолита започва доста по-късно, отколкото на Балканите, това се знае от учени като Мария Гимбутас и др. Тя смята обаче, че първите земеделци идват в земите на Латвия, Литва и т.н. от Централна Европа.

 

Това е напълно нормално, защото Карпатите са една сериозна бариера за древните балкански земеделци. Те първо са тръгнали на запад, установили са се в земите на Унгария и околните области, а по-късно са продължили своята експанзия на север, за да попаднат в Балтийския регион около 2000 години след потеглянето на първите преселници от Тракия. Това ни казва логиката, това ни казват и фактите.

 

Тракийското културно и езиково влияние над балтийските народи е поредния медал, който трябва да се закичи на нашите предци. За да намерим архаични елементи на речта ни, ние трябва да се запознаем с литовски, латвийски, старопруски. Истината за делата на дедите ни има потенциала да доведе днес до нови политически и икономически връзки – нещо, от което винаги има полза.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

ЗАГАДЪЧЕН НОВ ТРАКИЙСКИ НАДПИС ВЪРХУ СФИНКС

Съвсем наскоро един приятел ми съобщи, че някакъв учен е направил превод на надпис от Дакия. Ставаше дума за посвещение, изписано върху един особен обект – сфинкс, намерен в околностите на древния град Потаиса [Патаиса, Патависа]. Буквите са дефинирани като гръцки, но въпреки, че думите са представени сравнително ясно, тълкуване с помощта на гръцкия език не може да бъде направено.

 

Изображение на древния артефакт с мистериозен надпис [по Revesz, llustrirten Zeitung, 1847,no.188]

В страницата nauka.ofnews.bg е посочено името на изследователя, който бе направил сензационното откритие. Касае се за Питър Ревес от Университета на Небраска, САЩ.

Даден е и преводът на мистериозното послание: „Ето, поклонете се на светия лъв!”

 

Съвсем коректно е цитирано и изданието на научното списание, в което проф. Ревес публикува откритието си: Inscription on a Naxian-Style Sphinx Statue From Potaissa Deciphered as a Poem in Dactylic Meter; Peter Z. Revesz; Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023): (In press) Published: Dec 30, 2023; https://www.maajournal.com/index.php/maa/article/view/1209

 

Жалко е само, че не са дадени подробности относно тълкуването на древния текст. Навярно те биха били от полза за нашите траколози и лингвисти, ако разбира се темата ги вълнува. На страницата на Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023) са представени интересни подробности.

 

Посочена е приликата на намерения [но вече изгубен] артефакт от Дакия със сфинкса от Наксос VI в.пр. Хр., съхраняван в музея на Делфи. Разбира се уточнено е, че Дакийския сфинкс е от по-късна дата – III в. Проф. Ревес смята, че създателят на мистериозния надпис е ползвал гръцки букви, но посланието е на унгарски, или по-точно древна форма на унгарския език.

 

Това твърдения на американския учен ме удиви, но човек не бива да отрича нещо, само защото то изглежда странно. Вярно е, че от гледна точка на историческите извори, а и на археологията, унгарците се появяват в Европа дълги векове след времето когато е направен надписа [III в.], но при наличие на нова информация, ние трябва да се съобразим с нея и да я проверим.

 

Проф. Ревес прави сравнения на сфинкса от Дакия не само с този от о-в Наксос, но и с така наречения сфинкс от Пазирик в Сибир. На плъстен килим намерен в гробница на скитски вожд е изобразено свръхестествено същество, което американския учен нарича сфинкс, но каква точно е връзката със старите унгарци аз така и не успях да разбера.

 

Не разбрах и защо трябва да се прави връзка между свастиката от гърдите на сфинкса от Дакия със свастиката от староиндийската религия. Все пак свастиката се среща на Балканите хилядолетия по-рано, ползвана е на Балканите и по време на Античността, Средновековието, а и в ново време, защото е символ на слънцето. Това прочее е отбелязано от проф. Ревес.

Той допълва, че макара сфинксът да е познат добре в гръко-римския свят, свастика върху статуя на такова митично същество не е манифестирана никъде, а на изображението от Пазирик може да се говори за стилизирана свастика. По този начин можело да си приеме, че хората създали сфинкса от Потаиса [Патаиса, Патависа] са имали религия съчетаваща гръцка и средноазиатска традиция.

Не съм специалист по древните религии на Средна Азия, поради това се въздържам от коментар по отношение на твърдението на г-н Ревес. Само ще добавя, че религиозния синкретизъм е познато явление в Европа. Дали обаче в случая се касае за някаква особена вяра, в която са вплетени елементи от гръцки и средноазиатски вярвания?

                Изображение на надписа в разгънат вид [по Revesz]

 Изображение и транслитерация на надписа в разгънат вид [по Revesz]

Да преминем към особеностите на епиграфския паметник и разбира се тълкуването на американския професор. Като цяло съм съгласен с разчитането на буквите. Четенето на проф. Питър Ревес е следното: IMAIMATIΘIERESARSΛAN [ИМАИМАТИТИЕРЕСАРСЛАН]

Към края на надписа аз лично виждам не буква Л, а по-скоро Д [Δ]:

IMAIMATIΘIERESARSΔAN [ИМАИМАТИТИЕРЕСАРСДАН].

 

Ето и тълкуването на Ревес:

IMA = ime 'eто, виж' унг.

IMAT = imad ‘почитане, вяра’ унг.

IΘ = itt ‘тук’ унг.

IERES = hires – древноунгарска дума навярно сродна на стгр. ίερός – свещен, но в случая означаваща ‘славен‘.

ARSΛAN = oroszlan ‘лъв’ унг. [реално заемка от турски].

 

Според американският учен значението на посланието: IMA IMAT IΘ IERES ARSΛAN e: „Ето, поклонете се на светия лъв!”. Проф. Ревес ползва хипотетични древноунгарски думи, някои имащи паралел с турския, а други с гръцкия език. Макар всяка реч да притежава заемки, смятам за странно в такова кратко послание да се срещат думи от три различни езика.

Моето виждане относно характера на надписа, а и неговото значение е съвсем различно. Смятам, че на първо място ние сме длъжни да се съобразим с името на древното населено място, в което е намерен сфинкса. Както вече бе споменато – това е дакийското селище Потаиса [Патаиса, Патависа]. Неговото название не е нито римско, нито гръцко, нито тюркско, нито пък може да се обясни на унгарски език.

 

Съдейки по варианта Pata-vissa, смятам, че може да се направи съпоставка с името на друго дакийско селище и то е  Berzo-vis [*Брѣза – бреза, вьсь – село]. При анализа на топонима Pata-vissa акад. Георгиев смята, че елемента -vissa може да се изтълкува със стблг. вьсь – село и др. [Георгиев, 1977, с. 207]. Относно Pata- нашият учен търси връзка със санскр. sphata ‘едър, силен’, но аз лично смятам, че стблг. падѫ – падам е по-подходящ кандидат. В такъв случай името на селището, в което е намерен сфинкса притежава значение ‘село намиращо се в падина, село в ниско място', като разбира се то е българско.

Колкото до надписа – смятам, че се касае за фригийски диалект. Поради това разделям думите по различен начин: IMAI MATI ΘIERES ARSΔAN = ИМАЙ МАТИ ТИЕРЕС АРСДАН.

На пръв поглед само думата МАТИ съответства на стблг. мати – майка, но ние трябва да се съобразим с древността на езика, а и да потърсим паралели във фригийската ономастика.

Благодарение на трудовете на руско-израелския учен Владимир Орел и работещия в университета на град Лайден, Нидерландия Александър Любоцки [ползващи трудове на К. Брикс и др.] научаваме важни неща.

 

IMAI – ИМАИ може да се съпостави на фриг. Iman – лично име, а и iman – образ, изображение [статуя], Imeneia – епитет на богинята-майка.

 

MATI – МАТИ означава майка.

 

ΘIERES – ТИЕРЕС е лично име, съответстващо на тракийското име Терес.

 

ARSΔAN – АРСДАН отговоря на фриг. Areaystin [Ареястин] – епитет на фригийската богиня-майка, изведен от название на фригийско селище.

 

Нека видим и какво е значението на посланието:

 

IMAI – ИМАИ e съпоставимо на стблг. имѫ сѧ – отдавам се на нещо, в случая може да се изтълкува като епитет със значение  всеотдайна [в дат.пад.ед.ч.].

 

MATI – МАТИ отговаря перфектно на стблг. мати – майка.

 

ΘIERES – ТИЕРЕС – Терес е представено в особен вариант, който явно е характерен за диалектите на север от Дунава. Там името на бесите не се представя като Вεσσί, а като Вίεσι [Detschew, 1957, c. 57]. С други думи: типичните за земите на юг от Дунава Терес и беси, на север от Дунава притежават варианти Тиерес и биеси, бьеси.

 

ARSΔAN – АРСДАН отговоря на фриг. Areyastin [Ареястин] – епитет на фригийската богиня-майка, изведен от название на фригийско селище, но в случая е фамилно име изведено от топоним. Връзка можем да потърсим с името на обитавалите земите на север от Дунава траки арс-иети и eлемента -данос от предгръцкия хидроним Ηρι-δανός.

Въпреки териториалната отдалеченост на Дакия и Фригия, паралели в топонимите съществуват. Като пример може да се даде Acmonia - име на селище в Дакия, но и във Фригия, а тълкуване можем са получим с *акмьнъ - камен, камък.

Значението на посланието е: На всеотдайната майка, Терес Арсдан [посвети]. А в съвременен словоред ще се получи: Този предмет Терес Арсдан посвети на всеотдайната богиня-майка.

 

Едва ли статуята на сфинкса е направена специално като дар за богинята-майка. По-скоро се касае за обект, който е купен или взет от някое светилище от гръцка колония по западното Черноморие. Важното в случая е това, че намираме следи от фригийски диалект на север от Дунава. Явно фригите са близки роднини на даките, защото облеклото на двете групи е идентично. Погребалните могили на фригите, по-специално тази на цар Мидас са от същия тип, който се среща в земите на даките, а разбира се и в земите на мизи, беси, одриси.

 

Тълкуването на надписа с помощта на българския език не е произволно. Аз се съобразявам с историческите извори, в които българите [или поне част от българите] са отъждествени с даките. Съобразявам се с факта, че името на селището, в което е намерен надписа е обяснимо с помощта на старобългарския език. Съобразявам се с това, че в Именника се говори за наше княжество, което е съществувало на север от Дунава през II в., т.е. по-рано от създаването на надписа. Съобразявам се и с факта, че фригийските глоси и думи като зелкия, гелавос, давос, багайос, ексис, земело, белте са тълкувани от различни лингвисти с помощта на: зелка, зълва, давити, богъ, еж, землia, блато. С други думи – налице са всички предпоставки да се направи опит за тълкуване с помощта на българския език.

 

Съмнявам се, че нашите траколози и лингвисти ще се съгласят с моето виждане, но пък ако те имат различно мнение по въпроса, нищо не ги спира да обърнат внимание на интересния писмен паметник и да представят свое тълкуване. Редно е да използваме всяко късче информация, което ще ни позволи да разкрием истината за корените си. И не просто е редно да се стори това, но е и наложително, защото в последно време враговете на истината са се активизирали и макар да са шепа хора, продължават да фабрикуват манипулации, които внасят объркване у нашите сънародници.

 

В крайна сметка лъжите ще лъснат, в крайна сметка истината ще излезе и ще бъде приета въпреки ориенталският фанатизъм, с който бива потискана от определени индивиди, служещи на чужди организации. Всеки ще си получи заслуженото, а нашият народ най-сетне ще разбере, че историята му не започва през прословутата 681 г., а поне 6000 години по-рано.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

 

 

Използвана литература:

1.Revesz Peter Z., Inscription on a Naxian-Style Sphinx Statue From Potaissa Deciphered as a Poem in Dactylic Meter;; Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023): (In press) Published: Dec 30, 2023; https://www.maajournal.com/index.php/maa/article/view/1209.

2.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

3.Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M. Rohrer, Wien, 1957.

4.Lubotsky A., The Old Phrygian Areyastis inscription, Kadmos 27,1 (1988), p.p. 9 – 26.

5.Orel V., The Language of the Phrygians, Description and Analysis, Caravan Books, Delmar, New York, 1977.

 

 

 

КГБ И ТЕОРИИТЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

От доста време различни приятели отправят една и съща молба. Призовават ме да напиша опровержение на лъжи, които моите противници пускат в продължение на няколко години. Става дума за твърденията на шепа индивиди относно това, че теорията на древните балкански корени на българите, е дело на КГБ, Коминтерна, тоталитарния режим 1944 – 1989 и т.н. Това е крайно несериозно, но когато нещо се повтаря с фанатизъм, намират се доверчиви хора, които се хващат на лъжите.

 

Нека да разгледаме фактите, които моите противници укриват. Когато се запознаем с цялата информация, нещата ще станат пределно ясни. Теориите за произхода на българския народ са основно две. Според първата ние сме потомци на древното балканско население, което по време на Античността е познато на гърци и римляни под името траки.

 

Траките от своя страна са най-стария цивилизован народ, чийто етногенезис започва през Каменната ера. Те са създателите на най-ранната писменост, те са и изобретателите на колелото, те са отговорни за разпространяването на организираното земеделие и скотовъдство в Европа. На нашия континент траките са първите, които опитомяват коня, а и първите, които се научават да обработват златото, бронза, желязото.

 

Траките дават името на Азия (първоначално само западна Мала Азия). Вече е добре известно, че траките са основателите на Троя. Те оказват силно влияние на Елада и Рим, а преди това играят важна роля в историята на хетите, египтяните, келтите, германите, персите и индийците.

 

Писмени знаци от Троада, сравнени със старобългарски руни от ранното Средновековие

Писмени знаци от Троада, сравнени със старобългарски руни от ранното Средновековие

Сравнение на най-древните писмени знаци със знаци от използваната на о-в Крит минойска и микенска писменост, а разбира се и глаголицата. Това е нещо уникално, но в научните среди е посрещнато с мълчание.

Теорията за местните корени на българите повдига националната гордост, а и дава престиж на страната ни. Все пак, да познаваш колелото 1000 години преди шумерите и да имаш писмени знаци 2000 години преди египтяните си е нещо велико. Реално никой друг народ не може да се похвали с нещо подобно.

 

Траките строят с квадри и тухли по-рано от римляните (по сведения на М. Чичикова, Г. Китов и др). Според д-р Васил Бакърджиев траките дават на гърците важни знания в областта на медицината. Старият автор Хиполит е убеден, че келтските друиди са обучени лично от Залмоксис. По думите на Херодот, дори египтяните считат тракийския народ фриги за най-древния. Реално, пиедесталът, който в миналото бе отреден на Рим и Атина, принадлежи по право на нашите деди и е само въпрос на време това да бъде признато.

 

Според втората теория ние сме буламач, смесица, потомци на три напълно различни етнически групи, като на Аспаруховите българи се дава най-често средноазиатски произход.

 

За поддръжниците на тази теория, дедите ни са се оформили като народ сравнително късно, а в Тракия те са определени като жестоки нашественици, тероризиращи, колещи и грабещи местното население.

 

Това е нагла лъжа, и не просто лъжа, но и грозно унижение, гавра с истината и паметта на предците ни. Заличават се хилядолетия история, заличават се заслугите на дедите ни, като същевременно им се приписват ужасни престъпления.

 

В общи линии – прави се всичко възможно да се отрече, че българите са започнали да се оформят като народ на Балканите преди повече от 8000 години. Отрича се и това, че нашите предци са в основата на европейската цивилизация.

 

Помислете – кой има сметка от подобно нещо? Каквито и патриоти да се изкарват поддръжниците на теорията за азиатския произход на българите, тяхното виждане не е от полза за Родината. Всеки има правото да каже каквото поиска и да претендира за каквото поиска, но последствията от действията определят дали някой наистина е родолюбец или използвайки доверието на българите, цели да наложи изгодни за чужди сили заблуди. 

 

Да обърнем внимание на няколко важни подробности. Нека видим първо кои са създателите на виждането за древните балкански корени на българите. След това ще видим и какъв е произхода на учените, които се опитват да наложат лъжата, че хората дали името на държавата ни идват от Сибир, Памир и т.н…а разбира се ще разберем и за връзката с КГБ, Коминтерна и т.н.

 

Смятам, че всеки родолюбец, който уважава предците си, би погледнал първо в историческите извори на старобългарски език. Един от тях е старобългарския превод на Флавиевата история. Там в една кратка добавка дедите ни биват причислени към северните траки обитаващи Дакия.

 

Живелият по времето на цар Симеон Велики преводач и преписвач в никакъв случай не би си позволил волност. Преди малко повече от 1000 години, нашият книжовник съвсем осъзнато е предал факт, който е считал за важен, иначе не би добавил сведения към труда на еврейския историк.

 

Отъждествяването на старите българи с древното население на Дакия е потвърдено от още един наш документ. Става дума за така наречения Именник на Българските Владетели. Там е пределно ясно е казано, че 515 години преди княз Аспарух хората от неговия род са властвали над княжество от другата страна на Дунава. Има се предвид източна Дакия – там където е споменатия по-късно от Теофан Изповедник Онгъл. Това разбира се не е случайност.

 

Пак по времето на цар Симеон Велики, в неговия двор е направен превод на старобългарски и на историята на Йоан Малала. В тази създадена някъде към 550 година работа е казано, че българите са потомци на водените от Ахил Пелеев мирмидони: “Пристигна съ атридитѣ и самси Ахилъ съ своя собствена войска, наричани нѣкога мирмидоняне, а сега българе, 3000 души.”

 

И отново през Средновековието, в ерата на цар Симеон I е направен превод на Троянската Повест (Илиада бел.авт.) и там отново живелият преди повече от 3300 години Ахил е свързан с българите: “Ciй Ахилеусь имый воѧ своѧ, иже нарицахоусѧ тогда Муръмидонесъ, ныне Болгаре и Унноу, тысоушами треми…”

 

Йордан Иванов, Троянска повест

 

Да обобщим накратко: в периода X – XI век, т.е. преди около 1000 години в няколко документа на старобългарски  език, директно или индиректно българите са свързани с древното население на Балканите:

 

1.В старобългарския превод на Флавиевата история българите са наречени директно даки.

 

2.В написания на старобългарски Именник на българските владетели, начало на династията на княз Аспарух е поставено в ранния II век, на територията на Дакия.

 

3.В старобългарския превод на Историята на Малала, българите са отъждествени с участвалите в Троянската война мирмидони.

 

4.В старобългарския превод на Троянската повест също има отъждествяване на българи и бойците на Ахил Пелеев.

 

Тези четири стари документа на старобългарски език са наистина много ценни, защото отразяват виждането на нашите предци за себе си, а точно това е най-важното. За жалост изброените документи са игнорирани, или манипулирани от противниците на теорията за древните балкански корени на народа ни.

 

Въпросните сведения за балканските корени на народа ни явно са били известни на различни български възрожденци. Става дума за творилите през XVIII и XIX в. Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, Христаки Павлович и др. Тези родолюбци свързват дедите ни с Троянската война, но също и с император Траян – човекът, който нанася страшен удар на царството на северните траки даките. Те са същите тези хора, които във Флавиевата история са наречени българи.

 

Виждаме, че от Х до XVIII и XIX в. в своята литература ранносредновековните българи и по-късните български въдрожденци гледат на себе си като на потомци на славен, древен балкански народ. В трудовете на нашите предци няма дори загатване за родство с тюрки, иранци, кавказци – нито дума.

 

Защо да не се доверим на своите предшественици и доказали се родолюбци? Защо да не вярваме на своите и вместо това да се кланяме на чуждите, които несъмнено следят само своите интереси?

 

Историческите сведения, запечатани в трудове от Средновековието и Възраждането са достоверни, защото се потвърждават от българския фолклор. В нашите песни и предания са се запазили спомени както за император Константин Велики, така и за воювалия със северните траки император Траян. Д-р Ганчо Ценов набляга на важната подробност, че римския владетел е наречен цар Латин (т.е. господар на хора говорещи латински).

 

Още по-важно е това, че потвърждение за древните ни балкански корени получаваме и от ономастиката. Определени езиковеди тълкуват имената на севернотракийските владетели Скорило, Орол, Декебал, и Золтес със стблг. скоръ – бърз, скор, орьлъ -орел, болии – по-голям, и българските имена Злати, Златан [Вл. Георгиев, В. Томашек и др.]. Не по-малко важно е това, че дори в ново време ние ползваме имената Скорил, Орльо, Орлин, Злати, Златан.

 

Ако имената на царете на северните траки са български по характер, не е ли това едно от доказателствата, че ние сме потомци на древен местен народ?

 

От голямо значение е и подробността, че способни археолози като Даниела Агре и Георги Китов намериха интересни паралели между женската носия на северните траки и традиционната българска женска носия. В миналото носията е белег на национална идентичност, а факта, че въпреки бурните събития ние пазим смайващо древни традиции на балкански народ, се явява поредното доказателство за нашите местни корени.

 

Щом създадените от българи исторически извори в периода Х – XVIII, XIX в., се потвърждават от българския фолклор, от древния характер на носията ни, а и от ономастиката на северните траки, то хармонията е пълна. Така се уверяваме, че както средновековните българи, така и възрожденците от ново време напълно оправдано са се считали за потомци на народ, взел участие в Троянската Война, а по-късно и в бойните действия между цар Декебал и император Траян.

 

Теорията за местния, балкански произход на българите е не просто логична и доказана, но е и повод за гордост. Тя представя старите българи като творци, а не разрушители, като освободители на земите на юг от Дунава, а не като пристигнали от Азия грабещи и колещи степни номади.

 

Има разлика, нали? Най-важното обаче е това, че виждането за древните балкански корени на народа ни принадлежи на българи. То е отразено в най-ранните ни писмени паметници от времето на Симеон Велики, поддържа се по време на Възраждането, а и в последвалите епохи.

 

И още една много интересна подробност – КГБ е създадена през 1954 г., т.е. векове след времето, когато плеяда родолюбиви българи са писали, че нашия народ е с древни, балкански корени. Да се свързва разузнавателната служба на СССР с теорията за местния произход на българите е не просто безумие, но и гавра с доверието на читателите.

 

Нека видим сега кой създава теориите за азиатския произход на старите българи и дали КГБ има някаква връзка. Във времето, в което живеят нашите възрожденци, чужди учени, като например работещия за Екатерина Велика Август Шльоцер, а също и Йохан Тунман, Йохан Енгел и др., определят нашите предци като татари, тюрки, или тюрко-татари. По стъпките на изброените учени върви и руският историк Николай Карамзин. Заслужава си да се отбележи, че термина прабългари (Urbulgaren) е въведен от Йохан Тунман (по сведения на акад. Д. Ангелов).

 

Анличанинът Едуард Гибън смята дедите ни за диво сибирско племе. Той е и един от първите, които локализират “българската прародина” край река Иртиш в Сибир. Това безумие за жалост се лансира дори в ново време: през ХХ и XXI в., и за жалост – от редица наши професори.

 

Малко по-късно Карл Рьослер излага виждането, че Аспаруховите българи са роднини на сибирските самоеди. Работилият в Русия немско-унгарски учен Александър Хилфердинг счита, че дедите ни са вотяки – отново сибирски народ. Според Павел Йосиф Шафарик предците ни са угрофини. Същото виждане се поддържа от неговия роднина Константин Иречек, който вярва, че българите са дошли от Урал, т.е. те са угрофини.

 

Йосиф Маркварт, Вилхелм Томашек, Армин Вамбери, а след тях и Геза Фехер, се явяват едни от поддръжниците на виждането за туранските корени на Аспаруховите българи. Руският учен Фьодор Успенски е склонен да вярва искрено на Йосиф Маркварт относно тюрския произход на титлата KANAC. Работилият по времето на Сталин езиковед Николай Мар счита българите за древен доиндоевропейски народ, но свързва дедите ни с чувашите, чийто език е тюркски.

 

Подобно е и виждането на Николай Державин. Перефразирайки Йосиф Добрoвски, той вижда в българите древен народ обитавал Източна Европа, който е сроден на сарматите, хърватите, хазарите, но е най-близък до чувашите [чийто език е тюркски]. Украинският учен Омелян Прицак също причислява дедите ни към тюркските народи.

 

Общо взето може да се каже, че от XVIII  до началото на XX в., опитите корените на българите да бъдат поставени извън Балканите, са дело на чужди учени: немци, шведи, австрийци, унгарци, англичани, чехи, украинци, руснаци.

Следосвобожденските ни учени Васил Златарски, и Петър Мутафчиев и др. следват покорно доктрината на източната и западната историческа школа. Удобните за чуждите сили лъжи биват упорито налагани и защитавани с фанатизъм.

Аспаруховите българи са изкарани тюрки, гетите, наричани още готи са обявени за германи, а траките са набедени за изчезнал народ, загубил своя език и редуциран до жалко малцинство.

 

Смелият родолюбец д-р Ганчо Ценов, пледиращ за древните балкански корени на народа ни, е наклеветен, нападан и низвергнат. С мълчание е покрит и труда на доказалия на практика любовта си към България Гавраил Юруков. Такава съдба достига и книгата на архимандрит Кирил Рилски, също и тази на Д.П. Даскалов, според когото Аспаруховите българи спадат към старото балканско население и тяхното прекосяване на Дунава не е нашествие, а освобождение на родни земи.

 

Както споменах – КГБ е създадена през 1954 г. Нека видим какво става след това. През втората половина на ХХ в. у нас книгите на д-р Ганчо Ценов и др. съмишленици родолюбци са забранени за цитиране. Сензационния труд на д-р Васил Бакърджиев от 1966 г., в който на траките се дава заслужения пиедестал, е покрит с мълчание. 

Невероятните открития на Георги Сотиров относно древността на глаголицата, тракийския произход на Константин Велики, Юстиниан Велики  (публикувани 1970 – 1974 г.) и т.н. са също игнорирани. На широката публика те са напълно неизвестни, т.е. можем да говорим за сериозна цензура.

 

Сравнение на знаци от Линеар Б [1] и българската глаголица [2] - приликите са смайващи [по Георги Сотиров]

Именно политиката на властимащите от 1954 година насам – забраната на трудовете на Ценов и хората виждащи в българите потомци на траките, а също и черненето, осмиването на хората пледиращи за древните балкански корени на народа ви, може да се свърже с влиянието на КГБ. Това е напълно в духа на тоталитарните режими, за които националната гордост е заплаха за съществуването им.

 

Преди да стигнем до епилога, нека обърнем внимание на още една важна подробност. Става дума за създаването на иранската теория за произхода на старите българи. Да започнем първо с манипулациите относно езика на скитите. 

Макар Стефан Византийски да е пределно ясен, че скитите са тракийски народ, през XIX век се налага вярването, че скитите са иранци. Един от основоположниците на тази заблуда е Всеволод Милер, който е от руско-немски произход. Прилагам фрагмент от неговата биография:

“Третья историческая работа «Экскурс о скифах» на богатом историческом и лингвистическом материале доказывает так называемую «иранскую гипотезу скифов». Согласно этой гипотезе, скифы принадлежали (во всяком случае определенная их часть) к числу ираноязычных народов….”

https://ironau.ru/miller-korifej.html

 

Дори синът на Милер става иранист и продължава делото на баща си. Виждането е прието от германската историческа и езиковедска школа, защото иранския произход на скитите пасва прекрасно на интереса на управляващите Австрия и Германия.  

 

Поддръжници на виждането, че Аспаруховите българи се явяват тюркизирани сармати (част от скитското семейство) се явяват съветският историк и археолог Алексей Смирнов и съветският историк и медиевист Васил Сиротенко (по сведения на Д. Димитров). И разбира се нито дума за това, че познаващият сарматите Прокопий споделя виждането на по-стари автори относно принадлежността на сарматите към семейството на гетите.  

 

През 1967 г., на конференция в Москва е представен труда на Веселин Бешевлиев Ирански Елементи у Първобългарите. Нашият учен спада към групата на тези, които гледат на старите българи като на тюрки, примесени с иранци. В общи линии то съвпада с виждането на Смиров и Сиротенко.

 

Едва ли някой може да оспори факта, че през 1967 г. КГБ е в апогея на своето влияние. Това обяснява жестоката цензура, поради която близостта на името на Аспарух с това на Хероса Ут-Аспиос е премълчана. Премълчан е и факта, че аспа е древна тракийска дума за кон, изолирана от наши езиковеди още през 1913 година (разискващите тракийския надпис от Езерово Димитър Дечев и Гавраил Кацаров).

 

Премълчани са също паралелите между старобългарските имена Борис, Гостун, Кардам, Корсис, Мостич, Прусиан, Тервел и др. с тракийските Борис, Гастис, Кардамил, Карсис, Мостис, Прусий, Тервелис. След като читателите са лишени от база за сравнение, те стават лесна жертва на заблудите. Ето този метод, тези действия могат да бъдат определени като последствия от влиянието на хора на КГБ.

 

Тенденцията старите българи да бъдат представяни като ирански народ, сроден на паштуните от Афганистан бе подета от икономиста Петър Добрев. Методите на този автор са под всякаква критика, но нито един езиковед не намери смелост да обори тиражираните една след друга и пълни с манипулации книги. Каква е причината за този страх, оставям на вас да проучите и разберете.

 

Във всеки случай едно нещо вече е пределно ясно – КГБ няма абсолютно нищо общо с теорията за древните балкански корени на българския народ. 

Дори напротив – точно във времето, когато КГБ е на власт, се поддържа теорията за туранския произход на Аспаруховите българи, като същевременно се подготвя резервната иранска теория.

 

Както можем да се убедим, твърденията, че КГБ, тоталитарния режим и т.н. имат пръст в теорията за древните ни балкански корени, са обясними с нашата поговорка Крадецът вика – дръжте крадеца! Просто шепа безочливи хора се опитва да наложи лъжи, като същевременно очерни тези хора, които изобличават лъжите.

 

Всеки има право на лично виждане и всеки има правото да го защитава. Сериозните теми обаче изискват сериозни проверки. Още в началото на своята дейност в Blog.bg аз призовах своите читатели да не ми вярват сляпо, а да проверяват това, което твърдя. Тези, които последваха съвета ми, се превърнаха в мои добри приятели и верни съмишленици.

 

Все пак, както вече споменах, теорията за местния произход на българите носи самочувствие и престиж на народа ни. Тя не само повдига националната ни гордост, но и разкрива истината за нашия произход, за характера и дарбите на нашите предци. Те са дали множество примери за достойно поведение, за това как се пази родното и как въпреки всичко човек остава верен на старите традиции. Това е единствения път имащ бъдеще – дедите ни са го доказали.

 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ПЪРВИЯ КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=T9OPuiKFcKE

 

 

 

Основна използвана литература и пояснения:

1.Агре Д., Китов Г., Въведение в тракийската археология, Авалон, София, 2002.

2.Ангелов Д. Образуване на българската народност, Наука и Изкуство, София, 1971.

3.Даскаловъ Д.П., Скити и Сармати прѣдѣди на славяни и българи, съ 13 илюстрации, историко-археологическа студи, Царска Придворна Печатница, София, 1912;

4.Даскаловъ Д.П., Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, София, 1913;

5.Димитров Д. Прабългарите по Северното и Западното Черноморие, Г. Бакалов, Варна, 1987.

6.Йонков-Владикин Н., История на древните траки, от новокаменния период до цар Борис, 2 изд. Въз основа на книгата от 1911 год., Хелиопол, София, 2010.

7.Иванов Й., Български старини из Македония, София, 1908

8.Рилски К., БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012.

9.Селимински И., Българският Църковен Въпрос, Булга Медия, София, 2018;

10.Ценов Г., Праотечеството и Праезикът на Българите

11.Ценов Г., Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

12.Юруковъ Д., Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Г.Д.Юруковъ, ул. Бѣлчевъ № 28, София, 1926.

Извори от интернет:

БЕШЕВЛИЕВ  В., ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ (Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237-247,
Издательство "Наука", Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории)

http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Veselin%20Beshevliev/V_%20Beshevliev%20-%20Iranski%20elementi%20u%20pyrvobylgarite.htm

Думанов Б., Класовите основи на идеята за древнотракийския елемент в българската народност и опозицията на археолозите.

https://ebox.nbu.bg/anti/ne3/16%20Boyan_Dumanov%20+.pdf

Боян Думанов започва есето си с цитат, който е грозна лъжа: “Това наследство ни сродява по-скоро с траките, с това - по думите на самия Херодот - кривокрако, чорлаво, маслоядо и крадливо племе.”

Херодот никога не е наричал траките кривокраки, чорлави и крадливи - бел. авт.

07.03.2015 14:00 - СПАРОТОК И КГБ. КРАЯТ НА ЕДНА ЛЪЖА.

https://letopisec.blog.bg/history/2015/03/07/sparotok-i-kgb-kraiat-na-edna-lyja.1343858

Тракедонизма, подобно македонизма, са доктрини на Коминтерна за унищожаване на българската идентичност. Някои от старите комунистически доктрини на Коминтерна днес са трасформирани от Кремъл и са впрегнати в добре организирана „хибридна война“ срещу България.

23.03.2015 11:36 - ЩО Е ТРАКЕДОНИЗЪМ И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА У НАС?

https://letopisec.blog.bg/history/2015/03/23/shto-e-trakedonizym-i-ima-li-toi-pochva-u-nas.1348352

31.07.2013 14:07 - Що е тракедонизъм?

 “Тънката струя“ на българофилството е натрапваното с години от СССР славянофилство в НРБ. Да се отрича, че изобщо няма славяни и славянски език, и да се натрапва днес, че това е тракийски, е…нали разбирате…хитър ход да се сложи знак на равенство между славянски и тракийски езици. Всички големи изследователи на траките обръщат внимание на влиянието между тракийски и славянски, но нито един от тях даже и не си е представял да ги отъждестви. Но днес това се прави с лека ръка…

https://letopisec.blog.bg/history/2013/07/31/shto-e-trakedonizym.1135244

За съжаление, тази хитра геополитическа цел, се изпълнява със средства на македониският антички автохтонен апарат.

Сиреч, ние българите трябва да приемем, че сме траки и бидейки си автохтони, нямаме история в късната античност след І в. от н.е., откакто сме превзети от Рим…Добре, ще попита някой, а как така станахме с име „българи“?Един от стратезите на тракедонизмът, г-н Павел Серафимов-Спароток, разработва една теза, според която в армията на Ал. Македонски имало „хора на пълководеца Балакр“, това го пише Ариан. Г-н Серафимов иска да ни внуши, че тези военни на пълководеца, понеже Ариан не пише за друго, са по неговото име цял народ „балакри“…

Моделът е зает от скопското МАНУ. Прислугата на Теодора, жената на Юстиниан І, се нарича, според Прокопий, „Македония“. За МАНУ това е достатъчно, че през VІ в. от н.е. има македонци…И т.н.

https://letopisec.blog.bg/history/2013/07/31/shto-e-trakedonizym.1135244

ПРАРОДИНАТА...

https://letopisec.blog.bg/history/2012/10/25/prarodinata.1013447

15.07.2011 08:52 - Кого обслужва идеята, че сме траки? ОБЩЕСТВЕНА ДИСКУСИЯ.

https://letopisec.blog.bg/history/2011/07/15/kogo-obslujva-ideiata-che-sme-traki-obshtestvena-diskusiia.783457