Показват се публикациите с етикет Британия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Британия. Показване на всички публикации

25.08.2020 г.

ТРАКИТЕ В БРИТАНИЯ – ОСНОВОПОЛОЖНИЦИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, ЛЕГИОНЕРИ И ЗАЩИТНИЦИ НА ОСТРОВНИТЕ КЕЛТИ



По отношение на това, кои генетични маркери са типични за траките, чуждите изследователи изпревариха нашите. Поне по мои сведения едва в периода 2011-2013 г. нашите генетици установиха, че в никакъв случай не може да се говори за изчезване на най-древното цивилизовано балканско население – траките. Присъстващите при значителен брой българи маркери J2 и E-V13 бяха единодушно определени като наследени от траките (като разбира се I2, R1b*L23 и древният, на повече от 12 000 години вариант на R1a също са наследени от траките бел.авт.).

Няколко години по-рано, през 2007 година в научно списание бе публикуван материал на Steven C. Bird "Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”. Основавайки се на факта, че генетичните маркери E-V13 и J2 са чужди, екзотични за Западна Европа, Стивън Бърд изпозва работи на различни изследователи, които смятат, че причината за присъствието на въпросните маркери в Британия се дължи на идване на хора от Балканите.

Относно периода, в който е осъществена древната миграция съществуват няколко виждания, които се различават значително. Според Стивън Опенхаймер носителите E3b (E-V13) и J2 са пристигнали на Британските острови преди около 6500-5500 години – времето на Неолита (на Западна Европа, в този период Балканите са вече в Енеолита – Меднокаменната епоха бел.авт.):

“The origins, arrival times and possible routes of migration of the E3b haplogroup [1] to Britain have been the subject of debate among population geneticists for several years.  In his book, The Origins of the British, Stephen Oppenheimer (2006) advanced a theory of a Neolithic time period for the arrival of E3b (and a companion haplogroup, J2) in Britain,[2] corresponding to the period from 6.5-5.5 kya (thousands of years ago) and originating from the Balkan peninsula.”

Опенхаймер има повод да смята, че въвеждането на организираното земеделие на Британските острови се дължи на идването на хора от Балканите (хора, чиито гени ние носим бел.авт.). Дедите ни научават островните келти на земеделие и макар това да се е случило преди около 6500-5500 години, дори и в ново време се откриват следи и от езиковото влияние оставено от предците ни.

На уелски език думата сърп е cryman, тя отговаря на стблг. кремень-кремък, скала. Това разбира се не е случайно. По време на Неолита сърповете са правени от еленов рог, в който са втъкнати остри парчета кремък. От друга страна стблг. брашьно с древна форма *bhare-s (Български Етимологичен Речник, Т. 1, с.75) отговаря на уелската bara-хляб. Старобългарската мотыка-мотика пък отговаря на уелската matog-мотика. А уелската pridd-пръст, земя съотвества на стблг. пръсть-пръст, земя. На стблг. дѣло отговаря уелската delw, като списъка може да се удължи прилично, но дори и от представеното тук става ясно, че древните балканци въвели организираното земеделие на Британските острови не са кои да е, а наши предци, чийто език разбира се е древна форма на езика, който говорим днес.

Други автори, на които се уповава Стивън Бърд са склонни да приемат Бронзовата епоха като период, в който древно балканско население е колонизирало Британските острови и други части на Европа: “Semino et al. (2004) viewed E3b1a-M78, of which E3b1a2 is, by far, the most common subclade in Europe, as an indicator of the diffusion of people from the Balkans (along with a “companion” clade, J2b1-M12/M102) and therefore a candidate for a residual genetic signature of the Neolithic demic diffusion model. Cruciani et al. (2007) have brought the Neolithic dating assumption into question, however, by their revised dating of the expansion of E-V13 and J-M12, from the Balkans to the remainder of Europe, to a period no earlier than the Early Bronze Age (“EBA”)[8] . “http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

Стивън Бърд съобщава и за още едно виждане относно периода, в който траки са населили Британия. Опирайки се на сведения на Сайкс и др. английският изследовател представя теорията за същественото тракийско присъствие в Британия по време на римското владичество, като се ползват не само данните на генетиката, но също така сведения от археологията:

“Thracian and Dacian soldiers originating from the geographic regions near the Danube, where E-V13 has been shown to have its highest frequencies worldwide, were attested historically and epigraphically in the same regions of Britain where E3b1a-M78 has appeared most commonly in the three population surveys of Weale, Capelli and Sykes.  


Действително, епиграфските паметници от периода на римската доминация на Британия недвусмислено доказват тракийско присъствие. Запазени са дори надгробни паметници на траки на римска служба: “Thracian soldiers in Roman Britain. Epigraphic evidence for the presence of individual Thracian soldiers, as well as for Thracian military units of the Roman army, is found in several locations in Britain....  The cohors I Thracum eq. (mounted cohort of Thracian cavalry), is recorded on a tombstone in Cologne from the first century; this unit had moved to Britain by 122 and was still there under Severus (r. 193-211).  The cohors II Thracum moved from Germany to Britain between the mid-first century and CE 103, perhaps as a result of the Bouddican revolt.  Only one seventh cohort is known, the cohors VII Thracum.  It was attested in Britain in 122 and 135 and in Brittania Inferior (corresponding to northern England, with its capital at York) in the third century.  Among the alae (“wings” of cavalry), the ala I Thracum was attested in Britain in 103 and 124; tombstones from Colchester (about CE 45) and Cirencester (CE 62) attest to the unit’s presence in Britain in the mid-first century and an engraved trulla (washbasin or ladle), possibly Flavian….”



Погребален паметник на тракиеца Руфус Сита-The Rufus Sita Tombstone- изобр. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg
  

Погребален паметник на родения в Сердика (София) тракиец Лонгин Здапезе – изобр. http://www.angelfire.com/il2/annatar/feminalia.jpg


Олтар с посвещение, в което се споменава Първа Дакийска кохорта - Изобр.  https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB000991.png


Олтар с посвещение, в което се споменава Първа Дакийска кохорта - Изобр. 


Посвещение, в което се споменават тракийска и дакийска кохорта от територията на Британия- изобр.- https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB001909.png

По-интересно е нещо друго подсказващо тракийското присъствие в Британия – присъствието на могили като тези от територията на България. По принцип могилните погребения са само за благородници, а това показва, че освен от простолюдието, римляните са рекрутирали войници и от тракийската аристокрация – точно това обяснява присъствието на могили от тракийски тип, при чиито разкопки са намерени римски артефакти: “The area north of Saffron Walden and east of the Roman fort at Great Chesterford included several villas and the largest group of Roman burial tumuli in western Europe, located at Bartlow, just over the Cambridgeshire border from Essex (Bassett, 1982, pp. 2-12).  These barrows originally numbered nine, and are the largest group of such burial mounds west of the Alps.  Liversidge (1968, pp. 495-499) identified several Roman objects taken from these burial tumuli and noted, among other objects, a coin of Hadrian (r. CE 117-138) lying on top of the remains of one cremation that was placed in a glass jug. An illustration from 1845 by Knight (1845, Fig. 21, No. 18) provided an interior view of the largest of the tumuli, a sketch of the burial gallery of tumulus no. 3, accessed from the exterior originally by a hallway-like passage.  In The Thracians, Hoddinott (1981, pp. 119-121, 124-126) described earthen burial tumuli very similar in appearance to the Bartlow tumuli, complete with hallways and burial galleries, throughout ancient Thracia.”   


В работата си Стивън Бърд задава изключително интересни въпроси, като най-важният е този – дали колонизационните вълни на тракийско население се дължат само на дислокация на служещи на Рим траки, или пък се касае за колонизации от различни епохи: “Some relevant questions that must await better and more complete genetic sampling of E3b1a2 haplotypes in Britain and western Europe include: (a) whether E-M78 (putatively E-V13) haplotypes from the Northern Wales/Cheshire geographic cluster and from the southeastern England cluster are in fact from the same population, originating in the Balkan peninsula, or whether their arrival times and migration routes are substantially different; (b) what role (if any) J2-M12 has had in the Roman occupation and settlement of Britain; and, (c) could any E3b haplotypes located in the Rhine river region also have been the result of settlement and military occupation of Germania Inferior by soldiers of Balkan origin?”


Въпреки, че тракийското присъствие в Британия е най-убедително доказуемо благодарение на споменаването на служещи на Рим тракийски подразделения, а и присъствието на тракийски погребални паметници (могили), смятам, че определени групи от дедите ни са се заселили в този отдалечен от Родината регион доста преди появата на Римската Империя.

Нищо не пречи всички изследователи опитали се да намерят периода, в който определени групи траки са се заселили в Британия, да са прави до известна степен. Нищо не пречи да е имало поне три преселения: през Неолита (балканския Енеолит), през Бронзовата епоха, а и по време на римската доминация над Тракия и Британия.

Със сигурност се касае за идване на голяма група траки, защото най-вероятно те са дали името на Британия. Гръцкото название на острова е Πρεττανια, а то е заето от уелското название Prydein, което пък от своя страна идва от племенното название Pretani (B.Gunliffe, Britain Begins, 2013, c.4). Имайки предвид неоспоримия балкански произход на няколко вълни преселници, то смятам, че не е никак пресилено да се приеме, че въпросните Pretani са потомци на обитавалите Балканите партини/ Παρθηνοί. Друга група траки пък дава името на Темза/Tameisis, което неслучайно отговаря на Тамаси дава/Tamasi dava. Отваряйки дума за тракийски селища с елемент -дава, дева, трябва да се спомене и разположения на територията на Британия град Дева/Deva. Да не забравяме и връзката между тракийското селище Доберус/Doberus и древнобританскоко Дубрай/Dubrae.

Съседи на далите името на Британия партини/ Παρθηνοί са хора носещи имена биброки/Bibroci и бриганти/Brigantes. Едва ли е случайност, че тези етноними приличат поразително на тракийските племенни названия бебрики и бриги. Тук е мястото да се споменат и болгите, познати и като белги/Belgae. В ирландските предания те са наречени Fir Bholg, Fir Bolg, като се смята, че са дошли от Тракия:
“The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs.” -Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299.

Интересен въпрос е това дали заселилите се по време на Неолита/Халколита в Британия траки, а и по-късните преселници от Бронзовата епоха са гледали на служещите в римските легиони траки като на свои роднини. Дали езикът на първите напуснали Балканите наши предци се е запазил до такава степен, че да е бил разпознаваем за тракийските легионери?

Смятам, че има повод да се смята, че старите балкански преселници и траките служещи на Рим са се разпознали като роднини. Това би обяснило оставането на тракийски легионери в Британия след привършването на военната им служба, а и участието на траките в защитата на местните хора по време на англо-саксонската агресия. Без тракийските легионери останали в Британия, островните жители биха били изклани до последния човек от прииждащите орди германски племена: англи, сакси, юти и др.

Съпротивата срещу нашествениците дошли от земите на Северна Германия и Дания се превръща в извор за легендата за крал Артур и рицарите от кръглата маса. През V-ти век Римската Империя се намира в криза. Легионите на Вечния град напускат Британия и така страната губи защитата си срещу нашественици.  Остава малка група ветерани, които са се смесили с местното население и считат Британия за своя родина. Не дълго след отпътуването на римската войска, англо-саксите започват своето нашествие. Отначало те са служели като наемници на британските благородници, но след време, нарастнали на брой, англо-саксите добиват смелост и предявяват териториални претенции. Стига се до жестоки въоръжени конфликти.

Летописците Гилда, Нений и Джефри от Монмот разказват за стълкновенията на британските благородници Вортимер и Вортигерн срещу англо-саксите.  Цар Вортимер успява дълго време да опази границата, но умира и защитата на Британия остава в ръцете на Вортигерн. Той бива измамен от англо-саксонския цар Хенгист, който му обещава мир. Като знак на сближение Хенгист предлага  дъщеря си за жена на Вортигерн. Келтският владетел се съгласява и урежда тържество, на което са поканени всички благородници на Британия. По време на сватбата, на дълга маса са седели един до друг сакси и келти. Виждайки, че келтите са вече пияни Хорса се провиква – Сакси, захващайте се! Подчинените му изваждат скритите ножове и прерязват гърлата на седящите до тях келти. За около минута келтската благородническа прослойка е унищожена, оставен е жив само Вортигерн, за да служи като заложник...

Англо-саксите са потривали доволно ръце след лесната “победа”, но ги чакала неприятна изненада. Един смел мъж, наречен Артур се осмелява да се опълчи на дошлите от Германия завоеватели. С помощта на малкото останали легионери и загубили водачите си келти, той нанася поражение след поражение на англо-саксите.

Джефри от Монмот разказва как самоуверени нашествениците потеглили към незавоюваната британска земя. Посрещнала ги смесената армия на римския пълководец. Артур сложил ризница, наметнал на гърба си щит (това е тракийски обичай) и произнасяйки името на Богородица препуснал с коня си срещу саксите. Врязал се в редиците им и съсякъл много от тях. Вдъхновени от мъжественият му пример келтите се втурнали след него и последвало страшно клане над германските нашественици. (Доста преди Артур, императорът от древнобалкански произход Максимин Тракиец дава подобен пример на войниците си и смазва войската на алеманите).

Днес редица учени смятат, че победата на Артур се дължи на това, че той е разполагал с тежката кавалерия на сарматите. Англо-саксите са били пехотинци, само вождовете им са имали ризници, шлемовете са били също рядкост, а основното оръжие на германите е копието. Сарматските конници от друга страна били покрити с люспеста броня от глава до пети, защитени са били дори и конете им (така е описана и армията, която княз Крум изпраща срещу легионите на Михаил Рангаве).

Днес известните с едрият си ръст и светла коса сармати са набедени за иранци, но в далечното минало, познаващият ги Прокопий Цезарийски ги причислява към семейството на северните траки гетите –Proc.B.G.III.ii.2-3. Този факт обяснява защо тракиецът Лонгин Здапезе е изобразен със сарматска люспеста ризница, а и защо британските топоними и хидроними Дева/Deva, Тамесис/Tamesis съотвестват най-добре на севернотракийските селища с елемент –дева, дава, а и на обяснимия със стблг. тьма севернотракийски топоним Tamasi dava.

Преди време един приятел сподели, че английската ненавист към българите се дължи на факта, че траките в Британия са избили много от техните деди и са забавили завоюването на острова с векове. Дали е така не зная, това няма как да се разбере по простата причина, че неприязънта към даден народ се насажда от шепа политици, чиито мотиви често остават тайна. Не мисля, че презрението, с което Едуард Гибън говори за българите се дължи на наследствена омраза към дедите ни. Реално Лорд Биконсфийлд (Бенджамин Дизраели) няма причина да мрази българите, а всъщност прави всичко възможно да потули зверствата османлиите по време на Априлското въстание,  по-късно дори предоставя английската флота на Сулейман паша- касапинът на Стара Загора и така прави възможни нови кланета.

В политиката омраза и желание за сътрудничество се менят често. Едва ли някога ще разберем причината на тези, които са ощетили народа ни с думи и дела. Друго е важно – да се покажат истинските корени на българския народ, а и заслугата на дедите ни в развитието на европейското общество. Не идеите на гърците дадоха импулс на западноевропейските народи, а знанията дадени от дедите ни. Без организираното земеделие и скотовъдство, без важните знания за обработване на металите, опитомяване на коня и т.н., Западна Европа нито би станала многолюдна, нито би добила силата, която притежава днес.

Вместо да се чудят в кой затънтен ъгъл на Азия да набутат корените ни, скъпите ни учени могат за използват наличната информация и да коригират създадените в миналото заблуди, а с това и да спомогнат да получим престижа, който народа ни заслужава.

29.03.2018 г.

ГЕНЕТИКАТА ДОКАЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА ДЕДИТЕ НИ НА БРИТАНСКИТЕ ОСТРОВИ ПО ВРЕМЕ НА АНТИЧНОСТТА


С напредването на науката става все по-лесно да разберем истината за произхода на народа ни. В миналото се разчиташе предимно на сведения от работите на летописци, но като се има предвид, че ползваните исторически извори са сътворени от враговете на дедите ни,  не е трудно да се заключи, че на тази информация не трябва да се гледа като солидно доказателство.

Не е тайна, че в различни писания, чуждите хроникьори са представили “идването” на българите в различни времена, а и по различен начин. Съдейки по картата на Св. Йероним, трябва да заключим, че хора с име българи са населявали страната ни още през III век. Все пак нужно е много време преди голяма област като Мизия да получи новото име България, което роденият на Балканите Йероним документира по времето на император Константин Велики – началото на  IV век.

От друга страна, според Лъв Дякон, дедите ни са дошли на юг от Дунава едва по времето на император Юстиан Ринотмет – 705-711 година, т.е. през VIII век. Налице е около 500 години разлика, а това е индикация, че някои от старите автори са лъгали здраво. Кой е прав – благият християнин Св. Йероним, или “забравилият” важни факти Лъв Дякон?

Неотдавна генетиката даде отговор на този важен въпрос. Благодарение на мащабните проучвания стана ясно, че в никакъв случай не може да се говори за изчезване на обитавалото земите ни население от Каменната, Медно-Каменната и Бронзовата епоха. Във вените на голяма част от нас тече същата кръв каквато е текла във вените на хората познати като първите земеделци и скотовъдци на Европа, на хората сътворили блестящата Варненска цивилизация, на тези, които най-рано създадоха човеколюбива доктрина.

Една от хаплогрупите типични за народа ни носи името EV-13. Учените смятат, че хора, които са носители на тази хаплогрупа, са обитавали Балканите преди 10 000 години – времето на Мезолита. Несъмнено, представителите на EV-13 се явяват един от основните елементи на етноса, наречен в Античността траки, а по-късно и българи.

Не само нашите генетици свързват EV-13 с дедите ни, които гърците назовават траки. Преди време, английските учени останаха силно изненадани от присъствието на тази хаплогрупа сред населението на Британските острови. Обяснение на мистерията бе дадено с идването на траки по времето на доминацията на Римската Империя.

Действително, бивайки едри, силни и храбри мъже, дедите ни са запълвали не само преторианската гвардия, но и легионите на Вечния град. Неслучайно, най-способните пълководци на империята от времето на късната Античност са роденият в Германея (Сапарева Баня) Велизарий и роденият в Дуросторум (Силистра) Аеций.

През IV век,  един римски автор изказва своето възхищение от качествата на нашите деди, записвайки в “Totus  Orbis  Descriptio”, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници. 

По-късно, император Юстиниан (чиято тракийска фамилия е Сабазий) споделя: “Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащият осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождение в кръвта си.’’

Съществуват  достатъчно данни за това, че определена част от дедите ни, които са служили в римските легиони, са били квартирувани в земите на Британия. Преди няколко години, Стивън Бърд публикува една доста интересна работа: “Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”.

Цитирайки Джарет, Стивън Бърд споменава, че до този момент са намерени сведения за тридесет и седем различни тракийски военни контингента в пределите на Римската Империя. За присъствието на траки в различни региони на Британия по време на Античността има убедителни доказателства. Карингтън съобщава за погребения на четири войника от Legio II Adiutrix, за които става ясно, че са родом от намиращият се в Южните Балкани град  Апрос (значението на топонима е обяснимо със стблг. вепръ-глиган).

По-интересно е това, че британското селище, в които тези представители на дедите ни служат носи името Дева. Това е индикация, че реално броят на траките в това място ще да е бил голям и те дори са дали свое название на мястото, което са обитавали.

Във времето на Античността, градове с елемент -дева, дава се срещат у нас в изобилие. Едно от старите имена на Пловдив е Пулпу-дева, други подобни названия са Куми-дева, Дане-дева, Ита-дева, Мури-дева, Скаи-дава, Суки-дава. Обяснение за дева-дава, Вл.Георгиев дава с блг. девам, дявам-полагам, т.е. установявам се, полагам основи, правя стан.

Отново край британското селище Дева е намерен гроб на ветеран, чиято националност е ясно упомената “Bessus natione” – бес по произход. Важна подробност е и това, че недалеч от Дева е била стационирана Първа Дакийска Кохорта - cohors Primae Dacorum. На друго място, в Колчестър също са открити следи от присъствието на дедите ни. Стивън Бърд е публикувал текста от надробния надпис на тракиец, родом от Сердика (София) :

Longinus Sdapeze  |  matygi f(ilius) duplicarius  |
ala prima Tracum pago  | 
Sardi(ca) anno(rum) XL aeror(um) XV  |
heredes exs testam(ento) [f(aciendum)] c(urauerunt |
h(ic) s(itus) e(st)



Тракийски контингент е имало и в региона на Глостър. Там е намерен забележителен паметник на легионер кавалерист, като иконографията на изображението наподобява тази на паметниците на Хероса. Слава Богу, запазен е и надписа и така научаваме какво е било името на погребания легионер:

Rufus Sita, eques Cohortis VI
Thracum, annorum XL, stipendiorum XXII.
Heredes ex testamento faciendum curaverunt.
Hic situs est.




Древен епиграфски паметник, на който се споменават дакийски войници стационирани в Британия

Подобно на всеки съвестен учен, Стивън Бърд уточнява, че тепърва трябва да се установи със сигурност дали носителите на (типичната за Балканите) хаплогрупа EV-13 обитаващи Северен Уелс и Югоизточна Англия са преставители на миграция от едно и също време, или става дума за две отделни преселнически вълни.

Г-н Бърд споменава и това, че все още не е напълно ясно и кога са дошли в Британия и носителите на друга чужда за Британия хаплогрупа, а именно J2, дали предците на тези хора са дошли по време на римския период, или не?

Тук е мястото да се спомене, че типична за нас българите е не само хаплогрупата EV-13, но също и J2. Генетиците смятат, че на Балканите, носители на тази хаплогрупа са се появили по време на Неолита. С други думи – носителите на J2 също са един от елементите на тракийския етнос и присъствието на в Британия може да се свърже със стационирането на тракийски легионери там по времето на Античността.

Навярно понеже работата на г-н Бърд е публикувана през 2007, а мащабните генетични проучвания у нас станаха известни в периода 2011-2013 година, той не е свързал носителите на J2 в Британия с идването на траки по времето на римската доминация. Въпрос на време е това да бъде направено и когато това стане, ще придобием по-ясна представа за ролята на дедите ни в ранната история на Британия.

Междувременно, благодарение на генетично проучване в Ирландия стана ясно, че част от предците на ирландците не спадат към местното население, а са дошли от Източна Европа и Близкия Изток. Визира се най-вероятно Мала Азия, която е обитавана от траките фриги, тевкри, витини, халиби, бебрики, а и мизите, за които Димитър Хоматиан обяснява, че по негово време вече се наричат българи.

В този случай, генетиците не тълкуват присъствието на екзотични хаплогрупи в Ирландия с римското владичество в Британия, а с идване на източно европейци по време на Бронзовата епоха. Излиза, че споменатото идване на болги в “Книга на Нашествията в Ирландия” не е плод на въображението на автора, а реалност.

Със задълбочаването на генетичните проучвания и съгласуването им с данни от археологията, ономастиката и т.н. ще стане напълно ясно точно в кои периоди от време дедите ни са пристигнали в Британия и каква е била ролята им там. Във всеки случай, преданията описват дошлите от Тракия болги като народ, който създава първите закони на Ирландия е въвежда ред в страната.

Малко по-малко става ясно, че господствалите в историграфията вярвания за азиатския произход на старите българи и за изчезването на тарките, са заблуди и то вредни за страната ни заблуди, които са допринесли значително не само за разединяването на народа ни, но и до загуба на територии и население.

Редно е учените ни да започнат да се държат като истински учени, т.е. да се съобразяват с новата информация, да я интерпретират правилно, а и да признаят грешките си. Защитаването на догмите с фанатизъм няма бъдеще, а тези, които го правят могат да са сигурни само в едно нещо – с това си поведение, те ще спечелят народното презрение.

В науката няма място за скромност и плахост породена от това, че определени изводи ще разсърдят влиятелни хора. Българите имат право да знаят истинската си история, имат право на високо самочувствие, имат право на по-добър живот. Това няма как да стане, ако в чужбина, а и у нас биват лансирани недоказани и неверни неща, които мачкат съзнанието ни. 

В Новия Завет е казано – “Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни!”. Истината за произхода и заслугите на дедите ни не само ще ни направи свободни, но ще ни даде и сили сами да иградим по-добро бъдеще.



Използвана литература:


1.Steven C.Bird, “Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”. http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
2.Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry - Sena Karachanak  Viola Grugni  Simona Fornarino Desislava Nesheva Nadia Al-Zahery Vincenza Battaglia Valeria Carossa Yordan Yordanov Antonio Torroni Angel S. Galabov Draga Toncheva  Ornella Semino
3.С.Карачанак-Янкова, ГЕНЕТИЧНА СТРУКТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ПОПУЛАЦИЯ ПО Y-ХРОМОЗОМАТА И МИТОХОНДРИАЛНАТА ДНК, дисертация за присъждане на образователна и научна степен “ДОКТОР” Област на висше образование: 4. „Природни науки, математика и информатика” Професионално направление: 4.3. „Биологически науки” Докторска програма: „Генетика” НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: ПРОФ. Д-Р ДРАГА ТОНЧЕВА, ДБН София, 2013;
http://nt-cmb.medun.acad.bg:8080/jspui/bitstream/10861/1015/1/S_Karachanak_Yankova-dis.pdf
4.P10.80 - Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians
S. Karachanak1,2, V. Grugni2, D. Nesheva1, V. Battaglia2, S. Fornarino2,3, N. Al-Zahery2, V. Carossa2, Y. Yordanov4, A. Galabov5, B. Atanasov6, A. Torroni2, D. Toncheva1, O. Semino2; 
1Department of Medical Genetics, Medical Faculty, Medical University, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 2Dipartimento di Genetica e Microbiologia, Università di Pavia, Pavia, Italy, Pavia, Italy, 3Human Evolutionary Genetics, CNRS URA 3012, Institut Pasteur, Paris, France, Paris, France, 4Institute of Experimental Morphology and Anthropology with Museum-Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 5The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 6Institute of Organic Chemistry, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, European Human Genetics Conference 2011, Amsterdam, The Netherlands, May 28 - 31, 2011
5. Irish DNA originated in Middle East and eastern Europe
7.Camboglanna the site of King Arthur’s final battle 537-539 AD
8.C.U.J.Bourke, Pre-Christian Ireland, Bowne & Nolan, Dublin, 1887;