УДИВИТЕЛНИ, СЕНЗАЦИОННИ, НО И ПРЕМЪЛЧАНИ ФЕНОМЕНИ

Съвсем наскоро представих интересно видео за пеласгите. В канала ми в ютюб коментарите бяха много, а предаването се радва на успех. Причината за това е факта, че у нас информацията е малко, а темата за пеласгите сякаш е табу. Има даже учени, които стигат до нелепи крайности, като например твърдението, че народ пеласги никога не е съществувал, че се касае само за герои от митовете.

 

Разбира се има и по-умерени изследователи на миналото. В научните среди пеласгите са обявени за най-старото население на Южните Балкани, но са и обявени за изчезнал народ, асимилиран от гърците още през Античноста. Редица учени обаче признават, че пеласгите са оставили следи в старогръцкия език. Касае се за особени думи, които не могат да бъдат обяснени с помощта на законите на речта на нашите южни съседи. Лингвисти като Алберт Йорис Ван Виндекенс, Владимир Георгиев, Хялмар Фриск, Роберт Беекес и др. са изолирали различни думи от така наречения предгръцки субстрат, т.е. от езика на населението, което е обитавало Елада най-рано.

Пръстен-печат с надпис на езика на пеласгите, наричани още палестини, филистимци [по Кук, Zeus: a study in ancient religion]

Това разбира се са траките и спадащите към тяхната общност пеласги. На тях се приписва основаването на Атина, но и Рим, чието най-древно название е Рума [Ruma]. То по-късно се развива в Рома [Roma], а в ново време, у нас се ползва варианта Рим [в Западна Европа пък е Rome].

 

Интересното, но и необяснимо от гледна точка на официалните теории за нашия произход е това, че ранносредновековните българи познават възможно най-старото име на Вечния град. В старобългарския език срещаме думите роуминъ – римлянин, роумьскъ – римски. Те отговарят на архаичните Ruma – Рим и Rumach – римски.

 

През IV в., когато по виждането на историците е най-ранното споменаване на името на народа ни, Рим и римлянин имат формите Roma, Romanus. През VII в. Roma и Romanus не са променени, никой не знае даже за Ruma, Rumach. Как е възможно, ако дедите ни се установяват трайно на юг от Дунава едва в края на VII в. сл. Христа, те да познават най-старото име на римляните, което е поне от VIII в. пр. Хр.? Или с други думи – около 1400 години преди времето на княз Аспарух.

 

Да приемем за момент, че това е случайност или даже интересен феномен. Проблемът за нашите учени е, че е налице още един феномен. По време на ранното Средновековие дедите ни познават народностното име гърци и то в няколко варианта: Γραικοί, Γρεκύ, Γρεκούς, Γρικύ, Γρικούς. Проблемът се състои в това, че във въпросния период от време, населението на Византия се назовава ромеи [Ῥωμαῖοι], държавният глава носи титлата βασιλεὺς Ῥωμαίων [василевс на римляните].

 

Названието гърци [Γραικοί, Graeci], се ползва за дедите на южните ни съседи, предимно от римляните и то във времето на Античността. А официално ние българите се установяваме трайно на юг от Дунава едва по време на ранното Средновековие, т.е. дълги векове по-късно. Както по времето на княз Аспарух, така и по времето на други владетели като Крум и др., населението на Римската Империя, позната по-добре като Византия, се разпознава единствено и само под името ромеи [Ῥωμαῖοι].

 

Това са вече два феномена, чието обсъждане хитро се избягва, защото една публична дискусия би станала причина за поява на неудобни въпроси. Има обаче още един феномен, който е още по-сериозен. Касае се за характера на така наречения предгръцки субстрат. Ако официалните теории бяха достоверни, то този субстрат – особените думи в старогръцкия, не би трябвало да имат успоредици в българския, а и не би трябвало да имат обяснение на български език.

 

По виждането на историците и лингвистите, предгръцкото население на Елада е асимилирано още в древността, а неговия език няма нищо общо с нашия. Реалността обаче показва нещо различно, нещо напълно различно, но отново мълчанието разрешава проблема с неудобните въпроси.

 

Представям кратък списък с думи принадлежащи на предгръцкия субстрат. Всеки образован и интелигентен човек може да види, че се касае за думи, които трябва да се причислят към нашия език, а това означава, че дедите ни са обитавали не само Тракия, но и най-южните точни на Балканите, включително остров Крит.

 

Като тракийски/пеласгийски субстрат в гръцкия език са обявени думите:

 

балиос-βαλιος-бял;

волинт-βολινθος-волѧте, вол, бик;

вонасос-βόνασσοσ-вонящо животно, див бик;

бриза-βρίζα-брица (вид пшеница);

брилон-βρίλων-брити (бръсна), бръснар;

бринкос-βρύνχος-брѧцало (музикален инструмент) ;

брион-βρύον-брей (вид растение);

вритос-βρύτος-вьрѣти (вариво, пиво) ;  

гента-γέντα-гнетѫ (удрям, парче отрязано месо) ;  

таласа-θάλασσα-талаз, вълна, тлѣщи-удрям;

телумна-θέλυμνα-тьло (повърхност, под стблг.) ;

тулак-θύλακος- тоулъ (колчан, мях стблг.) ;

кубе-κὐμβη, купелон-κύπηλλον- купичка, купа, метален съд.

каситерос-κασσίτερος- каситеръ (калай стблг.);  

китарис-κίθαρις-четириструен музикален инструмент;

винос-(f)οίνος-вино; 

ромфея- ῥομφαία-ромфея, руфия, рубило-нож;

ситос-σίτος-жито;

сирингкс-σύριγξ-свирка, флейта;

 

Един пример може да се нарече случайност. Два примера могат да бъдат приети за удивителна случайност. Тук обаче говорим за цял списък, т.е. изправени сме пред удивителен, сензационен феномен, налице е един необясним парадокс.

 

Парадоксът става фрапиращ, ако обърнем внимание на това, че трако-пеласгийските думи тулак и купелон имат ясни паралели в старобългарските инвентарни надписи. Там туслхи-τουλσχη, купе-κύπη притежават значение колчан за стрели, т.е. тул, и шлем [формата на купата и шлема са идентични].

Следващата връзка пък е направо зашеметяваща, защото старобългарската дума купе-κύπη-шлем има паралел в хетския и староеврейския език. Касае се за купахи - kupahi- шлем (хет.) и коба - q/koba’ – шлем (староевр.). Паралелите между хетските и еврейските думи са обсъждани от Хаим Рабин, ползващ трудове на Гастър и Сапир.

По време на Бронзовата епоха земите на Израел са обитавани дълго време от пеласгите, наречени там филистимци и техните роднини траките тевкри. Учени като Бонфанте, Ваудхойзен и др. споделят, че филистимската, т.е. пеласгийската дума за шлем е коба, тя е сравнявана с хет. kupahi. Колкото и странно да изглежда – дедите ни са дали дума за шлем на различни народи от Близкия изток.

 

Казвал съм го често – парадокси и феномени няма, парадоксите и феномените в науката се дължат на нежеланието, или пък страха на определена група учени да каже неудобна за влиятелни хора истина.

 

Парадоксите се породени и от това, че в миналото бяха съчинени основани на лъжи и безсъвестни манипулации за нашата история. Траките бяха обявени за изчезнали, без това да е доказано. Аспаруховите българи бяха обявени за дошъл от Средна Азия народ, без това да е доказано. Съюзниците на Аспарух, наречени славени, бяха определени за дошъл от земите на Русия, Украйна, или Полша народ, без това да е доказано.

 

Прието бе, че Аспаруховите българи са изоставили езика си, без това да е доказано. Прието бе, че речта на старите българи е била тюркска или иранска, но не бе обяснено как за Бога, цялата ездаческа терминология на дедите ни не съдържа нито една тюрска, или иранска дума. Ако дедите ни действително бяха конен народ, номади, дори и да бяха заели езика на набедените за пешаци славени, пак биха запазили ездаческата си терминология, защото не могат да получат думи за неща от народ, който ги няма.

 

Приемем ли обаче, че тракийският е най-древния език от славянската езикова група, че траките са създателите на тази група, изведнъж всичко става логично и си идва на мястото.

 

Ганчо Ценов е бил прав по отношение на това, че дунавските славени са гетите, а не някакъв дошъл от отвъд Карпатите народ. Гетите са известни като конен народ, те представят значителната част от конницата на цар Ситалк. Гетите са траки, а в тракийската ономастика срещаме: Kone, Cobylatus, Korybantos, Uzdica, Setlote, съотвестващи на думите кон, кобила, жребец, узда-юзда, седло.

 

Ако българите са представени от мизите, явяващи се съседи и роднини на гетите, то и старите българи са имали думи като кон, кобила, жребец, юзда, защото според Страбон гетите и мизите говорят език като този на останалите траки.

 

Повече от ясно е, че хората дали името на нашата държава никога не са изоставяли езика си. Дори напротив – точно нашите деди са наложили своята реч над северните и западните си съседи илирите-венети. Те се явяват деди на сърби, словени, поляци, руси и др. Дедите ни дори са успели да окажат културно влияние на хора от Близкия Изток.

 

Ето колко лесно е да се обясни всичко. Представеното тук виждане обяснява защо при нас българите е доминантен същият антропологичен тип както и при траките. Става ясно и защо типичните за нас генетични маркери I2, E-V13, R1b, J2,  а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали земите ни дълги хилядолетия преди тук да дойдат римляните. Древните балкански корени на народа ни обясняват и защо най-тачените ни празници: Гергьовден, Трифон Зарезан, Атанасовден, Сирни Заговезни и др. са ехо от култовете към Хероса, Дионис, Сабазий, а не са спомени от почитта към Тангра, Ахура Мазда или Умай.

 

Съвестните хора в науката – тези, които нямат какво да крият, ползват един принцип, носещ името Бръснач на Окам. Според този принцип, от множество теории, които обясняват едно и също нещо, трябва да се предпочете най-простата. А според мен трябва да се добави и: най-логичната теория, този, което не противоречи на здравия разум.

 

Днес обаче все в научните среди все още се срещат индивиди, които са готови да се гърчат като змии, да правят салто-морталета, само и само да избягнат приемането на истината. Тези хорица разчитат на услугите на медиите, а и на влиянието си в политиката. Несъмнено това помага, но само до време.

 

Абрахам Линкълн има едно прекрасно изказване: Можеш да лъжеш част от хората през цялото време, можеш да лъжеш всички хора за определено време, но не можеш да лъжеш всички хора през цялото време - “You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can’t fool all of the people all of the time.”

 

ПРОИЗХОДЪТ НА БЪЛГАРИТЕ – РАЗРЕШЕН ЗА 10 МИНУТИ!

Истината никога не е сложна, сложен е пътят тя да бъде укрита [1]. Ако някой не е в състояние да обясни даден въпрос кратко, точно и ясно, то този човек или няма подготовката и качествата да стори това, или цели да сее заблуди. Това се постига най-вече с многословие и отвличане на вниманието посредством клевети по адрес на инакомислещите.

 

Аз често казвам, че ние, българите, сме умни хора и ако ни бъде дадена достатъчно информация, можем сами да осъзнаем кое е истина и кое – лъжа.

 

Точно това е причината определени хора да укриват важна информация , когато представят своята теза. Нека сега да направим един експеримент, в който за пореден път ще си проличи природната интелигентност на нашия народ.

 

В настоящето есе, което може да се прочете за около 10 минути, ще представя сведения, от които моите противници бягат като дявол от тамян. Всеки трезво мислещ, но и непредубеден човек ще се увери сам, че е много лесно да се разбере какъв е нашият произход, и то въз основа на наличните до този момент данни.

Наши прадеди са тези хора, чиито гени ние носим. По този въпрос не може да има спор изобщо. Кой за какъв се смята е без значение, гените определят дали дадена група хора са наши предци, а не твърденията на този и онзи. Титлите и положението в обществото са без значение. Важат само фактите.

И така, с помощта на няколко мащабни генетични проучвания вече е доказано убедително, че ние, българите, нямаме нищо общо с тюрките. Доказано е също така , че нямаме общи корени с народите на Кавказ, Индия и съседните региони [2].

 

Най-често срещаните при нас генетични маркери са наследени от древно балканско население, което е обитавало земите ни хилядолетия преди идването на римляните [3].

 

Около 22% от българите са носители на I2, а носители на маркерите J2 и E-V13 са около 40 процента от нас. Маркерът R1b се среща при около 11% от нашето население. Носителите на I1 и G2 са респективно 5% и 4%. Всички тези маркери са наследени от хора, които са обитавали Балканите хиляди години преди идването на римляните.

 

Държа да отбележа, че споменатите тук маркери се срещат и при други европейски народи, но разбира се, в различни съотношения. Не само маркерите I2,  J2, E-V13, R1b, I1 и G2 се срещат при гърци, италианци, румънци, сърби, украинци и др., но трябва да се отбележи, че те са екзотични за населението на Средна Азия.

 

Единственият маркер, който теоретично може да свърже народа ни със Средна Азия, е R1a. Той се среща при около 18% от българите. Тук обаче също има няколко подробности, които моите противници укриват от своите читатели.

 

Първата важна подробност е, че при другите европейски народи R1a е в много по-голяма концентрация, отколкото при нас:

1.    Украйна и Русия – максималната концентрация е 65%, т.е. повече от три пъти, отколкото при нас.

2.    Полша – носители на R1a са около 57% от хората в тази страна, т.е. около три пъти повече, отколкото при нас.

3.    Белорус – маркерът се среща при 51% от населението, т.е. около два пъти и половина повече, отколкото при нас.

4.    Словакия – там R1a се среща при 42% от хората, т.е. повече от два пъти, отколкото при нас.

5.    Хърватско – носителите на R1a са 24% – определено повече, отколкото у нас.

6.    Най-фрапиращото е, че в определени региони на Германия концентрацията на R1a е 24%, в Норвегия е 27%, в Австрия е 26%, а в Швеция – 19% .[4]

 

Без изключение носителите на маркера R1a в тези държави са повече, отколкото в България. Обаче, нито в Швеция, нито пък в Австрия, Норвегия или Германия се е появил учен, който да свърже маркера R1a с късното идване на някакви степни номади, или конен народ ако искате, от Бактрия, Памир, Кашмир, Кавказ и т.н.

 

Стана ясно, че при нас, българите, маркерите I2,  J2, E-V13, R1b, I1 и G2 са наследени от древни балканци. Установихме и, че R1a – единственият маркер, който на теория може да ни свърже с Азия, се среща при много други народи в Европа, а никой от тези народи не е потомък на бактрийци, кашмирци и др.

 

Сега идва ред на втората изключително важна подробност, също укрита от хората, които внушават, че старите българи идват от Средна Азия. Маркерът R1a се среща при 18% от нас, но по-важното е, че значителна част от вариациите е смайващо древна.

 

Около 42% от носителите на R1a у нас са потомци на балканци, които са обитавали земите ни преди повече от 11 000 години [5].

 

Това обяснява защо генетично проучване при жителите на о-в Крит е установило, че вариантът на древния критски маркер R1a показва близост с Балканите [6].

 

Разбира се, има и други разновидности на R1a при българите, но нито една от тях не е обща само за българи и иранци, само българи и пакистанци, само българи и афганистанци и т.н.

ХАРАКТЕРЪТ НА СРЕЩАЩИТЕ СЕ ПРИ НАС ГЕНЕТИЧНИ МАРКЕРИ ПОКАЗВА, ЧЕ ОКОЛО 90% ОТ БЪЛГАРИТЕ СА ПОТОМЦИ НА ДРЕВНО БАЛКАНСКО НАСЕЛЕНИЕ!

Колкото до хитруването с резултати от древна ДНК – отново няма доказателства за родство с иранци, афганистанци и кашмирци. Ако някой притежава данни за мащабно изследване, публикувано в научно списание – нека го представи.

 

Представеното през 2015 година в научно списание изследване на древна ДНК, придобита от скелетни останки на ранносредновековни българи показа съвсем ясно, че дедите ни са сродни на европейските популации.[7]. Даже няма намек за общи корени с иранци, афганистанци и др.

 

Не отричам, че в нашия народ са се влели скити и сармати, но тези хора не са азиатци – нашите гени доказват това, гените на ранносредновековните ни деди доказват това.

 

I.Прочее, добре известни са сведенията на медика Гален, който твърди, че скитите и сарматите са хора с рижа коса. Това е поредното ярко и убедително доказателство, че се касае за народи, които са се оформили в Европа, а не в Азия.

 

II.Трябва ли да си затворим очите за твърдението на Стефан Византийски, че скитите са тракийски народ?

III.Трябва ли да сметем под килима свидетелството на Прокопий Цезарийски, предаващ виждане на по-стари автори относно принадлежността на сарматите към гетите [Proc. H.W. III. ii. 2 – 3]?

 

IV.Защо да не се съобразим със сведението на Овидий, от което става ясно, че гети и сармати говорят един и същ език ? Нашите издания са цензурирани, но в чуждите има важни пасажи. Заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.” [Тристия” V.12.55]

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005


V.Писателката Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне [A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154].

VI.За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите  [Her.IV.110], a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките [А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102].

VII.Не бива да пропускаме и откритието на талантливия археолог Георги Баласчев, който причислява сарматите към тракийския многолюден народ [Баласчев, 2018, с. 110]. Този автор съобщава и за едно интересно тракийско лично име, то е Сарматион [Σαρματιον] и е идентифицирано с племенното название сармати [Σαρματοι], поради еднаквото звучене  [Баласчев, 2018, с. 66].

 

Хората, които дефинират скити и сармати като ирански народи, укриват представената тук важна информация. Потулени са 7 важни исторически извора, а това е недопустимо. Пренебрегнати са и резултатите от 6 публикувани в научни списания генетични изследвания.

 

Задайте си въпроса: уважават ли ви тези, които укриват от вас важни данни и ви заблуждават най-безотговорно?

 

Вярно е, че част от скитите населяват и Средна Азия, вярно е, че определени скити играят роля в историята на Иран, Индия и Китай. Присъствието на група скити далеч на изток обаче в никакъв случай не е доказателство, че прародината на скитите е в Средна Азия.

 

По същия начин присъствието на потомци на англо-саксите в Австралия и Нова Зеландия, изобщо не ни дава право да наречем англо-саксите роднини на австралийските аборигени и на маорите. Това би било налудничаво, но някои минаващи за историци сънародници ползват метода за нашите предци, а това по мое мнение е срамно деяние.

 

Прародина и диаспора [преселение, колония] са две различни неща. Ако търсим произхода на народа си, ние трябва да се интересуваме от прародината на предците ни, а не от регионите, в които част от тях са се заселили след напускане на родните места.

 

Нашият фолклор е свързан с древното население на Балканите. Нашата народна носия, музика, песни, легенди и т.н. са свързани с древното население на Балканите. Най-тачените ни празници са свързани с култовете към Хероса, Залмоксис, Сабазий, Дионис, Бендида и др. Свещеният за дедите ни символ IYI се среща най-рано на Балканите, преди около 7000 години! В старобългарския няма нито тюркски, нито ирански субстрат – това са фактите. Ако те не отърват някому – това си е негов проблем.

 

Уверихте ли се, че за десет минути действително може да се разбере кое е истина и кое не е? Българите са умни хора. Когато разполагат с достатъчно информация, могат сами да разберат как стоят нещата, а информация тук вече е дадена.

 ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

 https://www.youtube.com/watch?v=FuoflA1Mjc4

 

Използвана литература и пояснения:

 

[1] * Не аз съм авторът на максимата: “Истината никога не е сложна, сложен е пътят да бъде укрита.”, но тя е съдържа мъдрост и ще продължавам да я ползвам.

 

[2] “Българите принадлежат към клъстера на европейските популации, като все пак са малко отдалечени от тях. Българите са отдалечени от турците (въпреки географската близост), арабското и кавказкото население и индийците.” -  “ Bulgarians belong to the cluster of European populations, still being slightly distant from them. Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.” 

 

https://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

 

[3]  “Анализът на произхода даде следните интересни резултати: (i) R-L23* присъства в Източна България от следледниковия период; (ii) хаплогрупа E-V13 има мезолитна епоха в България, откъдето се е разпространила след пристигането на земеделието; (iii) хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия на запад на земеделци от най-ранните места по Черно море” - The lineage analysis provided the following interesting results: (i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; (ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; (iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea.

 

https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

 

[4]  “Понастоящем високи честоти на R1a се срещат в Полша (57,5% от населението), Украйна (40 до 65%), Европейска Русия (45 до 65%), Беларус (51%), Словакия (42%), Латвия (40 %), Литва (38%), Чехия (34%), Унгария (32%), Норвегия (27%), Австрия (26%), Хърватия (24%), Североизточна Германия (24%) Швеция (19%) и Румъния (18%). “- “Nowadays, high frequencies of R1a are found in Poland (57.5% of the population), Ukraine (40 to 65%), European Russia (45 to 65%), Belarus (51%), Slovakia (42%), Latvia (40%), Lithuania (38%), the Czech Republic (34%), Hungary (32%), Norway (27%), Austria (26%), Croatia (24%), north-east Germany (24%) Sweden (19%), and Romania (18%).”

https://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_R1a_Y-DNA.shtml

 

[5] “Заслужава да се отбележи, че както бе вече предложено, хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха [LGM - от преди 11 000 години бел.моя], до по-скорошните разселвания на славяните.” – “…it is worth mentioning that, as previously suggested [48]–[50], haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post LGM [Last Glacial Maximum] expansions to more recent Slavic demography.“

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

 

[6] “Базираните на Y-STR анализи демонстрират близкия афинитет, който хромозомите R1a1 от платото Ласити споделят с тези от Балканите, но не и с тези от низината на източен Крит” “Y-STR-based analyses demonstrated the close affinity that R1a1 chromosomes from the Lasithi Plateau shared with those from the Balkans, but not with those from lowland eastern Crete.”

 

https://www.nature.com/articles/5201769

 

[7] В сериозните, публикувани в научни списания генетични проучвания няма дори намекване за родство с народите от Североизточна Европа, а и тези от Афганистан и Иран. Това важи и за проучването на проби от древна митохондриална ДНК извлечена от кости принадлежащи на българи живели през Средновековието: за старите българи са типични западноевразийските, а не източноевразийските хаплогрупи.

 

“The modern Bulgarian mitochondrial DNA (mtDNA) and Y-chromosome gene pools predominantly consist of Western Eurasian haplogroups.... A similar pattern is observed in ancient mtDNA samples of proto-Bulgarian human remains, which belong exclusively to Western Eurasian mtDNA haplogroups (Nesheva et al., 2015).”

 

http://www.scirp.org/journal/PaperInformation.aspx?PaperID=60322

 

 

А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.

Баласчев Г. Т., Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение, със 78 снимки в текста, Печатница П. Плушков, София, 1934 [Препис на съвременен български език д-р Николай Иванов Колев, GUTA-N, София, 2018].

 

A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154.

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

 

Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

---