Едно от най-древните познати божества е слънцето. Шумерите го почитат под името Шамаш, египтяните го наричат Ра, а гърците го познават като Хелиос. Етруските и римляните също са
почитали слънцето, но са го назовавали различно, етруското име е Ката, а латинското Сол. При древните арийци названията са много: Сурия e основното имена на небесното светило, но негови
проявления са също Бага, Митра, Варуна,
Дакша и др., познати още като Адития.
Нашите деди, които по време на Античността са наречени траки,
също почитат слънцето, a названията на това древно божество приличат удивително
много на арийските и това не е никак случайно. В таботата си “Траките и Техният Език” акад.
Вл. Георгиев съобщава няколко имена на много старинни тракийски божества, като
между тях е споменат Сура/Σουρα, за
жалост без да даде подробности [1] с.54.
Eлементът сур
присъства и в епитети на Хероса, и в епитети на тракийския Зевс, това са Сурегетес /Σουρεγεθης [1] с.52 и Сургастес/Σουργαστες [1] с.48 В речника си обаче,
нашият езиковед свърза дрeвната дума сур,
сура не със светлина, а със
санскр. śūra и
авест. sūra-силен, герой [1] с.102.
Аз лично съм склонен да свържа тракийското име на
божество Сура/Σουρα с ведическите думи sura, suriya-слънце, а разбира се и със Surya-богът-слънце. Българската дума сур-светъл, сив, белезникав, пепеляв, е много древна, нейното ранно
значение е светъл. В БЕР Т. 7 се
изказва предположение за тюрски произход, макар да са споменати
възраженията на Ст.Младенов и др. [2] с.580. Няма никакво споменаване на
стчерксл. сурикъ-червен цвят, няма и споменаване на Сура бога от “Веда Славена”, а връзката
между българската дума сур и
тракийското божество Сура е направо
табу. Както ще се уверим след малко, това не е единствения случай, в който
важни, ключови думи са обявени за чуждици.
Благодарение на Хезихий, знаем, че Багайос/Βαγαῖος е името на върховния бог на фригите. Това название отразява арийското Бага, а разбира се и нашата дума Бог. Като цяло, лингвистите мълчат
упорито за връзката между Бог и Багайос/Βαγαῖος. Правени са дори опити нашата дума да бъде изкарана иранска заемка. В БЕР
Т.1 за етимологията на дума бог е
вметнато: “Според едни думата е старинна
заемка от ирански”- [2] с.61. Кои обаче са тези “едни” и какви са
аргументите им не е казано.
Иронията е, че нито иранският, нито староиндийският имат
достоверно обяснение за Бага/Bhaga. Нека помислим
логично – не е ли най-подходящо древно име на слънцето, едно от качествата на
слънцето? Небесното светило може да се свърже с понятия като топлина, сияние, добро, светъл цвят.
Арийските епитети на слънцето са dina kara/
дина кара (състоящо се от dina-ден, светлина и kara-карам, докарвам), bhas kara/бас кара (състояще се от bhas-бъскам, светя и kara-карам, докарвам),
ghrni/грни (обяснимо с греене, горене) gharma/гарма (germa/герма е трак.дума за горещ, горя)
Смятам, че тракийското название Багайос/Βαγαῖος може да се обясни с българските думи багра, багря, багрило, всички те имат значение нещо червено (както Сура/Σουρα е свързано със сурикъ-червен цвят). Други сродни думи са божур-растение с ярко червен цвят, божикча-див мак, божуров-ярко червен цвят.
Както можем да очакваме, тракийската ономастика представа дума с елемен багра. Тук може да бъдат споменати
както Багис, Багрум, а също така и епитета Бозенос
(Боженос), използван за бога на
слънцето Аполон [3]. c.800. На
територията на Македония – древната земя на фригите пък е град Олобагра [4]. c.456. На един от най-древните фригийски надписи срещаме
името Багун (което разбира се е
обявено за “вероятно иранска заемка”) [5] с.63. Това име не само не е иранско,
но по мое мнение отговаря на нашето
Богун.
Благодарение на Прокопий Цезарийски, можем да разберем
кога формата Багайос, Багос
преминава в Богъ. В работата си За
Строежите, Прокопий споменава името на креппоста Богaс/Bογας [6] Aed.Vi.iv.3. Това означава, че поне при дедите ни обитаващи земите
на юг от Дунава, през VI век думата Бог
почти вече е придобила съвременната си форма.
Преди да минем към обяснения защо тракийската и арийска
дума за слънце са едва ли не идентични, ще изброим останалите древни названия
на божества почитани от дедите ни. Светлината, светлото небе, също са почитани
както от покорилите Индия арийци, така и от дедите ни наречени траки. Арийската
дума дева/deva-бог e изведена от
ведическите diva/дива-небе, светлина, diviyati/дивияти-сияя, светя.
Акад. Георгиев определя тракийските Di, Zi, Dia, Dias като идентични на Ζεύς/Зевс
[1] c.100. Нашите древни Di, Zi, Dia, Dias и
др. са чуждото представяне на Див, Дива и т.н.
Думата не се е загубила, въпреки преследванията на
чуждото духовенство, тя е оцеляла в стблг. диво-чудо, с първично значение светлина. Приятна изненада е и това, че
в БЕР Т 1, за стблг. дивьнъ се
казва, че идва от *deiw-ino-s- ‘божествен’[2] с.385. За елемента див от името на растението дивизна също се казва, че притежава
значение бог, божествен [2] с.385.
В този случай, трябва да сме безкрайно благодарни на
лингвистите съставили Т.1 на БЕР. Касае се за възстановката на стблг. дивьнъ
от *deiw-ino-s- божествен, тя
рефлектира най-древния вариант на името на Дионис: ДИ-ВО-НУ-СО-ЙО (Откупщиков, цитиращ Вентрис и Чадуик) [8] c.176. Така не само разбираме значението на името на бога на виното, когото
почитаме на Трифон Зарезан, но и разбираме, че това име притежава обяснение на
български език.
Доста интересно е тракийското име ДеваВензис/ΔεβαΒενζις, което е регистрирано в надпис от с.Ласкарево, Санданско. Елементът Дева/Δεβα акад. Георгиев тълкува с
помощта на стблг. дѣва-дева [1] с.73. Със сравнението съм
съгласен, но за посоченото в БЕР значение на дева не, защото се търси връзка с дете, доя, суча и т.н [2] 330-331. В това няма никаква
логика, аз лично смятам, че дева
означава светла, чиста и трябва да се
свърже с древната дума за богиня Дева/Δεβα,
а и арйската devi-богиня.
Тракийската,
или както е по-правилно древнобългарска дума Дева/Δεβα отговаря на
арийската деви/devi-богиня, като това не е случайно, както
не е случайна и приликата на тракийските Багайос/Βαγαῖος, Сура/Σουρα, Di, Zi, Dia, Dias с арийските Bhaga,
Sura, Surya, deva. Не е случайно и, че древните ни деди имат бог Дин/Διν, чието име акад. Георгиев обяснава със стблг. дьнъ-ден, а тя отговоря
на арийската dina-ден, нито пък
е случайност, че името на тракийския Керсула
се обяснява от Георгиев с чер и
отговаря на арийския Кришна/Krsna.
Причината за тези смайващи паралели се крие не в мъглите
на времето на възникването на индоевропеския език, както им се иска на някои.
Не, причината е другa, а именно влиянието на дедите ни наричани траки над
индийците. За похода на Дионис в Индия са писали много автори, но най-подробен
е Луций Ариан. Той обяснява, че до идването на Дионис, индийците били
примитивни хора, които се хранели със сурово месо и кора от дървета.
Тракийският бог ги научил на земеделие, занаяти, показал им как да строят
градове, дал им религия, като разбира се сложил себе си начело на пантеона:
“Indians also had no cities
and built no temples; but were clothed with the skins of animals slain in the
chase, and for food ate the bark of trees; these trees were called in the
Indian tongue Tala, and there grew upon them, just as on the tops of palm
trees, what look like clews of wool. They also used as food what game they had
captured, eating it raw, before, at least, Dionysus came into India. But when
Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws
for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the
Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that
Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not
come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came
to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first
yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of
wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus
taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself, “ [8] Arr.
Anab.Alex. VIII.vii
Доста интересен е пасажа, в който се казва, че Дионис поставил себе си начело на индийския пантеон. Действително,
върховното божество на индийците носи името Брама, а Бромий е един
от епитетите на Дионис. He ми се вярва
това да е случайно съвпадение като имаме предвид много вече посочени паралели
между тракийски и арийски богове, а и големия брой исторически извори, в които
се твърди, че Дионис е покорил Индия.
Сведението на Стефан Византийски, който твърди, че Ария е древното име на Тракия
Реално
походът на Дионис може да се отъждестви с идването на арийците в Индия. Все
пак, най-древното име на Тракия е Ария,
а и самите тракийци са прославени бойци-колесничари, точно каквито са и
ведическите арийци.
https://samhildanach.files.wordpress.com/2016/01/arjuna_krishna_chariot.jpg?w=593
Тракийският поход в Индия е причината за възникването на термина
индоевропейски езици. Преди идването на дедите ни, индийците са говорили само
дравидски език – такъв какъвто се говори все още в неповлияната от древните
арийци Южна Индия.
Северна Индия се отличава не само с езика си от
дравидската южна част на страната, но и с това, че значителна част от
населението е с по-светла кожа, а и има различни обреди. Практикуваният в
Северна Индия погребален ритуал сати
е засвидетелсван в Тракия от Херодот преди около 2500 години.
Представяне на арийския обред сати, обърнете внимание на бръсната глава и киката - прическата е наричана Тезеида, по името на древния герой Тезей, известна е още и като мизийска прическа.(English: The pictures made by Indian artists for the British in India are called Company paintings. This one depicts the practice of sati (suttee) or widow-burning. The word is the Sanskrit for 'good woman' or 'true wife'. It was applied to the Hindu widow who makes the supreme sacrifice by following her husband onto the funeral pyre. Although suppressed in the 19th century, isolated instances of sati still occur in India even today.) https://en.wikipedia.org/wiki/File:Sati_ceremony.jpg
Разбира
се, преди да стигнат до Индия, дедите ни минават през земите на Иран и оказват
силно влияние на местното население. За наше
щастие, и за този регион има исторически извори потвърждаващи тракийска доминация
над средноазиатските народи. Разказвайки за събития от времето на Бронзовата
епоха, Йордан съобщава, че царят на
гетите Танаусис е завладял почти цяла Азия [9] Jord (47).
Ето и колко лесно е да се обяснят приликите между
български, староиндийски и староирански, ето защо в Индия са почитани божествата
на траките. Не общ произход, не роднинство е причината, а влияние на стари
балканци над населението на Средна Азия.
Не е нужно да се игнорира истината и
да се впряга каруцата пред коня, така както правят някои изследователи търсещи
корените на народа ни в Памир, Иран и т.н. Не е нужно една лъжа – тази за
тюрко-алтайския произход на старите българи, да бъде заменяна с нова, точно
толкова абсурдна и нагла лъжа – тази за иранския произход на предците ни.
Не разбирам защо е толкова трудно да се приеме, че както
римляните са способни да окажат влияние на други народи, а и е редно да бъдат
обявени за отговорни за възникването на романската група езици, същите неща се
отричат за дедите ни? Каква е тази странна неприязън към древните балканци? Нима
няма факти за това, че дълго преди римляните да излезат от сянката на
етруските, дедите ни са били силни и влиятелни хора?
Да застанеш на пътя на истината заради едно его, от срам
да признаеш грешките си, или преданост към колеги, преподаватели, да участваш в
манипулации е неразумно. Да застанеш на пътя на истината и да въвеждаш народа
си в нови заблуди е неморално. Да си въобразяваш, че можеш да спреш истината или
да я забавяш безкрайно, е безкрайно глупаво.
Драги български историци,
археолози и езиковеди, докажете, че сте хора на науката, работете за истината,
която в нашия случай е и в полза на народа ни. Учените трябва да пръскат
светлина, да водят към светлина, а не да я укриват. Ако пък не можете да бъдете
водачи, поне не бъдете гробокопачи.
Използвана литература:
1.Вл.Георгиев, Траките и
техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
2.Български етимологичен
речник. Т. I (А–З). Съставили: Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов,
Й. Заимов, Ст. Илчев. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2007
3.Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft,
z.800;
4. J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken
Books, London, 1994;
5. B.O.Cursach, Lexikon of the Phrygian
Inscriptons;
6.Procopius, Buildings, general index,
transl.H.B.Dewing with. Collab. G.Downey, Harvard University Press, Cambridge/London,
2002;
7. Ю. В. Откупщиков, Догреческий субстрат
у истоков европейской цивилизации. Изд. Лениградского университета, Ленинград,
1988;
8. Ancient History Sourcebook: Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson, 1933;
9. (De Origine
Actibusque Getarum) The origin and the deeds of the Goths, transl. Ch.Mierow;
Извори от интернет:
Paulys Realencyclopädie der classischen
Altertumswissenschaft (посл.вид.04-04-2020)
B.O.Cursach, Lexikon of the Phrygian Inscriptons (посл.вид.04-04-2020)
(De Origine Actibusque Getarum) The origin and the deeds of the Goths,
transl. Ch.Mierow (посл.вид.04-04-2020)
Ancient History Sourcebook: Arrian: Anabasis
Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson (1933)
(посл.вид.04-04-2020)
Публикации
