БЪЛГАРСКАТА АФРОДИТА

 

Един мой добър приятел ме съветваше често: Ако не искаш да бъдеш излъган – следвай фактите, не мненията. Често хората без да осъзнават разказват, а и защитават неверни неща, чути и приети от индивиди, които уважават. В продължение на много време се уверих, че това действително е така. Срещнах много хора, които най-искрено се опитваха да ме убедят, че траките, които Херодот, Страбон, Плиний, Павзаний и др. считат за голяма и силна група хора, са изоставили езика си и са изчезнали като народ, нищо, че са имали библия, преведена на свой език, който със сигурност е говорен до ранното Средновековие, а разбира се и по-късно.

Същите тези добронамерени сънародници искрено вярваха, че българите, подчинени на княз Аспарух са били мургави, кривокраки, обитаващи юрти номади, които въпреки своята забележителна войнственост и желязна дисциплина са изоставили своя език и приели речта на покорените славяни.

Ако следваме фактите обаче ще установим, че напълно липсват доказателства както за изчезването на старите балканци, така и за това, че по времето на Аспарух, българите са народ, който говори език съвсем различен от този, който звучи днес из цялата ни страна. Липсата на субстрат в старобългарския, а и възможността най-древните тракийски местни названия да бъдат обяснени с помощта на старобългарски е солидно доказателство за това, че хората на Аспарух са част от тракийското семейство.

Разгледаме ли критично работите на основоположниците на българската историография, ще установим, че теориите им са изградени с безсъвестни манипулации и безсрамно игнориране, дори укриване на важни сведения. Веднъж наложени, манипулациите се загнездват в съзнанието на хората, които поради добросърдечието си приемат всичко за истина без да проверят изобщо как стоят нещата.   

Това е основната причина някои сънародници днес да се отнасят скептично към твърденията, че ние българите сме потомци на траките - най-старото цивилизовано балканско население, което повлиява силно религията и културата на гърците (Откупщиков, 1988, с.60-61 и др.). За жалост нашите историци и траколози не обичат по този въпрос, като дори понякога изкривяват картината на действителността, говорейки за гръцко влияние над тракийската религия.

Макар броят на хората осъзнали, че във вените ни тече същата кръв, която имат Залмоксис, Спартак и Орфей да расте, все още за някои от нас е трудно да се отърсят от отровата на порочните стари теории. Като пореден фактор, който спира прогреса, може да се посочи липсата на информация. Не на последно място са пренебрегваните и неподложени на адекватен анализ сведения за религията на българите от ранното Средновековие. 

По тази тема интересни сведения можем да намерим в работите на Веселин Бешевлиев. Ползвайки сведения на Тодор Герасимов и др. историкът представя сведение от грузинското житие на Св. Георги Агиоритис (Светогорски), в което се споменава, че българите край Солун почитат една антична женска статуя. (Бешевлиев, 2008, с. 336). Подробно описание не е дадено, не е споменато и това, което древно божество е олицетворено с въпросната статуя.

 

Напълно е възможно българите от времето на Св. Георги Агиоритис все още да са съхранявали култа към богинята Афродита. Това може да звучи странно за тези, които не са запознати с подробности относно ранната почит към олицетворяващото любовта и красотата божество. Става дума за факта, че макар да присъства в старогръцкия пантеон, Афродита е почитана първоначално от други хора, които нямат нищо общо с гърците.

 

Култът към тази богиня принадлежи на по-старото население обитавало южните Балкани преди идването на данайците от Африка. Благодарение на Страбон и други автори, ние знаем, че в дълбока древност цяла Гърция е населявана от варвари (хора различни от гърците бел.авт.), като Атика е принадлежала на траките, а полуостров Пелопонес е населен от фригите на Пелопс (Strab.VII.71). Ще напомня, че засягайки произхода на гръцките богове, Юрий Откупщиков казва без увъртане, че влиянието на траките върху гръцката религия е огромно, или по-точно колосално - както се изразява сам езиковедът (Откупщиков, 1988, с.60-61).

 

Нека не забравяме това, че един от най-ранните епитети на Зевс е Пеласгийски, т.е. принадлежащ на пеласгите. Арес и Дионис са несъмнено изконни тракийски божествa. Такъв е разбира се и Хермес, който според Херодот е считан за праотец на тракийската благородническа прослойка (Her.V.7). Като имаме предвид, че имената на боговете Аполон, Артемида, Хефест и т.н. нямат обяснение на гръцки език, то не е трудно да се стигне до заключението, че и Афродита е била първоначално почитана от древните балкански жители явяващи се наши предци (1)*

 

So-called “Ludovisi Throne”: main panel, Aphrodite attended by two handmaidens as she rises ouf the surf. Thasos marble, Greek artwork, ca. 460 Marie-Lan Nguyen (september 2009)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg/1280px-Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg

В такъв случай е редно е да се запитаме – дали името на Афродита притежава значение на български, дали мистериозната статуя, които дедите ни край Солун са почитали е действително богинята на любовта и красотата? Дали името ѝ е свързано с думата ἀφρός-морска пяна, или пък смисъла е съвсем различен.

 

Хялмар Фриск е категоричен, че името Ἀφροδίτη/Афродита не е гръцко. Езиковедът смята, че то принадлежи на предгръцки народ, чието име обаче не споменава, но добавя, че култа към тази богиня навярно е дошъл от Изтока (по-точно Мала Азия бел.авт.) и е приет от гърците (Frisk, 1960, c. 197). Роберт Бейкес също смята, че Афродита не е гръцка богиня, споменава, че името ѝ прониква в гръцкия посредством чуждо влияние, като изразява предположението, че прототип на богинята на любовта е семитската Ашторет, Астарта (Beekes, 2009, c.179).

 

За едно нещо Фриск и Бейкес са прави – култът към Афродита е проникнал в Гърция от земите на Мала Азия. Този регион от обитаван от фригите, чиито култове към Кибела, Атис, Сабазий са приети и практикувани от гърците. Всъщност, не само земите на юг от Боспора са обитавани от наши предци в дълбока древност. Същото важи и за остров Кипър – според някои легенди родното място на богинята на любовта.

 

Знаем за това благодарение на антропологичните изследвания на Петър Боев и Робер Шарл, използвани от Юрий Откупшиков, който уточнява, че древното население на западна Мала Азия е представено от преселници дошли от териториите на Македония и Тесалия – дом на фриги и други траки, като същият тип население обитава и остров Кипър (Откупщиков, 1988, с.56).

 

Понеже в ранния стадий на запознаване с речта на дедите ни, гърците предават звука Б като Ф (Bρύγες = Φρύγες, Вάλακρος = Φαλακρός и др., по Вл.Георгиев), то и звукът Ф от името на Афродита би трябвало да е всъщност Б. Правилното название на богинята е

Αβροδιτα или Αβеρεδιτα, наподобяващо тракийското лично име Αβρο-ζέλμης.

 

Елементът *Αβеρε(τ) съответства точно на фригийския глагол αββеρετ-донася, докарва, бере, който е древна форма на стблг. глагол бьретъ-донася, бере. Колкото до частицата διτα, тя е ясен еквивалент на българската диалектна дума дица-деца (от дет-, дит-ца-деца). Правилното име на богинята на любовта е Абередита, а значението е  носеща деца, докарваща деца. Явно, освен олицетворение на красотата и любовта, това божество е олицетворявало и плодородието, по-точно многодетието.

 

С децата, а и раждането е свързано и другото име на тази богиня. Става дума за Апатурия/Άπατούρια (Ἀφροδίτη Άπατούρια), за чието значение ще разкажа в следваща си книга засягаща древната реч на предците ни. Сега ще спомена само това, че Апатурия/Άπατούρια няма нищо общо с думата за измама - ἀπάτη. Просто в далечното минало гърците не са разбирали езика на дедите ни наречени траки и са въвеждали погрешни етимологии.

 

Афродита, или по-точно Абередита не изчезва от митологията на дедите ни. С налагането на християнството, нейната функция е поета от познатите от фолклора ни самодиви. Макар и с повишена предпазливост акад. Иван Венедиков прави опит да свърже самодивите и златната ябълка с познатите от митовете Афродита, Хера и Атина: “Груйо стига до трите самодиви, превърнати в девойки и невеста, и е готов да посегне към ябълката и ракията. Дали тук няма един далечен спомен за Парис и трите богини? Хера е женената, а Афродита и Атина са девойките.” (Венедиков, 1987, с. 98).

 

Тъй както Афродита - Абередита е заменена от самодивите, така и Бендида е заменена със Света Марина, в ролята на Дионис е влязъл Трифон (Зарезан), а Тракийският Коник се е превъплатил в Св. Георги. Макар българите да практикуват възможно най-чистото християнство, проявявайки човеколюбие и благородническо поведение, все пак ехото от старите вярвания не е заглъхнало.

 

Невъзможно е това, което се е наслагвало хилядолетия наред да бъде напълно изтрито. Невъзможно е и народът, който над 7 000 години обитава земите си да бъде заличен от тях. Тук всичко ни обича – земята, горите, водите. Тук е нашето родно място, което се явява и люлката на европейската цивилизация. Оттук е тръгвала светлината, оттук е тръгвало пробуждането на народите и сега сме в навечерието на едно ново пробуждане и една нова ера на светлината. Няма да е лесно това да се постигне, но народ, който е роден в зората на времето не се бои от трудности. Така е, нали?

 

 

 

Използвана литература и пояснения:

 

Бешевлиев В., Прабългарите, история бит и култура, фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

Beekes, R. Etymological Dictionary of Greek. With the assistance of L. van Beekq ed. A.Lubotsky, Brill, Leiden, 2010.

Frisk H., Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960.

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996.

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918.

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995.

 

 

 

(1)*Негръцкият произход на божеството обяснява и определени действия на дедите на южните ни съседи по отношение на Афродита. Старият автор Павзаний пише за статуя на Афродита, чиито нозе са вързани с въжета (вериги). Авторът предлага обяснение, а именно това, че въжетата (веригите) са поставени от Тиндарей и символизират връзката, верността на съпругите спрямо мъжете им. Старият летописец е добавил и, че съществува друга версия за въжетата (веригите) на Афродита. Според определени легенди Тиндарей наказал богинята с въжета (вериги) понеже я считал виновна за позора на дъщерите му, Павзаний обаче подчертава, че не вярва на тази история (Paus. III. 15.22).

 

Оковаването на Афродита е манифестация на древен езически гръцки обред, чрез който се цели да бъдат обезсилени враговете, като бъдат представени боговете им в безпомощно състояние. В случая врагове на гърците се явяват нашите предци наричани траки. Красивата богиня е тяхно божество, както впрочем и Арес. Описвайки Лакония, Павзаний споменава за древна статуя на Ениалий (Арес), която била твърде необичайна на вид - божеството било вързано с въжета (вериги) (Paus. III. 15.7).

 

Тази гръцка практика се запазва и в по-късни времена, както научаваме от родения в Тива Олимпиодор. Той предава един интересен, а и важен за нас разказ. По времето на император Константин Велики управител на Тракия е Валерий, на него бива известено за намиране на съкровище състоящо се от три статуи направени от благородни метали. Изобразените хора представяли варвари – това се виждало от техните дрехи, дълги коси и т.н. Същественото в случая е това, че статуите на варварите били с вързани ръце, а и с лице обърнати към север – земите на варварите:

 

 “In the reign of Constantius, when Valerius was governor of Thrace, he received information of the whereabouts of a treasure. He proceeded to the spot and learnt from the inhabitants that it was regarded as sacred, and that certain statues had been consecrated there in accordance with ancient rites. Valerius reported this to the emperor, who gave him written permission to remove them. The spot was excavated, and three statues of solid silver were found, lying in barbaric guise, with arms akimbo, clothed in parti-coloured barbaric raiment, with long hair, turned towards the north, the country of the barbarians.”

http://www.tertullian.org/fathers/photius_03bibliotheca.htm#80

ТРАКИЙСКИТЕ И АРИЙСКИ ДУМИ ЗА БОГ И ТЕХНИТЕ СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ФОРМИ

Едно от най-древните познати божества е слънцето. Шумерите го почитат под името Шамаш, египтяните го наричат Ра, а гърците го познават като Хелиос. Етруските и римляните също са почитали слънцето, но са го назовавали различно, етруското име е Ката, а латинското Сол. При древните арийци названията са много: Сурия e основното имена на небесното светило, но негови проявления са също Бага, Митра, Варуна, Дакша и др., познати още като Адития.

Нашите деди, които по време на Античността са наречени траки, също почитат слънцето, a названията на това древно божество приличат удивително много на арийските и това не е никак случайно.  В таботата си “Траките и Техният Език” акад. Вл. Георгиев съобщава няколко имена на много старинни тракийски божества, като между тях е споменат Сура/Σουρα, за жалост без да даде подробности  [1] с.54.

Eлементът сур присъства и в епитети на Хероса, и в епитети на тракийския Зевс, това са Сурегетес /Σουρεγεθης [1] с.52 и Сургастес/Σουργαστες [1] с.48 В речника си обаче, нашият езиковед свърза дрeвната дума сур, сура не със светлина, а със санскр. śūra и авест. sūra-силен, герой [1] с.102.

Аз лично съм склонен да свържа тракийското име на божество Сура/Σουρα  с ведическите думи sura, suriya-слънце, а разбира се и със Surya-богът-слънце. Българската дума сур-светъл, сив, белезникав, пепеляв, е много древна, нейното ранно значение е светъл. В БЕР Т. 7 се изказва предположение за тюрски произход, макар да са споменати възраженията на Ст.Младенов и др. [2] с.580. Няма никакво споменаване на стчерксл. сурикъ-червен цвят, няма и споменаване на Сура бога от “Веда Славена”, а връзката между българската дума сур и тракийското божество Сура е направо табу. Както ще се уверим след малко, това не е единствения случай, в който важни, ключови думи са обявени за чуждици.

Благодарение на Хезихий, знаем, че Багайос/Βαγαῖος е името на върховния бог на фригите. Това название отразява арийското Бага, а разбира се и нашата дума Бог. Като цяло, лингвистите мълчат упорито за връзката между Бог и Багайос/Βαγαῖος. Правени са дори опити нашата дума да бъде изкарана иранска заемка. В БЕР Т.1 за етимологията на дума бог е вметнато: “Според едни думата е старинна заемка от ирански”- [2] с.61. Кои обаче са тези “едни” и какви са аргументите им не е казано.  

Иронията е, че нито иранският, нито староиндийският имат достоверно обяснение за Бага/Bhaga. Нека помислим логично – не е ли най-подходящо древно име на слънцето, едно от качествата на слънцето? Небесното светило може да се свърже с понятия като топлина, сияние, добро, светъл цвят. Арийските епитети на слънцето са dina kara/ дина кара (състоящо се от dina-ден, светлина и kara-карам, докарвам), bhas kara/бас кара (състояще се от bhas-бъскам, светя и kara-карам, докарвам), ghrni/грни (обяснимо с греене, горене) gharma/гарма (germa/герма е трак.дума за горещ, горя)

Смятам, че тракийското название  Багайос/Βαγαῖος може да се обясни с българските думи багра, багря, багрило, всички те имат значение нещо червено (както Сура/Σουρα е свързано със сурикъ-червен цвят). Други сродни думи са божур-растение с ярко червен цвят, божикча-див мак, божуров-ярко червен цвят. Както можем да очакваме, тракийската ономастика представа дума с елемен багра. Тук може да бъдат споменати както Багис, Багрум, а също така и епитета Бозенос (Боженос), използван за бога на слънцето Аполон [3]. c.800. На територията на Македония – древната земя на фригите пък е град Олобагра [4]. c.456. На един от най-древните фригийски надписи срещаме името Багун (което разбира се е обявено за “вероятно иранска заемка”) [5] с.63. Това име не само не е иранско, но по мое мнение отговаря на нашето Богун.

Благодарение на Прокопий Цезарийски, можем да разберем кога формата Багайос, Багос преминава в Богъ. В работата си За Строежите, Прокопий споменава името на креппоста Богaс/Bογας [6] Aed.Vi.iv.3. Това означава, че поне при дедите ни обитаващи земите на юг от Дунава, през VI век думата Бог почти вече е придобила съвременната си форма.

Преди да минем към обяснения защо тракийската и арийска дума за слънце са едва ли не идентични, ще изброим останалите древни названия на божества почитани от дедите ни. Светлината, светлото небе, също са почитани както от покорилите Индия арийци, така и от дедите ни наречени траки. Арийската дума дева/deva-бог e изведена от ведическите diva/дива-небе, светлина, diviyati/дивияти-сияя, светя.

Акад. Георгиев определя тракийските Di, Zi, Dia, Dias като идентични на Ζεύς/Зевс [1] c.100. Нашите древни Di, Zi, Dia, Dias и др. са чуждото представяне на Див, Дива и т.н.

Думата не се е загубила, въпреки преследванията на чуждото духовенство, тя е оцеляла в стблг. диво-чудо, с първично значение светлина. Приятна изненада е и това, че в БЕР Т 1, за стблг. дивьнъ се казва, че идва от *deiw-ino-s- ‘божествен’[2] с.385. За елемента див от името на растението дивизна също се казва, че притежава значение бог, божествен [2] с.385.

В този случай, трябва да сме безкрайно благодарни на лингвистите съставили Т.1 на БЕР. Касае се за възстановката  на стблг. дивьнъ от *deiw-ino-s- божествен, тя рефлектира най-древния вариант на името на Дионис: ДИ-ВО-НУ-СО-ЙО (Откупщиков, цитиращ Вентрис и Чадуик) [8] c.176. Така не само разбираме значението на името на бога на виното, когото почитаме на Трифон Зарезан, но и разбираме, че това име притежава обяснение на български език.

Доста интересно е тракийското име ДеваВензис/ΔεβαΒενζις, което е регистрирано в надпис от с.Ласкарево, Санданско. Елементът Дева/Δεβα акад. Георгиев тълкува с помощта на стблг. дѣва-дева [1] с.73. Със сравнението съм съгласен, но за посоченото в БЕР значение на дева не, защото се търси връзка с дете, доя, суча и т.н [2] 330-331. В това няма никаква логика, аз лично смятам, че дева означава светла, чиста и трябва да се свърже с древната дума за богиня Дева/Δεβα, а и арйската devi-богиня.

Тракийската, или както е по-правилно древнобългарска дума Дева/Δεβα отговаря на арийската деви/devi-богиня, като това не е случайно, както не е случайна и приликата на тракийските Багайос/Βαγαῖος, Сура/Σουρα,  Di, Zi, Dia, Dias с арийските Bhaga, Sura, Surya, deva. Не е случайно и, че древните ни деди имат бог Дин/Διν, чието име акад. Георгиев обяснава със стблг. дьнъ-ден, а тя отговоря на арийската dina-ден, нито пък е случайност, че името на тракийския Керсула се обяснява от Георгиев с чер и отговаря на арийския Кришна/Krsna.

Причината за тези смайващи паралели се крие не в мъглите на времето на възникването на индоевропеския език, както им се иска на някои. Не, причината е другa, а именно влиянието на дедите ни наричани траки над индийците. За похода на Дионис в Индия са писали много автори, но най-подробен е Луций Ариан. Той обяснява, че до идването на Дионис, индийците били примитивни хора, които се хранели със сурово месо и кора от дървета. Тракийският бог ги научил на земеделие, занаяти, показал им как да строят градове, дал им религия, като разбира се сложил себе си начело на пантеона:

“Indians also had no cities and built no temples; but were clothed with the skins of animals slain in the chase, and for food ate the bark of trees; these trees were called in the Indian tongue Tala, and there grew upon them, just as on the tops of palm trees, what look like clews of wool. They also used as food what game they had captured, eating it raw, before, at least, Dionysus came into India. But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself, “ [8] Arr. Anab.Alex. VIII.vii

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

Доста интересен е пасажа, в който се казва, че Дионис поставил себе си начело на индийския пантеон. Действително, върховното божество на индийците носи името Брама, а Бромий е един от епитетите на Дионис. He ми се вярва това да е случайно съвпадение като имаме предвид много вече посочени паралели между тракийски и арийски богове, а и големия брой исторически извори, в които се твърди, че Дионис е покорил Индия. 

Сведението на Стефан Византийски, който твърди, че Ария е древното име на Тракия

Реално походът на Дионис може да се отъждестви с идването на арийците в Индия. Все пак, най-древното име на Тракия е Ария, а и самите тракийци са прославени бойци-колесничари, точно каквито са и ведическите арийци.

https://samhildanach.files.wordpress.com/2016/01/arjuna_krishna_chariot.jpg?w=593

https://samhildanach.wordpress.com/2016/02/04/waarom-niet-gewoon-jeroen-en-anne/

Тракийският поход в Индия е причината за възникването на термина индоевропейски езици. Преди идването на дедите ни, индийците са говорили само дравидски език – такъв какъвто се говори все още в неповлияната от древните арийци Южна Индия.

Северна Индия се отличава не само с езика си от дравидската южна част на страната, но и с това, че значителна част от населението е с по-светла кожа, а и има различни обреди. Практикуваният в Северна Индия погребален ритуал сати е засвидетелсван в Тракия от Херодот преди около 2500 години.

Представяне на арийския обред сати, обърнете внимание на бръсната глава и киката - прическата е наричана Тезеида, по името на древния герой Тезей, известна е още и като мизийска прическа.(English: The pictures made by Indian artists for the British in India are called Company paintings. This one depicts the practice of sati (suttee) or widow-burning. The word is the Sanskrit for 'good woman' or 'true wife'. It was applied to the Hindu widow who makes the supreme sacrifice by following her husband onto the funeral pyre. Although suppressed in the 19th century, isolated instances of sati still occur in India even today.) https://en.wikipedia.org/wiki/File:Sati_ceremony.jpg

Разбира се, преди да стигнат до Индия, дедите ни минават през земите на Иран и оказват силно влияние на местното население. За наше щастие, и за този регион има исторически извори потвърждаващи тракийска доминация над средноазиатските народи. Разказвайки за събития от времето на Бронзовата епоха, Йордан съобщава, че царят на гетите Танаусис е завладял почти цяла Азия [9] Jord (47).

Ето и колко лесно е да се обяснят приликите между български, староиндийски и староирански, ето защо в Индия са почитани божествата на траките. Не общ произход, не роднинство е причината, а влияние на стари балканци над населението на Средна Азия. 

Не е нужно да се игнорира истината и да се впряга каруцата пред коня, така както правят някои изследователи търсещи корените на народа ни в Памир, Иран и т.н. Не е нужно една лъжа – тази за тюрко-алтайския произход на старите българи, да бъде заменяна с нова, точно толкова абсурдна и нагла лъжа – тази за иранския произход на предците ни.

Не разбирам защо е толкова трудно да се приеме, че както римляните са способни да окажат влияние на други народи, а и е редно да бъдат обявени за отговорни за възникването на романската група езици, същите неща се отричат за дедите ни? Каква е тази странна неприязън към древните балканци? Нима няма факти за това, че дълго преди римляните да излезат от сянката на етруските, дедите ни са били силни и влиятелни хора?

Да застанеш на пътя на истината заради едно его, от срам да признаеш грешките си, или преданост към колеги, преподаватели, да участваш в манипулации е неразумно. Да застанеш на пътя на истината и да въвеждаш народа си в нови заблуди е неморално. Да си въобразяваш, че можеш да спреш истината или да я забавяш безкрайно, е безкрайно глупаво. 

Драги български историци, археолози и езиковеди, докажете, че сте хора на науката, работете за истината, която в нашия случай е и в полза на народа ни. Учените трябва да пръскат светлина, да водят към светлина, а не да я укриват. Ако пък не можете да бъдете водачи, поне не бъдете гробокопачи.

    

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.Български етимологичен речник. Т. I (А–З). Съставили: Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2007

3.Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft, z.800;

4. J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;

5. B.O.Cursach, Lexikon of the Phrygian Inscriptons;

6.Procopius, Buildings, general index, transl.H.B.Dewing with. Collab. G.Downey, Harvard University Press, Cambridge/London, 2002;

7. Ю. В. Откупщиков, Догреческий субстрат у истоков европейской цивилизации. Изд. Лениградского университета, Ленинград, 1988;

8. Ancient History Sourcebook: Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson, 1933;

9. (De Origine Actibusque Getarum) The origin and the deeds of the Goths, transl. Ch.Mierow;

Извори от интернет:

Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (посл.вид.04-04-2020)

https://de.wikisource.org/wiki/RE:Bozenos

B.O.Cursach, Lexikon of the Phrygian Inscriptons (посл.вид.04-04-2020)

https://www.tesisenred.net/bitstream/handle/10803/650834/BOC_PhD_THESIS.pdf?sequence=1&isAllowed=y

(De Origine Actibusque Getarum) The origin and the deeds of the Goths, transl. Ch.Mierow (посл.вид.04-04-2020)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#VI

Ancient History Sourcebook: Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson (1933) (посл.вид.04-04-2020)

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

ДЪЛЪГ СПИСЪК С ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ БОГОВЕ

Религията е важна част от културата на даден народ, а имената на почитаните от определени хора божества, дават интересна информация за езика на въпросните хора. Названието на келтсткото божество Гованон/Gofanon се обяснява с уелс. gof/гов-ковач, а името на староиндийското божество  Кришна /Krsna може да се изтълкува със санскр. krsna-черен. Същото важи и за имената на боговете на дедите ни наричани от римляни и гърци с името траки. Поради това, че Бендида, или както е правилно Вензис е наречена зюгия-тази, която свързва, то името ѝ може да се обясни със стблг. вѧзѫ-свързвам.

В Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” съм дал своя анализ на имената на няколко тракийски божество. В Том 2 ще дам тълкуването си на много повече названия на богове почитани от дедите ни влезли в историята с името траки. Сега ще представя само списък с известните от епиграфски паметници и исторически извори древи божества на предците ни. Макар и без обяснения, смятам, че четивото ще представлява интерес.

За съставянето на този списък съм използвал различни работи на Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Леонид Гиндид, Юрий Откупщиков и др. Представям имената с кирилически букви за по-лесно възприемане от страна на читателите. В Том 2 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” имената на боговете ще бъдат представени както са били на епиграфските паметници, или пък както са предадени от определен стар автор. Разбира се ще има и транслитерация с кирилица.

Ето  списъка с имена на божества (и епитети на божества) от пантеона на дедите ни:

Ава

Аздул

Алаибренос

Алсинос

Арзенос

Арсиленос

Асксиерос

Аксиокерос

Аксиокерса

Алаибрена

Арес

Армулена

Артакена

Асденос

Атипаренос

Ауза

Багайос

Балеос

Балис

Баргидентис

Баскидитиас

Баталденос

Бендида

Бистирас

Блегур

Боркития

Бриганитио *?

Бурдапени –мн.ч. – название на нимфи

Буаипарена

Бусбатос

Ведю

Вемаркос

Веракеленос

Вергулесис

Верзеленос

Ветеспиос

Висалетенос

Витю

Гезиенос

Гениакос

Герметита

Гикинтиенос

Дабатопеос

Дарзала, Дерзела

Делоптес

Дерзис

Димеранос

Дин

Дисурус

Дортазенос

Дула

Ебро

Евиститиас,

Еисонос

Еитиозарос

Еленезитес

Епта, Ебта, Ипта

Естракенос

Залдена, Залтена

Залдобусенос, Залтобусенос

Зарденос

Згуламенос

Зеланос

Зерденос

Земела

Зендес

Зерденос

Зеринтия

Зеринтий

Зиндруменос

Зиновастенос

Зудейнос

Зумлудренос, Зумудренос, Зумудрос

Зусиритос

Итиостла(в)

Кабири

Кандаос, Кандаон

Каристорена

Карсимена

Канзуренос

Каравасмос

Кардибренос

Каристорена

Карсимиена

Келаискенос

Келадоенос

Кемпенос

Кендресея

Кендрисиос

Кермиленос

Керненус *?

Керсулос

Кибела, Кюбела,

Киканус

Кимистенус

Кипселея

Креленос

Кулкусенос

Кюриакена*?

Латоменос

Либитенос

Ма

Манимазос

Мамузена

Медузис

Мес, Мен

Местос

Молодасес

Мундри(то)

Мурсина

Нестос

Околненос

Ордианос

Папас

Паисуленос

Перкос, Перкон

Приап

Плеистор

Плестренсис

Поровон *?

Пюрмерулас

Ранискеленус

Расуперенос

Раимулус

Рескинтис

Рескутурме

Ринкалей

Роме

Сабазий

Самазис

Сарденденос

Сбелсурд

Сгебденос

Сеивизиес

Семестра

Сейнуласис

Сейстувиенус

Сикеринус

Скелентена

Скодренос

Скопитития

Скопия

Свитулен

Свет

Соленос, Саленос

Спинденос

Спинтопюренос

Сура

Сургастес

Сурегетес

Скарсена

Сонкетена

Стараскенос

Сторена

Страминенос

Стурулеос

Таденос

Тамитенос

Тасивастенос

Терадейнос

Тилтазис

Титис

Толупиана

Тотис

Тото(найос)

Тотобисия

Турма

Ут-аспиос

Ямба-дула

Броят е значителен, но ще бъде допълван и когато излезе Том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, се надявам да успея да представя не само пълен списък, но също така и ясно тълкуване на имената на древните божество на дедите ни. Държа да отбележа, че названията на над двадесет тракийски божества са тълкувани между другото и с български (старобългарски) думи от различни лингвисти.

В списъка по-горе няколко имена са маркирани с *? и за това съществува причина. Макар според някои автори Поровон, Кюриакена, Керненос и Бриганитио, да са имена на тракийски богове, аз лично имам известни съмнения относно Керненос понже името му е много близко до това на келтското божество Кернунос. Кюриакена е възможно гръцко, Поровон латинско, а Бриганитио келтско. След като бъдат извършени проверките, ще знаем повече по въпроса.

Към горния списък ще бъдат добавени и божества, нимфи от така наречения гръцки пантеон. Преди време представих работа, в която представих виждането на Карни (Карноа) засягащо тълкуването на името на нимфата Егерия с думата езеро. Това не е изолиран случай, името на Титана Япет не просто отговаря на българското лично име Япо, но и е лесно обяснимо на български език.

А най-хубавото е това, че всяко име на божество ще ни даде поредната древна дума от езика ни, който в далечното минало е употребяван от Орфей и Залмоксис. Стъпка по стъпка ще откриваме все повече неща за речта на далечните си предци и вече никой няма да е в състояние да ни заблуди, че историята ни започва през прословутата 681 година. След време всеки ще знае, че искрата на цивилизацията е блеснала по нашите земи и нашите деди са били тези, които са я разпространили по света, но подобно на титана Прометей, са наказани за добротата си.