В древността на музите се е гледало като на
богини.Техните дарби в областите на пеенето, танците, поезията и науката са
считани за уникални.Не е случайно това, че Орфей – ненадминатия майстор на
лирата е определен като син на музата Калиопа –сладкогласната...Без
съмнение прочутия тракиец наследява таланта си от своята майка. Същия този
забележителен талант е присъщ и на други орфееви сънародници -Тамир и Лин*.
Кои обаче са музите, кои са тези необикновени жени, които запленяват човешкия дух и разум хилядолетия наред? Различни автори от далечното минало твърдят различни неща. Римския писател Варон смята, че първоначално музите са били само три-Мелета, Мнема, Аеда... В древните предания обаче се разказва също за Ерато, Калиопа, Клио, Евтерпа, Полихимния, Мелпомена, Талия, Терпсихора, Урания. Споменават се дори Меса, Нета, Арха... Аполон е посочен като техен покровител и водач...Този бог е от тракийски произход, знае се, че е почитан е от Орфей **.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/24/Musas.jpg
Макар легендите за пленяващите с красотата и уменията си
жени да са записани в гръцката митология, музите в никакъв случай не са
гъркини. По-скоро става дума за тракийки, чиято лична свобода и необикновен
певчески талант е смаял и омагьосал южните ни съседи. В древността се е смятало, че
музите обитават земите край Олимп. Както името на тази планина, така и
названията на реките в близост до нея са тракийски по произход, а етимология може да се даде с помощта
на българския език.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/15/Eustache_Le_Sueur_002.jpg/640px-Eustache_Le_Sueur_002.jpg
Според В. Георгиев Олимп -Ολυμπος (свещеното място на боговете) се
тълкува като fracture, débris -отломки, парчета (скали).
Сравнение е дадено със санскр. глаг. lumpati -троша, правя на парчета. Незнайно защо Георгиев
пропуска българските глаголи лупам,ломя, олупвам, олумвам, лумя (диал.форма)-троша, правя на
парчета...Те са прекрасен кандидат за името на Олимп-Ολυμπος...
Названието на
река Пеней
Вл.Георгиев обяснява с думата пена-пяна, т.е. Пеней означава пенлива
река. Сродни хидроними са течащите в Тракия Panisia, Panisus, Panax.
Техните имена също се обясняват с думата пяна. Вариациите Пеней-Панисия се дължат на така
нареченото екане и якане – един от най-типичните белези на
българския език.
Планината Хеликон ( Ἑλικών ) е
известна като свещено място на музите. Там те са били чествани с празник
наречен на тяхно име-Музея: “Pierus, a Macedonian, is said to have
been the first who introduced the worship of the nine Muses, from
Thrace to
Thespiae, at the foot of mount
Helicon. (Paus. ix. 29. § 2.) There they had a temple and statues,
and the Thespians celebrated a solemn festival of the Muses on mount Helicon, called Mouseia (Paus.
ix. 27. § 4, 31. § 3; Pind. Fragm. p.
656, ed. Boeckh; Diod. xvii. 16.)”.
Названието Хеликон ( Ἑλικών ) е гръцкото предаване на Велика, т.е. свещена за музите планина. Великус
(велик) е тракийско лично име регистрирано в надпис IDR I37
Олимп,
Пеней, Хеликон и др. спадат
към едни от най-древните
документирани топоними и хидроними. Имената са дадени от изконните обитатели на
тези територии, а това са без съмнение траките и пелазгите. Гръцкия автор
Страбон свидетелства, че в далечното минало цялата
земя на Гърция е била обитавана от варвари (Geogr. VII. 7.1).
Важно
е да се спомене и това, че освен тесалийския Олимп – там където музите са
почитани, има и друга планина с идентично име. Тя се намира в Мала Азия и е
наречена Мизийски Олимп, защото е
обитавана от тракийския народ мизи.
Д.Хоматиан твърди, че мизите са познати и под името българи. Стария автор обяснява как по времето на Александър Велики дедите ни са
прогонени на север, но след време се завръщат и отвоюват земите си обратно:
“Този велик наш
отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като
българи. Те били изселени в старо време от военната сила на
Александър от разположения край Бруса Олимп
към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна
войска преминали Дунава
и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма
част от Македония и Тесалия.” (А.Милев, Гръцките жития на Климент
Охридски).
Мизите наречени още българи са
най-големият тракийски народ. В далечното минало те са имали владения в Северна и Югозападна България,
Южна Румъния, Северна Сърбия, Македония, а и значителни територии в Мала Азия. Там
дедите ни стават съюзници на Хетската Империя и през XIV век преди Христа участват във войната на цар Муватали II с египетския владетел Рамзес Велики. Това става причина името на нашите предци
да бъде записано в египетските хроники от второ хилядолетие преди Христа.
Няколко
века по-късно дедите ни отново се сблъскват с египтяните. Придружени от
пеласги, тевкри, дардани, беси и др. мизите за малко не покоряват страната на
пирамидите. Цар Меренпта спасява страната си всявайки раздор между нашите
предци подкупваки едни и нападайки други. Оцелелите мизи се заселват в
западните покрайнини на Египет. Там тракийския народ е познат под името мешуе.
Херодот предава мешуе като максии и обяснява, че тези хора все още
помнят своята прародина в Троада (Her. Hist. ІV. 191). Тук трябва да се
поясни, че Троя се намира в областта Мизия.
Да се върнем обратно в Европа – най-старата земя на
дедите ни. Те са тези, които са дали имената на река Пеней, а и на двата
Олимпа. Има исторически извор, който поставя мизите в региона на Пеней и
обитавания на музите Олимп. Херодот свидетлства, че още преди Троянската Война
мизи и тевкри покорили всички народи на Тракия и стигнали чак до Адриатическо
море, като южна граница на завоеванията им е станала река Пеней (Hist. VІІ-20)****.
Етнонимът мизи е познат под няколко варианта: Μύσοι, Μοισοι, Mysi, Moesi, Moeses (В.Георгиев, Траките...стр. 208). Смятам, че Μουσαι – музи произлиза от Μύσοι и притежава значението мизийки, жени от
народа на мизите. Същите тези мизи-Μύσοι,
които Деметрий Хоматиан, а и много други стари автори наричат българи...
Оказва се, че божествените създания, които са смайвали
гърците са всъщност простосмъртни жени. Простосмъртни, но не и обикновени, тези
тракийки от народа на мизите, наречени още българи са носители на големи дарби.
Техните гласове са притежавали магическа сила. Когато са запявали сякаш не
хора, а богове са изпълвали тракийските долини и полета със запленяваща
мелодия...
Това в комбинация с невероятната красота на българската
жена е причината за възникването на легендата за музите. Дедите ни, носещи в древността
името мизи са почитали слънцето, което Орфей нарича с името Аполон. Поради тази
причина старите автори твърдят, че водач на музите (мизийските жени) е Аполон –
богът на светлината.
Ето какво сме ние – не наследници азиатци, а потомци на
великия тракийски народ мизи, който
е станал известен не само със своята сила и мъжественост, но и с необиковената
красота и певчески дарби на жените си. Красота и дарби, които все още могат да
се видят и чуят във всеки български град, във всяко българско селце. Чарът, добротата, вътрешната сила и певческия талант на българската жена
позволяват да се каже, че музите са все още живи...
Нека пазим и обичаме своите музи:)
Използвана литература и пояснения:
1.J.Lemprierre,
Lemriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994 ;
2.V.Georgiev, La toponymie Ancienne de la Péninsule Balkanique et la thèse
Méditerranéenne, Sofia, 1961;
3.Г.Батаклиев, Антична Митология –Справочник, ДИ Д-р
Петър Берон, София, 1985;
4.
W.B.Skeat, A Consise Etymological Dictionary of the English Language, Harper
& Brothers Publ. New York,
1900;
5.Herodotus,
Histories, transl.G.Rawlinson, Wordsworth Classics of the World Literature,
Herfordshire, 1996;
6.Strabo,
Geography, transl. H.L.Jones, Harvard University Press, London, 1995;
7.В.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
8. А.Милев, Гръцките жития на
Климент Охридски, БАН, София, 1966;
*Не е никак случайно, че думите музика и музей са изведени от муза. Музея е място където
изкуствоно намира своята проява...( Skeat)
** Според Аполодор Лин е син на Калиопа и Еагър, т.е.
явява се брат на Орфей (Г.Батаклиев, Антична Митология...).
*** Аполон не е гръцки бог, както се опитват да ни внушат
мнозина автори. При хетите това божество е познато под името Апулунаш (Б.Хрозни). Съюзници и васали на хетите са
тракийските племена мизи и дардани. Чрез тях култа на бога на светлината и
слънцето е преминал в Хетската Империя. Всъщност гърците са знаели много добре,
че Аполон е тракийски бог: "Eratosthenes, Catasterismoi, says of Orpheus that he paid no honour to Dionysos, but considered
Helios (the Sun) to be the greatest of the gods and addressed him as Apollon”...
**** Бащата на историята нарича Адриатическо море Йонийско...
Публикации
