ЗА НАШАТА ДРЕВНА ПИСМЕНОСТ

Великият българин Иван Вазов едва ли е предполагал колко скромно се изразил с думите си :”И ний сме дали нещо на света и на вси словене книга да четатъ!” Патриархът на българската литература е осъзнавал важността на делото Кирил и Методий, но много други неща, и то важни неща, не са му били известни. 

За неговото време това е напълно разбираемо. Страната ни е току що освободена, от старите архиви няма и следа, а хората, които тепърва ще пишат българската история са все още младежи, които вече са (или по-късно ще попаднат) под влиянието на чужди учени и ще поднесат на народа си теории, който са не просто неверни, но дори вредни за България.

Именно това е основната причина да не се стигне до поправка на Вазовите думи, поправка, или по-скоро допълнение, което да отрази историческата реалност, а именно това, че дедите ни са дали четмо и писмо не само на източноевропейските народи, но се явават дори създателите на най-ранната писменост. Тази писменост подпомага цивилизоването на етруски, римляни и гърци, дава сериозен импулс на развитието на келтите, а в по-късни времена, вече в развита форма и чрез римско посредничество, помага на всички западноевропейци да документират миналото си.

За жалост в официалната ни историография не е отделено място за свидетелството на Алкидамант, който твърди, че Орфей е изобретателят на буквите. 

В нашите училища и университети не се представят свидетелствата на Тацит, Диодор Сицилийски, Еврипид, Платон, Павзаний, Зенобий, Дионисий Скитобрахион, Йордан и др. за това, че траките не просто разполагат със своя азбука и книги, но се явават и първите хора боравещи с писменост. 

Не се говори и за това, че наречените от Омир богоравни пеласги, според Плиний Стари се явяват хората занесли азбуката в Лаций – областта, в която се намира Рим.

В нашите училища и университети отъждествяването на старите българи с траките бива наречено грешка, нещо, на което не трябва да се обръща внимание, но за сметка на това трябва да се вярва на умопомрачителни твърдения. 

Младите българи са принудени да повтарят, че хората дали името на държавата ни нямат нищо общо с местното население на Балканите, а са дошли от изток номади. Студенти и ученици са заставени да се съгласят с абсурди като този, че Аспаруховите българи, въпреки, че са носители на висока култура и държавност, са изоставили родната си реч в полза на речта на хора намиращи се на по-ниско културно ниво.

Когато един ден народът ни разбере истината за произхода си, ще избухне в страшен гняв. Да, именно гняв, защото ще стане ясно колко много е укрито от нас и колко много сме ощетени точно от тези, които е трябвало да търсят важни сведения и защитават културното ни наследство. С право българите ще се разгневят разбрали как е пиляно богатството ни и как са ни внушавани заблуди, как съзнанието ни е било осакатявано с лъжи смазващи духа и самочувствието ни.

B началото на ХХ век Стилиян Чилингиров се възмущава от факта, че Кирил и Методий са обявени за гърци. Родолюбецът е огорчен от това, че твърде лесно се възприема за вярно едно мнение на чужденец, а виждането на прогресивни българи се пренебрегва. Чилингиров съобщава за това как Васил Априлов и Любен Каравелов оказват съпротива на налагането от чужденци виждане за произхода на солунските братя. Будният българин даже цитира стих на Каравелов:

“Шафарик ви “чисти гърци”

Учено нарече,

Без да гледа “В начале бе”

Кой първи изрече

На своите братя,

За българи, за чехите,

За сърбо-хървати.”

Чилингиров представя и аргументи на други хора, според които Кирил и Методий са българи и създават писменост за българи. Споменато е съгласуваното с логика виждане на Бодянски, Попгорелов и др., които виждат в дедите ни учители, пробудители и просветители на източноевропейските народи.

В по-ново време, като защитници на истината се изправиха Михаил Маргаритов и Ангелика Хофер Едле фон Сумтал. Тези учени не просто идентифицираха езика говорен от солунските братя като български, но направиха важното уточнение, че се касае за родопски диалект. Немалък е и приноса на Емил Георгиев, който ясно и аргументирано обясни, че глаголицата е оригинална българска азбука, която не е базирана нито на гръцко, нито на финикийско, етиопско, коптско, или еврейско писмо.

Реално глаголицата, или по-скоро нейният прототип предхожда както азбуката на гърците, така и азбуките на етиопци, копти, евреи и т.н. В публикувана преди време работа дадох доказателства за това, че свещената ни писменост е базирана на знаци, които са ползвани още през Бронзовата епоха и са наречени в научните среди Линеар А и Линеар Б. Точно за тази писменост Джейн Елън Харисън смята, че е същата каквато е ползвал и Орфей.

Всъщност доста по-рано от мен, още през 70-те години на ХХ в., но за жалост в чужбина, българският изследовател Георги Сотиров публикува няколко работи засягащи произхода на Линеар Б и връзката му с глаголицата. Навремето писанията на Сотиров бяха неизвестни, но благодарение на интернет, поне през последните десет - петнадесет години вече има достъп до неговите творби.

Направени от Г.Сотиров сравнения на знаци от Линеар Б (1) с глаголица (2) 

Достъп до важна информация и желание да се търси истината обаче са две напълно различни неща. Тътрещи се по удобния, лесен, отдавна отъпкан, но не водещ до истината път, повечето от нашите учени затварят очите си за революционните открития на посветилия се на Родината българин. Всъщност, дори и без тях до истината може да се достигне, стига да е налице желание да се направи това. Да, хубаво е да има възможност за сравнение на различни писмености, но и в самия български език са закодирани важни неща, стига само човек да изостави старото и да има смелост да поеме по нов, макар и трънлив път.

Ще обясня какво имам предвид. Ако разгледаме българските думи пиша, писмо,  мастило, книга, ще се уверим в смайващата им древност. Техните паралели в езиците на старите арийци, акадци и др. са ярко свидетелство за това, че дедите ни са били високо развит народ още в най-дълбока древност и не просто са били носители на забележителна култура, но и са оказали влияние на хора, които днес биват считани за основните носители на знания в стария свят.

Писмо, пиша идват от стблг. писати – глагол, който е сроден на арийския pisiyati, pimsati - пиша, украсявам. Всъщност пиша значи и украсявам, рисувам, като този паралел е известен на учените съставили БЕР, Том IV, там се споменава виждането на чужди изследователи (като H. Leming), които смятат, че “семантичния развой рисувам → пиша е налице само в ирански, тохарски и славянски”, като в славянските езици ce дължи на иранско влияние.

Относно твърдението за иранско влияние имам възражения. Прародината на тохарите не е средна Азия, а Източна Европа, по-точно земите на Северна България, Южна Румъния и Украйна. От този ареал тохарите поемат на изток, като най-вероятно точно те са отговорни за разпространяването на особен вид керамика, която е типична за културите Триполие, Кукутени, Варна, Стара Загора, Слатина и др., и която доста по-късно се манифестира в Китай.

Neolithic Chinese pottery, John Young Museum of Art- Wmpearl
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Neolithic_Chinese_pottery%2C_John_Young_Museum_of_Art_I.JPG/609px-Neolithic_Chinese_pottery%2C_John_Young_Museum_of_Art_I.JPG

Petite jarre à deux anses et haut col. Musée du mausolée du roi Zhao Mo de Nanyue, Canton- BabelStone — Travail personnel

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Banshan_painted_pottery_pot_2.jpg/800px-Banshan_painted_pottery_pot_2.jpg

Cucuteni - Museum für Vor- und Frühgeschichte (Museum of prehistory and early history), Berlin-Einsamer Schütze - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/Museum_f%C3%BCr_Vor-_und_Fr%C3%BChgeschichte_Berlin_095.jpg/800px-Museum_f%C3%BCr_Vor-_und_Fr%C3%BChgeschichte_Berlin_095.jpg

Bull/Snake representation in Cucuteni Culture. Piatra Neamt Museum-CristianChirita - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/CucuteniOmegaPottery.JPG/800px-CucuteniOmegaPottery.JPG

Cucuteni Culture, 3800-3550 BCE. Found in Ukraine. Collected by the National Museum of Romanian History- 三猎 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7d/%E5%BA%93%E5%BA%93%E7%89%B9%E5%B0%BC%E9%99%B6%E7%BD%90.JPG/800px-%E5%BA%93%E5%BA%93%E7%89%B9%E5%B0%BC%E9%99%B6%E7%BD%90.JPG

Самият тохарски език спада към тракийското семейство. Това не е мое откритие, езиковедът Юлиус Покорни (цит. от Леонид Сверчков) отдавна обявява тохарския като тракийски, или трако-фригийски диалект сроден на арменския: “Покорны, рассматривавший тохарский как фракийский или фрако-фригийский диалект, родственный армянскому…”

За влиянието на траките над дедите на индийци и иранци са писали много стари автори, но най-ценни се явяват свидетелствата на Ариан, отдаващ създаването на индийската цивилизация на Дионис: “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare.”-Ar.Anab.VIII.vii.

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

Равностойно по важност е и твърдението на Йордан за това как гетския цар Танаусис завладява почти цялата Азия – De origine Actibusque Getarum, 47. Имайки предвид тракийските корени на тохарите, а и това, че първите хора наречени славени са гетите, същите гети, чийто владетел покорява дедите на иранците, то за какво иранско влияние над нас може да се говори? Нима не е налице информация за точно обратното – за влияние на стари балканци над народите на Средна Азия?

Всъщност, преди около век българсикият интелектуалец Никола Йонков Владикин пише да тракийското влияние над иранците, като смята, че това е станало преди около 3500 години. Информацията, която този родолюбец изнася не отървя на офизиалното виждане и трудовете на Владикин потъват в забвение.

Относно думата мастило – субстанцията, с която се изписват писмените знаци, в БЕР, Том III e изказано виждането, че идва от стблг. маст –мазнина, масло, с добавена наставка –ило. С това съм съгласен, но трябва да се спомене и присъстващата в речта на древните арийци дума masi-мастило, сажди. 

Интересна е и друга старобългарска дума за мастило, тя е чрьнило и идва от чрьнъ-черен, която пък от своя страна не само присъства в името на тракийския бог Керсул, но и в името на арийския Крсна-черният.

Имайки предвид, че Ария е най-старото название на Тракия, а според Луций Ариан, не кой да е, а Дионис е основоположник на индийската цивилизация, то е ясно, че masi-мастило, сажди е заемка в говорения от индийците език.

След като има наши думи пиша и мастило в Индия, то е ясно, че въпросните думи са присъствали в речта на дедите ни още преди арийското завоевание на Индия и Иран – с други думи още през Бронзовата епоха. Точно това е времето на възникването на Линеар А и Линеар Б. Проучилият тези писмености Джон Чадуик смята, че поради изящните си форми, те са създадени за писане с мастило. Това той обяснява в работата си “The Mycenaen World”: “Even very forms of the signs with their elegant curved strokes and complex patterns suggest that this script was not designed for writing on clay. Pen and ink must have been come naturally to the Mycenaean scribe’s hand…”

Държа да напомня, че Джейн Харисън свързва точно Линеар Б с писмеността ползвана от Орфей. Сравним ли глаголицата с Линеар Б и предхождащата я Линеар А, то веднага става ясно, че корените на глаголицата са древни и неслучайно император Михаил III споменава това, наричайки отново въведените глаголически букви идващи от дълбока древност: 

“Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни бел.авт.) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.”  

Сравнение на Орфеевата писменост (1) с глаголически букви (2)

След като установихме древните корени на думите пиша и мастило, навярно вече няма да е изненада и древния произход на думата книга. За нея е изписано много, в БЕР, Том III ca дадени най-различни версии, като на първо място е посочена тази, в която се смята, че се касае за заемка от речта на хуни, авари и първобългари (считани за тюрки бел.авт.). Споменато е и виждането на Mikola (Tibor Mikola?), който посочва като изходна дума акадската kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано.

За мен няма спор, че стблг. кънигы и акад. kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано са свързани. Проблемът е в това, че официалната историография не позволява да се направи директна връзка между българите и акадците – хората властвали в земите на Ирак след падането на Шумерското Царство през трето хилядолетие преди Христа. В Месопотамия обаче са живели гутеите, които аз считам за предци на гетите, същите тези гети, за чийто цар Танаусис Йордан твърди, че е покорил почти цяла Азия.

Цитирайки B. Хенинг, Леонид Сверчков споменава следното: “В этой связи автор обращает внимание на имя страны и народа Guti (Kuti) или Gutium (Kutium), впервые встречающееся в клинописных документах, относящихся концу раннединастического периода (XXIII в. до н. э.), аккадской династии…”  Пак Хенинг свърза гутеите с тохарите, които както вече бе споменато са част от тракийското семейство: “ «Tukri and Guti were two closely allied brother nations that came together to Western Persia and who left it together shortly before the end of the third millennium» (Henning, 1978, с. 220–221).

Гутеите са били дълго време съседи на акадците, а началото на гутейската династия в Месопотамия е от преди 4200 години. Не е никак пресилено да се каже, че точно гутеите – праотци на тохари и гети, са хората въвели писмеността в Месопотамия. Точно от земите на гетите е плочката от Търтария, по която има знаци по-стари от шумерските. Именно дедите ни са отговорни за появата на kunuku-печат, в акадския език. Вярването за обратната връзка се дължи на прекомерното доверие на догмите в историческата наука.

Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа

http://proel.org/img/alfabetos/protosu1.jpg

Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа

http://proel.org/img/alfabetos/protosu6.jpg

Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа http://proel.org/img/alfabetos/tartaria.gif

Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа

http://proel.org/img/alfabetos/tartaria1.gif

Според мен думата книга, стблг. кънигы, не е заемка, а наша дума – от речна на Орфей. Ако разгледаме внимателно българската дума къна (с праформа *kuna бел.авт.) – късам, разкъсвам (с най-ранно значение удрям, притискам, оставам отпечатък бел.авт.) ще се уверим, че тя е свързана със стблг. кънигы-книга. Най-древните писмени знаци са оставени върху глина, докато тя е била още мека и точно това е дало името на тези знаци – отпечатък, следа от притиснато (*kuna + оконч.-га, срещащо се в блг. думи като комони-га, дару-га и др. бел.авт.) Първоначалното значение на думата книга е било знак, следа, отпечатък.

Сродни на къна (с праформа *kuna бел.авт.) са старонорвежката knekja-притискам, мачкам, а и холандската knakken-чупя. Поради това, че няма широко разпространение в останалите германски езизи, то както на knekja-притискам, така и на knakken-чупя трябва да се гледа като на заемки от речта на старите балканци.

Тракийската ономастика дава два интересни топонима. Първият е Книшава-дял от Рила, името е обявено за тракийско по произход от акад. Иван Дуриданов, който го свързва с лит. knísti, knisú-ровя, разравям – БЕР, Том II, c.498. Вторият топоним е Кносос, или както е в древните документи KO-NO-SO. През столицата на обитавалите остров Крит траки е минавала река Кайратус, която е разсичала града на две и точно тази особеност – ерозията, е дало името – Strab.X.4.8.

Нещата са от прости по-прости, но не пасват на догмите. Нима не логично да се приеме, че бивайки първите хора открили писмеността, старите балканци, бивайки също откриватели на колелото, каруцата, а и бивайки майстори-ковачи, са си извоювали позицията на доминантен народ  са повлияли всеки по пътя си? Какво му е странното и невъзможното на това твърдение, та нали римляните по този начин оказват влияние на много народи – имайки добра войска и разполагащи с висока култура. Ако се признава за римското влияние над други хора, защо да се мълчи за деянията и постиженията на предците ни? В чий интерес е укриването на истината?

Нима не е логично въз основа на смайващата древност на типичните за нас хаплогрупи I2, R1b*L23, E-V13, J2, да бъдем обявени за потомци на хората влезли в историята под името траки? Нима за това не свидетелства също и фолклора ни, шарките и кройките на българската народна носия? Нима не съществуват исторически извори, в които българите да са наричани траки, даки, одриси, пеони, мизи?

Вместо да ни се вменява безмислицата, че сме буламач от неясно откъде домъкнали се номади и бледи пришълци от Припятските блата, които въпреки ниската си култура взели, че асимилирали останките от местното население, е по-добре и по-почтено да се каже истината. А тя е, че сме потомци на народа на Прометей и не само на роднините си изочноевропейци сме дали книга да четат, но и на много други народи.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

 https://www.youtube.com/watch?v=1N60RwBybKs

Използвана литература:

1.C.Чилингировъ, Какво е далъ Българинътъ на другитѣ народи, София, 1938, н.изд.НИИ “Свети Йоан”;

2.А. Хофер Едле фон Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, София, 1989;

3.Е.Георгиев, Нашето АзБукиВеди, Народна Просвета, София, 1981;

4.И.Дуйчев, Изъ старата българска книжнина -I,  Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943

5.Л.М Сверчков. Тохары. Древние индоевропейцы в Центральной Азии, SMI-ASIA, Ташкент 2011;

6.Български етимологичен речник. Т. II (и–крепя̀). Съставили: В. И. Георгиев, Й. Заимов, Ст. Илчев, М. Чалъков, Й. Иванов, Д. Михайлова, В. Анастасов, У. Дукова, М. Рачева, Т. Тодоров. Участвали в обсъждането: Р. Бернар, Г. Риков, Е. Машалова, Л. Димитрова. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 1979;

7.Български етимологичен речник. Т. III (крес–минго). Съставили: В. И. Георгиев, Р. Бернар, Ст. Илчев, М. Чалъков, Й. Н. Иванов, Д. Михайлова, В. Анастасов, Г. Риков, О. Младенова, У. Дукова, М. Рачева, Л. Димитрова-Тодорова, Т. Ат. Тодоров. Участвала в обсъждането: Е. Машалова. БАН, София, 1986;

8.Български етимологичен речник. Т. IV (минго–па̀дам). Научни редактори: В. И. Георгиев, И. Дуриданов. Автори: В. Анастасов, Л. Димитрова-Тодорова, У. Дукова, Й. Н. Иванов, Д. Михайлова, О. Младенова, М. Рачева, Г. Риков, Т. Ат. Тодоров. Второ издание. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2012;

9.J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;

10.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;

МИСТЕРИЯТА НА МОРАВСКАТА МИСИЯ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Едва ли има сънародници, които да не хранят дълбоко уважение към подвига на солунските братя. За някои от нас, 24-ти май притежава почти религиозно значение. Истинските българи помнят своите благодетели и им отдават заслужената чест. Народът винаги е признателен на добрите хора, жалко е само, че учените ни като цяло не са направили достатъчно, за да се знае цялата истина засягаща произхода на Кирил и Методий, а и причината за тяхната Моравска мисия.

Относно етническата принадлежност на тези хора, изобщо не може да има съмнения – те са българи. Установено е, че родното им наречие спада не към македонските, а към родопските. Знае се също и това, че дядото на солунските братя е бил благородник от двора на княз Кардам, но е бил принуден да напусне България и поради различия във вижданията на управляващите. За това, цитирайки И.Гълъбов, Б.Цонев, В.Ягич и др., свидетелстват А.Х.Едле фон Сумтал и М.Маргаритов.

Въпреки че израстват в пределите на Римската Империя (Византия), Кирил и Методий са с българско самосъзнание и владеят българската реч до съвършенство. Имайки предвид всички тези факти, е трудно да намерим обяснение на въведеното и наложено в официалните теории виждане, че светите братя започват делото си не у нас, а в Моравия, не в Плиска, а във Велехрад (Велеград), не в двора на княз Борис I, а при княз Растислав.

Ha пръв поглед това изглежда доста странно и напълно лишено от логика деяние. Защо хора с българско самосъзнание ще пренебрегнат сънародниците си и ще отидат да помагат на друг народ? Защо наистина Константин-Кирил и Методий не отиват директно в Плиска при княз Борис I, a потеглят за Моравия където според официалните версии ги е поканил тамошния княз Растислав?

Останки от средновековна сграда в Моравия, предполагаемо място на погребение на Св.Методий- Vykopávky velkomoravského kostela na tzv. metropolitní výšině, možné místo pohřbu sv. Metoděje, изобр.Palickap – Vlastní dílo

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c8/Uhersk%C3%A9_Hradi%C5%A1t%C4%9B%2C_archeologick%C3%A1_lokalita_Sady_%22%C5%A0pit%C3%A1lky%22.jpg/800px-Uhersk%C3%A9_Hradi%C5%A1t%C4%9B%2C_archeologick%C3%A1_lokalita_Sady_%22%C5%A0pit%C3%A1lky%22.jpg

За да разберем мистерията, първо трябва да обърнем внимание на това – кои са старите обитатели на така наречената Велика Моравия и какво е положението, в което се намират в началото на IX век.

Името на тази страна идва от названието на река Морава, наричана в древността Маргус. Cпоред М. Бети, посетената от Кирил и Методий Моравия съвпада с територията на римската област Мизия: “…the location of the activities of Constantine and Methodius and the later Methodian archdiocese, was the so called Great Moravia, in Roman Moesia.“

През IV век Мизия е наречена и България от Свети Йероним – Mesia hec & Vulgaria. От този период, та чак до към XV век, различни автори наричат българите мизи, т.е. в продължение на 1100 години, има отъждествяване на дедите ни с най-големия тракийски народ.

Благодарение на тези факти разбираме, че през Античността, земите на Моравия са принадлежали предимно на мизите, наречени по-късно българи. Разбира се освен мизи, в Моравия са живели също дардани, трибали, а и илири. Последните са хора явяващи се близки роднини на дедите ни наричани по време на Античността траки.

Не само историческите извори, но дори данните от археологията доказват, че на територията на Моравия са живели наши предци. Благодарение на проучванията на Микола Душек и др. става ясно, че още в дълбока древност, Словакия е обитавана от траки. Те не са се изпарявали, нито вятърът ги е отвял нанякъде, няма и сведения за тяхното пълно унищожаване от някакъв враг.

В отчет на “Варненското Археологическо Дружество” от 1907-ма година, има един много интересен пасаж, в който се твърди, че чешките учени се интересуват от разкопките на Абоба (Плиска) защото предполагат, че Велеград в Моравия прилича по устройство на българската столица. Уточнено и и това, че във Велеград, върху камъни са намерени подобни знаци руни както в Абоба (Плиска).

Находки от Моравия -Great Moravian sword from Blatnica, unearthed in the 19th century, originally interpreted as a burial equipment from a "ducal" mound, Hampel 1894

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Blatnica.jpg/320px-Blatnica.jpg

По времето на солунските братя няма съществена промяна на етническия състав на населението на страната, над която властва княз Растислав. Там живеят потомци на мизи, трибали, дардани и др. Това обяснява защо в по-старите хроники името Растислав е предадено като Растис, а Растис е тракийско име. Същото важи и за името на княз Коцел, то е просто новият вариант на древното Κοζειλας.

Най-важната подробност е това, че хората в Моравия говорят същият език, който се говори и в България, а и как да е различно! Точно за това, в писмото на император Михаил III до княз Растислав (Растис) се казва, че Константин-Кирил е говорил моравския език. Цитирайки П.Юхас, нашият изследовател С.Попов съвсем правилно отбелязва, че по времето на Борис I, Моравия е била част от българската държава, следователно и езикът е бил същият.

Карта на Моравия 814-та година - Map of Moravia within East Francia in 814, Johann Gustav Droysen - Allgemeiner Historischer Handatlas

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/35/Central_Europe_in_Carolingian_times.jpg

Ако не се касае за българско моравско наречие, то твърдение на Михаил III е напълно лишено от логика защото няма сведения Константин Кирил да е посещавал Моравия преди 862-ра година и да е прекарал дълго време там. Колкото и мъдър да е определен човек, изучаване на чужд език изисква време, а е нужно и физическо присъствие сред хората говорещи въпросния език.

Макар в миналото, а дори и днес, Моравия тенденциозно да е представяна като отделна страна, както се уверяваме, реално нейните жители са били от същия произход както и хората от България. Моравия не е нищо друго освен подчинено на българските владетели княжество, в което основното население е същото както и у нас. 

Защо иначе през 827 и през 829-та година княз Омуртаг ще изпраща армията си по поречието на Драва? Един мъдър владетел като Омуртаг не би започнал военна кампания, която може да доведе до сериозен конфликт, освен ако не се касае действия целящи запазването на изконни български територии.

Когато немци и унгарци съсипват Велика Моравия, тези от жителите ѝ, които агресорите не са успели да пленят, се преселват в България, а това е поредната силна индикация за националната принадлежност и самосъзнанието на тези хора.

Несъмнено, ако нямаше намеса на чужденци, с течение на времето, Моравия би се сляла с България и би се стигнало до образуване на огромна държава. Това обаче е най-големият кошмар както за Римската Империя (Византия), така и за германските царе. Te помнят добре наказателните походи, които княз Омуртаг предприема срещу крал Людовик Благочестиви.

България като дом на всички потомци на старобалканските народи и техните роднини, би била не само най-силното и най-голямо царство в Европа, но и реална заплаха за франки и римляни (византийци) по простата причина, че те са се разпрострели на наши изконни земи, чието връщане ще бъде поискано.

За да не се стигне до това, както германите, така и римляните (византийците) вземат превентивни мерки, които трябва да предотвратят вливането на Моравия в лоното на българската държава.

През 865-та година, в следствие на намесата на германското духовничество и германската благородническа прослойка, папа Стефан V забравява богослуженето на изконния език на населението на Моравия. През 866-та година, в България избухва така наречения бунт на боилите, които са против въвеждането на християнството. Реално, бунтът на боилите, е опит за преврат и сваляне от власт на княз Борис I, като мотивите нямат нищо общо с религията. 

Само година по-късно, през 867-ма година, Василий I организира покушението над носещият фригийска кръв във вените си император Михаил III – човекът подкрепил Светите братя в полезната за България дейност.

Вижда се, че противниците ни са били силно изплашени, иначе не биха действали толкова бързо. Когато съпоставим събитията от 865-та, 866-та и 867-ма година, става ясно, че не са никак случайни и по-скоро се касае за добре организирана кампания. Това проличава също и от последвалия съюз, който император Василий I и крал Людевик II сключват през 870-та година. Само за пет години, обръчът около дедите ни е стегнат здраво, но те вече имат стабилна опора и устояват.

Враговете на народа ни са водели войни срещу нас не само с огън и меч, но и по друг начин – с клевети и заговори са се опитвали да раздединят дедите ни, а всяка отделена от лоното на народа ни група група е била подлагана на асимилация. Докато в средата на IX век България е силно княжество, което успешно се противопоставя на Франското Кралство и на Римската Империя (Византия), то подчинената ни Моравия има по-малко човешки и финансови ресурси. Това я прави лесна плячка на германските царе, които се стремят да наложат своето влияние, а след време и пълна власт над завладяното население.

Целта на Моравската мисия на Кирил и Методий е да бъдат опазени българите от покрайнините на държавата ни. Запознати с политиката на Римската Империя (Византия), а и с амбициите на германските владетели да разширят териториите на страните си в посока изток, светите братя правят всичко възможно да укрепят българщината.

Моравия като територия може и да е загубена за нас, но с въвеждането на глаголическата азбука у нас, а и правото на богослужене на български език, държавата ни се укрепва. Не случайно времето на цар Симеон Велики е известно като Златният Век. Тогава страната ни се превръща в духовен водач на всички сродни народи.

Ролята на българите в укрепването на държавите и даване на силна основа на културата на сродни хора от други държави е било добре известно през IX и X век. Било е известно и през ХIX, когато Юрий Венелин идва у нас, вижда страданията на народа ни и бива силно огорчен от съдбата на учителите и наставниците на Русия. В началото на ХХ век, по-точно през 1923-та година, лингвистът Макс Фасмер акцентува върху ролята, която българските книжовници и духовници изиграват в оформянето на езиците на руси, сърби и др.

За влиянието на книжовното дело на Кирил и Методий над чехи, словаци, поляци, словени, хървати, пише акад. Е.Георгиев в работата си “Нашето Азбуки”. Ясно и откровено признание за приноса на дедите ни идва от страна на проф. Н.Туницки: „По времето, когато западноевропейските народи не можеха и да мислят за народни езици в богослужението, когато сред западните славяни остатъците от народна църква и славянска писменост постепенно замираха, а сред сърбите и хърватите едва се подемаха първите стъпки на просвещението, когато Русия бе още съвсем езическа, в България за няколко десетилетия се създаде самостоятелна славянска църква, с народен език и духовенство, а славянската просвета достигна небивали успехи в своето развитие.“

Повече признания от страна на лингвисти идват през втората половина на ХХ век.Проф. д-р П. Кирай – преподавател по славистика в Будапещенския университет, cподеля : “...Старобългарският език има огромна роля за културното развитие на Средна Европа. Делото на Кирил и Методий и техните ученици е наистина епохално и тепърва ще се очертават границите на техния принос.“

Проф. Й. Линстед – ръководител на катедрата по славянска филология в Хелзинкския университет,  също дава висока оценка: “...Важното е, че когато преподавам на студентите от славянски филологии, които изучават старобългарски език, аз им подчертавам, че този език всъщност в основата си е в основата на всички славянски езици.“

Проф. Сьоичи Кимура – президент на Японската славистична асоциация казва: „В продължение на векове латинският език е бил изучаван с огромен труд, защото той е достъпен само на най-образованите хора на онези времена. Старобългарският език е велик дар, даден от братята Кирил и Методий на славяните, защото е бил достъпен на тях. През Средновековието религията и културата са едно и също нещо. Тъкмо затова делото на Кирил и Методий има огромно културно значение. Създаденото от тях е гениално, истински непреходно. То се предава от век на век чак до съвременността.“

Интересно е и виждането на Ян Йендзие – доцент по българска филология в Пекинския университет: “Благодарение на делото на Кирил и Методий и техните ученици България рано приема културното наследство на човечеството с помощта на своята писменост, запазва и развива своята културна традиция и националния си характер, става една от страните с развита култура в Средновековието.”

Могат да бъдат добавени още хвалебствени слова за делото на Светите братя, може да се каже още много за подвига им, но по-важното е друго – да проумеем, че славата на дедите ни не е като медал, с който можем да се кичим, а пример, който сме задължени да следваме. За да си потомък на благородници, трябва да се държиш като благородник.

За да си истински българин, трябва да следваш пътя на светлината и доброто.

Използвана литература:

1.А.Х.Е.фон Сумтал, М.Маргаритов, За Кирил и Методий, изд.ОФ, София, 1989;

2.Е.Георгиев, Нашето Азбуки, Изд.Народна Просвета, София, 1981;

3.Вторий Годишенъ Отчетъ на Варненското Археологическо Дружество за 1907 година, Зора, Варна, 1908;

4.Български Старини изъ Македония  събрани от Йорданъ Ивановъ, Българско Книжовно Дружество, Държавна Печатница, София, 1908;

5.M.Dušek, Die Thraker im Karpatenbecken, Verlag B.N.Grüner, Amsterdam, 1978;

6.B.Dudik, Mährens Algemeine Geschichte, I Band, Von den ältesten zeiten bis zum jahre 906, Brünn, Druck von Georg Gastl, 1860;

Извори от интернет:

С.Попов, Българската Писменост – известна и непозната (посл.вид.24-05-2019)

https://chitanka.info/text/37616/7

Моравска мисия (посл.вид.24-05-2019)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F

Михаил III (Византия) (посл.вид.24-05-2019) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_III_(%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F)

За Буквите, Кирило-Методиевски Вестник (посл.вид.24-05-2019)  http://www.zabukvite.org/newspapers/Zabukvite31.pdf