В миналото се
смяташе, че дедите ни са били номади живеещи в юрти. Това вярване бе засиленo от художествени творби като “ Предречено от Пагане“, а и филми като “681 Величието на хана”. По-късно, с лансирането на иранската теза бе
представено виждането, че предците ни в никакъв случай не могат да бъдат
причислени към номадите, а по-скоро трябва да се xарактеризират като уседнал
народ с добри традиции в строенето.
Намиращите се на север от Кавказ крепости изградени
с квадри, а също така и постройките от Плиска, Преслав, Силистра се приписват
на старите българи. Поддръжниците на иранската теза вярват и, че употребата на
квадри е въведена в земите на юг от Дунава от старите българи.
Неотдавна Йордан Йорданов направи следното изказване в своя творба: “По-сложен и
въпросът с приноса на този етнос с възникването на монументалното квадрово строителство от така
наречения “плисковски градеж”, което повечето
изследователи приемат за българска
традиция. Каквито и да са пътищата, по които този
внушителен и ефективен начин на градеж да прониква в България, несъмнено е, че
инициативата за неговото
въвеждане принадлежи на управляващата българска аристокрация.” - Й.Йорданов, Антропология на Древните Българи, масовия гроб край
Девня, ИК, Тангра ТанНакРа, София, 2008, c.18.
Бих се съгласил напълно с г-н Йорданов, ако се уточни, че старите българи са от древен балкански
произход, понеже траките познават строенето с квадри дълго преди времето на
Аспарух, а дори и преди времето на Филип II.
Цитирам дословно:
Цитирам дословно:
“Разкопките от последните години
доказаха, че квадровата изодомна зидария е позната и широко употребявана в
Тракия преди македонското завоевание. Достатъчно е да споменем монументалните
гробници при Мезек, Стрелча, Калояново, най-ранните крепостни стени в Перник,
крепостните стени на Месембрия, както и други обекти, при които е използвана
идентична техника на градеж “ – П.Балабанов, Градове в
Древна Тракия преди походите на Филип II, Поселищен Живот в
Тракия, втори симпозиум, 6-9 октомври 1986, Ямбол, с.51.
Сравнение на тракийски и старобългарски крепостни стени
Фактите показват, че траките строят с квадри повече от 1000 години преди
времето на княз Аспарух. Ако старите българи са тези, които са въвели строежите
с квадри в земите на юг от Дунава, то трябва да се каже, че това е станало
хилядолетие преди прословутата 681 година. Така показват фактите, а когато
фактите говорят и боговете трябва да мълчат.
Подръжниците на иранската теза знаещи за тракийските квадрови строежи,
отправят възражението, че в Кавказ, по-точно в Урарту има крепости градени с
квадри още през второто хилядолетие преди Христа. Хубаво, но защо тези
противници на тезата за местния произход на българите не уведимят своите
читатели, че Кавказ е обитаван от дълбока древност от тракийски племена?
Страбон пише за живеещото в Южен Кавказ тракийско племе сарапари и
пояснява, че тези хора са планинци със суров нрав, които обезглавяват и скалпират враговете си –
Strab. 11.14.14.
“It is also said that certain of the Thracians,
those called "Saraparae," that is "Decapitators," took
up their abode beyond Armenia near
the Guranii and the Medes,
a fierce and intractable people, mountaineers, scalpers, and beheaders, for
this last is the meaning of "Saraparae."
Халибите са друго
тракийско племе установило се в Кавказ. Плиний Стари разполага тези стари балканци в съседство с тибарените,
мосиниките и генетите – Pliny VI.iv-11. На друго
място, описвайки хората обитаващи Кавказ в близост до Армения, Плиний споменава армено-халиби - Pliny VI.xi-29.
“Beyond these are
the deserts of Colchios, on the side of which that looks towards the Ceraunian
Mountains dwell the Armenochalybes; and
there is the country of the Moschi, extending to the river Iberus.”
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D6%3Achapter%3D11
За тракийско
присъствие в Армения пише К.Б. Джаукян. Този автор споменава за три етапа на
тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди
Христа. Джаукян пише и за силното влияние на траките върху арменците. До това
заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски
антропоними и топоними в арменската ономастика.
Джаукян показва
връзката между трак. Арисбос и
арм. Арипша,
трак. Арне и
арм. Арния,
трак. Бероя и
арм. Парая,
трак. Газа и
арм. Газу,
трак. Мару и
арм. Марииа.
Арменският учен
споменава и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се
срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и
явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население
обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).
Най-фрапиращото е това, че има дори асирийски сведения за
тракийски топоними от Урарту. В надписи от IX век преди Христа се споменава
град Испили-брия,
съдържащ типичната за тракийски селища наставка брия (като в Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия).
Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отношение на това,
че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе
трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на
тракийското племе скаи Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант. - Г.Б.Джаукян, Фракийцы в Армений, Античная
Балканистика, Карпато-балканский регион в диахроний, Наука, Москва, 1984.
Защо тогава да се чудим, че в Кавказ има строежи с квадри, не е ли това
нещо напълно логично след като можем да говорим за силно тракийско влияние
върху местното население на Кавказ?
Вярно е, че квадрите от нашите земи са датирани – средата на първо хилядолетие преди Христа, а тези от Урарту са от второ хилядолетие преди Христа. Въпросът е обаче – дали датировката на строежите в Тракия е адекватна?
Вярно е, че квадрите от нашите земи са датирани – средата на първо хилядолетие преди Христа, а тези от Урарту са от второ хилядолетие преди Христа. Въпросът е обаче – дали датировката на строежите в Тракия е адекватна?
В миналото са правени сериозни грешки в датирането на артефакти.
Първоначално съкровището от Бързица (Шеремет) е определено като създадено през VII-VIII век след
Христа. После стана ясно, че находките са от VIII-VII век преди Христа, т.е. отклонението
е от около 1400 години.
Прочее, традиция на строеж с едри квадри и хоросан у нас има и по време на късната Античност - IV век. Това е времето на императок Константин Велики - човекът, за когото се казва, че финансира строежите на Плиска, Преслав, Дръстър и др. Проф. Ст. Ваклинов споменава, че строителството с едри каменни квадри има известна стара традиция в Малка Скития (Мизия) датираща от края на римската епоха – IV век (Формиране на Старобългарската Култура, 1977, с.92).
Макар да признава, че у нас има традиция на строеж с едри квадри, веднага след това проф. Ваклинов добавя и, че такива традиция има също в Таврика (Крим) и то в периода, в който започват интензивните връзки на прабългарите в Приазовието – V-VI век. Споменати биват също Закавказието, Сасанидски Иран, арабските замъци от Ранното Средновековие и т.н. Казано е и това, че Варна и Несебър били заселени с колонисти от Сирия и Исаврия, но няма абсолютно никакви конкретни данни преселниците да са били строители.
От друга страна, нашите учени разполагат с данни, че не само по време на Античността, но и през последвалото ранно Средновековие, у нас има голям брой майстори-строители. Анастасий Библиотекар разказва за строителните дейности на император Константин V и уточнява, че от Гърция и островите този владетел набавил петстотин тухлари, а от Тракия – пет хиляди майстори и двеста керемидчии – LIBI, II, 1960, c.261.
Като имаме предвид тези данни, просто няма причина да търсим традицията на строителството с квадри извън Балканите. Напълно ненужно е да се водим по старите заблуди, напълно ненуждо е да ги повтаряме. Това вреди както на на историческата истина, така и на интереса на народа ни.
До неотдавна траките бяха считани за слабо културни варвари. Техните
шедьоври от областта на изкуството бяха приписвани на гърците. Днес вече е
ясно, че не само траките, но и техните роднини скитите са били майстори златари
още във времето когато гърците са живели
в сламени колиби.
С откриването на най-старите градове на Европа край Провадия и Юнаците се
срина и догмата, че траките са наемали чужденци за строежите си. Учени като
Джон Чадуик с неохота признаха, че имената на гръцките градове Атина, Коринт,
Микена и др. нямат обяснение на гръцки –
The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005, p.1.
Кой тогава ги е градил, щом имената не са гръцки? Чадуик не благоволява да
ни уведоми, но Страбон е ясен казвайки, че в древността цяла Гърция е била
обитавана от варвари. Атика е владяна от траките, в Давлида, Фокида е царства
Терей, а фригиецът Пелопс е населил с хората си Пелопонес, давайки име на
полуострова – Strab. VII.7.1.
Когато човек подложи на съмнение
общоприетото и започне да търси сам
истината,
пред очите му се открива един нов свят. Новооткритото пълни сърцето с гордост,
но също с тревога и печал– колко много неща са премълчани, колко други са
ужасно изкривени и как все още няма разкаяние от страна на тези поддържали и
продължаващи да поддържат погрешни тези.
Редно е човек да знае корените си, не просто да се бие в гърдите поради
великите дела на предците си. Не, историята е и средство за възпитание, тя е
пример, вдъхновение. Ако си потомък на силни и благородни хора, ти си длъжен да се държиш като
силен и благороден човек. Как иначе ще имаш правото да се назоваваш наследник
на тези, от чиито качества се възхитиха много чужденци. Всяко поколение е
длъжно да заслужи името българи, сега е наш ред.
.jpg)