НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ

Названията на народите са интересна, но същевременно и сложна тема. Невинаги е ясно какво е значението на даден етноним, нито пък е установено със сигурност каква е възрастта: в коя епоха е възникнало името? За Germani (германи) се предполага, че първоначално е било име на келтско племе, чийто смисъл е гръмогласни, ср. ирл. garim – гърмя, викам (OED, German).

Според Корнелий Тацит germani е новото име на тунгрите (хора от земите край река Маас б.а.), като с течение на времето то се разпространява и ползва за всички сродни племена (Tac.Ger.I.1).

Страбон от своя страна твърди, че в речта на римляните думата germani означава истински (Strab.VII.1.2). Има се предвид това, че за разлика от келтите, германите са слабо засегнати от римско влияние и са успели да запазят езика и културата си чисти, т.е. останали са истински.

 

В други случаи разполагаме с по-ясна информация. Latini например най-вероятно идва от latūs – широк и притежава смисъл жители на полетата. Имайки предвид, че Лациий (Latium) е преобладаващо равнинна област, то има логика в това виждане. Алоиз Валде подлага на анализ лат. latūs и ползвайки сведения на Курциус и Ваничек уточнява, че по-старата форма е *stlātus, а като сродни са посочени стблг. стьлѭ, стьлати – разширявам, разпростирам и др. (Walde, 1910, с. 417).

 

Съпоставката latūs ←*stlātus – стьлати е много интересна, а и важна за старата ни история, но сега няма да се спирам на отношенията на древните обитатели на Апенинския полуостров и нашите предци. Това бе само един пример – какво може да е значението на дадено народностно име. За нас на този момент е от по-голяма важност да разберем какво е значението на името българи.

 

Няма да се спирам и на историята на всички спекулации относно етимологията на етнонима българи, ще спомена само най-известните опити да се намери обяснение. В миналото доста лингвисти свързват народностното ни название с тюрк. bul - смесвам (БЕР, т. I, с.99), други смятат, че трябва да се търси обяснение с името на някакво обитаващо Сибир животно сродно на белката (Симеонов, цит. Щербак др., 2008, с.61). 

Един от първите учени, опитали се да изведат българи от лат. vulgaris – простонароден, в смисъл на простолюдие, народ, е д-р Ганчо Ценов. През последния четвърт век хора, като г-н Петър Добрев правят опити да свържат името на народа ни със съществувалата някога в Южна Индия фиктивна прародина Балхара.

 

Тъй като липсват каквито да било доказателства за родство с народите, чиято прародина е край сибирските реки Орхон и Енисей, то кандидатът bul -, bulamak (буламач б.а.), а и тюрко-алтайското название за белка отпадат веднага. Генетиката, а и характера на ранносредновековните названия на селища и реки в България вече сложиха край на властвалите дълго време заблуди, макар все още да има хора, които да ги поддържат упорито.

 

Колкото и да уважавам д-р Ганчо Ценов, трябва да призная, че по отношение на произхода на името българи – от лат. vulgaris – простонароден, в този случай нашият историк греши. Все пак, нека не забравяме, че простолюдие има във всяка провинция на Римската Империя, но само за Мизия се употребява синонима Vulgaria. Да не забравяме и това, че в периода IV-V в. местното балканско население: даки, мизи, дардани, беси и др. е представено не само от простолюдието, но дава и значителна част на елита на империята.

 

Роденият в Сердика (София) император Галерий тачи до такава степен своята етническа принадлежност, че дори възнамерява да преименува Римската Империя на Дакийска: “Long ago, indeed, and at the very time of his obtaining sovereign power, he had avowed himself the enemy of the Roman name; and he proposed that the empire should be called, not the Roman, but the Dacian empire.”  (Lact.XXVII).

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/lactant/lactperf.html

 

Последвалият Галерий Максимин Дая е от дакийски или мизийски произход. Тракийска кръв тече във вените на Констанций Хлор, Константин Велики, Константин II, Констанций II, Констант, Юлиан Отстъпник, Маркиан, Лъв Бес и т.н. Има и други траки, станали част от елита на Римската Империя. По времето на Константин Велики губернатор на Египет, Тебаида и двете Либии е тракиец с име Рометалк. Подобно име Румиталк носи и друг благородник, който носи чин трибун (Бешевлиев, цит. Мин и др., 1965, с. 56). С други думи – няма повод името на народа ни да се тълкува като идващо от лат. vulgaris – простонароден.

 

Относно Балхара (Balhara) ще представя информация, която г-н Добрев никога не е споделял със своите читатели. Най-важното е това, че първоначално Balhara е арабско предаване на титла на индийски монарх: valabharaja. С течение на времето титлата започва да се ползва и като име на държавата на този владетел, като тя се намира в Южна Индия, а не в Афганистан. 

Данните по този въпрос са известни поне от 1942 г. когато излиза работата на Саид Мохамед Хусаин Наинар, в която изнесените тук подробности са добре обяснени (Nainar, 1942, c. 141 – 142). Балхара (Balhara) не само няма нищо общо с името на народа ни, но и самото териториално название Балхара започва да се налага едва през IX – X в. Да се смята то за прототип на българи и България е крайно несериозно.

 

От своя страна, преди време аз направих опит за изтълкувам значението на името българи с помощта на тракийската ономастика. Колкото и странно да звучи за някои хора, неговата най-стара форма може да се намери там. 

Разбираме за това благодарение на епитет на едно тракийско божеството Вληκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур.  Неговото име е регистрирано на надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Владимир Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. корен [*блегуро]*bhleguro – горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно  φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1977, с. 69).

Названието Вληκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур се среща и на други места, като например върху повърхността на котел, който според специалисти е изработен в Мизия, т.е. Северна България.

Смятам Блегур/*Вλεγουρος за етническо название, т.е. става дума за божество, което е почитано от тракийски народ носещ име *bleguri, или по-точно бльгaри. В далечното минало на върховния бог Зевс са давани етнически епитети. 

Като пример могат да бъдат посочени Ζεύς Πελασγικος (Пеласгийски), Ζεύς Καριος (Карийски), по имената на древните народи пеласги и кари. По същия начин, по името на хората *бльгaри/Вλεγουροι възниква и етническия епитет Вληκουρος (*Вλεγουρος).

 

Надписът, в който намираме етническото название Вληκουρος (*Вλεγουρος) е от времето на римската окупация на земите ни, най-вероятно от II – III в. Около 1500 години по-рано, по време на късната Бронзова епоха, същите тези хора носещи име бльгари (Вλεγουροι) са познати под едно малко по-различно название, а то е флегии (Φλεγύες).

 

Тук е важно да се спомене, че флегии (Φλεγύες) е гръцкото представяне на бльгии.

 

Преди времето на Омир името е звучало като бльгии, но поради това, че езика на старите гърци е бил доста различен, те са го трансформирали във флегии (Φλεγύες). Не е тайна, че в древността гърците понякога представят началното тракийско Б като Ф. Като пример може да се посочи още един тракийският етноним: бриги (Βρίγες, Βρύγοι, Bρύγες). Той е преобразуван от гърците във фриги (Φρύγες), като това е станало в дълбока древност.

 

Държа да подчертая, че това е откритие на един от нашите най-известни езиковеди. Спирайки се на името на фригите, aкад. Владимир Георгиев споделя следното: “Първоначалната форма е била *Bhrughes. Това име твърде рано е преминало у гърците, които са го променили във Φρύξ мн. ч. Φρύγες.” (Георгиев, 1977, с.223).

 

Ето, няма никакви мистерии – както бриги (Βρίγες) бива трансформирано от гърците във фриги (Φρύγες), така също *бльгии бива трансформирано във флегии (Φλεγύες)  и то в приблизително същия период от време – краят на Бронзовата епоха. Относно произхода на тези хора Робърт Бък (Buck, 1979, c.67) и Фредерик Ваудхойзен (Waudhuizen, 1984, c.196) смятат, че са траки. Това е в хармония с резултатите от генетичните проучвания на българите, при чието оповестяване стана ясно, че най-често срещащите се при нас маркери са наследени от хора обитавали Балканите хилядолетия преди Троянската война.

 

Моето тълкуване е в пълна хармония с фактите, за които повечето наши учени предпочитат да не говорят. Ако доминантният антропологичен тип при нас българите, а и най-често срещаните при нас хаплогрупи свидетелстват, че сме потомци на древното балканско население – траките, то е съвсем логично и, че народностното ни название ще идва от езика на Залмоксис и Орфей.

 

Какво обаче е значението на народностното име флегии (Φλεγύες), или по-точно *бльгии? Ще напомня, че според акад. Георгиев тракийският епитет на божество Вληκουρος (*Вλεγουρος) отговаря на гр. φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1977, с. 69). Прилагателното φλεγυρός идва от глагола φλέγω – горя, пламтя, чиято форма в древната ни реч е била *бльгѫ/*болгѫ, а значението е било светъл, лъчезарен.

 

За да разберем смисъла на най-древния вариант на нашето народностно име е нужно да почерпим информация от работи на различни лингвисти. В речника на Макс Фасмер намираме изключително интересна информация засягаща сродните на φλέγω думи. Това са: праслав. *bolgъ – лъчезарен, лат. fulgor, flagrō – горя, пламтя, санскр. bhárgas – блясък, bhŕ̥gavas – полубожества въплъщение на мълнията и др. 

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B1/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE

 

В речника на Юлиус Покорни, като идващи от древен корен *bhelg – светя, сияя, са дадени санскр. bhárgas – блясък, сияние, Bhŕ̥gavaḥ  –  име на митични жреци на огъня, латв. bal̃gans – светъл, белезникав, стчсл. (стблг. б.а.) благъ – благ, с древно значение светъл, стгр. φλέγω – горя, пламтя, сияя, са и др.

https://www.win.tue.nl/~aeb/natlang/ie/pokorny.html

Относно древния народ Баргава (Bhŕ̥gavaḥ) проф. Макс Мюлер смята, че това точното предаване на флегии (Φλεγύες), което пък е обяснимо със стблг. благъ – благ, с древно значение светъл и др. 

Според един друг изследовател, а именно Нандакумар Камат, споменатият в старите писания народ Баргава (Bhŕ̥gavaḥ) е дошъл от Тракия (Kamat, 2002, c.3).

 

Става интересно, нали? А още по-интересно е, че пак от Тракия са група хора, които се заселват в Ирландия по време на древността и името им също се тълкува като сияйни, светли. На Британските острови тези хора влизат в историята под името болги (Fir Bolg). 

Навремето на сведенията за болгите се е гледало сериозно защото са публикувани в “Енциклопедия Британика”. Там е казано пределно ясно: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, 1833, p.299). 

Относно името болги, то отговаря точно на думата *bolg-s-cio – сияние, блясък, тя е представена в речника на Александър Макбейн. Понеже малцина знаят за труда на този учен, а пък посочената от него дума е важна, давам активен линк за проверка.

http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb04.html

Въз основа на представената до този момент информация можем да заключим, че името българи идва от по-стари форми: блъгари, бльгари, бльгии, болги и т.н. притежава значение светли, сияйни, лъчезарни. Смятам, че тези хора са част от семейството на мизите – същите тези мизи, които в средновековни исторически извори са наречени българи.

Както принадлежащите на групата на сатрите беси изпълняват функцията на жреци, така също бльгиите, наречени по-късна бльгари и българи са имали особена фунция в семейството на мизите. Трудно е да се каже дали в случая се касае за класа от жреци. Напълно е възможно бльгии първоначално да е название на благородническата прослойка. Все пак определение като светли, сияйни, лъчезарни е подходящо за представителите на аристокрацията.

От друга страна не е никакъв проблем названието на аристокрацията да прерасне в колективно име на народа, над който властва въпросната аристокрация. Пример за това са хуните, които реално са потомци на живелите някога край Дунава и Черно море скити, наречени от Стефан Византийски тракийски народ. Хуни означава благородници и може да се обясни със стблг. унии – по-добър, в смисъл на благороден.

За тези, които се чудят каква е връзката между хуните и мизите ще посоча думите на Прокопий Цезарийски, според когото хуните от неговото време са познати като масагети в древността: “Massagetae whom they now call Huns.” (Proc. BV III.xi.37). А според д-р Васил Бакърджиев въпросните масагети са тракийски народ (смесица от мизи и гети).

 

Понеже информацията е от огромна важност отново ще цитирам добросъвестният сънародник: “Може да се приеме, че границата на земите обитавани от траки е по-далеч в Централна Азия – от Каспийско море до Иран (Персия) и Индия. Там траките, носещи колективното име скити (име ползвано от гърците) или саки (име ползвано от персите), обитават огромна територия. Много важно е да се спомене, в Средна Азия живее народ – тракийско племенно обединение познато като масагети (големите гети)“… — ”…die Grenze des alten Thrakiens noch weiter in Zentralasien — vom heutigen Kaspischen Meer bis und zwischen Iran (Persien) und Indien anzunehmen. Die alten Thraker, unter dem Sammelbegriff Skythen (altgriechisch) oder Saken (persisch) haben damals diesen grossen Raum bevölkert. Besonders wichtig ist es zu erwähnen, dass hier eine große altthrakische Stammen Konföderation der Massageten (Grossgeten) in Zentralasien existierte.”

 

Прочее, д-р Бакърджиев смята флегиите (чието правилно име е бльгии и е прототип на името българи) за траки, по-точно южнотракийски народ, при който най-рано възниква култа към Асклепий (Bakardiew, Scientiarum Historia, 1966, c.101 – 102).

В общи линии – това е историята на името българи: По време на Бронзовата епоха, група древни балканци от групата на мизите се назовават бльгии, болги, като в по-късни времена, това име е предадено от гърците под формата  флегии (Φλεγύες). Тъй като мизите са най-големия тракийски народ, те се заселват на много места, като във различните региони местните хора ги наричат различно: в Ирландия – болги, в Инддия – баргава, в Гърция флегии. За прародина, за най-древна земя на мизите Страбон посочва долнодунавската равнина, земите на юг и север от голямата река. Това обяснява защо след битката си с персите масагетите се установяват на Балканите, по-точно край град Томи (в северна Добруджа).

Там е Стара Велика България, а не на север от Кавказ. Все пак в Именника на българските владетели е казано съвсем ясно, че 515 г. преди княз Аспарух, неговите предшественици са властвали от другата страна на Дунава. На север от Дунава дедите ни са властвали над огромна територия, чиято периферия е опирала дори до Крим и това дава повод за спекулации, че там е старата държава на предците ни, докато реално се касае само за източна граница.

Тъй като дори земите между Дунава и Стара планина са гъсто населени с мизи, то е съвсем логично и във въпросния регион да се наблюдава манифестация на името българи още по времето на Античността – времето на Св. Йероним и император Константин Велики, за когото в старите извори се твърди, че е финансирал доукрепването на Плиска, Преслав и др. градове. Направеното от Св. Йероним отъждествяване на България с Мизия почива на реалност, за жалост една неудобна реалност за казионните учени, защитаващи неверни и вредни за страната ни виждания. Благодарение на отказа на специалистите да се съобразят с новата информация, в нашето общество все още царстват заблуди, които спомагат не само за делението между различни групи на нашия народ, но ощетяват и международния ни престиж.

Ето как, само с 4 – 5 странички може да се обясни значението на името българи, неговия произход и начин на налагане. Не са нужни увъртания, не са нужни манипулации като тази с Балхара и т.н. Истината не е сложна, сложен е пътя тя да бъде укрита. Дано съвестта на историците, езиковедите и останалите специалисти за проговори скоро и искайки прошка от народа ни, те най-сетне за започнат да се съобразяват с фактите и да работят в полза на хората, от чийто джоб идват заплатите им.

Поне за нас обикновените хора вече е ясно какъв е смисъла на името, което носим, то е светли, сияйни. Дедите ни са го заслужили със своите дела, редно е и ние да го заслужим, оставайки верни на значението му.

ЗА СВЕДЕНИЯ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТУБ, ТАМ ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА ЗА НАШАТА ДРЕВНА ИСТОРИЯ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!😊

https://www.youtube.com/watch?v=JdtQIK3FDb0

ТРАКИТЕ В СРЕДНА И ЗАПАДНА ЕВРОПА ПО СВЕДЕНИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИЗВОРИ

Повечето от нас свързват името на далечните ни деди предимно със земите между река Дунав и Бяло Море. Това несъмнено е най-древната територия обитавана от предците ни влезли в историята под името траки. Има обаче и други региони, в които старите балканци се заселват оказват влияние над местното население. За тракийското присъствие на север от Дунава и Черно море съм писал неколкократно. А и имената на управляващите Боспорското царство владетели Спароток, Берисад, Рескупорис, Котис, Реметалк са безспорно тракийски.

 

Паметници с изображения на Тракийския Конник, Крим (по Олга Дашевская)

В работите си съм представял също и сведения за траките в Кавказ. Позовавайки се на сведения на учени като Джаукян, Карагезян и др. посочих конкректо за кои траки става дума: абанти, армено-халиби, трери, скаи, сарапари. Неколкократно съм писал и за държавите на фриги и витини в Мала Азия, за бебриките, меоните, а и обитаващите земите край Олимп мизи наречени в по-късни времена българи. Споменавал съм и локализираните от Плиний край Бактрия траки сарапари (клон на траките сарапари от Армения бел.авт.), а и намиращите се недалеч от тях кикони.

 

Добре е да се обърне внимание и на тракийското присъствие в Средна и Западна Европа – важна, но незасегната от нашите учени тема. Историческите извори хвърлящи светлина по този въпрос са ясни, принадлежат на основни автори, но по една или друга причина не са популяризирани у нас. За древна фригийска миграция в посока запад споменава Павзаний в работата си “Описание на Гърция”. Старият автор твърди, че фригите от териториите край река Скамандър в Троада са дошли на остров Сицилия: “Sicily is inhabited by the following races: Sicanians, Sicels, and Phrygians; the first two crossed into it from Italy, while the Phrygians came from the river Scamander and the land of the Troad.” Paus. 5.25.5-6

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D5%3Achapter%3D25%3Asection%3D6

 

Фригийски монумент, изобр. China_Crisis - Own work  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/MidasSehri.Tomb.jpg/1280px-MidasSehri.Tomb.jpg

Пристигането на фригите в Сицилия е станало най-вероятно недълго след Троянската война. По това време в западна Мала Азия вилнее чума и не е никак чудно, че хора от засегнатите региони търсят далеч на запад нови територии за заселване. Тукидид споменава за мигранти от Троада (а е добре известно, че в далечното минало имената фриги и трояни са използвани като синоними бел.авт.): “After the taking of Illium, certain Trojans, escaping the hands of the Grecians, landed with small boats in Sicily. “ – Thuc.VI.2

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Thuc.%206.2&lang=original

 

За траки истрии – xopa обитаващи земи между Алпите и Адриатическо море пише Скимнос Хиоски:  “ΘρᾶκεςἼστριόι λεγόμενοι” -Perieg.398. Tраките истрии са познати и на римския автор Тит Ливий, който ги определя като съседи на илири и либурни, а и като жестоко племе прочуто с пиратската си дейност:  “…countries occupied by the Illyrians, the Liburnians, and the Histrians, savage tribes chiefly notorious for their acts of piracy.” - Liv.10.2.4.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,0914,00110:2:13

 

Дали истриите действително са се занимавали с пиратство, или просто са защитавали територията си от намиращата се в експанзия Римска Република е трудно да се каже. В работата си “Ethnography of Europe” Джеймс Причард споменава твърдението на Скимнос, а и изказва предположението, че истриите са тракийски колонисти от земите край Дунава (наричан в древността Истър бел.авт.) – Ethn. с.470. Кога истриите са се заселили на запад от Балканите не е ясно, но във всеки случай е преди IV в.пр. Христа – кампанията на Клеоним от Спарта.

 

Страбон също дава информация за истриите, без обаче изрично да ги причислява към траките: “В описанието си на Италия казах, че истриите са първият народ по илирийското крайбрежие; тяхната земя е продължение на Италия и на земята на карните; и по тази причина сегашните римски управители са изтеглили границите на Италия чак до Пола, истрийски град.” Геогр.7.5.3

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c5/

 

Heдалеч от истриите, на запад от тях са се заселили други траки, чието име за жалост не знаем, но със сигурност те са били голяма и влиятелна група както ще разберем след малко. Страбон, цитиращ писалия преди него Меандрий, разказва за миграция на траки и енети след края на Троянската война. Старите роднини и съюзници ce установяват в покрайнините на Адриатическо море: “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias…”-Strab.XII.3.25

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

 

Тточно тези траки са дали името на Адриатическо море, като първоначално названието е важало само за река с име Атрианус, но в последствие започва да се прилага за западните покранйнини морето между Балканския и Апенийнския полуостров, и в крайна сметка за цялото море – Адриатическо.

 

“Adrias is also the name of the sea as a whole. According to Theopompus, the first name came from a man,74 a native of Issa,75 who once ruled over the region, whereas the Adrias was named after a river.76 ” -Strab.VII.5.9

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0198:book=7:chapter=5#note-link76

 

76 Called by Ptolemaeus (3. 1. 21) “Atrianus,” emptying into the lagoons of the Padus (now Po) near the city of Adria (cp. 5. 1. 8), or Atria (now Atri). -Strab.VII.5.9/76

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0198:book=7:chapter=5#note76

 

Названията Адрия и Атрианус са сродни на тракийските Адрамит (град на мизите наречени по-късно българи бел.авт.) и намиращата се в Мизия река Атрус (Янтра), за чието име още през XIX век Томашек предлага тълкуване с със slav. edrŭ (стблг. ѩдръ-бърз бел.авт.) и др. -Tom.II.2.92.

 

Адриатическо море мие бреговете на Апенинския полуостров – родината на римляните - господарите на цивилизования свят по време на Античността. Дълги векове името на Рим е символ на могъщество и култура, но самото селище е основано от преселници дошли от Балканите. Разказвайки за живота на Ромул Плутарх споменава на първо място преданието за основаването на Вечния град от пеласгите: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.” – Plut.Rom.I.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

 

На запад от Апенинския полуостров е Лигурия, която както подсказва името ѝ е обитавана от народ носещ името лигури. Техният произход е неясен на старите автори, но се знае, че лигурите не са келти, не са част от етруските или някой друг италийски народ. На помощ идва едно сведение на Макробий за траки наречени лигури: “Nam Aristoteles, qui Theologumena scripsit, Apollinem et Liberum patrem unum eundemque deum  p169 esse cum multis aliis argumentis adserat, etiam apud Ligyreos ait in Thracia… ” -Macr.Sat.I.xviii.1.  .

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Macrobius/Saturnalia/1*.html

 

През земите на тези обгърнати с мистерии хора тече река с название Вар (Var), a то е идентично на името, което обитаващите земите на север от Черно море хуни (реално тракийските роднини скитите) употребяват за река Днепър: “…river Danaper, which the Huns call in their own tongue the Var.”-Jord.(269)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LII

 

Ценната информация не е изнасяна никога от казионните учени. Всъщност дори да са знаели за това, че хуните използват име за река, което е идентично на име от речника на древен европейски народ, поддържащите порочните теории историци, не биха желали да си вкарат автогол с представяне на данни оборващи вижданията им.

 

Нека обаче продължим с тракийските преселения в Западна Европа. Преди доста време останах силно изненадан четейки Страбон, който описва земите на Галия. Старият автор споменава за остров при устието на река Лигер (Лоара бел.авт.), който е обитаван от жени обсебени от Дионис и почитащи този бог със свещенодействия:

“there is a small island, not very far out to sea, situated off the outlet of the Liger River; and the island is inhabited by women of the Samnitae, and they are possessed by Dionysus”-Strab.IV.4.6.

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/4D*.html

 

Не по-малко бе учудването ми при прочитането на книга на Стюърт Пигот за друидите. Там бе цитиран старият автор Иполит, според когото келтските друиди (свещеници бел.авт.) са инструктирани от Залмоксис – The Druids, c.102. Ако келтите са повлияни както от учението на Залмоксис, така и от доктрината изповядвана от поклонниците на бог Дионис, то това означава, че в Галия е имало поне две сериозни вълни на тракийско влияние. За жалост тази тема, колкото и да е важна, е останала непроучена.

 

Ha юг от Галия е Испания, през чиято територия тече река Ебро – име идентично на тракийската Еброс (Марица бел.авт.), като това не е никак случайно. В северните части на Испания пък са разположени Пиринеите – планини, за които в далечното минало се е вярвало, че са кръстени на Пирена – дъщеря на цар Бебрик. Името на този владетел най-вероятно идва от названието на хората, от които той произлиза – бебриките. За траки бебрики обитаващи Мизия пише Страбон: “Bebryces, who took up their abode in Mysia before these people, were also Thracians, as I suppose.” -Strab.XII.3.3

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Меч от земите на древна Испания, приликата с тракийския копис е очевидна, изобр.Ángel M. Felicísimo from Mérida, España - Falcata ibérica  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/58/Falcata_ib%C3%A9rica_%2829158730100%29.jpg/320px-Falcata_ib%C3%A9rica_%2829158730100%29.jpg

Племе с име подобно на бебриките населява и Британия, става дума за биброките. Техни роднини са бригантите, за които Робърт Хенри смята, че са потомци на фригите (чието древно име според Херодот е бриги бел.авт.) – History of Britain, c.178.

 

Ето какво излиза – не само римляните са успели да разпростират от Британия до Кавказ и Каспийско море. Доста по-рано дедите ни влезли в историята под името траки са проникнали в Средна и Западна Европа, Северна Африка (там са обиталищата на гетулите), Кавказ (станал дом на траките абанти, трери, скаи, халиби), Бактрия, а и Индия, чиято цивилизация е положена от тракиеца Дионис.

 

Ако за гръцките колонии и римската експанзия са изписани томове и се говори често, защо за древните преселения на далечните ни предци не се знае почти нищо? Не влиза ли в задачата на траколозите и историците това - да проучат старите извори и да популяризират важната за нас информация?

 

Най-големите беди на един народ идват от ренегатите – родоотстъпници избрали да служат на други хора. Основната причина за появата на ренегатите е непознаването на корените на собствения си народ. В желание да оцелеят и да са част от нещо велико, да са част от силна и влиятелна група, някои избират страната на чужденците, а това не би се случило, ако тези, които обръщат гръб на своите, още от детска възраст бяха закърмени не само с родолюбие, но и със знания, и то знания за силата и деянията на предците.

 

Мислите ли, че коването на лъжи, с които да се омърси името на народа ни e случайно явление? Мислите ли, че фанатизираните опити на фанариотите да издирят и изгорят старата ни книжнина са просто нечия прищявка? He, тук се касае за жестока, добре обмислена политика целяща пълното ни заличаване като народ. Историята ни е и нашия корен – това, което ни кара да бъдем верни на собствения дух и стари идеали. Започнеш ли да се кланяш на друг - вече си подписал смъртната си присъда. Поставиш ли чуждото над своето – сечеш корените, премахваш връзката с предците, а без нея е просъществуването е невъзможно.

 

Ето за това е важно да познаваме добре миналото си, да черпим от мъдростта на дедите ни, а и да следваме техния пример. Народът ни е изтърпял много изпитания, а и още много ще изпитания ще дойдат, но тези, които останат верни на себе си ще преодолеят всичко имайки вяра в собствените сили.

 

ОТ КОГА СМЕ НА БАЛКАНИТЕ ИЛИ НЕОБОРИМИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА НА ГЕНЕТИКАТА

Дълго време недобросъвестни хора разпространяват една вредна мантра, която за жалост е омаяла немалко сънародници. Според тази мантра няма достатъчно доказателства, които да позволят да се каже със сигурност каква е етническата принадленост на старите българи. Това в никакъв случай не отговаря на истината.

Още в миналото е имало доказателства от различно естество за това, че хората, предвождани от княз Аспарух делят общ произход с подвластното на Рим (Византия) население на Тракия.

На първо място, разполагаме с описания на външния вид на старите българи. Те са представени като едри, силни и красиви хора. Някои като например Борис II сa c червеникава брада, това е един от белезите на старото население на Балканите. В “Менологията на Василий II”, а и в други средновековни документи, има изображения на български войници, чиито коса и кожа са по-светли от тези на византийските мъченици. Владетелите ни – князете Крум и Омуртаг, а и приближените им - са представени със светла кожа, светлокестенява, а дори и руса коса, и европеидни черти.

Българи посичат византийци, миниатюра от Менологията на Василий II, 10-11 век.Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 143 -  невядомая - protobulgarians.com

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bulgars.jpg

Княз Крум - Manasias - http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=87232

 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Krum33.jpg

Княз Мортаг, познат и като Омуртаг - Миниатюра от Мадридския ръкопис на Хрониката на Йоан Скилица

невядомая - protobulgarians.com

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Omurtag1.jpg

Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговор на Михаил (светлата коса и кожа на българите се вижда пределно ясно бел.авт.)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:EmperosEnvoyByMourtagon.jpg

Както описанията на средновековните византийски автори, така и представените в различни документи изображения на дедите ни свидителстват за това, че старите българи са древен балкански народ. За това прочее има и други доказателства. Съвестни автори като Михаил Аталиат, Димитър Хоматиан, Йоан Цеца, Йоан Зонара  и др. виждат в старите българи потомци на населявалите в древността Тракия мизи и пеони. 

Самият облик на народа ни в ново време е едно от най-ярките доказателства що за хора са били дедите ни. А и как иначе - типичните белези на един народ се запазват. Става дума за тип лице, височина на черепа, форма на носа, цвят, форма и мекота на косата, пигментация на кожата и т.н. През 1938 и през 1959 година излизат резултатите на мащабни антропологични изследвания, които разбиват напълно господстващата по това време теория за произхода на старите българи. Напук на академици и доценти, данните показват съвсем ясно, че общопритетите до този момент виждания за произхода на българския народ са грешни и трябва да се преразгледат. Ето и думите на д-р Попов:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно - позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” -М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, стр.111.

Относно кръвните изследвания д-р Попов казва следното: “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи.” - стр.122.

Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател организира ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи: “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ, принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания, заема понтийският или черноморският тип.” - М.Попов, Антропология на българския народ, том I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, стр.260.

Въпросният понтийски тип е подвид на средиземноморската раса, като характерните белези са лека пигментация на кожата, светлокестенява до черна, мека коса, среден ръст, високо лицие, прав нос и т.н. Благодарение на фреските от тракийските гробници, може да се види, че това е доминантния тип при древното балканско население. Освен този най-често срещат тип, има, разбира се, и друг, чиито представители са със светла и рижа коса – това също е видно от фреските от Казанлъшката гробница и Оструша могила.

Ето какво пише д-р Попов за въпросния светъл тип: “ние считаме, че светлият северен антропологичен тип в антропологичния състав на българския народ произхожда, както от славяните, така и от от завареното тук от тях тракийско население.” - М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, стр. 262.

Свидетелсвата на старите извори, описанията на външния вид на старите българи, а и изображенията им във византийски документи, се потвърждават и от антропологичните проучвания. 

В никакъв случай не може да се говори за замяна на най-древното балканско население. 

В никакъв случай не може да се говори за идване на големи маси азиатци, както проповядват с фанатизъм казионните учени. Ясно е, че въпреки титлите и престижа си, тези хора са поддържали заблуди.

Би било редно още навремето, държайки сметка за наличната информация, историците да променят позицията си. До това не се стига обаче. Информацията от проучванията под ръководството на д-р Методи Попов е революционна, но тя не достига до широката публика. Това не е позволено, защото веднага би станало ясно, че народът ни е лъган най-безсрамно. От една страна, няма доказателства за азиатския произход на старите българи, а от друга страна, данните от антропологията показват недвусмислено, че повечето от нас принадлежат към същия тип, към който принадлежи и древното балканско население  познато под името траки.

В началото на XXI век се появиха нови, по-прецизни и по-убедителни доказателства, помагащи да се разгадае със сигурност произходът на народа ни. Става дума за генетичните проучвания от периода 2011-2015 година. Представям цитат от научно списание (2011 г.), паралелно на превода, давам и оригиналния текст, a и активен линк, за да може всеки да направи проверка:

“Около 80% от генетичните вариации при българите са представени от хаплогрупите E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 и R-M269. Това показва, че комбинацията от хаплогрупи при българите съотвества на тези на повечето европейски народи (...) Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост, от арабите, а и от народите на Кавказ и Индия.”-  “The position of Bulgarians among other populations was visualized by Principal Component (PC) analysis. About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269. This finding shows that the Bulgarian haplogroup profile is congruent with those described for most European populations… .Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

Характерът на най-често срещаната при нас българите хаплогрупа показа убедително, че носителите ѝ са потомци на хора, населявали земите ни през мезолита и неолита,  когато се появава организираното земеделие (респ. преди около 12 000-8000 години, бел.моя): “ the greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragers triggered by adoption of agriculture introduced by a cadre of Near Eastern farmers.“

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

В научна публикация от 2013-та година е дадено обяснение за възрастта на няколко хаплогрупи, типични за българите:

„(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 г. бел.моя);

(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие;

(iii) За J-M241 се смята, че е от времето на еолита (т.е. преди около 9000-8000 г. бел.моя) и че отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море;

Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя) и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие.“

“(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;

(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;

(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea;

haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Има още една срещаща се при нас хаплогрупа, тя носи името R1a-M17 и често е наричана “източна”, “иранска” и т.н. Факт е обаче, че R1a-M17 се среща не само в много по-големи концентрации при поляци, кашуби, украинци, словени, хървати и др., но също при скандинавските народи, а дори и на остров Крит, където нито перси, нито бактрийци, нито пък индийци са се заселвали. За сметка на това трако-пеласгийското присъствие е добре засвидетелствано. Най-ранно документираните имена в минойските документи (от преди около 3750 години бел.авт.) са тракийските Резос, Арей, Диза, Питак, Тето.

Благодарение на изследванията става ясно, че известна част от носителите на тази “източна” хаплогрупа R1a-M17 са населявали земите на България поне от края на Ледниковата епоха:

“Заслужава да се отбележи, че както бе вече предложено, хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха (от преди 13 000 години бел.моя) до по-скорошните разселвания на славяните.” – “…it is worth mentioning that, as previously suggested [48]–[50], haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post-LGM expansions to more recent Slavic demography.“

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Къде и кога е възникнала R1a-M17 не смея да спекулирам, а и не е нужно. В случая ние не търсим люлката на човечеството или на определена хаплогрупа. Бидейки българи, нас ни интересува дали във времето на Каменната епоха, когато започва етногенезиса на траките, на Балканите е имало носители на  R1a-M17. Фактите показват, че това е така. Изводът е, че сред древното тракийско население е имало и представители на носителите на R1a, което впрочем се доказва и от близостта на критския вариант на R1a сред обитателите на Ласити с този от Балканите.

“Y-STR-based analyses demonstrated the close affinity that R1a1 chromosomes from the Lasithi Plateau shared with those from the Balkans, but not with those from lowland eastern Crete.”

https://www.nature.com/articles/5201769

Излиза, че още в най-дълбока древност, траките са носители на най-често срещаните при нас българите хаплогрупи: I2, E-V13, J2, R1a, R1b*L23. Това е доказано по научен път от български и италиански учени, които публикуват резултатите от изследванията си в специализирани научни списания. 

Ако някой смята, че корените на народа ни трябва да се търсят в Средна Азия, Кавказ, или някъде другъде, първо трябва да представи резултатите (а не предположенията) по-обширно генетично изследване, а и да обясни къде точно са срешили българските и италианските генетици. Докато това не стане, колкото и да е неприятно на казионните учени, те трябва да признаят, че са защитавали не просто неверни, но дори вредни за България теории.

Въпреки бурната история на Балканите, тук е станало нещо, което с пълно право може да се нарече чудо – коренните жители са съумели да останат по родните си места. Не са ги прогонили нито климатичните промени по време на Бронзовата епоха, нито чумните епидемии, нито чуждите агресори: египтяни, перси, римляни, гърци, османлии.

Фактите са от ясни по-ясни и могат лесно да се проверят. Фактите са много важни, но днес те все още се пренебрегват от казионната наука, точно както в миналото са били пренебрегвани резултатите от неудобните антропологични проучвания. По-лошото е друго, а именно това, че премълчавайки оборващата старите теории информация, противници на теорията за балканския произход на българския народ, пускат нови манипулативни материали.

Едни се чудят как да ни сродят с индийците, други се стремят на ни побратимят с иранците, трети напират да сложат началото на етногенезиса ни в Кавказ. Съвсем наскоро един социален антрополог загатна и за родство със северноамериканските индианци.Това твърдение е пълен кошмар, кошмарна е и манипулацията, обаче ще заблуди лековерните.

Тази манипулация не може да промени изводите на генетиците, проучили гените на над 800 българи. Данните са пределно ясни: “Като цяло, българите са отдалечени от алтайските народи и народите, живеещи на север от Памир, отдалечени са cъщо от казанските татари и иранците, макар и в по-малка степен.“ - “On the whole, Bulgarians are distant from Altaic population and population residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

“Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост арабите, а и народите на Кавказ и Индия.”-  “Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

В науката съществува един много важен принцип. Той е известен като Бръсначът на Окам и може да се дефинира със следните думи: От множеството теории, обясняващи един и същ проблем еднакво добре, за предпочитане е тази теория, която използва най-малко предположения.

Теорията на местните балкански корени на българското население е най-ясна и на нея не са ѝ нужни предположения. Нека разгледаме фактите:

1.Генетиката поставя корените на народа ни на Балканите: със сигурност към 80%-90%  от нас носят кръвта на хора, които са обитавали земите ни хилядолетия преди потопа.

2.Антропологията поставя корените на народа ни на Балканите: при нас е доминантен понтийския тип, който също е доминантен при древното балканско население. От друга страна светлият тип също е наследен от въпросното древно балканско население носило името траки по време на Античността.

3.Археологията поставя корените на народа ни на Балканите: свещеният за старите българи знак IYI се среща най-рано на Балканите, появава се преди около 7000 години.

Прототипите на старобългарската чернолъскава керамика са на Балканите, не в Кавказ, или Памир, Сибир и т.н.

4.Ономастиката поставя корените на народа ни на Балканите: споменатите от Омир и явяващи се най-ранно регистрирани топоними и хидроними като Илиос, Пеней, Зелия и др., биват изтълкувани със стблг. стчсл. илъ-глина, кал, пѣна-пяна, зелиѥ-зеленина.

5.Исторически извори, чиито автори не са направили компромис със съвестта си също поставят корените на народа ни на Балканите: Йоан Цеца, Йоан Зонара, Михаил Аталиат, Лаоник Халконкондил, Димитър Хоматиан и др. виждат в дедите ни потомци на някогашните тракийски народи пеони и мизи. За това, че дедите ни са наричани траки, свидителства и монахът Фулко.

6.Етнолози като Евгений Теодоров направиха смели изказвания, според които ние българите можем с право да се наречем  преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството (тази на траките бел.авт..)“ –Е.Теодоров,  “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, стр. 271.

7. Оцелелите в българските народи песни и предания спомени за император Траян, император Константин Велики, нахлулите преди около 2300 години в земите ни галати, а и спомените за заповядалия да се изкоренят лозята цар Буребиста, отразени в разказа за княз Крум, са поредните свидетелства за местните корени на българския народ.

Както се увяряваме, доказателства за това кои сме и какви са постиженията на дедите ни има. Това, което липсва, е съвест и готовност да се признаят грешките от страна на казионните учени. Вместо да ни омайват, че два века не може да се намери истината за корените на старите българи, е редно казионните учени да си посипят главите с пепел и да признаят, че сме потомци на народа, при който най-рано е блеснала искрата на цивилизацията.

Редно е да се признае, че сме потомци на хората, от чиито среди произлиза Спартак – човекът разтърсил Рим със своя бунт. Полезно е подрастващите да знаят, че дедите ни са създали първата писменост, че колелото е изобретено на наша територия, че първите градове на Европа са тези край Провадия, Дуранкулак и Юнаците. Важно е да се обяснява, че няма друг народ, който така ужасно да е осакатяван от агресори, но всеки пък да е намирал сили не просто да се издигне от пепелищата, но и отново да придобие старата си сила.   

В една древна легенда се разказва, че в дълбока древност Тракия е обитавана от дръзките гиганти,  посмели да се опълчат дори на боговете. Мълниите на Зевс изпепелили бунтарите, но пепелта не изтляла, не била отнесена от вятъра в нищото, напротив – от нея се надигнали нови хора, които влизат в историята под името траки. Тези, които са родени в огън, не се боят от пожара, за тях той е ново прераждане. Нас огънят не ни убива – прави ни по-силни.

Благодаря на Мартин Константинов за хубавата идея за заглавието!!!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=8VxdU7z0iUE