ВОЙНАТА НА ТЕОРИИТЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

Историята е нещо важно, изключително важно даже. Това е причината значителните събития да бъдат документирани, копирани, а записаното да се съхранява добре. Историята е биографията на един народ – неговите военни и духовни подвизи, моментите на падение служещи за урок и моментите на възход служещи за пример.Историята е и коренът на определена група хора – техните спомени, идеали, същност.

Тъй както детето се опитва да наподоби своите баща и майка, своите баба и дядо, така и народът следва примера на далечните си предци. Ако знаеш, че си наследник на хора пазещи ревниво езика и традициите си, ти също ще се стремиш за пазиш завещаното векове преди теб. В случай, че далечните ти предци са известни с това, че не понасят тиранията, то и ти ще си с дух на бунтар и търсещ справедливост човек.

Народ, който познава миналото си, познава силата си, познава и похватите на враговете си и знае как да им се противопостави. Това е причината, всеки дошъл в страната ни агресор да направи всичко възможно да елиминира не само благородническата прослойка и духовенството, но и книжнината ни, нашите спомени за отминалите времена, старите завети и съвети на предците.

Освен външните врагове потапяли страната ни в кръв и ревностно търсили и изгаряли писанията показващи величието на българския народ, ние за жалост сме имали и вътрешни врагове – слуги на окупаторите и подтисниците. За да ce радват на охолен живот и да се възползват от благослонноста на чужденците, някои сънародници са предавали своите. Това се е случвало между I и VII век, между XI и XII век, между XIV и XIX век, а и по-късно.

Тъжното е това, че дори да e нямало чужд подтисник, както е например от началото на ХХ век насам, определени хора са се поставяли в услуги на чужди интереси. Макар още навремето сведенията за местния произход на българите да са много, макар да се е знаело, че предците ни са наричани траки по време на Античността и, че са оказали силно влияние както над гърци, така също над римляни и келти, редица наши учени приемат и поддържат унизителните, създадени от чужденци теории, според които старите българи са дошли от Средна Азия народ, който е нашественик в земите на юг от Дунава.

С дълбоко огорчение д-р Ганчо Ценов съобщава за безкрайно безотговорните действия на своите колеги историци, които пренебрегват важна информация само и само да не признаят, че са поддържали грешни теории.Teзи действия не само уронват престижа на страната ни, не само правят недостъпна старата ни слава и заслуги в оформянето на културата на Европа, но довеждат до национални катастрофи. Ето и думите на Ценов от книгата му “Хунитѣ, които основаха българската държава-тѣхниятъ произходъ и тѣхното християнство”:

“Хората знаят, че Междусъюзническата Балканска война настана, защото руският император се бавеше с произнасянето на арбитража си. А какво полезно за България можеше да каже той, ако всички български учени твърдят, че Тракия и Македония не са български земи? Непоправимо зло нанесе българската “наука” на българския народ. Калето бе предадено отвътре... “

Отказът на учените от школата на Златарски да приемат, че българите са потомци на най-древното цивилизовано балканско население, което е обитавало не само Тракия, но и Гърция, отне възможността ни да изявим справедливи искове за земята на предците си. Това доведе не просто до нови загуби, но до реална заплаха на бъдещето на Родината поради отнемането на важни за българската икономика територии. По този въпрос отново ще цитирам д-р Ценов:

“При разпределянето на плячката в Ньойския договор, определена от В. Златарски за русите, Тракия се даде на гърците. Хората си мислеха, че не може да се даде на победените българи една земя, която българските учени считаха за гръцка. Че дипломатите са се ръководили по картите на проф. В. Н. Златарски, това може да се види, като се сравни картата на Златарски в неговата „Geschichte der Bulgaren“ за времето на цар Борис, с картата на България по Ньойския договор, и ще се окаже, че те съвпадат.

Че същите карти са лежали на масата на онези, които в Ньой решаваха съдбата на българското племе, се свидетелства и от тогавашния гръцки министър-председател Венезилос. Когато българският министър-председател Стамболийски помоли Венизелос да се забрави миналото и да не се откъсва България от Егейско море, „да не се взема българска Тракия, която и географски, и стопански не спада към Гърция“ и пр., Венизелос му отговорил: „Вие, г-н министре, като искате тая земя, гледахте ли картите на Вашите учени и дипломати, от които се вижда, че тая земя никога не е била българска?“

https://chitanka.info/book/5004.htmlx

Ето как “окъпани в невинност”  хора, които не са държали пушка в ръка решиха съдбата на народа ни и обрекоха стотици хиляди българи на гонения и геноцид. Откъсването на Беломорска Тракия и Македония нанесе страшни поражения на България. Как перото да не е по-силно от меча!В случая обаче перото на нашите учени бе използвано като оръжие против българския народ.

Не зная дали навремето всички историци поддържащи виждането, че старите българи са азиатски нашественици на Балканите, са разбрали за резултата от дейността си. Не зная и дали всички те съзнателно са защитавали теорията създадена от чужденци, за да обслужи интересите на чужденци. Някои навярно са го правили от раболепие пред учителите си, други за кариера, трети може би от страх, но каквито и да са били мотивите им – резултатът е ужасяващ.

Не по-малко ужасяващо е това, че тенденцията да се търси азиатска родина на дедите ни продължава и днес. Живи са и методите използвани срещу д-р Ценов в началото на ХХ век. На прогресивните изследователи, според които българите като цяло са потомци на древен балкански народ, се приписват неща, които те никога не са казвали. Сипят се клевети, заплахи, най-безсрамно се лансират лъжи. Този подход показва, че хората, които са против теорията за местните корени на българите, просто нямат аргументи и в безсилието си прибягват до непочтени средства.

Какви са причините за озлоблението и некултурното поведение на индивидите, които се дразнят от всяко твърдение свързващо ни с древното балканско население, все още не съм успял да проумея. Никой вече не може да се оправдае с натиск от ДС, цензура, страх от репресии и т.н. Защо тогава се оказва такава фанатична съпротива на виждането, че ние сме потомци на хората, които римляните наричат траки? Нещо лошо ли е това, губим престиж ли?

Нека видим какво предлагат различните теории. За започнем с официалните виждания и тези, за които се правят опити да бъдат наложени като официални без да са доказани. Според едни изследователи, корените на старите българи трябва да се търсят в Сибир, по-точно край река Иртишка. Други учени смятат, че дедите ни спадат към иранските народи и са дошли от земите край Памир. Трети пък са уверени, че старите българи може да са тюркизирани иранци.А има и такива, които смятат, че народа на Аспарух се е оформил в Кавказ. 

Кашата е пълна, но общото в тези виждания е налудничавото твърдение, че старите българи са дошли отдалеч и са говорили съвсем различен език от днешния, който отдавна е причислен към славянската езикова група.

Какъв е тук поводът за гордост? Изоставянето на “азиатската прародина” със сигурност не е повод за гордост. В никакъв случай не е повод за гордост и изоставянето на “родния език” на старите българи.

Силен и висококултурен никога народ не губи езика си. Силните и висококултурни народи налагат своята реч, а хората смятащи дедите ни за азиатци, искат да ни накарат да приемем изгубването на езика на старите българи за нещо положително?

Да разгледаме и друг аспект на теориите, според които старите българи са пришълци от изток. Няма съмнение, че Плиска и Преслав са перли на архитектурата на страната ни. Това се осъзнава прекрасно от учените, които смятат старите българи за азиатци и поради това усилено се пледира, че стила и техниките на строеж са типични за народите живеещи на далеч от Балканите. Поддръжниците на официалните теории смятат, че столиците ни са издигнати от чужди майстори – арменци, сирийци и т.н., най-вече защото в Тракия не ще да е имало майстори, които да сторят това.

                                                   Руините на Плиска, изобр. Свилен Енев   https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Ruins_in_Pliska_Palace_9.JPG/800px-Ruins_in_Pliska_Palace_9.JPG

Подобно твърдение е крайно несериозно понеже разполагаме със сведенията на Анастасий Библиотекар, който разказва за дейността на император Константин V. Споменати са националността и броя на различните майстори, които управляващият империята е повикал:

1.От Азия и Понта 1000 зидари и 200 мазачи.

2.От Гърция и островите 500 тухлари.

3.От Тракия 5000 майстори и 200 керемидчии.

Както и да го смятаме, Тракия дава десет пъти повече строители от Гърция и островите ѝ. Докато гърците дават ниско квалифицирани работници, траките доставят майстори.

Разбира се, тези важни сведения не са изобщо упоменати от хората желаещи да представят архитектурните шедьоври Плиска и Преслав дело на чужденци.

Отново трябва да се запитаме – къде е повода за гордост в твърдението, че столиците ни са строени от чужденци? Дошъл ханът на юг от Дунава да граби, като събрал средства, повикал чужди майстори да му направят палат, за да се радва на лукс и удобства. Eто думите на най-големите авторитети по отношение на характера на строежите на Плиска и Преслав:

“Известен е постоянният стремеж на номадите към удобства, които предлага животът в близост до уседналите цивилизации на юга. Историята на всички номадски народи илюстрира този стремеж от Китай до Средна Европа. Дори и когато те са далеч не само от възможността, но и от желанието да променят своя начин на живот като волни пастири, те гледат със завист на оня лукс у уседналите земеделци и особено у обитателите на класическите градове на изток и на запад и той изглежда двойно по-голям в очите на нямащите. [35] Така е било и с прабългарите…“- с.90

http://www.promacedonia.org/sv/sv_3_1.htm#IV

Мисля, че за всеки непредубеден човек е ясно, че теориите за азиатския произход на старите българи не просто са невярни, но дори носещи неимoвeрно унижение. 

Нека видим какво дава теорията за местния, древнобалкански произход на народа ни. Георги Сотиров бе първият наш изследовател, който спомена сведенията на Кодин за построяването на Плиска и Преслав по времето на император Константин Велики (живял през IV век – епохата, в която Св. Йероним нарича областта Мизия с името България- Mesiа hec et Vulgaria бел.моя).

Част от преписа на картата на Св. Йероним в която е ограден надписа "Mesia hec & Vulgaria" (Мизия тук е и България)

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Понеже имената на Плиска и Преслав са български, това означава, че те са строени за българи от българи, които по времето на Константин Велики са били познати и под името мизи, т.е. сънародници на владетеля на Римската Империя.

Ето това е повод за гордост! Един наш сънародник не просто стига до престола, но отпуска средства за построяване на градове с български имена. Тези селища са уникални като изпълнение и мащаб, а това е доказателство за гения на дедите ни. (1)*

Трябва да се спомене още нещо засягащо строителните умения на траките. Далечните ни предци познават градeжите с квадри дълго преди римляните. Също така, дълго преди римляните, дедите ни наричани траки произвеждат тухли и строят с тях. Така наречените циклопски градежи, типични за цитаделата на Евмолпия (Пловдив), пък са доказателство, че още през Бронзовата епоха траките са майстори строители.

Няма причина за изчезването на старата традиция, няма причина да се отрича, че Плиска и Преслав са строени със средства, които император Константин Велики отпуска на своите роднини мизите, които са наречени и българи.

Самите мизи са славен народ, който е един от най-ранно споменатите в историята –XIII век преди Христа, преди около 3293 години. Заедно с дарданите (алтернативно име на трояните бел. моя) мизите помагат на хетския цар Муватали да победи египетския владетел Рамзес Велики.(2)*

Мизите са не само войствени хора, от които Омир се възхищава, а египтяните треперят. Тези стари балканци се известни и с организаторския си талант. Те осъзнават нуждата от обединение на своите роднини и така създават нови племенни образувания, които влизат в историята под различни имена (виж бел. 2* в обясненията).

Теорията за местните балкански корени на българския народ дава много повече от военна слава и свидетелства за майсторство в строителството при траките. Нека не забравяме, че траките Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад и др. са считани за основоположниците на гръцката поезия, музика, култура, религия.

Гетът Залмоксис е известен не само със своята мъдрост и с по-доброто познаване на човешката душа и тяло от гръцките лекари, но е определен от Хиполит и като учител на келтските друиди.

Темистокъл е наречен спасител на Атина, а за майката на този велик човек се знае, че е тракийка на име Абротона.

Тракийска кръв тече във вените на Тукидид, Езоп, а дори и Страбон (според Юрий Откупщиков, който споменава, че дядото на Страбон носи фригийско име).

Първата гръцка граматика е създадена не от грък, а от Дионисий Тракиец.

За създадели на най-старата азбука, автори като Алкидамант и Тацит посочват Орфей и Лин.

Основател на Атина е Тезей, който е потомък на фригиеца Пелопс.

От средите на траките произлизат най-способните императори на Римската Империя:Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Регалиан, Аврелиан, Галерий, Констанций I, Константин Велики, Лициний, Константин II, Констанс,  Констанций II, Юлиан, Йовиан, Ветран, Маркиан, Лъв Бес, Юстин I, Юстиниан Велики, Юстин II, Тиберий II. В периода 602-610 година властва Фока, който преди това е бил главнокомандващ на тракийската войска.

Важно е да бъдат споменати и родените във Фригия Михаил II, Теофил и Михаил III. Според Петър  Каранис (Чaранис) фригиецът Михаил ІІ не бил елинизиран изобщо, презирал елинската култура, както и много от неговите съотечественици.

Всички тези данни показват невероятният талант на местното население, наричано по време на Античността с името траки. Към изброените факти могат да бъдат добавени и други, които са също много важни:

Най-старото обработено злато - това от Варненския некропол, е тракийско. Антропологичните изследвания на Петър Боев и Славчо Чолаков доказаха, че траките са обитавали земите на юг от Дунава още от времето на Каменната епоха:

 “ Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  “Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” - P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984, z. 316.

Първите градове на Европа – тези край Провадия и Юнаците, Пазарджишко са строени от траките.

Най-старият модел на колело е от земите на траките.

Най-старата писменост е от земите на траките и тук е мястото да се напомни за вярването в Античността, че най-древната азбука е изобретена от Орфей и Лин.

В своя дисертация, Николай Дерменджиев доказа, че изобретеният в нашите земи календар е осем века по-стар от египетския. Не става ли ясно с това, а и с изброеното по-горе, къде е блеснала най-рано искрата на познанието?

Това са все уникални неща, няма народ, който да притежава подобно наследство, но това не интересува поддръжниците на виждането, че старите българи са по произход азиатци и се явават нашественици на Балканите.

Не е ли безумие да захвърлим богатството и да тръгнем да се “хвалим”, че дедите ни са дошли от Азия, забравили езика си и, че са поръчали на чужди майстори да им строят градовете?

Фактите показват, че ние сме местно население, че сме запазили езика и културата си въпреки няколко жестоки чужди подтисничества. Колко народа са способни на подобен подвиг?

Етнолози като Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева и Николай Колев успяха да покажат до каква голяма степен бита на бългаското селско население, неговите земеделски сечива и пастирски атрибути, да не забравяме и фолклора, принадлежат на тракийското наследство.

Археолози като Стамен Михалов извадиха наяве неудобната информация, че свещеният за старите българи символ IYI се среща на Балканите хиляди години преди времето на Аспарух, а и, че корените на старобългарската чернолъскава керамика трябва да се търсят на Балканите.

Както се уверяваме – планини от информация крещят, че сме потомци на местен народ. Ние българите сме истинска реликва, нещо уникално, без прецедент в историята на човечеството. Жалко е само, че благодарение на недалновидни хора, постиженията на дедите ни наричани в далечното минало траки, останаха неизвестни както за нас, така и за останалата част от света. За сметка на укритото, на няколко поколения българи бе внушавано, че са потомци на азиатски пришлци, които въпреки, че са организатори на държавата, са изоставили родната реч.

Що се касае до езика говорен от Орфей, то ние го говорим и днес в развит вид. Ако не бе така, то как би било възможно споменати от Омир топоними и хидроними да се обясними на български език? Сам акад. Георгиев изтълкува имената на Пеней и Илион с думите пѣна-пяна и илъ-кал, тиня. Не е трудно да се види, че Зелия и Кабесос са обясними със стблг. зелиѥ-зеленина, а и *кабецъ-вид ястреб.

Като “аргумент”, че българския няма как да е продължение на тракийския, се казва, че речта ни е сродна на тази на сърби, хървати, словени и др. Приликата на българския със сръбски, хърватски, словенски и т.н. не може да се отрече, но това само означава, че на запад от траките са живели техни роднини говорещи близки езици. Сърбите, хърватите, словените и др. обитават земите на илирите, а пишещ за тях, Апиан без увъртания казва, че са роднини на мизите (наречени още българи бел. моя):

“These peoples, and also the Pannonians, the Rhærtians, the Noricans, the Mysians of Europe, and the other neighboring tribes who inhabited the right bank of the Danube, the Romans distinguished from one another just as the various Greek peoples are distinguished from each other, and they call each by its own name, but they consider the whole of Illyria as embraced under a common designation.” - App. Bell.Ill. III.6

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0230%3Atext%3DIll.

Подобно на нас, западните ни съседи и роднини са потомци на древно население познато на римляните като илири. Нека не забравяме, че още през II век Птолемей пише за балканския град Сербинум. Век по-рано Плиний споменава народа арвиати, който обитава земите на Хърватско и не е трудно да се разбере, че арвиати е чуждото предаване на хървати. Словените са познати на Херодот под името енети (венети, бел.моя). Страбон пише за въпросните енети, че са дошли край Адриатическо море заедно с траките, явно военно-политическия съюз между траки и илири е от времето на Бронзовата епоха. Eто колко лесно се разрешава “мистерията” на близостта на българския със сръбския, хърватския и словенския.

Поддръжниците на теориите за азиатския произход на старите българи трябва да осъзнаят, че действията им не са невинни, че последствията от дейността им са сериозни и са в ущърб на България. Войната на теориите за произхода ни е започната от чужденци, не е редно българи да вземат страната на противниците на своя народ, не е редно да се фабрикуват нови заблуди, не е редно и да се пречи на прогресивните изследователи правещи всичко възможно да покажат истината.

Бог вижда, народът помни и всеки получава според заслуженото.

Използвана литература:

1.Г.Ценовъ, Хунитѣ, които основаха българската държава-тѣхниятъ произходъ и тѣхното християнство, Хелиопол, София, 2018;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

4.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

5.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

6.Ст. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961;

7.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;

8.Н.Колев, Българска етнография, Издателство Наука и изкуство, София, 1987;

9.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

10.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Второ, преработено и допълнено издание, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

11.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

12.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

13.P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;

14. НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ ДЕРМЕНДЖИЕВ, МЕТОДОЛОГИЯ НА АРХЕОАСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ. АНАЛИЗ НА ОБЕКТИ И НАХОДКИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ, СОФИЯ, 2007;

15. ЛАТИНСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES LATINI HISTORIAE BULGARICAE, том II,  Съставили и редактирали И.Дуйчев, М. Войнов, С.Лишев, Б. Примов, Институт за Българска История, БАН, София, 1960;

Пояснения:

 (1) *Прочее, дори защнитниците на старите теории признават, че през IV век в Малка Скития, т.е. точно там където са Плиска и Преслав, е имало традиция на строеж с едри квадри:

“Строителството с едри каменни квадри, което отличава още първите монументални строежи в Плиска, а след това и главните строежи в другите хански аули в Североизточна България, има известни стари традиции в Мала Скития, датиращи още от края на римската епоха — IV в. Но строителство с такъв характер отличава и византийската Таврика, и то тъкмо в епохата, когато започват интензивните връзки на прабългарите в Приазовието с градовете там (V—VI в.). [45] “ –c.92

http://www.promacedonia.org/sv/sv_3_1.htm

Да оставим настрана факта, че в Приазовието са живели значителен брой стари балканци наричани по време на Античността траки. Ние трябва да се придъжаме към фактите, а според тях, според неудобните исторически свидетелства, Плиска и Преслав са строени по времето на Константин Велики, като Кодин и дума не обелва за идване на майстори от Приазовието. Това прочее е ненужно защото както разбрахме от Анастасий Библиотекар, дори в по-късни времена Тракия е в състояние да даде 5000 майстори строители и 200 керемидчии.

Приемайки, че старите българи принадлежат на огромния народ на мизите, ние получаваме повод за гордост защото разбираме, че уникалните за времето си Плиска и Преслав са издигнати не от чужденци, а от нашите деди.

(2)*Недълго след като помагат на хетите да победят египтяните, мизите, този път заедно с тевкрите успяват да покорят всички свои роднини в Тракия, като стигат дори до река Пеней в Тесалия. Историята е разказана от Херодот.

Това свидетелство е важно защото акад.Вл.Георгиев тълкува името на Пеней със стсл. пѣна-пяна, а така става ясно, че мизите са говорили древна форма на българския език.

Същите тези мизи пише Страбон и обяснява, че заедно с гетите те обитават както земите на Север от Дунава, така и територии на юг от реката.

Явно мизи и гети са не просто роднини, но и са се разбирали отлично и това става причина за да започнат да се смесват и да създават нови племенни образувания. За това, че в Черноморските степи е имало обединение на мизи и гети, т.е. мизо-гети бел.моя са споменавали както акад. Д.Дечев, така и Кирил Влахов.

Въпросните мизо-гети бивайки конен народ успяват да се установят в Средна Азия и там стават известни на персите под името масагети. През VI век Прокопий обяснява, че хуните от негово време са познати под името масагети в дълбока древност.

МАСОВИЯТ СТАРОБЪЛГАРСКИ КРЪГОВ ГРОБ ПРИ ДЕВНЯ И ТРАКИЙСКИТЕ МУ ПРОТОТИПИ

В древността вярванията на народите са били различни. Доста различни са били и обичаите, начините, по които покойникът е изпращан в отвъдния свят. Toва означава, че по особеностите на погребалните обреди е възможно да се определи етническата принадлежност на даден индивид, или група индивиди.

Добре известно е, че в стария Египет благродниците биват мумифицирани. Доминираща практите при персите от ахаменидския период (средата на първо хилядолетие пр. Христа) е трупоизлагането. В последствие костите се събират и поставят в малко сандъче.

В същото време, най-разпространения вид погребение при римляните е трупополагането. При нашите деди се наблюдава биритуализъм, т.е. на лице са два различни обреда - покойникът бива или изгарян, или положен в земята (или гробница за благородниците). Понякога до мъртвия владетел е поставено тялото на съпугата му. Нерядко е правено и конско жертвоприношение, полагано е също умъртвено куче (вълк), а над гроба е издигана могила.

С течение на времето обредите се развиват и променят, но дори в края на първо хилядолетие, все още съществуват особености, които позволяват да се определи етническата принадлежност на индивид, или група индивиди. Ярък пример за това е масовия кръгов гроб при Девня, открит през 1969 година. Освен хора, там са жертвани и животни [1] c. 36, 57.

За  земите на България той е уникален поради това, че мъртъвците са положени в пръстеновиден изкоп с максимален външен диаметър 5, 78 м. и дълбочина 3, 20 м. [1] c. 33. Друга особеност е големия брой скелети – на 65 индивида по сведения на Ст. Ваклинов, Й.Йорданов говори за “76 отделни групи, условно наречени “погребения” [1] c.37.

Разликите в броя на погребаните споменати от различни автори може да се обясни с това, че Йорданов пише през 2008 година,  докато Ваклинов публикува своята работа през 1977 година, т.е. едва няколко години след откриването на масовия кръгов гроб. Понякога проучването на даден археологически обект отнема доста време и по-късно могат да се появят повече и по-точни данни.

Всъщност дали броят на индивидите е 65, или 76 няма особено значение, което и да е правилно, количеството е голямо и може да се говори за масов гроб. Друго е важно и интересно в нашия случай – пръстеновидната форма на изкопа. Както вече споменах, подобно погребално съоръжение е без паралел у нас.

Това несъмнено е направило впечатление и на откривателя – Димитър Димитров, а също така на Станчо Ваклинов, Петър Първанов, Йордан Йорданов и др. проучвали въпросния некропол. Странно е, че никой (поне по мои сведения) никой не е потърсил подобен обред сред други етноси. Все пак, като цяло учените ни отричат старите българи да са свързани етнически и културно с местното балканско насаление, което е познато като траки. Повечето изследователи на миналото ни поставят корените на Аспаруховия хора край Енесей, или Хиндошуш. Станчо Ваклинов счита старите българи за тюрки, а Йордан Йорданов за индоиранци.

Въпреки, че разполагам с прилична библиотека, не успях да намеря никакви сведения за уникалния погребален обред като този от масовия гроб край Девня в земите на Средна Азия. Нито тюрки, нито индийски, или ирански народи го познават. В такъв случай остават две възможности – първата е обредът да е възникнал у нас по време на ранното Средновековие, а другата възможност е да се касае за тракийско наследство.

Причината да се търси паралел у народа на Орфей не е предизвикана от лично желание, а е нещо, което фактите налагат. Става дума за значителен брой исторически извори, в което са правени отъждествявания на българи с траки – мизи, пеони. Не можем да пренебрегнем и това, че повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски антропологичен тип. Касае се за особен вид на средиземноморската раса, който е бил доминантен в Тракия. Не на последно място трябва да се спомене и тракийския характер на съществена част от нашия фолклор, древния произход на определени земеделски сечива и пастирски атрибути.

Потърсим ли сведения в литературата засягаща тракийската археология, ще намерим интересни неща. Дали е игра на съдбата, или случайност не зная, но във времето, в което започва проучването на масовия пръстеновиден гроб край Девня, 1969 година, в Румъния, Петре Александреску публикува важни неща за некропола край Истрия. Този град принадлежи на територия обитавана от гети, мизи и скити. Сведенията от откритието на Александреску са известни у нас защото са използвани от Георги Михайлов в книгата му “Траките”.

Тази  работа на Михайлов излиза през 1972 година, две години по-рано от публикацията, в която Димитър Димитров засяга масовия кръгов гроб при Девня. Напълно е възможно г-н Димитров да не е бил запознат с откритието на румънския учен, или пък с данните от творбата на своя колега Г.Михайлов и поради тази причина да не е споменал важните данни.

Сега, четиридесет и пет години след публикацията на Д. Димитров можем да запълним пропуска направен от редица наши изследователи. Цитирайки Петре Александреску, Георги Михайлов съобщава за особени обреди край древната Истрия- град в принадлежащата на Румъния Северна Добруджа. Касае се за могили, в чийто център има клада и, около които има направен специален пръстеновиден изкоп.

В първия пръстеновиден изкоп са намерени три скелета в необичайни положения и четири коня. В околовръстния изкоп на втората могила са намерени два скелета, а край третата могила са локализирани два странични изкопа, в които са хвърлени безразборно един върху друг тридесет и пет човешки скелета, размесени с насечени на парчета коне и магарета  [3] c.367.

              Масов гроб край древната Истрия, по Александреску

 http://books.openedition.org/pcjb/docannexe/image/1705/img-6.jpg

Михайлов представя и други ценни данни: “Поради това, че не са намерени следи от дрехи при хората и от сбруя при конете, учените заключават, че не се касае до погребални могили, а до заравяне след насилствена смърт, т.е. че имаме работа с изкупителни жертви, които трябва да се отдадат на трако-скитското население в хинтерланда на Истрос.” [3] с. 367-368.

 Древно погребение с пръстеновиден изкоп, по Александреску

http://books.openedition.org/pcjb/docannexe/image/1705/img-7-small700.jpg

Общите неща на погребението край Девня с трако-скитското край Истрия са следните:

1.В двата случая са налице пръстеновидни изкопи.

2.В двата случая липсва погребален инвентар при мъртъвците, или е твърде оскъден.

3.B двата случая има положени и животни.

4.B двата случая индивидите са застигнати от насилствена смърт.

5.B двата случая се касае за нетипично погребение, за изкупителни жертви.

6.B двата случая мъртъвците са нахвърляни в без определен ред и разположение.

7.B в двата случая се касае не за единични, а за групови погребения.

Разбира се има и разлики, при третото погребение край Истрия, с 35 индивида, изкопът не е строго пръстеновиден както при първите две, а дъговиден. Освен това, пръстеновидните изкопи при Истрия са около могила. Тези разлики могат да се обяснят лесно с големия период от време, който дели погребението от Девня – VII-X век [1] c.58 и това от Истрия – от времето на Античността – VI преди Христа [4] c.15.

Важното е това, че пръстеновидните ровове на около първата и второта могила край Истрия са възможно най-точния еквивалент на масовия кръгов гроб при Девня.

Регионът край Истрия предлага и други интересни неща, които има паралели в България. В земите обитавани от северните траки има доста локации, в които се срещат  отбранителни съоръжения като тези на тези Аспаруховите българи, но от средата на първо хилядолетие преди Христа. Става дума за земен вал и ров, като в определени случаи височината на вала е достигала до 20 метра (по сведения на И.Т.Никулице, Северные Фракийцы).

Карта на Малка Скития - Добруджа с указана локация на град Истрия, изобр. user Bogdan 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d5/Scythia_Minor_map.jpg/800px-Scythia_Minor_map.jpg

Пак в територията на северните траки са намерени и особен вид жилища, каквито има и у нас – полуземлянки. Те са най-популярния тип, срещат се дори в старата ни столица Плиска. Навярно е излишно да се споменава, че крепостите са северните траки са строени с едри квадри.

Важно е да се добави, че свещения за дедите ни знак IYI се среща най-рано на Балканите по керамиката от културата Вичнча – 5000-4500 пр. Христа  (по сведения на Стамен Михайлов, Церманович, Тодорович). Типичната за старите българи чернолъската керамика също е с древни балкански корени Христа  (по сведения на Стамен Михайлов).

Всички тези неща показват, че Аспарух не е въвеждал някакви възникнали в Средна Азия обичаи и технологии, а е носител на една древна балканска традиция.

Самото име Аспарух не е ново за Балканите. Още по време на Античността, в земите на Добруджа са властвали царе с имена Хар-аспос и Адр-аспос. Да не забравяме и това, че Ут-аспиос е епитет на Тракийския конник. Преди време Веселин  Бешевлиев сравни българските имена Борис, Мостич, Персиян (Прусиян) c подобни от иранската ономастика, но въпреки завидната си ерудиция пропусна тракийските Борискос, Мостис, Прусий и така лиши читателите си от възможност за сравнение и проверка.

Твърде много информация не е достигнала изобщо до широката публика, а твърде много факти са представени в ужасно изопачен вид. На всичко отгоре не се допуска критика, която изобличава неверните данни лансирани от определени учени. Някои индивиди дори насаждат омраза към дедите ни наречени траки разпространявайки лъжи за тях.

Това поведение е недопустимо не само от гледна точка на науката, недопустимо е и от морална гледна точка. Редно е да бъдат измити лъжите мърсещи името на дедите ни, а не да се дава нов живот на клеветите на старите ни врагове. Редно е славата на предците ни да бъде представена в цялото си сияние, а не да се споменат няколко нещица и да се представят така, сякаш са всичко.

Неразумно е, безотговорно е да не си потърсиш наследството. Това е признак на страхливост и безхарактерност и само ще даде по-голям стимул на други хора да си приписват постиженията и заслугите на нашите предци. Пак ще повторя думите на Васил Левски - достойния син на България: “Чуждото не щеме, но и своето не даваме!”

Използвана литература:

1.Й.Йорданов, Антропология на древните българи, Масовия кръгов гроб при Девня, Тангра ТанНакРа ИК, 73, София, 2008;

2.Ст.Ваклинов, Формиране на старобългарската култура, Българско Историческо Дружество, Изд. Наука и Изкуство, София, 1977;

3.Г.Михайлов, Траките, НБУ, Второ допълнено и преработено издание,  София, 2015 ;

4.P.Alexandrescu Un rituel funéraire homérique à Istros

http://books.openedition.org/pcjb/1705?lang=en

Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон, благодаря предварително!

Готов съм да дам допълнителна информация на всеки, но ако някой желае да дискутира, нека се регистрира и да покаже своето име и лице както правя аз. В случай, че някой е напълно уверен в правотата си, не би се крил в сянката на анонимността.

НЕУДОБНИ ДАННИ ПРЕДИЗВИКАХА АТАКА ОТ СТРАНА НА “УЧЕНИТЕ”

Темата за възрастта на Плиска се оказа парлива. Очаквах съпротива, но това, което срещнах надмина всичките ми очаквания. Някои от поддръжниците на остарелите теории ме изкараха едва ли не по-черен и от дявола. С малки изключения, критиката се изразяваше предимно в това – какъв съм аз, какви са ми способностите, кой ме финансира и т.н. Инсинуации, обиди и клевети не бяха спестени, тиражираха се като на конвейер.

Такъв страх от излизането на истината не бях срещал. Може да звучи пресилено, но аз оставам с впечатлението, че хората демонизирали и оплюли Ганчо Ценов в началото на ХХ век, са се преродили с едничката цел – да спрат отново неудобните за тях факти.

Тези индивиди явно не осъзнават изобщо, че живеем в XXI век и днес е пратически невъзможно определени данни да бъдат укрити. Невъзможно е и да се поддържат официалните теории, които са създадени от чужденци, за да обслужват интересите на чужденци.

С фанатично повтаряне на старите мантри и демонизиране на опонентите, могат да бъдат залъгани само шепа хора. Другите ще проверят как стоят нещата и извършили проверка ще разберат кой е прав и кой разпространява лъжи и спомага за промиването на съзнанието на милиони българи.

Постоянно се удивявам на “учени”, за които сякаш е въпрос на живот и смърт старите българи да бъдат изкарани азиатци дошли от Сибир, или Памир. За същите хора е кощунство да се говори за това, че ние сме потомци на най-стария цивилизован народ.

Някои стигат до там, че определят свързването ни със Залмоксис и Орфей като предателство. Що за поведение е това? Да си затворим очите за това, което не отърва на шепа хора защото то ще покаже тяхната некомпетентност? Не е редно личния интерес и егото, да са над интереса на народа.

До известна степен разбирам поведението на определени мои противници. Те считат Плиска и Преслав за перлите на старобългарската архитектура и смятат, че щом някой твърди, че въпросните селища са строени по времето на Античността, то те не са български. Подобен страх е напълно излишен. Та нали от IV  век областта, в която са издигнати старите ни столици е наречена България от Св. Йероним!

Плиска и Преслав действително са уникални градове, които са смаяли всеки, който ги е видял във времето преди враговете на страната ни да ги превърнат в руини. Да се твърди обаче, че строежите са започнали едва по време на Средновековието е крайно несериозно, както е и крайно несериозно да се твърди, че старите българи са дошли от Азия и, че езика им е бил (източно)ирански.

Нека разгледаме неудобните данни, които определени “учени” предпочитат да премълчат:

1.Съществуват съвсем ясни сведения за това, че строежите на Плиска и Преслав са започнати през IV век – по времето на Константин Велики. Не само е посочена точната сума, която императорът от тракийски произход отпуска, но са споменати и имената на хората отговорни за строежите. Въпросните личности – Урбикий и Салустий са действително служители на Константин Велики. При наличие на такива подробности, да се пренебрегне древното свидетелството е меко казано неразумно.

2.Има и домашен извор - “Царственик  или История Болгарская”, в който се твърди, че Преслав е съществувал по времето на Константин Велики.

3. Още в края на XIX и началото на XX век, учени като Карел Шкорпил и Богдан Филов стигат до заключението, че на мястото на Плиска е имало римски кастел (крепост).

5.В работа на Прокопий Цезарийски, създадена в периода 530-550 година, срещаме име на тракийска крепост PLYSENUM. В изданията на творбите на Прокопий от ново време, някой е изтрил това неудобно име, но не е успял да затрие старите издания.

6.По време на разкопки в Плиска, Атанас Милчев намира статуя на Тракийския конник. Понеже по забележителния артефакт няма хоросан, археологът стига до извода, че статуята на Тракийския конник е принадлежала на оригиналния строеж и не е по-късно добавена сполия. Сега възникват неудобните въпроси: защо старите българи почитат Тракийския конник – върховния бог на местното население, защо са поставили негова монументална статуя до една от портите на Плиска?

7.Същият автор – Атанас Милчев, намира водопроводни тръби в Плиска и ги датира V-VI век като упоменава ясно, че в крепостните стени на Плиска са направени специални отвори за тези тръби, а това означава и, че въпросните стени са от същото време - V-VI век.

8.Специалистите би трябвало да знаят, че названието Плиска има сродни названия на територията на Балканите от времето на Античността. Да оставим настрана споменатия от Прокопий Plysenum, Анонимният равенски космограф споменава град Плистон, а около половин хилядолетие по-рано, Павзаний пише за река Плистос. Съвсем логично е да се приеме, че днешната, протичаща през Плиска река Асар дере е носила името Плиска и от това название е вдъхновено името на старата ни столица.

9.Всеки археолог би трябвало да знае, че в Тракия има традиция на строеж с едри квадри, като тази традиция датира от времената преди идването на Филип Македонски в страната ни. А за строежи с квадри и хоросан в Тракия, в периода IV век признава дори проф. Ст. Ваклинов. Точно това е периода, в който според определени исторически извори е започнато изграждането на Плиска и Преслав. И ние трябва да си затворим очите за този важен факт?

10.Както в Плиска, така и в Преслав са намерени тухли с печати. Тези тухли са от времето на Античността, а на някои от тях е се среща тракийското име Dules/Дулес. Дали пък това тракийско име Дулес няма да има връзка със старобългарското родово име Дуло? По сведения на Юрий Откупщиков, споменатото преди около 3400 години в микенски документи име Дуло, отговаря на тракийските Дулас, Дулес, Дулос, но нашите специалисти и дума на дават да се издума, че Дуло и Дулес са сродни имена.

11. Освен тухли от времето на Античността, на територията на Плиска и Преслав са намерени десетки монети от времето на Античността. Този факт или не се споменава изобщо, или се представя нако нещо незначително, все едно монетите не са едно от най-точните средства за датировка. За жалост, в случая неудобна датировка.

12. Стамен Михайлов, Атанас Милчев и др. съобщават за останки от кръстовидна сграда намираща се под Голямата базилика на Плиска. П.Георгиев определя въпросната кръстовидна сграда като мартириум, а Михайлов я смята за принадлежаща на времето на късната Античност. На същото мнение е и Атанасов, който акцентува на това, че кръстовидната сграда е по-стара от базиликата и посочва, че като модел могат да послужат мавзолеите на императорите Константин и Юстиниан. А ние имаме сведения, че строежите на Плиска и Преслав са започнати по времето на Константин Велики, като без съмнение дострояване и доукрепване е имало и по времето на Юстиниан.

13. Хипокоста (подово отопление) на определени сгради в Плиска, червения хоросан служещ за спойка на квадрите, петоъгълните кули, писцината, стила на канелюрите на колоните, а останалите орнаменти са все традиция от късната Античност, но всичко това се пренебрегва.

14. Така наречения езически храм в Плиска е с квадратен план и някои изследователи веднага насочват поглед към иранските светилища, но пък забравят за споменат за тракийските храмове с квадратен и правоъгълен план.

Редно ли е да си затворим очите за тези неща само защото не отърват на официалните теории? Защо някой трябва да се гневи и да ме черни когато представям информация, която другите не желаят да представят?

Нямам нищо против критиката, но тя трябва да е конкретна и точна, а тези, които ядосах не само не посочват къде греша, но и ми приписват неща, които никога не съм твърдял, с цел да ме злепоставят разбира се. Някои не се свенят и да ме заплашват със затвор, а аз си мислех, че живеем в свободна и демократична държава, в която всеки има право да изрази личното си виждане...

Сега използвам възможността да дам на тези господа пример за критика: Описвайки сградите на първата ни столица, проф. Ст. Ваклинов прави едно странно изказване: “Проблемът за плана на Големия дворец се състои не толкова в базиликалното устройство на тронната зала, колкото в особеностите на този базиликален план и в общото разпределение на частите на сградата. Вече неведнъж е изтъквано с основание, че включената в общия корпус на сградата апсида е явление, необичайно за местната балканска архитектура. Това устройство е много характерно за архитектурата на Сирия, Армения и Грузия.” c.108. (Апсида е термин от архитектурата, общо взето това е  полукръглата издатина на сградите).

Това твърдение не отговаря на истината и аз ще посоча защо мисля така: В работа засягаща римската архитектура от късната Античност,  Линда Мълвин споменава за римски сгради с апсида. Мълвин дори твърди, че апсидалния план е продукт на римската архитектура от късната Античност.

Такива сгради има на Балканите – Медиана, Сърбия, срещат се и на територията на България и то не къде да е, а точно в римската провинция Мизия – там където са издигнати Плиска и Преслав (L.Mulvin, Late Antiquity Villa Plan, TheBalkan-Danubian Region, Recent Research on the Late Antique Countryside, Late Antiquity Archaeology vol.2, ed. W.Bowden, L. Lavan,C.Machado Brill, Leiden, 2004, p.p.388, 394-395).  

Дори наши изследователи споменават за присъствие на апсида в сгради от времето на късната Античност: “ В църковния комплекс е извършена консервация на тракийското светилище и базиликата от VІ век с цялостна реконструкция на баптистериума, докато при раннохристиянската църква от ІV век е направена консервация на съществуващите зидове и апсидата. “ – Т.Нацев, КОНСЕРВАЦИЯ, РЕСТАВРАЦИЯ И РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИЯ КОМПЛЕКС ЦАРИ МАЛИ ГРАД ПРИ С. БЕЛЧИН, ОБЩИНА САМОКОВ

http://eprints.ugd.edu.mk/8607/1/CMG.pdf

Ето, без личностни нападки, без обиди, без демонизиране аз посочвам ясно и точно защо не съм съгласен с твърдението на проф.  Ваклинов. Това не е никак трудно и не мога да разбера защо тези, които са получили високо образование трябва да се принизяват показвайки недостойно поведение.

Ще дам още един пример за конкретна критика. Немалко наши учени са писали за земните укрепления на Плиска, но за жалост, поне от познатата ми литература, никой изследовател не е посочил паралела с укрепителните съоръжения на северните траки.

И.Т.Никулице съобщава за значителен брой тракийски селища - от Дунава до река Днестър  и уточнява, че много от тези селища са укрепени с вал и ров, като по намерената керамика е установено, че ранните отбранителните съоръжения са от IV-III век пр. Христа (И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцы в VI-I вв до нэ. Кишинев, Штиинца, 1987, c. 90-104).

Смятам, че пропускът е съществен не само защото системата, при която земен вал и ров се използват е типична за Балканите и Черноморските степи още в Античността, но и поради факта, че в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с мизите. Точно този тракийски народ обитава земи както на север, така и на юг от Дунава.

Защо нашите специалисти пропускат аналогичните на Плиска отбранителни съоръжения на северните траки, не се наемам да обясня. Навярно всеки има свои съображения, но пропуска си е пропуск и трябва да се отбележи.

Искрено се надявам, че учените, чиито заплати идват от джоба на българския данъкоплатец ще последват примера ми и в случай, че отправят критика към мен, тази критика ще е конкретна и най-вече културна. 

Обидите и заканите само показват, че този, който ги отправя, не разполага с нужните аргументи и поради безсилието си показва тъмната страна на своя характер. Можеш да отвориш вратата на мрака, но дали ще успееш да я затвориш когато пожелаеш?