Показват се публикациите с етикет списание 8. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет списание 8. Показване на всички публикации

9.05.2018 г.

“БУКВИ” НА 7000 ГОДИНИ


Преди няколко дни, в майския брой на “Списание 8” бе публикувана статия, която създадох съвместно с г-н Александър Мошев. Явно интересът към тази работа засягаща развитието на писмеността в нашите земи е голям, понеже получих доста лични съобщения във “Фейсбук”, a и писма по електроната поща.

Някои сънародници живеят в чужбина, а им се иска да прочетат новоизлязлата информация. За други е важно да разберат как са събирани данните за материала. Трети пък желаят да узнаят какво е подтикнало мен и г-н Мошев да развием тази тема и как точно сме направили това. Разбира се имаше и ред други запитвания.

Ще се опитам да дам отговор и на трите основни групи интересуващи се. Българите живеещи извън Родината – в Западна Европа и САЩ, могат да получат достъп до електронния вариант на списанието сравнително лесно, възможен е абонамент за електронния вариант на “Списание 8”. На страницата на списанието е дадена ясна информация.


По отношение на това как са събирани материалите мога да кажа, че става дума за дълъг процес, поне при мен се касае за период от около двадесет години. В миналото не бе никак лесно да се намери информация противоречаща на установените виждания  в науката. Траките бяха обявени за безписмени и толкова. Постулатът се превърна в догма, към която малцина посмяха да изразят критика.

Навремето дори не бях и подозирал, че автори като Алкидамант и Тацит са смятали Орфей и Лин за създатели на азбуката. Не бях чувал за тракийските книги, за които говори Платон, нито за споменатите от Еврипид плочици с  Орфеева мъдрост. Голяма изненада за мен бе това да науча, че Паламед не е грък, а пеласг, а и, че по негово време –XIII век пр. Христа, т.е. преди около 3300 години, трояните са пишели с фригийската азбука.



По-късно разбрах, че в нашите земи са намерени древни предмети, по чиято повърхност има знаци, които учените интерпретират като ранна форма на писменост. Докато през 70-те години на ХХ век се е смяташе, че особените символи от Балканите съперничат на най-древните писмени знаци от о-в Крит, то тридесетина години по-късно, редица чужди учени като Харалд Харман, Марко Мерлини и др. са уверени, че най-древната писменост е възникнала на Балканския полуостров и от нея е произлязла критската.

Откритията на древни съдове със знаци, по-точно артефактите от с. Хотница, с.Рибен, гр. Нова Загора потвърдиха виждането на Хаарман, Мерлини, Ръгли и др. относно това, че на Югоизточна Европа може да се гледа като на люлка на писмеността. Реалността показва, че не край Нил, Тигър и Ефрат хората са се научили как да пишат най-рано, старите балканци, яващи се наши деди са били първите.

Аз имах и свои лични открития. Когато започнах да изучавам Линеар А и Линеар Б – писменостите  използвани  на остров Крит преди около 3750-3550 години, забелязах интересни неща. Знакът имащ звукова стойност А се оказа напълно идентичен на глаголическата буква А, като приликата е във форма и звукова стойност.

Ако бе само това, то аз бих го отдал на случайност, но смайваща прилика намерих също между глаголическата буква Б и критски знак, на който определени учени придават звукова стойност ба/ва. Стана ми ясно, че едва ли се касае за второ уникално съвпадение.

Удивлението ми нарастна когато намерих нерегистриран Линеар А знак, който е напълно идентичен по форма на глаголическата буква В. Тук впечатление ми направи не само огромната прилика, но и факта, че критския знак е игнориран от специалистите, които е трябвало да му дадат каталогичен номер, а не са го направили. Защо???


Сравнение на критска писменост от Бронзвата епоха с глаголически букви

Знайки, че древният критски знак имащ звукова стойност ко, може да се чете и го, направих отново сравнение с глаголицата и отново дъхът ми спря. Тук наистина не можем да говорим за идентични форми, но близостта изобщо не може да се отрече.

Същото важи и за принадлежащият на Линеар А и Линеар Б знак дво. Той, поне според мен също показва голяма близост с глаголическата буква Д.

Списъкът на близки по форма и звучене знаци е доста дълъг и е необяснимо как нито един български учен не е забелязал това. Всъщност не съм съвсем прав, приликите са забеязани и то отдавна от Георги Сотиров, но той не работи в БАН. Нашите специалисти не признават труда му, което е не само жалко, но е и ощетяване на науката.


Сравнения на критска писменост от Бронзовата епоха (1) с глаголически букви (2) по Сотиров

В крайна сметка намерих по-голям брой съотвествия (от тези а Сотиров) между глаголическите букви и древната критска писменост. Това откритие бе последвано от още едно – оказа се, че и старобългарските руни имат огромен брой съотвествия в Линеар А и Линеар Б. Както при глаголицата, така и при руните, и дума не може да става за любопитни съвпадения.

Сравнителните таблици на глаголица и старобългарски руни с критската писменост от Бронзовата епоха са представени в новия брой на “Списание 8”. На има с.26 даже представено тълкуването на значението на комбинациите от руни по розетката от Плиска. Всяка комбинация от руни дава свързани помежду си старобългарски думи.

Това общо взето бе моя път към истината за корените на нашата писменост. Г-н Мошев е минал през подобни на моите разочарования, удивления и открития. Той също е забелязал неизползвани исторически източници и недоказани твърдения изречени от иначе уважавани учени.

За нас е непонятно защо над десет свидетелства на стари автори за писмеността и водещата роля на траките в разпространяването на писмеността, са пренебрегвани толкова дълго време.

Въпросните важни свидетелства са събрани и представени в съвместната ни работа, която “Списание 8” публикува. Сведенията са ценни не само за студентите по история и лингвистика, но и за всеки интересуващ се от миналото ни българин.

По традиция, “Списание 8”   представя и друго мнение, в случая това на археолога Александър Чохаджиев – учен, който аз и г-н Мошев уважаваме. Информацията, която г-н Чохаджиев представя е доста интересна, някои неща не ми бяха известни изобщо. Става дума за познатия на всички ни и свещен за старите българи знак IYI.

Благодарение на г-н Чохаджиев научих, че този важен символ се среща по керамиката намерена край село Хотница. До този момент смятах, че във времето на Неолита и Енеолита (Медно-Каменната епоха), IYI присъства само по керамиката на Винча. Изображение на този забележително древен знак може да се види на с.33.

С г-н Мошев останахме приятно изненадани, че редакторите на списанието са успели да се сдобият с изображения на новооткритите артефакти с древни знаци – керамиката от Рибен и Нова Загора. За последната се смята, че знаците по нея са на 7000 години. 

Това означава, че по отношение на създаването на писмеността дедите ни са изпреварили шумери и египтяни с повече от 2000 години!Истината за произхода и заслугите на народа ни тепърва ще излиза, за радост на родолюбивите българи.