КОЙ Е НАЙ-ДРЕВНИЯТ ДОКУМЕНТИРАН ЕЗИК НА ЕВРОПА, БЪЛГАРСКИЯТ?

Дълго време в различни среди властва вярването, че на нашия континент речта на гърците е манифестирана най-рано. Все пак Омир, Хекатей, Херодот, Тукидид творят дълго преди живелите в Рим Ливий, Цицерон, Сенека. С откриването на палеоегейските писмености в края XIX на и началото на ХХ в., сред световната научна общност настъпва смут.

 

Така наречените Линеар А и Линеар Б, използвани на о-в Крит и др. места, са екзотични. Те нямат ясни паралели със старогръцката азбука. За нея се смята, че е модифициран вариант на финикийската. А пък търсейки корените на финикийската писменост британският учен Артър Еванс се спира на йероглифите на минойския Крит, и Пелопонес. Това той прави през 1895 г., демонстрирайки успоредиците на критското писмо с това на финикийците.

 

Даровитият британски учен обаче не е в състояние да определи кой е народът създал критските йероглифи, а и линеарните писмености. Ясно е, че въпросния народ е властвал на о-в Крит, Пелопонес и западна Мала Азия преди Троянската война. Ясно е и, че става дума за огромен народ, който в период от приблизително 600 години ползва три сродни една на друга “азбуки”. Критските йероглифи са на около 4150 години, предполага се, че Линеар А е на 3750 години, а пък Линеар Б е на около 3550 години.

 

Понеже най-старите гръцки eпиграфски паметници са създадени преди околo 2750 години, е повече от ясно, че трите уникални писмености на о-в Крит не са на дедите на южните ни съседи. По този важен въпрос споровете са излишни. На старите гърци от времето на Херодот, Тукидид и др. не е известна изобщо “азбуката” от времената преди Троянската война. Съвсем логично няма и описания на странните знаци. Според бащата на историята първите букви се появяват в Елада чак след идването на Кадъм. Има обаче един сериозен хиат – времева празнота от около 800 години, а това означава, че гърците не познават истинската история на писмеността.

 

Според преданията Кадъм е живял няколко века преди Троянската война. От неговия род произлизат тракийските божества Земела, чието име е тълкувано от различни учени със стблг. землiа – земя и Дионис [Дивонюсо], чието име се обяснява със стблг. диво [с древно значение светлина според Бернекер цит. от Дечев].

 

Кадъм е наречен финикиец, но според учени като Герхард Херн и др. финикийците са смесен народ. Те произлизат от обединението на ханаанци и представители на Морските народи. Това реално е съюз на стари балкаци, сред които изпъкват пеласгите, дарданите, тевкрите, травските, а и мизите наречени по-късно българи.

 

Тези сведения показват, че Артър Еванс е бил прав по отношение на това, че корените на финикийската азбука трябва да се търсят в древните критски писмености. С други думи: не хора от Ориента дават букви на старите балканци, а нашите предци се явяват просветители на доста народи от Близкия Изток.

 

Потвърждение за това намираме и на друго място. Старият автор Зенобий разказва, че в далечното минало е избухнал конфликт между Кадъм и Лин, защото братът на Орфей разпространявал азбука различна от кадмейската. За Орфей Алкидамант твърди, че е създател на буквите, а пък Тацит определя Линк като творител на писменост. Еврипид споменава плочици с Орфеева писменост в светилище в Хемус.

 

Глинена плочица с писменост, която Харисън нарича Орфеева, на първи ред се чете името Мирул, на втори ред името Одрис, на трети ред срещаме Бато, Вато [по Еванс]

Явно се касае за глинените плочици типични за хората ползващи с критските писмености. Недълго сред откриването на тези писмености от Еванс американската изследователка Джейн Харисън изказва виждането, че знаците по плочиците от Крит са същите, които е ползвал Орфей.

Тези сведения са много интересни, защото благодарение на тях става ясно, че първите европейци документирали своя език не са гърците, а нашите деди траките.

 

Относно конфликтът между Кадъм и Лин трябва да се дадат кратки пояснения. Тук явно се касае за вътрешни борби за надмощие, а не за агресия на нашественик. Не само потомците на Кадъм и по-точно Земела и Дионис принадлежат на тракийската култура, но и самото име на Кадъм е тракийско. То е вариант на Кадмил – един от Кабирите, великите богове на о-в Самотраки. Самото име Кабири е тълкувано от Бернекер [цит. от Дечев] с помощта на стблг. кобь – съдба, участ.

 

Предгръцкото население на Елада и о-в Крит е представено предимно от траки и техните роднини пеласгите. Това се знае добре от старогръцките автори, някои от които дават дори подробна информация.

 

Омир локализира част от пеласгите на о-в Крит и ги нарича богоравни. Това несъмнено означава, че пеласгите са благородническата прослойка на обществото. Такъв епитет няма как да се даде на случайни хора. Те разбира се не са случайни, защото от средите на пеласгите са пазителите на светилището на Зевс в Додона и то преди Троянската война.

 

Херодот лаконично подмята, че това, което по негово време носи името Елада, някога е наричано Пеласгия. Хекатей е напълно убеден, че преди идването на гърците целият Пелопонес е обитаван от варвари. Страбон пък добавя, че не само Пелопонес, а цяла Елада е била дом на варвари преди гърците. Този автор съвестно споменава, че Атика е владяна от траките на Евмолп. В съседната област Фокида намираме друг тракийски благородник, а именно Терей. Фредерик Ваудхойзен смята, че властвалия в Беотия Фрикс принадлежи на фригите. Цар на фриги е и Пелопс, който населва Пелопонес със своите хора.

 

Паул Кречмер (цитиран от Откупщиков) смята, че огромните надгробни могили в Пелопонес са на фригите. Това, че траките фриги принадлежат на предгръцкия елит на Елада се вижда и от това, че името на първия победите на Олимпийските игри е фригийско. Става дума за Кореб, като Кречмер уместно отбелязва, че гръцката форма трябва да е Кореф.

 

Самите Олимпийски игри са организирани не от кой да е, а от Херакъл. Според Павзаний героят е правнук на фригиеца Пелопс. Отново Откупщиков пояснява, че едно от най-ранните изображения на Херакъл, прочутият със силата си мъж е представен като фригиец. Това е напълно нормално, ако имаме предвид признанието на Павзаний за тракийските, фригийските корени на Херакъл. Друг потомък на Пелопс е не кой да е, а владетеля на Атина Тезей.

 

Да не забравяме и Тесалия, за която от Херодот знаем, че преди Троянската война е владяна от тевкрите и техните роднини мизите. Става дума за тези мизи, които Хоматиан, Аталиат, Халкондил и др. наричат българи.

 

Както Откупщиков отбелязва: многобройните свидетелства на старите автори за присъствието на траки, фриги, карийци на територията на Елада преди гърците и за тяхното влияние, се потвърждават от данните на археологията и етнографията.

 

Това означава, че древните писмености от трето и второ хилядолетие пр. Хр. също са дело на хора от семейството на траките. Те разбира се явяват наши предци и тяхната писменост би трябвало до известна степен да е свързана с нашите писмености от ранното Средновековие. И такава връзка има разбира се, тя е доказана убедително отдавна.

 

През 1905 г. Фьодор Успенски признава за връзката между старобългарските руни, троянската и древната критска писменост, но се отказва да обясни удивителния феномен. 

През 1970 г. Георги Сотиров прави грандиозно откритие доказвайки, че глаголицата има много общи знаци с крито-микенската писменост. 

Сравнения на Сотиров на глаголически букви със знаци от древната егейска писменост от преди около 3350 г.

През 1976 г и 1977 г. акад. Иван Дуриданов и акад. Владимир Георгиев определят знаците от плочите от Градешница, печатът от Караново и т.н. като тракийска писменост.

Акад. Георгиев дори добавя, че нашите знаци съперничат по древност на най-старите критски знаци. Днес знаем, че особените знаци от Градешница са значително по-стари от критските, а превъзхождат също египетската и шумерската писменост с цели 2000 години!

 

През 2008 г. Иванка Пенева Русева представя доклад За Критско-Микенските писмени знаци върху предмети от Халщатската култура "Цепина". Най-интересното в тази научна работа е това, че особените критски знаци продължават да бъдат ползвани в Тракия векове след изчезването им на територията на Елада [поради идването на данайците бел.моя].

 

Тук трябва да бъдат добавени и откритията на Харалд Хаарман, Марко Мерлини и др., според които знаците на така наречената Дунавска Цивилизация се явяват прототип на критските писмености [които Успенски отъждествява с нашите руни]. Доста по-рано въпросните знаци на Дунавската Цивилизация са наречени по-коректно тракийска писменост от нашите учени Вл. Георгиев и И. Дуриданов.

 

Ако най-древните писмености на територията на Елада, Балканите, а и Европа са дело на нашите деди, то е логично и, че нашият език е най-древния документиран език на континента ни. Приемствеността от времето на Каменната епоха, Античността, Средновековието и ново време е доказана убедително. Нека видим сега кои са най-древните документирани думи.

Няма да се спираме на посланията от Градишница, Караново, Търтария, макар да са интересни. Ще разгледаме минойските документи, защото в тях думите са разчетени от специалисти. Дейвид Пакард разчита две приличащи си минойски думи, записани с Линеар А. Тези думи са ДАТАРА/ДАТАЛА и ДАТАРЕ/ДАТАЛЕ,  а връзката със стблг. датель – дарител и дателѣ – дарители е очевидна. Има логика думи с такова значение да присъстват в минойските и микенски документи, защото те са предимно от фискален характер.

 

Най-древното представяне на името на Арес върху златен пръстен от о-в Крит [по Форсдайк]

Разбира се има и други документи, срещат се надписи върху златни и бронзови предмети, тук характерът вече е култов. На пръстена от погребението от М. Спелио акад. Георгиев разчита името на божеството АРЕЙ. За жалост нашият иначе талантлив учен не търси връзка с тракийския Арей – Арес, а с Яриш – хетския бог на войната и чумата. Названието Яриш няма смисъл на хетски език, а пък и хетите никога не са ползвали Линеар А. Тук ще допълня, че лингвистът Алберт Карноа тълкува името на Арес със стинд. ирасияти – яростен съм, разярявам се. Реално обаче стблг. iaръ, iaрити сѧ е по-подходящ кандидат.

 

Друг култов обект е лабрисът от Акротири. Поуп, Фурумарк, Макилври и др. разчитат ИДА МАТЕ, което превеждат като Ида майка. Тук навлизаме в интересна област, защото Ида е нимфа, която се грижи за новородения Зевс и се явява негова втора майка. Ида е и име на планина на о-в Крит, край населената с траки Троя също има планина Ида, а пък Ида и Идакос са названия на градове в Южна Тракия.

 

Несъмнено името е тракийско, езиковедите смятат, че то идва от древен и.е. корен *widhu  ‘гора, дърво’. Коренът наистина е *widhu, но значението е съвсем друго. Смятам, че Ида произлиза от по-старо Вида, а значението е видна, забележителна. Обяснение можем да получим със стблг. видъ – гледка, видение. По-важното е, че в тракийската ономастика срещаме *wideto [видѣтъ] – видя, виждам [по сведения на Хаас, Орел, Баюн].

 

Колкото до думата МАТЕ – майка, тя не се нуждае от дълго обяснение. Записаната преди около 3750 години дума МАТЕ отговаря точно на стблг. мать – майка. В тракийската ономастика срещаме матар, матер, но и мата, матиа, която е най-близка до стблг. мать.

 

Ще се върнем на Пакард, защото в труда си той представя и други минойски думи, като например КАПА. Тук се касае за название на древно селище, явяващо се елемент в тракийски топоними. Пример са Капи-дава и Капи-стурия, елементът капи е тълкуван от акад. Дуриданов като ‘хълм’. Най-добрият кандидат е копа – купчина, високо място, защото нейният древен вариант е *капа.

 

Пакард представа и минойската дума ДУРА/ДУЛА, а според акад. Георгиев Дула е име на древно тракийско божество, което е ползвано и за тракийски лични имена като Дулас, Дулес, Дулон и др. Ю. Откупщиков съобщава за присъствието на името Дуло в малко по-късните микенски архиви и ползвайки сведения на колеги го сравнява с тракийските Дулас, Дулес, Дулон.

 

Дула означава родителка, дойка, а обяснение можем да получим със стблг. доити – давам да суче, кърмя, има и диал. форма дуя. Явно тя е била по-популярна в далечното минало, защото точно тя се среща в Дула, Дуло, Дулес.

 

Пак при Пакард намираме ДАВА и като по чудо това е един от най-популярните елементи в дако-мизийските топоними. Пример за това са Сети-Дава, Бреге-Дава и др. Държа да отбележа, че елементът -дава е изтълкуван от професионалсти с глагола дявам – поставям, т.е. правя временен стан. Ще допълня и това, че елементите Сети- Бреге- също са тълкувани от професионалисти със стблг. сеть, сетьнь – сетен, последен, брѣгъ – бряг, височина.

 

Елеменнът Сети- е много интересен, защото го срещаме не само в топонимите от Тракия, но и от о-в Крит. Той присъства в по-късните микенски документи, които са на само 3550 години. Става дума за СЕТОЯ, наречена в историческия период Сития [Σητεία], Ситея [Siteia].

 

Налице е един удивителен феномен: най-древните документирани имена на божества, индивиди и селища в Европа са тракийски по характер. От своя страна те са лесно обясними на български език. И всъщност няма нищо странно, няма феномен, ако признаем, че ние българите като цяло сме потомци на древно балканско население.

 

Тогава всичко си идва на мястото, тогава всичко става ясно и не е нужно да се питаме как за Бога старобългарските руни приличат и на критската и на троянската писменост! Не е нужно и да се чудим и дивим как да обясним защо в микенските архиви се срещат старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, а и типични български имена като Бато, Ботийо, Дайко, Мила, Мира, Перин.

 

Българското име Дайко, представено върху плочица с Линеар Б [по Еванс]

Няма нужда и да се обявяваме за феномен факта, че след края на трако-пеласгийското надмощие на територията на Елада, писмеността Линеар Б продължава да съществува на наша територия, както доказва Иванка Пенева Русева. Не е загадка и това защо на наша територия традицията на издигане на куполни гробници и правене на конско жертвоприношение продължава дълги векове след изчезването си в Елада.

 

Истината е проста, сложен е само пътя на нейното укриване. Ако се съобразим с цялата налична до този момент информация, трябва да кажем, че най-древният документиран език на европейски народ е нашият. Той е наричан в миналото тракийски и пеласгийски. Проблемът е, че речта на предците ни е била много близка до тази на хора от други региони – представителите на илирите, скитите и сарматите. Те са деди на сърби, хървати, словени, поляци, чехи, словаци, кашуби, полабийци, руснаци, белоруси, украинци.

 

Всички тези хора говорят езици от славянската езикова група, а в периода XVIII – XX в. посредством политически натиск в научните среди се налагат безумни теории, чиято цел е да представи източноевропейците като неспособни на организация и държавност хора, които трябва да бъдат управлявани от други народи. Това е основната причина за създаването на лъжите, за славянската прародина в Припятските блата.

 

Реално името славяни, или както е правилно славени е новото име на гетите, които се явяват учители на илирите, скитите и сарматите. Благодарение на гетите обитаващи земи от Шварцвалд до река Днестър, езиците на всички сродни народи на изток и север от северните траки се хомогенизират. Именно културното влияние на нашите предци в различни периоди от време е причина за неестествената близост между езиците от славянската езикова група.

 

Прочее, влиянието на дедите ни не спира по времето на късната Античност. Дори през ранното Средновековие предците ни продължават да бъдат учители и наставници на своите роднини. Признанията на Юрий Венелин, Макс Фасмер, Дмитрий Лихачов и др. за фундаменталното влияние на българския език над руски, сръбски и др. са само върха на айсберга. Има още много информация и тя неминуемо ще излезе.

 

Ние можем да ускорим този процес. От полза ще е, ако представената тук информация се разпространи на колкото може повече места. Останат ли известни само в тесен кръг – все едно трудът ми е бил напразен. Ето за това, моля ви – проверявайте добре и разпространявайте новата и важна информация колкото може по-интензивно.

 

Друго нещо, което би ускорило световното признание на истината за нас е нашето поведение. Хубаво е да си потомък на велики хора, прекрасно е да си потомък на първите благородници, но това е и задължение. За да облечеш бляскава и чиста дреха, ти трябва да си светъл и чист по дух. Не е нужно да се чудим какво да правим, защото имаме примера на предците си.

 

Те са били добри, почтени, състрадателни хора, но също така и смели, силни хора, защото само силните и смелите могат да си позволят да бъдат истински добри, почтени и състрадателни. Светът е жестоко място и лошите винаги се възползват от слабостите на добрите. Ако бивайки почтени и духовно извисени, сме и силни, подкрепяйки се един друг и борейки се с пороците, вече ще можем със спокойна съвест да кажем, че сме достойни наследници на народа, с който започва историята.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

СЕНЗАЦИИ ОТ ЕГИПЕТ – КАКВО ПРАВИ ЗНАКЪТ НА ДУЛО IYI В СТРАНАТА НА ПИРАМИДИТЕ?

Египет е последното място, което повече от нас са готови да свържат с историята ни. Същото важи и за свещения за старите българи символ IYI. В интерес на истината това не е хералдически знак на рода Дуло, но за жалост у нас вече  е установен такъв термин – знакът на Дуло. Това е и причината да ползвам въпросното название. То просто е най-популярното и разбираемото.

                                            Изображение на Рамзес Велики [Лувър]

Историята на особения символ е интересна. Повечето историци и археолози усилено търсят следи в Средна Азия, а така се създава съвсем погрешно виждане. За такова поведение от страна на нашите учени оправдание няма – защото поне от края на 80-те години на ХХ век разполагаме с голямо количество информация относно древността на особения символ IYI.

 

През 1987 година археологът Стамен Михайлов представя доклад, който е включен в Известията на Народния музей във Варна. Макар да е принуден да се съобразява с наложените по това време виждания за произхода на народа ни, нашият археолог изнася важна информация. Позовавайки се на трудовете на колеги (Тодорович и Церманович), Михайлов споменава, че най-рано символът IYI се среща по керамиката от културата Винча (т.е. IYI  се появява на Балканите преди около 7000 години).

 

Това само по себе си е нещо удивително, но нашият археолог се задълбочава още повече. Споменато е откритието на Бенсън, който намира и регистрира символа IYI по керамиката на о-в Кипър от времето на Бронзовата епоха (т.е. преди около 5000 години).

 

На пръв поглед е доста странно свещеният за старите българи знак IYI да е манифестиран на острова на богинята Афродита. Странното идва от това, че повечето ни археолози и историци твърдо защитават вярването, че Аспаруховите българи са азиатци, степни номади, установили се за постоянно на юг от Дунава чак след прословутата 681 година.

 

Ако приемем обаче, че Аспаруховите българи са потомци на мизите, а и на други траки, странното веднага изчезва и нещата си идват на мястото. 

Благодарение на изследванията на антрополозите Петър Боев и Славчо Чолаков, още през 80-те години на ХХ век е добре известно, че тракийският етногенезис започва на Балканите през Каменната епоха. Това обяснява прекрасно и присъствието на знака IYI по керамиката на Винча, както и по тази на Хотница (по сведения на А. Чохаджиев).

 

За жалост у нас не се говори много за тракийското присъствие на остров Кипър. Там не само са открити тракийски тип погребения с жертван кон и колесница, но и керамика като тази от нашите земи. Най-важното обаче е нещо друго. Използвайки данни от трудове на антрополозите Чарлз и Боев, руският учен Юрий Откупщиков споменава в своя работа, че населението на западна Мала Азия (която е дом на траките фриги, витини, бебрики, а и на мизите, наречени по-късно българи – бел. моя) e като това на о-в Кипър и е дошло от региона на Македония и Тесалия (където присъствието на траките пиери, пеони, едони, теврки и мизи е добре засвидетелствано).

 

Опирайки се на изследванията на Мария Гимбутас Откупщиков съобщава също така за две преселения от северизточните Балкани в посока юг, към Анатолия, като става дума за периода 2300 – 2200 г. и около 1230 – 1180 г. (Откупщиков, 1988, с. 56). Докато второто преселение може да се свърже с похода на Морските народи, то първото съвпада с появата на най-ранната писменост на о-в Крит, която по-късно, а и в развит вид се появява и на о-в Кипър.

 

Дотук добре – стана ясно каква е причината да намерим знака IYI толкова далеч от България. Щом особеният символ се е появил най-рано по керамиката на траките, а и тракийското присъствие на остров Кипър е убедително доказано, то може да се каже, че през Каменната, Меднокаменната и Бронзовата епоха, дедите ни са тези, които притежават и разпространяват особения символ.

 

Несъмнено за доста хора присъствието на знака IYI на острова на Афродита е сензация, но има една друга, още по-голяма сензация. Локацията е още по-особена, а и се касае за един много интересен период от историята. Благодарение на труда на Карла Галорини (Carla Gallorini), с който тя защитава докторат, става ясно, че по време на Средното царство в Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа), там върху керамиката се появяват особени символи.

 

Като цяло те нямат нищо общо с изконната египетска писменост – йероглифите. Става дума за особени символи като свастиката, равнораменният кръст, тризъбецът, лабрисът, който е представян самостоятелно, но и в комбинация със знак, срещащ се често в нашата (старобългарската) руническа система.

 

Разбира се, най-ценен е IYI, не само защото е манифестиран многократно, но и защото можем да го свържем с Балканите. Държа да отбележа, че тази връзка не е направена от д-р Галорини. Нейният интерес се ограничава с Египет и особените знаци по древната керамика от периода на Средното Царство.

 

Безспорно е обаче едно: символът IYI се появява в страната на пирамидите внезапно. Не можем да говорим за традиция, каквато има по нашите земи, а, разбира се, няма я и смайващата приемственост, която се наблюдава в България в продължение на цели 7000 години!

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Тракийското присъствие в Египет вече не се отрича. Талантливи и прогресивни учени като проф. Сергей Игнатов и др. вече споделиха виждането си, че част от така наречените Морски народи, нахлули в страната на пирамидите в края на Бронзовата епоха, могат да бъдат свързани с траките. 

По-ценно е това, че прогресивните ни учени са готови да приемат и споменатите от египтяните маса, мешуе, мешвеш, са народа мизи. За мен това е революция в науката ни, и то революция, която има потенциал да промени много, като имаме предвид, че колежката на проф. Игнатов д-р Весела Атанасова също е прогресивна личност.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Що се касае обаче до появата на символа IYI в Египет, той не може да се свърже със заселването на мизи в Египет и Либия по време на похода на Морските народи. Причината е проста – керамиката, по която се среща особеният знак, е от по-ранен период. Д-р Галорини засяга в труда си Средното царство Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа). Нашествието на Морските народи е поне половин хилядолетие по-късно.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Как в такъв случай да си обясним мистерията и дали изобщо можем да говорим за мистерия? Ползвайки работи на Петри, Енгелбах, Арнолд, Битак и др., д-р Галорини изнася важна информация. Част от данните засяга местата, на които е намерена керамиката с особени знаци: Кахун, Дандара, Дашур, Тел ел Дабаа.

 

Последната локация е много, много важна – в това ще се уверим след малко. Друго ценно сведение е това, че най-ранните примери на поява на особени знаци са от времето на фараона Сенусрет I. Той управлява в периода 1974 –  1929 година преди Христа, т.е. преди около 4000 години. И това е много важна подробност.

 

Този фараон е известен със своя опит да покори Тракия и Скития. Според Херодот Сенусрет, наричан от бащата на историята Сесострис, е успял за завладее земята ни [Her. II. 103]. Доказателства за това обаче няма, а освен това са налице и други сведения. Според Йордан Сенусрет, наречен  Весосис, не само не успява да покори гетите, но те го преследват чак до река Нил. Йордан даже споменава името на гетския цар, който преследва египетския владетел чак до страната на пирамидите. Става дума за Танаус, на когото се приписва дори и покоряването на Азия [Jord. Getarum 47].

 

Ето го и разковничето – сведенията на Йордан. Те са достоверни, защото точно във епохата на Сенусрет I в Египет започва да прониква един мистериозен народ. Според Манетон въпросният мистериозен народ владее страната на пирамидите 500 години, а името, с което е известен е „царе пастири“. Явно се касае за хора, които са се занимавали с развъждане на коне и други животни. Египтяните ги наричат хегакасут, а в научната литература името е хиксоси.

 

Точно краят на властването на Сенусрет I е времето, когато в Египет се появяват и конят, и колесницата, а имайки предвид, че египетската дума за колесницата WRTA, е заемка, става ясно, че хиксосите са народ, който говори индоевропейски език. Египетската дума WRTA – колесница се обяснява с древноарийския глагол vartate – въртя, завъртам, който е само по-древен вариант на стблг. врьтѣти – завъртам, но и движа, раздвижвам.

 

Поне за мен мистериозният народ хиксоси се явява част от семейството на гетите и мизите. Дали те са потеглили преди 4000 години към страната на пирамидите като отговор на агресията на Сенусрет I, или причината е друга – не смея да спекулирам. Ясно е обаче едно – хора от нашите земи се заселват в Египет към края на XII Династия.

 

Това обяснява защо между ХХ и XV в. пр. Христа в Египет някой ползва знаци, които са типични за Тракия и тачени от траките. Тези знаци се срещат и в обитавания от траки остров Кипър. В този дух ще добавя и важната подробност, че цитирайки Д. Франкел д-р Галорини споменава за присъствие на кипърска керамика в Египет и то не къде да е, а в Тел ел Дабаа.

 

Това е мястото, на която някога е била столицата на хиксосите – древният град Аварис [Hawaret]. Хиксосите повлияват сериозно египетското общество и не е изключено под тяхно влияние в страната на пирамидите да се появи практикуването на изкуствената черепна деформация и прическата, която автори като Плутарх наричат мизийска.

 

https://www.souldance-mag.com/wp-content/uploads/2020/02/Two-female-dancers-with-castanets-and-musicians-with-tambourines.jpg

 

Хиксосите повлияват не само Египет, но и народите на Левант. Смятам, че завръщането част от хиксосите по времето на фараона Яхмос, може да се свърже с идването на Данай и неговите хора от Египет. Приликата на особените знаци от Египет с Линеар Б е твърде силна, а това налага да бъдат намесени и микенците, като част от древната тракийска общност.

Това разбира се на този момент е само хипотеза, която тепърва трябва да се докаже, но пък изложеното по-горе е пределно ясно и когато някой археолог или историк реши да пише за знака IYI добре е да държи сметка и с инфомацията от труда на д-р Галорини.

 

Фактите са си факти – не можем да ги прескочим, а пък не бива и да ги премълчим от страх да не ни обвинят във великобалкански шовинизъм. Историята ни се нуждае от пренаписване, с което да се сложи край на униженията и безумията в учебниците ни. 

С присъстващите там лъжи и химери израства новото поколение българи, което ние не можем да си позволим да загубим. Порочният кръг трябва да се разруши и да се започне с градеж на нещо ново – истинно и полезно.

 

Не е нужно да се отнемат титли, не е нужно да се отнемат пенсии и хонорари на хора, които са участвали в обезобразяването на историята ни. 

Също така не са нужни репресии и отмъщения, нито пък обществени порицания. Всяко време носи своето бреме, както в миналото, така и днес определени велики сили се опитват да диктуват какво да се пише.

 

Тези обаче, които се заемат с утвърждаването на истината, няма от какво да се боят, защото ще имат подкрепата на народа. Имаш ли подкрепата на народа, е все едно да имаш подкрепата на Господ. Има една поговорка, че ако Господ е с теб, няма от какво да се боиш, а ако не е с теб – безмислено е да се надяваш на нещо за спасението си.  

АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

Основна използвана литература:

1.Михайлов Ст., Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

2. Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

3.Gallorini C., INCISED MARKS ON POTTERY AND OTHER OBJECTS FROM KAHUN:

SYSTEMS OF COMMUNICATION IN EGYPT DURING THE LATE MIDDLE KINGDOM, Ph D. thesis in Egyptology, Institute of Archaeology, University College London, June, 1998.

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996.

5.Jordanes, Getica: The Origin and Deeds of the Goths, c. 551 CE, Medieval Sourcebook

https://sourcebooks.fordham.edu/source/jordanes-historygoths.asp

 

ЗНАКЪТ НА ДУЛО IYI ПРИ ТРАКИТЕ – СЕНЗАЦИЯ ОТ ЗЕМИТЕ НА ЗЛАТНА ФРИГИЯ

В края на XIX в., през 1878 г., по време на пътуванията си из страната ни, Феликс Каниц е силно впечатлен от руините край село Абоба (Плиска). Приятелят на България и българите смята, че се касае за останки на голямо римско укрепление. Малко по-късно, през 1884 г. Константин Иречек посещава мястото и също изказва мнение, че тук се е намирала древна римска крепост, в която се установяват ранносредновековните българи.

 

Това, че Абоба (Плиска) е укрепен град от времето когато римляните са властвали в Тракия, се споделя също от Богдан Филов и Веселин Бешевлиев. След време обаче тези наши учени рязко променят виждането си. Дали това е станало под натиск от чужбина, под влияние на български колеги, или пък или пък действията са от доброволен характер няма как да разберем, но за нашата тема това е без значение. 

 

Реално нас ни интересува нещо друго – присъствието на знака IYI по стените и керамиката на Плиска и други локации. През 1899 г. са организирани археологически разкопки и цял екип от чужди учени започва да разкрива материалната култура на ранносредновековните българи. Приносът на Шкорпил, Еллих, Лепор, Успенский, Айналов, Панченко и др. е безспорно голям – реално са положени основите на българската археология.

 

Едно от най-важните открития в Абоба (Плиска) са старобългарските руни, като разбира се между тях е и особеният символ IYI. Той е каталогизиран и заедно с другите намерени руни е публикуван в издание на ИРАИК Х през 1905 г. Това е първият, но разбира се не и последния доклад засягащ разкопките на древното селище, което удивява със своите монументални строежи.

 

Цяла плеяда археолози се заема с проучванията на ценния за историята ни обект. Що се касае за настоящата тема, най-важни са материалите предоставени от археолога Стамен Михайлов. Той дава информация, която други изследователи премълчават, а се касае за ценни данни, които буквално променят историята.

 

Михайлов представя сведения за разпространението и древността на особения символ IYI. Той се среща по крепостни стени и керемиди от Плиска, Преслав, Силистра, Равна, Бяла и др. Присъства също върху съдове, амулети, пръстени, скали, статуи, оброчни хлябове, използван е дори за хералдически знак. Явно се касае за символ, който е от огромно значение за старите българи.

 

Най-важното от труда на Михайлов е това, че се споменават откритията на Тодорович и Церманович, които намират срещащият се по стените на Плиска знак IYI по керамика, която е на около 7000 г. – тази на културата Винча. Михайлов споменава и работата на Бенсън, който изследвайки древната керамика на о-в Кипър, също намира и описва знака IYI.

 

Тази отдалечена от страната ни локация не бива да ни учудва изобщо. Използвайки данни от трудове на антрополозите Чарлз и Боев, руският учен Юрий Откупщиков споменава в своя работа, че населението на западна Мала Азия (дом на траките фриги, витини, бебрики, а и мизите наречени по-късно българи) e като това на о-в Кипър, и това население е дошло от региона на Македония и Тесалия (където присъствието на траките пиери, пеони, едони, теврки и мизи е добре засвидетелствано). А опирайки се на изследванията на Мария Гимбутас Откупщиков съобщава за две преселения от североизточните Балкани в посока юг – Анатолия (Мала Азия), като става дума за периода 2300 — 2200 г. и около 1230 —1180 г.  

 

В доклада на Стамен Михайлов е добавено е и, че древният български символ IYI се среща и на антична плоча от Пергамон. За тази плоча обаче се казва, че произхода ѝ е от маслинената гора край Атина. Трябва да се отбележи, че тракийското присъствие в Атина е от времената преди Троянската Война. Благодарение на Страбон е добре известно, че не просто Атина, но дори цяла Атика някога е принадлежала на траките (Strab.VII.3.1).

 

До този момент става ясно, че виждането на учени като Бешевлиев, Ваклинов, Овчаров и др., относно произхода на старобългарските руни и в частност особения символ IYI е напълно погрешно. Въпросните изследователи смятат, че старобългарската писменост има връзка с тюрските руни, но те са манифестирани едва след VI в. Култът към самото божество Тангра няма никаква връзка с присъстващият по стените на Плиска знак. От друга страна свещеният за дедите ни символ IYI се среща на Балканите преди около 7000 г., среща се и по времето на Бронзовата епоха (Кипър), а и Античността (Атина).

 

Има и още една важна локация, в която знакът IYI е манифестиран по време на Античността. Става дума за Мала Азия, която в далечното минало е обитавана от различни групи траки. Там живеят витините, мариандините, медо-витините, халибите, мосинойките, бебриките, бюснеите, фригите, а и мизите, които по време на Средновековието Димитър Хоматиан отъждествява с българите.

 

Само година след излизането на доклада на ИРАИК Х (1905 г.), т.е. през 1906 г. излиза доклад на немски учени, които изследват паметниците на траките фриги. Заглавието на труда е „Neue Untersuchungen im Gebiet der Phrygischen Felsenfassaden“ – Нови изследвания от областта на Фригийските скални фасади.

 

                            Фасада на фригийско светилище от ранната Желязна епоха (по Перо)

Става дума за спиращи дъха монументи, които са изсечени по скалите от територията на някогашното Фригийско Царство. Броят на паметниците е голям, някои от тях притежават надписи, графити, които са изключително интересни. 

                                                                    Образец на древното фригийско изкуство (по Рамзи)

                                                                                          Фригийски скален монумент (по Рамзи)

                                                                                 Фасада на фригийски скален монумент (по Рамзи)

Включените в работата на Е. Бранденбургер локации не са никак малко: Гердек кая, Демирли кале, Кюмбет, Арслан кая, Язили кая и др. С голяма прецизност немският учен споменава кой знак къде е намерен, като при това прави доста добра сравнителна таблица.

 

               Таблица на срещащите се по фригийските скални паметници знаци (по Бранденбург), знак № 2 от първия ред (A), а и знакът ат четвърти ред (D), обозначен с № 8, са идентични на старобългарския символ IYI

 

От важност за нас са локациите Гердек кая, в близост до града на цар Мидас (A), а и Язили кая, под меандърния мотив при “гроба на Мидас” (D). И на двете места се среща свещеният за старите българи символ IYI. В таблицата представена в труда на немския учен можем да видим и други старобългарски руни, някои се срещат и по откритата от Станчо Ваклинов розета от Плиска. Става дума за знаците с регистрация A 1, B 1, F 7, G 11, известна прилика показват и знаците D 4, G 3, G 13.

 

Разбира се Е. Бранденбургер не споменава за смайващата прилика между знаците от фригийските монументи и старобългарските руни. Той просто няма как да знае за направените година по-рано открития в Абоба (Плиска). Самият интерес на немския изследовател е друг – той проучва миналото на траките, а в този период от време – 1906 г. властва виждането, че Аспаруховите българи са народ, чиято прародина е в Средна Азия. Никой не би търсил нещо общо между народи, които официално нямат нищо общо.

 

                                                                        Знаци от Абоба-Плиска (по ИРАИК Х)

Е. Бранденбургер посочва също и хората, изследвали особените знаци от фригийските паметници, а и виждането на тези хора за древността на знаците. Споменати са Перо, Месершмид, Янсен, Финк, Андре и др. Публикуваният в Монхен преди повече от век труд е безспорно важен, но за жалост е останал невидим за нашите учени, а е имал потенциал да промени историята ни.

 

Невидими са останали и работите на турските изследователи Шахин и Айчатлар, които също представят изключително ценна информация, засягаща нашата история. В ИРАИК Х са обнародвани старобългарски надписи, като при това е разисквана, срещащата се по тях титла KANAC. Следващ виждането на Йосиф Маркварт, Фьодор Успенский сравнява KANAC с тюрко-монголската титла кан, хан.

 

През 1905 г. това не учудва никого, защото тогава в научните среди се налага твърдението, че старата родина на българите е в Азия. По-късно на няколко поколения българи се втълпява, че държавата ни е била ханство, владетелите ни са носили титлата хан. Учените поддържащи официалните виждания не се трогват от думите на д-р Ганчо Ценов, който обяснява, че KANAC е само предаването с гръцки букви на титлата княз, кънѧзъ.

 

През 1938 и 1959 г. излизат резултатите на проведени у нас мащабни антропологични изследвания, които доказват убедително, че ние сме твърде различни от народите на Средна Азия. Доказано е и това, че повечето от нас са наследници на древното тракийско население, но неудобната информация или изобщо не се споменава, или се ползват само части от нея, като се прикрива най-същественото.

 

През 1978 г. излиза труда на турския учен С. Шахин, в който се споменават тракийски лични имена от региона на Пруса. Едно от най-интересните имена е KANAC, защото то е идентично на старобългарската титла KANAC. Преди около 10 години турската изследователка П. Айчатлар публикува работа, в която споменава откритото от своя колега Шахин лично име KANAC, но нямам сведения това да е предизвикало реакция в нашите научни среди.

 

Нашите специалисти навярно биха определили присъствието на свещения за дедите ни знак IYI по фригийските монументи като необясним феномен, или пък случайност. А реално няма нищо за чудене. Нужно е само да се приеме, че ние българите сме потомци на древен балкански народ, части от който са обитавали не само Тракия, но също така Гърция, Егейския регион, а и Мала Азия. Така всички мистерии изчезват и нещата си идват на мястото.

Така става ясно защо ранносредновековните българи оказват необикновено голяма почит на срещащия се на Балканите преди 7000 г. знак IYI. Да, приемствеността е наистина смайваща, но пък и характера на българския народ е смайващ, и заслужава възхищение.

Ние сме запазили езика си и културата си, въпреки няколко чужди окупации: римската от I – VII в., византийската от XI – XII в., османската от XIV – XIX в.

 

Да, чуждото господство е дълго, но не ни е пречупило, защото е дълга и традицията на изграждане на нашата култура. Тя започва още във времето на Неолита и Халколита, продължава по време на Бронзовата и Желязна епоха, става необичайно силна по времето на Античността. Съвсем нормално е нещо, което е изграждано в продължение на няколко хиляди години да оцелее няколко века въпреки чуждото потисничество.

 

Тази закалка ще ни помогне да преодолеем и днешната духовна криза, която е обхванала не само България и Европа, но дори целия свят. Ние можем да оцелеем само, ако запазим своята идентичност, своите традиции, своите идеали. Да обичаш своето не е грях, а уважение към предците, към тези, благодарение на които ние съществуваме. Да обичаш своето не означава да мразиш чуждото, а просто да избереш това, което подхожда най-добре на вътрешния ти свят.  

 

Използвана литература и пояснения:

 

1.С.Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

2.В. Бешевлиев, Първобългарите - История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

3.Д.Овчаров, Прабългарската Религия - Произход и Същност, Гуторанов и Син, София, 2001.

4. Ст.Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI – XI век, Българско  Историческо Дружество, Изд. Наука и изкуство, София 1977.

5. Извѣстiя Русскаго Археологическаго Института въ Константинополѣ, Томъ Х, Материалы для Болгарскихъ Древностей, АБОБА-ПЛИСКА, Държавна Печатница, София, 1905.

6. Ю.Откупщиков, Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

7.E. Brandenburger, Neue Untersuchungen im Gebiet der Phrygischen Felsenfassaden, Aus den Abhandlung der K. Bayer, Akademie der Siss, III.Kl. XXIII.Bd. Abt., Verlag der K.B. Akademie der Wissenschaften in Kommission des G. Franz’schen Verlags (J.Roth), München, 1906.

 

Извори от интернет:

 

120 ГОДИНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В ПЛИСКА (посл. вид.23-11-2022)

https://xn----7sbb3acmfmvip.bg/120-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8/

 

Карел Шкорпил (посл. вид.23-11-2022)

http://bazileus.eu/lichnosti/izsledovatelite/217-karel-shkorpil.html

 

Pinar Özlem-Aytaçlar, An Onomastic Survey of the Indigenous Population of North-western Asia Minor (посл. вид.23-11-2022)

http://www.academia.edu/1078735/An_Onomastic_Survey_of_the_Indigenous_Population_of_North-western_Asia_Minor

 

Справедливостта изисква да се спомене, че преди време, в интервю за Списание 8, археологът Александър Чохаджиев спомена за присъствието на знака IYI по халколитната керамика от Хотница. Това безспорно е важно откритие, което обаче не мотивира учените ни да преразгледат произхода на Аспаруховите българи, разбира се в контекста и на други сведения от областите на генетиката, ономастиката и т.н.