ТРАКИЙСКАТА ГЛОСА БРИЯ – ГРАД И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИ

 Противниците ми често излизат с твърдението, че след 681 г. у нас названията на селищата се променят, защото се променя и етническия характер на населението. Дали това е наистина така? За физическо изчезване на траките в никакъв случай не може да се говори. Две мащабни антропологични изследвания под ръководството на проф. д-р Методи Попов доказаха това. При второто изследване – това от 1959 г. дори бе допълнено, че не само брюнетите от понтийски тип при българите са наследници на древното балканско население, но дори и част от светлия, северен тип се явяват потомци на траките (Попов, 1959, с. 262). Това означава, че около 90% от нас са потомци на хората влезли в историята под името траки.

 

Изображения на тракийски селяни от периода на късната Античност, изобр. базирано на Barberini Ivory on display at the Louvre- Marie-Lan Nguyen (2011)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8e/Diptych_Barberini_Louvre_OA9063_whole.jpg

В периода 2011-213 г. заключението на проф. д-р Попов и колегите му бе потвърдено от резултатите на генетичните проучвания. Установено бе, че около 90% от българите са наследници на хората, които са обитавали Балканите преди повече от 2000 години, или с други думи – повечето от нас носят гените на траките (Църцаров, 2018). 

 

Сега трябва да си зададем въпроса: Ако фактите показват, че не може да се говори за физическото изчезване на траките, дали същото няма да важи и за езика им, дали нашата реч не е забележително древна, подобно на гените ни? Все пак, след като не можем да говорим за идване на нови народи след 681 г., какво основание има да  говорим за налагане и на нов език? Кой да го наложи, а и как да стане това чудо – нова реч се налага от по-многобройно и по-силно население, а убедителни доказателства за идване на такова ново население няма.

 

Летописите, в които се говори за нахлуване на варвари от север и изток не са нищо повече от хитра пропаганда, съчинена още по време на ранното Средновековие от римляните (византийците), с цел да бъде оправдано заграбването на земите ни от Рим (Византия), a стремежът на дедите ни към свобода и независимост да бъдe завоалиран, представен в ужасно изкривен вид. 

 

Вярно е, че така наречените тракийски езикови остатъци изглеждат странни на повечето от нас. За това обаче си има причини: една от тях е неправилното предаване на думите от страна на гърците, друга причина е неправилното предаване на глосите и т.н. от страна на съвременните учени, да не забравяме и отказа на професионалистите да се задълбочат в анализа на тези неща, които показват, че официалните теории са грешни.

 

Нека разгледаме глосата брия/βρία. За нея знаем от Страбон, който преди около 2000 години обяснява, че брия/βρία е тракийската дума за град (Strab.VII.6.1). Като цяло лингвистите си свършват работата добре: посочено е, че глосата идва от форма *wriyā, че сродни са и думи от тохарски и санскрит, но и старобългарски: тох. В riye “град”, стинд. vrti “ограда”, стблг. (за-)вьрѭ, – врѣти “затварям” (Георгиев, 1977, с. 13).

 

Всички тези неща са верни, а представените паралели с тохарския и староиндийския са както интересни, така и важни, а защо е така ще бъде подробно обяснено по-късно в настоящата работа. Има обаче и пропуски в анализа на глосата, които макар на пръв поглед да са малки, все пак се оказват значителни.

 

Правилното произношение на тракийската дума не е брия, а врия/βρία. Също така, най-доброто съответствие е стблг. вереia, верѣia – мандало, лост, нещо, с което се залоства, заключва. Сродна е и друга дума, а именно стчсл. вереѝ – крепост, затвор, като трябва да се уточни, че старочерковнославянския език е всъщност старобългарски.

Така разбираме, че врия/βρία е просто една особена дума за крепост, укрепен град.

 

В древността градовете са добре укрепени и защитени със стени. Tова е било наложително, защото в онази отдалечена епоха както пиратството, така и разбойничеството са широко разпространени. През нощта градските порти биват залоствани, а и охранявани. Точно това допринася за появата на думата врия/βρία, тя просто е по-стария вариант на стблг. вереia, верѣia – мандало, нещо, с което се залоства, заключва, като значението е заключено, затворено място. Стчсл., стблг.  вереи – крепост е по-близка до първоначалното значение.

 

Без изключение, градовете, чието име притежава елемент врия/βρία, са богати търговски средища, чието съществуване зависи от това дали са добре охранявани. В някои случаи стените са от камък, както е при Месемврия (Несебър), но в други случаи оградата е от дървени греди. Такова селище е Полтимврия/Πολτυμβρία, като тук елементът Полтим-/Πολτυμ- бива сравнен от професионалистите със стблг. плотъ-“ограда”, струс. плотъ “ограда, зид”, блг. плет и др. (Георгиев, 1977, с.18).

 

И в този случай анализът е добър, но и сега има пропуски, които ако бъдат компенсирани, променят нещата в наша полза и то значително. Полтим-/Πολτυμ- е древна форма на склонената в дат. пад. мн. ч. плотъ → плотьмъ – на оградите. С други думи Полтимврия/Πολτυμβρία означава селище укрепено с дървени огради → *Плотьмъ верѣia на български език.

 

Както първият, така и вторият елемент от името на тракийското селище са обясними на български език, а самата форма на склонение също е типична за нашата реч. Какъв е единственият възможен извод тогава? Не показват ли фактите, че древното название Полтимврия/Πολτυμβρία е оставено от хора говорещи архаичен вариант на езика ни?

 

Фактите се ясни, но съвсем уместно може да се зададе въпроса: ако врия/βρία, е наистина архаична форма на  стблг. вереia, верѣia, вереи – мандало, крепост, защо след 681 г. няма селища с такъв елемент? Всъщност това е напълно в реда на нещата.

 

Ползваните до доста по-късен период старобългарски думи вьсь - селище, вьсьнъ – градче,  днес също не присъстват сред названията на селищата в страната ни. Някои сънародници даже не знаят изобщо, че вьсь и вьсьнъ са ползвани от дедите ни думи. С течение на времето определени думи биват изоставени и заместени с други. Прочее, изоставените някъде към XVII-XVIII в. старобългарски думи вьсь - селище, вьсьнъ – градче,  са много древни, те се срещат тракийската ономастика, като това е признато от професионалистите.

 

При анализа на трак. Вισιζενις за елемента Вισι- е предложена стблг. вьсь-село и др. (Георгиев, 1977, с. 69). От друга страна в името на тракийското селище Βιζώνη се натъкваме на стблг. дума вьсьнъ - градче. Виждаме, че “изчезването” на врия/βρία,  е един напълно естествен процес, а не “доказателство” за това, че речта на Орфей е коренно различна от нашата. Просто поради своята архаичост врия/βρία, вьсь и вьсьнъ са излезли от употреба, както още много други наши думи.

 

Колкото до връзката на врия/βρία,  с тохарската дума riye “град”, и староиндийската vrti “ограда”, за това също има лесно обяснение. То не идва от мъглите на времето когато според лингвистите се е появил праиндоевропейския език, т.е. не можем да говорим за някакво хипотетично прародство. Ако проучим добре историческите извори ще разберем, че още в дълбока древност траките покоряват индийците и им оказват силно културно влияние.

 

Йордан пише, че в далечното минало гетския цар Танаусис завладява почти цяла Азия (Jord.47). Живелият по-рано Павзаний споделя, че Дионис построява мост над река Ефрат и поставя Индия под своя власт  (Paus.X.29.4). Ариан е доста по-подробен изказвайки твърдението, че Дионис успява да покори Индия, създава градове там, дава на местното население знания как да правят вино, а и как да отглеждат полезни растения:

 

“But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed.” (Ar.Anab. VII.vii).

 

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookviii-india.asp

 

Такова сериозно културно влияние е невъзможно без езиково влияние, защото иначе няма как да се дадат важни знания по земеделие и строителство. Именно езиково-културното влияние на траките е причина в Северна Индия са се говорят езици сродни на тези от Европа и напълно различни в сравнение от тези в Южна Индия: тамилски, тулу, телугу и др.

 

Сега вече е ясно защо староиндийската дума vrti “градина” е сродна на тракийската врия/βρία. Каква обаче е връзката с мистериозния народ на тохарите? Те живеят на северозапад от Индия, но се отличават ярко от местното население понеже са със сини очи, кестенява или рижа коса и по-светла кожа. Тези белези ги определят като оформил се в Европа народ.

 

В книгата си за тохарите Леонид Сверчков представя виждането на Юлиус Покорни, който гледа на тохарския като на тракийски език, или трако-фригийски диалект, сроден на арменския: “Й. Покорны, рассматривавший тохарский как фракийский или фрако-фригийский диалект, родственный армянскому.” (Сверчков, 2011, с.14).

 

Eто го разковничето – няма никакви мистерии. Анализът на тракийската глоса врия/βρία не само доказа нейния български характер, но разбрахме и защо определени народи на Азия говорят езици показващи голяма близост с нашия. Причината за това е тракийското културно влияние над предците на индийци, иранци и др. Тохарите се явяват най-добрият кандидат за наследниците на траките дошли с Дионис в Средна Азия. За това съдим следвайки разпространението на така наречената линейна керамика от Балканите в посока Украйна, Казахстан, Китай и Северна Индия.

 

Китайска неолитна керамика, имаща прототип в Източна Европа

Когато всички факти бъдат показани – истината е пределно ясна. Търсете, проверявайте, следвайте логиката, повярвайте ми – струва си.

 

 

 

Използвана литература:

 

1.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

2.Попов М., Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

3.Сверчков Л. Тохары – древние индоевропейцы в Центральной Азии, Ташкент, SMI- Asia, 2011.

4.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1995

 

Извори от интернет:

 

Църцаров Н. Къде са живели прадедите на днешните българи преди 2000 години (посл.вид. 09-06-2021) https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/

 

Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson (1933) Ancient History Sourcebook https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookviii-india.asp

 

JORDANES, THE ORIGIN AND DEEDS OF THE GOTHS, translated by Charles C. Mierow (посл.вид. 09-06-2021)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#VI

 

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918 (посл. вид. 09-06-2021)

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D10%3Achapter%3D29%3Asection%3D4

КАКВО ОЗНАЧАВА БАЛХ, БАЛХАРА ?

Който се е интересувал от историческа литература през последните двадесет години е срещнал със сигурност книги, в които се споменава градът/държавата Балх. Някои автори свързват нейното име с етнонима българи (Съселов, цитиращ Остин в “Българи в древността отсам и отвъд Памир”, стр. 61).

За съжаление изследователите опитващи се всячески да поставят корените ни в Азия, премълчават голямо количество важни данни. Така читателя е лишен от възможност за сравнение и това става причина много наши сънародници да попаднат в плен на заблуди. 

Когато непредставените сведения бъдат показани става ясно, че Балх е наистина обитавана от наши предци, които обаче са потеглили в дълбока древност от Балканите и съответно принадлежат на тракийската общност.

Нека видим какво казват старите летописци за Балх, наричана още Балхара. В работата си “География” Страбон казва, че градът Бактра (Балх) е получил името си от реката, която минава през него, а в древни времена тя е била наричана Зариаста - Strab.XI.xi.2.

За да разберем какво означават Балх и Зариаста трябва да знаем кой е обитавал тези земи в най-дълбока древност. Има няколко сродни народа, които са делили тези територии. Едни са масагетите, за които Йордан казва, че били клон на гетите живеещи в Тракия. Друга група са конния народ даи, които според Страбон са същия народ както и даките обитаващи долното течение на Дунава.

Стария автор е прав защото китайското наименование на Балх е Даксия, т.е. земя на даките. В Балх е живял и Заратустра, той не е персиец както смятат мнозина, а мидиец. Според Плиний Стари мидийците (медите) са предци на сарматите, които Прокопий определя като гетски народ, т.е. траки. 

Друго сведение за етническата принадлежност за обитаващите Балх мидийци дава Херодот. Той пояснява, че на север от Дунава, до земите на венетите (днешна Словения) живеят сигините, които са от рода на мидийците. Става дума за огромен народ, а топонимите и хидронимите и топонимите оставени от тези хора са тракийски, не ирански. Самата материална култура е тракийска, а не иранска.

Като съседи на народите в Бактрия са споменати и сарапарите. За повечето хора това е само племе със странно име, но специалистите знаят прекрасно, че сарапарите са войнствено тракийско племе, чието име означава  главорези. Както знаем от Тит Ливий траките вземали главата на повалените противник като трофей, а сънародника на Ливий- Луций Флор добавя, че от тези глави траките правели ритуални чаши (както и старите българи).

Интересни данни, нали? Обаче авторите твърдящи, че ние българите сме азиатски народ не споменават в работите си свидетелствата на Страбон, Плиний, Йордан, Ливий, Флор. Как тогава да разбере обикновения човек, че тракийски племена са обитавали Балх още от най-дълбока древност? Тракийските народи обитавали Балх не са никак малко, нека ги споменем отново –мидийци, масагети, даи, сарапари.

http://i.imgur.com/J4hnO09.jpg

Към тези обитатели на Балх трябва да се добавят и тохарите. За тях изследователи като Виктор Меир казват, че не са местно азиатско население, а мигранти от Източна Европа. Меир дори уточнява къде е тохарската прародина - земите на Северна България и Южна Румъния.

изображения на тохари, светлата кожа и коса свидетелстват за европейски произход 

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5f/QizilDonors.jpg

Някой може да се запита – Добре, но как са попаднали тези стари балкански народи в Азия изащо не знаем за това? В интерес на истината има огромно количество данни за тракийското присъствие в Средна Азия, а защо определена група учени не ни уведомяват за тях е загадка и за мен. Все пак не става дума за един съмнителен извор, а за свидетелства на цяла плеяда стари автори. За тракийски поход към Индия свидетелстват Филострат, Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон.

Луций Ариан разказва, че преди идването на тракиеца Дионис в Индия местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракиецът им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. С други думи, според Ариан Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.

Това си е повод за гордост, но кой да представи на българина тези важни данни, от се разбира, че корените ни са на Балканите и, че от тези земи, част от нашите деди са мигрирали на Изток и са цивилизовали местното население.

Да се върнем обаче на Балх и по-старото название  Зариаста и да видим какво е значението им. Смятам, че Зариаста е чуждото предаване на зарящта, т.е. светла река. В Зариаста коренът е ЗАР, той отговаря на тракийската дума ЗАРтас – светъл, златист. Балх явно е свързано с понятието бял, светъл, тук тракийската дума балиос-бял пасва прекрасно.

Тракийски хидроними в Балх не биха ни учудили изобщо, ако някой в миналото си бе направил труда да ни уведоми, че множество тракийски племена са обитавали този регион и, че има над десет исторически извора за тракийски поход в Азия...

В Балх има и тракийски ороними- названия на планини. Който е, чел книгите на П.Добрев знае за българската планина Имеус/Имеон. Това, което господин Добрев не благоволява да поясни е, че Имеус/Имеон е най-древното тракийско име на Стара Планина, споменато още през V-ти век пр. Христа.

Интересно и названието на планинския масив Бага Стана – станът на бога, божие място. Багос, багайос е тракийското име за бог, от което се развива българската дума бог, а стана-стан дори не се нуждае от превод.

Друга планина с интересно име е Меру, паралел намираме в тракийското име на планина – Мерит. Значението на двете названия е велика, свещена, а обяснение получаваме от стблг. меръ-велик. Частицата мер-велик намираме и в тракийското божествено име Пюр-мер-ул.

Видяхте ли се как се променя картината, когато се споменат всички данни? Кой би повярвал, че старите българи са роднини на паштуни, перси и талишци, ако се знаеше за древното тракийско присъствие в Средна Азия, за ролята на траките като народ носещ цивилизация и мъдрост! Кой би се лъгал, че сме азиатци, ако всеки автор добросъвестно бе споменал двете обширни изследвания на проф. Mетоди Попов доказващи убедително, че сме стар европейски народ. Потвържение дойде и от страна на генетическите проучвания, които показаха, че значителна част от българите са наследници на балканското население от Каменната епоха.

Не можем да си позволим да пилеем наследството си и да даряваме на други старата си слава и постижения. Не можем да си позволим още дълго време да играем ролята на слаб народ. Това нито е правилно, нито е разумно. Човек отива натам накъдето го водят мислите му. Внушаваме ли си, че сме неспособни и, че не можем да променим нищо, ще си останем слаби и ще слугуваме на хитреците. Спомним ли си, че дедите ни са вдъхвали уважение и страхопочитание на останалите, малко по малко ще си възвърнем стария дух. 

За тези, които са уверени и имат високо самочувствие не съществуват прегради и препятствия, всеки проблем е лесен за разрешаване. Наближава денят, в който името българин отново ще се превърне в символ на сила, благородство и почтеност, вярвам в това!

Благодаря на bulgarinut57 за ценната инфромация!