ДРЕВНИТЕ БОГОВЕ ПОЧИТАНИ B CTAPA BEЛИКА БЪЛГАРИЯ

За Стара Велика България сме чували всички. Теофан Изповедник и Партриарх Никифор споменават тази държава на дедите ни. Макар описанията на средновековните автори да не са особено точни, черпейки сведения от тях, но и от Именника на българските князе, може да се каже, че владенията на княз Кроват (когото нашите учени обичат да представят като хан Кубрат, или кан Кубрат), ca застъпвали територията на днешните Румъния, Молдова, Украйна. 

Един от синовете на този благородник е определен като основател на Дунавска България – известният на всички княз Аспарух. На него не особено подготвени автори приписват и въвеждането на нова религия в нашите земи, която ще бъде заменена от християнството, но около два века по-късно.

Дълго време историците ни се бяха вкопчили във вярването, че хората, които Аспарух довежда на юг от Дунава са били тюрки, или тюркизирани алани, сармати и т.н. През последните двадесетина години се прокарва теорията за родството на дедите ни с източните иранци, като умело се пропускат важни подробности относно религията на въпросните източни иранци. 

He ce уточнява изобщо, че в Бактрия са били на почит Ахура Мазда, Ариаман, Аша, Анахита, Яма, Веретрагна, Спента Армаитиш – все божества, които са напълно непознати на дедите ни.

Вярата изповядвана от княз Аспарух няма нищо общо с тюрския Тенгри Хан, или иранските Ахура Мазда и Анахита. Още от времето на Херодот са налице предостатъчно данни кои богове са почитани в региона обхващащ земите от делтата на Дунава до Приазовието - Стара Велика България.

Това е най-старата позната Скития според Херодот – Her.IV.99, а живелият по-късно Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ.

He можем да пренебрегнем и това, че според Дион Касий ceверните траки – даките принадлежат на скитското семейство (т.е. става дума за близки роднини) : “Dacians and Suebi fought in crowds with one another. The latter are Germans, the former Scythians of a sort. “ -  C.Dio, LI, 23.2.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html

Един от първите наши учени установили родството на скито-сарматите и траките е Георги Баласчев. Голям е и приносът на Ганчо Ценов, който доказа убедително, че името скити не е иранско, а българско и може да се обясни с помощта на стблг. скытати сѧ-скитам.

Интересното е това, че със същата етимология е и тракийското племенно название грестони. То може да се изтълкува със стблг. грѧсти-ходя, вървя, отивам. Дедите ни занимаващи се с трансуматно животновъдство са скитали със стадата си в търсене на паша за огромните си стада явяващи се основа на тяхното богатство.

Нека обърнем внимание на религията на господарите на Черноморските степи в далечното минало. По времето на Херодот, общ бог за траките и отделилите се от тях скити остава Арес. За властелина на бойното поле се казва, че е на особена почит при скитите, които издигат олтари единствено и само на него:

“ It is not their custom however to make images, altars or temples to any except Ares, but to him it is their custom to make them.” - Her.IV.59.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4050.htm

 Бащата на историята подчертава пределно ясно, че скитите пазят ревностно своята култура и се отнасят с недоверие и дори неприязън към чужди влияния, като се стига до там, че чуждопоклонниците биват екзекутирани независимо от това, че са представители на благородническата прослойка – Her.IV.76.

Интересна подробност е това, че при скитите, богът на войната е почитан под формата на меч поставен на върха на огромна дървена платформа, която в основата си е широка 500 метра, но на височина е по-малко.

Още през Античността Арес е признат за тракийски бог, а самата ни страна е считана за свещено място на властелина на бойното поле. За значението на името му обаче все още се спори, като според мен причината се крие в това, че е лесно обяснимо на български език. Арес може да се изтълкува с ярост-гняв. Тук трябва да се добави, че най-ранното споменаване е под формата Ярей и е на надпис върху златен пръстен от обитавания от дедите ни в древността о-в Крит – XVIII в.пр.Христа.

Първото разчитане на името Ярей е направил акад. Вл. Георгиев, който обаче смята, че се касае за хетския бог на войната и чумата Яриш. Вярно е, че хетите почитат Яриш, но на хетски името не притежава смисъл и поради това трябва да се заключи, че подобно на култа към Епта, хетите са приели от дедите ни и култа към Арес, когото наричат Яриш.

Херодот съобщава и за името на бога-отец при скитите от Черноморските степи, това е Папайос. Както е и в случая с името на Арес, Папайос нито има обяснение на ирански, нито е познат на най-големия ирански народ – персите. За сметка на това, при дедите ни обитаващи земи на юг от Дунава е засвидетелстван култът към Папас.

Значението на името е подсказано от Херодот, който дава превода – бащица. В такъв случай, обяснение за тракийския Папас и скитския Папайос може да се даде с блг.  папо-баща, хляб,т.е. този, които се грижи, който храни семейството.

Към пантеона на скитите спада и Гето-сур-слънцето. Името е доста интересно не само поради това, че съдържа същите елементи като тракийското Суре-гет, но и поради това, че дава обяснение и за тракийското племенно название гети. Значението на Гето-сур е славното слънце.

На арийски – езикът въведен от Дионис в Индия, гаяте означава възпявам, прославям с песен. В по-късни времена думата еволюира и можем да намерим производни в стблг. гатати-предричам, гѫдети-свиря на музикален инструмент, кънтя, гудя-свиря на гъдулка.

Дионис покорява индийците - мозайка   Palazzo Massimo at Rome, изобр. Marie-Lan Nguyen (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Dionysos_Indians_Massimo.jpg/800px-Dionysos_Indians_Massimo.jpg

Това обяснява защо 1000 години след Херодот, един друг автор – Йордан, нарича гетите готи. Частицата сур също присъства в арийския език, срещаме я в името на бог Сурия-слънцето. Тук е мястото да се спомене, че според акад. Вл. Георгиев Сура е древно тракийско божество. За името може да се каже, че е обяснимо със стбл. зорiа-зора, зарiа-сияние, лъч.

Тагимазад е скитския Посейдон-богът на морето. Култът към него подсказва за древните корени на скитите, които по времето на Херодот са скотовъдци, но в дълбока древност са имали различен поминък. Тагимазад е непознат на персите, Фердинанд Юсти тълкува частицата -мазад с мощ, сила, едър, голям. 

С това съм съгласен, но трябва да се добави родството с тракийските Мазис, Кози-мазис, Мазеус, Мани-мазос, чийто елемент маз, може да се обясни със стблг. мѫжъ-мъж, т.е. силен, едър, а и блг. диал. маж-мъж.

Частицата Tаги може да се обясни със стблг. токъ-течение, поток, като най-старата форма е *такъ, но е предадена от гърците като таг. Тагимазад или по-скоро *Такымазадъ означава господар на водите, а точно това е и Посейдон-владетел на водното пространство.

Скитската богиня на земята е позната под името Апи. Въпреки, че Херодот я отъждествява с Гея, редица автори се опитват да дадат обяснение с иранската дума ап-вода. Първо, ап не е иранска дума, а е по-скоро древнобалканска заемка в езиците на средноазиатските народи. Ап-вода се среща в намиращата се на Апенинския полуостров област Мес-апия, а там иранци никога не е имало. За сметка на това, на пеласгите се приписва основаването на Рим и въвеждането на азбуката в Лациум. В самата Тракия срещаме Мес-апион, Залд-апа, Бурд-апа, Апи-ария.

Смятам, че в случая с името на скитската богиня, Апи означава хранителка, дойка, обяснение може да се даде със стблг. питатель-който храни, питати-храня, пища-храна. Вярно е, че в староирански и староиндийски срещаме pitu-храна, но и в този случай се касае за старобалкански заемки дадени по времето когато Дионис и хората му цивилизоват Средна Азия.

Аргимпаса е името на небесната Афродита при скитите. Търсейки отчаяно смисъл на ирански език, различни учени представят елемента Арги като Арти и дори Аши с цел да го свържат със споменатата в Зенд Авеста богиня Аши. Тъй като Аргимпаса олицетворява небето, светлината, то трябва да се търси смисъл с понятия за светлина, блясък. В речта на дедите ни наричани траки намираме Аргамо, Аргайос, Аргиза, Аргилиос, Арги-дава, Арки-дава, като арга/арка отговаря на прилагателното ярка, т.е. светла.

Частицата -паса има паралел в арийския глагол spasiyate-пазя, пася, наглеждам. Понеже в латински и лувитски намираме pasco-пася, пазя, pahsi-пася, пазя, то думата в никакъв случай не може да бъде определена като иранска, а по-скоро трябва да се припише на древните балканци, които са оказали влияние не само над старите латини, но и над народите в Мала Азия. Аргимпаса означава сияйна пазителка, небесна пазителка.

Като богиня на огнището при скитите, Херодот представя Табити. Напиращите да изкарат скитите ирански народ учени, предлагат абсурдни тълкувания като Тадбити- тази, която бие. По-разумно е предложението Табити = *Tapati-топлещата, сгряващата. Разбира се и в този случай хитро са премълчани тракийските топоними Тапе, Топера, Топир. Те са обясними с българския глагол топя, топля, чиято древна форма е *tapiti.

Към тези седем бога от скитския пантеон, трябва да се добави и богинята Дитагоя. Тя  спомената на надпис от II в.пр.Христа в посвещение направено от дъщерята на скитския цар Скилур.  

За него Плутарх разказва, че имал осемдесет сина и на смъртното си ложе им дал добър житейски урок, като ги накарал да счупят сноп стрели. След като никой не успял, старият владетел започнал да чупи стрелите една по една обяснявайки на своите наследници, че отделно са слаби, а заедно силни. Този мъдър урок по-късно е приписан на княз Кроват (Кубрат), но прототипът е от доста по-древна епоха. Реално, коренът на двете легенди се крие в баснята на роденият през 620 г.пр. Христа тракиец Езоп.

Да се върнем на името на богинята Дитагоя. Поне по мои сведения, никой лигвист не е предложил убедителна иранска етимология. Интересно тълкуване предлага Сергей Рябчиков, който гледа на името като на двусъставно. За Дита той търси връзка с дете, връзка, като дава староинд. diti-връзка, а като успоредица на гоя дава староинд. gaya-дом, семейство, потомък, авест.gaya-живот.

Донякъде съм съгласен с Рябчиков, но като арийски елемент на Дита бих предложил dhayati-суче, храни се с мляко. Най-добрият кандидат обаче е българската диалектна дума дите-дете, притежаваща форма в мн.б. дица. Тракийската ономастика предлага Дитас, Дитугентес, Дитупайбис, Дитубистас, Дитулос.

Частицата гоя действително е сродна на авест. gaya-живот, но сродна е и литовската – gajùs- лекуващ бързо. Най-добрият кандидат е българския глагол гоя-храня, отглеждам и както можем да очакваме, тракийската ономастика предлага личното име Гоко (Гойко?). То се явава прототип на българските имена Гоек, Гойо, Гое, Гоешко, Гоемир и др. Значението на Дитагоя е гояща децата, хранеща децата.

Накрая трябва да се добави и праотецът на скитите, а именно Таргитай, който според самите скити е син на Зевс и дъщерята на река Днепър. Това, че скитите свързват произхода си с трако-пеласгийския бог Зевс и дъщерята на намиращата се в Европа река Днепър, показва ясно какъв е произхода на тези хора. Те са считали себе си за стар европейски народ, а не за азиатски пришълци.

Фердинанд Юсти дава интересно тълкуване на името Таргитай. За частицата Тарг той предлага староанглийското и старонорвежко прилагателно þracu, þrec-смел, дързък. За втората съставка тай, таос е предложена арийската дума tava-сила. Юсти е прав за думата tava-сила, но трябва да се уточни, че тя не е иранска понеже присъства не само в българския като отава, но и в старогръцки (трако-пеласгийска заемкa) където ταὔς означава голям, едър.

За частицата Тарг смятам, че може да се обясни с българските траг, трога, трогвам, чието първоначално значение е докосвам, оказвам натиск, удрям. Таргитай означава удрящият силно, боецът, като сродно тракийско име е Торкос, а и името на хето-лувийското божество Таркун.

Когато обърнем внимание на подробностите, разбираме, че скитския пантеон е създаден в Източна Европа, а не в Средна Азия. Въпреки развитието на религията, в течение на огромен период от време, Арес, Папай, Гетосур-Сурегет остават общи за двата братски народа – траки и скити. Аргимпаса, Табити, Дитагоя, Апи, Тагимазад, а и Таргитай имат паралели в тракийската ономастика.

Не можем да пропуснем и това, че от V в. пр.Христа, до IV в.сл. Христа, територията наречена от Теофан Изповедник Стара Велика България са властвали хора с имена като Рескупорис, Котис, Реметалк, Берисад, Спароток, Аспург, като последният е известен като Рескупорис I Аспург.

По различни паметници от територията на Стара Велика България пък са изсечени тракийските имена Севт, Мокус, Атис, Дизас, Тата, Тюнос, Батас, Гордис и още много други.

Тази информация е важна и интересна, но има и други ценни денни, които често биват пропускани от определени изследователи. В земите на Стара Велика България са почитани тракийските божества Сабазий, Дионис, Атис, Кибела, Пан, а дори и Херосът.

Надгробни релефи от земите на Крим, по О.Дашевская, иконографията на Тракийския Конник се забелязва лесно

http://annales.info/skif/skifkrim/skif45.jpg

Защо да се чудим тогава, че името на княз Аспарух показва връзса c епитата на Тракийския конник Ут-Аспиос или защо името на нашия стар владетел Сабин е идентично за един от епитетите на Дионис, а по-точо Сабин? 

Името на княз Гостун е сродно на друго тракийско божество Сур-гаст (едно от названията на слънцето). Името на чичото на княз Кроват носи е Олган (Органас), то е идентично на названието на древнобалканското божество Олган, за чиято етимология акад. Георгиев предлага думата влага.

Просто няма как да е случайност това, че четирима старобългарски благородници носят имена вдъхновени от названията на тракийски божества. Самото име на рода Дуло е родствено на това на почитаната от народа на Орфей богиня Дула, а и на тракийските лични имена Дулас, Дулес, Дулус, Дулон.

Приемем ли, че старите българи са от балкански произход, то вече не е странно, че името на княз Кроват (Кубрат) показва връзка със споменатите от Херодот траки кровизи. Също и имената на старобългарските благородници Мостич и Телец не са чужди на Балканите, монетите на тракийския цар Мостис са добре известни, известно е и името на мизийския цар Телеф. Името на Тервел е документирано като Τρεβελλίου в античния град Дурач (надпис с регистрация  Epidamnos - 414 

https://epigraphy.packhum.org/text/182526 ).

Редно е да се запитаме – защо нашите учени не са систематизирали и представили тези важни неща? Та нима следването на правилата на науката включва премълчаването на ценна информация ? Защо бе позволено да се правят такива ужасни гаври с историята ни?

Можеше да се обясни, че сме потомци на древен балкански народ, който в далечното минало е населил и Черноморските степи, а по-късно е повлиял народите обитаващи земите на Иран, Индия и т.н. Нима това не е повод за гордост?

Можеше да се каже, че най-важните открития благодарение, на които възниква цивилизацията са дело на нашите деди, че те са изобретателите на колелото, първата писменост, че те са първите ковачи и земеделци на Европа, а и създатели на най-ранните градове на континента ни.

Уви, вместо това скъпите ни специалисти започнаха надпревара кой да сложи корените ни възможно най-далеч от Балканите като при това бе създадена ужасна бъркотия. А и как да е различно – омесиш ли измислици, ще получиш безумия.

Вижте в каква лудост ни караха да вярваме - хем старите българи са носители на организация и култура, хем са забравили езика и културата си. Хем ca създавали градове, хем ca позволявали на хора намиращи се в родовообщинен строй да дадат имена на градовете? Xeм от гледна точна на антропологията доминантният тип при българския народ е понтийския, т.е. този, към който спадат Залмоксис и Орфей, хем трябваше да приемем, че дедите ни са роднини на средноазиатските популации. 

С какво са ни опивали, че да вярваме на тези дивотии? Не сме глупави хора, но сме прекалено доверчиви и храним прекалено голямо уважение към хората с академично образование. 

Реално уважението и доверието трябва да се заслужат, а като цяло, с малки изкючения, учените ни не са направили нещо, с което да заслужат и уважението, и доверието ни. Дано скоро съвестта им се пробуди и най-сетне да се заемат с откриването на истината за корените ни!

Използвана литература:

1.Э. А. Грантовский, Д. С. Раевский, ОБ ИРАНОЯЗЫЧНОМ И «ИНДОАРИЙСКОМ» НАСЕЛЕНИИ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ В АНТИЧНУЮ ЭПОХУ, Этногенез народов Балкан и Северного Причерноморья. Лингвистика, история, археология
С. Бернштейн, Л. Гиндин (отв. ред.), Издательство «Наука», Москва 1984

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

3.О.Д.Дашевская, Поздные скифы в Крыму, Свод Археологических Изкочников, Археология СССР, вып. Д 1-7, 1991;

4.И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987,

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЙСКА ДНК

Неотдавна доста приятели ми пратиха съобщения за нещо, което силно ги бе разтревожило. Става дума за репортаж по BNT засягащо резултати от проучванията на древна тракийска ДНК. В предаването бе лансирано виждането, че траките са отдалечени от българите и това се бе видяло странно на доста хора, които са запознати с информация, игнорирана (или укривана ?) от казионните учени. Тъй като генетиката дава солидни доказателства, много от съмишлениците ми бяха объркани.

Някои дори ме умоляваха да дам някакъв коментар в блога, или фейсбук. На тези хора аз отвърнах, че причина за притеснение няма и не е нужно да се отговаря веднага. Запознат съм с работата на д-р Нешева, смятам нейния труд за важен и отново наблягам – причини за притеснение няма. 

Всеки, който е прочел дисертацията на д-р Нешева и е обърнал внимание на подробностите, би разбрал каква е причината за резултата.

В тази публикация  ще дам достатъчно пояснения, но преди това ще представя кратка история на генетичните проучвания у нас. Това е важно защото по-старите изследвания на ДНК ca публикувани в чужди научни списания и представят картина, която изобщо не съотвества на впечатлението оставено от предаването на BNT.

Нека хвърлим поглед към началото на разкритията за произход ни. През 2011 година излязоха резултатите на първото мащабно генетично проучване на българския народ. Изводите на генетиците изненадаха неприятно тези учени и преподаватели, които неотклонно поддържаха тезата за тюркските корени на старите българи. Неприятно изненадани останаха също други хора – тези, които спекулираха за родство на дедите ни с индийците, и тези, които лансираха умопомрачителното твърдение, че народът ни се е оформил в Кавказ.

Представям цитат от научно списание (2011 г.), паралелно на превода, давам и оригиналния текст, a и активен линк, за да може всеки да направи проверка:

“Около 80% от генетичните вариации при българите са представени от хаплогрупите E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 и R-M269. Това показва, че комбинацията от хаплогрупи при българите съотвества на тези на повечето европейски народи...Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост арабите, а и народите на Кавказ и Индия.”-  “The position of Bulgarians among other populations was visualized by Principal Component (PC) analysis. About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269. This finding shows that the Bulgarian haplogroup profile is congruent with those described for most European populations… .Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

В същото това изследване, има една много интересна подробност, която изненада неприятно още една група поддържаща заблуди. Става дума за твърдящите, че най-старото балканско население е изчезнало – унищожено през Бронзовата епоха от траките (!), а и, че самите траки по-късно са изчезнали.

Характерът на определени хаплогрупи при българите показа убедително, че носителите им са потомци на хора населявали земите ни през Мезолита и Неолита,  когато се появава организираното земеделие (респ. преди около 12 000-8000 години, бел.моя): “ the greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragers triggered by adoption of agriculture introduced by a cadre of Near Eastern farmers.“

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

През 2012 година излезе още едно генетично проучване, този път на митохондриалната ДНК. И в този случай бе установено наличие на хаплогрупи, които са типични за най-древното балканско население, което римляни и гърци наричат траки:

“Може да се каже, че средиземноморското наследство се дължи на траките – местен народ, явяващ се най-ранен обитател на Балканите. Източните приноси най-вероятно се дължат на протобългарите, които произлизат от Средния Изток и славяните дошли от Североизточна Европа.” - “Thus, while the Mediterranean legacy could be attributed to the Thracians, indigenous people that firstly inhabited the Balkans, the Eastern contribution is likely due to the Proto-Bulgarians originating from the Middle East and to the Slavs migrating from northeast Europe.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21674295

Аз нямам сведения някой да е доказвал, че старите българи произлизат от Средния Изток, нито пък съм срещал доказателства, че дунавските славени (наречени гети от Теофилакт Симоката) са дошли от Североизточна Европа в края на късната Античност. Що се касае до горния цитат, оставам с усещането, че при създаването на работата си, генетиците са подведени от консултиращите ги историци и археолози.

Казвам подведени, неслучайно, защото в по-късна работа от 2013-та година, e казано следното: “Като цяло, българите са отдалечени от алтайските народи и народите живеещи на север от Памир, отдалечени са cъщо от казанските татари и иранците, макар и в по-малка степен.“ - “On the whole, Bulgarians are distant from Altaic populations and populations residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

По-късно, през 2015-та г., при проучване засягащо митохондриалната ДНК на българите, не е казано нищо за приноси от Средния Изток. За сметка на това, основният извод е, че при българите са доминантни западноевразийските хаплогрупи.

Няма дори намекване за родство с народите от Североизточна Европа, а и тези от Афганистан и Иран, макар в това проучване да са включени проби от древна митохондриална ДНК извлечена от кости принадлежащи на българи живели през Средновековието:

“The modern Bulgarian mitochondrial DNA (mtDNA) and Y-chromosome gene pools predominantly consist of Western Eurasian haplogroups.... A similar pattern is observed in ancient mtDNA samples of proto-Bulgarian human remains, which belong exclusively to Western Eurasian mtDNA haplogroups (Nesheva et al., 2015).”

http://www.scirp.org/journal/PaperInformation.aspx?PaperID=60322

В друга научна работа, а именно дисертацията на д-р Сена Карачанак-Янкова също не присъства информация, която да позволи да приемем, че старите българи са дошли от земите на Иран, Индия, или Афганистан:

“Честотата на установените хаплогрупи показва, че българският Y-хромозомен генофонд е почти изцяло обхванат от западноевразийски хаплогрупи. Генетичният принос от Централна Азия (Хг C-M217), Северна Евразия (Хг N-M231) и Югозападна Азия (производни на Хг Q-M242, Хг LM61 и Хг R-M124) е почти незначителен (общата честота на тези хаплогрупи е 1.5%) .“

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Karachanak_Yankova-avtoreferat-%20geni%20na%20balgarite.pdf

В научната публикация от 2013 г. е дадено обяснение за особеностите и най-вече възрастта на няколко хаплогрупи типични за българите:

(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 години, бел.моя).

(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита (т.е. преди 12 000 години,  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места, и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие.

(iii) За J-M241 се предполага, че е от времето на Неолита (т.е. преди около 9000-8000 години, бел моя) отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море.

(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;

(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;

(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea;

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

До тук се вижда, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23* могат да бъдат свързани с най-старото балканско население, което римляните наричат траки.

Има още една хаплогрупа, която хем е най-често срещатана при нас, хем особеностите и показват, че носителите и са потомци на хора обитавали земите ни от времето на Мезолита (т.е. опреди около 12 000 години бел.моя):

“Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие. ” -“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Както и да погледнем, I-M423, E-V13, J-M241, а и R-L23* поради забележителната си древност (13 000-8000 години бел.моя), трябва да се свържат със най-старото балканско население – траките.

Последната голяма хаплогрупа при нас носи името R1a-M17 и често е наричана “източна”. Факт е обаче, че R1a-M17 се среща в големи концентрации при поляци, кашуби, украинци, словени, хървати и др., среща се също при скандинавските народи, а дори и на остров Крит, където нито перси, нито бактрийци, нито пък индийци са се заселвали. За сметка на това трако-пеласгийското присъствие е добре засвидетелствано.

Благодарение на изследванията става ясно, че известна част от носителите на тази “източна” хаплогрупа са населявали земите на България от края на Ледниковата епоха:

“Заслужава да се отбележи, че както бе вече предложено, хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха (от преди 13 000 години бел.моя), до по-скорошните разселвания на славяните.” – “…it is worth mentioning that, as previously suggested [48]–[50], haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post-LGM expansions to more recent Slavic demography.“

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

В дисертацията на д-р Карачанак-Янкова намираме още повече подробности за “източната” хаплогрупа R1a-M17: “Следователно древната възраст на Хг RM458 в Източна България (12.4 ± 5 kya) и Кавказ (10.1 ± 3 kya) трябва да се интерпретира внимателно, поради това, че оценката на възрастта се повишава вследствие редица демографски епизоди.”

По интересно е следното, при около половината от носителите на R-M17 се наблюдава европейският вариант : “Трета по честота е широко разпространената евразийска хаплогрупа R-M17, която е установена при 17.5% от българите, като 42.9% от тях принадлежат към типичната за Европа Хг R-M458.”

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Karachanak_Yankova-avtoreferat-%20geni%20na%20balgarite.pdf

На с.31 от дисертацията на д-р Карачанак, в табл.10, възрастна на “източната” хаплогрупа Хг R-M458 у нас варира между 12 400 години и 4100 години. За останалата част представители на R-M17 не е казано, че са потомци на население дошло през късната Античност и ранното Средновековие от Афганистан, Иран, или Пакистан.

В заключението на дисертацията на д-р Карачанак няма и дума за родство на българите с паштуни, иранци, пакистанци или индийци. От друга страна, в миналото от други учени са проведени достатъчно генетични изследвания на населението на Иран, Афганистан, Пакистан, но дори и там няма дори загатване за някакво родство с българите. Какъв е изводът тогава?

Всеки, който може да смята, неизбежно ще стигне до заключение, че в болшинството си българите са носители на гени на древно балканско население. Носителите на I-M423, E-V13, J-M241, R-L23* са потомци на хора обитавали земите ни от преди 13 000-8000 години.

По сведенията на мое разположение в този момент, излиза, че основните хаплогрупи при българите са със следната честота и са представителни за 62,5% от населението ни:

I-M423 (20.2%)

 E-V13 (18.1%).

R-L23* честота 5.2%

J- 19%

Като имаме предвид, че носителите на R-M17 са 17% от българското население, но 42% от тези 17% са носители на европейската (забележително древната) вариация Хг R-M458, то към 62,5% потомци на местно население трябва да добавим още 7,1% носители на местният вариант на хаплогрупата и така излиза, че наследници на траките се явават поне 69,6% от българите. Добавим ли приписаната на древните европейски ловци-събирачи G2, срещаща се при 1,5-2% от българите, то излиза, че по официални данни повече от 70% от българите са потомци на най-древното население на Балканите.

Остават 10% носители на “източната” хаплогрупа. Тъй като няма доказателство, че предците на носителите на въпросната хаплогрупа са дошли от Средна Азия, то може да се сметне, че и тези 10% са потомци на стари балканци и така излиза, че по наличната в този момент информация, около 80, 6% от българите са наследници на Залмоксис, Спартак и Орфей.

Накрая нека видим какво е “притеснителното” в дисертацията на д-р Нешева. Аз лично виждам изследване даващо интересни резултати. На с. 62 се натъкнах на следния извод: 

“Проучените 19 представителя на траките от ранната Бронзова епоха притежават 16 различни хаплотипа, които формират 10 различни хаплогрупи. Тези хаплогрупи са разнообразни и се срещат в Европа и Азия. Част от тях присъстват и при прабългарите, но се различават по преобладаващите специфични хаплогрупи.”

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/AVTOREFERAT%20Desislava%20Nesheva.pdf

С други думи – и при траките от преди 5000 години, и при старите българи от преди 1000 години се срещат едни и същи хаплогрупи, но при населението ни от времето на Средновековието има хаплогрупи, чиято често е по-голяма при хората живели 4000 години по-рано.

Та това е напълно нормално и логично – самият избор на пробите с отдалеченост от 4000 години предразполага към получения резултат. При такъв избор, друг резултат е невъзможен. В която и държава да се приложи същия метод, резултатът ще е както при нас.

Историците и археолозите, които са консултирали нашите генетици би трябвало да обяснят, че за да се получи ясен генетичен облик на народа на Орфей, е нужно да се вземат проби от тракийски гробове от периода IV-VI век, а не от преди 5000 години. 

Причната се крие в това, че оформянето на народите е дълъг процес - в определен регион, в течение на няколко хиляди години, се смесват различни хора, като доминантната група налага своят език и култура. 

В региона, в който се оформя един народ, с времето се появават нови групи, а други групи се преселват надалеч. Част от древното население от долината на Струма (стрюмоните) е отишло в Северозападна Мала Азия. Тевкрите пък напускат Северозападна Мала Азия и заедно с мизите стават доминантна група в Тракия, като владенията им се простират чак до река Пеней (в Тесалия):

“Bithynians, but formerly they were called, as they themselves report, Strymonians, since they dwelt upon the river Strymon; and they say that they were driven out of their abode by the Teucrians and Mysians.”-Her.VII.75

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7070.htm

“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.” – Her.VII.20.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Cтабилизация и дори почти спиране на миграционните процеси настъпва едва по време на римското владичество I-VII век. Рим не позволява изтичане на население от Тракия, защото има нужда от хората, както за обработка на земята, така и за попълване на легионите си. На определени етнически групи е позволено да се установят на юг от Дунава като федерати, но в този случай става дума за поселници в граничните региони, а и често се касае за родствени на древното балканско население хора.

Балканите по време на римския период, карта на Густав Дройсен

Ето поради това е най-удачно да се вземат проби от тракийските некрополи от края на късната Античност. Именно тези проби дават най-ясна представа на генетичния облик на тракийското население. Пробите взети от кости отпреди  5000 години не могат да дадат представа за облика на населението от няколко хиляди години по-късно. Пробите от кости от преди 5000 години могат да послужат за друго – да ни покажат къде са се заселили определени групи стари балканци.

Като най-ранните европейски региони заселени с траки могат да бъдат посочени Апенините, а също земите на Словения, Словакия, Австрия. Поради това, че по отношение на митохондриалната ДНК, т.е тази, която се предава по майчин път, траките са разположени в близост до популациите на Австрия, Латвия и Словакия, разбирам, че старите балканци са напуснали Родината не като малка група войствени мъже, а на родове включващи и жени. Т.е. касае се не за завоевание, а за мирна миграция на хора, които носят със себе си ценни знания.

Карта на разпространението на трако-кимерийските находки, по Herman Sauter  http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg

Благодарение на резултатите от работата на д-р Нешева, разбрах също защо тракийските думи са така близки до латвийските. Стана ми ясно и това защо в Словения е намерен идол, с облекло, която наподобява това на трако-трояните и разбира се старите българи, като орнаментите от носията на идола се срещат най-рано при нас, а и все още се ползват от хората тачещи традиционните шевици.

                 Идол от времето на Неолита/Халколита, Словения

Накрая трябва да допълня нещо важно. Работата на д-р Нешева засяга и генетичният облик на старите българи. Ето какъв е резултатът: “Анализирайки наблюдаваните резултати, след обобщаване на всички данни се вижда, че прабългарските проби се доближават до европейските популации, притежавайки основно европейски хаплогрупи.”

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/AVTOREFERAT%20Desislava%20Nesheva.pdf

Излиза, че информацията получена от анализа на ДНК от кости от старобългарски некрополи помага за срутването на мита за идването на дедите ни от Бактрия и земите край нея. Ако старите българи са носители на предимно европейски хаплогрупи, то за прародина в Средна Азия и дума не може да става.

След като старите българи не могат да бъдат причислени към народите оформили се в Азия, то за мен остава един възможен извод – хората на Аспарух спадат към древнобалканските народи. 

Когато след време бъде сравнена ДНК от тракийски некрополи от IV-VI век с ДНК от средновековни некрополи, ще стане ясно, че става дума за представители на един и същ народ – този народ, който е разпространил искрата на познанието в Европа и много региони на Азия, този народ, който Омир споменава като траки, а живелият по-късно Йордан нарича българи.