БЪЛГАРИТЕ – НАРОДЪТ НА СВЕТЛИНАТА

Обожавам нашите планини. При всяка възможност се потапям в тяхната красота дори и за кратко време. Трудно е да сравниш Родопите със Стара Планина, трудно е да кажеш къде е по-красиво – в Рила, или Пирин. Можеш ли да пренебрегнеш приказната Странджа, или живописната Средна Гора? 

Навсякъде у нас Бог е оставил райска красота, сякаш, за да покаже, че ние сме особени хора.

Това наистина е така, характерът на българина е уникален. Много чужденци са забелязали качествата на народа ни. Много са се удивили от нашата сила, доброта и устойчивост към морални болести. Тези наши качества са били типични и за предците ни. Споменавайки абиите-северните траки Омир ги нарича най-праведния народ. По-късно Херодот споделя за гетите, че са най-храбрите, но и най-справедливите измежду всички траки. След Херодот идва ред на Страбон да изкаже възхищението си от добротата и почтеността на древните обитатели на Балканите и Черноморските степи.

Около две хиляди години по-късно други чужденци имат щастието да опознаят нашия народ и да дадат своята оценка за него. Ето какво казват някои западноевропейци- “Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ...”

“Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат...”

Ноъл Бъкстон споделя за нас:“За българинът е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със заблежително спокойствие...”

“Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите  имат уникални качества на тялото и духа...”

Джеймс Бейкър казва за нас – “Те притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, помагат си един на друг и насърчават по-слабите, търпеливо обучават тези, които са изостанали и не се примиряват, докато не започнат да се движат заедно напред. Cчитаме  българите са народ, който е способен на велики дела."

В продължение на няколко хиляди години хората, които посещават земите ни виждат пред себе си един особен народ, който ярко се отличава дори от съседите си. Духът на дедите ни продължаващ да живее и у нас е уникален. Нито жестоки нашественици, нито страшни природни бедствия успяват да ни пречупят. Ние оставаме добри, гостоприемни и чистосърдечни. Защо е така? 

https://bultimes.bg/wp-content/uploads/2017/08/baba.jpg

Поне за мен отговорът е един – защото сме народ на светлината! Несъмненно по света има много други добри и почтени хора. Несъмнено и в другите държави се срещат благородници по дух, но у нас добротата и благородството са сякаш у дома си, сякаш не са нещо, което се е появило с развитието на обществото, а става дума за първични, изконни качества.

http://saintdobry.com/wp-content/uploads/2012/08/italian-225x300.jpg

За народ, който е преживял наколко геноцида ние сме смайващо великодушни. Страданията не са изпълнили душите ни със злоба, болката търпяна векове не ни е изпълнила с омраза. Това е нещо уникално, невероятно, нереално...но типично за българина. Нито персийско, нито римско, нито гръцко или османско подтисничество не успяват да изгасят искрата на доброто у нас. Дори към враговете си ние сме се отнасяли човешки. Точно това е признакът на истинското благородство.

Днес римската и гръцка цивилизация биват сочени за пример, но се забравя дивата сатанинска жестокост на тези хора, които разпъват на кръст своите противници, режат крайници на пленници, вадят очите им, не се свенят дори да унищожат цели градове с невинни жители. Дедите ни от друга страна са се отнасяли хуманно с победените. Обикновените войници са се освобождавали да се върнат обратно по домовете си, а на благородниците е връщана свободата след откуп. Великите сили днес могат да вземат пример от това благородно поведение на българина през вековете.

Повечето от хората не знаят, че лукса и величието на постройките на Рим и Гърция са изградени с кръвта и потта на робите. Нито гръцкото, нито римското общество биха могли да просъществуват без най-страшното престъпление – търговията с човешки същества. Ние можем да се похвалим, че дедите ни не са взели участие в това срамно и ужасно деяние довело до неимоверно много страдания.

Дори напротив, предците ни са били носители на свободата. Тракиецът Спартак бе този, който разтърси Вечния град със своето въстание. Благородникът роден в земята ни успява да увлече не само окованите роби в борба за свобода, но в редиците му влизат дори и римляни – бедни селяни, разорени занаятчии, дори и войници. Подобно нещо не може да бъде направено от случаен човек. Само истинският носител на светлината е в състояние да стори това.

В по-късни времена, през Средновековието българите отново се прояват като хора на светлината. Този път дедите ни не чупят железни окови, не са с меч в ръката, а носят искрата на познанието. Писмеността, която българите дадоха на руснаци, украинци, белоруси, сърби, спаси идентичнотта на тези хора, спомогна за издигането и укрепваенто на държавите им.

http://www.referati.org/ufiles/2010-12-18/48548/syzdavane-na-slavqnskata-pismenost-2-_html_m34535425.jpg

Освен азбуката дедите ни дават и Православието на своите роднини. Дават им религия, която ще обедини разпокъсаните до този момент сърби, руснаци, белоруси. Без делата на българите днес нямаше да има Сърбия, Украйна, Белорус, Русия. 

Тези хора ни дължат вечна благодарност и признание! В миналото към нас българите са се отнасяли с почитание. Никак не е случайно, че първите руски светци са родените от българка Св. Борис и Глеб.

http://www.pravoslavie.ru/sas/image/101280/128061.b.jpg?0.18225496585611722

Почитан в Западна Европа като светец е живелият по-рано княз Тервел. Благодарение на смелостта и далновидността на този български владетел, Европа е спасена от арабското нашествие заплащващо да погълне континента ни пред VIII век. Под водачеството на своя храбър княз десетки хиляди българи отблъскват фанатизираната армия дошла от Азия. Никога няма да узнаем имената на героите загинали не само за свободата на България, но и на цяла Европа. Утехата ни е поне в това, че се знае за името на техния водач, когото западноевропейците боготворят дълги векове.

Заслугите на българите към жителите на Западна Европа не свършват с подвига на Тервел. Много по-рано преселници от Тракия се установяват в Ирландия и създават цивилизацията там. На дошлите от Тракия болги се приписва създаването на законите и прогонването на лъжата и измамата.

Навярно с болгите в Западна Европа е дошло и учението на Залмоксис. Според Хиполит религията на келтските друиди е повлияна от учението на великия тракиец. Дедите ни проповядват безсмъртието на душата, убеждават плахите, че не бива да се страхуват от нищо. Само когато липсва страхът, човек може да вземе правилно решение.

Както всеки голям и силен народ дедите ни са пътували не само на запад, но и на изток. За тракийски поход до Индия разказва Луций Ариан. Той пояснява, че преди идването на тракиеца Дионис в тази страна, индийците се хранели със сурово месо и кора от дървета. Дионис ги научил на земеделие и скотовъдство, показал им как да строят, дал им знания за занаятие, а дори и религия. 

Където и да се стъпели предците ни тъмнината и страданието са изчезвали и е идвала светлината.

Едва ли е случайно, че народностното ни име означава сияйни, светли. Името българи е сродно на лат. fulgor-сияние, гр. φλεγρός-горящ, пламтящ,  санскр. балга/барга-сияние, латв. balgans-светъл, сродна е и нашата дума благ, която има древно значение светъл.

Може би са питате – щом сме народ на светлината защо страдаме, защо на добрините ни се заплаща със зло? Отговорът е лесен – за да поробят човечеството и да го покрият с мрак, силите на злото първо трябва да воюват със светлината. Без светлината да угасне злото не е в състояние да окове хората. Една спонтанно пламнала искра може да провали тъмните планове. Ето затова от най-дълбока древност ние сме мишена за силите на тъмнината. Те са се проявявали в различни векове и под различни форми. 

Именно борбата на дедите ни с вечното зло ги е направила силен народ. Без изпитания един народ се изражда и умира. Така е и с човешото тяло, ако неговата имунна система не се тренира постоянно, тя отслабва и това може да има фатални последици. Болестите са нещо неприятно, понякога дори нещо страшно, но преживеем ли ги се сдобиваме със щит, който след време ще ни помогне.

Днес враговете ни се опитват да ни убедят, че България умира, че скоро няма да я има. Мнозина са се хванали на лукавите лъжи, но и мнозина устояват. Тези, които вярват в себе си и в силата на своя народ стават все повече и повече. Това е причината и злото да се проявява по-често, то усеща, че умира и хапе здраво отивайки си. Силите на тъмнната губят поредната си битка с потомците на светлината-българите... Българите, които не се боят от нищо защото знаят, че и след хилядолетия ще ги има.

Сякаш гледайки в бъдещето Вазов каза:

Тирани, всуе се морите!

Не се гаси туй, що не гасне!

Лучата, що я днес гасите,

тя на вулкан ще да порасне.

Тук всичко мре, изтлява, гние

и тез, що бдят, и тез, що падат,

престоли, царщини и вие

и червите, що вас изядат.

Едната светлина е вячна -

една във хаоса грамадни!

Със нея тоя свят се начна,

със нея няма да пропадне.

Във мрачен гроб фърлете нея -

тя повеч блясък ще се пръсне,

убийте я във Прометея -

тя във Волтера ще възкръсне.

И ако слънцето изчезне

от тия небеса приветни,

то някой в ада ще да влезне,

главня да вземе, да ни светне!

ТАЙНАТА НА СКИТИТЕ И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

На всеки прогресивен човек е ясно, че историята, която днес четем е представена в извратен вид. Силните на деня винаги са диктували на хроникьорите какво да запишат. По-късно, с развитието на археологията като наука стана възможно да се проверят старите извори. Тогава политиците и влиятелните хора зад тях започнаха да упражняват влияние и върху археолозите. Поради политически натиск красивия тракийски град Сефтополис бе потопен под водите на язовир Копринка. Това е съдбата много други обекти от България, но също и от Украйна-там където е властвал могъщият скитски народ, чиито владения са се простирали дори и в нашата Добруджа. Не случайно тя е наречена Scyhtia Minor-Малка Скития.

http://home.tiscali.nl/~t543201/web-mongol/scytian-images/scymap1.jpg

Според съвременната наука скитите нямат нищо общо с траките, а са само техни съседи. Благодарение на това, че Теофилакт Охридки и др. наричата българите скити, някои изследователи решиха, че старите българи са иранци, т.е. роднини на пащуни, талишци, мунджани, иранци. Дали е така обаче, дали наистина старите скити, пред които даже Персия трепери са от един произход с народите на Средна Азия?

В интерес на истината нито Херодот, нито Тукидит, нито Страбон, или Плиний не съобщават за общ произход на скити и перси. Трябва да се подчертае и това, че в земите на Добруджа – старата Малка Скития, няма топоними и хидроними, които да се отличават коренно от тракийските и да са близки, или идентични с тези от Древна Персия.

В далечното минало, в балканската територия на скитите са регистрирани селищните имена Берое, Калатис, Суро-бара, Капи-Дава, Тамаси-дава, Томи. Те нямат успоредици от територията на древен Иран. На юг от Стара Планина обаче срещаме Берое, Каластра, Су-бара, Десу-Дава, Темнос, Томе.

В Малка Скития тече река Сурос, а в същинска Тракия е локализиран Веду-Сурос. Веду означава вода, а сур(ос) може да се обясни с блг. сур-бял, сивкав, белезникав.Същият елемент сур намираме в разположената в земите на скитите Суро-бара.

От Стефан Византийски знаем, че най-древното име на Дунава е Матоас. То бива считано за скитско от определена група учени. Благодарение на Страбон узнаваме, че в превод на гръцки Матоас означава ασιος-мътен, с мътни води. Действително в делтата на Дунава водата е мътна, а най-добрата етимология за Матоас е блг.диал. матя-мътя, размътвам. В Тракия намираме спомената от Прокопий Мундепа, чието име Владимир Георгиев превежда като мътна вода. Елементът мунд, мунт отговаря на стблг. монтити-мътя, смущавам.

Тези данни показват, че не е имало особена разлика между езиците на траки и скити. Потвърждение получаваме и от приликите в личните имена. Скитските Атей, Батек, Макент, Орик, Сатрак, Скит, Солий, Тевтар, Тимнес показват силна прилика с тракийските Атий, Батак, Макент, Орол, Сатрокент,  Скитоток, Солий, Тевкър, Тимасион...За жалост широката публика не разполага с представената тук информация. Укрити са още много други неща.

Едно от тях е фактът, че скитската религия се различава коренно от тази на персите, но показва много общи елементи с тази на траките. Благодарение на Херодот знаем, че скитите правят олтари само на един единствен бог – Арес. Той принадлежи и на тракийския пантеон. Дори според Йордан в древността се е смятало, че богът на войната произлиза от средите на гетите. С интересно име е Гето-сур - скитското божество на слънцето и светлината. При траките този бог е назован Суре-гет. От работите на Хезихий научаваме, че скитите наричат месечината Мес(пле) *. Траките също са почитали месечината, индикация за нейното название получававе от личното име Месак, то означава буквално месец, месечко. 

В скитския теоним Дита-гоя** и в тракийското лично име Дита срещаме думата дете, имаща диалектна форма дите в българския език. Херодот дава и друго име на скитски бог – Папайос. Както бихме могли да очакваме то се среща и при траките под формата Папас. Интересен феномен от скитската религия са особен вид свещеници -енареите, те са евнуси. При тракийското племе фриги свещениците наречени гали са също евнуси.

Общите неща между траки и скити не свършват до тук. Изкуството на двата народа е в зверинен стил, а приликите понякога са толкова големи, че е трудно да се определи дали даден артефакт е скитски, или тракийски.

http://historyalans.narod.ru/skifolen.jpg

http://historyalans.narod.ru/28.gif

Същото важи за остриетата на стрелите с триъгълно сечение ползвани от траки и скити. На практика те са идентични и показват един и същ начин на изработка. Идентични са също върховете на копия и късите мечове на траки и скити. Както траките, така и скитите ползват щит наречен пелта. То е направен от преплетени пръчки и е покрит с няколко пласта животинска кожа. Етимология на трако-скитската пелта получаваме благодарение на стблг. плести, плетон-плета, преплитам.

http://viola.bz/wp-content/uploads/2014/03/Scythian-gold-of-Crimea-15.jpg

Макар скитите да ползват бойната брадва сагарис, а също копие и акинак, тяхното основно оръжие е лъка, тези хора са конни стрелци. Като такива са определени от Тукидид и северните траки – гетите. Това означава, че бойната тактика на северни траки и скити е една и съща.

http://ossetians.com/pictures/Alans%20against%20romans.jpg

 скитски боец в стълковение с гръцки хоплит

http://ukrmap.su/program2009/uh7/7_03/173.jpg

http://mirageswar.com/uploads/posts/1216848507_137maa1.jpg

скитски боец

Не само религията, топонимите, хидронимите, личните имена и въоръжението на траки и скити показват общи неща. Приликите са много повече и от различни области. Херодот разказва за скитския обичай да се прави ритуална чаша от черепа на повален враг. За абсолютно същия обичай при траките разказва Луций Флор. Трако-скитската традиция е пазена от българите до Средновековието когато Крум Страшни посича Никифор Геник и прави от черепа му чаша, с която черпи своите придворни. Няма сведения персите да познават тази практика...

Херодот представя и друга интересна информация, а именно, че знатните траки белязват телата си с татуировки. Това сведение е потвърдено от избражения по гръцки вази. А от добре запазени балсамирани тела на скитски царе става ясно, че скитите също са украсявали телата си с фигури на животни. В по-късни времена на тази традиция е сложен край с приемането на християнството.

http://www.gautel.net/jakob/local/cache-vignettes/L774xH500/02Scythe_ink_3a_brecS-323fe.jpg

Отново, от бащата на историят знаем, че при погребение на благороден тракиец, неговата жена се жерва доброволно следвайки своя съпруг в отвъдното, като счита това за голяма чест. Човешко жертвоприношение е описано и при скитите. В погребенията на двата народа често се полагат тела на коне, срещат се и колесници. Отново при двата народа над гроба на цар се вдига висока могила.

http://www.encyclopediaofukraine.com/pic%5CS%5CO%5CSolokha%20kurhan.jpg

Друго общо нещо между траки и скити е консумацията на кобилешко мляко. При траките този обичай е свързан с времената от преди Троянската Война. За тракийската благородничка Харпалика се разказва, че баща й я научил да пие мляко направо от вимето на кобилата.

Според руската изследователка Олга Дашевская царските скити практикуват изкуствената черепна деформация. Александър Монгаит допълва, че този особен обичай се среща в Черноморските степи поне от времето на Бронзовата епоха. Й.Йорданов също представя интересни данни в своя работа, от която научаваме, че изкуствената черепна деформация се практикува на територията на България от Каменната епоха.

Прилика между траки и скити намираме и в носията на тези хора. Знаем за това благодарение на археологически находки, а и на изображения от древността.

http://stat8.blog.ru/lr/0b02cfedb3e88c95ebb621b6158b9383

http://stat8.blog.ru/lr/0b0433d8f0c5faa7d1f3dc8de638e803

 скитски носии

http://www.joanannlansberry.com/julia/mater1.jpg

http://semiramis-speaks.com/wp-content/uploads/2012/07/Relief-of-Anatolian-Goddess-Cybele.jpg

Най-интересното е, че скитската и тракийската народна носия са почти идентични на българската женска носия – факт показващ, че ние сме потомци на тези хора, които учените съвсем лекомислено обявиха за изчезнали.

http://www.omda.bg/public/images_more/Ethnographic_Museums/costumes/w_costume_Bulgmuslim_early20C_BogutevoEMP.jpg

http://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/wp-content/uploads/2013/11/buh_noss_03.jpg

Това, че траки и скити делят един и същи корени обяснява защо Стефан Византийски твърди, че скитите са тракийски народ. Дион Касий поглежда нещата от друг ъгъл, за римския летописец тракийското племе даки е клон на скитите. Страбон определя саките като източни скити, а много преди това Аристофан нарича саките траки. Страбон е и този, който причислява сарматите към скитите. За същите тези сармати Прокопий разказва, че са считани за част от семейството на гетите.

Нека направим кратко обобщение на фактите укрити от широката публика:

1. От свидетелствата на Ст.Византийски, Д.Касий, Страбон, Аристофан и Прокопий става ясно, че траки и скити са хора от един и същ произход.

2. Съществуват общи религиозни вярвания при траки и скити.

3. Значителна част от въоръжението на траките е показва силна прилика с това на скитите.

4. Погребалните обреди на траки и скити са изключително близки.

5. Двата народа практикуват познават изкуствената черепна деформация.

6. Изкуството на траки и скити е в зверинен стил.

7. Траки и скити делят общи лични имена.

8. Както траките, така и скитите правят ритуални чаши от черепа на враг.

9. При двата народа благородническата класа татуира телата си.

10. Траки и скити ползват кобилешкото мляко за пиене.

11. За северните траки и за скитите е типично това, че са конни стрелци.

12. Както мъжката така и женската носия на скитите показва прилики с тази на траките.

Понеже тези важни факти останаха в тайна дълго време, то е напълно логично, че част от широката публика прие твърде твърдението за иранския произход на скитите, а с това и за иранския произход на старите българи. Тази забуда отрови съзнанието на много хора и без съмнение ще сее проблеми още дълго време.

Без да се обясни кои са скитите, нашата история остава осакатена и уязвима за манипулации. От изнесените в тази работа данни се вижда, че ние сме лъгани относно произхода на скитите и връзката им с нас. Народът обитавал от незапомнение времена земите на Украйна, а и други територии е от същия произход както и траките. Това обяснява защо още през пето хилядолетие преди Христа материалната култура на Тракия е почти идентична на тази от Древна Скития. Керамиката от Триполие е трудно различима от тази от културите на Варна, Пловдив, Хотница...

По време на Палеолита траки и скити са били един народ. В последствие, поради нарастване на населението на Балканите една част от хората е мигрилала на север – в Черноморските степи. От там следват преселения и по други места. Ясна граница между траки и скити не е имало. Понеже и двете групи са от един произход и имат близки езици и култура, взаимното съжителство е било лесно. Скити живеят в тракийските територии на юг от Дунава, а траки обитават и Черноморските степи.

Когато римляните покорявят Тракия скитите остават свободни...и не изчезват мистериозно както им се иска на някои учени. Тези скити са наречени хуни в по-късно време. Приск Панийски – най-големият авторитет по бита на хуните не споменава нито веднъж за хора със странен вид. Той нарича Атила и Бледа царски скити, определя дрехите на Атила като скитски, нарича песните за него скитски.

Безсъвестни хора ненавиждащи нашия народ определиха хуните като монголоиди, макар да нямаше доказателства за това. Хунската материална култура не се появава в Източна Европа едва през IV век, не, тя си присъства много по-рано защото е скитска. Така наречените хунски котли са ритуални скитски котли, които ги има в Добруджа още пред първото хилядолетие преди Христа. Останалата хунска материална култура не се различава от скитската от по-ранни времена. 

Самото име хуни се обяснява със стблг. унии-по-добър, в смисъл на благороден. Така наречените хуни са царските скити споменати от Херодот. Става дума за едно силно доминантно племе, на което всички останали жители на Черноморските степи са били подчинени. Дори и името скити се тълкува на български език. Това е открито от проф. Ганчо Ценов, който представи свидетелството на Страбон, че скити означава номади, т.е. скитащи се, а обяснение получаваме от старобългарския глагол скытати сен- скитам.

След възраждането на България през II век, родствените траки и скити продължават да работят за пълното изтласкване на римляните от Балканите. Този амбициозен проект е осъществен през 680-681 година. Разбира се не всички траки и скити имат щастието да са жители на свободната България. В територията на Гърция, а и в Мала Азия остават много траки. По-голямата част от скитите остават в земите на Украйна и стават деди на днешните украинци.

http://img1.liveinternet.ru/images/attach/c/7/98/298/98298959_large_4111845_0_6f7b3_4289d95c_XL.jpg

Това обяснява защо в България има древен град Преслав, а в Украйна Переславец. Това обяснява също защо украинците все още носят киката типична за старите българи, а и защо староукраинския език е почти неразличим от старобългарския. Това обяснява защо И.Дуриданов тълкува тракийският топоним Курписос с украинсикия глагол корпати-копая...Не, че украинците са траки, не те са потомци на скитите – братя на траките. Както в древността е имало прилика между езиците на траки и скити, така и днес има прилика между български и украински.

Навярно повечето читатели на тази статия са останали изненадани от изнесените данни.Следвайте логиката обаче, не ми вярвайте, търсете сами и проверявайте! Помислете – възможно ли е двата най-войнствени и най-силни народи на Източна Европа – траки и скити да изчезнат като сняг през летен ден? И как за Бога от нищото се появиха нови народи, които обаче имат същите обичаи и език като тези на “изчезналите” траки и скити? От гледна точка на демографията това е невъзможно.

Лъжите за изчезването на траките и скитите са съчинени по ред причини. Когато се скрие родствената връзка между два народа, вече е лесно те да се насъскат един срещу друг. Войната винаги е носела големи доходи на тези, които изкуствено предизвикват конфликти. Не е случайна поговорката – Двама се карат, третия печели.

Скрият ли се и подвизите на предците на един народ, наследниците губят примера на своите деди, оставят без корени и лесно биват използвани от чужденци. Без национална гордост и достойнство всеки народ е обречен да изчезне. Ако ти не уважаваш себе си, как ще искаш уважение от другите?

Ние имаме с какво да се гордеем. Дедите ни изградиха силни държави не с кръвта и потта на милиони роби, а със собствен труд и умения. Предците ни не използваха по-слабите, а им подаваха приятелска ръка, разпространяваха искрата на познанието и бяха носители на свободата. Ние носим същата кръв, имаме и същите възможности.

Време е да отхвърлим дрипавата дреха наметната ни от чужденци и да заживеем като горди и осъзнати българи – силни, но и добри, решителни, но и изпълнени с любов към ближния. Време е да бъдем Българи!




П.С. ИЗЛИЗАМ В ОТПУСК, НЯМА ДА МОГА ДА ОТГОВАРЯМ НА КОМЕНТАРИ ДО НАЧАЛОТО НА АВГУСТ.

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКАТА БОГИНЯ-МАЙКА

От названията на древните божества получаваме много ценна информация. Възможно е лесно да се разбере дали един народ е местен или е дошъл от друго място.Съдейки по това, че Зевс, Атина, Артемида, Аполон и др. нямат обяснение на гръцки език става ясно, че гърците са чужденци на Балканите. В случай, че названията на най-древните богове имаха гръцка етимология, то това би било индикаци, че южните ни съседи са местен народ, но истината е, че те са пришълци не само на Балканите, но и в Европа. Впрочем за това, че гърците са заели чужда земя свидетелстват Херодот (История, II- 56, VI- 53), Плиний (Естествена История,  VII. LVI.195-198), а и Страбон (ГеографияVII. 7.1). Старите автори дори посочват Африка като родина на днешните ни южни съседи (Плиний,VII. LVI.195-198, Херодот, История, VI- 53, Страбон, География VII, 7.1).

Дори генетични изследвания показват, че Страбон, Херодот и Плиний са знаели какво пишат, а именно, че истинските гърци са от африкански произход. Преди време група учени от различни държави направи проучване, чийто резултат е повече от красноречив: “Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than  to  any  other  Mediterranean group  and finally Greeks cluster  with Ethiopians/sub Saharans in both  neighbour  joining  dendrograms  and  correspondence  analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt”.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

Най-близките роднини на гърците са живеещите в Африка етиопци. Данните от генетичното проучване съвпадат напълно с твърденията на старите автори. Освен това характера, облеклото, а и външния вид на старите гърци ги причислява по-скоро към жителите на Ориента, а не към европейските народи.От това става пределно ясно, че голяма част от старата история е погрешно интепретирана и трябва да се преразгледа.

Да погледнем към нашето минало. Недобросъвестни личности направиха нечовешки усилия да ни изкарат тюрки, угро-фини, татари и т.н. Да обаче, две антропологически изследвания от 1938 и 1959 показаха убедително, че ние сме европейци по произход (М.Попов, Българския народ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, М.Попов, със сътруд. д-р Г.Марков, ред. А.Хаджийолов, Антропология на Българския народ, БАН, София, 1959).

В проучването от 1959 г. бе споменат и един важен факт, а именно, че повечето българи са от понтийския антропологичен тип, т.е. местно население. Тези данни по различни причини останаха скрити за широката публика в България и по света. Слава Богу, през 2011 г. излезе резултат от мащабно генетическо проучване, според което ние българите сме носители на тракийски гени: “Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...”

 http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “

http://www.vsekiden.com/102320/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%8E/

Генетиците имат право, траките не са изчезнали по тези земи, ние сме техните потомци. В случай, че не бе така, то не би било и възможно с помощта на езика ни да се даде етимология на имената на най-древните тракийски божества.

Според талантливия български езиковед Вл.Георгиев траките са най-старите поселници на Югоизточна Европа. Обитавали са територията ни поне от Каменната епоха. В този период се появява идолна пластика – статуетки от глина и мрамор... в които са предадени схематично човешки фигури и то предимно на жени. Според Георгиев това са символите на религиозните представи на човека като отражение на матриархата – това е богинята на плодородието, земята майка, от която води началото си “гръцката” богиня Деметра...(Траките и техния език, стр. 262).

                                                                           http://www.monitor.bg/img/?id=90012&sz=0&cut=yes

В зората на цивилизацията хората са виждали в жената извора на живота. Поради тази причина се е отдавала изключително голяма почит на богинята-майка. Тя е едно от най-древните божества на дедите ни. Култа към нея трае хилядолетия...а и честно казано все още не се е загубил днес. Почитта към Богородица е само едно отражение на древната почит към създателката на живота.

                                      http://www.bulgarica.com/wp-content/uploads/2009/08/CybeleHellenistic.jpg

Дедите ни са наричали богинята-майка с различни имена. Най-разпространените са Ма,  Мамузена, Купсела (Кубела, Кибела), Да (в надписа от Дуванлий). Те без изключение са обясними на български. Това показва, че нашия народ населява земята си поне от 8000-9000 години.

http://img0.liveinternet.ru/images/attach/c/6/93/505/93505322_4711681_Attis_i_Kibela__Mramor__Seredina_3_v__do_n__e__Arheologicheskii_myzei__Veneciya_2_.jpg

На пръв поглед названията изглеждат странни. Така е защото те са възникнали в дълбока древност. От тогава в езика ни са настъпили значителни промени. Доста диалекти са изтласкани на заден план – деяние довело до загуба на ценни данни.

Да разгледаме обаче имената на богинята-майка, произнасяни от дедите ни още преди хиляди години. Ма означава просто майка (без умалителната частица ка). В наши диалекти МА се е запазило като обръщение към майка.

Мамузена бива тълкувано от Вл.Георгиев като mater montana (планинската майка т.е. голямата, великата). По принцип епитети като великата, голямата (като планина) са логични за богинята-майка. Въпроса обаче е дали муз(ена) е тракийска дума за планина. Като такава може да се представи купсела, което е и едно от имената на богинята-майка. Името на Купсела е свързана с купче, купа, хълмче (възвишение, нещо изпъкващо, голямо) според Дуриданов (Езикът на траките, стр. 40).

Музена ( в Ма-музена) е по-скоро едно алтернативно предаване на мизийска, т.е. майка на мизите (mysoi). Този тракийски народ е най-големия и най-широко разпространения – от Черноморските степи до Мала Азия. Според Д. Хоматиан, М.Аталиат и др. мизи е старото име на българите...

Последното споменато тук име на богинята-майка е Да. То се среща не само в тракийски надпис върху пръстен, но и като елемент на хидроним. Плиний Стари твърди, че местните хора наричали Азовско море – Темарунда, което в превод значел matrem maris-майка на морето. В древността се е смятало, че Азовско море (Меотис) е майка на Черно море, т.е. че го захранва с водите си. Тем(м)арунда наистина означава майка на Черно море. Тем отговаря на стблг. тьма-тъмнина, мар(ун) отговаря на думата море, а да е дума за майка, която е обяснима с блг. дойка, доилица, дода. Тук трябва да се уточни, че стблг. доити-доя има и значение кърмя, давам на дете да суче. Майката е и дойка, кърмилница, хранителка...

В случая с Темарунда е интересно това, че този древен хидроним съдържащ името на тракийската богиня-майка се намира в земите на Стара Велика България... Нейната територия съвпада до голяма степен с тази на тракийското Боспорско Царство. Това разбира се не е случайно. В далечното минало дедите ни са обитавали не само земите на юг от Дунава, но също Черноморските степи. Материалната култура на Триполие (Украйна) показва смайващи прилики с тази от България, Северна Гърция, а и западната част на Мала Азия. Тази територия съвпада с областите обитавани от нашите деди в далечното минало...

Eто, имената на най-древното божество от нашите земи- Великата майка са обясними на български език. В такъв случай е безумие да се говори, че ние сме пришълци на Балканите. Тези, които твърдят подобно нещо накърняват истината и се гаврят с историята. Две антропологични и две генетични изследвания доказаха, че ние не сме азиатци, а европейски народ носещ тракийска кръв.

Виждаме какви нечовешки усилия са хвърлени, за да се скрие истината за нашия произход. От Античността до ново време името на дедите ни бива мърсено и то от хора, които ни дължат своята култура и религия. Предците ни разпръснаха из Европа знанията за организираното земеделие и скотовъдство. По-късно научиха народите как да опитомят коня и да обработват желязото...И подобно на Прометей траките бяха наказани за добротата и милосърдието си.

Благородника обаче си остава благородник, дори и да е охулен. Силния си остава силен, дори и тогава когато с отровни думи му се внушава, че е слаб и нищо не зависи от него. Гените на умния се предават от поколение на поколение и само чакат удобен момент, за да се проявят. Най-голямото богатство на България е народа й!