БЪЛГАРИТЕ – НАРОДЪТ НА СВЕТЛИНАТА

Обожавам нашите планини. При всяка възможност се потапям в тяхната красота дори и за кратко време. Трудно е да сравниш Родопите със Стара Планина, трудно е да кажеш къде е по-красиво – в Рила, или Пирин. Можеш ли да пренебрегнеш приказната Странджа, или живописната Средна Гора? 

Навсякъде у нас Бог е оставил райска красота, сякаш, за да покаже, че ние сме особени хора.

Това наистина е така, характерът на българина е уникален. Много чужденци са забелязали качествата на народа ни. Много са се удивили от нашата сила, доброта и устойчивост към морални болести. Тези наши качества са били типични и за предците ни. Споменавайки абиите-северните траки Омир ги нарича най-праведния народ. По-късно Херодот споделя за гетите, че са най-храбрите, но и най-справедливите измежду всички траки. След Херодот идва ред на Страбон да изкаже възхищението си от добротата и почтеността на древните обитатели на Балканите и Черноморските степи.

Около две хиляди години по-късно други чужденци имат щастието да опознаят нашия народ и да дадат своята оценка за него. Ето какво казват някои западноевропейци- “Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ...”

“Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат...”

Ноъл Бъкстон споделя за нас:“За българинът е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със заблежително спокойствие...”

“Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите  имат уникални качества на тялото и духа...”

Джеймс Бейкър казва за нас – “Те притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, помагат си един на друг и насърчават по-слабите, търпеливо обучават тези, които са изостанали и не се примиряват, докато не започнат да се движат заедно напред. Cчитаме  българите са народ, който е способен на велики дела."

В продължение на няколко хиляди години хората, които посещават земите ни виждат пред себе си един особен народ, който ярко се отличава дори от съседите си. Духът на дедите ни продължаващ да живее и у нас е уникален. Нито жестоки нашественици, нито страшни природни бедствия успяват да ни пречупят. Ние оставаме добри, гостоприемни и чистосърдечни. Защо е така? 

https://bultimes.bg/wp-content/uploads/2017/08/baba.jpg

Поне за мен отговорът е един – защото сме народ на светлината! Несъмненно по света има много други добри и почтени хора. Несъмнено и в другите държави се срещат благородници по дух, но у нас добротата и благородството са сякаш у дома си, сякаш не са нещо, което се е появило с развитието на обществото, а става дума за първични, изконни качества.

http://saintdobry.com/wp-content/uploads/2012/08/italian-225x300.jpg

За народ, който е преживял наколко геноцида ние сме смайващо великодушни. Страданията не са изпълнили душите ни със злоба, болката търпяна векове не ни е изпълнила с омраза. Това е нещо уникално, невероятно, нереално...но типично за българина. Нито персийско, нито римско, нито гръцко или османско подтисничество не успяват да изгасят искрата на доброто у нас. Дори към враговете си ние сме се отнасяли човешки. Точно това е признакът на истинското благородство.

Днес римската и гръцка цивилизация биват сочени за пример, но се забравя дивата сатанинска жестокост на тези хора, които разпъват на кръст своите противници, режат крайници на пленници, вадят очите им, не се свенят дори да унищожат цели градове с невинни жители. Дедите ни от друга страна са се отнасяли хуманно с победените. Обикновените войници са се освобождавали да се върнат обратно по домовете си, а на благородниците е връщана свободата след откуп. Великите сили днес могат да вземат пример от това благородно поведение на българина през вековете.

Повечето от хората не знаят, че лукса и величието на постройките на Рим и Гърция са изградени с кръвта и потта на робите. Нито гръцкото, нито римското общество биха могли да просъществуват без най-страшното престъпление – търговията с човешки същества. Ние можем да се похвалим, че дедите ни не са взели участие в това срамно и ужасно деяние довело до неимоверно много страдания.

Дори напротив, предците ни са били носители на свободата. Тракиецът Спартак бе този, който разтърси Вечния град със своето въстание. Благородникът роден в земята ни успява да увлече не само окованите роби в борба за свобода, но в редиците му влизат дори и римляни – бедни селяни, разорени занаятчии, дори и войници. Подобно нещо не може да бъде направено от случаен човек. Само истинският носител на светлината е в състояние да стори това.

В по-късни времена, през Средновековието българите отново се прояват като хора на светлината. Този път дедите ни не чупят железни окови, не са с меч в ръката, а носят искрата на познанието. Писмеността, която българите дадоха на руснаци, украинци, белоруси, сърби, спаси идентичнотта на тези хора, спомогна за издигането и укрепваенто на държавите им.

http://www.referati.org/ufiles/2010-12-18/48548/syzdavane-na-slavqnskata-pismenost-2-_html_m34535425.jpg

Освен азбуката дедите ни дават и Православието на своите роднини. Дават им религия, която ще обедини разпокъсаните до този момент сърби, руснаци, белоруси. Без делата на българите днес нямаше да има Сърбия, Украйна, Белорус, Русия. 

Тези хора ни дължат вечна благодарност и признание! В миналото към нас българите са се отнасяли с почитание. Никак не е случайно, че първите руски светци са родените от българка Св. Борис и Глеб.

http://www.pravoslavie.ru/sas/image/101280/128061.b.jpg?0.18225496585611722

Почитан в Западна Европа като светец е живелият по-рано княз Тервел. Благодарение на смелостта и далновидността на този български владетел, Европа е спасена от арабското нашествие заплащващо да погълне континента ни пред VIII век. Под водачеството на своя храбър княз десетки хиляди българи отблъскват фанатизираната армия дошла от Азия. Никога няма да узнаем имената на героите загинали не само за свободата на България, но и на цяла Европа. Утехата ни е поне в това, че се знае за името на техния водач, когото западноевропейците боготворят дълги векове.

Заслугите на българите към жителите на Западна Европа не свършват с подвига на Тервел. Много по-рано преселници от Тракия се установяват в Ирландия и създават цивилизацията там. На дошлите от Тракия болги се приписва създаването на законите и прогонването на лъжата и измамата.

Навярно с болгите в Западна Европа е дошло и учението на Залмоксис. Според Хиполит религията на келтските друиди е повлияна от учението на великия тракиец. Дедите ни проповядват безсмъртието на душата, убеждават плахите, че не бива да се страхуват от нищо. Само когато липсва страхът, човек може да вземе правилно решение.

Както всеки голям и силен народ дедите ни са пътували не само на запад, но и на изток. За тракийски поход до Индия разказва Луций Ариан. Той пояснява, че преди идването на тракиеца Дионис в тази страна, индийците се хранели със сурово месо и кора от дървета. Дионис ги научил на земеделие и скотовъдство, показал им как да строят, дал им знания за занаятие, а дори и религия. 

Където и да се стъпели предците ни тъмнината и страданието са изчезвали и е идвала светлината.

Едва ли е случайно, че народностното ни име означава сияйни, светли. Името българи е сродно на лат. fulgor-сияние, гр. φλεγρός-горящ, пламтящ,  санскр. балга/барга-сияние, латв. balgans-светъл, сродна е и нашата дума благ, която има древно значение светъл.

Може би са питате – щом сме народ на светлината защо страдаме, защо на добрините ни се заплаща със зло? Отговорът е лесен – за да поробят човечеството и да го покрият с мрак, силите на злото първо трябва да воюват със светлината. Без светлината да угасне злото не е в състояние да окове хората. Една спонтанно пламнала искра може да провали тъмните планове. Ето затова от най-дълбока древност ние сме мишена за силите на тъмнината. Те са се проявявали в различни векове и под различни форми. 

Именно борбата на дедите ни с вечното зло ги е направила силен народ. Без изпитания един народ се изражда и умира. Така е и с човешото тяло, ако неговата имунна система не се тренира постоянно, тя отслабва и това може да има фатални последици. Болестите са нещо неприятно, понякога дори нещо страшно, но преживеем ли ги се сдобиваме със щит, който след време ще ни помогне.

Днес враговете ни се опитват да ни убедят, че България умира, че скоро няма да я има. Мнозина са се хванали на лукавите лъжи, но и мнозина устояват. Тези, които вярват в себе си и в силата на своя народ стават все повече и повече. Това е причината и злото да се проявява по-често, то усеща, че умира и хапе здраво отивайки си. Силите на тъмнната губят поредната си битка с потомците на светлината-българите... Българите, които не се боят от нищо защото знаят, че и след хилядолетия ще ги има.

Сякаш гледайки в бъдещето Вазов каза:

Тирани, всуе се морите!

Не се гаси туй, що не гасне!

Лучата, що я днес гасите,

тя на вулкан ще да порасне.

Тук всичко мре, изтлява, гние

и тез, що бдят, и тез, що падат,

престоли, царщини и вие

и червите, що вас изядат.

Едната светлина е вячна -

една във хаоса грамадни!

Със нея тоя свят се начна,

със нея няма да пропадне.

Във мрачен гроб фърлете нея -

тя повеч блясък ще се пръсне,

убийте я във Прометея -

тя във Волтера ще възкръсне.

И ако слънцето изчезне

от тия небеса приветни,

то някой в ада ще да влезне,

главня да вземе, да ни светне!