ПРОИЗХОД НА ДУМИТЕ КУМИР И ХРАМ – ХЕТСКАТА ВРЪЗКА

Българският език е изключително богат, а и консервативен. Значителна част от словесното ни богатство се е запазила почти непроменена за дълъг период от време. До неотдавна, на някои особени думи като кумир-идол се даваше тюрски произход (И.Богданов, Прабългари, с.25). Съставителите на българския етимологически речник представят вижданията на различни учени относно това на чий език принадлежи думата кумир. Едни я свързват с финландската kumartaa-кланям се, други отдават предпочитание на  сирийската kumra, a и арменската k’umr-кланям се. Търси се връзка и с алано-осет. gumeri/goymiri…(БЕР, Т.III, c.130-131).

По непонятни причини, хората, които се търсили паралели със сирийски и арменски думи, са пропуснали да направят сравнение на езика на народ, който е живял в съседство с арменци и сирийци дълги векове. Става дума за хетите, които успяват да изградят огромна и богата империя, от която се страхуват както египтяните, така също и вавилонците. Добре известно е, че хетите са почитали божества от пантеона на други хора, едни от тях са дедите ни, които Омир нарича траки. Те са тези, които дават на хетите култовете към Хебат и Яриш, или както са познати по-добре  Епта и Арес.

В хетския език и по-точно в религиозната терминилогия намираме една дума, която е не само близка по значение до нашата, но и почти идентична като звучене. Касае се за думата kumra/кумра, нейния превод е – жрец, първоствещеник. Хората наричани kumra/кумра са били особена класа свещеници, на които се е отдавало голямо уважение (B.J.Collins, Hittites and their world, p.175).

Странното в случая е това, че в хетския език думата kumra/кумра няма обяснение. За сметка на това, трако-пеласкийския глагол κυμενάω/κυβενάω/кумернао/кубернао – управлявам, властвам, господар съм e добър кандидат. Този глагол показва не само на чий език принадлежи думата кумир, но дава да се разбере също значението на племенното име кимерии-господари и старобългарското лично име Кубер-господар.

Кимериите са обитавали Черноморските степи, но част от тези хора, по-точно трерите, населяват и Тракия, край Скомброс (Витоша) и Искос (Искъра). За Кубер е излишно да се споменава, че според повечето наши учени, той е брат на княз Аспарух.

Съвсем естествено е, че щом хетите са приели от дедите ни култа към богинята-майка Епта и бога на войната Арес, то няма нищо учудващо, че сред хетското духовество е имало особени свещеници от тракийски произход, които са церемониите по празненствата в чест на Арес и Епта. Както историци, така и езиковеди знаят добре за тракийското присъствие в Хетската Империя, но само Вахан Куркиджан се осмели, макар и леко завоалирано да загатне за ръководната роля на нашите деди в хетската държава.

Куркиджан твърди, че хетите са смесица от различни народи,предимно азиатци по произход, но управлявани благородническата прослойка състояща се от хора, чиито земи са край Босфора -“Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.”

В дълбока древност, както на север, така и на юг от Дунава, са живели траки. Става дума за тюните, астите, кените, витините, бебриките, бюснеите, мариандините, меоните, фригите, дарданите, а разбира се и мизите, които в продължение на 1100 години биват отъждествявани със старите българи.

Съчетавайки твърдението на Вахан Куркиджан със сведенията на Страбон, Херодот, Ариан и др. летописци, трябва да приемем, че благородническата прослойка на хетите е от тракийски произход. Макар и малцинство, дедите ни са успели да изиграят важна роля в оформянето на хетската култура, религия, а и език.  В някои случай приликите са смайващи. Спрежението на глагола съм на хетски е почти идентично на това старобългарския

ХЕТСКИ-СТАРОБЪЛГАРСКИ

ЕСМИ-ЕСМИ-аз съм

ЕСИ-ЕСИ-ти си

ЕСЗИ-ЕСТЬ-той е

Съществуват и други интересни хето-български паралели. Хетската дума далугасти отговаря на стблг. длъгостъ-дължина, сарпа означава сърп, а хетските куна, нас са направо идентични на българските куна-ръка, нас.

Да разгледаме и думата храм, преди повече от половин век, чешкия лингвист Вацлав Махек я свързва с хетската дума карими/харими-храм, светилище. Махек среща силната съпротива както на своите сънародници, така и на чуждите учени, но до края на живота си запазва вярването, че храм и карими/харими са свързани. 

Това наистина е така, но за голям брой езиковеди навремето е било трудно да си обяснят, как така дума, която я има в речника на чехи, поляци, словаци, че и българи, ще е свързана с народ, който е обитавал Мала Азия през Бронзовата епоха?

В средата на ХХ век господстваше вярването, че траките и техните съседи и роднини илирите са се изгубили като народи, като тяхното място е заето от българи, хървати, словаци, чехи. Това разбира се не е така, траките не са изчезвали – те са наши деди, а предци на словаци, чехи, поляци и др. са илирите, част от които са познати и като венети.

Траките и илирите са говорили близки езици, това е причината българския да е близък с хърватски, словашки, полски и т.н. Приемем ли този модел, то вече няма и загадка как една дума от речниците на чехи и българи, има връзка с хетската карими/харими-храм, светилище.

                       хетско светилище от Бронзовата епоха 

https://followinghadrianphotographycom.files.wordpress.com/2016/09/bf901eee2e969c5b95985b7835db5b5e.jpg?w=1075&h=711

Щом ние българите сме потомци на траките, а те от своя страна са дали благородническата прослойка на хетите, то какво е чудното и странното, ако някой каже, че дедите ни са дали на хетите думата храм-карими/харими?

Какво обаче означава думата храм? Смятам, че тя е свързана с хромел-воденичен камък, а също и с хромъ-недъгав, ударен. На пръв поглед това предложение е доста странно, но нека разгледаме подробностите. Хромелът е от особен вид камък и функцията му е да мачка, мели зърното, хромавия човек е ударен от нещо. Явно древното значение на храм е било- нещо издълбано в скала, камък, чрез удряне, дълбане, рязане. 

  тракийско скално светилище -с. Чавка, снимка Bulgaria Travel tv
http://www.bulgariatravel.tv/_bl_imagez/03102016/1457597791/00.jpg
http://www.bulgariatravel.tv/landmark/get/703

В това има логика защото едни от най-древните светилища са скалните, а у нас броят им е огромен. Връзка показват и гр. χέρμας–камък, санскр. harmyam-крепост, ствиснем. schram-рана от меч.

Забавно е как едно проучване на произхода на две думи, може да разкрие толково много други неща. В миналото не съм и смеел да мисля, че дедите ни са били в състояние да повлияят народи като хетите. Причината за това бе липсата на информация, а и тъмната сянка, която догмите хвърляха. 

Теориите създадени и поддържани от чужди сили бяха изкривили съзнанието на милиони българи. Аз бях един от многото, които вярваха, че сме мешавица от събрали се по прищявка на съдбата три различни народа, чиято история и държавност започва през 681 година.

Това време мина, радвам се, че успях да се измъкна от капана на заблудите.Радвам се, че успях да намеря данни показващи, че сме потомци на древен балкански народ, чиято роля в историята е огромна. Нека не забравяме, че цивилилизацията на Европа се заражда на Балканите, а нашите деди са нейни създатели. Те изобретиха колелото, най-ранната писменост, те първи разтопиха и коваха метали, бяха и първите земеделци, скотовъдци, търговци.

Предците ни бяха първия европейски народ, който се разрастна и насели три континента повлиявайки местното население, давайки му по-добър живот.

Историята за Прометей не е просто легенда, тя е ехо от реални събития, разказ за живота на хора с невероятни способности, хора, които вадят останалите народи от тъмнината. Навярно и поради това сме заслужили името си българи, то означава светли, сияйни, благородни. Хубаво е, ако живеем така, че да имаме право да носим това име, което предците ни заслужиха с делата си.

ПЕОНСКИЯТ НАДПИС ОТ БИЛАЗОРА

Пеоните са могъщо и многолюдно тракийско племе обитавало земи в съседство с Македония, като граница е река Аксиос (Вардар) – Pliny IV.Х.35. Тези хора населяват също поречието на Струма - Her. 5.13. Като принадлежащи към групата на пеоните са изброени пеоплите и сиропеоните – Her. 5.15. По-късно Плиний Стари добавя към тях парореите, еорденсите, пелагоните-Pliny IV.Х.35. Докато Плиний разглежда последните като отделно племе, то Страбон твърди, че пелагони е алтернативното име на пеоните- Strab. VII, fr.38, 39.

Карта на Пеония, мястото на град Билазора е маркирано с червен цвят

По време на Троянската Война, пеоните са на страната на троянците. Описани са като бойци с криви лъкове, обитаващи разположеният на река Аксий град Амидон -Hom.Il. 2.848.849. На друго място Омир добавя, че тези траки (освен опитни стрелци с лък) са също и майстори колесничари -Hom. Il. 16.287. Като друго типично за пеоните оръжие е споменато и дългото копие -Hom. Il.21.155.

Страната на пеоните е известна със своята тлъста почва и плодородност -Hom. Il.21. 154. Известно е също и това, че пеонската земя е богата на злато – Strab. VII, fr.34. Тези фактори спомагат да се развие добре земеделието и търговията. Те от своя страна допринасят за благосъстояниеот на народа и неговото нарастване. Неслучайно Пеония е наречена страна имаща много градове -Her.5.13.

Монета на пеонския цар Одолеон-  Dejan Gjorgievski – Museum of city of Kumanovo

http://www.dayofarchaeology.com/wp-content/uploads/2014/07/16.jpg

http://www.dayofarchaeology.com/tag/paeonia/

Подбуден от двама покварени пеонски благородници- Пигрес и Мантий, персийския владетел Дарий I завладява с измама пеонските градове и депортира населението в Мала Азия - Her. 5.15. Там пеоните са принудени да останат на територията на своите роднини фригите. След време, с помощта на Аристагор, пеоните се прехвърлят с кораби на остров Хиос, а от там на Лесбос и в последствие се добират до тракийска земя при Дориск и отново се завръщат в родните си места-Her.5.

Тукидид съобщава, че част от пеоните са независими -Thuc. II.29. Повикани са в армията на одриския цар Ситалк, с когото са в съюзни отношения -Thuc. II.99. Воинските качества на тези хора са оценени и от Александър Велики, който включва част от тях в армията си. Те участват във битката при Граник –Arr. I.14.1-6, по-късно се сражават край Иса -Arr. II.7.5.

Преди стълкновението при Гавгамела, пеоните изпълняват ролята на разузнавачи-Arr. III.8.1. В самата битка те се сражават срещу бактрийците на Дарий -Arr. III.13.4. Луций Ариан нарича пеони, агриани, траки (от земите между Стара Планина и Бяло Море) и илири най-мъжествените и войнствени народи на Европа-Arr. II.7.5.

През Късната Античност няма споменаване на пеоните в някакви значителни събития, но това се променя през Средновековието. Според гръцкият автор Йоан Цеца българите са пеони –Tzetz. GIBI X, c.105. Сънародникът на Цеца - Йоан Зонара нарича българите с името панонци -Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι. А самата България означава като Панония -Πανονία ἡ Βουλγαρία (Д. Ангелов, Образуване на българската народност, с. 374).

Явно в далечното минало сред гърците е съществувало вярването, че пеони и панонци са едни и същи хора. За това разказва Дион Касий обяснявайки, че някои от гърците считат панонците за пеони. Самият Касий не поддържа това виждане -C.Dio -49.36

Като цяло, съвременните учени отричат връзката между тракийското племе пеони и българите. Отъждествяването на старите българи с народа на Залмоксис и Орфей се приема за архаизиране – наричане на един народ с име на друг народ, който е живял в същата територия, но в доста по-ранни времена.

Ако пеоните нямаха нищо общо с българите като произход, то не би трябвало да има и сходни неща в език, бит и т.н. Нека видим как стоят нещата. Стоби, Добер и Билазора са имена на пеонски градове. Стоби и Стубера съотвестват на българския топоним Стобъ, а обяснение получаваме от думата стобор-ограда. Стоби, Стобъ, Стубера притежават значение оградено място. Името на планинското селище Гарескос може да се обясни с българската диалектна дума гарица-гора, планина. Преди доста време Георги Сотиров отбеляза, че името на пеонският град Билазора е със значение Бяла зора.

Одолеон, Дропион и Люкей/Лукей са имена на пеонски царе. Одолеон се обяснява със стблг. одолѣвати – побеждавам, надвивам,одолѣвание-победа. Дропион е със значение дребен, малък, явно се касае, или за описателно, или за предпазно име. На Люкей/Лукей може да се даде обяснение със стблг. лоуча- лъч, светлина. Сродни имена са Лъчо, Лъчезар, Луко.

Като се имат предвид всички тези неща, то е съвсем безпочвено да се твърди, че отъждествяването на старите българи с пеоните е просто една грешка. Невъзможно е селищни наименования принадлежащи на един стар и официално изчезнал народ, да имат смисъл на езика на нов и напълно различен народ.

Както за останалите траки, за пеоните също се твърди, че не познават писмеността. Хората поддържащи това вярване пренебрегват сведението на Херодот, че Пеония е страна с много градове, а и факта, че пеонските царе секат свои монети с високо качество. За това, че пеоните познават държавността още през Бронзовата епоха и, че поддържат дипломатически отношения дори с далечни държави, свидетелства тяхното участие в Троянската Война като съюзници на цар Приам. Високата култура на пеоните неоспорима, а културните народи оставят епиграфски паметници.

Монета на пеонския цар Патрас http://www.beastcoins.com/PaeonianKingdom/C0203.jpg

http://www.beastcoins.com/PaeonianKingdom/PaeonianKingdom.htm

Руините на Билазора - images by Eulah M. Matthews & William Neidinger

http://www.pasthorizons.com/wp-content/uploads/2010/07/B870.jpg

http://atlantisonline.smfforfree2.com/index.php?topic=27340.0

Поредното доказателство за това, че траките са хора притежаващи писменост идва от едно сравнително ново откритие. През 2011 година, на територията на пеонската столица Билазора (Бяла Зора) е открит древен надпис. За съжаление той е силно повреден, но дори и фрагментите позволяват да се направи опит за разчитане.

Надписът е намерен в акропола (крепостта) на Билазора, изсечен върху каменен блок с размери 22x43x22 см. Археологът S.M.Oswald дава подробни сведения за епиграфския паметник. Буквите са с височина около 7 см, макар надписът да е намерен на мястото на сграда от VI-V век преди Христа, за датировка бива даден периода III-II век преди Христа. Причината за това е факта, че на мястото на сградата от VI-V век преди Христа век преди Христа, по-късно, през III-II век преди Христа, е издигната нова постройка, като вероятно камъка с надпис принадлежи на новата постройка.

Руини на Билазора - Srdjan Adamovic 

http://static.panoramio.com/photos/large/55980061.jpg

Дори блокът, върху който  са изсечени буквите принадлежи на сграда от III-II век, то не е изключено, в този случай да се касае за преизползван материал – нещо практикувано доста често в древността. След като няма ясна разлика в изпозвания тип камък в сградата от VI-V век преди Христа и типа камък на сградата от III-II век преди Христа, то няма причина да не се приеме по-старата датировка. Както ще се уверим след малко, оправдание за това има.

Буквите са представени в два реда, като на всеки ред думите са непълни

Първи ред -  ...YPOY.P...    

Втори ред -  ....YPOYΠE... 

Най-вероятно това е възпоменателен надпис, в който са документирани две лични имена. Поради това, че надписа се намира в акропола (крепостта) на града, то за имената можем да предположим, че са принадлежали на пеонски благородници.

Фрагментът от първия ред може да се възстанови като (П I)YPOY.P(EΖΟΥ) – Пигрес цар (в родителен падеж).

Пигрес е име на пеонски благородник, който е живял през VI век преди Христа. Името му показва връзка с фригийската глоса пикерион-масло, гъста течност. Сродна е и старобългарската дума пькълъ-смола, гъста течност, а и лат. рiх, рiсis, гр. πίσσα- смола.

  

Значението на Пигрос е помазан с масло, помазан с гъста течност. Със същата семантика са староеврейското Машия(х) и гръцкото Хрестос, Христос-помазаник. Използвам фригийската глоса пикер(ион) поради това, че фригите идват от Балканите, като в по-старите си земи, те са познати като бриги и са съседи на своите роднини пеоните.

На втория ред се вижда същата комбинация от букви, които се срещат и на първия ред - YPOYΠE, но последвани от комбинацията ПЕ.

Смятам, че фрагментът ПЕ е част от двусъставно име като това на Ἀστεροπαῖος, чието значение е син, потомък, храненик на звездата. Нека не забравяме, че Ἀστεροπαῖος е пеонско благородническо име, което е споменато от Омир. Частицата -пес, паис може да се обясни със старобългарския глагол пещи сѧ – грижа се (гледам дете).

Съвсем логично е да приемем, че (ПI)YPOYΠE(Σ), означава - син на Пигрес. Понеже както на първия, така и на втория ред, началото на текста е силно повредено, ние няма как да разберем как точно е било личното име на сина на Пигрос. Въпреки това, не е лишено от логика предложението, че това е Мантий-съвременника на Пигрес.

Предлагам следната реконструкция на надписа:

(ПI)YPOY.P(EΖΟΥ)

(MANTΥΕΣ ПI)YPOYΠE(Σ)

В такъв случай двата фрагмента могат да се преведат като “На цар Пигрес и Мантий- син на Пигрес”, или пък “В чест на цар Пигрос и Мантий- син на Пигрес”.

Признавам, че поради лошото състояние на надписа, четенето, а и тълкуването остава спорно. Нека обаче разгледаме фактите:

I.Благодарение на Херодот, знаем за пеонските благородници Пигрес и Мантий.

II.Надписът е от акропола на Билазора, точно там биха били споменати имена на видни пеонски благородници.

III.На мястото на надписа е съществувала сграда от VI век преди Христа – точно времето, в което според Херодот  са живели Пигрес и Мантий.

IV. Бивайки властелини на пеоните, Пигрес и Мантий, несъмнено са обитавали столицата Билазора. Според Полибий Билазора е най-големия пеонски град, който се намира на стратегическо място – Polyb.V.97.

V.Частицата ПЕ се среща не къде да е, а в пеонски благороднически имена като това на споменатия от Омир Ἀστεροπαῖος.

Дали моето четене и тълкуване е правилно, ще стане ясно след време, когато г-н Осуалд и други негови колеги извършат повече проучвания. Във всеки случай, в настоящия материал бяха представени данни показващи, че отъждествяването на българи и пеони не е архаизация, не е грешка, а се явава споменаване на една неудобна за повечето чужди владетели и летописци истина.

Тази истина е потвърдена от две мащабни, но игнорирани антропологични проучвания на българския народ (1938 и1959 година). Те показаха убедително, че ние българите нямаме нищо общо с народите на Азия и, че повечето от нас принадлежат на понтийския антропологичен тип. С други думи – повечето от нас са потомци на траките, които са не само най-древното цивилизовано население на Балканите, но и на цяла Европа. Към това древно балканско население спадат и участвалите в Троянската Война пеони, в чието лице Йоан Цеца вижда българите от своето време.

За ужас на поддръжниците на теорията тюрския произход на старите българи, се появиха нови доказателства за това, че дедите ни нямат нищо общо с народите от Алтай, нито пък са сродни с населението на Индия. Генетични проучвания на съвременното българско население, а и проучвания на митохондриална ДНК от старобългарски гробове забиха поредния пирон в ковчега на официалните теории.

Стана ясно, че Ганчо Ценов, Никола Йонков-Владикин, Цани Гинчев, Данаил Юруков, Д.П. Даскалов, архимандрит Кирил Рилски, Георги Сотиров, а още много други български изследователи, са имали пълното право да твърдят, че ние сме потомци на местен народ, част от който се заселва и в далечни земи и оказва влияние върху множество други народи.

Горкият Вазов, дори не е подозирал колко скромно се е изразил с думите: “И ний сме дали нещо на света...”. Нещо ли? Та дедите ни положиха основите на европейската цивилизация! Не кой да е, а предците ни изобретиха колелото, създадоха най-ранната писменост, построиха най-древните европейски градове, първи започнаха да обработват златото, а дори медта и желязото.

Дедите ни наричани от римляните с името траки направиха нещо уникално. От завладян от потомците на Ромул народ, те се превърнаха в господари на своите покорители давайки способни и смели императори като Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Константин Велики, Юстиниан Велики, Лъв Бесът и още много други.

Едва ли е случайно, че точно носещия кръвта на мизите Константин Велики отпуска огромно количество средства за построяването на Плиска и Преслав. Не е случайно и това, че Юстиниан Велики укрепва и устроява Тракия както никой друг. Не е случайност и факта, че произлизащият от средите на фригите император Михаил III подтиква светите братя Кирил и Методий да създадат (или преработят по-древна) писменост и спирайки процеса на гърцизация, да спасят българската идентичност и Българското Царство.

Макар манипулирана и ужасно осакатена, нашата история е забележително богата. Представете си какво ще е когато цялата истина излезе! Вярвайки, че българската държавност започва едва през 681 година, обикновени селски синове се превърнаха в богове на войната и смачкаха армиите на Османската и Британска Империя в битките при Одрин и Дойран.

Французи, гърци, румънци, казаци, сърби и др. са треперели чувайки българското ура! Ако знаеха истината за корените си, българските войници със сигурност щяха да превземат Истамбул, въпреки забраната на поставения от чужди сили Фердинанд. България щеше да опира до Босфора и никой не би позволил от нашата държава да бъдат откъсвани земи, нито да се организира геноцид над българи.

Не можем да се върнем в миналото и да коригираме събитията, но днес поне сме в състояние да възпитаме децата си така, че да се гордеят с произхода си, да знаят, че имат достатъчно дарби и не бива да се надяват на ничия помощ. Важно е също нашите потомци да знаят, че трябва да служат единствено и само на майка България, и да обичат своите братя и сестри.

Използвана литература:

1.S.M.Oswald, An inscribed stone from the Acropolis, The 2011 Bylazora excavations, A publication of The Texas Foundation for Archaeological and Historical Research November 2011, Canyon Lake, Texas, p.p. 18-19;

2.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

3.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

4.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

5.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

6.The Illiad of Homer, transl.T.A.Buckley B.A., Henry.G.Bohn, London, MDCCCLI

7.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

8.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

9.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

10.W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

11. W.Smith, A Dictionary of Greek and Roman Antiquities, William Wayte. G. E. Marindin. Albemarle Street, London, John Murray,1890;

12.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ -FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, T 10, БАН, София, 1980;

13.К.Иречек, История на българите с поправки и добавки от самия автор Наука и изкуство, под редакцията на проф. Петър Хр. Петров, БАН, София, 1978;

14.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

15.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

16. Lucius Flavius Arrianus, Alexander de Grote, transl. S. Mooj-Valk, Ambo/Amsterdam, 2001;

17.Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians, S. Karachanak^1,2, V. Grugni², D. Nesheva¹, V. Battaglia², S. Fornarino^2,3, N. Al-Zahery², V. Carossa², Y. Yordanov⁴, A. Galabov⁵, B. Atanasov⁶, A. Torroni², D. Toncheva¹, O. Semino²;

About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269. This finding shows that the Bulgarian haplogroup profile is congruent with those described for most European populations.

Among the prehistoric events marked by the observed haplogroups, the greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragers triggered by adoption of agriculture introduced by a cadre of Near Eastern farmers. The Bulgarian Y chromosome gene pool also bears signals of the recolonization from different glacial refugia, the spread of agriculture from the Near East and the expansion of early farmers along the Central and East European river basins.

As for the interpopulation analysis, similarly to mtDNA, Bulgarians belong to the cluster of European populations, still being slightly distant from them. Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

18. Bulgarians vs the other European populations: a mitochondrial DNA perspective.

Karachanak S¹, Carossa V, Nesheva D, Olivieri A, Pala M, Hooshiar Kashani B, Grugni V, Battaglia V, Achilli A, Yordanov Y, Galabov AS, Semino O,Toncheva D, Torroni A.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21674295

19.“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...” http://www.blitz.bg/news/article/117690

20. “Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “

http://www.vsekiden.com/102320/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%8E/

 21.“Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер ...

“http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

22. V-97  1 At about the same time Philip occupied Bylazora, the largest town in Paeonia and very favourably situated as regards the pass from Dardania to Macedonia.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Polybius/5*.html

ТРАКИЙСКИТЕ КОРЕНИ НА ЦАР КАЛОЯН

Дедите ни са били  хора  с желязна воля и непоколебим дух. Това им е помогнало да извършат неща, на които други народи не са били способни. Рим успява да покори сравнително бързо древните обитатели на Иберийския полуостров. Гай Юлий Цезар завладява Галия за около седем години, Елада (Гърция) и Египет са направо прегазени и на римляните се струва, че са господари на света.

Нашите предци се оказват костелив орех за потомците на Ромул. Първият военен сблъсък между римляни и траки е през 168 година преди Христа. Тогава за първи път дошлите от Апенините агресори разбират, че тракийската ромфея е по-опасна от техния меч- гладия. Чак през 44-45 година, т.е. след повече от два века, легионите на Вечния град могат да се назоват господари на Тракия. Голяма част от дедите ни обаче обитават територии на север от река Дунав, там където живеят гетите, а също така мизи, беси, тирагети, костобоки и други стари балканци.

http://www.romanianhistoryandculture.com/The%20battle%20in%20the%20storm.jpg

Осъзнавайки, че свободните траки ще се опитат да счупят веригите на своите братя под чужда власт, римляните започват кампании срещу предците ни живеещи на север от Дунава. След няколко войни, през 106 година, император Траян побеждава цар Декебал, заграбва тонове злато и сребро и се завръща триумфално в Рим.

Самоубийството на цар Декебал след победата на император Траян - Conrad Cichorius: "Die Reliefs der Traianssäule", Zweiter Tafelband, 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fd/106_Conrad_Cichorius%2C_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule%2C_Tafel_CVI.jpg/1024px-106_Conrad_Cichorius%2C_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule%2C_Tafel_CVI.jpg

Радостта на римляните не трае дълго, някъде към 168 година избухва въстание на северните траки. Това въстание съвпада с нулевата година в Именника на Българските Князе. Бунтовниците помитат не само граничната римска войска, но унищожават всички римски военни части, които срещат по пътя си, а той стига чак до Термопилите в Гърция. Спечелени са много битки, дедите ни показват, че народа ни носи не само благостта на Орфей, но и силата на бога на войната Арес. До освобождаване на Тракия не се стига, но на римляните е показано, че народът ни няма да търпи вериги.

През 270-271 година свободните траки успяват да прогонят всички легиони, а и чуждите колонисти от земите на север от Дунава. От уплаха римляните разрушават моста над река Дунав, опасявайки се, че дедите ни ще го изпозват и отново ще направят опит да освободят Тракия.

Всъщност опитите не престават и през 680 година, две основни тракийски групи – гетите познати като славени и мизите, наричани още българи се свързват за пореден път в съюз и нанасят съкрушително поражение на имперската войска. След шест века, дедите ни намиращи се под римска власт са свободни хора.

Именно поради това, че обединената държава на дедите ни се състои от хора от един  същ произход (гети, мизи и траки от земите на юг от Дунава) се стига до смайващо бърза консолидация и се оформя такава държава, която кара Римската Империя (Византия) да трепери.

Седящите на трона в Константинопол са бесни – изгубили са една от най-важните си провинции. Следват много войни срещу дедите ни, а периода 970-1018 година е белязан с непознат до този момент фанатизъм на римските (византийските) императори да покорят България. С интриги, заговори и наемане на чужди войски, най-сетне страната ни попада отново под римска (византийска) власт.

Разбира се дедите ни не прекланят покорно глава. Все пак те са потомци на хората, които Рим не успява нито до претопи, нито пък да успява да прекърши духа им. Следват бунтове, като новата свобода идва с въстанието на Асеневци. След няколко жестоки битки, България има отново свой цар- Петър IV.  Той е наследен от брат си Иван-Асен I, който се изявява като блестящ стратег и далновиден владетел. Ако от Рим (Визатия) не бе организиран заговор против Асен I, този забележителен българин би преместил границите на България до най-южния край на полуостров Пелопонес.

Със смърта на Асен I, страната ни губи един от най-способните си държавници, хора, за които трудно се намират заместници, но все пак чудото става. На престола сяда най-младия брат на освободителите на България. До 1189 година Калоян е заложник в Константинопол, след покушението над Асен I, през 1197 година Калоян става цар на България и кара не само криещите се зад стените на Константинопол да треперят, но името му бива запомнено от цяла Западна Европа.

Мъдър и енергичен, Калоян жъне победа след победа. Не се стряска от провала на съюзи, вместо това се амбицира още повече и търси нови коалиции, които да му помогнат да укрепи българската държава. Същевременно се появава нова заплаха – дошлите от земите на днешните Франция, Белгия, Италия, Германия и т.н. кръстоносци. Жадните за богатства и земи лъжехристияни не се свенят пред нищо. Пътят им към Йерусалим е белязан с безсрамни грабежи и жестоки убийства.

Калоян се опитва да постигне примирие с дошлите от запада завоеватели, но те надменно отказват. Подобно на своя далечен предшественик Крум, цар Калоян разбира, че за тези, които не желаят мира, трябва да се готви секира. В няколко големи битки, българският владетел успява да нанесе съкрушителни поражения на облечените в желязо рицари. Те губят огромна част от своя елит. Заловен, а по-късно и обезглавен е Балдуин -графът на Фландрия (Белгия). Западът разбира, че въпреки добродушието си, българите имат железни мишци и знаят как да пазят своето.

Цар Калоян и пленения Балдуин Фландърски - изображение от блога на Патриция Кирилова https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj9_u0MYq8ytpZdQP3EwcImK5BkgClwN3ozgnkTDtIt9maTkAtESyzpo46DHx_55fBBgR9hLnNAfB-1IhJBWrNhG-Sr7OzjN4sVFtaBrp8yKJ0U3odrZCVksoYUbBnG79JeRkBld85w5VgQ/s1600/KALOIAN1.jpg

http://patriciakirilova.blogspot.nl/2013/09/blog-post_25.html

Осъзнавайки силата на цар Калоян, папа Инокентий III води преговорите с голяма предпазливост и уважение. В едно от своите писма, духовният водач на католическата църква нарича Калоян - потомък на знатен римски род - LIBI III, c.311-312

http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_311.html

Тази подробност е от изключителна важност, но за жалост е пренебрегната от изследователите на нашата история.

На пръв поглед е абсурдно българския цар Калоян да бъде представян като наследник на благородни римляни, но обърнем ли внимание на произхода на определени римски императори, то нещата ще си дойдат на мястото и ще стане ясно, че Инокентий III е знаел много добре какво говори.

Владетели на Рим са били не само хора от италийски произход. През 193 година на престола идва човек, който е роден в африканския град Лептис Магна. Става дума за произлизащия от народа на финикийците Септимий Север. Следват императорите Гета, Каракала, Макрин, Хелиогалбал и Александър Север. После на трона е възкачен от войската не кой да е, а тракиецът Максимин.

Той не успява да постави основите на династия, това не се отдава и на други траки на римски престол, но промяна идва с идването на власт на Констанций Хлор. Той е роден в Горна Мизия и се слави със скромния си характер, благост, но също така сила и храброст. Тези негови качества карат легионерите да го поставят на престола.

Наследник на Констанций Хлор е прочутия с делата си Константин Велики. За него се разказва, че е отпуснал средства за построяването на Плиска, Преслав и други градове в близост до тях. Наследници на Константин Велики са Константин II, Констанций II, Констанс I, а те са последвани от Юлиан – племенник на Константин Велики.

От 293 до 363 година, на римския престол седят хора от тракийски произход. В очите на римляните обаче Констанций Хлор и последвалите го негови потомци не са траки от средите на мизите, а представители на благороден римски род. Именно това е причината папа Инокентий III да твърди, че цар Калоян произлиза от благороден римски род. Главата на католическата църква е разполагал с най-добра информация кой какъв е.

Приемем ли, че цар Калоян е тракиец от средите на мизите, дали императори на Рим, то твърдението на папата е напълно смислено. Става ясно защо описващият битката между българи и рицари Никита Хониат, нарича Калоян - мизиецът Йоан (Констанций Хлор е роден в Мизия, това е родното място и на Константин Велики).

Става ясно защо монахът Фулко коментирайки събития от 1096 година, споменава следното за премеждията на кръстоносците: “...поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници” (Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum.“ – Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, с.374.

http://www.promacedonia.org/da/da_5_3.htm

Определени специалисти дефинират сведението на Фулко като архаизация, а и единствения път когато българите са наречени директно траки. Странно, как хора, които имат на разположение толкова много стара литература са пропуснали сведението на бретонецът Вилхелм, който разказва за гибелта на Балдуин Фландърски и споменава, че фламандския благородник е погубен от предводителят на траките - LIBI, IV, c.147. Това разбира се е цар Калоян.

http://www.promacedonia.org/libi/4/gal/4_147.html

От думите на Фулко става ясно, че преди неговото време е имало летописи, в които българите са известни под името траки. За живелия през XII-XIII век Вилхелм, цар Калоян е предводител на траките. По-прецизен е Никита Хониат, който нарича българския владетел мизиец.

Мизийци са Констанций  Хлор и останалите членове на неговата династия. А по-важното е това, че в периода IV-XIV век различни автори наричат българите мизи, а като алтернативно име на България се ползва Мизия.

Приемем ли, че българи и мизи са названия на едни и същи хора, то става ясно и нещо друго-защо Константин Велики отпуска 600 кентинария злато - 1 400 000 000 фолиса за построяването на Плиска, Преслав и др. наши стари градове. До съвсем скоро учените упорито отричаха, че на територията, на която е изградена Плиска има по-стари постройки от тези градени през VIII-IX век, но вече знаем, че това не е така.

http://news.bnt.bg/bg/a/zhilishche-na-3300-godini-otkrikha-arkheolozi-v-srednovekovnata-stolitsa-pliska

Откритото древно жилище на територията на Плиска е само една от индикациите, че историята ни трябва да се преразгледа. От проучванията на генетиците е видно, че старите българи нямат нищо общо с тюрките, а са твърде различни и от населението на Индия. Тези сведения разбиват на пух и прах както тюркската теория за произхода на старите българи, така и нейния евтин заместител- иранската теория.

Време е дори и от “новите” учебници да бъдат изметени заблуди като тези за хановете, за старобългарския култ към бог с име Тангра и най-вече упорито натрапваната догма, че народът ни е мешавица от три различни народа, които по случайност се сливат през 680-681 година.

История се пише въз основа на факти, а не на лични мнения. Недопустимо е да се пренебрегват ценни сведения на стари автори, недопустимо е въпреки доказателствата на генетиката и археологически открития, на децата ни да се внушават заблуди, а да им се втълпява и това, че едва ли не трябва да се кланяме на други хора поради тяхната помощ и заслуги.

Ако някой е задължен на някого, то цяла Европа е задължена на България. Благодарение на мизиецът Константин Велики, християнството се наложи в Европа, а власта на търговците на роби бе ограничена. Под водачеството на княз Тервел дедите ни спряха страшното арабско нашествие в началото на VIII век.

Ако агресорите от Ориента бяха преминали през Балканите и бяха достигнали до Средна и Западна Европа, то днес континента ни щеше да изглежда съвсем различно. Нямаше да познаваме Леонардо да Вични, Рафаело, Микеланджело, Веласкес, Ел Греко. Шекспир, Моцарт, Шилер, Гьоте, Сервантес и много други никога нямаше изобщо да се появят. Съдбата на европейците щеше да е същата както на завладените от арабите копти, бербери, туареги – хора без собствена държава и без самоуправление.

Благодарен съм на обикновените бойци от средите на руснаци, украинци, белоруси, румънци и финландци, за това, че освободиха България, тази благодарност няма да угасне никога. Нека обаче да не забравяме, че доста по-рано дедите ни дариха писменост на дедите на руснаци, белоруси, украинци, сърби. Нашите предци бяха и тези, които въведоха християнството при тези народи и давайки им новата вяра, направиха възможно да се появат и укрепят нови държави.

Когато се пише за историята на дедите ни, винаги трябва да се търси баланс. Не бива да се потулват и отричат добрите деяния и помоща на други хора, но не бива да се пренебрегва и приноса на нашите предци в изграждането на езиците и културата на сродните ни народи.

Младите българи трябва да растат с мисълта, че са потомци на способни хора, които не са прекланяли глава пред никого и винаги са се стремили към свобода и независимост.  Трябва да се знае и това, че сме наследници на първия цивилизован народ на  Европа – траките. Те са хората, които изобретиха колелото, най-древната писменост, на тези, които издигнаха първите градове на континента ни и дариха знания на жители на други земи. 

Нужно е да се обяснява и това, че бивайки потомци на първите благородници, ние сме задължени на дедите си да се държим като благородни хора, като индивиди, чиито типични качества са добротата, честността, смелостта и стремежа към личностно осъвършенстване.