ТАЙНИТЕ НА САМОТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ

Самотраки привлича интереса на различни хора още в дълбока древност. Първият стар автор споменал това място е Омир. Той описва острова като покрит с гъсти гори и притежаващ висок връх, от който се вижда дори планината Ида, а и Троя. Поетът разказва, че от този връх бог Посейдон наблюдавал развитието на войната между ахейците и защитниците на града на цар Приам.

                                Самотраки - Samothrace, photo of Ggia

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/be/20020800_Saos_mountain_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg

Красивият остров се намира в Бяло море, което в далечното минало е било познато и като Θρακικό Πέλαγος, Mare Thracicum – Тракийско море. Като най-древни обитатели Херодот  посочва старобалканския народ пеласги (принадлежащи на тракийското семейство). На тях той приписва въвеждането на мистериите на Великите богове -Кабирите [1] Her.II.51.

За посветените в този особен култ се казва, че ставали по-добри и по-справедливи,  поради това древните герои се стремели да станат част от малцината избрани. Успехът на Язон, Херакъл, Диоскурите, а и Орфей се дължал на това, че те всичките са били посветени в Самотракийските мистерии [2] Diod.Sic.V.49.

https://www.counter-currents.com/wp-content/uploads/2014/08/Ancient-Greece-the-Aegean-e1408142803949.jpg

https://www.counter-currents.com/2014/08/ethnic-cleansing-in-ancient-attica-and-lemnos/

Диодор Сицилийски твърди, че по-старото име на острова е Саонесос, по името на митичен герой Саон – син на Зевс- [2] Diod.Sic.V.48. Страбон е на друго мнение, той смята, че названието идва от σάμοι/сами-височини [3] Strab.VII, fr.52a. Това виждане той повтаря и в друга своя книга, но добавя и за съществуване на вярването, че траките саи, обитаващи земите на север от острова, са отговорни за възникването на името Самотраки -[4] Strab.X.2.17. Освен Саонесос, Самос и Самотраки, мястото е известно и под други имена – Дардания, Електра, Левкозия, Милита.

 Храмът на Великите богове, By Ggia - Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11410972

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg/1024px-20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg

С важното в древността място е свързан митичния герой Дардан (оттам и името Дардания), който се явава праотец на тракийското племе дардани, той е и основателя на Троя. На Самотраки идва  Кадъм по време на търсенето си на своята сестра Европа [2] Diod.Sic.V.48. В исторически времена, македонския цар Персей търси убежище в самотракийски храм след поражението си при битката край Пидна [5] Liv.45.6. По-рано, Филип II и Олимпия – родителите на Александър Велики посещават острова, биват въведени в мистериите, а след това се влюбват един в друг -[6] Plut.Alex.I.2.2.

Танцуващи девойки - фриз от самотракийски храм (по Леман?)

Самотракийските храмове са се радвали на голяма почит и много посетители, така те събират огромни богаства. Твърди се, че при един набег, киликийските пирати са успели да отмъкнат повече от 1000 таланта (сребро) от главното светилище- [3] Strab.VII, fr.52a. Това се равнява на около 26 000 кг, ако разбира се количеството не е преувеличено.

Украса от стените на самотракийски храм (по Леман?), същите елементи се срещат в украсата на Казанлъшката гробница

Историята на острова е интересна, за нас обаче са по-важни надписите оставени на това място. Навремето те са били много, поставяни са както по каменни плочи, така и по различни керамични съдове, които са дарявани на храмовете. Въпреки, че никой стар автор не се изказва негативно за самотракийските светилища и религията на местните хора, писмените паметници на дедите ни са подложени на систематично унищожение. Дали това са гръцките колонисти, римляните, или религиозни фанатици от времето на Ранното Средновековие, на този момент нямак как да се определи.

Нищо важно обаче не си изгубва без следа. Колкото и силен да е бил фанатизма на индивидите опитали се за заличат древните послания, все пак няколко са останали. Те са фрагментарни и в лошо състояние, но дори и малкото останало, дава ценна информация относно езика на изконните обитатели на Самотраки.

За древните епиграфски паметници знаем благодарение на археолога Карл Леман. След Втората световна война, американския учен извършва разкопки на прочутия в далечното минало остров и освен забележителните останки от светилища, също така намира 40 надписа, които определя за тракийски.

Като цяло, Леман им дава датировка VI-V век преди Христа, а някои дефинира като по-късни. През 1955 година, американския учен представя работата си “Documents of the Samothracian Language”. По същото време излиза и статия на Джулиано Бонфанте “A note on the Samothracian Language”. – [7] с.27.

Две години по-късно, българския линвист Владимир Георгиев представя своето тълкуване на самотракийските епиграфски паметници. Нашият учен обръща внимание на това, че името на върховния самотракийски бог е представено в два варианта Διν/Дин и Δεν/Ден. Правейки опит да изтълкува значението на теонима, Георгиев предлага думата дьнъ-ден, а посочва и връзката с етруския бог Tin/Тин.

ΔΙΝ ΔΕΝ

Като се има предвид, че се касае за божеството на светлината, то думата дьнъ-ден е напълно логична, защото най-древния й смисъл е светлина, светло небе. Нашият лингвист прави и друго интересно откритие. Той смята, че името на самотракийския Дин се среща в старомакедонския/тракийския топоним Διν-δρύμη/Дин-друме, като елемента δρύμη/друме може да се обясни с думата дръмъ-горичка, давайки сравнение с българското селищно име Вълчедръм [7] с.31.

Георгиев се съгласява с Леман, според когото в самотракийския език един и същи звук е представян ту с Е, ту с I, двамата смятат, че се касае за контаминация на тракийските форми на звателен паде [7] с.33.

Всъщност вариацията E-I може да се обясни съвсем различно. В своя по-късна работа, Владимир Георгиев съобщава, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските говори, като дава примери не с кои да е имена, а между другите и с Δεντουπορις/ Дентупорис – Διντιπορις/Динтопорис [8] c.166.

Действително, в източнобългарските говори неударено Е преминава в И, примери могат да се дадат с зелен-зилен, петел-пител и др., но същото това явление е познато и в Южна България. Трябва да се отбележи и това, че дори и днес, в българските диалекти все още се наблюдава вариацията ден-дин. Срещащите се на Самотраки разновидности Διν/Дин и Δεν/Ден не са контаминация, а манифестация на специфични особености на тракийския език, все още живи в речта на българите.

Разбира се, следвайки официалните теории, някои специалисти могат да определят тълкуването на името на върховния самотракийски бог Διν/Дин-Δεν/Ден със стблг. дьнъ-ден като случайност. Често приликата на български с тракийски думи се отдава на факта, че двата езика са индоевропейски и поради това определени думи са близки, или дори идентични. В случая обаче, името на върховното самотракийско божество, не просто е обяснимо на български език, но вариацията I-E в Διν/Дин-Δεν/Ден показва, че е налице диалектна особеност присъща за българските говори от цялата територия на страната ни, а това вече е нещо сериозно.

Задълбочим ли се в самотракийските надписи, ще открием още важни подробности. Вл. Георгиев отбелязва, че върху няколко съда открити от Леман се срещат изразите ΔIN TOΛE, ΔEN TOΛE. Елементът ΔIN, ΔЕN е ясен, касае се за името на върховното самотракийско божество. Относно елемента TOΛE, нашия лингвист смята, че тълкуване може да се даде с лат. tullo-нося, ирл. tellaim-вземам, отнемам, арм.t’olum-оставям, търпя, понясям...като значението на думата в надписа е вземи (този дар) [7] Георг.с.34.

  

ΔΙΝ TOΛE

ΔΕΝ TOΛE

Смятам, че TOΛE може да се изтълкува по различен начин. Самотракийската дума е древен вариант на стбл. глагол у-толити-успокоя, облекча. Сродни са лит. tyla-спокойствие, štilis-спокоен, tylus-тих, латв. tilinȃt-бавя дете, грижа се за дете, ствиснем. stilli-тих, спокоен. Израза ΔEN TOΛE означава – Боже, успокой ме, Боже дай ми покой!

Върху друг фрагмент от самотракийска керамика, Вл. Георгиев вижда думата ΔEΛ и я свързва с присъстващата на тракийския надпис от Дувални ΔEΛЕ, която той тълкува като защити, закриляй, пази! [7] с.13. Логика има, но е възможно ΔEΛ да е част от друга дума със значение сътвори, направи. В този случай, обясение можем да получим със стблг. дѣло-произведение, дѣлати-върша, изработвам.

В древността, върху гръцки керамични съдове често се среща думата έποίσεν -направи, изработи:  Λύσιπποος έποίσεν- Лизип направи това, Δοῦρις έποίσεν- Дурис направи това. Ако гръцки занаятчии са оставяли такива надписи върху произведенията си, то защо самотракийските майстори да не са искали да отбележат, че са създали някакъв съд? За жалост, фрагментът, върху който се среща ΔEΛ е малък и няма как да разберем името на създаделя на плоската купа. 

На надпис върху каменна плоча, Леман и Бонфанте изолират думата ВЕКА, която Бонфанте сравнява с фригийската дума βέκος-хляб  [9] c.105. На фригийските надписи действително се среща израза βέκος ακκαλος– хляб и вода, но подобна формула не присъства сред самотракийските надписи. По-вероятно е ВЕКА да се свърже със вѣкъ-век, като се касае за някакво пожелание, нещо като: въ вѣкъ вѣкомъ -да векува?

В три надписа публикувани от Карл Леман и Клод Брикс се среща думата YNEΣO (унесо). Брикс е склонен да я изтълкува като лично име (Onasis?) [10] c. 133, но е напълно възможно  YNEΣO (унесо) да не е име, а да притежава смисъл- за полза на, за щастието на, като тълкуване може да се предложи със стблг. оуньшина-полза.

В един от надписите, след YNEΣO (унесо) се среща дума ПОРК, а в град Маронея, недалеч от Самотраки е регистрирано тракийското лично име Пόρκεης  [11] Дечев, с.375. YNEΣO ПОРК(EОY) може да се преведе като За полза на Поркес (Боркес).

На надпис № 35 Леман намира дума TΩMY/тому [12] c.99, според мен това е показателно местоимение в дателен падеж. То е идентично на старобългарското показателно местоимение томоу-на този (който). Показателни местоимения се срещат често в тракийските надписи. Във фригийските епиграфски паметници намираме ΣА/са, ΣΕΜΟΥN/семун [13] c.77  Те отговарят точно на старобългарските съ, семоу.

С помоща на българския език може да разберем смисъла на името на Кабири – Великите богове на остров Самотраки. В работата си “Die Thrakischen Sprachreste” Димитър Дечев споменава обгърнатите с мистерии божества и предлага свое тълкуване на теонима. Въпреки, че този учен не смята траките за предци на българите, той предлага българска дума за обяснение на името. Според Дечев името Кабири се изтълкува със стблг. дума кобъ- съдба, участ - [11] Дечев, с. 220.Сродни са разбира се и думите кобение-пророкуване, гадаене, коба-орисия. Най-точната успоредица обаче е кобар-гадател, човек, който може да предсказва.

Доста интересно е тълкуването на отделните имена на четирите бога познати като Кабири. За елемента –керс/κερσ, присъстващ в теонимите Άξιοκερσος, Άξιοκερσα, Владимир Георгиев смята, че основата е ие.*kerso-s, към която принадлежат стинд. krşna-h-черен, лит. keršas-с черни и бели петна, а разбира се и българското прилагателно чер-черен [7] с.42. Най-древната форма на чер е била *керс/kerso.

Относно имената на другите две божества – Άξίερος, Κάσμιλος също могат да се кажат интересни неща. Подлагайки на анализ Άξίερος, Георгиев смята, че елемента Άξί притежава значение тъмен, а за елемента ερος предлага тълкуване с фригийската дума ειροι/ ери-деца, синове [7] с.41-42. Фригийската дума от своя страна е сродна на българската диалектна дума ери-яре, младо животно. Ери-яре не е обозначение за специфичен вид животно защото има и дума ярка-млада кокошка. Значението на ειροι/ ери, яре, ярка е млади същества.

За Κάσμιλος се казва, че това реално е алтернативното име на бог Ἐρμῆς/Хермес, а според Херодот тракийските благородници вярвали, че произхождат от Ἐρμῆς/Хермес и полагали клетва споменавайки името му [1] Her. V.7. Този теоним показва връзка с българските родови имена Ерми, Ермиар.

Освен названията на Кабирите, съществуват и други данни, които позволяват да обогатим знанията си относно самотракийския език. Владимир Георгиев обръща внимание на споменатата от Хезихий глоса παυρακίς-петък и отбелязва, че най-вероятно тя е записана погрешно и, че по-скоро се касае за παντακίς (пантакис), а тя от своя страна е съвсем близка до стблг. пѧтъкъ (пентъкъ)-петък [7] с.40.

Българският лингвист споменава и друга самотракийска глоса: κόες-жрец на Кабирите, като я сравнява с лидийската дума kaves-жрец, а и със староиндийскта kavi-h- мъдрец [7] с.40-41.

За жалост, в този случай най-важното е пропуснато. Става дума за връзката между самотракийската титла κόες, лидийска титла kaves и старобългарската титла кавкан/καυκάνος. По всяка вероятност кавканът е играл някаква важна роля по време на религиозните церемонии. Каква е причината нашия езиковед да не посочи сродните на кавкан думи е трудно да се каже. Дали е бил страха от цензурата, страх от нападки на чужди учени считащи старите българи за азиатски пришълци, или пък нещо друго, едва ли някога ще разберем.  

Благодарение на Свида и др. автори, ние знаем за това, че на Самотраки е почитана богинята  Ζερυνθία/Зеринтия, на която са принасяни в жертва кучета [14] Bennet, p.26. Ритуалът е доста особен, а интересното е това, че ехо от култа към древното тракийско божество намираме в описанието на религията на старите българи от Теофилакт Охридски, който говори за жертване на кучета [15] ГИБИ, IX, част 2, с.62. Самото име Ζερυνθία/Зеринтия, Владимир Георгиев тълкува с помощта на стблг. звѣръ-звяр [8] c.80.

Нека обобщим и да видим каква информация можем да получим от самотракийските надписи. Въпреки лошото им състояние, те предлагат немалко думи, които могат да бъдат обяснени с помощта на българския език. Важни данни получаваме също от самотракийските глоси, а и от имената на Великите богове – Кабирите.

ΔIN/ΔEN -стблг. дьнъ-ден

TOΛE -стблг. у-толити-успокоя, облекча.

ΔEΛ - стблг. дѣло-произведение, дѣлати-върша, изработвам.

BEKA- стблг. вѣкъ-век.

YNEΣO - стблг. оуньшина-полза.

TΩMY - стблг. томоу-на този.

Κάβειροι - стблг. кобъ- съдба, участ, кобар-гадател.

Ζερυνθία- стблг. звѣръ-звяр.

παντακίς - стблг. пѧтъкъ-петък

κόες- стблг. καυκάνος/кавкан

κερσ- чер-черен

ειροι- ери-яре, младо същество

Ето какво излиза – това, което Диодор Сицилийски нарича свещен език на Самотраки, е де факто древен вариант на българската реч. Не само оцелелите по чудо думи са ярко свидетелство за това, но и фонетичните особености, а това просто няма как да е случайност. Когато информацията се събере и данните се систематизират, мистерията изчезва. 

Красивите храмове може да са разрушени, надписите почти заличени, но това, което е оцеляло, свидетелства достатъчно красноречиво за характера на речта на изконните обитатели на остров Самотраки, които са били част от огромното семейство на хората наричани по време на Античността с името траки, а по-късно, в епохата на Средновековието са станали познати под името българи.

Има още едно свидетелство за това, че остров Самотраки е бил дом на нашите деди преди гръцката колонизация. В своя работа, Иван Шишманов споменава за карта на австрийския генерален щаб (от средата на XIX век), на която е отбелязано селище с име Tζελενίκα-Дзеленика/Зеленика и нос Zagorioti/Загориоти [16] c.26. Уповавайки се на сведения на Кунце, Шишманов споделя, че самотракийските овчари се смятали за единствените истински стари обитатели, като в речта на тези хора се срещала българската дума кратуна [16] c.26. Напълно е възможно забелязаните от Кунце и Шишманов самотракийски овчари действително да са потомци на най-старото население, което въпреки, че е подложено на асимилация продължила повече от 2500 години, все пак е успяло да запази определени думи от древната си реч.

Изпълнената с дива омраза пропаганда, бликаща от работите на византийските летописци не може да измести фактите. Повече от ясно е, ч дедите ни не само не са дошли на Балканите, едва през ранното Средновековие, а са населявали региона хилядолетия преди този период.

Изследванията на определени етнолози, антрополози, а и генетици доказаха убедително, но за жалост учените ни все още не могат да намерят смелост и желание да предизвикат промяна. Проблемът се състои в това, че новите данни променят изцяло не само картината на нашето минало, но разтърсват сериозно основите на историята на Античността като цяло. 

Признае ли се истината, дедите трябва да бъдат поставени на пиедестала, на който незаслужено, векове наред бяха поставени Гърция и Рим. Нека погледнем реално на нещата, така наречените велики стари цивилизации са били поддържани с реки от кръв и неимоверни страдания, причинили са огромни несправедливости, но въпреки това, дори и днес са старите римляни и гърци са боготворени.

Защо обаче? Нима е велик този, който може да кове интриги и заговори, който противопоставя братя един на друг, вкарва ги в омаломощаващи войни и после ги поробва? Нима е велик този, който съчинява лъжи, руши надписи, гори книги, преследва инакомислещите и ги подлага на сатанински мъчения?

Велики са хората, които въпреки, че им е направено зло могат да простят и да отвърнат с добро. Велики са тези, които вместо да мамят и грабят другите, им давят знания, палят факла, която огрява не само лицата, но и душите на нищите. Велики са тези, които не се страхуват да кажат истината, да защитят братята и сестрите си дори с голи ръце, да дадат дори живота си за другите.

Погледнем ли назад във времето, ще установим, че ние българите сме носители на една забележително дълга традиция – тази на великите хора. Тя започва в незапомнени времена, минава през епохи на изпитания, на падения и ужаси, но не изчезва. Докато сме верни на себе си, на истинската си същност, няма сила на този свят, която да ни затрие. Светлината може да се покрие със сянка само временно, после идва момент, в който тъмнината трябва да отстъпи защото не се гаси това, което не гасне.

Използвана литература:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

2.Diodorus Siculus. Library of History, Books III – VIII, transl. C. H. Oldfather, Loeb Classical Library,  Volumes 303 and 340, Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1935;

3. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

4.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

5.Livy, History of Rome, transl. Rev. Canon Roberts, New York. E. P. Dutton and Co. 1912;

6. Plutarch, Plutarch's Lives with an English Translation by B. Perrin, Cambridge, MA, Harvard University Press, London, William Heinemann Ltd. 1919;

7. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Отделение за Езикознание, Етнография и Литература, София, 1957;

8. Вл.Георгиев, “Тракият език”, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

9.G.Bonfante, А Note on the Samothracian Language, Hesperia: The Journal of the American School of Classical Studies  at Athens, Vol. 24, № 2(Apr.-Jun.1955) pp.101-109;

10. C. Brixhe, Zônè et Samothrace : lueurs sur la langue thrace et nouveau chapitre de la grammaire comparée ? Comptes rendus des séances de l'Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, 150ᵉ année, N. 1, 2006. pp. 121-146;   

11. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

12. Lehmann, Karl. “Documents of the Samothracian Language.” Hesperia: The Journal of the American School of Classical Studies at Athens, vol. 24, no. 2, 1955, pp. 93–100;

13.The Ancient Languages of Asia Minor, ed. Roger D. Woodard, Cambridge University Press, Cambridge, 2008;

14.F.M.Benet, Religious Cults Associated with the the Amazons submitted in partial fulfillment of the requirement for the degree of Doctor of Philology in the Faculty of Philosophy, Columbia University, New York, 1912;

15. ГИБИ, IX, част 2, подг. И.Д.Илиев, БАН, София, 1994;

16.И.Д.Шишманов, Славянски Селища въ Критъ и на другите острови, София, Придворна печатница, 1897;

ИЗВЕСТИЕ ЗА ВРЕМЕННО ПРЕКЪСВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА МИ

От 2009 година публикувам свои работи засягащи историята на народа ни. През този период от време се е случвало неколкократно да прекъсна за двадесетина дни, или за месец. Сега обаче ще преустановя дейността си за по-дълъг период. Налага се да се оттегля за около три месеца.

Основната причина е прекомерната ми заетост. На този момент ми е трудно да съчетая професионалните ангажименти с писане, публикуване и дискусии. Наложи се да поема доста извънредна работа, за да мога да погася сметки, а и други непредвидени разходи. 

Казват, че лошите неща винаги идват по няколко наведнъж. Поне в моя случай това се оказа вярно.Не само се появиха нови разходи, но и голяма част от архива ми бе откраднат от недобросъвестни хора. Благодарение на приятели, вече успях да въстановя до известна степен загубеното, но съм твърде далеч от въстановяването на всичко, което ми бе отнето.

Малко по малко това ще стане, за три месеца извънредна работа ще успея да събера достатъчно средства, за да закупя нужните книги, а и да създам нова интернет страница за древната ни история-нещо, което съм планирал отдавна. Новата страница ще е всъщност енциклопедия, от която всеки ще може да черпи сведения за тракийския език, племена, царе, материална култура и т.н.

Уверен съм, че ще се справя с ангажиментите  си и в средата на месец май ще съм в състояния да започна отново с публикациите. Планирал съм дванадесет нови статии, вярвам, че ще са интересни. Ето  названията на работите, които възнамерявам да публикувам:

*СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ ОТ ДРЕВНОСТТА ДО НОВО ВРЕМЕ

*КОЙ СЪЗДАДЕ НАЙ-СТАРИЯ КАЛЕНДАР В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО?

*ТАЙНИТЕ НА САМОТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ

*ИЛИРИ, ТРАКИ И СКИТИ – ПО СЛЕДИТЕ НА “ИЗЧЕЗНАЛИТЕ” НАРОДИ

*ПРОИЗХОД НА ТИТЛАТА ТАРКАН

*НАДПИСЪТ ОТ ЛЕМНОСКАТА СТЕЛА

*ХАЗАРИТЕ И ВИЗАНТИЯ

*ПОТОМЦИТЕ НА БОГОМИЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ

*ИЗМАМИ ИЛИ ГРЕШКИ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА ТЕОРИИТЕ

*ТРАКИЙСКИТЕ АЗБУКИ

*ИЗЧЕЗНАЛИТЕ И УНИЩОЖЕНИ НАДПИСИ – СЛУЧАЙНОСТ, ИЛИ ПОСЛЕДСТВИЕ  ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ВРАГОВЕТЕ НИ?

*РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО И ТРАКИЙСКАТА РЕЛИГИЯ

Надявам се, че всичко ще се развие по план и в средата на май ще започне излизането на новите публикации. Дано да няма проблеми с изграждането на новата страница, тя със сигурност ще е от полза на много хора. Казвал съм го често, но ще го кажа още веднъж – “Българите са умни, нужна им е само база за сравнение и сами ще разберат каква е истината”. 

Точно за това, около девет години се опитвам да дам алтернативна инфомация. Представям данни, които са игнорирани от професионалистите, а именно тези данни показват миналото ни в нова светлина, обясняват всичко по логичен начин.

След като анропологични изследвания от 1938 и 1959 г. доказват, че повечето от нас носят същтата кръв както Залмоксис и Орфей, то сведенията на треперещите от омраза и определящите ни за нашественици  византийски летописци, са без значение. Щом като други антропологични изследвания от 70-те и 80-те години на ХХ век, определят траките от времето на Античността за потомци на балканското население от Неолита и последвалите го епохи, то колкото и да не им се иска на определени хорица, истината е, че ние сме пълноправни наследници на тези, които създадоха първата цивилизация в историята на човечеството изобретявайки писмеността, колелото, ставайки първите успели да обработят златото.

Дедите ни дадоха религия на гърци, римляни и келти, създадоха ии първата човеколюбива доктрина. Не е никак случайно, че българските богомили са наричали себе си чисти. Това название е древно, така, по сведения на Страбон, са се наричали и посветилите се на духовното сред мизите, хилядолетие по-рано. Същите тези мизи, които в продължение на 1100 години, различни автори отъждествяват с българите.

Жалко е, че много сънародници не знаят тези неща. Липсата на информация позволи на различни спекуланти да омаят доста от нас и ще мине дълго време преди последствията от новите заблуди бъдат отмити. За да не се налагат нови заблуди, трябва да се разпространяват данните, които определени автори предпочитат да премълчат. 

Имам два блога, сраница и стена във Фейсбук, а през май ще се появи и нова страница-енциклопедия. Това само по себе си е нещо скромно, но дори и малката искрица помага.

Някои наричат усилията ми Донкихотовска борба. Да, вярно е, борбата е неравна, нямам възможностите и средствата на тези, които определят старите българи като азиатски пришълци и народ различен от траките. Нямам влиянието на тези, които задължават ученици и студенти да учат теории създадени от чужденци, за интересите на чужденци. Нямам спонсори от чуждите лобита, но пък съм българин, а един българин не бяга от битка, колкото и неравна да е тя.

Събрах доста приятели и съмишленици, а с тяхна подкрепа победата е сигурно. Изградих екип, който ще продължи дейността ми в случай, че ми се наложи да прекъсна завинаги с писането. Никой не е от желязо, лишенията от почивка, пренатоварването и т.н. си оказват влияние. Въпрос на време е когато ще предам щафетата на други, по-млади, по-силни и надявам се добре подготвени.

Желая на всички свои приятели и читатели весело изкарване на празниците през март, април и май. Бъдете здрави, отделяйте време за семейството и близките си, животът е кратък и всеки миг трябва да се оползотвори. Дарявайте от времето си само на тези, които заслужават.

ИМА ЛИ ТРАКИЙСКИ СУБСТРАТ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК?

Лингвистите наричат субстрат останките от езика на население, чиято територия е завладяна от друг народ. Победителят, въпреки своята доминантна позиция заема определени думи от речта на покорените хора. По този начин, част от словесното богатство на по-стария народ се запазва в лексиката на пришълците.

Преди дедите на гърците да дойдат от Африка, територията на страната позната като Гърция, е обитавана от траки и пеласги. Това е казано пределно ясно от старите автори Херодот-II.56  и Страбон-VII.7.1, а се потвърждава и от определени негръцки думи в речника на южните ни съседи: βαλιος-бял, βολινθος-вол, див бик и др. Преди англо-саксите да завладеят Британските острови, там са живели хора говорещи келтски езици. Това е причината в английския да има думи като:  slogan, whiskey, bard, cromlech, paw, druid, clan, loch, banshee.

Официално, ние българите сме обявени за нашественици на Балканите. Повечето учени гледат на нас като на смесица съставена от дошлите от Азия стари българи, появилите се от нищото милиони славяни, а и малка част романизирани, или гърцизирани траки, за които се казва, че са местен народ. Те би трябвало да оставят свои, нямащи смисъл на български думи в речта ни, така както келти, етруски, иберийци, са оставили непонятни думи в езиците  на своите покорители.

Въпреки огромната важност на темата, за тракийския субстрат са писали малко хора. Акад. Вл. Георгиев признава, че това е твърде занемарена и твърде слабо проучена област, като прави доста добър опит да запълни пропуските на своите колеги. За това си дело, този наш учен заслужава похвала, работата му действително е доста интересна. Други думи принадлежащи на тракийския субстрат са представени в “Български Етимологически Речник.”

Като заети от езика на Орфей са обявени думите: заек, катерица, катеря се, газя, гъна, гудя, гуждам, карпа, копиле, мургав, рофея, кацна, кацам, къцам, рид, рипам, хрипна, цибър, цибрее, цибрина, евър-инат човек. Към принадлежащи на тракийския субстрат са определени и старобългарските залтаринъ, малдичие, палтъ, балтины.

Вярно е, че някои от тези думи принадлежат на диалектите, но донякъде вина за това имат определени учени. Думата карпа например присъства и в книжовния език, среща се в работите на Иван Вазов (както споменава Вл.Георгиев), но поради някаква причина, тя бива игнорирана и избутвана на заден план. От друга страна, думи като заек, катерица, газя и т.н. не само имат обяснение на български език, но и се радват на широка употреба.

Така наречения  тракийски субстрат обхваща и значителна част от топонимите у нас. Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Веселин Бешевлиев и др. смятат, че определени географски имена са от тракийски произход. Касае се за : Сердика (София), Пулпудева (Пловдив), Несебър, Бероя (Стара Загора), Дръстър (Силистра), Граово, Баткун, Бобошево, Тъмраш, Басара, Лесура, Мусина, Бураново, Коркина, Долистово, Емине, Хем (Стара Планина), Пирин, Родопи.

За тракийски по произход са обявени също речните имена Арда, Вит, Тимок, Нишава, Росица, Марица, Ибър, Тунджа, Струма, Стряма, Резовска, Цибър, Места, Янтра, Етър, Искър, Ерма, Панега, Велека.

По отношение на списъка, който е представен по-горе, аз нямам никакви възражения. Съгласен съм, че имената на градовете и реките, са доста древни. Притеснен съм обаче от нещо друго. За нови, нямащи нищо общо с речта на Орфей са обявени географските имена: Загора, Стоб, Стара река, Белa, Суха бара, Средна Гора, Иловица.

Официално, те принадлежат на нов език, който е започнал да се налага на в земите на юг от Дунава едва след прословутата 681-ва година. На теория, тези нови названия не би трябвало да се срещат по време на Античността, но фактите показват нещо различно и съм удивен как никой специалист не е видял това в миналото. Още по-удивен съм от липсата на желание днес, когато няма страх от цензура и репресии.

Нека обърнем внимание на няколко топонима, които ако се вярва на официалните теории, не би трябвало да съществуват. Селище с име Ζάγωρα/Загора е споменато през II век в работите на Ариан от Никомедия. Със сигурност, названието е възникнало по-рано, но дори и датировката II век създава главоболия на специалистите. За да не обясняват невижданото чудо, те просто го покриват с мълчание. Като няма дискусия, няма неудобни въпроси, няма ли неудобни въпроси, няма и проблем.

Ζάγωρα/Загора не е единствената грижа на хората поддържащи официалните теории. Стоб е име на българско селище, което обаче съвпада напълно с названието на пеонския град Στόβοι/Стоби, регистрирано преди около 2050 години.Със сигурност Στόβοι/Стоби е възникнало доста по-рано защото е свързано от Тит Ливий със събития от началото на II век пр. Христа - Liv.40.21.

Тук положението е по-сериозно понеже съществуват исторически извори съдържащи неудобни на повечето учени сведения. Става дума за отъждествяването на българи с пеони от Йоан Цеца и Йоан Зонара. Дали ще е случайно, че българите са наречени пеони и същевременно пеонско име на селище е идентично на българско име на селище? Дали ще е случайно това, че според изследванията на д-р Попов, повечето от нас спадат към антропологичния тип, към който са принадлежали пеоните – част от тракийската общност?

Стара река звучи модерно, но σταρ/стар, a и ρεκα/река са думи принадлежащи на тракийската ономастика. Първата е епитет на божество: Σταρ-ασκενός/Стар-аскенос, а втората е топоним Μιλλαρεκα/Мила река - Proc.Aed.Iv.iv. Какво излиза сега, древната дума стар е идентична на българската стар, древната дума река е идентична на българската дума река.

Нека продължим с други названия, които на теория не би трябвало да съществуват. Значението на името на българското село Бела се обяснява с прилагателното бела-бяла. Да обаче, преди около 1555 години, Прокопий Цезарийски е споменал тракийската крепост Βελλα/Бела -Proc.Aed.Iv.iv. Със сигурност укрепеното място е съществувало поне от 450 г, ако не и по-рано.

В Северна България има две села с име Крива Бара. В Южна България се срещат местни названия като Барица, Барище, Барето, Шопска бара, Жабешка бара. Виждаме, че елементът бара се среща изключително често в топонимията на България, като значението е рекичка, тинеста река. Проблемът на поддържащите официалните теории, се състови в това, че селища с елемент бара са регистрирани в земите ни по време на Античността, т.е. доста преди идването на Аспарух.

Ярък пример е намиращата се в Дакия Ζουρόβαρα/Суробара, спомената от Клавдий Птолемей през II век -Ptol.III.8. Друго подобно селище е намиращата се на юг от Дунава Σούβαρας/Субара (суха бара) * -Proc.Aed.Iv.iv. Всъщност, в повечето случаи, βαρα е представяно като παρα/пара от гърците, а това е най-често срещаният елемент в селищни имена в Тракия. За него, Вл.Георгиев изказа предположение, че отговаря на българската дума бара, но съпротивата на останалите лингвисти попречи на важното откритие да придобие популярност.

Средна Гора е название на планина в Централна България. Както можем да очакваме, прилагателното среден, средна, а и съществителното гора се срещат в тракийската ономастика от времето на Античността. Пример може да се даде със Στρέδην/Среден –Proc.Aed.IV.iv, a и Γαρήσκος/Гареск- Strab.VII, fr.21, fr.36, Garresci/Гарески-Plin.IV. x.35, да не забравяме личното име Gorius/Гориус, което де факто е чуждото представяне на българското име Горо.

Най-големия контраст обаче е между българските местни названия Иловица, Иловицата и древния Ἴλιος/Илиос, познат още като Троя. Името на този град е споменато за първи път преди около 3600 години в хетски документи. Тълкуване на древното название езиковедите предлагат със стблг. илъ-глина, кал. Разбира се има староиндийска дума ila-земя, кал, а също и гръцка ιλῡς-кал, тиня, но не индийците, или гърците, а старите българи са отъждествявани с пеоните, които според Херодот са колонисти от Троя-Илиос: ἐκ Τροίης ἄποικοι -Her. V.13. Да не забравяме и това, че както гърците, така и индийците са силно повлияни от дедите ни познати в древността под името траки.

Могат да се изброят още много названия на древни селища имащи смисъл на български език и това се знае добре от специалистите. Въпреки това те говорят за тракийски субстрат, а и определят езика на Орфей като нямащ нищо общо с българския.

Какъв е този субстрат, какъв е този чужд език, който на практика е трудно различим от нашия? Субстрат няма няма изобщо, а евтиното извинение, че както тракийския, така и българския били индоевропейски езици и от това идвали приликите, вече се изтърка, само наивници могат да се вържат.

Трудно ми е да разбера аргументите на хората, които са определили  думи определени като принадлежащи на тракийския субстрат, като заемки. Това, че цибър, рид, кацна и т.н. не са познати на поляци, руснаци, словени и др. не може да се използва като “доказателство”, че думите не са наши. Всеки народ, а и всяка реч си има свое индивидуално развитие, което зависи от местните условия, а те във всеки регион са различни. Освен това, както антропологични, така и генетични изследвания показват, че повечето от нас са потомци на древно балканско население. В такъв случай излиза, че сме “заели” думите от себе си, или по-точно от дедите си. 

Защо речта на Орфей няма такива силни прилики със съседния гръцки, или с немския, уелския? Нали и те са индоевропейски езици? Колкото и да сравняваме, българския ще си остане най-близък до езика на Залмоксис, Спартак и др. по простата причина, че се касае за един и същ език. Отклоненията могат да се обяснят лесно с развитието, което претърпява всяка реч.   

Питам се – защо изследователите на миналото ни са пренебрегнали толкова много неща, които са свидетелствали за местните ни корени, за това, че речта на Орфей е жива и днес. Нека видим с какво са разполагали професионалистите:  

1.От IV до XV век, в различни историески извори, българите биват наричани мизи, т.е. отъждествявани са с най-големия тракийски народ. От друга страна нито един автор от късната Античност и ранното Средновековие не е отъждествил старите българи с тюрките, няма и намекване за роднинство с персите.

2. За тюрко-алтайски произход на българите не може да се говори, това стана пределно ясно от антропологичните изследвания от 1938 година. Последвалите повторни иследвания от 1959 година не само потвърдиха старите, но и добавиха нов, важен детайл – повечето българи принадлежат на понтийския тип, т.е. повечето от нас са потомци на древно балканско население. Необяснимо е нежеланието на учените ни да използват важната информация представена от д-р Методи Попов и неговите колеги. Спорадично се представят определени данни, но най-същественото – това, че още през 1938 година е установечо, че нямаме нищо общо с тюрко-алтайските народи, не се споменава изобщо.

3.В началото на 70-те години на ХХ век излезе важен труд на проф. Евгений Теодоров, който проучва българския фолклор и стига до зюклечинието, че ние българите имаме правото да се наречем  “преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството (тази на траките).“ 

4.Иваничка Георгиева, Иван Венедиков, Михаил Арнаудов, Евгений Теодоров, Павел Стефанов, Димитър Попов, Ангел Сараднлиев, Борис Илиев и др. откриха следи от култовете към Хероса, Дионис, Залмоксис, Беннида, Земела, Резос, Орфей и др. в българските обреди и предания. За сметка на това, при нас няма следи от култ към Тагра, Ахура Мазда и др. почитани в Средна Азия божества.

5.През 80-те години на ХХ век, проф. Николай Колев също представи ценни данни за характера и произхода на българския бит и култура. Според нашия учен, като  тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

*        I, II и IV тип рала за обработка на земята,

*        вършитбата с диканя,

*        култивирането на лозята и направата на вино,

*        трансхуматното (подвижно) животновъдство,

*        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,

*        грънчарското колело;

*        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;

*        сходството на самодивите с тракийските нимфи,

*        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);

*       кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;

*        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.

*        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,

*        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,

*       жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.”

7. Археологът Стамен Михайлов  доказа убедително, че старобългарската чернолъскавакерамика не е донесена от Азия, а има дълга традиция тук на Балканите, но важното откритие бе игнорирано. Заметено под килима бе и друго важно откиритие на Михайлов, а именно това, че свещения за старите българи знак IYI е познат най-рано на Балканите- времето на Неолита и Халколита.

8. Това, че траките са обитавали земите ни по време на Неолита и Халколита бе установено от антропологично проучване извършено от Петър Боев и Славчо Чолаков. Този ценне труд обаче не се радва на популярност, вероятно поради това, че ако се комбинира с изследването на д-р Методи Попов, ще излезе, че от гледна точка на антропологията, повечето от нас са наследници на най-древното цивилизовано население на Балканите, а и света. След като няма замяна на населението, как да има замяна на езика? Как така народът на Орфей запази езика си през повето от 600 години римска окупация, а с получаването на свободата си го забрави? Как дошлите от Азия нашественици не оставиха нито един топоним от тюрски, или ирански произход?

9.Освен историци, етнолози и антрополози, се намират и езиковеди, които да представят на българския читател частица от истината.Става дума за това, че в тракийския език се наблюдават  абсолютно същите  диалектни особености както и в българския. Както отбеляза акад. Владимир Георгиев, колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език. 

Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност, невъзможно е.

10. На акад. Георгиев дължим още една важна подробност. Уважаваният в цял свят лингвист съобщава, че понеже праславянски и тракийски дако-мизийски са били доста близко сродни помежду си, то много думи от тракийската лексика са били идентични, или много подобни на славянските.” – “Въпроси на Българската Етимология”, с.45.

Виждате ли каква планина от информация е игнорирана? Hормално ли е това? Kой научен метод позволява да се пренебрегват съществени данни и същевременно да се коват теории основани на желания и предположения?

Въз основа на представените тук данни може да се каже, че за тракийски субстрат в българския език не може да се говори по простата причина, че тракийски и български са названия на една и съща реч, но в различни епохи. Приликата на българския с хърватския, словенския и т.н. се дължи на това, че хората наричани от гърците траки са роднини на илирите, познати и като венети и яваващи се предци на хървати, словени, поляци, чехи и т.н.

Роднинството на траки и илири/венети се доказва от огромния брой паралели в топонимите (като разбира се това не се казва на широката публика). Разполагаме и със свидетелството на Апиан, който твърди, че европейските мизи (наречени още българи), а и обитателите на Илирия – панонци, рети и др. са роднини и се различават един от друг както различните групи гърци:

“These peoples, and also the Pannonians, the Rhærtians, the Noricans, the Mysians of Europe, and the other neighboring tribes who inhabited the right bank of the Danube, the Romans distinguished from one another just as the various Greek peoples are distinguished from each other, and they call each by its own name, but they consider the whole of Illyria as embraced under a common designation.” – App. Bell.Ill. III.6

Да са ви известни тези важни сведения? Не, нали? Вместо да се популяризират важните данни, бяха съчинени съшити с бели конци теории, които се наложиха само поради това, че бяха повтаряни с фанатизъм, а оборващата ги информация бе укривана. Да не забравяме и демонизирането на тези осмелили се да оспорят догмите, а и поставянето на забрани за цитиране на неудобните научни работи.

Ако навремето цялата информация бе представена на широката публика, нашето битие днес щеше да е доста различно. Несъмнено чуждите учени нямаше да приемат веднага виждането, че ние българите сме наследници на народа наричан с името траки, но никой не може да се бори с фактите.

Волю-неволю, с течение на времето, истината щеше да бъде призната, а с това и заслугите на дедите ни в оформянето на културата на Европа. Общественото мнение не би позволило на чуждите политици да се гаврят с нас, да ни хвърлят от криза в криза, а три милиона българи не биха били прогонени от Родината.

На разкаяние от страна на поддържалите догмите не се надявам, извинение няма да дойде никога. Това всъщност не е беда защото новата, истинската история на България трябва да бъде написана от нови хора. За наша радост има достатъчно будни студенти и учители, които се дръзват да оспорят остарелите теории. Тези смели млади хора обаче не биха са справили сами, нужна е всенародна подрепа защото тези, които със зъби и нокти защитават старите теории вече са си подготвили заместници.

Борбата ще е дълга, а как ще завърши зависи от участието на всички нас. Пробуди ли се народа, осъзнае ли кое е в негова полза, нищо не може да се изпречи на пътя му. Това сме го доказвали много пъти, можем да го докажем още веднъж. Можем да върнем престижа на България, можем да върнем самочувствието на младото поколение, а с това ще е гарантирана и готовността на децата ни да останат в Родината и да работят за нея.

Използвана литература и пояснения:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

3.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

4.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

5.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя,

Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995;

6.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

7.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

8.Вл.Георгиев, Въпроси на Българската Етимология, БАН, София, 1958;

9.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

10.Н.Колев, Българска Етнография, Изд.Наука и Изкуство, София, 1987;

11.К.Иречек, История на българите с поправки и добавки от самия автор, ред. проф. П.Хр. Петров, Издателство Наука и изкуство, 1978;

12.М.Арнаудов, Очерци по Българския Фоклор, Изд. Български Писател, София, 1969;

13.М.Арнаудов, Очерци по Българския Фолклор, Изд. Марин Дринов, София, 1996;

14.И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

15.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

16.Д.Попов, Тракийска Религия, Изд. Изток-Запад, София, 2014;

17.Д.Попов, Приказна Древна Тракия, Изд. Изток-Запад, София, 2012;

18.Д.Попов, Тракийска Религия, Лик, София, 2010;

19.Г.Михайлов, Траките, Нов Български Университет, София, 2015;

20.Б.Илиев, Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес, Хелис IV, Археологически Институт с Музей – БАН,  Изд. Марин Дринов, София, 2005;

21.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

22.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

23. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

24.Ст. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961;

25.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

26. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

27. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

28. N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;

29. P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984;

30.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

31. Appian. The Foreign Wars. Horace White. New York. THE MACMILLAN COMPANY. 1899;

32.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

33. A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

34. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

35. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

36. АРХИМ. ДОЦ. Д-Р ПАВЕЛ СТЕФАНОВ Един култ на 2000 години, 13/12/2010

http://www.pravoslavie.bg/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82-%D0%BD%D0%B0-2000-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/

 *Тълкувнето на Σούβαρας/Субара -суха бара,  бе направено най-рано от акад. Вл.Георгиев, който смята, че названието не е тракийско, а славянско, но признава, че регистрираните от Прокопий топиними Σούβαρας/Субара, а и Вода, Листе, Дебре, са съществували 50-100 години по-рано, т.е. някъде около 450 година. Присъствието на огромен брой топоними обясними на славянски език, акад. Георгиев отдава на  заселванe на славяноезично население на юг от Дунава по време на късната Античност. Проблемът в обяснението на Георгиев е в това, че такава масова миграция не е регистрирана от нито един летописец от късната Античност - 450г. Подобно нещо е нереално, невъзможно, все пак, ако някой е описал важните събития с подробности, това са римляните.

Отговорът на загадката е лесен – езикът на траките принадлежи на така наречената славянска езикова група. Това, че хора говорещи сродни езици обитават бреговете на Балтийско море, река Висла и река Москва, не означава, че дедите ни са дошли от тези региони.  

Обяснението е лесно, но за осъществяването на амбициите на няколко империи, всички древни народи на изток от Висла и между Балтийско и Бяло море бяха обявени за изчезнали, като същевременно се лансира лъжата за някаква славянска прародина в Припятските блата. Невъзможно е родствените един на друг илири/венети, скити/сармати и траки да се изпарят като сняг в летен ден и на мястото на тази многомилионна общнст да се появи от нищото друга многомилионна общост.