ЗАЩО СЪМ НА НОЖ С КАЗИОННАТА НАУКА?

Тези сънародници, които следят дейността ми от 2009 година насам, знаят, че още в началото на дейността ми, определени представители на науката ми обърнаха внимание. За жалост, при споровете в блоговете ми, никой от доцентите, професорите, а и студентите не намери почтеност открито да изрази критиката си. Някои коментираха като анонимни, други си намериха подставени лица, а при трети подставените лица се явиха доброволно надявайки се на облаги от своите покровители.

Най-използвания “аргумент” на моите критици бе това, че нямам диплома като тяхната. Тук държа да отбележа, че дипломата е хубаво нещо, но не прави притежателя ѝ човек казващ истината. Аз се интересувам от истината, а не от това, което някой е приел без да е доказано. Няма ли доказателства – няма и наука, пък ако ще налагащият дадено виждане да има сто дипломи и титли.

Най-важното за мен е придържането към фактите и страненето от спекулациите. Да, но точно тези хора с престижните титли подложиха на унищожение историческата наука с пренебреването на факитте и лансирането на безпочвени спекулации. Нека не забравяме, че не кой да е, а индивиди с академично образование ни заблуждаваха за идването на старите българи от Сибир, за тюрския език на предците ни, за техните шатри, за култа към Тангра, а и за невероятната глупост, че хората на Аспарух са изоставили езика си в полза на езика на народа, който са покорили.

Всички, които са се дипломирали като историци и археолози, и са се съгласили с тези безсрамни лъжи, са се компрометирали като хора на науката.

Да се съгласяваш с вредни заблуди е не само подлизурство, но и глупаво, безотговорно деяние. А да разпространяваш тези лъжи, поне по мое лично мнение е още по-безотговорно защото така се отравя съзнанието на обучаващите се.

Не мога да се съглася с инфантилни твърдения, не мога и да ги повтарям. Ще дам няколко примера. Титлата ХАН бива защитавана със зъби и нокти от представителите на официалната наука. Предложението тя да бъде заменена с КАН е гавра с доверието на хората защото се касае за два варианта на една и съща дума.

КАН - II. азиатский титул, только др.-русск. канъ, Ипатьевск. летоп. тождественно слову хан (см.).

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%BA/%D0%BA%D0%B0%D0%BD

ХАН- I, род. п. -а «азиатский титул», др.-русск. ханъ, Афан. Никит., Котошихин 187 и др., еще раньше — канъ (см. выше)

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D1%85/%D1%85%D0%B0%D0%BD

Помислете – защо нито Йоан Екзарх, нито Черноризец Храбър не пишат за канове и ханове, а за князе, само за князе??? 

Хора с академично образование дават обясеннието, че хан, кан е изоставена в полза на княз, понеже хан, кан било езическа титла. За мен това е крайно несериозно обяснение. Титлите imperator, caesar, dux се ползват както в езическия, така и в християнския период от развитието на Римската империя. Абсолютно същото важи за титлите βᾰσῐλεύς, βᾰσῐλέως, ἄρχων, те са ползвани както за царете на Тракия и Спарта по време на Античноста, така и по време на ранното Средновековие, когато Римската Империя (Византия) е християнска държава. Как да уважавам хора, които не мислят, но благодарение на титлите и престижа си налагат заблуди?

Наивно и ненаучно бе обяснението, което преди време едно светило на българската наука даде за "изчезването" на езика на старите българи: “Прабългарите си вземали за жени славянки и те учели децата на славянски език”.

Поднасям извиненията си, но това е дебилско твърдение. Нека да приемем за момент, че старите българи не са тракийския народ мизи, а са дошли от Азия тюрки или иранци. Нека приемем за момент, че дунавските славени не са мизийските роднини и съседи гетите, а напълно различен нов народ. Все пак трябва да отговорим на въпроса: Къде изчезнаха жените на старите българи, те за кого са се омъжвали, или може би като са се омъжвали за славянин, са го оставяли да готви и чисти, а те са вършили мъжката работа??? Ако не бе страшно, че е наложена заблуда, щеше да е смешно...

Всъщност, никой представител на българската наука не е доказвал, че старите българи са говорили тюрски или ирански език – просто е прието...и това е наука?  В работата си “Географията на България у Византийските автори”, Веселин Бешевлиев пише с удивление: “Забележително е отсъствието на прабългарски местни имена”.

Всъщност забележително е отсъствието на тюрски и ирански местни имена, а от това следва, че имената на Плиска, Варна, Златица, Търново и т.н. са дадени от старите българи, чийто език обаче се е появил и развил на Балканите. Иначе как да си обясним паралелите с тракийските Plystos, Arne, Zald-apa, Tarne???

Осъзнаващи сериозността на проблема с липса на “прабългарски местни имена” различни езиковеди предлагат Абоба и Тухтон като прабългарски, тюрски местни имена. Да, но тези названия са регистрирани след XV век, когато според вижданията на същите тези специалисти, старите българи отдавна са изоставили бащиния си език. Тези професори дали са чували за термина хронология?

Прощавайте, но наука ли е това?Къде е логиката?Къде е здравия разум?  

Поне от 1938 г., благодарение на мащабни антропологични изследвания се знае, че ние в никакъв случай не сме потомци на азиатци? През 1959 година е извършено още едно мащабно антропологично изследване, според което не само повечето от нас принадлежат на същия антропологичен тип както и местното балканско население, но и за втори път е доказано, че във вените ни не тече кръвта на средноазиатски народ.

Тези доказателства не попречиха на голям брой специалисти, след 1959 година да пишат за азиатските корени на старите българи. Премълчаването и игнорирането на важна информация няма нищо общо с науката. 

Фрапиращото е, че съвсем наскоро, група професори лансира в учебно помагало за студенти и зрелостници твърдението, че

Прародината на българите е в Западен Сибир, по долината на река Иртиш. !!!

Това е всичко друго, но не и истина – кой и как доказа, че дедите ни са тръгнали от долината на Иртиш? Научно ли е недоказани твърдения са се представят като реалност, пък било то от хора с титла професор?

Същите тези професори пускат твърдението, че старите българи са почитали Тангра, а и, че първоначалната им форма на селищен живот били номадските станове. Пак, като жилище е посочена юртата, но също землянката  наземната постройка.

Не зная дали тези нямащи нищо общо с науката недоказани твърдения се лансират навсякъде, но поне някои представители на завършилите история и археология в Шуменския университет защитават номадския характер на старите българи. И такива хора след време ще обучават децата ни?

Недостойните за науката действия не се вършат само в университетите ни, но и на археологическите обекти. Едва ли някога ще разберем какви щети са нанесени от фанатизираните привърженици на официалните, неверни и вредни за България теории, но за определени деяния на безсъвестни археолози има документирани свидетелства.

Ето какво споделя Атанас Милчев: “Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав...” – Ат.Милчев, сп. “Археология”, IV, 1991. Прощавайте, но аз не мога да приема укриването и унищожаването на археологически материали като дело на човек на науката и не мога да се примиря с това непочтено деяние.

За да защитят теорийките си, определени индивиди не само заличават материали, но в случай, че не могат да премахнат даден артефакт, те прибягват до неглижиране на фактите. За това свидетелства Стамен Михайлов:”В некропола в Нови пазар бе намерена монета в ръката на покойника от гроб № 26. За да се елиминира като надежден материал за датиране, тя бе обявена за амулет”. - Ст.Михайлов,  Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г. Монетите са прекрасно средство за датиране и пренебрегването на намирането им в даден обект е крайно безотговорно.

Михайлов доказа аргументирано, че използваната от старите българи чернолъскава керамика, не се е появила и развила някъде в Азия, а нейната поява и развитие може да се проследи на Балканите. В друга своя работа от 1987 година Михайлов изнесе важна информация относно произхода на свещения за старите българи знак IYI. Уповавайки се на сведения на Тодорович, Церманович, Бенсън, Тудор и др. Михалов показа, че най-рано знакът IYI го има на Балканите – по керамиката от културата Винча (5500-4100 г. преди Христа бел.авт.).

В по-късни епохи знакът не изчезва, има го по кипърската керамика от Бронзовата епоха, среща се на повърхността на паметник край Атина от времето на Античността, среща се и по керамика от тракийското селище Сучидава, датирана от Тудор IV-V век. Интересна е и манифестацията на IYI върху блок от църквата в местното Джанавара или от църквата в местността Пиринч тепе край Варна, по датировка на Шкорпил V-VI век.

  

От 1987 година до днес са изминали 33 години, но поне по мои сведения, никой археолог не се е трогнал от наличната информация и не е направил сериозен опит, въз основа на новите данни да предизвика преразглеждане на теорията за произхода на старите българи. Дали причините са малодушие, безразличие, некомпетентност или съзнателно премълчаване на неудобната информация с цел запазване на догмите, не зная, но във всеки случай съм възмутен от поведението на някои от хората на археологическата наука.

Ст.Михайлов и Ат. Милчев не са единствените, които са огорчени от поведението и деянията на определени свои колеги. Георги Китов също споделя неща, които са обезпокояващи: “Всъщност, бедата за тракийската археология в тези двайсетина години бе беше отсъствието на добре подготвени по исторически материализъм кадри, което доведе до догматичното му приложение. Друга съществена беда се оказа принадлежността на водеща личност в старата археология към ангажираната политическа върхушка, която си отиде заедно със старата власт. Тази водеща личност- проф. Богдан Филов, беше разстреляна на 1 февруари 1945 г. и в стремежа да бъде дискредитиран археолога-политик бяха отречени всичките му научни приноси и в нашата наука се стигна до комични ситуации...Богдан Филов...е забранен за ползване и цитиране. Всички предложени от него тези бяха безпрекословно отхвърлени и бързо трябваше да бъдат заменени с артернативни...Беше разработена набързо нова теория за произхода на куполните гробници, която се оказа не само механична и безмислена, но и вредна, защото авторитетът на създателя й остави следи в цяло поколение археолози.“ – Г.Китов, Д.Агре, “Въведение в Тракийската Археология”, ИК “Авалон”, 2002, с. 47-48.

Едни от най-върлите ми противници са явно хора, които извършват разкопки в Плиска, или пишат за разкопките в старата ни столица. Преди време, въз основа на сведения от работи на Георги Сотиров и др. представих работа, в която изказах твърдение, че началото на строежите на Плиска и Преслав е положено през IV век – по времето на Константин Велики...и бомбата избухна.

Явно почувствали се компрометирани, определени специалисти мобилизираха тролове, които да ме нападат и клеветят. Някои използваха студенти, а имаше такива, които впрегнаха и съпругите си –  срамно деяние нямащо нищо общо с науката. Един учен трябва да защитава тезите си открито и възпитано, не с псувни, подигравки, клевети и заплахи.

Нека видим какви са моите аргументи за предложената ранна датировка на строежите на Плиска и Преслав. Аз се уповавам на факти, не пренебрегвам нищо, не унищожавам нищо, не заплашвам никого:

1.В работи на стари автори (Scriptor Incertus,  а и Г.Кодин), като вдъхновител на строежите на Плиска и Преслав е посочен конкретно живелият през IV век Константин Велики.

2.Посочени са конкретно и хората от римската администрация, които са служели на Константин Велики по време на строежите, това са Салустий и Урбикий.

3.По време на късната Античност, авторът Прокопий Цезарийски (цит.Lempriere) споменава за тракийско селище PLYSENUM, PLYSENON.  

4.Посочена е точната сума отделена за строежите – 600 златни кентинария, като разбира се това огромно количество пари е използвано и за създаването, доукрепването на два други града – Констанция и Дуросторум.

5.По времето на Константин Велики, на територията на Добруджа има строежи с едри квадри, като тези използвани при издигането на Плиска, това се знае добре от археолозите ни.

6.Розовият (червеният) хоросан използван при строежине на Плиска е познат по времето на Константин Велики.

7.Хипокостът – методът на отопление с топъл въздух, е познат по времето на Константин Велики и е използван при строежите на Плиска.

8.Срещащият се в Плиска опус микстум – смесен градеж с квадри и тухли, е метод, който е широко използван по времето на Константин Велики.

9.Петоъгълните кули на Плиска не са средновековно нововъведение, а съществуват още по времето на късната Античност, такива има и в укрепителната система на Константинопол.

10.Край южната порта на Плиска е намерен масивен релеф на Тракийския Конник. Поради това, че по релефа няма хоросан, археологът Атанас Милчев заключава, че не се касае за сполия, но не посмява за спекулира относно функцията на монументалното изображение на Хероса при портата на Плиска.

11.Името Плиска има паралел в древнобалканската хидронимия – наванието на река Плистос.

12.На съставената през IV век карта на Св.Йероним, областта Мизия, в която се намира Плиска, е наречена България. Самите мизи биват отъждествявани с българите от голям брой автори, а името на княз Аспарух е сродно на епитет на Тракийския Коник – Ут- Аспиос.

14.Земното укрепление на Плиска – вал и ров, не е нововъведение от Средновековието, а се явава типично защитно съоръжение на северните траки и то от времето предхождащо идването на римляните.

15.Сред строителните материали на Плиска има тухли с надпис Дулес/DULES, като Ст. Михайлов заключава, че това е име на тракийски собственик на тухларна от близкия регион. Самото име Дулес е вариант на старобългарското родово име Дуло. Намерени са и други антични материали, които макар и малко на брой, показват, че по време на Античността, територията на Плиска не е била пустош.

16.На първия старобългарски епиграфски паметник, на който е споменато името Плиска, селището е наречено κάνπον (канпон). Веселин Бешевлиев обяснява, че κάνπον (канпон) идва от латинското campus, като значението в случая е военен лагер - „лагер", „стан",castra. Дали пък дедите ни не са знаели, че строежът е започнат още по време на римската окупация на земите ни? Защо иначе е било нужно, а и възможно да употребят в надписа такъв архаичен термин като κάνπον?

17.Простолюдието обитаващо Плиска е живяло в землянки и полуземлянки, това се знае от нашите археолози. Още в началото на ХХ век, Никола Йонков Владикин съобщава, че част от тракийското население също живее в землянки и полуземлянки, и то не къде да е, а в Добруджа, т.е. не може да се говори за поява на нов тип жилище в земите на Добружда по време на Средновековието.

18.Докато равносредновековната Плиска е площ 21,8 км², то Константинопол е с площ 14,7 км². Няма логика, бягащият от хазарите Аспарух, или воюващият с римляни (византийци) и араби Тервел да са разполагали с изобилието на средства и времето да изградят селище, което е по-голямо от столицата на Римската Империя. По-логично е да се приеме, че основните строежи са започнати по времето на Константин Велики, който използва богататa имперска хазна, за да финансира строежите на Плиска и Преслав с 600 златни кентинария.

19. Църковните сгради на Преслав също представят доказателства, че строежите на селището са започнали по време на Късната Античност. Става дума за добре познатата ротонда, или Кръглата църква. Ангел Манев, Таньо Танев, Венера Иванова и Веселин Ташев представят работа, в която разглеждат архитектурните особености на ротондата.

Правейки сравнения със сгради от Античността и уповавайки се на различни източници, изследователите смятат, че е нужна сериозна предатировка на строежа на ротондата – над половин хилядолетие по-рано от приетото до този момент. Като дата се предлага 324-330 година – времето на властването на Константин Велики.

20. По стените на Плиска има изсечени рунически знаци, но особената писменост на старите българи не е изобретена в Средна Азия. Ипсилонът с хасти IYI, свастиката, кръга, кръста, а също и кръга с вписан кръст ce срещат сред руните на старите българи Учени като Людмила Дончев-Петкова не отричат древният характер на тези символи.   Цитирайки J.Déchelette, H.Schliemann, В.П. Даркевич, Hoernes-Menghin и др., българската изледователка уточнява, че особените знаци са познати както на Балканите, така също в Египет, Вавилон, Троя, споменава и за връзката на тези предмети със слънцето. За двойната брадва - лабриса, Дончев-Петкова пояснява, че е познат добре в крито-микенската епоха и бива смятан за символ на бога на небето и мълнията. Лабрисът прочее е често срещан символ по тракийските монети.

21.He на последно място трябва да се спомене това, че в миналото различни учени са се изказвали в полза на ранните, късноантични строежи на Плиска: “Все пакъ не е изключена възможностьта Плиска да е била нѣкаква малка станция на римския пѫть или, както сѫ предполагали Борманъ и Иречекъ, [2] римски лагеръ, който отъ Испериха е билъ преустроенъ въ столиченъ градъ.”  - В. Бешевлиевъ, Плиска въ географски карти отъ 17 в. и 18 в. Македонски Прегледъ, Година XII, книга 3, София, 1940;

Както се уверяваме - доста голям е броят на аргументите в полза на това, че Плиска и Преслав са строени от българи, които по време на Античността са наричани мизи, траки и са финансирани от техния сънародник император Константин Велики.

Нека хвърлим поглед и към “аргументите” на специалистите ни, които хем изкарват старите българи азиатци по произход, хем твърдят, че Плиска и Преслав са градени през Средновековието – векове след времето на Константин Велики:

1.Един от “аргументите” е, че няма споменаване на първата ни столица по времето на Античността. Както видяхме обаче, в нецензурираната книга на Прокопий Цезарийски е налице тракийско селище с име Плисенум. Освен това, нека не забравяме и това, че на западноевропейските карти Плиска се появава едва през XVII век. Нима това означава, че градът не е съществувал по-рано?

2.Друг “аргумент” е липсата на римски път до Плиска. Нека видим какво казва по този въпрос Васил Аврамов, който цитирайки Карел Шкорпил и др. споделя следното: “Bъ Абобската и Преславската равнини от древнитѣ пѫтища не сѫ запазени почти никакви следи, казва той...Споредъ съобщението на бившия инжинеръ на Шуменски окрѫгъ, г.Вайсъ, при постройката на новото шосе Шуменъ – Нови Пазаръ, на възвишението, разположено на изтокъ от с.Бузанлъкъ, сѫ намерѣни остатъци от древни основи и калдаръменъ пѫтъ. На югъ от с. Абоба, на спусъка на реката Канара-дере, въ едно вдлъбнато мѣсто, може да се забележат следи от стария пътъ.” 

За това, че до Плиска е стигал римски път се изказва положително и Владимир Кецкаров. В работа засягаща военното дело в Тракия, този наш офицер представя доста интересни данни. Подлагайки на анализ системата на съобщения в Римска Тракия, г-н  Кецкаров поднася сведения за път свързващ Никополис с Марцианопол, като в трасето е включена и Плиска.

3.Трети “аргумент” срещу изграждането на Плиска от траки е постулатът, че не е имало достатъчно тракийски майстори. И в този случай се касае за непроверено и несериозно твърдение. Анастасий Библиотекар разказва за строителните дейности на император Константин V и уточнява, че от Гърция и островите този владетел набавил петстотин тухлари, а от Тракия – пет хиляди майстори и двеста керемидчии – LIBI, II, 1960, c.261.

http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_261.html

Не зная как тряба да характеризирам твърдението на нашите учени, че строителната традиция в Тракия е загубена, при наличието на сведения, че Тракия е в състояние да даде десет пъти повече майстори от Гърция. 

4.За сериозен “аргумент” против започването на строежите на Плиска по време на Античността се дава твърдението, че апсидата (полукръгла издатина на сграда) е явление, необичайно за местната балканска архитектура. Това устройство било много характерно за архитектурата на Сирия, Армения и Грузия. Твърдението е далеч от истината защото в работа засягаща римската архитектура от Късната Античност,  Линда Мълвин споменава за римски сгради с апсида. Мълвин дори твърди, че апсидалния план е продукт на римската архитектура от Късната Античност.

Такива сгради има на Балканите – Медиана, Сърбия, срещат се и на територията на България и то не къде да е, а точно в римската провинция Мизия – там където са издигнати Плиска и Преслав (L.Mulvin, Late Antiquity Villa Plan, TheBalkan-Danubian Region, Recent Research on the Late Antique Countryside, Late Antiquity Archaeology vol.2, ed. W.Bowden, L. Lavan,C.Machado Brill, Leiden, 2004, p.p.388, 394-395).  

5. Проф. Ваклинов споменава, че храмът в Плиска напомня на класически древноелински храм, но веднага възразява, че поради липсата на минимални археологически и исторически аргументи, а и поради огромния хиатус, аналогия със светилищата от Античността е несъстоятелна (Оформяне на Старобългарската Култура, с.112).

Нашият учен смята, че: “Погледнат от строго архитектурна гледна точка, този храм (в Плиска) има най-близки аналогии в ирански храмове на огъня, при това не само от епохата на Сасанидите, което намалява хронологическата дистанция между тях, но и от епохата на партите – началото на новата ера.” (Оформяне на Старобългарската Култура, с.112-114).

Напълно възможно е проф. Ваклинов да не е знаел, че определени тракийски светилища са с правоъгълен и квадватен план. Тракийският храм от могила Хоризонт, открит от археолога Георги Китов е с ясен правоъгълен план. С правоъгълен план е и храмът на Великите богове в Севтополис (М.Чичикова, Царският квартал в Севтополис –Basileia, Проблеми и изследвания на тракийската култура, V, Ирита, Казанлък, 2009, c.45). Такъв е и планът на тракийското светилище при село Виден (Б.Димитрова, Религиозни вярвания и погребални практики на траките през римската епоха в казанлъшката котловина, Проблеми и изследвания на тракийската култура, V, Ирита, Казанлък, 2011, с.241).

Както се уверявате – аз не правя голословни твърдения. За това, което казвам – представям факти. Това, че тези факти изобличават определени индивиди и показват, че въпросните индивиди са посредствени учени не е моя вина. 

Аз не водя война с науката, а само с тези хорица, които позорят науката – с тези, които лансират заблуди и за кариерата са готови на всичко.

Ако пишех глупости, нямаше да ме нападат и клеветят. Пишещият глупости е удобен, а казващият неудобни истини е мразен. Това, че ме мразят посредствени хорица не ме притеснява изобщо, щях да се притеснявам ако те ме подкрепяха.

НОВИ РАЗКРИТИЯ ЗА ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА НА БИЛКИTE

България може да бъде наречена съвсем справедливо страната на билките. На сравнително малка територия виреят огромен брой лечебни растения. Тяхното полезно действие е било известно на предците ни още в най-дълбока древност. Неслучайно на нимфата Траке са приписани свръхестествени качества – да лекува, но и да омагьосва. Без съмнение, тази нимфа е била олицетворение на тракийските жени, умеещи да използват билките както никой друг.

http://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

Названията на лечебните растения използвани от делечните ни предци са много важни защото се касае за думи от основния речников запас. Той е забележително устойчив и се запазва дори при дълго чуждо потисничество. Макар в различните области у нас, билките да носят различни имена, тези имена са лесно обясними на български език. Глухарчето например е познато и под названията жълтурче, млечка, млечна пръчка. Звъниката бива наричана още порезниче, сечено биле и т.н. За някои лечебни растения са се наложили и чужди имена, като например за игликата, но нейните български названия гороцвет, самодивско цвете, петопръстница никога не са излизали от употреба.

Ето поради това е полезно да бъдат проучени названията на билките ползвани от дедите ни, които римляни и гърци са наричали с името траки. Останем ли непредубедени изследователи на наличната информация, ще открием изключително интересни неща, които се явават доказателство, че речта на Орфей, подобно на безсмъртното Орфеево цвете, никога не е умирала, че в ново време тя е известна като български език.

                       Орфеево цвете - снимка Димитър Димитров

Ако разгърнем Том I на “БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК”, ще установим, че нашата дума биле, билка е определена като сродна на сръбско-хърватската билje, слов.bilje-билка и др.*(1). Въпреки, че точно това издание е съставено от способни лингвисти, те са направили известни пропуски. Не е спомената старокелтската дума bile-свещено растение, свещено дърво. Нашата дума биле в никакъв случай не е старокелтска заемка по простата причина, че българския език предлага прекрасно обяснение, това поне нашите лингвисти са дали посочвайки стблг. гл. быти-съм, съществувам → былиѥ-биле.  

По-интересен е друг неспоменат паралел в Том I на “БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Става дума за тракийското име на растение тулбила/τουλβιλά. Според акад. Димитър Дечев, частицата била/βιλά може да се изкълкува със стблг. былиѥ-биле, билка. Работата на този езиковед излиза през 1957 година, но въпросните ценни сведения не са използвани в нито етимологичните речници, нито пък в публикуваните по-късно книги на професионалисти за тракийския език.

Относно частицата тул/τουλ Димитър Дечев смята, че е обяснима с гр. τυλή-подутина, оток, англосакс. ϸol-колче и др. от ие. корен teu-:tu-подувам се, издувам се. Тези сравнения не са грешни, но все пак, най-ясна и най-сполучлива би била съпоставката със стблг. тоулъ-колчан за стрели защото тулът е издут предмет.

В книгата “Die Thrakischen Sprachreste” можем да се натъкнем и на други интересни тълкувания на имена на тракийски лечебни растения. Едно от тях е записаното от Диоскорид каропитла/Καροοπίθλα. Смятайки, че названието притежава значение любовно питие, и следвайки виждането на Товашек, за елемента каро/Καρο Дечев търси връзка с гр. καρω-желая, обичам, стирл. caraim-обичам, лат. carus-любим и т.н. Що се касае за елемента питла/πίθλα, там нашият учен вижда ие.корен pōi-:pō-: pi-пия и суфикса за образуване на имена на предмети tlo.

По необясними причини, макар стблг. пити-пия, да е от ие.корен pōi-:pō-: pi-пия, думата ни не е спомената. От друга страна, за елемента каро/Καρο може да се предложи стблг. карати-карам, водя, принуждавам. С тази постройка се получава смисъл: това, което те кара да се опиеш, това, което омайва, опива.  Важно е да се добави и това, че стблг. думи рало, седло и др., имат праформи *arǝ-tlo, *sed-tlo (БЕР, Т.VI), т.е. в старобългарския език се среща абсолютно същия суфикс, с който е изградено името на билката каропитла/ Καροοπίθλα, а което е по-важно – названието на тракийското растение има добро обяснение на старобългарски.

Типичния за древната ни реч суфикс -tlo, имащ вариант –tla, се среща разбира се и в имената на други билки. Акад. Владимир Георгиев пише за дакийската билка будатла/βουδάθλα, но навярно следвайки виждането на Вилхелм Томашек и Димитър Дечев, разделя названието на растението на две части: бу/βου и датла/δάθλα, като на първата дава значение говедо, вол, а на втората дава значени език. На пръв поглед това е логично, понеже както при нас има билка позната като Волски език, така и при римляните се среща растение Lingua bubula–волски език.

Странното е, че нa суфикса –θλα/тла, c вариация tlo/тло, не е обърнато никакво внимание. Странно е също, че не е потърсена връзка със стблг. разъботѣти-ставам дебел, плодороден, нито пък с бутея-раста, вирея буйно. Защо будатла/βουδάθλα да не е с корен бутет и суфикс тло, тла, т.е. правилната форма да е бутеттла, възприета от чужденците като будатла/ βουδάθλα? За името може да се предложи значение: бързо растящо растение, полезно растение.

Акад.Владимир Георгиев разглежда името на споменатото от Псевдоапулей дакийско растение adila/адила, като смята, че значението е червен, горящ и дава за сравнение гр. αἴθω-горя, αἴθωήις-огнено-червен. Значението червен, горящ е правилно, но най-добрата съпоставка е стблг. адъ-ад, чийто древен смисъл е огън, жар. Нашата дума е обявена за заемка от гръцки, но какво да кажем за сродните шот.гаел. àth-пещ, огнище, ирл.гаел. áith-пещ, огнище, уелс. odyn-огнище, санскр. adha, adhana-запалване, палене, разжегване, авест. atar-огън, а и галското племенно име Aedui-огнените, почитащите огъня? Те също ли са заемки от гръцки?  Наставката –la от adila/адила, се среща в стблг. думи кобыла-кобила, могыла-могила, хълм, игла-игла и т.н.

За името на билката приадила/Пριαδιλα, уповавайки се на сведенията на Вилхелм Томашек, Дечев предлага значение на приа/Пρια с ие. prāi-: prǝi, prì-обичам,  като дава пример с авест. frya-любим, приятен. В частицата дила/διλα бива търсен ие.корен dhal-цъфтя. Аз съм склонен да свържа приа/Пρια със стблг.приѩтень-приятен, докато дила/διλα отговаря на стблг. зелиѥ-свежо зелено растение. Сам акад. Георгиев свързва дакийските думи -διλα, -δηλα, -tilia, -zila със стблг. зелиѥ-бурен, зеленчук...

На друго място, частицата –zila е отъждествена от Димитър Дечев със стблг. зелиѥ-зеленина. Смятам, че правилното име на билката приадила/Пριαδιλα е било приaзелиѥ-приятно растение, което название обаче е било документирано като приадила.

Благодарение на Диоскорид разполагаме с едно много интересно име на дакийско растение, което е отровно, това е ζῆνα/зена. За значението акад. Дечев се насочва към санскр. jyānay, авест. zyānay, перс.ziyan-вреда, зян. Същото виждане е споделено по-късно от акад. Георгиев, като разбира се първи потърсил връзка с иранските езици е Вилхелм Товашек.

Всъщност, изобщо не е нужно да се ходи до Средна Азия в търсене на етимология. Старобългарският глагол жѧти (женти) –жъна, повалям е сроден на санскр. jyānay, авест. zyānay, но праформата на жѧти  *ženą отговаря най-добре на ζῆνα/зена. Съвсем естествено е, че едно отровно растение има силата да повали човек, да причини смъртта му и точна това е значението на билката ζῆνα/зена–това,което поваля, убива.

Подобно на былиѥ-биле, билка, нашата дума жѧти  е сродна на сръбската жети,  хърватската žanjem, а и на словенската žanjem, по простата причина, че сърби, хървати, словени и др. са потомци на тракийските родинини илирите (виж.бел.*1). В никакъв случай не може да се говори за заемка от ирански. 

Названието на дакийското растение кинубoила/κινούβοιλα бива тълкувано от акад. Георгиев като кучешка ябълка. Това е правилно, също така е правилна и предложената въз основа на вижданият на Томашек и Йокл праформа *kun-ābōlo-s. Частицата kun се явава корен на нашата дума куче, а ābōlo-s е древната форма на нашата дума абълка-ябълка диал.вар. Както можем да очакваме, в сръбски, хърватски и словенски има сродни думи: куче, кучак, kučak, a и jaбука, jȁбуко, jábolko. Акад. Георгиев съобщава и за вариант на името на тази билка при бесите, това е синупула/sinupyla. В този случай, елементът син/sin отговаря на стблг. щенѧ-кученце. Прочее, щене все още се употребява в родопските ни говори.

Белият бъз, наричан още сирчогин, свирчовчина, е познат с лековитите си цветове, които освен, че са полезни, са и с приятен аромат. Древното название на това растение е предадено от Диоскорид под формата сева/σέβα. Акад. Георгиев се базира на виждането на Товашек за значение на фитонима - кухо растение и сполучливо сравнява името сева/σέβα с лит. дума šеiva-цев(ичка), споменавайки кухата сърцевина на бъза. Тя наистина е една естествена цев, а цевта е примитивен музикален инструмент. Това е причината за възникването на стблг. цѣвьница-свирка, а и алтернативното име на бъза – свирчовчина.

                          бял бъз - изобр.JeLuF - http://jeluf.mormo.org

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sambucus_nigra_2004_c.jpg

Акад. Иван Дуриданов също дава свой принос в тълкуването на тракийските имена на растения. Ползвайки сведенията на Диоскорид, нашият учен смята, че названието на билката asa/аса (подбел) е сродно на латв. ašs, ass, лит. aštrús, стблг. остъръ-остър.Акад. Владимир Георгиев добавя и блг. дума осил (имаща древна форма *asil бел.авт.)Това е правилно, но е нужно да се дадат и няколко подробности. Друга сродна наша дума е стчсл.стблг. осътъ-магарешки бодил, чиято древна форма е *asъtъ, трябва да се добави, че праформата на остръ е *astrъ, и не на последно място, че праформата на стблг. стчсл. ось е *asъ (БЕР, T.IV). Названието на растението произлиза от формата на островърхите му листа, това е и виждането на нашите лингвисти.

Както бе обяснено в началото на тази работа – повечето лечебни растения са известни под няколко имена. Докато варианта аса е изведен от формата на листата, то днешното название подбел е изведено от белезникавия цвят на билката. В БЕР V, с.433 e добре обяснено, че древната форма на подбел е *padběl, като сродни думи са дадни подбяла-разсъмване, подбеля-правя бял. В речта на Орфей думата за бял, бяла е bela, като акад. Георгиев дава като тъждествена стблг. бѣлъ-бял.

Брезата е красиво дърво, като има и полезен за здравето сок, който помага при проблеми с бъбреците. Древното име на брезата според акад. Дуриданов и др. негови колеги е берза, като думата е сродна на лит. beržas, стблг. berse, стблг. брѣза. Без съмнение паралелите са точни, но пък от друга страна българския език дава най-доброто обяснение. Бреза идва от прилагателното брез, бряз-светъл, поради това, че кората на дървото е бяла, със светъл цвят.

При описанието на Тракия, за планини покрити с мащерка съобщава Теофраст цитиран от проф. Димитър Попов (Гръцките интелектуалци и тракийския свят). Древното име на тази билка е μίζηλα/мизeла. Владимир Георгиев са съгласява с виждането на Вилхелм Томашек, който смята, че корена е *meigh-уринирам, като това е потвърдено и от Димитър Дечев. Пикочогонното действие на мащерката е добре известно, без съмнение, сродни на тракийската μίζηλα/мизeла са санскр. mehati, сръб. mižam-уринирам и т.н., но би трявало да се спомене и блг. дума мизинец-най-късно родено дете на родители, идваща от праформа *miža–напикавам се (БЕР, T.III).

http://m4.netinfo.bg/media/images/2480/2480159/624-400-mashterka-bilkolechenie-narodna-medicina-izpitan-metod-chaj-infekcii.jpg

Билка с интересно име е котиата/Κοτίατα. За тълкуването ѝ акад. Дечев (а по-късно и акад. Георгиев) се ориентира към чешката дума kot’ata-котета мн.ч. от коте. Причината за това решение е външния вид на растението имащо котенца като върбата, брезата и др. растения. В случая срещаме не просто дакийско растение, чието название има смисъл както на чешки, така и на български, но самото образуване на мн.число с -а, както е не само при котета, но също при дървета, агнета и т.н.

Диесема/Διέσεμα e едно забележително красиво растение, което у днес е познато като лопен, но и като дивизма, дивизна. Още през XIX век Вилхелм Томашек посочва приликата между Диесема/Διέσεμα и чеш. divina, хърв. divizna, бълг. дивизна, дивизма… Следвайки виждането на Норберт Йокл, а и Ерих Бренекер, Дечев споменава, че значението на растението е небесен огън, като добавя, че стблг. дума диво-чудо, дивене,  притежава първоначално значение светлина.

http://gradinata.bg/_images/i011716.jpg

Другото име на билката дивизма, дивизна е доста по-популярното лопен. То не е ново разбира се, коренът лоп намираме в тракийския теоним Де/лоптес /Δη-λοπτης, като елемента λοπτης бива сравнен от акад. Георгиев с нашата дума любя. Стблг. любити-любя, обичам, желая е сродна на арийските lúbhyati-той желае, lōbhas-желание, жажда, lobhin-желаещ, сияещ. Думата любя е имала първоначално значение горя, ставам горещ, светъл. Лопенът е със светложълт цвят и точно това е дало древното му име. В БЕР обаче, учените ни смятат, че лопен идва от праформа *lapъ-лист. Аз съм склонен да търся връзка със стгр. λάμπω-светя, хетските думи lap-zi, lap-nuzi-светя, стпрус. lopis-факла, горяща главня, lit. lópé-факла, латв. lāpa-факла, огън (определени от Хялмар Фриск като сродни на λάμπω-светя).

Акад. Дечев съобщава и за растението продиарна/Προδιάρνα, като за частицата про/Προ смята, че идва от ие. корен per:- pr- през, пре, про, като тук коментара е излишен. Относно частицата диарна/διάρνα нашият езиковед смята, че идва от ие.корен duer;- dur- втурвам се, завъртам се. Понеже днешното име на тази билка е черен кокуряк, аз съм склонен да тълкувам частицата диарна/διάρνα като чуждото предаване на прилагателното черна. Основание за това намирам в древното представяне на името на река Черна, а то е - Tierna, Dierna, Tzierna.  Растението е с нежни бели цветове и единствената причина да бъде наречено пре-черна билка е факта, че съдържа опасни отровни вещества. Прочее, това не е мое откритие, още през XIX Томашек тълкува елемента диарна с между другото slav. crŭnŭ, črŭnŭ-schwartz-черен...

У нас се среща растение познато под имената развалниче, дива тиква, брей. В БЕР, Т. I е изказано виждането, че варианта брей може да е от тракийски произход, праформата е *brijъ, а за родствена дума е определена гр. (пеласг.) βρύον/брион. Названието на това растение си е изконно наше по простата причина, че българския език предлага добро обяснение. В В БЕР, Т. I, с.76 е споменато виждането на Стефан Младенов, който свързва брей с диал. брия-бръсна, понеже растението съдържа вещество, което дразни кожата до изприщване и нараняване.

Изследвайки тракийските глоси, акад. Георгиев обръща внимание на растението конуза/κόνυζα, кнуза/κνύζα, за което се знае, че отделя силна миризма. Смятам, че кнуза/κνύζα може да се свърже със стблг. гноусъ-гнус, отвращение. Нашето растение  живениче е известно с неприятната си миризма, бучинишът не само е отровен, но и миризмата му е отблъскваща. Явно острата миризма на описаното от Аристотел, Теофраст и др. растение е станало причина за налагането на името гноусъ, което от своя страна старите гърци представят като кнуза/κνύζα.

Доста интересно название на тракийска билка е амалуста/amalusta. To за разлика от гнус-кнуза/κνύζα отделя приятна миризма и това кара акад. Георгиев да търси връзка с албанските прилагателни ambël, embël-вкусен, сладък, приятен. В случая е странно това, че съответстващата българска дума не е спомената изобщо. Тя се среща до ден днешен – растението имел, за чиято праформа в БЕР, Т II, с.72, се смята, че е била *amel, като е ясно добавено, че сродни са албан. embël-вкусен, сладък, приятен, латв. amals и др. Нашата древна дума *amel дава първата част на тракийското название на растението амалуста/amalusta, като втората част уста/usta e обяснима със стблг. оуста-уста, в случая имаща смисъл цветче.

Както се уверяваме, макар да са забележително древни, думите за билки от речта на Орфей не са никак чужди на нас българите. Някои стари названия на лечебни растения като дивизмата, брея и брезата са оцелели до днес. Други като мизилата-мащерка са с променени, но все още разбираеми имена. А най-важното е това, че самата дума за биле, билка е оцеляла в почти непроменен вид.

С амалустата списъка с имена на тракийски растения притежаващи обяснение на български не свършва. Може да се добави сопитиса, чието название се тълкува със стблг. съпати-спя. Може да се добави алоитиса, обяснимо със стблг. алънии-сърне, а също и рибораста, в чиято частица –раста Владимир Нерознак (цит. Георгиев) намира българската дума растение. Могат да се дадат още много, но това ще бъде направено на друго място – във Том 2 на книгата ми “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, където няма да има технически ограничения за обема на материала както е понастоящем в блога.

Оказва се, че нашата традиция на лечение с билки е много древна и се е развивала не  край Кавказ, Памир или Сибир, а тук на Балканите и граничещите региони, населени с наши деди в далечното минало. Обяснението на български език на имената на тракийските билки е поредното доказателство за местните корени на народа ни, за това, че сме потомци на хората, с които историята на Европа започва.

Наше право е да поискаме преразглеждане на несъстоятелните, недоказани, но приети за официални теории за произхода на народа ни. Наше право е да потърсим това, което ни се полага – завещаното от предците. Грехота е да се позволява други да се кичат с постиженията на дедите ни. Грехота е да съкращава и осакатява историята ни по ужасен начин – с полагане на началото ѝ в късната Античност и ранното Средновековие, след като реално тя започва не столетия, а хилядолетия по-рано.

Никой народ не би приел подобно нещо, никой не би позволил да бъде ощетен и то сериозно. Ние позволихме защото нямахме достъп до доказателствата за произхода си и бяхме принудени да приемем създадени от чужденци теории, които за жалост наши учени прегърнаха и по този начин участваха в промиването на съзнанието на милиони българи и накърняването на истината.

Днес вече има доказателства за това, че ние сме потомци на строителите на първите градове на Европа. Днес вече има доказателства, че във вените ни тече кръвта на тези, които сътвориха най-ранната писменост. Днес има вече доказателства, че сме наследници на хората въвели организираното земеделие и скотовъдство в Европа и по този начин не просто дали импулс за развитие на европейското население, но и осигурили неговото просъществуване.

Добрите дела трябва да се споменават, а не премълчават и укриват. Ние сме сторили много добри неща, преминали сме през ужасни изпитания, сякаш наказания са извършените благородни постъпки, редно най-сетне да получим отплата, ако не материална, то поне морална.

Използвана литература и пояснения:

 1.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

2.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Български Етимологичен Речник, Т.I А-З, Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст.Илчев, АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2007;

5.Български Етимологичен Речник, Т.II, И-КРЕПЯ, В.И.Георгиев, Й.Заимов, Ст.Илчев, М.Чалъков, Й.Иванов, Д.Михайлова, В.Атанасов, У.Дукова, М.Рачева, Т.Тодоров, участ. в обс. Р.Бернар, Г.Риков, Е.Машалова, Л.Димитрова, БАН, София, 1979;

6.Български Етимологически Речник, Т.III- КРЕС-МИНГО, В.И.Георгиев, Р.Бернар, Ст.Илчев, Й.Н.Иванов, Д.Михайлова, В.Анастасов, Г.Риков, О.Младенова, У.Дукова, М.Рачева, Л.Димитрова-Тодорова, Т.Ат.Тодоров, участ. в обс. Е.Машалова, БАН, София, 1986;

7.Български Етимологичен Речник, Т.V, В.Анастасов, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Е.Машалова, Й.Н.Иванов, Е.Машалова, Д.Михайлова, О.Младенова, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат.Тодоров, отг.ред. И.Дуриданов, ред. М.Рачева, Т.Ат.Тодоров, Акад.Изд. Марин Дринов, БАН, София, 2012;

8. Български Етимологически Речник, Т.VI ПУСКАМ-СЛОВАР, Второ издание, В.Атанасов, Х.Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат.Тодоров, АИ Проф. Марин Дринов, София, БАН, 2012;

9.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957;

10.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, edited by International Foundation Europa Antiqua, Published by Europress, Printed by Balkan Press, Sofia, 2000;

11.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960;

Извори от интернет:

K.Witzak, Dardanian Plant Names (посл.вид. 18-03-2020)

https://www.academia.edu/10718143/Dardanian_Plant_Names

G.Dottin, La Langue Galloise (посл.вид. 18-03-2020)

https://pure.mpg.de/rest/items/item_403841_3/component/file_403840/content

*(1) Това, че сърби, хървати, чехи, словаци и словени говорят езици близки до българския, се дължи на факта, че тези хора са наследници на илирите, които според Апиан са близки роднини на траките. Клавдий Птолемей пише за град Serbinum, Плиний споменава народа Arviates и го локализира в Хърватско, а хората наречени Veneti, Venedae, са предци на словените, чиято особена реч е описана от император Юлиан Отстъпник. За жалост, като цяло историците пренебрегват фактите, че град Сербинум е споменат още през II век и е локализиран на територията на Сърбия, че за народа арвиати хървати (бел.авт.) е писано по-рано – през I век, а венетите са споменати даже от Херодот, който ги причислява към семейството на илирите.

Историците прегебрегват нещо важно – невъзможно е два големи сродни народа, говорещи близки езици – траки и илири, да изчезнат и на тяхно място да се появат от нищото други две сродни групи хора, чиито езици са не просто близки, но и дават обяснение на най-древните балкански названия на градове, планини и реки. Вместо да следват логиката, историците съчиниха лъжи за измирането на старите балканци и за появата на бледите пришълци от Припятските блата и сърбащите кумис азиатски номади.