ТРАКИЙСКАТА ПЛАНИНА KAНЕС, ТРАКИЙСКОТО ИМЕ КАНАС И БЪЛГАРСКАТА ТИТЛА КНЯЗ

До ден днешен историците и езиковедите отказват да приемат факта, че Аспаруховите българи са ползвали титлата княз и, че тя принадлежи на тракийската ономастика. В старобългарската литература намираме единствено и само титла княз. Няма нито веднъж споменаване на хан, или кан. Такава титла не познават и нашите възрожденци, но явно това не притеснява хората в научните среди.

 

С необяснимо за мен упорство, нашите специалисти настояват за това, че начело на ранносредновековната ни държава са стояли ханове, канове. Това разбира се е само една фантазия, измислица, която е изкована в миналото, за да обслужи интересите на чужди исторически школи.

 

Истината е съвсем друга. Аспаруховите българи не са народ, чиято прародина се намира в Средна Азия. Дедите ни не са нито тюрки, нито смесени с иранци тюрки, или пък чисти източноиранци. Нашата държавност се е оформила на Балканите и съседните, обитавани от траки региони, а не в Сибир, Памир, или даже Кавказ.

 

Сарматски воин - изображение от времето на Античността (по Минс)

Факт е, че редица антропологични и генетични проучвания доказаха, че ние нямаме общи корени с тюрките. Факт е и това, че нито при старите индийци, нито при старите перси, согдийци, бактрийци, или пък при някой друг ирански народ, се среща владетелска титла кан, кхан, или хан.

 

При тези обитаващи Средна Азия хора срещаме следните владетелски титли: rā^́ja, rā^́jan, xšāyaθiya, framātar,  xšaya, γwβ, chakir, rajatiraja, ašto-walgo, shah, khar, šauo,  šaurabo, oazarko fromalaro. Срещаме дори basileus basileōn при иранския народ кушани, но кан, кхан нe се ползва от никой ирански народ.

 

Истината е ясна, тя е била известна още през XIX в., но не е отървала на тези, които са поддържали общоприетите теории. В речника на Григорий Дяченко (1850 – 1905 г.) е цитиран лингвистът, етнолог и палеограф Исмаил Иванович Стрезневский (1812 – 1880 г.), според когото думата княз идва от корен *кън – начало (Дяченко, кнѧзь, с.255). С други думи – титлата княз притежава ранно значение началник, този, който е първи, този, който стои начело.

 

Приблизително по същото време излиза важна работа на Дмитрий Иловайский, с която той се опитва да обори лъжите за титлите на старите българи. Съвсем уверено този учен изразява твърдението, че титлата на българския владетел Омуртаг е княз, а не хан: “По моему крайнему разумѣнію, греческая передача канасъ въ данныхъ случаяхъ означаетъ не ханъ, а просто князь.” Допълнено е и това, че фразата убиги /ΥΒΙΓΗ от титлата КАNАС Υ  ΒΙΓΗ може да се преведе като убогій в смисъл на смирен, благочестив (Иловайский, 1902, c. 89). До голяма степен руският учен е прав, но ΥΒΙΓΗ е по-скоро диал. форма на стблг. *оу бiги, оу боги – в бога, от бога.

 

Представянето на думата Бог като Биг е диалектна особеност, която е все още жива в нашите родопски говори, в които бизая и бизка съотвестват на бозая и бозка. Тази особеност разбира се е древна, намираме я в тракийската ономастика и по-точно в думите от надписа от Езерово (Серафимов, 2020, с. 19 – 20).

 

Първият български учен, който се изказа против вредното внушение, че познатата от доста надписи титла КАNАС (Y BIГI) е княз, а не хан, е д-р Ганчо Ценов. Eдин софийски професор се съгласява с него и казва: “Вие имате право – “каннас” и “канес” не е “хан”, а старославянското “къньазъ” (Ценов, 1998, с.145). За жалост, навярно поради страх от нападки, въпросният професор отказва да подкрепи публично д-р Ценов и така хората от школата на Васил Златарски успяват да наложат своите виждания. Работата на смелия наш историк е публикувана през 30-те години на ХХ в., но нито тогава, нито пък по-късно някой наш историк или пък езиковед пожелава и посмява да каже истината.

 

Фактът, че титлата княз е позната на всички народи от славянската езикова група не бива да притеснява никого. В том I и том II на Тайните на тракийския език бе доказано, че официалното виждане за възникването и разпространението хората от славянската езикова група е невярно. В предишните си работи съм обяснил подробно, че ние сме кръстниците на тази огромна, състояща се от 300 000 000 души общност, че запечатания в голям брой средновековни документи старославянски език е реално старобългарски.

 

Ганчо Ценов представя свидетелствата на Теофилакт Симоката, според когото дунавските славени са наричани с името гети в дълбока древност (Ценов, 2005, с. 14 – 15). Самите гети се явяват един от основните етнически елементи на Дунавска България, като другите елементи са мизите, наречени още българи и живелите до 680 г. под римска, византийска власт траки.

 

От гетите произлизат и мизите произлизат тези, които повлияват дедите на сърби, руси, поляци, чехи, като това става в дълбока древност. Това не е фантазия, има огромно количество информация по този въпрос, но тя просто не е достъпна у нас. Благодарение на работите на Юлия Хаджи Димитрова узнах за проучванията на проф. Хайнрих Кунстман, който разглежда произхода на славяноговорящото население край реките Висла, Мемел и т.н. и пише за техните корени от Балканите и Мала Азия.

В книгата си Slaven und Prußen an Ostzee, Weichsel und Memel. Über ihre Heimat vom Balkan und aus Kleinasien, проф. Кунстман представя изключително ценна а и важна информация. Авторът разглежда лични имена, мести и племенни названия от териториите на Германия и Полша, и стига до забележителни заключения. Името на град Висмар (Германия) бива свързано с Исмар – град на траките, кикони, чието оригинално название според акад. Георгиев е било Висмар(a). Името на река Варта (Полша) пък бива свързано с това на българската река Арда. Всъщност една цяла глава от работата на немският учен носи името Тракийски речни названия в Полша.

 

По-интересни са други примери. Проф. Кунстман свързва името на старите полски благородници Пиастите с идентичното тракийско племенно название пиасти. Името на полския цар Мешко е изведено от племенното название меси, мизи. Същите тези мизи, които в средновековните исторически извори са представени като предци на българите. Мешко наистина означава мизиецът и в това няма нищо странно. В миналото при дедите ни са регистрирани имена като Пеон – пеонът, Гета – гетът, Беса – бесът, Одрис – одрисът и др.

 

За ролята на траките като духовни водачи на хората от славянската езикова общност ще бъде представена повече информация в том III на Тайните на тракийския език. Нека сега да се върнем на произхода и значението на титлата княз. Видяхме, че още през XIX в., е съществувала информация за значението на титлата на нашите владетели, но данните не са използвани от историците и лингвистите ни. По-важно е друго – корените на титлата княз са древни и както можем да очакваме, тя се среща в тракийската ономастика.

 

Скитско украшение, неразличимо от тези на северните траки (по Минс)

Тъй като акад. Исмаил Стрезневский смята, че княз идва от някакъв древен корен *кънъ – начало, да видим как стои въпроса с речта на Залмоксис и Орфей. Тракийският език притежава дума caen, καιν със значение начало. За това пише през 1894 г. Вилхелм Томашек, тълкуващ името на траките Caenici, Καινοί със slav. konŭ – начало (Tom. I.84), реално това е стблг. конь – начало, чиято по-древна форма е била *кань съдейки по старобългарската заемка в гръцкия ζάκανον (според Макс Фасмер).

Тракийската ономастика предлага и други сведения, които са известни доста преди XIX в., когато творят Стрезневский и Томашек. При описанието на персийското нашествие от средата на първо хил. пр. Хр. Херодот споменава едно интересно име. Става дума за разположената на територията на малоазийска Мизия планина Канес (Κάνης ὄρος), край която минава армията на нашествениците (Her.VII.42).

 

Нямам сведения това название някога да е разисквано от нашите историци и траколози, а то е много важно. Ако следваме думите на стария автор, ще разберем, че въпросната планина Канес (Κάνης ὄρος) се намира в източния край на Мизия, или по-точно – началото на мизийските владения. От това излиза, че названието Κάνης е сродно на етнонима Caenici, Καινοί, чието значение според Вилхелм Томашек може да се тълкува със стслав. (стблг. конь) konŭ – начало (Tom. I.84). До този момент думи със значение начало и притежаващи корен *кань се срещат на две места в тракийската ономастика, като данните са на разположение на лингвистите от сравнително дълго време – поне от края на XIX в.

 

За наше щастие тракийската ономастика предлага и други приятни изненади. Справедливостта изисква да се уточни, че сведенията са от сравнително ново време -  1978 г. Става дума за тракийското лично име Канас (Kάνας), което е открито от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Въпросното тракийско име Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

До този момент установяваме, че тракийската ономастика предлага личното име Канас (Kάνας), което означава първи, начален, племенното название Caenici, Καινοί, изтълкувано като притежаващо смисъл стоящи в началото, тези, които са в началото, а също и топонима  Канес (Κάνης) – начало.

 

Всички те са сродни на старобългарската титла канас (κανας), но въпреки това някой може да възрази, че все пак на нас ни трябват не просто сродни думи, а тракийска титла. Такава за наше щастие има, тя е засвидетелствана преди около 2700 г. във Фригия под формата акенас (ακενας) на надпис с регистрация W – 07. Титлата е спомената от лингвиста Александър Люботски, който обаче не се впуска в подробен анализ и я смята за неясна. Древната акенас (ακενας) присъства като елемент и в друга тракийска титла, тя е акенаногавос (ακενανογαϝος). Работещият в гр. Лайден, Холандия Люботски смята, че се касае за сложна, двусъставна титла, като един от елементите е akenas (ακενας) от надписа W – 07 (Lubotsky, 1988, c. 12 – 16).

Етимологията на двете титли е представена в том II на Тайните на тракийския език (Серафимов, 2021, с. 77 – 79, с.223). По отношение на титлата акенаногавос (ακενανογαϝος) трябва да се спомене това, че тя е известна на научната общност повече от сто години. През 1911 г. Никола Йонков Владикин публикува изображение на надписа, в който титлата се среща, а това означава, че епиграфския паметник е бил познат на лингвистите още по-рано.

 

Нека направим обобщение и да видим от колко време е налична информацията, която е необходима, за да се стигне до извода, че княз е изконна старобългарска титла за владетел. Тъй като Йонков-Владикин цитира френските учени Дюруа и Тексие (Йонков-Владикин, 2010, с.13 – 14), може да се отсъди, че важните за българската история епиграфски паметници са познати на лингвистите още в периода 1862 – 1889 г.

 

Томашек пише за траките Caenici, Καινοί със през 1894 г. Исмаил Стрезневский умира през 1880 г., а това означава, че работата му, засягаща титлата княз е публикувана по-рано. Григорий Дяченко цитира този важен труд в своя речник, издаден през 1900 г. Това, че титлата носена от българския владетел Омуртаг (Мортагон) е княз, а не хан, е доказано от Дмитрий Иловайский през 1902 г. През 1911 г. Йонков-Владикин публикува изображение на фригийския надпис, в който присъства титлата акенаногавос (ακενανογαϝος).

 

Д-р Ганчо Ценов представя виждането си за това, че титлата на старобългарските владетели е княз в края на 30-те години на ХХ в., а едно доста добро издание на историята на Херодот, в която той пише за мизийската планина Канес (Κάνης) излиза в началото на 40-те години на ХХ в. Тук може да се добави и това, че в края на 30-те години на ХХ в., излизат резултатите от мащабните антропологични изследвания на българския народ, от които става ясно, че ние в никакъв случай не сме потомци на народ, който се е оформил в Централна Азия.

 

Смятам, че всеки вече се е убедил в това, че от доста време е налице не само информация, позволяваща да се определи със сигурност каква е истинската титла за владетел при старите българи, но има и предостатъчно данни за нейния произход.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП 

https://www.youtube.com/watch?v=GBtSsr7t6IQ&t=699s

 

 

Използвана литература пояснения:

Йонков-Владикин, Н., История на древните траки от новокаменния период до цар Борис (начало 8000 години преди Христа) Наченки и растеж на Арийската цивилизация, т.I, (Второ издание, въз основа на книгата от 1911 г.), Хелиопол, София, 2010.

Серафимов П., Тайните на тракийския език, Орфей проговаря, Атеа, София, 2021.

Ценов Г., Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

Ценов Г., Праотечеството и праезикът на българите, Историко-филологически издирвания, Хелиопол, София, 2005.

Ценов Г., Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква, Хелиопол, София, 2014.

Kunstmann, H., Slaven und Prußen an Ostzee, Weichsel und Memel. Über ihre Heimat vom Balkan und aus Kleinasien, Books on Demand, Norderstedt, 2019.

Tomaschek W., Die Alten Thraker – Eine ethnologische Untersuchung, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980.

Herodotus, Histories, transl. G. Rawlingson, ed. T. Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996. 

Извори от интернет:

Фасмер М., ЕСРЯ

князь

князь, род. п. -я, укр. князь, ст.-слав. кънѧѕь ἡγεμών, ἄρχων, βασιλεύς, κόμης (Супр.), болг. кнез «старейшина», сербохорв. кне̑з «князь», словен. knȇz «граф, князь», др.-чеш. kněz, слвц. kňaz «священник», польск. ksiądz — то же, в.-луж. knjez «господин; священник», н.-луж. kněz «господин, священник», полаб. knąz «дворянин, помещик». || Праслав. *kъnędzь заимств. из прагерм. *kuningaz или гот. *kuniggs, д.-в.-н. kuning, производного от kuni «род», откуда и фин., эст. kuningas «король»; см. Мi. ЕW 155; Бернекер 1, 663; Уленбек, AfslPh 15, 448; Кипарский 181 и сл. Знач. князь «жених» и «нарыв» табуистич. происхождения; см. Хаверс 92. Форма им. мн. князья́ восходит к др.-русск. княжья, собир., др.-чеш. kněžie, чеш. kněží с -з- от князь. Герм. праформа *kuningiaz у Микколы (Ursl. Gr. 12) висит в воздухе. [О более позднем времени заимствования см. Экблом, «Scando-Slavica», 3, 1957, стр. 176 и сл. Иначе Курилович, SSS, стр. 34. — Т.] (посл. вид. 23 – 03 – 2022). https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%BA/%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B7%D1%8C

            Фасмер М., ЕСРЯ

закон

зако́н, род. п. -о́на, укр. закíн, -о́ну «исповедь, причастие», др.-русск., ст.-слав. законъ νόμος, θέσπισμα (Супр.), болг. зако́н, сербохорв. за́кон «обычай, закон, вера», словен. zákon, род. п. -óna, чеш., слвц. zákon «закон», польск. zаkоn «закон, завет, монашеский орден». Ср.-греч. ζάκανον заимств. из болг. || Связано с кон, искони́, нача́ть, начну́. Первонач. знач. «начало»; родственно лтш. cinâtiês «подниматься» (Эндзелин, RS 11, 37), лат. rесēns «свежий, бодрый, недавний», ирл. cinim «я возникаю»; см. Бернекер 1, 168; 560; Вальде-Гофм. 2, 422; Остхоф, Suppletivwes. (в ряде мест); Мейе, Ét. 88, 218 (посл. вид. 23 – 03 – 2022).

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD

Дяченко, Г. Полный церковнославянский словарь (посл. вид. 23 – 03 – 2022). https://ksana-k.ru/dict/diach/0255.png

Иловайский Д., ОМОРТАГЪ БОЛГАРСКИХЪ НАДПИСЕЙ ХАНЪ ИЛИ КНЯЗЬ? (посл. вид. 24 – 03 – 2022). http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c7

Именник на българските ханове (посл. вид. 24 – 03 – 2022). https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5

Lubotsky A. The Old Phrygian Areyastis-inscription,  Originally appeared in: Kadmos 27,1 (1988), 9-26 (посл. вид. 23 – 03 – 2022).

https://scholarlypublications.universiteitleiden.nl/access/item%3A2864117/view

Özlem-Aytaçlar P., An Onomastic Survey of the Indigenous Population of North-western Asia Minor (посл. вид. 23 – 03 – 2022).

 https://www.academia.edu/1078735/An_Onomastic_Survey_of_the_Indigenous_Population_of_North_western_Asia_Minor

Sims–Williams N., Bactrian Historical Inscriptions of the Kushan Period, SOAS, University of London, England (посл. вид. 23 – 03 – 2022). http://silkroadfoundation.org/newsletter/vol10/SilkRoad_10_2012_simswilliams.pdf

Encyclopedia Iranica, BACTRIAN LANGUAGE (посл. вид. 23 – 03 – 2022).

https://www.iranicaonline.org/articles/bactrian-language

 

ТРАКИЙСКИТЕ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ТИТЛИ – ПРИЯТНА ИЗНЕНАДА

Запознат съм с доста трудове на траколози и езиковеди, но никой от тях не е направил пълен списък на титлите на траките. Причината за това едва ли може да се обясни с липса на информация. Данни има и то много, наистина много. От една страна древните надписи представят интересни свенения. От друга страна – важни неща могат да бъдат намерени и в историческите извори. 

В такъв случай е необяснимо защо никой наш учен не се е задълбочил в тази тема. Някои специалисти пишат за дадена тракийска титла, но дават твърде малко подробности. Има и лингвисти, които се задълбочават по отношение на анализа на дадена титла, но не споменават други, също така важни.

 

До този момент са известни следните титли:

 

1.АКЕНАС [присъстваща в надписи].

2.АКЕНАНО-ГАВОС [присъстваща в надписи].

3.БАБАЙ [по сведения на Аристофан].

4.БАЛЕН [по сведения на Хезихий].

5.БАСИЛЕУС [срещаща се по монетите на едони, одриси и др.].

6.БАТОС [по сведения на Хезихий].

7.ВАНАК [по сведения на Авзоний и срещаща се по древните надписи].

8.ДАРЕЙОС [по сведения на Хезихий].

9. ДИУПАНЕУС [срещаща се в надписи].

10. ЕСЕН [по сведения на Хезихий].

11. КОЕС, КОВЕС [по сведения на Хезихий].

10.ЛАВАГЕТ [срещаща се в падписи].

12.МАРOH [по сведения на Омир].

13.МЕМЕВАИС [срещаща се в надписи].

14.КАНАС [срещаща се в надписи].

15.ПРОИТАВОС [срещаща се в надписи].

16.РЕЗОС [по сведения на Омир].

17.САТРЕУС [по сведения на Аристофан].

 

Надпис с титлите МЕМЕВАИС и ПРОИТАВОС [по Рамзи]

Тук могат да бъдат добавени още ЗИВИТИДЕС, ТАРАБОСТЕС, ПЛЕИСТИ – думи за благородници и жреци при южните и северните траки. Трудно е да се каже със сигурност зали фригийските КАНУТИЕВАИС и КФИЯНАВЕЙОС са титли или лични имена.

 

Безспорно най-интересните древни титли са БАТОС, ВАНАК, ДИУПАНЕУС, КАНАС, КОВЕС, поради своята ясна връзка с ползваните от старите българи титли БАТО [Батоя, Бат Баян], БАН, ЖУПАН, КАНАС – КНЯЗ, КАВКАН.

 

Надпис с титлата АКЕНАНОГАВОС [по Рамзи]

Поради големият брой тракийски титли, в това есе просто няма как да бъде обърнато подробно внимание на всяка от тях. Ще разгледаме само най-важните като ще започнем с БАТОС.

 

Вατος се явява елемент от име на божеството Bούσ-βατος, но също е и древна титла βατος – цар, владетел, господар. В разработка от 50-те години на ХХ в. акад. Вл. Георгиев предлага интересно обяснение на негръцката (трако-пеласгийската) титла βασιλεύς. Опирайки се на сведения на Е. Бернекер, нашият езиковед уточнява, че βασιλεύς. е сродна на по-късната титла βαττος – цар, идваща от ие. *bhātja, bhātеn. Като сродни думи са дадени българските баща, батьо, бате, батко, а също и рус. [също и укр. – бел. авт.] батя – баща. С използване на сведения на Швайцер и Бернекер е обяснен много добре принципът на оформяне на древната титла. Първоначално тя е притежавала значение баща, по-голям брат (бато, бате), като после се развива в смисъл старейшина на рода, а още по-късно придобива смисъл господар, цар [Георгиев, 1952, c. 52 – 53].

 

Относно връзката на βατος [батос] с βαςιλεύς [базилеус, василевс], ще спомена, че според фламандския линвист Алберт Йорис Ван Виндекенс титлата βαςιλεύς  [базилеус, василевс], е от трако-фригийски произход (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76).

 

Титлата ВАНАК е също интересна. Тя има по-стар вариант ВАНАКТ [Ϝανακτ], срещащ се на монумента посветен на цар Мидас. Сродна е и думата Phanaces – употребявано от мизите име на бог Дионис според Авзоний [Aus. Epigr. 48]. Най-ранната форма на титлата е ванакател, по-късно тя бива опростена на ванакт, ванак, а още по-късно тя еволюира във ван и бан.

 

ДИУПАНЕУС се състои от два елемента. Първият е ДИУ със значение Бог, а втория е -ПАНЕУС със значение пазител, господар. Това отбелязва преди повече от 120 години Вилхелм Томашек. Комбинацията притежава значение пазител от Бога, господар от Бога и е с абсолютно същата постройка както и КАНАС У БИГИ [КАNАС Y BIГI] – княз у Бога, княз от Бога. ДИУПАНЕУС обаче се развива в жупан, като един от първите потърсили връзка между диупан и жупан е румънският изследовател Сорин Палига.

 

Що се касае до КАНАС [Kάνας]., тя се среща в тракийски надпис от II век. Открита е от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Трябва да се уточни, че въпросното тракийско име или титла Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

Фригийски олтар с присъстваща на него титла ванак [по Перо]

Тук става ясно, че тракийската титла [или име] Канас [Kάνας] e напълно идентична на старобългарската титла КАНАС [Kάνας], която притежава и вариант КАНЕС [KANEC]. Интересното е, че в тракийската ономастика и по-точно в наречието на мизите също срещаме Канес (Κάνης ὄρος), като това е название на планина (Her.VII.42). То може да се изтълкува като Княжеска планина, Царска планина.

 

Стигнахме и до титлата КОВЕС. Тя всъщност принадлежи на духовно лице, на жрец, първосвещеник. Срещаме я в κοες – свещеник, самотракийска глоса предадена от стария автор Хезихий. Различни езиковеди [Бонфанте, Георгиев и др.] свързват самотракийската дума κοες със санскр. kavíṣ – мъдрец, ясновидец, гр. κοέω – забелязвам и др., но пропускат сродната на тях стблг. чоуѭ – чувам, усещам (Георгиев, 1977, с.152). Древната форма на чоуѭ е била *коуѭ,  *кауѭ.

 

Няма как да намерим точен еквивалент на всяка тракийска титла при Аспаруховите българи, като това е напълно нормално. С течение на времето обществото се развива, едни думи изчезват, а на тяхно място се появяват други. По-важното е друго -  става ясно, че корена на повечето титли употребявани от старите българи трябва да се търси в тракийската ономастика, а не в езиците на каквазци, иранци и тюрки.

 

А най-важното е това, че представените в настоящия труд тракийски титли притежават обяснение на български език. Това се явява ярко доказателство за това, че нашия език е много древен, защото една титла може да се заеме, но в такъв случай тя няма смисъл в речта на хората заели я. Докато ако етимологията на думата може да се намери в речта ни, то тя със сигурност не е заемана от никого.

 

След време ще се опитам да направя видео предаване на тема титлите на траките. Както се уверявате – има достатъчно материал, даже предостатъчно. Тук са представени 17 титли, но и още 3 названия на духовни лица. Такова количество не е представял нито един траколог, или лингвист. 

За тези от вас, които нямат търпение да изчакат видеото, препоръчвам книгите ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, Т. 2, и ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК.

 http://ateabooks.com/world-history-series/7227-drevnite-koreni-na-blgarskiya-ezik-trakijski-rechnik-9786197624342.html

 

Малко по малко, с популяризирането на важната, но потулена информация, истината за нашите корени ще излезе на бял свят. Естествено съпротива ще има както отвън, така и отвътре, защото голям брой учени са заслужили титлите си със защитаване на неверни неща. Някои се боят да не загубят престижа си, а и доходите си, но е по-достойно да признаеш грешка и да поемеш по нов път, отколкото упорито да се опитваш да спреш неизбежното и същевременно да накърняваш интереса на Родината.

 

Народът ни заслужава да знае истината за корените си. Народът ни заслужава по-високо самочувствие. Народът ни заслужава по-добро бъдеще.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=RfYa_xMoM8Y&t=864s

 

 

ЗА КОНУНГИТЕ, ХАНОВЕТЕ И КНЯЗЕТЕ ОТ ДРЕВНОСТТА

Историята винаги бе мой любим предмет в училище. Tова до голяма степен се дължеше на характера на преподавателите ми. Те бяха добри, приветливи хора, които се опитваха да дадат колкото може повече знания на своите възпитаници. Спуснатият от министерството материал се следваше, но бе давана и допълнителна информация. Ако не се лъжа бях в седми клас когато ми бе разказано за визигота Радагайс и неговия поход срещу Рим.

 

Става дума за събитие от огромна величина, защото този мистериозен владетел за малко не затрива Вечния град. През 405 г. водените от Радагайс готи обсаждат столицата на Римската Империя. Според летописецът Павел Орозий войската на Радагайс наброява 200 000 души (Oros. VII.37.4). Ако старият автор е предал числеността на бойците коректно, то заплахата за Рим е била действително доста сериозна.  

 

Положението е спасено (на този момент – 405 г.) от дошлите на помощ на римляните армии на хуна Улдин и гота Сар. Войската на Радагайс е принудена да се оттегли на север, в посока на град Фиезоле (област Тоскана), като това действие в крайна сметка довежда до обкръжение и до пълно поражение на опиталия се за сложи край на Рим готски владетел (Oros. VII.37.12 – 15).

 

Когато чух за първи път тази интригуваща история, Радгайс бе наречен конунг. Тогава не познавах тази дума и попитах какво е значението ѝ. Отговорът бе, че се касае за титла, с която германските готи наричат своите владетели. Навремето приех това твърдение без абсолютно никакво съмнение, а и учителката ми съвсем искрено вярваше, че предава коректна информация. Никой от нас двамата не подозираше, че е станал жертва на хитра манипулация.

 

След години намерих различни, а и интересни данни, при което се уверих, че Радагайс и визиготите нито спадат към германските народи, нито пък въпросният благородник е носил титла конунг (1*). Разказващият за Радагайс летописец Орозий Павел е живял по време на описаните събития, а за готския владетел ползва съвсем различна титла – rex Radagaisus (Oros. VII.37.15). За произхода на този дързък човек пък е казано съвсем ясно, че е “uere Scytha” – истински скит (Oros.VII.37.9).  

 

http://www.attalus.org/latin/orosius7B.html

 

Творилият малко по-късно Изидор Севилски също не знае абсолютно нищо за титла конунг, а на всичко отгоре, подобно на Орозий, нарича Радагайс скит по произход: “Aera CDXLIII, anno Honorii et Arcadii XI, rex Gothorum Radagaisus, genere Scytha…” (Isid. 14).

 

http://www.thelatinlibrary.com/isidore/historia.shtml

 

В своята работа “De origine actibusque Getarum”, а и в “De Summa Temporvm Vel Origine Actibusque Gentis Romanorum” Йордан описва историята на готите, нарича тези хора още гети и скити, но не споменава нито веднъж титла конунг. Освен това, в пълен унисон с Орозий Павел и Изидор Севилски нарича самият Радагайс скит: “Hesperia vero plaga in regno Honorii imperatoris primum Radagaisus Scytha cum ducenta milia suorum inundavit. Quem Huldin et Sarus Hunnorum Gothorumque reges superantes omnes captivos, quos retulerant, singulis aureis vendiderunt.” (Jord. Rom.321).

 

 https://www.thelatinlibrary.com/iordanes2.html

 

Относно названието скити (Σκύθης, Scythos), преди почти век д-р Ганчо Ценов доказа, че значението е скитащи и е лесно обяснимо със стблг. скытати сѧ – скитам, пътувам. Самите скити са наречени тракийски народ от Стефан Византийски в неговата работа Етника.

Конфронтирани с факта, че Радагайс е наречен скит, учените обикновено търсят спасение в извинението, че названието скит идва от областта, която дадено лице или народ обитава. А за твърдението на Стефан Византийски, че скитите са тракийски народ, историците не дават и дума да се издума. Все пак, нека да оставим за момент темата със скитите настрана, реално ние се интересуваме от титлата конунг. Нейния произход и значение е това, което е от значение за нас.

 

Да разгледаме фактите – информацията, която е в наличност, но е игнорирана от историците. Ако в никой от старите извори Радагаис не е наречен конунг, да се приписва тази титла на въпросния владетел е манипулация и изкривяване на истината.

Понеже Радагайс, освен скит е наречен и гот, реших да проверя как стои положението с така наречения Codex Argentеus (Сребърен Кодекс) – ранносредновековен ръкопис, който е набеден за готска библия, в която е манифестиран езика на готите.

 

Там обаче дума конунг (konung или *kuningaz, *kuniggas) не присъства изобщо. Така излиза, че не касае за неволна за грешка на историците от ново време, а за съзнателна, умело създадена заблуда. Водещият визиготи (а и други народи) Радагайс e наречен от учените (konung) без никакво реално основание. Някой създава измислицата, а негови съмишленици упорито я повтарят докато бъде приета.

 

Сега е редно да се запитаме – каква е целта на тази манипулация, защо е било нужно да се лъже, че конунг (konung, *kuningaz, *kuniggas) е древна титла на готите и на старите германи като цяло? Колкото и странно да звучи – проблемът се крие във фалшифицираната история на източноевропейските народи и по-специално българите.

 

В периода XVIII – XIX в. бе наложена лъжата, че Аспаруховите българи са дошли от Средна Азия и са управлявани от ханове. И тук срещаме същата хитра манипулация както с Радагайсовата титла конунг. В нито един извор от ранното Средновековие няма споменаване на титла хан при българите, а за нейното записване от страна на римляни и гърци не съществува абсолютно никакъв проблем. Страбон пише за река Ханес [Χάνης - Strab. XI. 3.2 ] и ако действително владетелската ни титла бе хан, то в ранносредновековните надписи ние щяхме да срещнем ХANEΣ, а не KANEC, KANAC, а такова нещо няма.

 

След като титлата хан не е документирана изобщо в летописите от Средновековието, то закичването на нашите деди с нея не е нищо друго освен лъжа. 

 

Всъщност това се знае отлично от историците ни. В домашните извори – тези, които са създадени от български книжовници в периода IX – XV в., за нашите владетели се употребява титла княз (кънѧзь). Владетелите ни Аспарух, Тервел, Кормисош, Телец, Крум, Омуртаг (Муртаг, Мортагон), Кардам, Борис, Пресиян и др. са наречени князе в литература написана на български език. От времето на Симеон Велики пък се ползва тила цар, но за хан няма дори бегло загатване.

 

Самата ни държава е наречена съвсем ясно княжество (кнѧженïе), а по-късно и царство. В старобългарската книжнина няма нито веднъж споменаване на ханство – факт, който не може да се оспори, но в научните среди някой упорито подхранва тази вредна химера.

 

Сега обаче се натъкваме на нов проблем. Самата старобългарска титла княз (кънѧзь) е набедена за германска заемка. За нея се твърди, че идва от стгерм. конунг (konung, *kuningaz, *kuniggas). Реално никой, никога не е доказвал това нещо, но подобно на много други твърдения постулатът се превръща в общоприето вярване.

 

Нека видим дали в миналото е имало дори поне малко основание да се смята, че титлата княз е само славянизирана форма на  стгерм. конунг (konung, *kuningaz, *kuniggas). За да бъде приета една старогерманска титла, то дедите ни трябва да са били дълго време управлявани от германи, или поне да са се намирали дълго време под германско културно влияние. Иначе просто няма как да стигне до заимстване на такава важна дума.

 

По време на Античността обаче дедите на източноевропейците не са владени от германи. Чак по време на Средновековието франките установяват своята власт над предците на словени, словаци, чехи, моравци, но не и над българи, а титлата княз е засвидетелствана най-рано при българите.

 

Понеже се касае за важен факт, ще се наложи да повторя: титлата княз (кънѧзь) се среща най-рано при дедите ни, а те никога не са били под франкска власт.  

 

От основаването на франкската държава до времето на княз Борис I, франките нито познават, нито пък ползват титла като kuning, kuningaz. Няма сведения Кловис I, Хилдеберт I, Хлотар I,  Хариберт I, Хилперик I, Дагоберт, а и по-късните Пипин Млади, Карл Велики и др. да са носили титла kuning, kuningaz.

 

Вместо нея при франките се употребява титлата rex, която даже не е германска по произход. Франският владетел Людвиг Благочестиви пък се назовава imperator, това е видно от неговите монети. Прочее дори титлата imperator, не е германска, подобно на rex, тя е от латински произход, а в това няма нищо странно.

 

Изображение на монета на Людвиг Благочестиви, изобр. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Denier_Louis_le_Pieux.jpg

Римското влияние над германите започва поне от времето на Гай Юлий Цезар, който успява да победи галите с помощта на германски съюзници. По-късно самите франки, или поне част от тях служат на Римската империя (като Бавтон и Арбогаст например). Ранната франкска книжнина, чиято манифестация се явява Lex Salica (Салически закон) е ярко доказателство за мащаба на римското влияние над франките. Документът Lex Salica е на написан на простонароден латински, а не на германски франкски.

 

Ако франките, които са съседи на дедите ни по време на ранното Средновековие нямат титла конунг, нито пък властват над дедите ни, просто няма как да им дадат своя титла.

Невъзможно е да дадеш нещо, което не притежаваш на народ, над който нямаш власт. Това е пълен абсурд, макар някои мои противници да лансират такива твърдения, напълно уверени в правотата си. Реално поведението на тези индивиди не е нищо друго освен пожелателно мислене, за жалост ощетяващо българската история, а и истината като цяло. Не съществуват никакви данни, които да ни позволят да приемем, че титлата княз е заета от франките.

 

Осъзнавайки сериозността на проблема, някои “учени” прибягват към хитрост. Понеже старият автор Йордан пише за готския цар Ерманрик и твърди, че този благородник е властвал над венеди (деди на словени, словаци, чехи, поляци, руси), някои решават, че е имало германско-готско владичество над дедите на източноевропейските народи, а истината е доста по-различна.

 

Отново има премълчани важни подробности, чието изясняване поставя нещата в съвсем различна светлина. Самият Ерманрик е наречен цар на народа гети “gentes Getarum regi Hermanarico”, а титла *kuniggaz изобщо не се споменава във връзка с този владетел (Jord.118).

https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html

Аз лично смятам, че Ерманрик даже не е лично име, а титла, чието значение е първи цар, върховен цар. Ерманрик е всъщност Арима-риг, като елементът Арима отговаря на скитската глоса Арима (Ἀριμα) – едно, един, т.е. първи. Думата е позната в по-късен период като срещащата се в Именника на българските владетели дума алемъ. Що се касае до елемента – риг (срещащ се в имената на българските князе Теле-риг и Кот-раг), Теофилакт Симоката обяснява, че това (ρηγα) е дума за владетел от езика на варварите, реално тези, които той нарича гети, а други по-късни автори ги определят като съюзници на княз Аспарух.

 

Ако сведенията на Йордан бяха тълкувани правилно, би трябвало да се каже, че траките гети, явяващи се важен етнически елемент на Дунавска България, в известен период от време са властвали над венедите (деди на словени, словаци, чехи, поляци, руси), а не, че някакви германи-готи са доминирали предците на източноевропейците. Неслучайно за старите българи Пасий казва, че от всички свои роднини те са били най-силни и най-почитани.

 

Да обърнем внимание и на етническата принадлежност на визиготите, над които властва Радагайс, чието правилно име всъщност е Радогаст – древна форма на Родогост. Проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др. доказаха убедително, че обитавалите нашите земи готи не са германи, а траки и по-точно гетите.

 

Вижданията на тези изследователи се потвърждават убедително от ономастиката и по-точно от пълната липса на германски топоними и хидроними, съставени от думи присъстващи в Сребърния Кодекс.

 

Също така в нашите земи няма открити артефакти, чийто прототип от времето на Античността е от Скандинавия. Иронията е, че може да се говори за точно обратното – в Скандинавия са намерени артефакти, датирани II-I в. пр. Христа и дефинирани като изработени от траки, като например котелът от Гундеструп. Това позволява да се говори за тракийско влияние над скандинавците.

 

Самите гети са огромна общност, чиито владения според Страбон започват при Херкинската гора (Шварцалд, Германия), а на изток опират до владенията на тирегетите, т.е. гетите обитаващи земи край река Тир (Днестър, Украйна). Гети е имало и на други места, защото самият Страбон признава, че е трудно да се определят точните граници:

 

“As for the southern part of Germany beyond the Albis, the portion which is just contiguous to that river is occupied by the Suevi; then immediately adjoining this is the land of the Getae, which, though narrow at first, stretching as it does along the Ister on its southern side and on the opposite side along the mountain-side of the Hercynian Forest  (for the land of the Getae also embraces a part of the mountains), afterwards broadens out towards the north as far as the Tyregetae; but I cannot tell the precise boundaries…” (Strab.VII.3.1).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

 

 

Карта на владенията на гетите преди 2000 г., маркирани с червен цвят, картата е базирана на географска карта на Европа

https://en.wikipedia.org/wiki/Geography_of_the_European_Union#/media/File:European_Union_relief_laea_location_map.svg

 

По сведенията на Страбон можем да отсъдим, че гетите са граничили до голяма степен с венедите (венетите, деди на словени, чехи, поляци и др.), но и с германите и по-точно свевите.

 

Първият цар на свевите, или по-точно първото документирано име на владетел на германите свеви е Ариовист, познат и като Ариовест. Гай Юлий Цезар пише за този благородник: Ariovistus, rex Germanorum (Caes. Gal. 1.31.10).

 

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0002%3Abook%3D1%3Achapter%3D31%3Asection%3D10

 

Името на този владетел на германите показва голяма близост с това на тракийския бог Арес (Ἄρης), а на скитските царе Ариант (Αριαντας) и Ариапейт (Αριαπειθης). А що се отнася до втория елемент – вист (vistus), той съотвества точно на името на втория елемент от името на гетския цар Буревиста (Βυρεβίστας).

 

Ариовист (Ariovistus) не е германско, а тракийско име, чието значение е воден от Арес, предвождан от Арес: Ario = Арес, vist = вести – водя, предвождам. На тези, на които това тълкуване се вижда странно, ще добавя, че съществуват сведения и за други ранни германски царе с негермански имена. Пример може да се даде с Укромир (Ucromirus), наречен предводител на германите хати (Strab.VII.1.4).

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7a*.html

 

Името на Укромир (Ucromirus), притежава значение велик закрилник: Ucro = оукрои – покров, покритие, саван, mirus = мѣръ – велик. Тук трябва да се подчертае, че както свевите, така и хатите обитават земи край Херкинската гора, т.е. тези германи са стари съседи на гетите. Няма нищо странно в това траките, бивайки хора с по-висока култура да повлияят своите съседи. Нека не забравяме, че тракийското влияние стига чак до Скандинавия и по-точно Дания.

Виждаме, че не само не може да се говори за германско влияние над нашите деди по време на Античността, но дори точно обратното е вярно. Сега обаче неминуемо стигаме до нов въпрос: ако стблг. кънѧзь не е заемка, идваща от стгерм. конунг (konung, *kuningaz), то какъв е произхода ѝ?

 

В речника на Григорий Дяченко (1850 – 1905 г.) е цитиран лингвистът, етнолог и палеограф Исмаил Иванович Стрезневский (1812 – 1880 г.), според когото думата княз идва от корен *кън – начало (Дяченко, кнѧзь, с.255). С други думи – титлата княз притежава ранно значение началник, този, който е първи, този, който стои начело.

 

Тъй като акад. Стрезневский смята, че княз идва от някакъв древен корен *кънъ – начало, да видим как стои въпроса с речта на Залмоксис и Орфей. Тракийският език притежава дума caen, καιν със значение начало. За това пише през 1894 г. Вилхелм Томашек, тълкуващ името на траките Caenici, Καινοί със slav. konŭ – начало (Tom. I.84), реално това е стблг. конь – начало, чиято по-древна форма е била *кань съдейки по старобългарската заемка в гръцкия ζάκανον (според Макс Фасмер).

 

Тракийската ономастика предлага и други сведения, които са известни доста преди XIX в., когато творят Стрезневский и Томашек. При описанието на персийското нашествие от средата на първо хил. пр. Хр. Херодот споменава едно интересно име. Става дума за разположената на територията на малоазийска Мизия планина Канес (Κάνης ὄρος), край която минава армията на нашествениците (Her.VII.42).

 

Нямам сведения това название някога да е разисквано от нашите историци и траколози, а то е много важно. Ако следваме думите на стария автор, ще разберем, че въпросната планина Канес (Κάνης ὄρος) се намира в източния край на Мизия, или по-точно – началото на мизийските владения.

 

От това излиза, че названието Канес, Κάνης е сродно на етнонима Caenici, Καινοί, чието значение според Вилхелм Томашек може да се тълкува със стслав. (стблг. конь) konŭ – начало (Tom. I.84). До този момент думи със значение начало и притежаващи корен *кань се срещат на две места в тракийската ономастика, като данните са на разположение на лингвистите от сравнително дълго време – поне от края на XIX в.

 

За наше щастие тракийската ономастика предлага и други приятни изненади. Справедливостта изисква да се уточни, че сведенията са от сравнително ново време -  1978 г. Става дума за тракийското лично име КАНАС (Kάνας), което е открито от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Въпросното тракийско име Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

До този момент установяваме, че тракийската ономастика предлага личното име Канас (Kάνας), което означава първи, начален, племенното название Caenici, Καινοί, изтълкувано като притежаващо смисъл стоящи в началото, тези, които са в началото, а също и топонима  Канес (Κάνης) – начало.

 

Всички те са сродни на старобългарската титла канас (κανας), но въпреки това някой може да възрази, че все пак на нас ни трябват не просто сродни думи, а тракийска титла. Такава за наше щастие има, тя е засвидетелствана преди около 2700 г. във Фригия под формата акенас (ακενας) на надпис с регистрация W – 07. Титлата е спомената от лингвиста Александър Люботски, който обаче не се впуска в подробен анализ и я смята за неясна. Древната акенас (ακενας) присъства като елемент и в друга тракийска титла, тя е акенаногавос (ακενανογαϝος). Работещият в гр. Лайден, Холандия Люботски смята, че се касае за сложна, двусъставна титла, като един от елементите е akenas (ακενας) от надписа W – 07 (Lubotsky, 1988, c. 12 – 16).

 

Фактите показват, че траките имат титла, която не просто е образувана по същия начин, както и старобългарската титла княз (кънѧзь), но дори се явява и неин прототип. Неслучайно българите от ранното Средновековие са отъждествявани с мизите, които се явяват най-големия тракийски народ. Самите мизи са съседи, а и най-близки роднини на гетите, наричани още готи, славени, са толкова близки, че според Салуст гетите са мизи.

 

Най-рано това ценно сведение е открито от родолюбеца Георги Сотиров: “ Салуст несъмнено е отъждествявал гетите с мизите: „Getae sunt Mysii, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos.“ Виж: C. Crlspi Sallustii quae supersunt opera, cura Joannis Hunter, Edinburgh, 1807, p. 230.”

 

https://www.otizvora.com/2018/11/10281/georgi-sotirov-slavyanski-imena-v-gr/#footnote_57_10281

 

Ето как всичко си идва на мястото. Хората освободили земите на юг от Дунава от римска власт през 681 г., са потомци на познатите на Херодот гети и мизи. Те говорят един и същ език, който е разбираем и за населението обитаващо територията намираща се между река Дунав и Бяло море.

 

Ето защо няма субстрат в старобългарския език, просто няма как да има, защото групите слели се в едно и образували българския народ, са роднински. Това обяснява и бързата консолидация на държавата ни.

 

Лъжите за това, че княз (кънѧзь) е заемка от стгерм. конунг (konung, *kuningaz), а и, че готите, чието старо име е гети, са съчинени, за да се даде повод и оправдание на германите не само да претендират за териториите на готите в Източна Европа, но и, за да подчертаят своето превъзходство над източноевропейските народи – правото си да властват над тях. Покори ли се съзнанието на един народ, той ще бъде покорен и физически, а ресурсите на страната му ще бъдат използвани за благото на чужденци.

 

Удивен и огорчен съм от това, че сред нашите историци и интелектуалци се намират хора, които поддържат отдавна наложените лъжи. Фактите са ясни, истината е на наша страна и е редно тя да бъде казана.

 

Дедите ни са били хора с висока култура и са оказали огромно влияние над предците на словените, словаците, чехите, поляците, русите и др. потомци на старите венети. Според проф. Кунстман името на първия полски цар Мешко притежава значение мизиецът, т.е. човек от групата на мизите. Траките оказват влияние и на старите германи, поне влиянието над свевите и хатите е доказуемо от имената на царете им Ариовист и Укромир. В такъв случай трябва да се каже, че дедите ни са тези, които са отговорни за появата на титлата конунг (konung, *kuningaz) при германите. Напълно е възможно това да е станало по времето на цар Мешко, чиято дъщеря е майка на прочутия Канут. Той става владетел на Дания, Норвегия и Англия, а това показва колко голямо е било влиянието му.

 

Преди време споменах, че истината не се ражда в спора, а в търсенето, анализа и представянето на колкото може повече информация, а също така и изобличаването на лъжите. Надявам се тези, които са прочели настоящето есе, да проверят всичко и по този начин да се уверят сами, че твърденията ми са реални.

 

Най-важното обаче си остава това – не се оставяйте да покорят духа ви, не позволявайте на никого да ви накара да се чувствате малки и незначителни! Благородникът, дори да е облечен с дрипи и да е покрит с кал, пак си остава благородник. Мошеникът дори да е с царска мантия и златна корона, пак си остава мошеник.

 

Не е нужно да се бием в гърдите и да крещим, че сме били велики, това не е израз на гордост, а на глупост. Потомъкът на благородници показва благородно поведение и то не на момента, а винаги. Съдбата на индивида, а и народите като цяло зависи от поведението им.