ЗНАКЪТ НА ДУЛО IYI ПРИ ТРАКИТЕ – СЕНЗАЦИЯ ОТ ЗЕМИТЕ НА ЗЛАТНА ФРИГИЯ

В края на XIX в., през 1878 г., по време на пътуванията си из страната ни, Феликс Каниц е силно впечатлен от руините край село Абоба (Плиска). Приятелят на България и българите смята, че се касае за останки на голямо римско укрепление. Малко по-късно, през 1884 г. Константин Иречек посещава мястото и също изказва мнение, че тук се е намирала древна римска крепост, в която се установяват ранносредновековните българи.

 

Това, че Абоба (Плиска) е укрепен град от времето когато римляните са властвали в Тракия, се споделя също от Богдан Филов и Веселин Бешевлиев. След време обаче тези наши учени рязко променят виждането си. Дали това е станало под натиск от чужбина, под влияние на български колеги, или пък или пък действията са от доброволен характер няма как да разберем, но за нашата тема това е без значение. 

 

Реално нас ни интересува нещо друго – присъствието на знака IYI по стените и керамиката на Плиска и други локации. През 1899 г. са организирани археологически разкопки и цял екип от чужди учени започва да разкрива материалната култура на ранносредновековните българи. Приносът на Шкорпил, Еллих, Лепор, Успенский, Айналов, Панченко и др. е безспорно голям – реално са положени основите на българската археология.

 

Едно от най-важните открития в Абоба (Плиска) са старобългарските руни, като разбира се между тях е и особеният символ IYI. Той е каталогизиран и заедно с другите намерени руни е публикуван в издание на ИРАИК Х през 1905 г. Това е първият, но разбира се не и последния доклад засягащ разкопките на древното селище, което удивява със своите монументални строежи.

 

Цяла плеяда археолози се заема с проучванията на ценния за историята ни обект. Що се касае за настоящата тема, най-важни са материалите предоставени от археолога Стамен Михайлов. Той дава информация, която други изследователи премълчават, а се касае за ценни данни, които буквално променят историята.

 

Михайлов представя сведения за разпространението и древността на особения символ IYI. Той се среща по крепостни стени и керемиди от Плиска, Преслав, Силистра, Равна, Бяла и др. Присъства също върху съдове, амулети, пръстени, скали, статуи, оброчни хлябове, използван е дори за хералдически знак. Явно се касае за символ, който е от огромно значение за старите българи.

 

Най-важното от труда на Михайлов е това, че се споменават откритията на Тодорович и Церманович, които намират срещащият се по стените на Плиска знак IYI по керамика, която е на около 7000 г. – тази на културата Винча. Михайлов споменава и работата на Бенсън, който изследвайки древната керамика на о-в Кипър, също намира и описва знака IYI.

 

Тази отдалечена от страната ни локация не бива да ни учудва изобщо. Използвайки данни от трудове на антрополозите Чарлз и Боев, руският учен Юрий Откупщиков споменава в своя работа, че населението на западна Мала Азия (дом на траките фриги, витини, бебрики, а и мизите наречени по-късно българи) e като това на о-в Кипър, и това население е дошло от региона на Македония и Тесалия (където присъствието на траките пиери, пеони, едони, теврки и мизи е добре засвидетелствано). А опирайки се на изследванията на Мария Гимбутас Откупщиков съобщава за две преселения от североизточните Балкани в посока юг – Анатолия (Мала Азия), като става дума за периода 2300 — 2200 г. и около 1230 —1180 г.  

 

В доклада на Стамен Михайлов е добавено е и, че древният български символ IYI се среща и на антична плоча от Пергамон. За тази плоча обаче се казва, че произхода ѝ е от маслинената гора край Атина. Трябва да се отбележи, че тракийското присъствие в Атина е от времената преди Троянската Война. Благодарение на Страбон е добре известно, че не просто Атина, но дори цяла Атика някога е принадлежала на траките (Strab.VII.3.1).

 

До този момент става ясно, че виждането на учени като Бешевлиев, Ваклинов, Овчаров и др., относно произхода на старобългарските руни и в частност особения символ IYI е напълно погрешно. Въпросните изследователи смятат, че старобългарската писменост има връзка с тюрските руни, но те са манифестирани едва след VI в. Култът към самото божество Тангра няма никаква връзка с присъстващият по стените на Плиска знак. От друга страна свещеният за дедите ни символ IYI се среща на Балканите преди около 7000 г., среща се и по времето на Бронзовата епоха (Кипър), а и Античността (Атина).

 

Има и още една важна локация, в която знакът IYI е манифестиран по време на Античността. Става дума за Мала Азия, която в далечното минало е обитавана от различни групи траки. Там живеят витините, мариандините, медо-витините, халибите, мосинойките, бебриките, бюснеите, фригите, а и мизите, които по време на Средновековието Димитър Хоматиан отъждествява с българите.

 

Само година след излизането на доклада на ИРАИК Х (1905 г.), т.е. през 1906 г. излиза доклад на немски учени, които изследват паметниците на траките фриги. Заглавието на труда е „Neue Untersuchungen im Gebiet der Phrygischen Felsenfassaden“ – Нови изследвания от областта на Фригийските скални фасади.

 

                            Фасада на фригийско светилище от ранната Желязна епоха (по Перо)

Става дума за спиращи дъха монументи, които са изсечени по скалите от територията на някогашното Фригийско Царство. Броят на паметниците е голям, някои от тях притежават надписи, графити, които са изключително интересни. 

                                                                    Образец на древното фригийско изкуство (по Рамзи)

                                                                                          Фригийски скален монумент (по Рамзи)

                                                                                 Фасада на фригийски скален монумент (по Рамзи)

Включените в работата на Е. Бранденбургер локации не са никак малко: Гердек кая, Демирли кале, Кюмбет, Арслан кая, Язили кая и др. С голяма прецизност немският учен споменава кой знак къде е намерен, като при това прави доста добра сравнителна таблица.

 

               Таблица на срещащите се по фригийските скални паметници знаци (по Бранденбург), знак № 2 от първия ред (A), а и знакът ат четвърти ред (D), обозначен с № 8, са идентични на старобългарския символ IYI

 

От важност за нас са локациите Гердек кая, в близост до града на цар Мидас (A), а и Язили кая, под меандърния мотив при “гроба на Мидас” (D). И на двете места се среща свещеният за старите българи символ IYI. В таблицата представена в труда на немския учен можем да видим и други старобългарски руни, някои се срещат и по откритата от Станчо Ваклинов розета от Плиска. Става дума за знаците с регистрация A 1, B 1, F 7, G 11, известна прилика показват и знаците D 4, G 3, G 13.

 

Разбира се Е. Бранденбургер не споменава за смайващата прилика между знаците от фригийските монументи и старобългарските руни. Той просто няма как да знае за направените година по-рано открития в Абоба (Плиска). Самият интерес на немския изследовател е друг – той проучва миналото на траките, а в този период от време – 1906 г. властва виждането, че Аспаруховите българи са народ, чиято прародина е в Средна Азия. Никой не би търсил нещо общо между народи, които официално нямат нищо общо.

 

                                                                        Знаци от Абоба-Плиска (по ИРАИК Х)

Е. Бранденбургер посочва също и хората, изследвали особените знаци от фригийските паметници, а и виждането на тези хора за древността на знаците. Споменати са Перо, Месершмид, Янсен, Финк, Андре и др. Публикуваният в Монхен преди повече от век труд е безспорно важен, но за жалост е останал невидим за нашите учени, а е имал потенциал да промени историята ни.

 

Невидими са останали и работите на турските изследователи Шахин и Айчатлар, които също представят изключително ценна информация, засягаща нашата история. В ИРАИК Х са обнародвани старобългарски надписи, като при това е разисквана, срещащата се по тях титла KANAC. Следващ виждането на Йосиф Маркварт, Фьодор Успенский сравнява KANAC с тюрко-монголската титла кан, хан.

 

През 1905 г. това не учудва никого, защото тогава в научните среди се налага твърдението, че старата родина на българите е в Азия. По-късно на няколко поколения българи се втълпява, че държавата ни е била ханство, владетелите ни са носили титлата хан. Учените поддържащи официалните виждания не се трогват от думите на д-р Ганчо Ценов, който обяснява, че KANAC е само предаването с гръцки букви на титлата княз, кънѧзъ.

 

През 1938 и 1959 г. излизат резултатите на проведени у нас мащабни антропологични изследвания, които доказват убедително, че ние сме твърде различни от народите на Средна Азия. Доказано е и това, че повечето от нас са наследници на древното тракийско население, но неудобната информация или изобщо не се споменава, или се ползват само части от нея, като се прикрива най-същественото.

 

През 1978 г. излиза труда на турския учен С. Шахин, в който се споменават тракийски лични имена от региона на Пруса. Едно от най-интересните имена е KANAC, защото то е идентично на старобългарската титла KANAC. Преди около 10 години турската изследователка П. Айчатлар публикува работа, в която споменава откритото от своя колега Шахин лично име KANAC, но нямам сведения това да е предизвикало реакция в нашите научни среди.

 

Нашите специалисти навярно биха определили присъствието на свещения за дедите ни знак IYI по фригийските монументи като необясним феномен, или пък случайност. А реално няма нищо за чудене. Нужно е само да се приеме, че ние българите сме потомци на древен балкански народ, части от който са обитавали не само Тракия, но също така Гърция, Егейския регион, а и Мала Азия. Така всички мистерии изчезват и нещата си идват на мястото.

Така става ясно защо ранносредновековните българи оказват необикновено голяма почит на срещащия се на Балканите преди 7000 г. знак IYI. Да, приемствеността е наистина смайваща, но пък и характера на българския народ е смайващ, и заслужава възхищение.

Ние сме запазили езика си и културата си, въпреки няколко чужди окупации: римската от I – VII в., византийската от XI – XII в., османската от XIV – XIX в.

 

Да, чуждото господство е дълго, но не ни е пречупило, защото е дълга и традицията на изграждане на нашата култура. Тя започва още във времето на Неолита и Халколита, продължава по време на Бронзовата и Желязна епоха, става необичайно силна по времето на Античността. Съвсем нормално е нещо, което е изграждано в продължение на няколко хиляди години да оцелее няколко века въпреки чуждото потисничество.

 

Тази закалка ще ни помогне да преодолеем и днешната духовна криза, която е обхванала не само България и Европа, но дори целия свят. Ние можем да оцелеем само, ако запазим своята идентичност, своите традиции, своите идеали. Да обичаш своето не е грях, а уважение към предците, към тези, благодарение на които ние съществуваме. Да обичаш своето не означава да мразиш чуждото, а просто да избереш това, което подхожда най-добре на вътрешния ти свят.  

 

Използвана литература и пояснения:

 

1.С.Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

2.В. Бешевлиев, Първобългарите - История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

3.Д.Овчаров, Прабългарската Религия - Произход и Същност, Гуторанов и Син, София, 2001.

4. Ст.Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI – XI век, Българско  Историческо Дружество, Изд. Наука и изкуство, София 1977.

5. Извѣстiя Русскаго Археологическаго Института въ Константинополѣ, Томъ Х, Материалы для Болгарскихъ Древностей, АБОБА-ПЛИСКА, Държавна Печатница, София, 1905.

6. Ю.Откупщиков, Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

7.E. Brandenburger, Neue Untersuchungen im Gebiet der Phrygischen Felsenfassaden, Aus den Abhandlung der K. Bayer, Akademie der Siss, III.Kl. XXIII.Bd. Abt., Verlag der K.B. Akademie der Wissenschaften in Kommission des G. Franz’schen Verlags (J.Roth), München, 1906.

 

Извори от интернет:

 

120 ГОДИНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В ПЛИСКА (посл. вид.23-11-2022)

https://xn----7sbb3acmfmvip.bg/120-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8/

 

Карел Шкорпил (посл. вид.23-11-2022)

http://bazileus.eu/lichnosti/izsledovatelite/217-karel-shkorpil.html

 

Pinar Özlem-Aytaçlar, An Onomastic Survey of the Indigenous Population of North-western Asia Minor (посл. вид.23-11-2022)

http://www.academia.edu/1078735/An_Onomastic_Survey_of_the_Indigenous_Population_of_North-western_Asia_Minor

 

Справедливостта изисква да се спомене, че преди време, в интервю за Списание 8, археологът Александър Чохаджиев спомена за присъствието на знака IYI по халколитната керамика от Хотница. Това безспорно е важно откритие, което обаче не мотивира учените ни да преразгледат произхода на Аспаруховите българи, разбира се в контекста и на други сведения от областите на генетиката, ономастиката и т.н.

 

ЗАЩО СЪМ НА НОЖ С КАЗИОННАТА НАУКА?

Тези сънародници, които следят дейността ми от 2009 година насам, знаят, че още в началото на дейността ми, определени представители на науката ми обърнаха внимание. За жалост, при споровете в блоговете ми, никой от доцентите, професорите, а и студентите не намери почтеност открито да изрази критиката си. Някои коментираха като анонимни, други си намериха подставени лица, а при трети подставените лица се явиха доброволно надявайки се на облаги от своите покровители.

Най-използвания “аргумент” на моите критици бе това, че нямам диплома като тяхната. Тук държа да отбележа, че дипломата е хубаво нещо, но не прави притежателя ѝ човек казващ истината. Аз се интересувам от истината, а не от това, което някой е приел без да е доказано. Няма ли доказателства – няма и наука, пък ако ще налагащият дадено виждане да има сто дипломи и титли.

Най-важното за мен е придържането към фактите и страненето от спекулациите. Да, но точно тези хора с престижните титли подложиха на унищожение историческата наука с пренебреването на факитте и лансирането на безпочвени спекулации. Нека не забравяме, че не кой да е, а индивиди с академично образование ни заблуждаваха за идването на старите българи от Сибир, за тюрския език на предците ни, за техните шатри, за култа към Тангра, а и за невероятната глупост, че хората на Аспарух са изоставили езика си в полза на езика на народа, който са покорили.

Всички, които са се дипломирали като историци и археолози, и са се съгласили с тези безсрамни лъжи, са се компрометирали като хора на науката.

Да се съгласяваш с вредни заблуди е не само подлизурство, но и глупаво, безотговорно деяние. А да разпространяваш тези лъжи, поне по мое лично мнение е още по-безотговорно защото така се отравя съзнанието на обучаващите се.

Не мога да се съглася с инфантилни твърдения, не мога и да ги повтарям. Ще дам няколко примера. Титлата ХАН бива защитавана със зъби и нокти от представителите на официалната наука. Предложението тя да бъде заменена с КАН е гавра с доверието на хората защото се касае за два варианта на една и съща дума.

КАН - II. азиатский титул, только др.-русск. канъ, Ипатьевск. летоп. тождественно слову хан (см.).

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%BA/%D0%BA%D0%B0%D0%BD

ХАН- I, род. п. -а «азиатский титул», др.-русск. ханъ, Афан. Никит., Котошихин 187 и др., еще раньше — канъ (см. выше)

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D1%85/%D1%85%D0%B0%D0%BD

Помислете – защо нито Йоан Екзарх, нито Черноризец Храбър не пишат за канове и ханове, а за князе, само за князе??? 

Хора с академично образование дават обясеннието, че хан, кан е изоставена в полза на княз, понеже хан, кан било езическа титла. За мен това е крайно несериозно обяснение. Титлите imperator, caesar, dux се ползват както в езическия, така и в християнския период от развитието на Римската империя. Абсолютно същото важи за титлите βᾰσῐλεύς, βᾰσῐλέως, ἄρχων, те са ползвани както за царете на Тракия и Спарта по време на Античноста, така и по време на ранното Средновековие, когато Римската Империя (Византия) е християнска държава. Как да уважавам хора, които не мислят, но благодарение на титлите и престижа си налагат заблуди?

Наивно и ненаучно бе обяснението, което преди време едно светило на българската наука даде за "изчезването" на езика на старите българи: “Прабългарите си вземали за жени славянки и те учели децата на славянски език”.

Поднасям извиненията си, но това е дебилско твърдение. Нека да приемем за момент, че старите българи не са тракийския народ мизи, а са дошли от Азия тюрки или иранци. Нека приемем за момент, че дунавските славени не са мизийските роднини и съседи гетите, а напълно различен нов народ. Все пак трябва да отговорим на въпроса: Къде изчезнаха жените на старите българи, те за кого са се омъжвали, или може би като са се омъжвали за славянин, са го оставяли да готви и чисти, а те са вършили мъжката работа??? Ако не бе страшно, че е наложена заблуда, щеше да е смешно...

Всъщност, никой представител на българската наука не е доказвал, че старите българи са говорили тюрски или ирански език – просто е прието...и това е наука?  В работата си “Географията на България у Византийските автори”, Веселин Бешевлиев пише с удивление: “Забележително е отсъствието на прабългарски местни имена”.

Всъщност забележително е отсъствието на тюрски и ирански местни имена, а от това следва, че имената на Плиска, Варна, Златица, Търново и т.н. са дадени от старите българи, чийто език обаче се е появил и развил на Балканите. Иначе как да си обясним паралелите с тракийските Plystos, Arne, Zald-apa, Tarne???

Осъзнаващи сериозността на проблема с липса на “прабългарски местни имена” различни езиковеди предлагат Абоба и Тухтон като прабългарски, тюрски местни имена. Да, но тези названия са регистрирани след XV век, когато според вижданията на същите тези специалисти, старите българи отдавна са изоставили бащиния си език. Тези професори дали са чували за термина хронология?

Прощавайте, но наука ли е това?Къде е логиката?Къде е здравия разум?  

Поне от 1938 г., благодарение на мащабни антропологични изследвания се знае, че ние в никакъв случай не сме потомци на азиатци? През 1959 година е извършено още едно мащабно антропологично изследване, според което не само повечето от нас принадлежат на същия антропологичен тип както и местното балканско население, но и за втори път е доказано, че във вените ни не тече кръвта на средноазиатски народ.

Тези доказателства не попречиха на голям брой специалисти, след 1959 година да пишат за азиатските корени на старите българи. Премълчаването и игнорирането на важна информация няма нищо общо с науката. 

Фрапиращото е, че съвсем наскоро, група професори лансира в учебно помагало за студенти и зрелостници твърдението, че

Прародината на българите е в Западен Сибир, по долината на река Иртиш. !!!

Това е всичко друго, но не и истина – кой и как доказа, че дедите ни са тръгнали от долината на Иртиш? Научно ли е недоказани твърдения са се представят като реалност, пък било то от хора с титла професор?

Същите тези професори пускат твърдението, че старите българи са почитали Тангра, а и, че първоначалната им форма на селищен живот били номадските станове. Пак, като жилище е посочена юртата, но също землянката  наземната постройка.

Не зная дали тези нямащи нищо общо с науката недоказани твърдения се лансират навсякъде, но поне някои представители на завършилите история и археология в Шуменския университет защитават номадския характер на старите българи. И такива хора след време ще обучават децата ни?

Недостойните за науката действия не се вършат само в университетите ни, но и на археологическите обекти. Едва ли някога ще разберем какви щети са нанесени от фанатизираните привърженици на официалните, неверни и вредни за България теории, но за определени деяния на безсъвестни археолози има документирани свидетелства.

Ето какво споделя Атанас Милчев: “Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав...” – Ат.Милчев, сп. “Археология”, IV, 1991. Прощавайте, но аз не мога да приема укриването и унищожаването на археологически материали като дело на човек на науката и не мога да се примиря с това непочтено деяние.

За да защитят теорийките си, определени индивиди не само заличават материали, но в случай, че не могат да премахнат даден артефакт, те прибягват до неглижиране на фактите. За това свидетелства Стамен Михайлов:”В некропола в Нови пазар бе намерена монета в ръката на покойника от гроб № 26. За да се елиминира като надежден материал за датиране, тя бе обявена за амулет”. - Ст.Михайлов,  Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г. Монетите са прекрасно средство за датиране и пренебрегването на намирането им в даден обект е крайно безотговорно.

Михайлов доказа аргументирано, че използваната от старите българи чернолъскава керамика, не се е появила и развила някъде в Азия, а нейната поява и развитие може да се проследи на Балканите. В друга своя работа от 1987 година Михайлов изнесе важна информация относно произхода на свещения за старите българи знак IYI. Уповавайки се на сведения на Тодорович, Церманович, Бенсън, Тудор и др. Михалов показа, че най-рано знакът IYI го има на Балканите – по керамиката от културата Винча (5500-4100 г. преди Христа бел.авт.).

В по-късни епохи знакът не изчезва, има го по кипърската керамика от Бронзовата епоха, среща се на повърхността на паметник край Атина от времето на Античността, среща се и по керамика от тракийското селище Сучидава, датирана от Тудор IV-V век. Интересна е и манифестацията на IYI върху блок от църквата в местното Джанавара или от църквата в местността Пиринч тепе край Варна, по датировка на Шкорпил V-VI век.

  

От 1987 година до днес са изминали 33 години, но поне по мои сведения, никой археолог не се е трогнал от наличната информация и не е направил сериозен опит, въз основа на новите данни да предизвика преразглеждане на теорията за произхода на старите българи. Дали причините са малодушие, безразличие, некомпетентност или съзнателно премълчаване на неудобната информация с цел запазване на догмите, не зная, но във всеки случай съм възмутен от поведението на някои от хората на археологическата наука.

Ст.Михайлов и Ат. Милчев не са единствените, които са огорчени от поведението и деянията на определени свои колеги. Георги Китов също споделя неща, които са обезпокояващи: “Всъщност, бедата за тракийската археология в тези двайсетина години бе беше отсъствието на добре подготвени по исторически материализъм кадри, което доведе до догматичното му приложение. Друга съществена беда се оказа принадлежността на водеща личност в старата археология към ангажираната политическа върхушка, която си отиде заедно със старата власт. Тази водеща личност- проф. Богдан Филов, беше разстреляна на 1 февруари 1945 г. и в стремежа да бъде дискредитиран археолога-политик бяха отречени всичките му научни приноси и в нашата наука се стигна до комични ситуации...Богдан Филов...е забранен за ползване и цитиране. Всички предложени от него тези бяха безпрекословно отхвърлени и бързо трябваше да бъдат заменени с артернативни...Беше разработена набързо нова теория за произхода на куполните гробници, която се оказа не само механична и безмислена, но и вредна, защото авторитетът на създателя й остави следи в цяло поколение археолози.“ – Г.Китов, Д.Агре, “Въведение в Тракийската Археология”, ИК “Авалон”, 2002, с. 47-48.

Едни от най-върлите ми противници са явно хора, които извършват разкопки в Плиска, или пишат за разкопките в старата ни столица. Преди време, въз основа на сведения от работи на Георги Сотиров и др. представих работа, в която изказах твърдение, че началото на строежите на Плиска и Преслав е положено през IV век – по времето на Константин Велики...и бомбата избухна.

Явно почувствали се компрометирани, определени специалисти мобилизираха тролове, които да ме нападат и клеветят. Някои използваха студенти, а имаше такива, които впрегнаха и съпругите си –  срамно деяние нямащо нищо общо с науката. Един учен трябва да защитава тезите си открито и възпитано, не с псувни, подигравки, клевети и заплахи.

Нека видим какви са моите аргументи за предложената ранна датировка на строежите на Плиска и Преслав. Аз се уповавам на факти, не пренебрегвам нищо, не унищожавам нищо, не заплашвам никого:

1.В работи на стари автори (Scriptor Incertus,  а и Г.Кодин), като вдъхновител на строежите на Плиска и Преслав е посочен конкретно живелият през IV век Константин Велики.

2.Посочени са конкретно и хората от римската администрация, които са служели на Константин Велики по време на строежите, това са Салустий и Урбикий.

3.По време на късната Античност, авторът Прокопий Цезарийски (цит.Lempriere) споменава за тракийско селище PLYSENUM, PLYSENON.  

4.Посочена е точната сума отделена за строежите – 600 златни кентинария, като разбира се това огромно количество пари е използвано и за създаването, доукрепването на два други града – Констанция и Дуросторум.

5.По времето на Константин Велики, на територията на Добруджа има строежи с едри квадри, като тези използвани при издигането на Плиска, това се знае добре от археолозите ни.

6.Розовият (червеният) хоросан използван при строежине на Плиска е познат по времето на Константин Велики.

7.Хипокостът – методът на отопление с топъл въздух, е познат по времето на Константин Велики и е използван при строежите на Плиска.

8.Срещащият се в Плиска опус микстум – смесен градеж с квадри и тухли, е метод, който е широко използван по времето на Константин Велики.

9.Петоъгълните кули на Плиска не са средновековно нововъведение, а съществуват още по времето на късната Античност, такива има и в укрепителната система на Константинопол.

10.Край южната порта на Плиска е намерен масивен релеф на Тракийския Конник. Поради това, че по релефа няма хоросан, археологът Атанас Милчев заключава, че не се касае за сполия, но не посмява за спекулира относно функцията на монументалното изображение на Хероса при портата на Плиска.

11.Името Плиска има паралел в древнобалканската хидронимия – наванието на река Плистос.

12.На съставената през IV век карта на Св.Йероним, областта Мизия, в която се намира Плиска, е наречена България. Самите мизи биват отъждествявани с българите от голям брой автори, а името на княз Аспарух е сродно на епитет на Тракийския Коник – Ут- Аспиос.

14.Земното укрепление на Плиска – вал и ров, не е нововъведение от Средновековието, а се явава типично защитно съоръжение на северните траки и то от времето предхождащо идването на римляните.

15.Сред строителните материали на Плиска има тухли с надпис Дулес/DULES, като Ст. Михайлов заключава, че това е име на тракийски собственик на тухларна от близкия регион. Самото име Дулес е вариант на старобългарското родово име Дуло. Намерени са и други антични материали, които макар и малко на брой, показват, че по време на Античността, територията на Плиска не е била пустош.

16.На първия старобългарски епиграфски паметник, на който е споменато името Плиска, селището е наречено κάνπον (канпон). Веселин Бешевлиев обяснява, че κάνπον (канпон) идва от латинското campus, като значението в случая е военен лагер - „лагер", „стан",castra. Дали пък дедите ни не са знаели, че строежът е започнат още по време на римската окупация на земите ни? Защо иначе е било нужно, а и възможно да употребят в надписа такъв архаичен термин като κάνπον?

17.Простолюдието обитаващо Плиска е живяло в землянки и полуземлянки, това се знае от нашите археолози. Още в началото на ХХ век, Никола Йонков Владикин съобщава, че част от тракийското население също живее в землянки и полуземлянки, и то не къде да е, а в Добруджа, т.е. не може да се говори за поява на нов тип жилище в земите на Добружда по време на Средновековието.

18.Докато равносредновековната Плиска е площ 21,8 км², то Константинопол е с площ 14,7 км². Няма логика, бягащият от хазарите Аспарух, или воюващият с римляни (византийци) и араби Тервел да са разполагали с изобилието на средства и времето да изградят селище, което е по-голямо от столицата на Римската Империя. По-логично е да се приеме, че основните строежи са започнати по времето на Константин Велики, който използва богататa имперска хазна, за да финансира строежите на Плиска и Преслав с 600 златни кентинария.

19. Църковните сгради на Преслав също представят доказателства, че строежите на селището са започнали по време на Късната Античност. Става дума за добре познатата ротонда, или Кръглата църква. Ангел Манев, Таньо Танев, Венера Иванова и Веселин Ташев представят работа, в която разглеждат архитектурните особености на ротондата.

Правейки сравнения със сгради от Античността и уповавайки се на различни източници, изследователите смятат, че е нужна сериозна предатировка на строежа на ротондата – над половин хилядолетие по-рано от приетото до този момент. Като дата се предлага 324-330 година – времето на властването на Константин Велики.

20. По стените на Плиска има изсечени рунически знаци, но особената писменост на старите българи не е изобретена в Средна Азия. Ипсилонът с хасти IYI, свастиката, кръга, кръста, а също и кръга с вписан кръст ce срещат сред руните на старите българи Учени като Людмила Дончев-Петкова не отричат древният характер на тези символи.   Цитирайки J.Déchelette, H.Schliemann, В.П. Даркевич, Hoernes-Menghin и др., българската изледователка уточнява, че особените знаци са познати както на Балканите, така също в Египет, Вавилон, Троя, споменава и за връзката на тези предмети със слънцето. За двойната брадва - лабриса, Дончев-Петкова пояснява, че е познат добре в крито-микенската епоха и бива смятан за символ на бога на небето и мълнията. Лабрисът прочее е често срещан символ по тракийските монети.

21.He на последно място трябва да се спомене това, че в миналото различни учени са се изказвали в полза на ранните, късноантични строежи на Плиска: “Все пакъ не е изключена възможностьта Плиска да е била нѣкаква малка станция на римския пѫть или, както сѫ предполагали Борманъ и Иречекъ, [2] римски лагеръ, който отъ Испериха е билъ преустроенъ въ столиченъ градъ.”  - В. Бешевлиевъ, Плиска въ географски карти отъ 17 в. и 18 в. Македонски Прегледъ, Година XII, книга 3, София, 1940;

Както се уверяваме - доста голям е броят на аргументите в полза на това, че Плиска и Преслав са строени от българи, които по време на Античността са наричани мизи, траки и са финансирани от техния сънародник император Константин Велики.

Нека хвърлим поглед и към “аргументите” на специалистите ни, които хем изкарват старите българи азиатци по произход, хем твърдят, че Плиска и Преслав са градени през Средновековието – векове след времето на Константин Велики:

1.Един от “аргументите” е, че няма споменаване на първата ни столица по времето на Античността. Както видяхме обаче, в нецензурираната книга на Прокопий Цезарийски е налице тракийско селище с име Плисенум. Освен това, нека не забравяме и това, че на западноевропейските карти Плиска се появава едва през XVII век. Нима това означава, че градът не е съществувал по-рано?

2.Друг “аргумент” е липсата на римски път до Плиска. Нека видим какво казва по този въпрос Васил Аврамов, който цитирайки Карел Шкорпил и др. споделя следното: “Bъ Абобската и Преславската равнини от древнитѣ пѫтища не сѫ запазени почти никакви следи, казва той...Споредъ съобщението на бившия инжинеръ на Шуменски окрѫгъ, г.Вайсъ, при постройката на новото шосе Шуменъ – Нови Пазаръ, на възвишението, разположено на изтокъ от с.Бузанлъкъ, сѫ намерѣни остатъци от древни основи и калдаръменъ пѫтъ. На югъ от с. Абоба, на спусъка на реката Канара-дере, въ едно вдлъбнато мѣсто, може да се забележат следи от стария пътъ.” 

За това, че до Плиска е стигал римски път се изказва положително и Владимир Кецкаров. В работа засягаща военното дело в Тракия, този наш офицер представя доста интересни данни. Подлагайки на анализ системата на съобщения в Римска Тракия, г-н  Кецкаров поднася сведения за път свързващ Никополис с Марцианопол, като в трасето е включена и Плиска.

3.Трети “аргумент” срещу изграждането на Плиска от траки е постулатът, че не е имало достатъчно тракийски майстори. И в този случай се касае за непроверено и несериозно твърдение. Анастасий Библиотекар разказва за строителните дейности на император Константин V и уточнява, че от Гърция и островите този владетел набавил петстотин тухлари, а от Тракия – пет хиляди майстори и двеста керемидчии – LIBI, II, 1960, c.261.

http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_261.html

Не зная как тряба да характеризирам твърдението на нашите учени, че строителната традиция в Тракия е загубена, при наличието на сведения, че Тракия е в състояние да даде десет пъти повече майстори от Гърция. 

4.За сериозен “аргумент” против започването на строежите на Плиска по време на Античността се дава твърдението, че апсидата (полукръгла издатина на сграда) е явление, необичайно за местната балканска архитектура. Това устройство било много характерно за архитектурата на Сирия, Армения и Грузия. Твърдението е далеч от истината защото в работа засягаща римската архитектура от Късната Античност,  Линда Мълвин споменава за римски сгради с апсида. Мълвин дори твърди, че апсидалния план е продукт на римската архитектура от Късната Античност.

Такива сгради има на Балканите – Медиана, Сърбия, срещат се и на територията на България и то не къде да е, а точно в римската провинция Мизия – там където са издигнати Плиска и Преслав (L.Mulvin, Late Antiquity Villa Plan, TheBalkan-Danubian Region, Recent Research on the Late Antique Countryside, Late Antiquity Archaeology vol.2, ed. W.Bowden, L. Lavan,C.Machado Brill, Leiden, 2004, p.p.388, 394-395).  

5. Проф. Ваклинов споменава, че храмът в Плиска напомня на класически древноелински храм, но веднага възразява, че поради липсата на минимални археологически и исторически аргументи, а и поради огромния хиатус, аналогия със светилищата от Античността е несъстоятелна (Оформяне на Старобългарската Култура, с.112).

Нашият учен смята, че: “Погледнат от строго архитектурна гледна точка, този храм (в Плиска) има най-близки аналогии в ирански храмове на огъня, при това не само от епохата на Сасанидите, което намалява хронологическата дистанция между тях, но и от епохата на партите – началото на новата ера.” (Оформяне на Старобългарската Култура, с.112-114).

Напълно възможно е проф. Ваклинов да не е знаел, че определени тракийски светилища са с правоъгълен и квадватен план. Тракийският храм от могила Хоризонт, открит от археолога Георги Китов е с ясен правоъгълен план. С правоъгълен план е и храмът на Великите богове в Севтополис (М.Чичикова, Царският квартал в Севтополис –Basileia, Проблеми и изследвания на тракийската култура, V, Ирита, Казанлък, 2009, c.45). Такъв е и планът на тракийското светилище при село Виден (Б.Димитрова, Религиозни вярвания и погребални практики на траките през римската епоха в казанлъшката котловина, Проблеми и изследвания на тракийската култура, V, Ирита, Казанлък, 2011, с.241).

Както се уверявате – аз не правя голословни твърдения. За това, което казвам – представям факти. Това, че тези факти изобличават определени индивиди и показват, че въпросните индивиди са посредствени учени не е моя вина. 

Аз не водя война с науката, а само с тези хорица, които позорят науката – с тези, които лансират заблуди и за кариерата са готови на всичко.

Ако пишех глупости, нямаше да ме нападат и клеветят. Пишещият глупости е удобен, а казващият неудобни истини е мразен. Това, че ме мразят посредствени хорица не ме притеснява изобщо, щях да се притеснявам ако те ме подкрепяха.

ЕДНА ПРЕКРАСНА НОВИНА!

Често съм се питал – какво е нужно, за да оцелее даден народ? Какво го погубва и какво му вдъхва нов живот ? Богатството и славата са преходни, владенето на огромна територия също не е гаранция против падение. Има и други неща обаче, те не са материални и поради това не могат да бъдат унищожени. Става дума за духът на хората, за тяхната воля и упоритост, за търсенето на истината и нейното отстояване.

България е държава, която е благословена с будители. Колкото и черно да е било небето надвесено над нас, винаги са се намирали родолюбци, които са грабвали главнята на просветата и са показвали пътя. Днес също е така, не един и двама будни българи са се заели да убедят своя народ, че заслужава да е горд и трябва да отстоява своето, да води борбата без страх, защото в нашите вени тече кръвта на герои, на първите царе, на тези създали най-раннато човеколюбива доктрина...Ние не сме случайни хора, а тези, с които историята започна.

Като един от най-изявените будители аз считам проф. д-р Асен Чилингиров. Той е известен най-вече с революционните си книги за гетите – най-смелият и същевременно най-праведният тракийски народ. Повечето от нас са се запознали с  различните издания на “Готи и Гети”. Там е обяснено на достъпен език каква е етническата принадлежност на готите, за кого Урфил (Вулфила) превежда библията и ред други важни неща. Лично на мен тези изследвания са ми помогнали много в проучванията ми на тракийската история.

Радостен факт е това, че д-р Чилингиров продължава своята дейност. Наскоро той успя да завърши поредната своя работа в защита на истината. Българските читатели ще имат щастието да се запознаят със “Софийската Света София и Нейните Изследвания”. В тази прекрасна книга са представени ценни сведения за важния архитектурен паметник, за проучванията на различни учени и за ранното християнство по нашите земи. Творбата е богата на илюстративен материал, който спокойно може да се нарече уникален.

Имам честта да ви представя увода на поредният шедьовър на един истински родолюбец – проф. д-р Асен Чилингиров.

АСЕН

ЧИЛИНГИРОВ

СОФИЙСКАТА

„СВЕТА СОФИЯ“

И НЕЙНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА

Стогодишният юбилей на първите научни изследвания върху Софийската „Света София“ на Богдан Филов и излизането на неговата монография за църквата, както и неотдавна завършилият пореден етап от нейните изследвания и възстановяването ѝ, при­ключил с откриването на музея във и под църковната сграда, на­лагат равносметка на тези, продължаващи вече цяло столетия из­следвания. Но те засягат не само архитектурата на този паметник, а също така неговата история и предистория от първите векове на християнството чак до последните дни на нашето съвремие, както и неговата украса – или поне това, което е стигнало от нея до нас. 

На най-важната част от тази украса, подовите мозайки в сградите, предшествали сегашната, е посветен значителен брой мои публикации, представени от 1989 до 2011 г., последната от които във вид на монография, излязла от печат преди две години и публикувана малко след това в интер­нет. В настоящата монография се разглеждат предимно въпроси­те, свързани с историята и архитектурата на паметника, а също така и неговите връзки с другите паметници на византийската и на българската средновековна ар­хитектура. Но се прави и рекапитулация на сведенията от археологическите изследвания в църк­вата и в античния дохристиянски некропол около нея.

Богатият фактически материал, получен от раз­копките по целия ареал на античния некропол, включително под самата църковна сграда, показва твърде точно неговите хронологични и топографски граници. Въпреки това, много от тълкуванията на този фактически материал са правени напъл­но произволно и нямат ни­що общо с действителността, като съз­дават погрешен образ на ху­дожествения и архитектурен паметник, налагайки на обществеността невярна представа както за него, та­ка и изобщо за българската история и нейния принос в културна­та съкровищница на човечеството. 

А тъкмо изследванията върху този паметник показват неговите най-характерни черти, свързани не с византийската православна традиция, а с раннохристиянската ду­ховна и художествена традиция в нашата родина, като продължение на тази традиция, зародена още през първите хилядолетия на човешката цивилизация. Че и тогава, преди много столетия и хи­лядолетия, един от главните отличителни белези на тази цивилизация не е бил принципът за мирно съвместно съ­ществуване на различните етнически, религиозни и културни об­щности, показва сложната и изпълнена с борби между разни верски общества история на софийската църква – но тези борби показват и централ­ната роля, която нашата столица играе през цялата раннохристиянска епоха още от първите вселенски църковни събори, а и след нея като един от главните християнски църковни центрове в следюстиниа­новата епоха и дори в рамките на Първата българ­ска държава, когато за известно време е седалище на българския патриарх.

Болшинството историци и богослови привеждат патроната на Софийската „Света София“ като едно от главните и безспорни доказателства за принад­лежността ѝ към византийската право­славна традиция. А тъкмо патронатът на Божествената Мъдрост е заложен в основата на конфликта между двете идейни течения в ранното християнство, за който ние сме осведомени във всички подробности от писмените исторически извори. 

И той е свързан с първата християнска църква, посветена на Божествената Мъдрост – замислената и проектирана от Константин Велики, но построена от неговия наследник на престола Констанций ІІ църк­ва в столицата на Източната римска империя. Тя е осветена в 360 г. от арианския епископ на Константинопол Евдоксий Антиохийски и е най-голямата църква в столицата на Източната римска империя, а от последните десетилетия на ІV век става прицелна точка за нападенията на войнстващите православни монаси. 

След разрушаването ѝ през V век е наново построена от Теодосий ІІ (408–450); отново опожарена в 518 г., тя е възстановена от Юстиниан по поръка на вуйчо му, Юстин І, а след поредното нейно разрушаване през 532 г. по време на въстанието Ника Юстиниан прекратява борбите между двете враждуващи помежду си течения в ранното християнство, като обявава и двете за православни. На мястото на разрушената по време на въстанието църква той пострроява следващата и последна едноименна църква, като я провъзгласява за символ на православието. 

Сега ние вече сме в състояние да проследим в неотдавна откритите текстове на пър­вите християни и пред­историята на този патронат, стигаща назад до първия век на нашата ера, а също и него­вата връзка с другите дохристиянски духовни общества в Древ­ния из­ток. 

И знаем, че този патронат на софийската църква не е резултат на византийски влияния, а про­дължава раннохристиянската традиция в нашите земи. Той е присъщ за главните цър­ковни сгради между „седемте храма, с които българският владе­тел Борис опасал като с пояс страната си“ – но и за голям брой едноименни епископски и митрополитски църкви под върховенството на българската патриаршия/архиепископия, пръс­на­ти по це­лия Балкан­ски полуостров и дори далеч от него, чак до Новгород и Киев.

Берлин, 2 VІІІ 2013