ТАЙНИ И ЗАГАДКИ ЗАКОДИРАНИ В БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР

Народното ни творчество е забележително богато. Различни родолюбци са успели да запишат десетки хиляди песни, а също така приказки, предания, пословици. Любовта към старата традиция и завещаното от предците е спомогнала да бъдат запазени свидетелства за това – що за народ сме и от колко време обитаваме земите си.

                            

По принцип историческите извори са ценни, но често те са или фалшифицирани, или биват тълкувани според господстващите тенденции в обществото. Археологията също представя ценна информация, но и в този случай са възможни както грешки, така и съзнателни манипулации на датировката и характера на артефактите, да не говорим за умишленото унищожаване и укриване на неудобни за нечии виждания находки.

Ономастиката дава солидни доказателства за това какъв език е говорен в определена област в далечното минало, но колкото и ясни да са сведенията, те често биват маргинализирани и за силната прилика на българския с речта на Орфей, се предлага “обяснение” с това, че езикът ни е индоевропейски.

Фолклорът от друга страна е нещо уникално. Народът тачи своите песни, предания и обреди ревностно, а пазенето на наследеното се превръща в най-силната крепост на българщината. Тук нито чужденците, нито чуждопоклонниците могат да подправят и изкривят нещо. Враговете ни твърде късно осъзнават колко много неудобна за тях информация е скрита във фолклора ни и какво силно оръжие е тя в нашата борба за истината.

Преди време разбрах от един приятел (г-н Андрей Киряков) за песен, в която са съхранени спомени за Константин Велики. В тази песен се говори не само за властвалия през IV век император от тракийски произход, но и за 300 попа, които трябва да разчетат някакво писмо. Г-н Киряков правилно заключава, че тук става дума за участвалите в Никейския събор 300-та отци на църквата.

Доста по-подробна работа, отново засягаща Константин Велики, е създал и г-н Петко Атасанов. В книгата си “Величието на Константин и нашата участ”, този автор дава интересни детайли от народните ни песни, от които проличава, че събитията протекли по времето на Никейския събор са намерили отражение във фолклора ни, като недоверието на старите балканци (които са наши предци) към решението на събора прозира в думите от песента.

Спомените за родения в Ниш владетел на Римската Империя, запазени в народната песен, са в хармония с особената почит към Св. Константин и Елена от българските нестинари. Те танцуват върху жаравата държейки икона на канонизираните за светци Константин и Елена. За самото нестинарство, Николай Колев, а и други негови колеги като Александър Фол, Иваничка Георгиева, Димитър Попов и др. смятат, че е тракийско наследство.

Константин Велики е известен с това, че изгражда мост над река Дунав – на пръв поглед лишено от логика действие защото живелия по-рано Аврелиан разрушава дунавския мост, за да предотврати идването на противници на империята, обитаващи земите на север от реката.

Имайки предвид, че според Scriptor Anonymus основите на Плиска и Преслав са поставени по времето на Константин I, а и сведенията на Йоан Лидийски, според когото в същия период империята губи Мизия и Скития, то не е трудно да се заключи, че построяването на моста, а и на старите ни столици е жест на произлизащият от средите на мизите император към своите роднини живеещи на свобода на север от Дунава. Обещавали вярност и военна помощ на Константин, свободните мизи, а и мизите под римска власт са облагодетелствани с известна автономия, като мостът служи за връзка между двете групи наши деди.

В българския фолклор са запазени спомени и за друг император на Рим. Става дума за Траян, който в края на I и началото на II век успява да победи царя на северните траки Декебал.  Д-р Ганчо Ценов съобщава за народна песен, в която Траян е наречен цар Латин – индикация за говорения от него език – латинския.

Отново д-р Ценов пише за други наши песни съхранили спомени за още по-древни времена. Става дума за галатското нашествие на Балканите. То се случва преди около 2300 години, като след персийската агресия, се явява една от най-големите заплахи за коренното население на земите ни. Македония, Елада, а и Тракия биват ограбени, галатите дори основават царство в нашите земи. Държавата им не успява да просъществува дълго понеже  траките се обединяват и побеждават чужденците.

Явно борбата с тях е била трудна защото в нашите песни галатите са наречени мръсни, лоши, спомената е и галатската вода, която е отровна. Д-р Ценов предполага, че отравяйки водата на селищата, които възнамеряват да превземат, нашествениците са успявали лесно да постигнат победа. Този метод прочее е познат и на старите гърци, но в случая е важно друго – в българските народни песни намираме ехо от събития, които са станали около 1000 години преди времето на княз Аспарух.

Проф. Иваничка Георгиева също дава интересни сведения за запазени култове към тракийски богове в българския фолклор. Тази наша изледователка споменава сведението на Херодот за тракийския пантеон и уточнява, че споменатата от бащата на историята Артемида е всъщност Бендида.

Проф. Георгиева смята, че под особената почита в цяла България към Св.Марина като пазителка от пожар и т.н., се крие култа към древното тракийско божество, като дава интересен паралел между нощните факелни шествия в чест на Бендида и провежданият до ново време нощен празник в чест на Св. Марина.

Бендида, позната като Вендис и Мендис е изключително популярна в Тракия, а и в обитаваната от наши предци Атина поне от V век пр. Христа – с други думи: ние сме съхранили култ към божество, което е почитано на балканите преди около 2500 години.

Тази почит наистина е била много силна защото в българската именна система са се запазили личните имена Венда и Менда, които според мен са развитите варианти на названията Вендис и Мендис.

Ще се върнем на работите на д-р Ценов защото в тях са споменати наши песни, чиито герои са живели повече от 2000 години преди епохата на княз Аспарух и повече от 3300 години преди нашето време. Става дума за възпетия от Омир тракийски цар Резос, когото нашите певци наричат крал Резул и допълват, че е много богат. Действително този благородник е бил богат, щита и доспетите му са украсени със злато, сякаш са предназначени не за човек, а за божество.

Спомени за Резос са запазени не само в песните, но и в преданията ни. Цитирайки Ст. Райчевски проф. Димитър Попов прави връзка между българската легенда за елена, който слиза от планината и се оставя да бъде пожертван, с имащият абсолютно същия сюжет разказ на Филострат за цар Резос и животните, които доброволно идвали при неговия олтар, за да бъдат принесени в жертва.

Интересна информация за фолкора ни получаваме и от проф. Иван Венедиков. Той анализира мита за тракийския певец Тамир, извършил облог с музите, че ако ги надпее, ще получи една от тях за жена, но ако загуби, те могат да го ослепят. Проф. Венедиков пише следното: “Вместо музите в българските песни се явяват самодивите, а певецът е заместен от овчар свирач. Самодивите нарочно повикват овчаря да им свири, докато те играят хоро. Така състезанието не е едно и също за двете страни. Ако на овчаря останат сили да свири, когато самодивите се уморят и отпуснат хорото, той печели облога и има право да вземе една от самодивите за жена. Ако, обратно, той спре пръв, те печелят и или ще го ослепят, или ще го убият.”

Вярно е, че в нашите песни името на обзаложилият се със самодивите свирач е Димо, а не Тамир, но промяната на имената за период от няколко хиляди години е нещо съвсем естествено. Впрочем, ние сме запазили спомени и за един друг прочут тракийски певец, а именно Орфей.

Проф. Иваничка Георгиева споделя своето виждане по този въпрос: “Българският фолклор е запазил мотива за митичния певец Орфей, макар и в твърде променен вид… Д. Маринов предава легендата за Боен, която обяснява възникването на обичая Боенец. В образа на царския син Боен са оставили следи Боян и Орфей — славянският и тракийският певец. Според легендата Боен свирел толкова омайно, че „когато засвирел или запойвал, птиците, дивяча, дори листьето на гората спирали да го слушат". Разбирал езика на птиците и животните, който научил от змийския цар, а с пръстена на този цар правел магии. Самовилите залюбили Боен, отнесли го в своето царство, където го оженили за най- младата и хубавата самовила. Момите се разтъжили и за да не го забравят, почнали всяка година през пролетта, когато самовилите го отнесли, да играят Боенец.”

Към тези сведения трябвада се добави още едно. Според проф.Димитър Попов спомени за Орфей са оцелели в народната песен “Марко Кралевити, Иве и дете Дукатинче”.  В случая най-сладкогласния Иве отговаря смислово на Орфей.

Докато цар Резос е герой от Троянската Война 1260-1180 г.пр. Христа, то както Тамир, така и Орфей са живели няколко поколения по-рано, навярно края на XIV в.пр. Христа, или с други думи – около 2000 години преди времето на княз Аспарух.

Със сигурност на мнозина сънародници се струва странно в българския фолклор да са запазени спомени за герои живели преди повече от 3000 години от днешното време, но има още по зашеметяващи неща. 

Проф. Иван Венедиков сравнява хетски и български народни приказки и удивен от многото паралели стига до заключение, че приликите няма как да са случайност: “Близостта между българските и хититските приказки е толкова голяма, че дори по нея бихме могли да се опитаме да определим развръзката и на хититската приказка. Но това, което заслужава вниманието ни е, че българската приказка има насочеността на другите български дуалистични предания ”.

“Феноменът” става още по-голям когато нашият учен се натъква на паралели не просто в приказките, но дори в обредите извършвани от хети и българи. Не по-малко удивителен е факта, че запазеното у нас предание за Св.Георги, който убива змея съвпада с хетската легенда, при която богът на бурята (Таркун бел.моя) убива змея. Tърсейки обяснение за “чудото” проф. Венедиков смята, че хетската легенда е попаднала при нас с византийско посредничество, чрез написаното на гръцки език житие на Св. Георги.

Има обаче подробности, които българският етнолог не е забелязал. Св. Георги е безспорно отражение на Хероса познат още като Тракийски Конник. Едно от неговите имена е Перкон, Перкун, а то според мен е сродно на името на хетския Таркун. Освен това гърците никога не са общували с хетите, но както ще се уверим след малко – дедите ни са били съседи, съюзници и приятели на хетите.

Огромно е учудването на Венедиков и от приликите на българския фолклор с определени истории от шумерския епос. И тук Венедиков осъзнава, че не може да се говори за случайност, но се чуди как да обясни феномена. Нашият учен набляга на факта, че между шумерските творби и началния стадий на оформяне на българската народност – VII век, има времева пропаст от повече от три хилядолетия.

Проблемът на иначе талантливия Венедиков е в това, че той е хванат в капана на догмите и подобно на повечето от колегите си смята, че старите българи са тюрки, които през 681 година се смесват със новодошлите на Балканите славяни.

Ако това вплетено в официалните теории твърдение бе вярно, то връзка между фолклора ни и този на хети и шумери изобщо не би трябвало да има, но връзката е факт е факт, както сам нашият етнолог и траколог осъзнава, а фактите не бива да се пренебрегват.

Навярно проф. Венедков е бил запознат с работите на стари автори, според които българите са били познати като мизи и пеони по времето на Античността, но следвайки тогавашните тенденции в науката решава, че това е грешка.

Да обаче пеоните имат връзка с Троя, знаем за това от Херодот, който съобщава, че пеоните са тевкрийски преселници от Троада. Мизите също са споменати от Омир, техен цар е Телеф, чието име поразително прилича на това на старобългарския владетел Телец.

Ако приемем, че пеоните и мизите са наши предци, то е ясно защо във фолклора ни има спомени за виделите цар Резос мизи и пеони. Признаването за достоверно на  отъждествяване на мизи с българи, решава и хетската “загадка” защото мизите са не просто съседи, но дори верни съюзници на хетите. При битката за Кадеш, мизите са на страната на хетския цар Муватали и му помагат да победи не кой да е, а Рамзес Велики.

Съвсем нормално е, след като два народа живеят заедно и се радват на доста добри отношения, те да черпят култура едни от други. В случая не е важно кой на кого е давал, важно е това, че дедите ни са били в контакт с хетите дълго време и това е причината за многобройните паралели между хетския и българския фолклор.

Как обаче да обясним смайващите прилики на българските приказки с шумерските предания? Докато има достатъчно извори за това, че старите българи са наричани ту мизи, ту пеони, за контакт с шумерите няма нито едно свидетелство. Всъщност, нито гърците, нито римляните знаят нещо за най-древната цивилизация на Месопотамия.

Разковничето тук идва от друго място – в този случай летописите на обитаващите Месопотамия акадци. В тях се споменава един войнствен народ наречен гутии. Те не са роднини на шумерите, нито пък са семити като акадците. За езика на гутиите лингвистите Иванов и Гамкерлидзе предполагата, че е прототохарски. Самата тохарска прародина е ...в древната Източна Европа.

Сега идваме на най-интересното място – за да има паралели между шумерски и български приказки, то причината не е просто съжителство, а влияние на стари балканци над населението на Месопотамия. Това може би звучи нереално и пресилено, но нека помислим: прототохарите-гутии напускат земите ни през четвърто хилядолетие пр. Христа. През трето хилядолетие пр. Христа те контактуват както с шумери и акадци, така и с дедите на иранците, понеже гутийските владения опират до Загроските планини.

Тъй като няма свидетелства за завръщане към Балканите, а по-скоро може да се говори за придвижване на изток – в посока на Китай и Индия, то единствената възможност за българо-шумерските паралели във фолклора е влиянието на дедите ни над населението на Месопотамия. Явно част от прототохарите е останала в Източна Европа е и станала част от българския етнос.

По принцип влияние оказва този, който е носител на по-висока култура, в това няма никакво съмнение. И макар на шумерите дълго време да е гледано като на създателите на първата цивилизация, нека обърнем внимание на няколко безспорни факта, които в миналото не са били известни:

-така наречената протописменост от нашите земи е около 2000 години по-стара от шумерския клинопис. Шумерската дума за пиша, шаря е šar/шар. Съвпадение?

http://proel.org/img/alfabetos/protosu1.jpg

-протоградовете край Юнаците, Пазарджишко и Провадия, Варненско са около 1500 години по-стари от шумерските селища. Нашата дума зид-стена отговаря на шумерската zid/зид-правя стабилен, правя силен. Случайност?

-откритият от Петър Детев модел на колело в е по-стар с 1000 години от най-ранното шумерско колело. Шумерската дума за колело е guruš/гуруш, тя показва връзка с пеласгийската заемка в гръцкия гурос/γῡρός-кръгъл, гърбав, крив. Феномен, чудо?

-обработката на металите мед и злато при нас започва около 2000 години преди това да стане в Шумер, като трябва да се спомене и това, че шумерската дума за руда, мед, е uruda/уруда, а пък думата за топя, горя е tab/таб. Интересна е и шумерската tub/туб-тупам, кова. Дабатопейос е име на тракийски бог на ковачите. Дали това е поредната “необяснима случайност, феномен и чудо”, оставям на вас да прецените.

Силна индикация за това, че в съседство с шумери и акадци са живели и хора от Балканите срещаме в документи от древната Месопотамия, в които се срещат списъци на имена на пленници носещи екзотични, чужди за региона имена. 

Става дума за хората: Атуе, Баба, Балания, Будула, Галаби, Гана, Гиза, Ела, Лала, Маа, Мама, Мена, Медауе, Неба, Яна. Те отговарят на тракийските Атия, Баба, Балей, Ганос, Лала, Меда, Менда и др. Излишно е да се споменава, че някои от тези имена се срещат до ден днешен в България.

Освен данните, които получаваме от екзотичните имена, съществуват и други неща, които показват, че преди около 4500 години, край Тигър и Ефрат са живели наши предци. По акадските паметници са изобразени хора имащи различни черти от населението на Ориента. На няколко монумента от времето на Саргон Велики могат да се видят пленници с особена прическа – бръсната глава и кика. Нито шумерите, нито акадците практикуват оставянето на кика. За сметка на това Плутарх свидетества за този обичай сред траките абанти и мизите (наречени в по-късни времена българи).

http://sumerianshakespeare.com/media/2bb5ecf2c805583affff8095ffffe415.jpg

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3c/P1050585_Louvre_stele_de_victoire_Akkad_Sb3_rwk.JPG

Ако историята ни не бе ограбена от враговете ни, а по-късно и жестоко осакатена от българомразци и сляпо следващи ги кариеристи,  днес на никого не би изглеждало чудно това, че влиянието на дедите ни над други народи не е започнало едва през IX век, а няколко хилядолетия по-рано.

За мнозина от нас, въпреки представените тук факти ще е трудно да приемат истината, че сме потомци на народа създал първата цивилизация. Гените обаче не лъжат, типичните за нас хаплогрупи I2, R1b-L*23, E-V 13, J2, G2, а и голяма част от R1a, са наследени от население, което е обитавало Балканите хилядолетия преди възникването на наченки на цивилизация в Египет и Шумер. Това е неоспорим факт.

Типичните за нас хаплогрупи показват, че смайващите близости между митовете на шумери, хети и българи не са някакво необяснимо чудо, а са резултат от контактите на дедите ни с други народи в далечното минало.

Чудо е друго – това, че въпреки безбройните премеждия народът ни е запазил спомени за най-древните свои предания. Тези спомени разбира се са променени, в някои случаи старите богове са облечени с християнска дреха, но въпреки това те не се отклоняват от ролята си. Удивителна е силата на народната памет, смайваща е и верността към традицията предавана от поколение на поколение.

Пазенето на своето ни е спасявало неколкократно по време на вековете чуждо подтисничество. Българинът може да оцелее само ако остане българин: да съхранява добротата, смелостта и честността в сърцето си, да възпитава себе си и децата си в трудолюбие и почит към тези, които в миналото са се жертвали, за да ни има нас. Пътят е ясен, начертан е отдавна и от на се иска само да го следваме.

Използвана литература:

1.П.Атанасов, Величието на Константин и нашата участ, Булга Медия, София, 2018;

2.Г.Ценов, История на България, Хелиопол, София, 2017;

3.И.Венедиков, Раждането на Боговете, Аргес, София, 1992;

4.И.Венедиков, Златният Стожер на българите, Наука и Изкуство, София, 1987;

5.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя, Книга първа, Медното гумно, Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора, 1995

6.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987’;

7.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, Вт.изд.София, 1993;

8.Д.Попов, Тракийска Религия, Второ допълнено издание, Изток Запад, София, 2014

9.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, Том II, под редакцията на И.Дуйчев, Г.Цанкова-Петкова, В.Тъпкова-Заимова, Л.Йончев, П.Тивчев, отг.ред.Проф. Ал. Бурмов, БАН, София, 1958’;

10.В.В.Струве, Лагерь военнопленных женщин в Шумере конца III тысячелетия до н. э.

"Вестник древней истории". 1952. 4. С. 12-25;

11.Т. В. Гамкрелидзе, В.В. Иванов, ИНДОЕВРОПЕЙСКАЯ ПРАРОДИНА И РАССЕЛЕНИЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦЕВ: ПОЛВЕКА ИССЛЕДОВАНИЙ И ОБСУЖДЕНИЙ, Вопросы языкового родства. - № 9. - М., 2013. - c. 110-136;

12.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

Извори от интернет:

А.Киряков, Спомени за времето на Константин Велики (посл. вид.06-11-2019)

http://andorey.blog.bg/history/2015/02/27/spomeni-za-vremeto-na-car-konstantin-veliki.1341961

Г.Сотиров, Езикът на Константин Велики (посл. вид.06-11-2019)

https://www.otizvora.com/2005/08/6970

РАЗОБЛИЧЕНИЕ НА НЯКОЛКО ВРЕДНИ ЛЪЖИ

Самюъл Бътлър е автор на едно много интересно изказване, което дава повод за размисъл. Преди около век и половина, британският интелектуалец казва:  “Даже Господ не може да промени миналото, но на историците това се удава.” B същия дух е и изказването на Наполен Бонапарт: “Историята е съвкупност от лъжи, с които всеки се е съгласил.”

Действително, с упорити манипулации и укриване на важни факти, реалността може да бъде изкривена до неузнаваемост. Не става дума само за промяна и деформиране на определени детайли от исторически събития, но дори за фундаментални неща като например произхода на даден народ. Toва е неморално, ненаучно, но е напълно възможно: две групи от един и същ народ да бъдат представени все едно нямат нищо общо едни с други. Деянието вече е извършвано и то неведнъж.

За тези, които мислят, че няма как две групи на един и същ народ да бъдат изкарани различни по произход, ще дам пример с македонците. Те са наши братя, делим една кръв, една култура, един език, но за малко повече от век са посети толкова много заблуди, че голяма част от нашите роднини от Скопие, Охрид и т.н. съвсем искрено гледат на нас като на чужденци.

Намират се и сънародници от Македония, които ползват груб език към нас българите, все едно няма никакво значение, че родените в Македония Неофит Рилски, Гоце Делчев, Григор Пърличев, Симеон Радев, Кузман Шапкарев, Яне Сандански и др. се самоопределят като българи. 

Ето до какви крайности и промиване на съзнанието могат да доведат упорито повтаряните измислици на недобросъвестни индивиди.

Абсолютно същото е положението и с траките и старите българи – не се касае за два различни народа, а за две групи делящи едни и същи корени. Лошото е, че всичко, което свързва тези групи е премълчано, като за сметка на това са съчинени немалък брой заблуди с цел да се внуши, че се касае за напълно различни хора.

От една страна старите българи са обрисувани като дошъл от Азия народ, притежаващ желязна дисциплина, а и носител на висока култура позволяваща му да гради държави. От друга страна, траките биват представени в черна светлина, изкарвани са порочни хора, за които културата, писмеността и държавността са непознати неща. По този начин, изкривявайки реалността, определени хора създават у широката публика впечатление, че траки и българи са две напълно различни етнически групи, а това не е така.

Една от заблудите засягащи древното балканско население е постулатът, че траките не са способни да създадат държава. Най-рано това умопомрачително твърдение срещах при свой опонент – бивш милиционер представящ се за интелектуалец. Глупавa или не, тази лъжа е доста  разпространена и немалко сънародници са се хванали, защото в крайна сметка човек вярва не на най-логичното, а на това, което чува най-често.

Когато обаче направим проверка, се оказва, че нещата стоят съвсем различно. Всеки, който се интересува от история е запознат със свидетелството на Тукидид, който обяснява, че Одриското Царство е най-богатото и могъщото в Европа. Доходите от данъци получавани от елинските градове и др. възлизат на 400 таланта злато и сребро. Още 400 таланта са добавяни като подаръци – златни и сребърни предмети, скъпи платове и т.н. [1] -Thuc.II.97.  

С други думи – доходите на одриските царе само от данъци от чужденците въртящи търговия на тракийска територия са около 800 таланта злато и сребро. Като имаме предвид, че теглото на един атически талант е 26 кг, то събираната от одрисите сума е била огромна. Към нея трябва да се добавят доходите от златните и сребърни мини, средствата получени от продадените на гърците жито, пшеница, дървен материал, добитък, животински кожи и т.н.

Богата държава трябва да бъде пазена от силна армия, а одрисите са имали такава. Преди около 2500 години, цар Ситалк е разполагал с войска от 150 000 души, като една трета е съставлявана от конници, най-вече от средите на гети и одриси [1] -Thuc. II.98.

Освен Одриското Царство има сведения и за царството на пеоните. Като владетели могат да бъдат посочени Астеропей, Аудолеон, Бастарей, Дропион, Патрай, Ликей и др. Що се касае до наследниците на пеоните, трябва да се спомене нещо важно, а именно това, че римският византийският автор Йоан Цеца се присмива на тези, които не знаят, че пеони и българи са едни и същи хора. Отъждествяване на пеони и българи прави също Йоан Зонара [2] с.374*(1).

Траките витини също имат богато и добре известно цартво.To е управлявано от благородници като Дедалзис, Ботир, Бас, Зипоит, Етазета, Зиела, Прусий и т.н. За витините Страбон обяснява, че спадат към групата на мизите. Става дума за същите тези мизи, чиито предци Димитър Хоматиан локализира край Бруса (витинската столица Пруса) и пояснава, че в ново време те са наричани българи [3] c.59.

Достойно за споменаване е и царството на северните траки познати като гети и даки. При властването на Буребиста, то е толкова голямо и силно, и създаващо опасност за Рим, че (по сведения на Страбон) Гай Юлий Цезар възнамерява да организира военна кампания [4] -Strab. VII.3.5. 

В Мала Азия, дошлите от Балканите фриги създават силна държава, чието изкуство и постижения ще бъдат достигнати от римляни и гърци векове след смъртта на прочутия с богатството си цар Мидас.

Монументът на Мидас - User:China_Crisis - Own work -Midas Tomb at the archeological site Midas City (Midas Şehri). The site is in the village of Yazilikaya, midway between Eskişehir and Afyon.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/MidasSehri.Tomb.jpg/800px-MidasSehri.Tomb.jpg

Не на последно място е Боспорското Царство, което обхваща полуостров Крим и неговите околности – приблизително територията на Стара Велика България, или по-точно - нейната източна периферия. Най-известните владетели на Боспорското Царство са носещите тракийски имена Спарток, Берисад, Рескупорис, Реметалк, Котис. Рескупорис VI властва по времето на Константин Велики.

Ако се върнем още по-назад във времето, в епохата предшестваща Троянската война, ще научим и други интересни неща. Страбон твърди, че Пелопс е довел фриги със себе си и ги е заселил на полуостров Пелопонес. Пак Страбон твърди, че цяла Атика е принадлежала на траките, а в Давлида, област Фокида е властвал цар Терей. И сякаш това не е достатъчно, старият автор обяснява, че полуостров Пелопонес получава името си от фригиеца Пелопс, който довежда фриги там [4] - Strab.VII.7.1.

Пелопс поставя началото на династията, от която произлизат микенските царе Агамемнон и Менелай, това изобщо не може да се оспори, но пък бива често премълчавано. Причината за това е, че казионните учени не желаят да признаят неудобната за тях истина, а именно, че микенците не са гърци, а траки от групата на фригите.

Микенската титла за цар е ванакатело, тя се среща под формата ванакт в надпис посветен на цар Мидас, а най-рано е ползвана за човек с име Одрис. Знаем за това благодарение на два надписа с Линеар Б, намерени в континентална Гърция и Крит и публикувани от Бердрих Хрозни. Четенето е елементарно:

KAUNO ODURUWIJO WANAKATELO - Кана на Одрис царят.

Както се уверяваме – пълно безумие е да се твърди, че траките не са способни да създадат държава.

Не по-малко важен е факта, че точно от народа на Орфей идват едни от най-силните и способни владетели на Римската Империя. Достигналите до имперския престол траки са доста: Максимин Тракиец, Регалиан, Клавдий II, Аврелиан, Максимин Дакиец, Галерий, Констанций Хлор, Лициний, Константин Велики, Констанций II, Констанс І, Юлиан,  Йовиан, Валентиан, Валент, Йовиан, Ветран, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, а и властвалия до 610 година Фока.

Златен солид на Константин Велики, изобр. -Unknown and one more author-Busts left of Sol Invinctus radiate and Constantine laureate and cuirassed, holding spear over right shoulder and oval shield on left arm with galloping sun quadriga. Gold nine-solidus multiple minted in Ticinum (Pavia) in 313 AD.

Tрябва да се добави и това, че най-великите пълководци на късната Античност са Аеций и Велизарий, а те и двамата са от средите на траките. По времето на Константин Велики управител на Египет, Тебаида и Либии е тракиец с име Рометалк  [5] c.56.  

Въз основа на какво може да се говори за липса на управленчески талант при траките, след като те създават могъщи и богати царства векове преди появата на Римската Империя? Не е ли подвиг това, че победените от потомците на Ромул траки, след време стават господари на империята?

Един от най-упоритите постулати и заблуди засягащи траките е, че те нямат своя писменост. Твърди се, че народът на Орфей е ползвал азбуката на гърците, макар да липсват каквито да било доказателства за това. Дори напротив – има сведения, че създателите на първите букви са били траки.

Алкидамант определя Орфей като създател на ранната писменост [6] с. 465. Корнелий Тацит разказва за предание, според което тракиецът Лин (считан от някои за брат на Орфей) е една от личносттите, на които са е отдало да сътворят азбука [7]. Диодор Сицилийски смята, че  Лин е дал имената на буквите в гръцката азбука. Старият автор е уверен, че Лин е написал (преди времето на Троянската война бел.моя) творба, в която възпял деянията на бог Дионис, други важни герои, описал е дори своя живот [8] Diod.Sic.III.67. Същият автор е уверен, че троянецът Тимет е написал работа известна като “Фригийска Поема”, в която са запечатани древната реч и древните букви [8] Diod.Sic. III.67

Фригийски монументални надписи - VIII век преди Христа http://www.maravot.com/Areyastas.jpg

http://www.maravot.com/Phrygian.html

За плочици с тракийска писменост от времето на Орфей споменава също Еврипид [9] Eur. Alc. 966-959. От голямо значение е сведението на Аполодор  за това как Диомед, Агамемнон и Одисей принуждават един пленен троянец да напише послание с фригийски букви - Φρυγίοι γράμμασι, за да злепоставят Паламед, на когото завиждат [10] с.77.

В “Държавата” - познатата на всеки специалист работа на Платон, се говори за книги на Орфей и Муcей (Музей) [11] Plat. Rep. 2.364 e. Павзаний също съобщава за творби написани от Мусей (Музей)  - хим на Деметра [12] Paus. I.22.7  Този герой е син на тракиеца Евмолп – човекът въвел Елевзинските мистерии в Атина.  

  

Фригийски надпис от VIII в.пр. Христа, изобр. User:China_Crisis - Own work- Inscription in the Phrygian alphabet. This is part of the Midas Tomb in Midas City (Midas Şehri), Turkey.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a4/MidasSehri.TombDetail.jpg

Подлагайки на анализ сведение на Страбон, Георги Сотиров уточнява, че на стария автор са били известни книги та фригийци и мизи (наречени по-късно българи) още от преди Троянската войнa [13] с.142.  

Както се уверяваме - съществуват планини от информация за писменост у траките и то още преди Троянската Война. Обърнете внимание най-важното: за Орфей и Лин дори се твърди, че са създатели на азбуката. Колко безочлив и безсъвестен трябва да е този, които нарича траките безписмен народ!

Поредната заблуда засяга твърдението, че траките продават децата си в робство. Сведението идва от работите на Херодот [14] Her.V.6, но информацията трябва да се разгледа критично. Има две изключително важни подробности, които ако се разгледат, ще представят всичко в по-различна светлина. Бащата на историята не уточнява за кои траки става дума – поданиците на тракийските монарси, или тези траки, които са подвластни на гърците.

Дедите на южните ни съседи са добре известни със своята жестокост и ужасяващо пренебрежение към хората от различен произход. Преди идването на данайците от Африка, територията на Гърция е обитавана предимно от траки. Ще напомня, че според Страбон полуостров Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс, който е населил мястото със свои хора. Същият автор пояснява, че някога цяла Атика е принадлежала на траките, а в Давлида, Фокида е властвал Терей [4] -Strab.VII.7.1. За установяване на мизи и тевкри в Тесалия, край река Пеней съобщава Херодот [14] -Her.VII.20

След идването на данайците, местното население не се изпарява. То става подвластно на чуждите окупатори и бива подложено на бавна асимилация. Тези, които не са желаели да изоставят родната си реч и традиции са поставени в угнетяващи условия и са обречени на беднота. Изпаднали в безизходица и отчаяние хорица наистина ще продадат децата си с надеждата, че служейки на богати хора, наследнците им ще имат по-добър живот.

Трябва да се отбележи, че дори бедните гърци са продавали децата си, не толкова, за да получат някаква сума пари, но и, за да усигурят бъдещето им. Продаване на деца от бедните им родители се е срещало cъщо в Рим, особено популярно е било и в Ориента. По сведения на Марк Твен, през XIX в. киркасците и грузинците са продавали дъщерите си на пазара в Константинопол. Както виждаме – в случая траките са очернени и стигматизирани съвсем незаслужено.

Последната заблуда, която ще бъде разгледана е монотеизма на старите българи. Понеже е известно, че траките почитат много богове, “разликата” в религиозните виждания се ползва от някои изследователи като аргумент за различния произход на траки и българи.

Честно казано не зная точно кой е създателят на твърдението, че старите българи почитат само Тангра и са монотеисти. За този бог при дедите ни пишат Веселин Бешевлиев, Димитър Овчаров, Живко Аладжов и др., но реално нито един римски (византийски) автор не обелва дума нито за Тангра, нито за монотеизъм при старите българи.

Дори напротив, Патриарх Фотий е пределно ясен в изказването си, че при своето покръстване, старите българи са се отказали от бащините си богове [15] c.114, т.е. касае се за няколко божества, а не за едно. 

В работата “Тивериополските мъченици” Теофилакт Охридски нарича българите народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета – [16] ГИБИ, IX, част 2, с.62.  

Добре известно е, че слънцето е най-почитаното божетво на конелюбивите траки [6] c.291. В работата на Платон намираме още по-интересен пасаж, там се казва, че “първите хора в Елада (т.е. траките и пеласгите бел.авт.) са почитали  тези богове, които и сега почитат мнозина от варварите: слънцето, луната и земята, а също и звездите и небето.” [17] c.87-88. Овидий твърди, че обитаващите Хемус сапеи жертват кучета на своя богиня [18] -Ovid.Fasti, I 380-391 

https://www.thelatinlibrary.com/ovid/ovid.fasti1.shtml

Излиза, че абсолютно същото, което по време на Античността е казано за особеностите на религията на траките, през ранното Средновековие е казано и за старите българи.

Когато се запознаем с подробностите, осъзнаваме колко много усилия са хвърлени, за да се създадат “разлики” между древното балканско население и Aспаруховите българи. Най-безотговорно и безсъвестно са създавани заблуди, за да се укрие истината, а тя е, че няма идване на нов народ на юг от Дунава през 680-681 година.

Синът на княз Кроват (Кубрат) не завладява чужда територия, а се свързва с роднини, за да освободи земята на предците си, които Омир, Херодот и Тукидид наричат траки.

Защо иначе княз Аспарух познат и като Есперих носи име сродно на названията  на Хероса-Утаспиос, Ведеспис? Защо иначе край южната порта на Плиска ще има масивен релеф на Тракийския Конник  (както съобщава археологът Атанас Милчев)?

Ако старите българи не бяха местен народ, защо имат за свещен символ  IYI? Най-рано IYI се появава на Балканите – преди около 7000 години, а не в Памир, Сибир или Кавказ.

Най-важният въпрос обаче е този: как e възможно три народа говорещи различни езици, имащи различен произход, религия, бит и обичаи, да се слеят смайващо бързо без да останат етнически анклави, като държавата е така силна, че се превръща в най-големия съперник на Римската Империя/Византия?

На близкосродните англи, сакси и юти са им нужни повече от четири века, за да се консолидират, а у нас “чужди” народи правят това чудо почти мигновено. “Чудото” може да се обясни много лесно, но отговорът показва, че официалните теории за образуването на българската народност не са нищо друго освен...поредица от лъжи, с които всеки се е съгласил.

Д-р Ганчо Ценов обясни преди повече от век, че съюзените с княз Аспарух дунавски славени са гетите*(2), а самите българи принадлежат на голямото семейство на мизите. За гетите и мизите Страбон твърди, че обитават земи както на юг, така и на север от Дунава и  принадлежат на една и съща общност - тракийската: 

“…Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi.“ -Strab.VII.3.2

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Ценов е безспорно прав – през прословутата 681-ва се обединяват три групи на един и същ народ – хора наричани по време на Античността траки. Това обяснява бързата консолидация, а и липсата както на етнически анклави, така и липсата на субстрат в езика ни.

Става ясно и защо в най-големите ни празници и тачени обреди намираме ехото от култовете към Хероса (Св. Георги), Залмоксис (русалийските игри според Венедиков), Дионис (Трифон Зарезан, кукерските игри), лазаруването, нестинарството, обичаите Герман, помана и тн. (според Колев), Бендида и Хермес (особената почит към Св. Марина и Св.Модест според Георгиева), Сабазий и т.н.

Ще мине време докато вредата от повтаряните дълго лъжи бъде неутрализирана от постоянно излизащата нова информация. Ще мине време преди всеки сънародник да осъзнае, че е потомък на хората създали най-древната цивилизация. Ще има съпротива срещу излизането на истината, но борбата си заслужава защото наследството ни е огромно и ние имаме пълното право да го получим, а и да се гордеем с това, че дедите ни са учители не само на източноевропейските народи, но са дали силен импулс в развитието на римското и гръцко общество.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=NwErmFtQvtM&t=1021s

Използвана литература и пояснения:

1.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

2. Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

3.Г.Ценов, История на България, Хелиопол, София, 2017

4. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

5.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965

6.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

7.Tacitus, publ. in Vol. IV of the Loeb Classical Library edition of Tacitus, 1937 (посл.вид.30-10-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Tacitus/Annals/11A*.html

8.Historical Library of Diodorus the Sicilian, publ. in Vol. II of the Loeb Classical Library Edition, 1935 (посл.вид.30-10-2019)  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

9. Euripides, with an English translation by David Kovacs, Harvard University Press, Cambridge, 1994;

10. P.Ceccarelli Ancient Greek Letter Writing: A Cultural History (600 BC- 150 BC), Oxford University Press, Oxford, 2013;

11. Plato, Plato in Twelve Volumes, Vols. 5 & 6 translated by Paul Shorey. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1969;

12. Pausanias, Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;

13. Г.Сотиров, Чие писмо е Линеар Б? (посл.вид. 30-10-2019)

 http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf

 14.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

16.Г.Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998 ;

17.Гръцки извори за българската история, Т.IX, част 2, подг.И.Г.Илиев, отг.ред. И.Божилов, БАН, София, 1994;

18.И.фон Бредоф, З.Гочева, В.Тъпкова-Заимова, Е.Казанджиева, А.Фол, гл.н.ред. З.Гочева, Извори за историята на Тракия и траките, Т.2, А.И. “Проф.Марин Дринов”, София, 2002;

19. P. OVIDI NASONIS FASTORVM LIBER PRIMVS (посл.вид.30-10-2019)

https://www.thelatinlibrary.com/ovid/ovid.fasti1.shtml

20.The Geography of Strabo, publ. in Vol. III of Loeb Classical Libraryedition, 1924 (посл.вид.30-10-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

*(1) Проф. Ангелов съобщава за отъждествяването на старите българи с пеоните, но смята това за архаизация.

*(2) Името славени първоначално важи единствено и само за гетите. По времето на Прокопий и Йордан, дедите на поляци, руснаци, чехи, словени и др. са познати под името венети. На територията на Полша е локализиран Венетския залив, Венетските планини са в земите на Словакия, а дедите на словените обитават Венетските Алпи.

Дори и днес финландците наричат Русия с името Веная, а на руснаците казват венелайнен-венетски народ. Благодарение на това, че езикът на гетите наречени славени е много близък до този на венетите, то и венетите биват наречени славени, словени, славяни, но това е много дълъг процес.

Тъй както при англо-саксите в Британия името сакси изчезва, а за колективно название се налага англи, така и при нас, името на гетите-славени се изоставя в полза на колективното название българи.

Същественото в случая е това, че името славени принадлежи на древен балкански народ и от Балканите се разпространява на изток, запад и север.