ДОЦ. Д-Р П. БАЛАБАНОВ МЕ ОБВИНЯВА В ЛЪЖА, НО КОЙ ВСЪЩНОСТ ЛЪЖЕ?

Представянето на новата ми книга в Националната Библиотека в София на 26 април, явно е разгневило много хора. Причината за това обаче остава напълно непонятна за мен. Работата ми не е политизирана, в нея няма компромати, няма обидни епитети, няма нито едно призоваване към насилие. 

Опитал съм се в 528 страници да събера доказателства за древните корени на нашия език. Не търся нито слава, нито престиж, нито богатство. Единственото ми желание е българите да получат самочувствието, което заслужават.

Ние имаме право да се гордеем както с езика си, така и с историята си. Тя не започва през прословутата 681 година, а няколко хилядолетия по-рано. Представил съм достатъчно данни, всеки може да се запознае с информацията и да я провери. Дал съм важни обяснения за механизма на налагане на определени заблуди, с което става ясно, че само ние българите имаме сметка истината да излезе на бял свят. 

И понеже моето виждане не се вписва в общоприетото в научните среди, от тези среди се надигнаха недоволни хора. Съвсем наскоро един бивш директор на музей ме обвини, че създавам лош имидж на учените, че настройвам тълпата срещу учените. Господинът ме нарече също безчувствен, меркантилен, некомпетентен и безсъвестен човек.

Аз съм възпитан в християнско семейство и се опитвам да живея като християнин. Опитвам се също да не отговарям на злото със зло, защото зная, че това няма да доведе до нищо положително. Не ми е приятно обаче когато някой нарича българския народ тълпа, а читателите ми лековерни хора.

Сред читателите ми има журналисти, писатели, лекари, офицери от армията, полицията и жандармерията. Има също така адвокати, прокурори, учители, а дори и професори. Не мисля, че е почтено на тези хора да се лепят етикети като тълпа и лековерни хора. 

Помолих г-н археологът, който се явява и бивш директор на музей да избере едно мое есе и да го подложи на критика, да обясни къде лъжа, какво не е вярно и кое е вярното, ако аз не съм прав. Човекът обаче заяви, че вече е правил това някога си и отказа да посочи грешките ми. Ако господинът е отправял културна и аргументирана критика, това трябва да е било в някоя друга вселена, защото честно казано – нямам спомени нито за въпросния учен, нито за аргументацията му.

Друг негов колега обаче явно е решил да бъде конкретен. Избрал е едно мое есе и изявява претенции, че то е пълно с лъжи. Става въпрос за доц. д-р Петър Балабанов, към когото в миналото хранех уважение. 

Това уважение обаче се изпари доста бързо след като се сблъсках с вулгарните изрази на този представител на българската наука. Няма да се спирам на тях, нека приемем, че човекът е културен, но емоциите са надделели и той, само за момент е изоставил културното поведение. Няма безгрешни хора.

В социалната мрежа г-н Балабанов се е заел да изобличава “лъжи” в есето ми За чумните епидемии и великото изчезване на народите. Ще се спра на няколко от изобличенията и ще демонстрирам, че не аз лъжа, а г-н професионалистът. 

Доц. д-р Балабанов твърди, че аз без основание определям император Юстиниан I за тракиец, а за родното място на този владетел посочвам Тракия. Тук г-н Балабанов изкривява информацията доста непочтено. 

Никъде не пиша, че Юстиниан I е роден в Тракия, споменал съм родното му място Ведериана. Траки е имало и на стотици километри на северозапад от Ведериана. За тях пише археологът Микола Душек в работата си Die Thraker im Karpatenbecken, а тя е публикувана през 1978 г. Това ще рече, че информацията за траки извън територията на географската област Тракия има вече около 45 години.

Колкото до тракийският произход както на Юстиниан Велики – тук съм истински удивен. Ако един доцент не знае, че за тракийския произход на този владетел са писали различни историци, що за подготовка има този учен?

Първото доказателство, което представям е от труда на Георги Сотиров. Тук нашият доцент има оправдание да не е запознат, защото Сотиров спада към еретиците в науката, към тези, които смятат, че нашият народ има древни балкански корени. Съвсем естествено един доцент, който десетки години наред е преподавал нещо различно, няма да чете такива автори. Все пак за читателите – аргументите на Сотиров са кратки, но логични:

“Юстиниан е тракиец по произход. След като е бил племенник на Юстин I и чичо на Юстин II, и двамата тракийци, Юстиниан не може да е бил различен от тях.” [Сотиров,с. 32].

http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

Второто доказателство за тракийските корени на Юстиниан Велики идва от труд на Веселин Бешевлиев. Той дълго време е привърженик на виждането за тюркския произход на старите българи, но по отношение на изследванията му за историята на траките, Бешевлиев има доста добри попадения. Ето какви доказателства за тракийския произход на император Юстиниан I биват дадени:

“Обаче в Пасхалната хроника и у Малала той е тракиец: Ἰουστῖνος ὁ Βενδαρίτης ὁ θρᾴξ [335] и Ἰουστῖνος ἀπὸ Βεδεριάνης ὢν θρᾴξ. [336] Последният автор съобщава, че и неговият племенник, император Юстиниан I, бил Тракиец (καὶ αὐτὸς (= Ἰουστ νιανός) δὲ ὢν Θρᾴξ ἀπὸ Βεδεριάνας). [337] Обстоятелството, че другарите на Юстин I имат тракийски имена — Ζίμαρχος и Διτύβιστος, [338] че един от братовчедите на Юстиниан I носи тракийското име Βοραΐδης, [339] и най-сетне, че неговият племенник Юстин II бил според Теофан [340] тракиец, говорят очевидно в полза на тракийския произход на двамата византийски императори. В случая с Ἰλλύριοι се означава не племенната принадлежност, но областта, гдето са родени. [341]” [Бешевлиев, с. 58 – 59].

 http://www.promacedonia.org/vblit/vb_8.htm

Ето и откъс от труда на Йоан Малала, разбира се преведен на английски. Старият автор, без увъртане нарича Юстиниан I тракиец от Ведериана: “ § 18.425  BOOK 18, YEARS OF KING JUSTINIAN [527-565 CE]After King Justin, the divine Justinian ruled for 38 years, 7 months, and 13 days from the 1st of April, 5th of the Indiction, the year 575 in Antioch, in the consulship of Mavortius [527 CE]. He was shortish, big-chested, well-nosed, white, curly-haired, round-faced, handsome, balding in front, florid-faced, mixed-grey hair on scalp and beard, magnanimous, Christian. He favored the Blue faction, and he was a Thracian from Bederiana. “

https://topostext.org/work/793#18.425

Кой лъже – аз, или г-н Балабанов? Той използва непочтен метод приписвайки ми твърдения, които аз не съм правил – никога не съм локализирал Ведериана в географската област Тракия. А колкото до тракийския произход на Юстиниан, учени като Сотиров и Бешевлиев са се аргументирали добре. 

Ако император Юстиниан I е наречен тракиец, носи тракийското име Сабазий, а и неговите роднини са определени като траки по произход, защо да се съмняваме в тракийските корени на този способен владетел?

Г-н Балабанов внушава, че лъжа и за тракийския произход на императорите Юстин II, Тиберий II, а и Фока. Тук отново съм удивен, че аз трябва да давам на един доцент информация, която лично считам за добре известна в научните среди. 

Смятам, че е точно толкова излишно да се обяснява за тракийските корени на Юстин II, Тиберий II, а и Фока, колкото за това, че България се намира на Балканите.

Преди около 35 години Нели Митева публикува интересен труд в сборника Thracia 8. В тази си работа нашата изследователка изрежда авторите, които пишат за тракийския произход на императорите Маркиан, Лъв I Бес, Юстин I, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II и Фока: 

“The authors after the 5th century (Jordanes, Euagrius, John Malala, Procopius, Theophylactus Simocatta, John of Antioch, and Theophanes) noted the Thracian origin of a number of Emperors of the Romaioi from the second half of the 5th to the beginning of the 7th century (Marcianus, Leo I Bessus, Justin I, Justinian I, Justin II, Tiberius, and Phocas).

http://www.kroraina.com/thracia/articles/n_miteva.htm

Ако до 1988 година тази информация не е била известна, то 35 години са приличен период от време, през който сведенията могат да бъдат и проверени, и приети. За това разбира се, се иска човек да не е предубеден, a и да е готов да приеме сведения, независимо дали те му допадат или не. А за жалост има хора, които до последно ще отричат това, което не се вписва във възгледите им.

Г-н доцентът или има сериозни пропуски в знанията, или сериозно е намислил да ме изкара по-черен и от дявола. Друга “лъжа”, за която съм обвинен, е свързана отново с некоректно представяне на моите твърдения. Аз никъде не предявявам претенции, че не e имало нахлувания на хуни и готи в Тракия.

Това, което твърдя е съвсем различно, а именно, че нито готите са германи, нито хуните са тюрки, монголи, или смесица от иранци и тюрки. Има разлика нали?

Смятам, че готите са старите гети, а хуните, както познаващият ги добре Прокопий пише, са масагетите. Дал съм и сведението на Йордан, според когото масагетите спадат към гетското семейство. 

Самият факт, че в териториите населявани от готи и хуни липсват напълно топоними и хидроними принадлежащи на езика, манифестиран в Сребърния Кодекс, тюркски, монголски, или друг подобен език, се явява ярко доказателство за това, че е несериозно готите от Балканите да бъдат определяни като германи, а за народа на Атила да се твърди, че е дошъл от Средна Азия.

Държа да отбележа, че сега не е първият път, когато доц. д-р Балабанов внушава, че лъжа. Преди известно време [25-11-2022], след моя публикация за името Дуло и тракийските Дулес, Дулас и др. бях обвинен, че не казвам истината. Да, но за изненада на г-н доцента аз имах под ръка труда на негов колега, който ползвайки сведения на други автори обявява, че името Дулес със сигурност може да се обяви за тракийско.

 

Трудът на археолога Ст. Дамянов е от 1978 година, не е нещо ново, за което г-н Балабанов не е имал времето да прочете.

Странно как един доцент не познава работите на своите колеги и не прави проверка на твърдения преди да ги представи. В науката е редно да се проверява, но при г-н Балабанов забелязвам една тенденция да не прави това.

Преди време той се похвали, че е положил доста усилия да бъде издадена една книга написана на руски - става дума за Джафгар Тарихи. Г-н Балабанов призна, че е имало лавина от критики, а те са справедливи, защото според мен, а и други хора, появилата се на нашия пазар книга не е нищо друго освен неоосманистка пропаганда. Ако нашият специалист бе извършил проверка, или поне се бе допитал до други учени, днес щеше да има една заблуда по-малко.

 

Нямам нищо против критиката, нека даже да е сурова, но нито е редно, нито е почтено да се лъже и да се обвиняват другите хора в лъжи. Възможно е някой да се чувства засегнат от есетата и книгите ми – със сигурност има такива хора. Това обаче не е причина вместо културна дискусия да се сипят обиди и да се лансират лъжи. 

Пак повтарям – още съм в пълно неведение относно гневните реакции на определени наши учени след представянето на новата ми книга в София на 26 април. Та тя носи престиж на народи ни, дава ни самочувствие, но което е по-важно – представя истината. 

Възможно е някои да смятат, че поради голямото търсене на книгата ми ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК,  аз ще забогатея. Искам да успокоя хората, които са тормозени от тази мисъл. 

Уверявам ги, че няма да забогатея. Моят издател е честен и коректен човек, но тиражите на книгите са скромни. А има и друго – за период от 35 години, аз съм похарчил повече от 35 000 лева за специализирана литература, пътувания до музеи, библиотеки, трезори и т.н. Притежавам ценни, скъпи и редки книги – това ми е богатството.

Призовавам настоящите и бъдещите си критици да се придържат към културен подход, а и да не съчиняват лъжи. В крайна сметка истината излиза. Драги историци, археолози и езиковеди, умолявам Ви - погребете егото си, за да не погребе то България!

ПОЯВАТА НА КОМЕНТАРИ ПОНЯКОГА СЕ ЗАБАВЯ, ЗА КОЕТО ПОДНАСЯМ СВОИТЕ ИЗВИНЕНИЯ! СТИГА КОМЕНТАРЪТ ДА Е КУЛТУРЕН, ТОЙ ЩЕ СЕ ПОЯВИ.

АНТИЧНИ ТОПОНИМИ СЪДЪРЖАЩИ ИМЕТО НА БЪЛГАРИТЕ

Доста са старите исторически извори, в които българите биват отъждествявани с народа наричан от римляни и гърци с името "траки".Това правят Св. Йероним, Л.Дякон, Д.Хоматиан, Н.Грегора, Н.Хониат, Фулко, Зонара, Й.Цеца, Й.Геометър, Й. Кантакузин, М.Гавала, М.Аталиат, Л.Халкондил и др. В продължение на повече от 1100 години дедите ни биват отъждествявани с мизи, пеони, трибали. Това са все народи, които са обитавали Балканите и съседни на тях територии от незапомнени времена.

Въпреки тези данни, противниците на теорията за местния ни произход вярват, че старите българи са късни пришълци от Азия. Твърди се, че сме се установили в Европа едва през Ранното Средновековие. Ако това отговаряше на истината, то авторите работили през Античността нямаше да запишат топоними съдържащи името на нашите деди. Фактите обаче показват, че такива топоними съществуват и не са никак малко. Просто една определена група изследователи предпочита да не им обръща внимание, все едно не съществуват.

Нека да обърнем поглед към далечното минало. Във Фригия е локализиран град Балгатия. По една, или друга причина той не е споменат от траколозите. Нямам сведения и лингвистите подлагали на тълкуване топонимите в Мала Азия да са дали някаква етимология за Балгатия. Каква ли ще да е причината за това?

В съседната на Фригия Мизия срещаме град  Балкея (Балгея). Старият автор Димитър Хоматиан разказва, че в дълбока древност дедите ни са обитавали земите край Олимп (малоазийска Мизия), но (през ІV век преди Христа) са прогонени от войската на Александър Велики. В по-късни времена българите се завърнали и със страшна сила отвоювали земите си:

“…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

На Балканите срещаме също топонима Бургарама. Той няма обяснение нито на гръцки, нито на латински, или пък някой друг език. В старите извори името на дедите ни е представяно не само като Βουλγαροι, но и като  Βουργαροι,  следователно  Βουργαραμα може да се разгледа като Βουλγαραμα- Българомъ.

На юг от Бургарама-Българомъ и се среща топонима  Балагрос, или по-точно Балагър. Това е и име на планина. Напълно е възможно тя да е наречена по име на тракийско племе. Все пак има Венетски Алпи, Сарматски планини, чиито названия са вдъхновети от народностните име венети и сармати.

Предците ни са обитавали и Панония. Йоан Зонара и Йоан Цеца сравняват дедите ни с тракийското племе пеони, като бива обяснено, че пеони и панонци е едно и също нещо. В Панония срещаме град Болгум, а преди около 2000 години там Плиинй Стари разполага народа белги. До ден днешен никой не е обяснил къде са изчезнали тези белги и как на тяхно място мистериозно се появява народ с подобно име – българи.

Едва ли някой ще отрече, че град Пеща в Унгария  (територията на старата Панония), е българско селище. Името се обяснява на български език, в това няма спор, но Пеща не е ново име, по времето на Клавдий Птолемей - 90-168 г. селището и познато под названието Pessium. 

Според официалните теории, по това време българите би трябвало да са някъде край Памир, Тибет, или Алтай, но ето, селище с българско име е регистрирано в Средна Европа преди около 1900 години. В същия регион е и град Болгум, а по-рано е споменато племе с име белги, но това явно не вълнува изследователите на миналото ни.

Още по- на запад, в Галия срещаме топонима Блато Булгиум, а в Британия, в земите на белгите (народ с име като това на панонските белги) е локализиран Вента Белгарум, позната и като Вента Булгарум. В областта, в която е Вента Булгарум са намерени монети, на които е изобразен старобългарския знак IYI.

 

              http://www.acsearch.info/images/5_m/47121.jpg

Това разбира се не е случайно. Келтските легенди разказват, че белгите са били познати и под името болги. Те били могъщ, мъдър народ носещ закони и справедливост. На благородници от рода на болгите се приписва цивилизоването на Ирландия. Споменават се даже лични имена на болгите. Най-интересни са тези на Умор, Гостен и Телчиу. 

Те отговарят на старобългарските Умор, Гостун, Телец. А най-интересното е, че авторите на келтските предания посочват с точност прародината на болгите. Това е Тракия, от там народа на болгите бил тръгнал на запад по времето на цар Кир – VІ век преди Христа.

Тези болги не само изиграват важна роля в оформянето на културата на ирландците, но и дават името си на една западноевропейска държава - днешната Белгия. Живеещите там фламандци и валонци са по-късни поселници.

Недалеч от Галия, на територията на Испания също се срещат следи от предците ни. Преди известно време испански учени намериха древно посвещение към божеството  Тутела Болгенс. 

Тутела означава защитник, защитница, а Болгенс бива тълкувано като болги-етническа група, която е обитавала Северна Испания преди около 2200 години. В региона обитаван от мистериозните болги, на епиграфски паметници са регистрирани имена като Баба, Суро, Сура, Котизо, Любеус. 

Пак в Испания, в друг древен писмен паметник срещаме Болгондизи. Дали това е населено място, или става дума за родово име е трудно да се каже. Преводачите - Birks, Richardson, Rodger не дават подробна информация. 

Виждаме, че векове преди Аспарух името на българите е разпространено от Фригия до Британските острови и от Галия до Испания. В такъв случай е неуместно предците ни да бъдат наричани азиатски пришълци заселили са на Балканите едва пред Ранното Средновековие.

Все още ли вярва някой, че ние българите не ме потомци на древен, балкански народ, който е колонизирал много земи по време на Античността?

 Използвана литература:

1.А.Мошев, BOLGAR Тайните на Нашия Произход, Атеа, 2015;

2.Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

3..Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

5.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

6.W.Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

7.Cannon U.J.Bourke, Pre-Christian Ireland, Browne & Nolan, Dublin, 1887;

КРАСИВАТА ТРАКИЙКА ЕВРОПА

Във всяка легенда има и частица истина. Преданието за хубавата принцеса Европа не прави изключение. Древните писания разказват, че тя била дъщеря на цар Агенор. Запленен от красотата й богът на светлината Зевс се влюбил в нея. Явявайки се под формата на красив бик, той се приближил до младата благородничка и кротко полегнал. Удивена от кроткото поведение, Европа седнала на гърба на необикновеното животно. Тогава преобразеният бог се изправил бързо и отнесъл надалеч (чак до остров Крит) смаяната девойка.

Отвличането на Европа - фреска от град Помпей, изобр.Wetman

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Pompeiii.Europa.iFresco.jpg

Това е легендата, каква обаче е истината? Kакво е значението на името Европа?  Важно е да се знае, че първоначално с името Европа е обозначавана територия в Тракия, не във Финикия, или Гърция. Най-древната Европа е област обхващаща земите на юг от Стара планина до Егейско (Тракийско) и Черно море.

Eвропа и приелия образа на бик бог Зевс -Tarquinia Museum, изобр. Wikipedia 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Europa_copy.jpg/800px-Europa_copy.jpg

За да разберем повече за произхода на красивата принцеса ние трябва да обърнем поглед към нейното семейство. Бащата на Европа носи името Агенор. Въпреки, че е обявен за финикиец, той носи трако-троянско име, което няма обяснение с помоща на нито един от езиците на Ориента. От любовта със Зевс, красивата благородничка ражда три сина – Минос, Радамант и Сарпедон. Неин брат е Кадъм – основателя на Тива и баща на Земела.

Името на Земела не се нуждае от много коментар. Земела е тракийската богиня на земята. Връзка с името й показват хетската дума самана, санскритската ксама и разбира се старобългарската землia-земя. Това е установено отдавна от някои наши лингвисти, като Вл. Геориев. За продължение на култа към Земела/Семела при българите пише Борис Илиев в работата си " Тракийската Богиня Самела в съзнанието на българите днес".

Земела е майката на тракийския бог Дионис. На него се приписва покоряването на Индия и създаването на цивилизация там. Най-древното споменаване на името на този бог е на документи с Линеар Б под формата Дивонус. Обяснение на името може да се даде със стблг. диво, дивьнъ-чудо, дивен, удивителен.

Синът на Европа Минос се е славил с мъдростта си, затова е логично да свържем неговото име със санскритският глагол манати-мисля, който пък отговаря съвсем точно на старобългарския мьнети- мисля. Приликата е толкова голяма, че санскритската и българската дума могат да се вземат за диалектни варианти принадлежащи на един език.

Името на Радамант – вторият син на Европа също притежава  обяснение на санскрит и български. Частицата Pада е съпоставима със санскритската дума рада- успех, благополучие, радост и разбира се старобългарската дума радъ- радост. С частицата мант се изразява притежание в санскрит (пашумант означава имаш животни, паша ). Мант отговаря на старобългарският глагол имати- имам, чиято насализирана форма е иманти. Т.е.   Радамант   означава имащ радост, радостен. С подобен строеж е са тракийските имена Акамант и Йфидамант (съюзници на трояните).

Сарпедон е защитно име със значение кривчо, изкривен. Обяснява се с хетската дума сарпа – сърп (крив предмет), санскритската сарпа – влечуго (криволичещо, виещо се) и нашата дума сърп. Понеже в древността детската смъртност е била висока, то на новородените често са се давали защитни имена със значение крив, грозен, черен ( Грозьо, Черньо) с цел да се отклони злото.

Трябва да се добави и това, че в Тракия, точно в областта Европа е регистриран топоним Сарпедония -Σαρπηδονίης ἄκρης. Той е споменат от бащата на историята – Херодот – Her.VII.58.

Какво обаче означава Европа (Europa)? Едно е сигурно, в дълбока древност името на чаровната девойка е звучало съвсем различно. Според мен частицата ЕУ  (Eu)  имаща значение хубаво, е звучала първоначално като хув, хуу, хуб. В действителност гръцката дума еу – хубаво отговаря на авестийската хуу, галската су, санскритската суба/шуба– хубаво и разбира се нашата хубаво, убаво (диал.форма).

Втората частица ропа отговаря прекрасно на санскритската и авестийска дума рупа, рупия – форма. За рупа-форма трябва да се добави, че е свързана с тракийските  думи рупия, руфия, ромфея – меч ( нещо, с което се сече, оформя, дълбае).

Връзката форма- режещ инструмент можем да видим и в нашите думи образ и режа, ряз, т.е. образът, формата са нещо, което е изрязано, издялано (М. Фасмер). Дори и нашата дума тяло има значението нещо издялано, оформено (М. Фасмер). Санскритската дума твастр означава както създател на тела, оформящ тела, така и дърводелец. Твастр е сродна на нашата творя – създавам, правя, а също на авестийската таста – оформен, от която произлиза и хуташта – добре оформен(а).

Истинското име на Европа е звучало като Хубрупа, Хурупа и е означавало – хубавицата, жена с хубави форми. Най-древният вариант на името на красивата тракийка дала названието на цял континент е запазен в български диалекти като Юрупа, Урупа.

Любопитен факт е това, че рупа - втората частица от името на Европа (или по-точно Хурупа) се среща и в названието на Рупите. Този особен топоним има значени – местност с особени форми. Който е бил там знае, че това отговаря на истината.

Похищението на красивата тракийска принцеса от взелият формата на бик Зевс е всъщност романтизираната миграция на траки в посока юг, към остров Крит. Бикът е символ на древно тракийско божество олицетворяващо първичната сила. Не случайно тракийския Загрей – бикът е почитан на остров Крит.

За тракийска миграция на остров Крит спомена отдавна Бердржих Хрозни в работата си “Ancient  History  of  Asia  Minor, India and Crete”. Даровитият учен свърза появата на особен вид керамика на остров Крит с идването на балкански преселници. 

От друга страна критските топоними Кносос, Пергам, Гортиния, Ида, показват връзка с тракийските Книшава, Пергам, Гордион, Ида. Да не забравяме и това, че на древни документи с Линеар А (от Крит) са документирани тракийски лични имена  като Арей, Питак, Диза, Резос.

Време е истината да излезе наяве, трябва да се знае, че най-старата област носеща името Европа е в Тракия. Ние сме потомци на първите европейци, на първите просветители, благодарение на които милиони хора получиха писменост. От нашите земи се разпространиха организираното земеделие и скотовъдство, които направиха възможна неолитната революция. Дедите ни създадоха първата възвишена и хуманна религия отричаща насилието и отмъщението.

Нашите предци бяха носители на светлината, затова и мразещите доброто хвърлиха много усилия да ни заличат. Досега не са успели, дано и да не им се отдаде. Просто не трябва да позволяваме да ни унищожат духовно. Светът има нужда от нас!

 Използвана литература:

1.J. Lempriere, Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994

2.Г. Батаклиев, Антична Митология, Справочник, ДИ Д-р Петър Берон, София, 1985;

3.M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
4.W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
5.A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;

6. Этимологический словарь Фасмера  http://fasmer-dictionary.info/

7.R.W. Hutchinson, Prehistoric Crete, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1962;

8.B.Hrozny, Ancient History of Asia Minor, India and Crete, Artia, Prague, 1952; 

9.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

10.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

СПИСЪК НА ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА

Преди около 2500 години Херодот нарича траките най-многобройния народ след индийците. За силата и внушителния брой на дедите ни пишат също Тукидид, Страбон, Павзаний, Плиний...Археолозите са установили, че траките са населявали земи от Карпатите до полуостров Крим, от Хърватско до Халкидика в Гърция. Мала Азия също е била населена от народа на Орфей. Там се установяват мизи, тевкри, фриги, витини, меони, мейони, халиби и др. В близост до арменци и перси са били сарапарите...

Съвсем естествено е, че такава огромна територия е била населена от голям брой племена. Различни изследователи дават различни цифри- от 50 до 80. Всъщност племената на нашите предшественици са били много повече. Благодарение на подробното изследване древните летописи успях да събера около 130 етнонима. Това количество показва пределно ясно, че Херодот никак не се е бъркал наричайки траките огромен народ.

Ето и списъка с имената на различните племена на нашите деди, не ми е известно до този момент някой да е представил по-голям:

Абанти

Абретени

Агриани

Аеди

Aлмопи 

Аоди

Апсинти

Аргеади

Aретузи 

Артакии

Асти

Бантии

Бени

Бебрики   

Беси

Бисалти

Бистони   

Битини   

Блегури, Балагрии

Ботиеи  

Брени

Бриги  

Бринки

Брисеи  

Буби

Бюснеи  

Васаниси

Гарески

Гети

Гондри

Даки

Датулепти

Дардани

Дарзии, Дерзии, Дереи

Дентелети

Дерони

Десили

Дигери

Дизори

Дии

Диобеси  

Добери

Долонки  

Долиони

Дрои

Едони  

Елети

Ентриби

Еорденсии

Зеели

Зерани

Идомененси

Ихнеи

Кабилети

Кавконенси

Карбилеси

Карпи

Кебрени

Кени

Кикони

Клари

Койлалети (големи)

Койлалети (малки)

Корали, Корели

Корпили

Костобоки

Крестони

Кробизи

Круси

Ксанти

Лаеи, Лееи  

Линкести

Мадуатени

Мариандини

Меди

Медовитини

Меландити

Мелинофаги

Меони

Мейони

Мигдони

Мизи

Милии

Морили

Морисени

Нипсеи

Одоманти

Одони

Одриси

Олимпени

Орески

Отрионеи

Паити

Панаи

Парореи

Пеони

Пеопли

Пиери

Пирогери

Приянти

Рондеи

Саби

Сабоки

Сапеи, (Саи)

Сарапари

Сатри

Селети

Серди

Сикабои

Синти

Синдонеи

Сири

Сиропеони

Ситони

Скаи

Скитени   

Скаугди

Скирмиади

Сталети

Тевкри

Тилатеи

Тимаки

Тирагети

Тисагети

Трали

Травси

Транипси

Трибали

Триспли

Троглодити

Тюни

Фриги

Халиби

Хипсалти

На пръв поглед тези названия изглеждат странни и неразбираеми за нас българите. За това има няколко причини. Всички етноними са документирани от гърци и римляни, а техните езици не позволяват да се запишат правилно чужди имена. Плиний Стари признава, че е трудно да се възпроизведат варварските етноними. 

Другата причина се крие във факта, че за около 2500 години езика ни се е променил сериозно. За повечето от нас дори старобългарски думи на 1000 години биха звучали странно, а какво остава, за думи, които са два пъти и половина по-стари.

Въпреки това някои племенни названия са сравнително лесни за тълкуване. Да вземем на пример одрисите, те са първите, които успяват да създадат голяма, богата държава, а същевременно и градове. Името одриси може да се обясни със стблг. одрина-ограда (градска стена), т.е. одриси означава-хора, които живят в оградени (укрепени)  селища.

С подобно значение е и племенното название беси, или по-точно веси. Тези хора са известни с това, че притежават проницалището на Дионис в Родопите. Преди да бъдат покорени и подтиснати от Рим весите са били богати и влиятелни хора. Името веси се обяснява със стблг. вьсъ (весъ) – селище, т.е. веси означава заселени, установени на едно място.

Имало е и траки, които са скитали постоянно понеже са се занимавали с трансхуманно животновъдство. Като пример могат да се посочат крестоните, те са известни и под името грестони. То се обяснява със стблг. грѧсти-вървя, отивам, идвам. С подобен смисъл е и тракийския етноним скитени. Той се обяснява със стблг. скытати се- скитам, бродя.

Етнонима сикабои е от различен характер. В този случай племенното название е изградено въз основа на името на оръжието, които тези хора употребяват. Сика е крив тракийски меч, с който са излизали на арената гладиаторите родени в нашите земи. Тракийската дума сика се обяснява с глакола сека и неговата диалектна форма сика.

Втората част на етнонима - бои отговаря на стблг. бои-бойци, т.е. сикабои означава бойци със сики, мечоносци.

От друг тип е названието на приянтите. Те явно са били кротки, миролюбиви хора под защитата на друго по-силно племе. Приянти се тълкува лесно с помощта на стблг. приѩтьнъ-приятен, желан. 

Подобно е и названието на доберите, то се обяснява с думата добър. Понеже в гръцкия няма нито звук, нито буква Ъ, то добър бива предадено като добер.

Едно племе е получавало името си и по местата, които е обитавало. В такъв случай не е трудно да се види, че долиони означава доляни- хора, които живеят в долина. 

Гареските са живели в гори, планини. 

Карпите също са обитавали планински места, карпи се обяснява с думата карпа –скала. Тя все още се използва в Пиринско, срещаме я дори в произведенията на Иван Вазов.

Тимаките са обитавали бреговете на река Тимок, чието име се обяснява със стблг. тьма-тъма (Вл.Георгиев). 

Морисените са локализирани до Черно море, по името им разбираме, че тракийската дума за море е....море.

Понякога племенното име е възниквало благодарение на външния вид на хората му. Като пример могат да се посочат ксантите. Ксанти е всъщност гръцка дума (ксантос) със значение светло-кестеняв, рижо-кестеняв. 

Поради това, че тракийските етноними се тълкуват с помоща на българския език, става ясно, че ние няма как да сме новодошъл народ. Напротив, данните показват, че сме потомци на хората създали първата европейска цивилизация хилядолетия преди идването на гърците в Европа. За това свидетелстват също погребалните ни обреди, обичаите, празниците, народната носия и т.н. Народа на Арес и Орфей не е мъртъв, не е изчезвал никога, просто старата му слава е покрита с кал хвърлена от враговете.

Златото може да се затрупа с мръсотия, но премахне ли се тя, то благородния метал ще блесне. Така е и с нас, за да види света истинския ни облик е нужно да се пречистим и да стремим да бъдем добри, но и горди, силни, честни и почтени. Тези качества ние носим в кръвта си, трябва само да им дадем възможност да се проявят.

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;

5.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Unterzuchung, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

7.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;