ЗАБЛУДА ИЛИ ОРГАНИЗИРАНА ИЗМАМА Е ОФИЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА НАРОДА НИ?

Да се греши е човешко, в дълбока древност старите римляни са го осъзнали и един мъдър човек е казал: “Errare humanum est”. Не е по силите на никого да провери обстойно абсолютно всичко, няма как да се пресее цялата използвана информация. При условие, че не противоречат на здравия разум, доста неща се приемат с надеждата, че професионалистът, който ги представя, си е свършил работата добре. Непроверените данни се ползват, твърдения биват цитирани многократно и стават основа за определени теории. 

Как обаче стои въпроса с теорията за тюрския произход на старите българи? В интерес на истината, неин създател не е Васил Златарски, той само я популяризира и спомага за налагането й у нас. Още през XVIII век, малко след като Отец Паисий написва своята история и показва, че българите са били велик народ, редица чужди учени се втурват да съчиняват работи, в които като наша прародина са посочени земи далеч от Балканите. Август Шльоцер, Йохан Тунман, Йохан Енгел,  и др. техни съмишленици ни обявяват за ту за угро-фини, ту за татари, тюрки.

По-късно щафетата е поета от Вилхелм Томашек и Константин Иречек. Те са поддръжници на виждането, че старите българи са тюрки. Увличайки се, Иречек дори отваря дума за чалми при дедите ни. Вярването, че дедите ни идват от Сибир се затвърди също и благодарение на трудовете на Армин Вамбери и др.

Реално обаче няма нито един стар автор, който да е определил Аспарух, Тервел, или хората, които те предвождат като тюрки. Няма дори и бегло загатване за някакво родство с тюрките в летописите на Лъв Дякон, Йоан Малала, Йоан Цеца, Михаил Гавала, Никита Хониат, Йоан Зонара, Михаил Аталиат, Димитри Хоматиан, монахът Фулко, Лаоник Халкондил и тн.

Тези хроникьори отъждествяват старите българи с древните балкански народи. Дедите ни биват наричани траки, мирмидони (участници в Троянската Война), пеони, а и мизи. Последните са най-големия и най-разпространен тракийски народ, който е обитавал територии в Мала Азия, земите на север и юг от Дунава, а и други места.

Възможно е както Шльоцер, така също Томашек и Иречек да са познавали тези сведения  добре, но поради това, че данните противоречат на теориите им, то въпросните автори да се решили да пренебрегнат неудобните исторически извори. Работилите по-късно учени също са осъзнавали, че в никой стар летопис българите не са наричани тюрки и са потърсили начин да спасят теорията си.

Поради това, че Теофан Изповедник, Патриарх Никифор и др. отъждествяват дедите ни с хуните, то редица изследователи решават, че след като българите са наречени хуни, то те трябва да са и тюрки. Хубаво, но старите автори даващи най-подробните сведения за хуните на Атила изобщо не определят тези хора като тюрки, а по-скоро за древни жители на Източна Европа.

Най-компетентният по въпроса c хуните е Приск Панийски. Той прекарва известно време в двора на Атила и се запознава с езика, обичаите, жилищата и разбира се външния вид на хуните. Приск не обелва и дума за някакви хора със странна външност, той дори не е състояние да отличи един грък, който е избрал да живее сред хуните от останалите поданици на Атила.

Старият летописец разказва, че хуните живеят в къщи направени от дървени трупи и украсени майсторски с дърворезба. Благодарение на Приск научаваме и за две хунски глоси, това са медос-медовина и камос-комина. Както отбеляза проф. Ганчо Цетов, тези глоси  със сигурност не са тюрски. Не са тюрски и хунските думи предадени от Йордан, касае се за страва-страва, стръв, угощение и Уар/Вар-хунското име за Днепър. Трябва да се отбележи, че около eдно хилядолетие преди Йордан Херодот съобщава за течаща на север от Черно море скитска река наречена Оар -Her.IV.123.

Тук вече става интересно защото очевидецът Приск нарича хуните на Атила с името скити. Роденият в Паниум летописец използва изрази като скитски ботуши, скитски песни, скитски обичаи, скитски начин на живот, скитски благородници, царски скити.

Това разбира се не е случайност защото наистина хората на Атила са потомци на скитите населявали земите на Добруджа и други региони още преди възникването на град Рим. Хунските върхове на стрели, копия, ножове, а и особените им свещени котли се срещат в Източна Европа още през Желязната епоха, но този неудобен факт просто бива игнориран.

Скитска материална култура

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/7%20fialko_clip_image010.jpg

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/7%20fialko.htm

Хунски свещени котли
http://www.f.waseda.jp/yukis/sougen/sougen13.mei.fig2.jpg
http://www.f.waseda.jp/yukis/sougen/sougen13.mei.html

Премълчава се и свидетелството на Стефан Византийски по отношение на това, че скитите са тракийски народ, т.е. скити и траки са хора от един произход, но обитават различни земи. Преди Стефан Византийски, един друг автор – Дион Касий споделя, че северните траки-даките са клон на скитите. Страбон определя племето саки като източни скити, а доста по-рано в работи на сънародници на Страбон намираме израза – саките са траки.

Агатий Миринейски, а и Прокопий Цезарийски разказват, че в по-стари времена хуните са били известни под името масагети. За масагетите пък Йордан твърди, че са клон на гетите – най-храбрия тракийски народ според Херодот. След войната с персийския владетел Кир, те се заселват в земите на Малка Скития – Добруджа където царицата им Томира основава град Томи.

Виждаме, че в продължение на около 1000 години не само имаме отъждествяване на скитите познати и като хуни с траките, но и скитската материална култура е като тази на хуните и присъства в Изочна Европа хилядолетие преди времето на Атила. Тези данни обаче остават за дълго време непознати на широката публика.

Осъзнавайки, че отъждествяването на хуни и българи не е достатъчно, за да могат хората на Аспарух да бъдат определени като тюрки, някои изследователи решават да заложат на “доказателствата” на езика. Било е повече от ясно, че в българската реч би трябвало да има остатъци от старотюрски елементи. Започва се усилено търсене на тюркски думи като в началото числото достига няколко десетки.

После става ясно, че много от набедените за тюркски думи изобщо не са такива. Още през 20-те години на ХХ век, Стефан Младенов свежда възможно тюркските елементи до един твърде ограничен брой: белег, белчуг, бисер, бъбрек, пашеног, тояга, чипаг, капише, кумир, сан и чертог. Като остатъци от прабългарския, Младенов добавя също болярин и сарактон.

След време, за кумир се появи виждането, че е от семитски, или фински произход, бъбрек пък се обяснява с митанската дума бабру-кафяв, тояга е сродна на ирландската туаг-оръжие, брадва. За бисер се твърдеше, че е от арабски произход и така е попаднала при тюрките, но арабското влияние над тюрките започва след прословутата 681 година, т.е. няма как арабска дума да е присъствала в речника на предците ни преди те да прогонят римляните от Тракия.

Реално остават по-малко от десет възможно тюрски думи в  българския език. Знаейки добре, че това количество е нищожно, определени учени решават да определят старобългарските титли като тюрски, но дори и в този случай се появават сериозни проблеми. Веселин Бешевлиев изрази менние, че титлите багаин, жупан и тикин са ирански. Други учени пък обявиха, че изконно тюрски титли са само eltäbär, erkin, tarqan, tegin, ögä,  докато qaγan/xaγan, baγatur/baxadur, tudun и др. са от неясен произход.

Излиза че като българо-тюрски успоредици могат да бъдат приети само таркан и текин. Дори да добавим десетината възможно тюрски думи в езика ни, а и езкотичните термини от Именника – шегор, дилом, тутом, верени, алем, сомор, дилом, дохс и др. отново броят е нищожен.

Нека разгледаме нещата по-подробно. Ако следваме методиката на специалистите и ползваме старобългарските военните и административни титли, за да установим каква е етническата принадлежност на дедите ни, то въз основа на фактите,  трябва да дефинираме своите предци като римляни говорещи латински език.

В речта на дедите ни срещаме типичните за Римската Империя титли и административни термини: доуксъ, дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, принкиψъ, спатаръ, спекоулаторъ.

Касае се за осемнадесет титли, т.е. доста повече от възможните тюрски титли. Странно как това не е направило впечатление на учените заели се с изследване на нашето минало? Трудно ми е да приема, че хората изследвали старобългарския търсейки тюрски елементи, не за забелязали значителния брой на латински думи.

Разбира се, фактът, че в речта на дедите ни има толкова много титли от времето на Римската Империя, не ни дава право да обявим старите българи за хора, чиято прародина е Апенинския полуостров. Големият брой римски титли е само индикация за това, че дедите ни са били народ, който е претърпял римско влияние и е взел участие в римската армия и администрация.

През III-VI век най-способните императори и военоначалници на Рим са от тракийски произход. Става дума за Максимин Тракиец, Галерий, Максимин Дакиец, Констанций Хлор, Константин I, Константин II, Констанций II, Констанс, Лициний, Юлиан, Йовиан, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв II, Юстин I, Юстиниан I,  Юстин II, Тиберий II. Трябва да добавим генералите Аеций, Велизарий, Сита, Петър, Имерий, а също така и властвалия в началото на VII век император Фока, който преди да седне на трона е бил командващ на тракийската армия.

Не само титлите, но дори и собените календарни термини шегор, дилом, тутом, алтем, верени и т.н. не е редно да се ползват като белег за определяне на етническата принадлежност на дедите ни. Нека не забравяме, че имената на месеците от януари до декември са латински и присъстват в старобългарския речник. Това също не ни прави потоми на говорещи латински език хора.

Броят на латинските заемки в старобългарския е далеч по-голям от броя на всички възможно тюрски думи в речника ни. За да не съм голословен, ето списък с латинските думи в старобългарския език, те са над седемдесет.

АПРИЛЪ-април

АСАРИИ-вид монета

АУГУСТЪ-август

БАНΙА-баня

ГРЬКЪ-грък

ГРЬЧЬСКЪ-гръцки

ГРЬЧЬСКЫ-по-гръцки

ДЕKѦБРЪ-декември

ДИНАРЪ-вид монета

ДОУКСЪ-управител, предводител

ИЮЛЪ-юли

ИЮНИИ - юни

КАПОУСТА-зеле

КАНЪДИЛО-кандило

КАНЪДИЛЪНЪ-който се отнася до кандило 

КАПИКЛАРИИ-тъмничар

КЕНЪТОУРИОНЪ-центурион

КЕСАРЪ-цезар, император, владетел

КЕСАРОВЪ-принадлежащ на римския император

КИВОРИИ-ковчег, кивот ciborium

КИНЪСЪ-налог

КИНЪКЪНЪ-данъчен, свързан с данъци, налози

КОМЕНТАРИСИИ-надзирател

КОМИСЪ-управител

КОМИТЪ-висш сановник

КОМЪКАТИ-причестявам се

КОМЪКАНИЕ-причестяване

КОНДРАНТЪ-вид монета

КОТЕЛЪ-котел, съд

КОТЫГА-долна дреха

КРЪСТЪ-кръст

КРЪСТИЛО-кръщаване

КРЪСТИТИ- кръщавам

КРЪСТΙАНИНЪ-християнин

КОУКОУЛЪ- черна гугла, качулка, която се носи от монах с висок чин 

КОУСТОДИΙА-стража

КЪМОТРЪ-кум

КЪМОТРА-кума

КѪПЕТРА-етърва

ЛѪЩА-копие

МАГИСТРИΙАНЪ-държавен чиновник

МАИ-май

МАРЪТЪ-март

МИСА-блюдо, съд

МЪСТЪ-шира

МѦТА-мента

НОѨБРЪ-ноември

НОУМЫ-нумизма

НОУНЦИИ-пратеник

ОЛЪТАРЪ-олтар

ОЦЕТЪ-оцет

ОЦЬТЬНЪ-оцетен

ПАЛАТИИ-дворянин

ПАТРИКИИ-патриций, благородник

ПОГАНИИ-невеж, езичник

ПОГАНИК-езичкник

ПОГАНЪ-езичник

ПОГАНЬСКЪ-езически

ПОГАНЬСТВО-езичесво

ПОГАНЫИИ-езически

ПАПЕЖЪ-папа

ПОЛАТА-палат

ПОПОВЬСТВО-попство

ПѢНѦЅЬ-монета, пари   

РОУМСКЪ-римски

РОУМСКЫ-по римски

СЕПТѦБРЪ-септември

СПАТАРЪ-мечоносец

СПЕКОУЛАТОРЪ-палач

СТАТИРЪ-вид монета

ФЕВРАРЪ-февруари

ЦѦТА-монета, паричка

ЦѦТАВЪ-направен от жълтици

Сега възниква въпроса – Ако латинските заемки в старобългарския език са в пъти повече от възможно тюрските, защо изобщо на тюрските думи се гледа като на доказателство за тюрския език на старите българи? 

Защо е пренебрегната пълната липса на свидетелства на ранносредновековни автори за тюрския произход на дедите ни? Защо са пренебрегнати свидетелствата, че хуните са скити, а самите скити са същия произход като траките? Защо е пренебрегнат факта, че хунската материална култура е скитска по характер и присъства на Балканите от най-дълбока древност? Защо е пренебрегнато мащабното антропологично изследване на д-р Методи Попов, който доказва, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия? Каква наука е това?

Държа да отбележа, че нямам нищо против старите тюрки. Те са били силни, волеви и изключително смели хора. Притежавали са чувства за чест и справедливост, оставили са доста забележителни паметници в Средна Азия. Работата е там, че те не са наши предци и всеки опит да бъдат изкарани такива е ощетяване на истината.

Старите тюрки са били в контакт с определени групи от дедите ни и то не кои да е, а масагетите познати и като хуни. Те са били северни съседи на персите, които днес познаваме като иранци, а роднините им саките са граничели с индийците. Траките сарапари пък са обитавали земи край Бактрия. Благодарение на контакта на старите балканци с тюрките, последните приемат в езика си думи като ата-баща, кара-черен, кория-гора и т.н.

Изображение на воин от саките, или масагетите

http://www.heritageinstitute.com/zoroastrianism/images/scythian/golden_warrior1.jpg

http://www.heritageinstitute.com/zoroastrianism/saka/saka3.htm

Избражение на трако-троянец

http://christogenea.org/images/32-greek3-300.jpg

Разбира се тези факти са пренебрегнати от хората създали остарялата, неиздържана, но и официална теория за произхода на старите българи. Какви са мотивите на изследователите  работили по утвърждаването на тази теория не зная. Поведението на чуждите учени е разбираемо, но това на нашите изследователи е странно.

Толкова наивни ли са били, та не са видели абсурдите? Толкова наплашени ли са били от някого, та не са посмели да възразят? Не са ли знаели, че историята не е просто сбор от документирани събития, но и средство за възпитание на младото поколение? 

Не са ли осъзнавали, че шизофреничната официална теория за произхода на народа ни ще донесе объркване, че се подтиска родолюбието по този начин?

Липсата на нациална гордост е нещо, което е много по-лошо от чумата. Страшната болест покосява мнозина, но оставя живи хора след себе си. От друга страна, нихилизмът, отвръщането от родното, чуждопоклоничеството – ето това може да заличи един народ напълно и то доста бързо.

Подобно нещо не бива да се допуска, не бива да се допуска и разединяването на народа ни. Деленето на православни и мюсюлмани, на вярващи и атеисти, на леви и на десни е пагубно за всички. На първо място е родството, общите корени. Hека не позволяваме на чужденци да използват нашата вяра, или политически убеждения, във вреда на тези, с които делим едни и същи предци.  

КАК ТРАКИТЕ ДАДОХА ИМЕТО НА АЗИЯ

Азия е най-големия континент, безспорно е и най-гъсто населения. Първоначално обаче с названието Азия е обозначавана сравнително малка територия.  Смята се, че в дълбока древност тя е принадлежала на Лидийското Царство (днешната Западна Турция). С течение на времето името се е наложило за цяла Анатолия и в последствие се използва за обозначаване на земите простиращи се от планината Урал до Япония.

              http://www.bible-history.com/maps/Map-Asia-in-Roman-Times.jpg

              http://www.bible-history.com/maps/asia_minor.html

Все още няма пълно съгласие по отношение на това кой е дал името на континента, в който се развиват множество забележителни цивилизации. Асирологът Бедрих Хрозни смята, че Азия идва от вавилонската дума așû-издигам се, тук в смисъл място, от което слънцето се издига, място, от което слънцето изгрява (Hrozny, p.4). Въпреки звуковата прилика, налице е един сериозен проблем. Лидия, в която е била древната област Азия, се намира на запад от Вавилон, просто няма логика așû да се свърже с изгрева на слънцето след като се касае за място, над което слънцето залязва от гледна точна на локацията на Вавилон.

Има разбира се и други терории. Според писанията на Херодот, лидийците са тези, които са отговорни за възникването на названието Азия. Бащата на историята споделя, че това е името на съпругата на титана Прометей, но споменава също, че лидийците претендират названието да е тяхно посочвайки, че то идва от името на техния благородник Азий, който е син на Котис и внук на Манес- τοῦ οὐνόματος Λυδοί, φάμενοι ἐπὶ Ἀσίεω τοῦ Κότυος τοῦ Μάνεω κεκλῆσθαι -Her. IV.45.

http://www.livius.org/a/iran/persepolis/apadana-eaststairs/06_lydians_3.JPG

http://www.livius.org/pen-pg/persepolis/persepolis_apadana_e_stairs5.html

Лидийци - изображения от Персеполис

Лидийците са известни в историята предимно със своя цар Крез. Този монарх става пословичен с огромното си богатство, оттам и израза богат като Крез. Най-древните монети в историята са сечени от неговите предци. За тяхната направа е използван електрон, това е смесица от злато и сребро. Вярва се, че материала се е добивал от пясъка на течащата през земите на Фригия и Лидия река Пактол.

http://vignette1.wikia.nocookie.net/history2701/images/4/46/Gold_coin_of_croesus.jpg/revision/latest?cb=20110419020423

http://cdn.jmbullion.com/wp-content/uploads/2014/10/lydian-coin-silver-e1413894889280.png

Монети приписани на цар Крез

Благородници от средите на този народ носят имена като Атис, Кандаул, Тантал, Гигас, Котис, Манес, Ардис, Садиат. Тези имена се ползват и от траките. Атис е име на божество почитано от фригите, Кандаон е бог на крестоните, Тантал е известен като фригийски цар и като баща на фригиеца Пелопс. Гигемер (великият Гигас) е название на планина в Тракия според Плиний Стари – H.N. IV50, а има и тракийско лично име Гигон- Д. Дечев, с.106. Лидийските Котис и Манес са напълно идентични на тракийските Котис и Манес. Омир разказва за тракиеца Азий от Арисба - Hom. Il. 2.835, а също и за Азий, който е син на фригийския цар Димас- Hom. Il. 16.715. Няма регистрирано тракийcко име Ардис, но за сметка на това старите автори като Прокопий Цезарийски са документирали названието на намиращата се в тракийската област Кабецос крепост Ардея -Aed.IV.4. Садайос е тракийско име, със същата основа са и имената на одриските царе Садок, Садала. В земите на мигдоните е засвидетелствана река Лидия: “τῆς Μυγδονίης μέχρι Λυδίεώ τε ποταμοῦ” -  Her. VII.127.

Интересните паралели не свършват тук. Разказвайки за мизите (познати по-късно под името българи) Страбон споменава, че етнонима мизи идва от лидийската дума мизос-вид буково дърво, което расте край (Мизийския) Олимп. Старият автор добавя и това, че мизийския език e смесица от лидийски и фригийски –Strab.XII.8.3. В същата книга, но на друго се обяснява съвсем ясно, че мизи, меони и мейони са от един произход: “Likewise the Brygi and Bryges and Phryges are the same people; and the Mysi and Maeones and Meïones are the same.“– Strab.XII.3.20.

За самите мейони Херодот е обяснил, че това са де факто лидийци: “ὁ δῆμος Λύδιος ἐκλήθη ὁ πᾶς οὗτος, πρότερον Μηίων καλεόμενος ’–Her. I.7. Отъждествяването на меоните ту като траки, ту като лидийци показва защо в далечното минало фригите и мизите са били често бъркани и смесвани с лидийците и меоните, които Омир нарича мейони - Strab.XII.8.3.

Смесването, отъждествяването на лидийци с траки е разбираемо, ако имаме предвид и това, че определени лидийски думи имат ясни успоредици в тракийския eзик. Алус е лидийска дума за жрец, свещеник, тя отговаря на фригийската алу(c) –жрец, свещеник, може да се добави и старобългарската алем-първи (стоящ на челно място).

Кавес е друга лидийска дума за жрец, тя отговаря на фригийската кавар-светилище, а и на старобългарската титла καυχανος (кавкан). Неин носител е Исбул, който е служил на княз Персиян – В.Бешевлиев, Първобългарски Надписи, с. 136-143.

Лидийския глагол даул-давя, душа е точно съотвествие на тракийската дума даос, давос и на стблг. глагол давлѭ-давя, душа. Лидийския глагол да-давам се среща при фригите като дадон-те дават, а старобългарската успоредица е даѭ-давам.В лидийския език е засвидетестван предлога до, който е идентичен на тракийския до, присъстващ в надписа на златния пръстен от Езерово.

Самото народностно име лидийци, или по-точно люди-Λυδοί бива тълкувано от езиковеди като Владимир Георгиев с помоща на стблг. люди-хора, народ. Разполагаме и доста смелото виждане на проф. Калин Порожанов, според когото “лидо-меоните несъмнено са свързани с или са част от палеобалкано-западномалоазийската общност”. – К.Порожанов, с.89.

Най-вероятно общите неща между траки и лидийци не се дължат на общи корени, а по-скоро да са плод на едно дълговековно съвместно съжителство. Казано с други думи – през Бронзовата епоха, в Западна Мала Азия – територията на споменатата от хетите Ассува, са живели различни хора, измежду които и траки.

Съвместното съжителство и смесване на различни народи е нещо напълно нормално за древността. На Иберийския полуостров се обединяват келти и иберийци. Балканските траки пък приемат в средите си галските племена бои, скордиски и тауриски - Strab. VII.3.2. За живеещите Скития гелони Херодот твърди, че говорят език, който е смесица от гръцки и скитски -Her.IV.108.

Няма съмнение, че хората обитавали територията на Стара Лидия са отговорни за възникването на названието Азия. Кои обаче са вдъхновителите – лидийците,  живеещите заедно с тях траки, или пък някой друг народ? В своите летописи хетите наричат областта Ассува. Според Леонид Гиндин названието може да се обясни с “лувитската” дума assu(wa)-кон, т.е. значението на Асува/Азия е страна на конете, (страна на коневъдците).

Тълкуването на  Асува-Азия като конска, страна на конете има логика, но възникват няколко проблема. Лувийското присъствие в областта Ассува-Азия е слабо, роднините на хетите обитават предимно земи, които са около 700-900 километра на изток от интересуващата ни територия. Лувитския език е близко сроден на хетския, като приликата на двата езика е такава, че лувитския бе наричан в миналото йероглифен хетски. Хетската дума за кон обаче, не е ассува, а акува. Акувая означава на кон, яздейки – Hrozny, c.112.  

В хетския срещаме титлата асусани-коняр, началник на конярите, но за тази дума се знае със сигурност, че е заемка - Hrozny, c.112. Явно сродните на хетите лувити са заели също от друг народ assu(wa)-кон, този народ е дал и името на областта Ассува. Най-добрия и най-логичен кандидат са траките.

По този въпрос е писано отдавна, преди около половин век историкът и лингвист Игор Дяконов дава на траките ролята на основатели на Ассува – Азия във времената преди Троянската Война: “Просачивание первых фрако-фригийцев с Балкан в Малую Азия, если верить греческой традиции, началос еще до Троянской войны (вероятно, через Босфор), и именно им быть может, обязано своим образованием царство Ассува”. – И.М. Дяконов, Предистория армянского народа, История Армянского нагорья с 1500 по 500 г. до н.э. Хеты, лувийцы, протоармяне, Ереван, ААН, Ереван, 1968.

Уповавайки се на сведенията на западните учени Гарстанг и Гърни, Игор Дяконов уточнява, че Ассува е първото държавно образувание на трако-фригийците в Мала Азия: “…нельзя считать невероятным предположение Дж. Гарстанга и О.Р. Гэрни о том, что в царстве Ассувы следует видеть первое государственное образование фрако-фригийцев в Малой Азии…”

Според проф. Е.Клайн територията на Ассува (Азия) e включвала не само Лидия, но и Илиос, Троада: “Within the Hittite records, the list of polities that made up the coalition of Assuwa included Wilusiya, which is frequently interpreted as “Ilios,” and Taruisa, which may be related to the Troad.”- E.H.Cline, Archaeology and the Iliad: The Trojan War in Homer and History, The George Washington University, p.31. За това, че Северна Ассува е била край Троада съобщава и Ник Сандерс уповавайки се на древни хетски хроники – N. Sanders, Zeevolken, Egypte en Voor-Azië bedreigd, с.107.

Самият (принадлежащ на Ассува-Азия) топоним Илиос е признат за тракийски, а неговото първо споменаване е през XVII век преди Христа – К.Порожанов, Общество и Държавност у Траките, с.24. Владимир Георгиев направи тълкуване на името Илиос с помощта на стблг. илъ-кал и др. Действително, земите край града на цар Приам са били блатисти и нашата дума дава най-добрата етимология.

Във връзка със значението на Ассува като страна на конете, е важно е да се спомене, че предците ни са известни като опитни коневъдци - Hom. Il. 14.227. Омир превъзхваля прочутите с красотата си коне на цар Резос - Hom. Il. 10.437, по времето на Еврипид все още се помнят конете и колесницата на тракийския благородник - Eur. Rh. 304. Да не забравяме също, че фригите са наречени бойци-колесничари -Hom. Il. 10.431. Прочути са и конете на Азий, сина на Хиртак от Арисба - Hom. Il. 2.836-839. В по-късни времена Тукидид дава сведения, че войската на цар Ситалк наброява 150 000 души, като една трета – 50 000 са конници - Thuc. 2.98. Същия автор уточнява, че армията на северните траки гетите се състои от конни стрелци- Thuc. 2.96.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4f/Rhesos_MNA_Naples.jpg

За качествата на тракийския кавалерист пише Кристофър Уебър описващ конфликта между Александър Велики и персийския владетел Дарий- “ Дивата и  необуздана  тракийска конница и пехота помогнаха да бъде спряна атаката на превъзхождащата ги многократно персийска конница...” - “ The Thracians, 700BC-AD46, Chr. Webber, p.11. Дори след римското нашествие, една опустушена Тракия може да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника. Знаем за това благодарение на Страбон – Strab. VII, fr.47-48.

 http://www.romanianhistoryandculture.com/Getianhorses.png

Тракийски коне-изображение от Казанлъшката гробница

Благодарение на дедите ни, Римската Империя попълва своите легиони и кавалерийски подразделения, така наречените ала, с траки. В създадената през IV век работа  “Totus  Orbis  Descriptio”  се твърди, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници  (цитирано от Веселин Бешевлиев,   “Проучвания върху личните имена у траките”, c.62).

Дедите ни не само са известни като опитни коневъдци и първокласнни конни стрелци, но ние дори разполагаме с тракийските думи за кон - аспиoс, еспиoс, есвис – Дечев с.171. Леонид Гиндин свързва тракийския хидроним Ἄρισβος с особена дума за кон – “Кстати, и реконструируемое для Троады и соседней области Фракии на основании названия Арисбы слово для "лошади" *issu̯a”.

Това, което Дечев, Гиндин и др. са пропуснали е подробността, че тракийското име Азий/Ασίος e гръцкото предаване на Асвиос/Ασβίος-конник. Понеже древното ни В е звучало по-скоро както У, както е все още в някои наши диалекти, както хети, така и гърци са предали тракийското название Асвия-страна на конете като Асува и Азия.

Древната наша дума асва-кон означава буквално бързак, бързо животно. Да не забравяме, че най-цененото качество на коня е неговата бързина. Ha арийски ашу означава както бързина, така и кон. Асва-кон явно е принадлежала на малоазийските мизи, за чиито потомци Деметрий Хоматиан обяснява, че по негово време носят името българи. Обяснението на асва идва от българската диалектна дума оясвам се, оасвам се-разбързвам се, бързам, действам енергично.

Колкото и невероятно да изглежда, не вавилонците, не лувитите, а нашите деди траките дават името на Азия.

Всъщност, ако човек е запознат добре с историята, тракийската принадлежност на названието Азия не би учудила никого. Днес обаче, за жалост ние знаем твърде малко за присъствието на дедите ни в Мала Азия, а тя е била дом на много групи от семейството на траките. Там са живели мизи, тевкри, дардани, витини, бебрики, бюснеи, фриги, мариандини, меони, мейони, халиби, трери.

В Мала Азия броя на тракийските градове е значителен. Най-известните са Илиос-Троя, Зелея, Загора, Перкота, Кузик, Гордион, Модра, Кони, Наколея, Пруса, Бриа, Дабени, Битюниум, Адрамютеон, Пергам, Асос, Аспона, Багис, Багрум, Брузос, Керасус, Синоп. Не трябва да забравяме и намиращия се в близост до Асирия град Ипсили-брия.

Една доста интересна подробност е това, че древната област Азия през Ранното Средновековие бива преименувана Θρᾳκήσιον θέμα – Тракезийска тема (военно-административна област). Навремето се е вярвало, че името е възникнало понеже там са живеели траки от дълбока древност: “Constantine VII Porphyrogennetos (913-920/944-959), in his text On themes, informs us that the area’s inhabitants were called Thrakesians because they came from Thrace. “

http://www.ehw.gr/asiaminor/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=8714

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/39/Byzantine_Empire_Themata-650.png

Тракезийската тема съвпада с древната област Ассува-Азия

Няма съмнение, че тракийското влияние върху историята на народите от Мала Азия е било огромно. Още през второ хил.пр. Христа дори могъщите асирийци са изплашени от воените походи на мизите, които те наричат мушки. Хетите приемат тракийски богове в пантеона си, Яриш и Хебат са тракийските Арес и Епта. Благодарение на дедите ни, цар Муватали разбива добре организираната армия на Рамзес Велики. От проучванията на Киркор Джаукян знаем, че траки оказват силно влияние и върху предците на арменците. Явно не напразно Херодот е вярвал, че арменците са част от фригите. 

Защо тогава да се учудваме, че дедите ни са дали името на областта Азия, което след време се е превърнало за название на цял континент?

Трудно е да се определи кога траките се появават в Мала Азия и дали изобщо можем да говорим за поява. Преди потопа в Черно Море, Босфора не е бил проток, а мост между два континента. Едни и същи хора са обитавали долините на Хеброс (Марица) и течащият в Троада Скамандър. Поне от девето-осмо хил.пр. Христа нашите предци са живели в Мала Азия. В последствие, с идването на хето-лувитите, а и с експанзията на асирийците и др. техни роднини, територията принадлежаща на предците ни е сериозно редуцирана, но въпреки това те продължават да бъдат силни хора още дълго време и още дълго време продължават да играят сериозна роля в историята на региона.

За това са допринесли няколко неща, но най-важни са били два фактора, а именно -поддържането на приятелски отношения между различните групи и спазването на старите традиции. Това е урок, от който можем да се поучим днес, това е урок, от който трябва да се поучим, ако искаме да оцелеем.

Държава се консолидира не със злобни нападки и обвинения, а с подаване на ръка и предлагане на приятелство. Както в ново време, така и в далечното минало е имало различия между отделните групи на предците ни. В някои случаи дори различията са водили до кървави войни, но все пак дедите ни са намирали сили да си простят и да се сдобрят. Това им е помогнало да бъдат господари на обширни територии в Европа и Азия в продължение на хилядолетия.

Никога не е лесно да простиш, не е и лесно да подадеш ръка на този, когото си посочвал за свой враг, но благородника не търси лесното, а правилното. Нека не забравяме, че ние сме потомци на благородници. Редно е да почетем предците си, да оценим заслугите им и да им се отплатим създавайки бъдеще за своите деца.

Използвана литература:

1.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

2.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

3.В.Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, Второ преработено и допълнено издание, София, 1992;

4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

5.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

6.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

7.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.Homer. The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;

11.Euripides. The Plays of Euripides, translated by E. P. Coleridge. Volume I. London. George Bell and Sons,1891;

12.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

13.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

14.W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854

15.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

16.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

17.Л.Гиндин, Население Гомеровский Трои, Наука, Москва, 1993;

18.И.М. Дяконов, Предистория армянского народа, История Армянского нагорья с 1500 по 500 г. до н.э. Хеты, лувийцы, протоармяне, Ереван, ААН, Ереван, 1968.

19.E.H.Cline, Archaeology and the Iliad: The Trojan War in Homer and History, The George Washington University,

20.N. Sanders, Zeevolken, Egypte en Voor-Azië bedreigd

21.Chr. Webber, The Thracians, 700BC-AD46, Men at Arms, Osprey Publ.Oxford, 2001;

22. The History of Herodotus parallel English/Greek English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY), 1890;

АРИЙСКИЯТ ГЕН, СЛАВЯНИТЕ И ХИТРИТЕ МАНИПУЛАЦИИ

Има хора, които вярват, че в библиотеката на Ватикана са скрити важни книги. За тези работи се смята, че съдържат тайни засягащи истинската ни история и произход. Други сънародници са искрено убедени, че сензационните археологически открития тепърва предстоят. Това, което разкопките ще извадят на бял свят би променило радикално виждането на учените относно нашето далечно минало.

Изобщо не се съмнявам, че в папските архиви се съхраняват ценни ръкописи. Зная, че те биха били от полза за нас българите. Също така не се съмнявам, че археолозите ще намерят забележителни артефакти, които да смаят със своята изработка, а и значение. По принцип с колкото повече информация разполага човек, толкова по-лесно може да наложи нова теза.

Реално погледнато обаче книгите от Ватикана изобщо не са ни нужни. Не са ни нужни и нови, пък било то и уникални находки. Ние притежаваме всичко, което е необходимо, за да се признаят древните балкански корени на народа ни, а и водещата роля на нашите предци в оформянето на историята и културата на Европа и Азия. Има предостатъчно ценни ръкописи, които са на разположение на българските изследователи. Не чудеса трябва да станат, а просто е редно учените да анализират безпристрастно исторически извори, които имаме и да сравнят сведенията с тях с данни от археология, ономастика, антропология и не на последно място генетика.

Генетиката е важна наука, с чиято помощ могат да се разрушат догмите. За жалост дори и в тази област е възможно да се получи неправилно тълкуване на данните. Това става лесно, когато умишлено биват смесени термини от лингвистика и история. Като се премълчат важни подробности е възможно да се извършат хитри манипулации. Ярък пример за това е арийския ген R1a1, който е известен и като славянски ген. Според някои изследователи R1a1 се е появил в България, или посредством славяните, или чрез дошлите от изтока стари българи. Поне за мен подобно твърдение е смешно, дори заблуждаващо. Нека разгледаме подробно нещата.

В Индия и по-точно сред населението говорещо арийски езици R1a1 се среща често. Понеже сред говорещите тамилски език дравиди носителите на R1a1 са редки изключения, учените заключават, че древните арийци създали Ведите са изконните носители на този особен маркер. Това е верно, няма съмнение, че арийците са се различавали от от тъмните дравиди по външен вид. Брамините са били върховната каста на арийците, а за брамините Патанджали казва, че те трябва да са с руса коса, т.е. те са принадлежали на население, което е дошло в Индия от регион, в който живеят хора с кожа и коса по-светла от тази на дравидите.

http://www.cais-soas.com/CAIS/Images2/General/Iranian_Women_Warriors.JPG

Тази информация е ценна, но не ни помага особено много. Със светла кожа и коса са доста европейски народи, сред които се среща R1a1. При сорбите наречени още венди процентът на носителите е най-голям, около 60%. Следват поляците и украинците, да не забравяме и датчаните, при които за 20% от хората е типичен генът, който едни наричат славянски, а други арийски. Приблизително същото както при датчаните е и при нас българите количеството на носители на R1a1 -18-20%.

С тези сведения картината става по-интереснa, но не и по-ясна. Както винаги разрешението на загадката идва благодарение на подробностите. В тях са скрити важни елементи на мистерията – кои са потомците на древните арийци и къде е прародината на тези хора?

Отговор ще получим когато изследваме подробно наследниците на древните арийци в Индия. Както бе споменато, брамините, т.е. свещениците, са висшата класа на арийското общество. Сред тези хора се среща не само генетичния маркер R1a1, но също и два други. За това не се говори много понеже истината е неудобна. Проблемът се състои в това, че индийските брамини са носители и на маркерите J2 и E.

Сега става много интересно защото тези маркери са чужди за населението на Средна Азия. За сметка на това те са типични за населението на Балканите и Мала Азия – дом на тракийските племена фриги, тевкри, дардани, мейони, меони, витини, халиби, мариандини и мизите, които средновековните автори наричат българи.

“Коктейлът” от гени R1a1, J2 и E, който е типичен за индийските брамини е типичен и за нас българите. Около 55% от населението на страната ни е носител на тези маркери. Нито сорбите, нито поляците, нито украинците, нито пък датчаните могат да се похвалят с такова нещо.

Маркерът Е в комбинация с R1a1 ce среща и в Британия, но там присъствието му се обяснява от английските учени с идване на траки. Отдавна е установено, че благодарение на необикновената си сила и мъжество, нашите деди са били най-желаните кандидати за римските легиони. В написаната през IV век “Totus Orbis Descriptio” се твърди, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници. Предците ни са били стационирани в различни места в Британия като едно от тях е Камулодунум. Името на тази крепост е вдъхновение за Артуровия замък Камелот.

Има и други неща, които определят нашите деди траките като градителите на арийската държава в Индия. Благодарение на Стефан Византийски ние знаем, че най-древното име на страната ни е Ария. Друг стар автор, Луций Ариан пък разказва за походът на Дионис в Индия. На тракийския бог се приписва създаването на индийската цивилизация.  Идването на балканско население в земите на юг от Хималаите обяснява как са се появили типичните за арийците брамини маркери J2 и E.

За арийците се знае, че са били бойци колесничари, а точно такива са били и нашите предци траките. Важна подробност е и това, че конят не е опитомен край река Ганг, а в Черноморските степи, там където условията за развъждане на коне са идеални. Най-ранните погребения от арийски тип, т.е. с издигане на могила са от Черноморските степи и Дунавската равнина. Учените са установили, че на територията на България са издигнати около 60 000 могили. Никъде по света няма такава забележителна концентрация на древни погребални паметници.

Поредната индикация кои са древните арийци ни дават древните погребални обреди. В арийската религия е съществувал странен и дори жесток от гледна точна на съвремието ритуал. При смърта на благородник неговата съпруга го е следвала в гроба. Този обред се споменава във Ведите и носи името сути, което пък се обяснява със стбг. суть-истина. Обичаят на доброволна саможертва е описан от Херодот като типичен за траките – Her. V.5.

Тук е мястото да засегнем още една деликатна тема и да обясним няколко хитро наложени заблуди. Тракийският и арийски ритуал, при който съпругата доброволно следва мъжа си в отвъдното е описан и при старите славени от Псевдомаврикий. Този автор обаче пише само за старото население на Дунавската равнина, а не за хората обитаващи бреговете на Балтийско Море и поречието на Буг. Тази важна подробност бива пропускана от повечето учени писали за старите славени.

В древността Дунавската равнина е обитавана от различни тракийски племена, като най-голямото и най-известното е това на гетите. По време на Ранното Средновековие тези гети са наречени славени. По принцип и двете имена са тракийски, арийски. Гети се обяснава с ведическата дума гаяте-прославям с песен, а славени се обяснява ведическата дума славана- славене, прославяне. Това също никой не е благоволил да обясни, а информацията е важна.

Често се премълчава и друго. Северни съседи и роднини на траките са венетите. Те са локализирани от Корнелий Тацит, Клавдий Птолемей и др. в земите на днешните Полша, Русия, Словения, Словакия. На територията на Полша е Венетския залив, в старите землища на Словакия е Венетското езеро, древното име на Словения е тера Венеторум, а дори и днес финландците наричат Русия с името Веная. На руснаците пък казват венелайнен – венетски народ. Тези важни данни са неизвестни на повечето хора, чиято неосведоменост ги прави лесна плячка за хитрите манипулатори на историята.

Понеже езикът на гетите наречени славени е бил бил близък до този на венетите, то и венетите биват наречени славени, словени, но векове по-късно. Както става ясно старите венети са предци на словени, словаци, чехи, поляци, руснаци, а и на вендите в Германия. Когато Алцек е предаден от баварците избили коварно хиляди българи, този благородник е принуден да избяга по на запад и да потърси приют при владетелят на венетите Валук – Valuc dux Venetorum. Венетите на Валук са предци на днешните словени.

В периода VI-VII век няма идване на чужди хора на Балканите. Предците на словени, словаци, поляци са си били по старите земи и са носили името венети. Тези хора макар да са говорили език близък до този на дедите ни си имат своя територия и своя история.

Старите славени смачкали безброй римски гарнизони не са северен народ както се внушаваше в миналото. Прокопий е ясен в описанията си – славените са едри и изключително силни, но това е типично качество и на траките. За телата на старите славени се казва, че не са бели, т.е. касае се за хора с лека пигментация. Точно такива са били дедите ни. За косите на старите славени е използват епитета ксантиси. Днес превода е руси, но в древността под ксантиси се е разбирало цвят на силно препечено месо, т.е. светло кафяв. Със същия цвят коса са описани и траките бистони, но тези данни не се представят на широката публика защото ще стане ясно, че старите славени са де факто траки.

Не е възможно R1a1 да е донесен от блатни обитатели от Припят, или набедени иранци от Памир през VI-VII век по простата причина, че носители на R1a1 са обитавали Балканите поне от 13 500 години. Това е установено от учени работещи в Мичигънския Университет. Докато носителите на R1a1 живеят на Балканите още през Палеолита, в Русия, а и Полша те се появяват едва в началото на четвърто хилядолетие преди Христа – времето, в което започват интензивни миграции на древни балканци в различни посоки.

Няма нищо сложно нали? Старите славени са тракийски народ, а поради това, че са причинили най-много проблеми на Римската Империя, името им става известно. Името славени се използва няколко века по-късно и за венетите – северни съседи на нашите деди траките.

http://www.romanianhistoryandculture.com/The%20battle%20in%20the%20storm.jpg

Вместо това да бъде обяснено, учените от миналото ни омайват, че старите българи били тюрко-монголи, а славяните, с които Аспарух влиза в съюз са живели век по-рано в една общност с предците на словени, поляци, руснаци и др. в Припятските блата на територията на Украйна. Изумен съм как подобна срамна лъжа и невероятна дивотия е успяла да омая съзнанието на няколко поколения.

Всъщност не е нужно да се дивим. От читателите са укрити важни сведения, а лъжите са повтаряни с неестествен фанатизъм. Човек започва да вярва на това, което чува най-често. Не случайно има поговорка, че една лъжа повторена хиляда пъти започва да звучи като истина.

На всяка лъжа обаче и идва края. Уверихме се как след споменаването на няколко важни подробности картината на миналото се променя. Разбрахме, че не е редно да се говори просто за арийски ген, а за коктейл от гени R1a1, J2, E. Той е типичен за индийските брамини, но и за българското население. Присъствието на типичните за земите обитавани от траки J2, E в Индия показва, че арийците не са азиатски, а източноевропейски народ. R1a1 не е донасян по време на ранното Средновековие по простата причина, че негови носители са обитавали Балканите през далечната Каменна епоха.

Разбрахме и, че старите славени не са пришълци от север, а са де факто многобройните племена на гетите, чиято храброст смайва Херодот. Името на тези мъжествени хора бива използвано в по-късни времена и за съседите им и говорещи близък език венети.

Всички тези неща могат да се проверят. Съветвам ви да не ми вярвате сляпо, а да проверите всичко сами. Направите ли това вече никой няма да е в състояние да ви омая с лъжите си. Осъзнавайки истината ще разберете, че сте потомци на създатели на цивилизации и на хора, които рушат покварените империи.

Ние не сме случайни хора и не е редно да живеем в мизерия. Не е редно да бъдем обиждани, подтискани и тероризирани. Заслужаваме по-добро бъдеще, но за него трябва да се борим. Имаме качествата за това, просто трябва да пробудим благородникът, който живее в сърцето на всеки българин.