ЗНАЧЕНИЕ И ПРОИЗХОД НА ДУМАТА БАЛКАН

България е осеяна с невероятно красиви места. Стара Планина е едно от тях. Тя е по-различна от Родопите, Пирин и Рила, но и в нея е скрита древна магия. Не случайно от недрата и бликат извори, които биват считани за лечебни и са изградени параклиси край тях. Горите й все още помнят стъпките на Левски и Караджата, а и на още хиляди борци за свобода и справедливост. Почвата й е напоена с кръв още от времето когато траките койлалети са въстават с меч в ръка срещу римската власт. Ехото на битките от далечното минало е запечатано в гордите, извисяващи се към небето скали.

                 снимка на Павел Пронин http://blog.raskoll.com/wp-content/uploads/2012/06/img_2012_543.jpg

             http://blog.raskoll.com/tag/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Първите споменавания за Стара Планина срещаме в работите на Херодот и Тукидид. Те я познават под различно име – Haimon, Haimos. Това название остава и до ново време.

Запазено е в българските говори като Им планина и Емине бурун –[1] c.36-37. В документи от  XVI век срещаме варианта Матори Гори – с-686. То е синоним на Стара Планина. Маторен, маторист е наша дума за стар, а гора означава и планина.

снимка на Евгени Динев http://stock.evgenidinev.com/photo/central-balkan-15947d2.jpg

http://stock.evgenidinev.com/15968d2/

Съществува и друго название на Стара Планина, а именно Балкан. Езиковедите ни го определят като турско по произход. Смята се, че то идва от турк. balkan-планинска верига, планинска област, планина. Поне това е виждането на съставителите на “Български Етимологически Речник”, Том I, София, АИ “Проф. Марин Дринов”, София, 2007, с.29.

Не може да се отрече, че за пет века турците са оставили на наша територия огромен брой топоними и хидроними. Не е обсъдена обаче възможността термина balkan-планинска верига да е заемка в езика на турците. В това няма нищо неестествено, всеки линвист знае, че турския език е пълен със заемки. Една от най-интересните е ата-баща, тя е от тракийски, пеласгийски произход и е основа на имена като Атис, Атес, Атюс, Атия. Ата е и коренът на стблт. отьцъ-баща, чиято древна форма е била ать-къ според Ст.Младенов. Щом дума от основния турски речников запас се оказва заемка, то защо и балкан да не е?

Трябва да проверим дали сродни названия на балкан са документирани в земи обитавани от траки по време на Античността. Все пак турците нахлуват в Мала Азия и Източна Европа доста по-късно. Разгледаме ли работите на определени стари автори ще забележим нещо интересно. Преди около 2000 години, в Тевтрания е локализиран топоним Балкеа, недалеч от Пропонтис (Мраморно Море) : “Teuthrania was a powerful nation in itself, even when the whole of Aeolis was held by the Mysians. In it are the Pioniæ, Andera, Cale, Stabulum, Conisium, Teium, Balcea. ^{“ -} Plin. V.33

Името Балкеа е несъмнено тракийско. Мизите от региона, в който е Балкеа са наречени още българи от Д. Хоматиан. Този автор локализира дедите ни край Олимп и обяснява, че в древността те са прогонени от Александър Велики на север. По-късно българите се завърнали и завзели голяма част от Балканите: "европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.” – Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966.

Названието Тевтрания идва от името на мизийски цар Тевкър, баща на споменатия в Илиада мизийски благородник Телеф, чието име е почти идентично на старобългарския владетел Телец. Да не забравяме и това, че Тевтрания е известна и като Западна Мизия – W. Smith Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood.London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

През Античността, в Европа е локализиран и друг интересен топоним, а именно Балкия.За него знаем отново благодарение на Плиний Стари. Той предава свидетелството на живелия няколко века по-рано Ксенофон от Лампсак за огромен остров с име Балкия, който се намира на няколко дни плаване от Скития – Plin.IV.95. В същия регион Плиний разполага и Мори Маруса (Мъртво Море), чието име е тракийско. Мори (или морiе) е тракийската дума за море – Тя се среща се в етнонима морисени - Plin.IV.41.

Характеристиката, която Ксенофон дава за Балкия ще ни помогне да разберем значението на името. Старият автор е обяснил, че се касае за огромен остров, т.е. имаме индикации, че значението на Балкия е голям, масивен. Коренът бал намираме в тракийския топоним Балеос – название на върховния бог. Според Димитър Дечев значение може да се даде със санскр. bala-m – сила – с. 41.  Дечев е пропуснал да добави, че санскритската bala означава не само сила, но също и едър, голям, масивен.

Дума с подобно значение намираме и в галския език, който по никакъв начин не е сроден с турския, или пък е повлиян от него. Жорж Дотен прави доста подробно изследвания на галски епиграфски паметници, топоними, антропоними и успява да синтезира откритията си в своята работа “La Langue Galloise”.  На с. 230 той е споменал думата balco, чието значение е силен, здрав. Като сродни думи са представени ирл. balc -здрав, як, уелс. balch-голям, едър. Към тях могат да се добавят  стблг. болии-по-голям, *балии-по-голям, долнем. pall-здрав, силен, як, гр. βέλτερος-по-добър. слов. bolji-по-добър и т.н.

Коренът в balco е bal, а са, со са умалителни наставки, които се срещат в галски думи като abalinca-ябълка, carruca-каруца, iorco-яре, козле, dvorico-двор. Друга наставка -ан(о) срещаме в галските думи balano-боец, от bal-силен, brano-врана. Някои може да се запитат защо изобщо да се търси етимология на балкан с помоща на галския език? На пръв поглед няма никаква логика да се прави това. Подобен опит изглежда странен защото на широката публика не са известни важни данни. Археолози и келтолози  знаят, че галската халщатска култура е създадена от трако-кимерийци. 

Те въвеждат нова порода коне и нов тип юзди в Галия, въвеждат също и нови погребални ритуали, които са типични за Тракия, Черноморските степи и Фригия. Тракийското влияние върху галите обяснява присъствието в галския език на думи като sedlon-седло, colisatum-колесница. Те нямат етимолоигия нито в Р-келтски като галския, нито пък в Q-келтски.

Има също така и много паралели в топонимите. Тракийските Зуро Бара, Суа Бара отговарят на галските Тало Бара, Сакро Бара, а обяснение получаваме от блг. бара-река, рекичка. Тракийските Бурд-апа, Бурд-енис отговарят на галските Бурдуа, Бурдо, чиято етимология е скрита в стблг. бродъ-брод, мост. Тракийските Берзаме и Берзо-вис отговарят на галския Берзула, тълкуване получаваме с думата бреза.

Друга индикация, че галите са били повлияни от дедите ни са екзотичните лични имена. Те са споменати само в работата на А.Холдер Alt-Keltischer Sprachschatz, Academische Druck, Graz, 1962. Не сме ги чували във филми, нито пък сме чели за тях в книги защото са неудобни, прекалено български звучат. Ето част от тях:

Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус.

Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Тюрко-алтайци в Галия не е имало, но за сметка на това трако-кимерийците са били дълго време аристокрацията на много келтски племена.

Знаейки тези важни неща вече няма защо да се учудваме, че обяснение за името Балкан срещаме не само в тракийската, но и в галската ономастика. Балкан означава масив, голямо възвишение, точно това, което е и планината. По принцип названията Матори Гори, Стара Планина имат едно и също значение -голям, масивен. За Матори е дадено обяснение по-горе, остава да се кажат няколко думи и за стар, стара.

Значението на тази дума е голям, израснал. Стар съотвества на лит. storas- голям, обемист, слов. star-стар, стисл. storr-голям, мъжествен, нидер.stoer-силен, мъжествен, санскр. sthiras-силен, здрав, едър. Стар е този, който е голям, израснал, висок на ръст. Думата е засвидетелствана в тракийската ономастика – Σταρασκενος.

Ако един топоним има различни варианти това не означава непременно, че те са дадени от различни хора. Освен това едно название може да съществува дълъг период от време преди то да бъде документирано. От Амиан Марцелин знаем, че по-старото име на Филипополис (Пловдив) е било Евмолпия –Amm. XXVII.4.12. Евмолп е тракийски жрец, който е живял преди Троянската Война, а за това, че на него е кръстен най-големият град на Тракия научаваме едва през IV век, т.е. 1700-1750 години по-късно. Виждаме, че няма причина през Античността да е имало топоним Балкия, Балкан в сърцето на Тракия, но за него да се чуе доста по-късно.

Не е трудно да се обясни как тракийски думи са проникнали в езика на дедите на турците. Притежаваме свидетелства на много стари автори, които са писали за походът на тракийския бог Дионис в Индия. Луций Ариан дори приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация. За да се стигне от Тракия до Индия, трябва да се мине през земите, които дедите на турците са обитавали. 

Преди да повлияят индийците, траките са оказали културно и езиково влияние върху тюрко-алтайците. Ето това е причината в турския език да има дума балкан-планина. Това е причината и в турски диалекти да се срещат думи като бара-рекичка, ведре-ведро. Те са от тракийски произход, бара се среща в Зуро Бара, Суа Бара, а ведро идва от трак.дума веду-вода.

Когато бъдат представени всички важни данни, тогава истината става ясна. Трудно ми е да си представя, че в миналото езиковедите ни не са чували за тракийските топоними Балкеа, Балкия. Би трябвало да се знае и това, че българите са отъждествявани с мизите в продължение на 1100 години. Във всеки случай е известен факта, че сред българите преобладава тракийския антропологичен тип. Споменаване на това важно свидетелство е направено от Д. Ангелов през 1971 година. Защо въпреки тези данни не е направено по-подробно проучване на произхода на името Балкан, за мен е загадка.

Загадка е и пренебрежителното отношение към качествата на народа ни. Никой не рипва, ако се каже, че Римската Империя се е простирала на територията на над тридесет днешни държави. Никой не тръгва да оспорва факта, че испански, португалски, френски, румънски и реторумънски са възникнали поради римската екпанзия и влияние. Щом нещо е възможно за римляните, защо да е не е било възможно и за дедите ни?

В нашите земи организираното земеделие и скотовъдство се появяват хилядолетия по-рано отколкото на Апенините. На наша територия хората започват да обработват злато и мед хилядолетия преди древното население на Апенините. В България са и най-старите европейски градове, постройките у нас предшестват тези на Апенините с хилядолетия. Същото важи и за писмеността, разслоението на обществото, проявата на царска власт и т.н.

През V век преди Христа Одриското Царство е най-могъщото и най-богатото в Европа. По това време римляните са само бедни селяни намиращи се под властта на етруските. Повече от 4500 години дедите ни превъзхождат предците на римляните по отношение на всичко, а за 4500 години могат да се извършат много велики дела. Редно е те да бъдат проучени, редно е на младите българчета да се обяснява в училище, че са потомци на велик народ, на създателите на първата писменост, на първите ковачи и земеделци, на тези, които извадиха останалите европейци от мрака на незнанието. Човек, който расте без гордост е осъден да слугува на други. Нека не обричаме децата си на такава участ.

НЕЩО ИНТЕРЕСНО ЗА ХУНИТЕ И ВРЪЗКАТА ИМ С НАС

Знаете ли коя е причината дедите ни да бъдат набедени за тюрки? Освен с траките, старите българи са отъждествявани и с хуните. А те от своя страна бяха определени за монголоиди, хора говорещи език сроден на тюрко-алтайските. Това разбира се не отговаря на истината. 

Хуните не са азиатци по произход, а древен европейски народ изиграл важна роля в историята. За определена група хора обаче бе важно да се създаде хаос в понятията и да се преиначат определени събития от миналото.

Следвайки своите цели, група недобросъвестни изследователи използваха само определени исторически извори и премълчаха други. Представено бе твърдението на Амиан Марцелин описващ хуните като полу-зверове, полу-човеци и не бе дадено пояснение, че Марцелин е обичал да се присмива на варварските народи и да ги обрисува в черни краски.

Същият този автор обаче, на друго място дава и друга характеристика на хуните, за която малко хора знаят. Рзказвайки за аланите, Марцелин казва, че те са едри хора с рижа, рижо-кестенява коса и пронизващи (светли) очи. До тук нищо странно, но летописецът добавя, че аланите си приличат по всяко отношение с хуните...т.е. хуните също са едри хора с рижо-кестеняви коси. В работата си посветена на хуните Херман Шрайбер също споменава, че от археологическите проучвания е известно, че хуните имат изненадващо висок ръст...

Тюрко-алтайците не са нито едри, нито рижо-руси. Дори напротив, тези хора, чиято родина е Средна Азия се характеризират с ниския си ръст, мургава кожа и черна, права коса. Следователно, от гледна на антропологията хуните са европеиди, а не монголоиди. Друг важен, но и премълчан факт е това, че хунските лични имена не са типични за народите край Амударя и Сърдаря, а показват родствена връзка с тези на траките.

Хунските имена Адамис, Аскан, Атила, Балас, Берик, Горд, Зерко, Стуракс, Одолган, Улдин, Харатон, отговарят на тракийските Адамас, Асканий, Атий, Балис, Бергай, Гордий, Зеркис, Зуракс, Одолей, Улден, Харнабон. За тези неща обаче никой не отваря дума, сякаш не съществуват, а близостта на хунските и тракийските имена е една важна индикация за местен произход на хуните.

Благодарение на летописците Приск и Йордан ние знаем за определени хунски глоси. Това са мед-медовина, страва-стръв, храна, угощение, вар-вир, воден басейн...Нито една от тези думи не принадлежи на езика на тюрко-алтайските народи. Щом нито хунските глоси, нито хунските лични имена са тюрко-алтайски, щом ръста на хуните е едър, а косата светла, то няма причина народът на Атила да бъде дефиниран като  азиатски.

Има и още данни потвърждаващи местният произход на народът променил сериозно историята на Европа. В началото на V век Приск посещава Атила и дава ценни сведения в работата си. Летописецът обяснява, че хуните живят в град защитен с дървена ограда. В този град няма юрти, а дървени къщи украсени изящно с резба и полирани дъски. Домът на Атила пък е имал две кули. Говорейки за хуните Приск употребява изрази като скити, царски скити, скитски ботуши, скитски дрехи.

Разбира се недобросъвестни учени бързат да обяснят, че Приск се е объркал. Те скитите били изчезнали доста преди появата на хуните, но понеже последните живеели в Скития, били наречени скити. Как и защо са изчезнали скитите обаче никой не обяснява. Изследователите хитричко забравят твърдението на Тукидид, че скитската военна мощ е толкова голяма, че обединена, тя не би срещнала противник нито в Европа, нито в Азия – “By these means the kingdom became very powerful, and in revenue and general prosperity exceeded all the nations of Europe which lie between the Ionian Sea and the Euxine; in the size and strength of their army being second only, though far inferior, to the Scythians. For if the Scythians were united, there is no nation which could compare with them, or would be capable of resisting them;⁵⁸ I do not say in Europe, but even in Asia”. 

 http://classicpersuasion.org/pw/thucydides/jthucbk2rv2.htm

Не намирате ли за странно и даже абсурдно, че точно най-големите народи на Европа са се изпарили като по чудо, а незначителните по численост гърци са останали? Чудо е, че сме вярвали тази глупост толкова дълго време. Нито траките, нито скитите са изчезвали, само имената им са променени, нещо, което е напълно нормално. Траки и скити са близко родствени народи обитаващи Източна и Югоизточна Европа поне от времето на Неолита. За това свидетелстват смайващите прилики между културите от Варненския Некропол (Тракия) и Триполие (Скития).

Тези прилики са характерни не само за Неолита, но също за Бронзовата и Желязна епоха. Това показва, че няма сериозна промяна в етническата карта на Източна Европа в продължение на няколко хиляди години. Траки и скити (наречени по-късно хуни) имат почти идентични погребални ритуали, религия, обичаи, оръжия, бит, керамика, а и лични имена. За непредубедените е съвсем ясно, че произходът на траки и скити е един. Прочее редица слабо популярни исторически извори потвърждават истината, че траки и скити имат общо начало.

1. Стефан Византийски казва – Скитите са тракийски народ.

2. Дион Касий разглежда нещата от друг ъгъл твърдейки, че тракийското племе даки е клон на скитите.

3. Страбон дефинира саките като източни скити, а за Аристофан саките са траки.

4. Отново Страбон дава едно изключително важно сведение, а именно, че в дълбока древност гърците наричали с името скити всички народи на север от тях...т.е. също и траките. Страбон уточнява и, че скити е равностойно на номади.

Това сведение е ключът към името на скитите, както преди време отбеляза проф. Ганчо Ценов. Номади означава скитащи хора, етнонимът скити притежава смисъл на български и се обяснява със стблг. скытати сен-скитам, бродя. В дълбока древност жителите на Балканите и Черноморските степи са скитали постоянно. През Неолита се започва усядане на някои групи, но голяма част от хората, от които ще произлезат траките и скитите продължават да скитат.

Точно поради това възниква народностното название, или по-точно самоназвание скити. За миграциите, скитанията на тракийските племена мизи, тевкри, гети и витини разказват подробно Страбон и Ариан. С течение на времето обаче обществата търпят развитие. Макар и близки роднини, траки и скити се оформят като отделни народи с отделна история. Общият произход на двете групи обаче трябва да е бил добре известен, иначе старите автори нямаше да отъждествяват траки и скити в продължение на повече от хиляда години.

Общият произход на траки и скити, наречени още хуни ни помага да разгадем значението на етнонима хуни, хуногури. Правилното име всъщнощ е уни, уногури. Уни (хуни) се обяснява със стблг. унии-по-добър, в смисъл на благороден, богат.

При дискусия във Фейсбук с един сънaродник (Boyan Hellbobz Genov) ** се оказа, че този човек също предполага, че хуни съотвества на стблг. унии, като сподели, че се касае за и.е. корен ven-побеждавам. Чудно, как е възможно двама любители да видят в стблг. унии-по-добър обяснение за етнонима хуни, а цяла пледа учени не. Тук май не се касае за липса на интелигентност, а по-скоро за липса на желание.

Уните (хуните) не са кои да е, а царските скити-василеите, за които споменава Херодот разполагайки ги в Черноморските степи, точно там където е свещаната земя на скитите, там където са погребани великите им царе. В същата тази територия са гробовете на княз Кубрат и княз Аспарух. Приск Панийски не случайно използва израза царски скити когато говори за хуните. Старият автор е знаел много добре какво говори понеже е непосредствен свидетел, видял е хуните с учите си, опознал е техния бит, техните обичаи..

Да обърнем внимание на названието хуногури, то е вариант на името хуни. Някои автори най-спекулативно обявяват етнонима хуногури като тюркско он-огур – десет огури 

(Maenchen-Helfen). Както вече бе обяснено обаче нито хунския антропологичен тип, нито хунските глоси, материална култура и бит от IV-V век имат нещо общо с тюрките. Частицата гур в хуногури се среща в езиците на европейски народи – gwr-мъж Kymr, cuire-мъже, бойци Gael...и разбира се в тракийската глоса αγουρος- ό ἔφηβος Θρᾶκες (Tomaschek, z.116). Смисълът на тракийската дума αγουρος (агурос) е младеж, боец. Хуногури означава хунски бойци, благородни бойци.

Глосата αγουρος има вариант ger(i), който се среща в тракийските племенни названия   названия Celegeri, Pyrogeri, Digeri – Pliny, HN- IV-xi-40-41. За връзката на тези имена с това на хуногурите определена група изследователи мълчи. Биват укривани и други важни неща. Според Дашевская царските скити са практикували изкуствената черепна деформация. Й.Йорданов и А.Монгаит споменават за изкуствената черепна деформация в земите на България и Украйна през Неолита и Бронзовата епоха. По сведения на Йорданов този обичай намира своето продължение в България до XV век, но и тази информация се знае предимно от специалистите.

Пак предимно специалисти знаят, че хунcките котли, върхове на стрели, копия и т.н не се различават от тези на скитите – I хил.пр.Христа, начало I на хил.сл. Христа. Хуните жертват кон в гроба на благородник както правят скити и траки. Описвайки погребението на Атила, Йордан казва, че като ритуал са проведени игри в чест на мъртвия владетел – (256) We shall not omit to say a few words about the many ways in which his shade was honored by his race. His body was placed in the midst of a plain and lay in state in a silken tent as a sight for men's admiration. The best horsemen of the entire tribe of the Huns rode around in circles, after the manner of circus games...

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#ostro

Същият ритуал Херодот описва при траките – 5.8- The manner of burial for the rich among them is this:--for three days they expose the corpse to view, and they slay all kinds of victims and feast, having first made lamentation. Then they perform the burial rites, either consuming the body with fire or covering it up in the earth without burning; and afterwards when they have heaped up a mound they celebrate games with every kind of contest, in which reasonably the greatest prizes are assigned for single combat. This is the manner of burial among the Thracians. 

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5000.htm

Йордан дава и друг аспект от погребението на Атила, а именно това, че след смъртта на благородника, хуните се самонаравяват и със своята болка и кръв оказват последна почит на своя владетел - 254 –There they found the death of Attila accomplished by an effusion of blood, without any wound, and the girl with downcast face weeping beneath her veil. (255) Then, as is the custom of that race, they plucked out the hair of their heads and made their faces hideous with deep wounds, that the renowned warrior might be mourned, not by effeminate wailings and tears, but by the blood of men.

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#ostro

Абсолютно същият обичай при скитите е описан от Херодот почти хиляда години по рано – 4.71 -Then those who receive the corpse thus conveyed to them do the same as the Royal Scythians, that is they cut off a part of their ear and shave their hair round about and cut themselves all over the arms and tear their forehead and nose and pass arrows through their left hand.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4070.htm

Виждаме, че не само имената, обичаите и материалната култура на хуните са като тези на скити и траки, но и погребалните ритуали. Нас обаче ни лъгаха безсрамно дълго време, че траки и скити са се изпарили, а пък хуните са монголоиди говорещи тюрко-алтайски език.

Истината е, че траките и скитите обитаващи Източна Европа са хора от един и същ произход, но живеещи в различни региони. През дълбока древност и двете групи са носели едно и също име – скити, защото хората от двете групи са променяли често местообиталищата си. Понеже климатът в Тракия е по-благоприятен, тук се започва по-рано установяването на определени племена, образуват се селищните могили. В Скития -Черноморските степи също се наблюдава подобен процес, но в по-ограничен мащаб.

Трябва да се даде едно важно обяснение за влиянието на траки и скити върху други народи. Дедите ни не са обитавали само Европа, но и Азия. За траки живещи в съседство мидийци, перси и бактрийци пишат Страбон и Плиний Стари. Тези наши предци са потеглили на изток в дълбока древност. Учени като У.Уотсън посочиха връзката между китайската неолитна керамика и тази от Източна Европа.

Керамиката в ляво е тракийска, срещу нея е китайската

Приликите между нашите и китайските съдове е толкова голяма, че в никакъв случай не може да се говори за случайност. По-скоро се касае за влияние на източноевропейци в Китай. Уотсън споменава, че в древните китайски хроники се споменава за идването на деветте пастира. Явно става дума за пристигане на девет скитски племена занимаващи се със скотовъдство. Херман Шрайбер пък предава изказването на китайски летописец според когото хуните (скитите) са потомци на Шън Вей - създателят на първата китайска династия – Ша.

Това, че и по времето на втората династия – Шанг, в Китай се наблюдават необичайни погребални ритуали с коне и колесници, показва, че трако-скитското влияние върху китайците е продължило много време.

Влиянието на предците ни се чувства и след времето на династиите Шанг и Чжоу, когато китайците дори имитират дрехите на дедите ни, включвайки панталоните и тракийските шапки в облеклото си.

Предците ни налагат своята култура не само в Китай, но и в Индия. Редица стари автори споменават за това как тракиецът Дионис покорява индийците и ги цивилизова – “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine .... this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself”. – Anabaisi Alexandri - VIII.vii.

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookviii-india.asp

Векове след своето пристигане обаче дедите ни изпадат в неизгодна ситуация. Те са малцинство европеиди сред море от азиатци, което непрекъснато расте и търси нова земя. Част от предците ни биват асимилирани от китайци, индийци, перси и тюрки, а други са изтласкани обратно към Европа. Със себе си прогонените скити и траки вземат предани на тях азиатци – хора с монголоидни черти.

Благодарение на групата азиатци придружили с завърналите се наши предци е възникнал митът за монголоидните черти на хуните. Де факто монголоиди са били само една малка част от бойците на хуните, но тази малка част се е отличавала така фрапиращо, че враговете на дедите ни решават да отъждествят всички хуни с бойците от монголоиден произход.

Нека дадем по-подробни обяснения за участието на хуните в историята на България.Както вече бе обяснено траките не са изолиран народ, а имат близки роднини, които обитават Черноморските степи – там където живят скитите. От дълбока древност траки и скити са една общност, която извършва екпанзия в различни посоки. Част от траките и скитите стигат на изток до Персия, Китай и Индия където повлияват значително местното население. След векове, поради това, че населението на Азия е нарастнало, древните източноевропейци са изтласкани на запад, а някои даже са асимилирани.

При завръщането си в Европа скитите и траките биват приети от своите роднини живеещи на Балканите и Черноморските степи. В краят на Античността се започват опити за освобождаването на траките намиращи се под римска власт. Тази борба трае няколко века, но довежда до изгонването на римляните от земите ни. В обединената държава влизат както траки, така и царски скити, наречени още хуни. До консолидация се стига лесно понеже както траки, така и скити са от един произход и говорят близки диалекти. Да не забравяме, че най-старото име на Добруджа е Малка Скития. Там са живели скити от незапомнени времена като непосредствени съседи на своите братя мизи и гети.

Това е обяснението защо старите българи са наричани ту мизи, ту скити, ту хуни. Става дума не за различни по произход хора, а за групи от един и същ произход. Тъй както няма съществена разлика между добруджани, родопчани и странджалии, така не е имало и разлика между тракийските мизи и скитите-хуни. Разликите ги създадоха група недобросъвестни личности целящи да използват историята за свои цели.

Скитите-хуни бяха тези, които Рим не успя да покори. Скитите-хуни властваха над перси, германи, а и много други народи. Скитските роднини траките пък покориха и преобразиха Индия и Персия. Когато западноевропейците започнаха да си съчиняват история, те премахнаха това, което не им оттърваше и съчиниха неща, които пасваха на тяхната стратегия и намерения.

За скитите-хуни бяха избълвани безброй лъжи и се скриха сведенията на Страбон, че тези хора са омировите хипемолги и галактофаги – най-праведните измежду всички народи. Лъжи бяха изковани и за траките, които бяха наречени войнолюбиви варвари.Така се даде възможост други хора да се кичат с нашата слава и да си припишат заслугите на дедите ни.

На нас пък ни бе внушавано, че не можем да се управляваме сами и поради това ни натрапиха чужденец за княз и цар. Това ни докара безброй беди, войни, които не ни бяха нужни, но, в които паднаха стотици хиляди родолюбиви българи и така за пореден път нашата кръв бе източена за благото на чужденци.

Това, че не си заехме миналото, това, че не вярвахме в себе си за малко не ни погуби. Липсата на самочувствие и вяра в собствените ни сили ни кара да търпим посредствени и даже глупави хора да ни управляват. Промяна в животът ни не може да дойде, ако няма промяна в духа и мисленето.Вместо покорно да превиваме гръб можем като горди и силни хора да се заемем с построяване на една нова България!

Използвана литература и пояснения:

** По отношение на тълкуването на хуни със стблг. унии-по-добър, Боян Генов сподели, че е преди известно време е получил информацията във форум на dir.bg от участник назоваващ се saur.

1. H.Schreibber, Die Hunnen, H. Meulenhoff, Baarn, 1976;

2. Priscus, T.J. Burry, fragments http://www.fordham.edu/halsall/source/priscus1.html

3. Ammianus Marcellinus, History, Harvard University Press, London, 1939;

4. Strabo, Geography, http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

5. Jordanes, De Origine Actibusque Getarum, XLIX (254)http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

6.Herodotus, Histories, Wordsworth Classics of World Literature, Hertfordshire, 1996;

7. A.Holder, Alt-Keltischer Sprachschatz, Academische Druck – U. Verlagstalt, Graz, 1962;

8. Procopius, History of the wars, Harvard University Press, London, 1919;

9. Ancient DNA provides new insights into the history of south Siberian Kurgan peoplehttp://www.springerlink.com/content/4462755368m322k8

10. DNA Genealogy, Mutation Rates, and Some Historical Evidences Written in Y-Chromosomehttp://precedings.nature.com/documents/2733/version/1/html

11.A western Eurasian male is found in 2000-year-old elite Xiongnu cemetery in NortheastMongolia http://www3.interscience.wiley.com/journal/123246661/abstract?CRETRY=1&SRETRY=0

12. Дионис и тракийският поход към Индияhttp://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191

13. W.Watson, Het Oude China, W.De Haan BV, Antwerpen, MCMLXIV ( China before Han Dinasty, Thames & Hudson, London, 1964) ;

14. W. Perceval Yetts, Links between Ancient China and the West,  Geographical Review, Vol. 16, No. 4 (Oct., 1926), pp. 614-622

15. К. Бъчваров, Неолитни погребални обреди, Бард, София, 2003;

15. Плачидол стр. 19

http://txts.mgou.ru/vestnik/2007/hist2.pdf

16.  Al. Fol, K. Jordanov, K. Porozhanov, V. Fol, Ancient Thrace, Istitute of Thracology, BAC, Sofia, 2000;