ГОТСКИТЕ РУНИЧЕСКИ НАДПИСИ И ТЕХНИЯ ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ

Понастоящем у нас се наблюдава едно печално, дори бих казал – страшно явление. Става дума за опитите на една сравнително малка група хора да изкара обитавалите нашите земи по време на Античността гети, наричани още готи, германски народ. Някои индивиди, като например г-н Росен Милев дори внушават, че нашата кирилица е вдъхновена от “готската азбука”, която била изобретена от Вулфила.

Г-н Милев търси отчаяно “готски-германски” топоними защото без тях няма как да се говори за присъствие на стари германи в земите ни. Намиращият се край Каспичан топоним Кирека бе обявен за готски въз основа на приликата с шведската дума kyrka-църква, a това меко казано е крайно несериозно:

“One of them is a small rock cave-church with two stone pedestals dated to the 5th century located in the area Kyrika near the city of Kaspichan and the regional center Shoumen in north-eastern Bulgaria. Like the toponym, Kyrika (=church, in modern Swedish ‘kyrka’) is of Gothic origin.”

https://uu.diva-portal.org/smash/get/diva2:668706/FULLTEXT01.pdf

Първо – гот наречен Вулфила не е съществувал. Този вариант на името на гетския владика е подбрано понеже показва прилика с германската дума Wolf-вълк. Филосторгий, яваващ се съвременник на владиката на готите, познати по-рано като гети,  използва името Урфил. Филосторгий обяснява също и това, че Урфил е кападокиец по произход, а определени учени като Франк Тромбли смятат, че кападокийския език е сроден на фригийския (т.е. принадлежи на тракийското семейство бел.моя).

Второ – готският език не е шведски, а и правилното транслитериране на българския топоним Кирека е Kireka, а не Kyrika, но тук явно се прави опит за сближаване с шведската дума kyrka и дефиниране на българския топоним като старогермански по произход.

По-важното е, че в набедения за готски  “Codex Argenteus” думата kyrka-църква не присъства изобщо. Там думата за църква е aikklesijo, а за храм се ползват думите  alhs, gud hus. Доста странно, че човек, който се пише за вещ по готския въпрос не знае най-елементарни неща.

В “Codex Argenteus” намираме основните за топонимията думи: brunna-извор, flodus-река, rinno-течение, река, gawi-област, grundus-земя, hauhs-високо, височина, thaurp-село, поле, haims-селище, място, bagms-дърво, stads-град, селище, wigs-път. 

Нито една от тях не присъства в късноантичнатата или ранносредновековната топонимия на България. Това означава, че хората, чийто език е запечатан в кодекса, никога не са обитавали земите ни.

Азбуката ползвана за “Codex Argenteus”  е съставена от 25 букви, като не съдържа кирилическите букви Б, Д         З, Ж, И, С, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ы, Ю, Ѣ, Ѥ, Ѧ, Ѩ, Ѫ, Ѭ. Най-ранните форми на кирилическите букви A, В, Г, Е, К, Л, М, Н, О, П, Р, се отличават стилистично от съотвествията им от кодекса.

Азбуката от Codex Argenteus -неизвестен лангобардски автор (бел. моя) http://proel.org/img/alfabetos/gotico.gif

Имайки предвид тези факти, можем да отсъдим, че само човек със слаби познания, но за сметка на това с богато въображение и пълна липса на чувство за отговорност може да направи твърдение, че кирилицата е вдъхновена от азбуката, с която е изписан “Codex Argenteus”. 

Друг важен момент е това, че азбуката, с която е изписан така нареченият “Codex Argenteus”- “Сребърен Кодекс”, набеден за превода на Урфил, никога не е ползвана от старите  готи, а самият кодекс няма нищо общо с готската библия, която реално е “Библия Бесика” и все още не е намерена.

Въпросната писменост от нареченият “Codex Argenteus” е лангобардска, Юлия Хаджи Димитрова е представила достатъчно доказателства за това в книгата си “Gothae sive Getae - Готи сиреч Гети”.

През 2008 г. проф. Чилингиров даде подробни обяснения въпроса за етническата принадлежност на готите, характера на “Codex Argenteus” и т.н. Това нашият учен направи в работата си “Гети и Готи”, a и в последвалите “Готи и гети в историческите извори”, “Българската Църква” и т.н.    

Настоящата работа засяга една съвсем различна тема – готските рунически надписи. За руническия надпис върху копието от Ковел, Украйна не съм споменавал до този момент. Артефактът е намерен през XIX век и още тогава предизвиква интерес, като разбира се, са направени опити гравираното послание да бъде идентифицирано като принадлежащо на германски език, въпреки, че много факти не позволяват това.

Самото острие е от тип, който е чужд на германските народи. За оръжието на тези хора Корнелий Тацит казва следното: “Te носят копия нарeчени на техния език фрамай– с къси и тесни остриета, но толкова остри и лесни за боравене, че могат да се използват както са близък бой, така и за хвърляне”- ” they carry spears - called frameae in their language - with short and narrow blades, but so sharp and easy to handle that they can be used, as required, either at close quarters or in long-range fighting.”

https://facultystaff.richmond.edu/~wstevens/history331texts/barbarians.html

Копието от Ковел, по чиято повърхност има гравирани руни е с широко, масивно острие, т.е. - пълна противоположност на типичните за германите остриета, но е идентично на копията ползвани както от северните, така и от южните траки поне от времето на Бронзовата епоха. Намереното в Ковел копие е идентично със сарматски копия, а за сарматите Прокопий Цезарийски обяснява, че принадлежат на семейството на гетите -Proc.B.G.III.ii.2-3.

Сарматски руни и сарматски копия с руни идентични на тези от готските копия

http://flibusta.site/i/93/249293/i_086.jpg

Има и други особености, на които трябва да разгледаме. Освен руническия надпис, на който ще обърнем внимание след малко, по острието има гравирани особени символи, които някои изследователи наричат тамги. Te ce срещат по доста по-старите тракийски оръжия, а разбира се и по артефакти принадлежащи на старите българи. Тези важни подробности са убегнали на хората идентифицирали копието от Ковел като германско. Защо ли?

сарматски руни, най-старите примери са от територията на България

https://qrim.org/wp-content/uploads/2016/01/p1-37.jpg

Да разгледаме надписа от Ковел. Руните показват близост с фригийска, карийска, ретска, венетска и латинска писменост. Текстът е кратък, а четенето е TILARIDS/ ТИЛАРИДС. Един от най-ранните опити за превод е от Едмунд Вебер като той смята, че значението на думата е “нападател” – Anstürmer, Angreifer. По-късно любители и поддържници на виждането, че готите са германи, се опитват да изкарат надписа готски, германски, но с много напъни и без много успех.

                                             Копие от Ковел, Украйна (по Вебер)

Най-добрият кандидат за елемента ТИЛ/TIL е украинската дума тíло-тяло. Близки са също стблг. тѣло, а и блг.диал. тило-тяло. За елемента РИД/RID може да се предложи стчсл./стблг. рить-ритам, удрям.

ТИЛАРИДС/TILARIDS означава тялоубиец, човекоубиец, удрящ тялото, поразяващ тялото. Думата е изградена по същия начин както тракийската, т.е. древнобългарската (теоним) Kανδαύλης/Кандаул-кучедавец, кучеубиец.

Интерес представлява и надписа върху върха на копие от Мюнхенберг. Това острие също е широко и масивно, и подобно на острието от Ковел също има както рунически надпис, така и тамги. Трискелът и свастиката се срещат по тракийските монети, срещат се и няколко хиляди години по-рано по тракийската керамика. Една от тамгите се среща върху ножницата на меч намерен в могилата Рошавата Драгана, Старозагорско- I-II век, т.е. нашите знаци са най-стари. По втулката могат да се видят равнобедрени триъгълници – един от най-характерните орнаменти на старите балканци влезли в историята под името траки.

                                 Копие от Монхенберг, Германия(по Вебер)

Надписът от копието от Мюнхенберг се състои от една дума, тя е RANJA/РАНЯ. Едмунд Вебер предлага превод: бегач -“Anrenner”. В Уикипедия пък се твърди, че обяснение може да се получи с “Вулфиловата” дума rannja–бегач. Да обаче в кодекса няма такава дума, там срещаме ran-бягам. Смятам, че най-добрия кандидат е стблг. рана, която пък е сродна на праслав. (древнбълг. бел.моя)  *ranja-ранявам -БЕР, Т. VI, 183.

С копието се ранява противник, причинява се смърт, а това показва, че нашата дума действително е най-подходяща, да не забравяме и факта, че тамгите са български и се срещат най-рано у нас.

Няма как да подминем и надписа върху златната торква от Пиетроаса, Румъния. Понеже съм засягал този артефакт в друга своя работа, тук ще дам само превода.

https://www.arild-hauge.com/arild-hauge/eu-rune-pietroassa.gif

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/69/Pietroassa_Inschrift.jpg

Четенето на руните е от ляво надясно:  ГУТАНИОВИХАИЛАГ

Различни автори предлагат различно разделяне на текста ГУТАН ИОВИ ХАИЛАГ, ГУТАНИ ВИХ ХАИЛАГ  и др. Правени са доста опити за тълкуване, в Уикипедия можем да срещнем: Посветено на храма на готите, Свещено за Юпитер (Йовис) на готите, Свещено притежание на готите, Свещен предмет на готските жени, Неотделимо и свещено притежание на готите и тн.

За нещастие на учените опитващи се да направят превод с германски, няма нито едно свидетелство, че готите от земите на Дакия са почитали бог Юпитер, а още повече, че са го наричали с латинското име Йовис.

По отношение на граматиката също се появяват проблеми. В лексиката на “Сребърния Кодекс” няма дума hailag-свят, свещен, там срещаме weihs, weihai-свят, свещен.

В “Сребърния Кодекс” прилагателното готски няма форма гутан, а гутиск. Добавянето на думи, които не са гравирани върху торквата, не е нищо друго освен спекулация, опит да се намери логичен превод на германски език.

Моето разделение на текста е: ГУТАНИОВ ХАЙЛАГ,  а значението е – торква на Гутан. Името Гутан е сродно на българските Гута, Гуто, Гуте, Гутил, Гутин, Гутина и др. Те са споменати в "Български Именник" на Йордан Заимов.

Срещащото се в Гутан кончание -ан, се среща и в българските имена Драган, Вълкан, Живан, Балан. Последното е много интересно, понеже е засвидетелсвано и като готска дума. Прокопий Цезарийски е създателят на “Готските Войни”. В тази своя работа старият автор е описал интересни събития, а и е дал готската глоса балан. 

Това е кон с бяло петно на челото – Bello Gothico, V.xviii-6. Повече от ясно е, че готската дума е образувана от прилагателното бал-бял и наставката -ан. Тук е мястото да се спомене, че  балан е българска дума, с която се обозначава животно със светъл, белезникав цвят.

Частицата ов, иов (в Гутан-иов) служи, за да изрази притежание, както например в старобългарския надпис КАЛОІАНОВ ПРЪСТЕНЪ. Такова окончание намираме и във фамилното име Ботийов (Христо Ботев).

ГУТАНИОВИ е древното представяне на  ГУТАНИОВЬ, т.е. на Гутан. Това лично име е изведено от самоназванието на готите, а именно - гути. 

Що се касае до думата ХАЙЛАГ, тя е по-древна диалектна форма на стблг. стчеркслав.   ХАЛУГ(А)   - ограждение, кръг, обръч, колело, а торквата е точно това – кръг, обръч, колело.

Няма никаква пречка да се приеме, че ГУТАНИОВИ ХАЙЛАГ не е просто старо предаване на ГУТАНИОВЬ ХАЛУГ – торква на Гутан.

Това, че готските рунически надписи могат да бъдат преведени на български език не е случайно. Не е случайно и съществуването на готските имена Булгаран и Булгарик.

Да не забравяме и това, че готските лични имена, Видимир, Витимир,  Гнив,  Остро,  Бериг, Беса, Видигоя, Caва не притежават германска етимология. Единствената засвидетелствана ясно готска глоса – балан, също няма обяснение на германски език, но пък притежава ясен смисъл на български.

Това, че готите са старите гети – голям тракийски народ се отрича от повечето учени. Тях не ги притеснява факта, че старите летописци смятат, че готи и гети са едни и същи хора. Твърдението е направено от Йордан, Изидор Севилски, Павел Орозий, Филосторгий, Прокопий Цезарийски, Св.Йероним, Клавдиан и др. Старите автори пишат без увъртания: “Getae qui et nunс Gothi, Getarum, sive Gothorum, Geticus quasi Gotticus”.

До преди 1998 г. считах готите за германски народ. След като се запознах с работата на Ганчо Ценов “Кроватова България и Покръстването на Българите”, разбрах, че не само аз, а целият свят е бил лъган. Готите, които карат Рим и Константинопол да треперят, са древен тракийски народ познат под името гети. По-късно, през 2008 г., благодарение на работата на проф. Асен Чилингиров “Гети и Готи” узнах важни подробности за това как историята на гетите е изкривена и фалшифицирана така, че да пасне на интересите на чужденци.

Гетите са ключов народ в европейската история, защото се явяват основоположници на културата на северозападните славяни и германите, както преди век обясни Никола Йонков Владикин. 

Гетите, които остават на Балканите се съюзяват с княз Аспарух и така с обединени сили прогонват римляните от земите ни. Тези гети са известни в старите извори като Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σκλαβηνοι, Sclavos, Sclaui.

Eзикът, който говорят тези хора е идентичен на езика на старите българи, чието древно име е мизи. Това е причината двете групи да се смесват смайващо бързо и без проблем – факт, за който свидетелства Страбон:  “Елий Катон докара от земите отвъд Дунава 50 000 души от гетите – племе говорещо същия език като траките, засели ги в Тракия и сега те се наричат мизи.”“Aelius Catus144 transplanted from the country on the far side of the Ister into Thrace145 fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians.146 And they live there in Thrace now and are called "Moesi".

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Общите корени и идентичния език на гетите, наречени още готи и българите е причина да се прави отъждествяване на българите с готите. 

Малко хора знаят, че по време на Средновековието, сърбите са считали българите за готи. Юлия Хаджи Димитрова дава в работата си интересен пасаж от житието на сръбския владетел Стефан II :”Jeдан отметник од истого племена Гота, заног и бугарског, по имено Стрез.” .“Един отцепник от същото готско племе, наречено и българско, на име Стрез.”

Димитрова дава и от други документи, в които се говори за същия българин на име Стрез: “Jeр и таj Готин, поменути Стрез, беше чуван храброшћу много.” – “И така този Готин, споменатият Стрез беше много прочут със своята храброст.”

Българинът Стрез е споменат и в житието на Св. Сава: “Jeр измирив се са Гръцима и прионув своjм Готима, сабра от обоjих много наброjено мноштство свакоjких народа.” “И като се помири с гърците, заедно със своите готи, той (Стрез) събра безбройно множество от всякакви народи...”

Най-интересния пасаж обаче идва от работа на Григорий Цамблак и то не само защото той е българин, но и защото указва къде са живели готите известни и като българи през 1330 г.: “Григориjе Цамблак : Па сабравших и од ова Гота, коjи живе с друге обале реке Дунава…” – “Григорий Цамблак:  Та събра и от ония Готи, които живеят от другата страна на Дунава...”

Земите на север от Дунава са традиционната тертитория на най-храбрия и същевременно най-праведния тракийски народ – гетите. Най-рано за тях пише Херодот, давайки сведения за похода на персите срещу скитите. Пет века по-късно Страбон представя ценна информация за гетите и техния мъдрец Залмоксис. А през IV век след Христа, Св. Йероним споменава гетите и уточнява, че те са християни.

Описвайки събития от V век, Теофан Изповедник прави едно много интересно изказване: “ През тази година (497 бел.Ю.Хаджи Димитрова), армия състояща са от Готи, Веси (Беси) и други тракийски народи бе изпратена от император Анастазий...”.Tук готите заедно с бесите са наречени тракийски народи.

През VI век, Комес Марцелин пише за гетски нападения в Западните Балкани. Отново през VI век, но по-късно от Марцелин, Йордан обяснява, че гетите вече носят име готи и локализира огромния народ на мало-гeтите в лоното на Стара Планина. Уповавайки се на сведения на Валафрид Страбон, д-р Ганчо Ценов уточнява, че в Северна Добружда, по-точно Томи, през IX век църковната служба се води на готски език.

Съдейки по това, че XIII и XIV век, сърбите, а и самият Цамблак считат готите за част от българския народ, можем да говорим за континюитет от 1800 години. Не бива да забравяме и Отец Паисий, който през 1762 г. твърди, че българите са били познати и под името готи.

Някои хора опонират на виждането, че готите са гети и роднини на българите познати по време на Античността под името мизи, понеже има сведения за война между българи и готи. Това всъщост не е аргумент, а просто опит за отвличане на вниманието.

Та нима по време на Пелопонеските войни, гърци от Атина не се бият с гърци от Спарта? Нима по време на Луций Корнелий Сула римляни не се изправят срещу римляни? Нима германи не воюват с германи, както знаем от Гай Юлий Цезар? Да не забравяме и факта, че одрисите на цар Севт атакуват тините, които също са траки. Военният конфликт между две групи хора не е гаранция, че тези групи не са от един и същ произход.

Осъзнавате ли какъв е мащаба на манипулациите на нашата история? Осъзнавате ли какво огромно количество средства са хвърлени и още се хвърлят, за да се укрие истината? Огромният гетски народ бе изтрит от страниците на историята, за да може да се говори за трайно присъствие на германи на Балканите векове преди времето на княз Аспарух.  

Отричането на факта, че дунавските славени са гетите пък бе в услуга на възникналото по времето на Екатерина II виждане за славянска прародина далеч на север от Дунава. Дефинирането на старите българи като тюрко-татари, угро-фини, иранци и т.н. също не е случайно. То цели да се отвлече вниманието от ролята на дедите ни в оформянето на културата на народите на Източна, но и на Западна, Северна Европа.

Слава Богу, има учени като Erik Nylen, който дава информация за тракийския характер на намерения в Гундеструп, Дания сребърен котел. Разполагаме и с проучването на Георги Сотиров, който доказа, че името на граничещото с Дания море познато в древността като Мори Маруса е обяснимо на български език и притежава значение Море на Мраза, т.е. замръзнало. Тези данни показват, че в далечното минало разпостранението на култура е от Балканите на север, а не обратно.

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998; 

2.А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005 

3.А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017.

4.А.Чилингиров, Българската църква Изследвания, факти, документи, Херон Прес, София,  2014;

5.Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012; 

6.БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, ПУСКАМ-СЛОВАР, Акад. Изд. Проф.Марин Дринов, вт.изд. ред. М.Рачева, Т.Ат.Атанасов, автори В.Атанасов, Хр. Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат.Атанасов, София, 2012;

7.E.Weber, Kleine Runenkunde, Nordland Verlag, Berlin, 1941;

8.W.W.Skeat, A Moeso-Gothic Glossary with an Introduction an Outline of Moeso-Gothic Grammar, Asher & Co, London, 1868;

9.F. R. Trombley Hellenic Religion and Christianization: c. 370-529, Part two, E.J.Brill, Leiden,1995;

10.E.Nylen, Die eisenzeitlichen Verbindungen zwischen Schweden und Südosteuropa, redigiert vom U.E. Hagberg, STUDIA GOTHICA, Almquist & Wiksel, Stokholm, 1972;

11. G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institite of Onomastic Sciense, Ukrainian Free Academy of Sciences, Qebec/Winipeg, 1969;

Извори от интернет:

Р.Милев, Родина сме на две азбуки, Вулфила, готите и европейската ни идентичност (посл.вид. 19-12-2019)

https://www.slovo.bg/old/litforum/208/rmilev.htm

R.Milev Wulfila’s Cultural Heritage in Bulgaria and the Eastern Orthodox Tradition - WULFILA 311–2011 International Symposium Uppsala University June 15–18, 2011 Edited by Anders Kaliff and Lars Munkhammar Editorial board: Anders Kaliff, Lars Munkhammar, Ulrika Centerwall (посл.вид. 19-12-2019)

https://uu.diva-portal.org/smash/get/diva2:668706/FULLTEXT01.pdf

Gothic runic inscriptions (посл.вид. 19-12-2019)

https://en.wikipedia.org/wiki/Gothic_runic_inscriptions

БИБЛИЯ БЕСИКА ИЛИ БИБЛИЯ ГЕТИКА?

Повечето учени приемат, че траките са имали свой превод на библията, а и, че поне до VI век са извършвали богуслужението на свой език. За това има сведения от времето на Античността. Значителният брой раннохристиянски църкви на наша територия също е потвърждение за мащаба на проникване на Xристовото учение в земите между Дунава и Бяло море.

Има обаче въпроси, който все още вълнуват духовете: Каква е съдбата на тракийската библия? Какво е името ѝ? Разбираем ли е текста за нас българите? (1*)

В научната и художествената литература, преди време навлезе термина “Библия Бесика” като обозначение на тракийския превод на Светото писание. Днес този термин е добре познат и често използван, но малко хора знаят, че той е както неправилен, така и нов, измислен е едва през 1984-та година от българският учен Тодор Тодоров. За това пише в своя работа проф. Светлана Янакиева. 

Правилното, точното име на тракийския превод  би трябвало да бъде “Библия Гетика” по простата причина, че точно за гетите, през IV век е създаден превод на евангелието.

Нека обърнем поглед към далечното минало и стъпка по стъпка да се доближим до истината за тракийската библия и нейното име. От всички тракийски народи, най-манипулирана и ощетена е историята на гетите. Премълчаването на данни е започнало много отдавна. Неслучайно Страбон казва следното: Що се касае до най-старата история на гетите, то тя трябва да остане неразказана: “As for the Getae, then, their early history must be left untold.“- Strab.VII. 3.11

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Известният с обективността си летописец не споменава по чие настояване, далечното минало на северните траки не бива да става обществено достояние. Страбон твори по времето на император Октавиан Август, който е любимец и ученик на Гай Юлий Цезар – първият римски политик планирал война срещу нарастващата по мощ гетска държава.

Напълно е възможно Октавиан Август да е оказал натиск над стария автор, смятайки, че истината за гетите може да възпрепятства организирането на кампания срещу тях.

Представител на северните траки, изобр. Zanner - self-made/alternative version of the original

https://en.wikipedia.org/wiki/Dacians#/media/File:Costantino_Dacia.JPG

Всъщност, дезинформация за гетите съществува даже няколко века по-рано. Още по времето на Херодот, доста упорито се разпространява лъжата, че обожественият от гетите Залмоксис е бил роб на Питагор. Бащата на историята съобщава за това вярване, но добавя и нещо важно, което го кара да мисли, че чутият от него разказ не отговаря на истина. Херодот споделя, че Залмоксис е живял доста преди Питагор (т.е. няма как да е бил роб на човек, който още не е роден бел.авт.) :

“I neither disbelieve it nor do I very strongly believe, but I think that this Salmoxis lived many years before Pythagoras.” – Her.IV.96

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

Това, че не гетът Залмоксис е черпил знания от гърците, а гърците от него, научаваме от Платон. В своя работа той представя думите на свой сънародник, който обяснява, че е научил метод на лечение от тракийските лекари следващи учението на Залмоксис:

“I learnt it on campaign over there, from one of the Thracian physicians of Zalmoxis,  who are said even to make one immortal.” - Plat. Charm. 156d

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

Северните траки, макар и по-бедни от своите роднини на юг от Стара Планина, са били носители на викоси морални качества, а и голяма мъдрост. В Йордановата работа “De Origine Actibusque Getarum”- “Произход и Деяния на Гетите” намираме един интересен пасаж, в който се казва, че преди мъдреца Залмоксис ca живели  двама духовно извисени представители на северните траки. Един от тях е Севт (навярно бащата на прочутия мислител Аварис бел.авт.), а другият е Дикиней. Той е описан като добър философ с огромни знания. Дикиней обяснил на хората си движението на слънцето, луната и земята, казал имената на 346 звезди, а също така поучавал гетите и им дал такива знания, че те станали способни да овладяват всеки спор и да убедят когото и да било в правотата си- Jord.(67)-(71). Несъмнено тук става дума за основаване на философска школа при северните траки.

Става ясно, че в сравнение с останалите си сънародници, по отношение на мъдростта, знанията за вселената и възвишения си дух, гетите действително са превъзхождали всички останали жители на земите на юг от Дунава, Балкана, а и други места. Съперници  това отношение са техните съседи и роднини мизите (наречени в по-късни извори българи бел.авт.).

Посидоний (цитиран от Страбон) казва за мизите, че поради своята набожност, те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от стадата си. За храна те ползвали само мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и поради това са наречени богобоязливи и капнобати. Повече от половин хилядолетие по-късно, Йордан ще опише по абсолютно същия начин гетите на юг от Дунава, казвайки за тях, че са огромен народ, но миролюбив, кротък, използващ за храна най-вече мляко.

Страбон добавя и това, че сред траките има такива, които живеят без жена, тяхното име било ктисти ( дума изтълкувана със стблг. чистъ от Вл.Георгиев) и заради почитта, на която се радват ги смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх.

Монашеският начин на живот на ктистите (чистите), въздържанието от месна храна, следването на доброто, са аспекти не само на древната тракийска религия, но и на ранното християнство. Това обяснява защо то намира такава плодородна почва у нас. Докато старите мистерии на дедите ни са били предназначени само за определени групи хора, то християнството е по-близо до масите, те го приемат по-лесно и така то печели популярност.

Южните траки са разположени най-близо до началната зона на разпространението на християнството, а именно Леванта и Мала Азия, за това първо при тях е посято семето на Христовото учение. Благодарение на откритията на проф. Асен Чилингиров, вече знаем, че Апостол Павел е посетил не намиращият се в Македония град Филипи, а разположения край плавателната по време на Античността река Хеброс (Марица) град Филипопол (Пловдив). Това обяснява и факта, защо още през I  век Филипопол има свой владика – споменатият в “Новия Завет” Св. Ерм.

В продължение на няколко века, християнството пуска здрави корени в земите ни. Несъмнено, голяма част от покръстените са били от средите на гетите, тези гети, които след римското нашествие, въпреки окупацията са останали в земите на предците си.

В края на III век свободните гети живеещи край Карпатите и в Черноморските степи, съюзени с други свои роднини разтърсват с нападенията си източната част на Римската Империя. Прекосени са не само Балканите, бутновниците стигат дори до сърцето на Мала Азия, която по това време е в римски ръце. При завръщането си на север от Дунава и Черно море, гетите вземат със себе си известен брой кападокийци (тракийско население обитаващо Мала Азия, територията на днешна Турция бел.авт.). Сред тези хора били и родителите на Вулфила (Урфил) изповядващи християнската вяра.

В новия си дом, далеч на север, кападокийците успяват не само да се слеят със своите роднини гетите, но им се отдава да покръстят немалко от тях. За гети християни знаем от едно интересно свидетелство на Св. Йероним: “Светлокосите и рижи гети пренасят църковните си палатки заедно с войската си и може би за това се воюват с нас (римляните бел.авт.) с такъв успех, защото изповядват същата вяра (християнството  бел.авт.)” - ”The Getæ, ruddy and yellow-haired, carry tent-churches about with their armies: and perhaps their success in fighting against us may be due to the fact that they believe in the same religion.” – Hier. L.CVII, Laeta.

http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm

По това време обаче – IV век, по-голямата част от свободните гети гледат на християнството с недоверие понеже това е и религията на враговете им – римляните. Навярно е съществувал страх, че чрез новата вяра римляните могат да упражнят влияние върху независимото тракийско население обитаващо земите на север от Дунава.

С увеличаването на броя на покръстените гети на север от Дунава, се стига до търкания и противоречия с тези, които не желаят да приемат вярата, която се изповядва и от римляните. За да не преминат противоречията в нещо по-сериозно - ожесточени конфликти и кръвопролития, на Вулфила (Урфил) и неговите гети явно е позволено (или наредено) да се преселят на юг от Дунава, в различни части на Мизия. За това научаваме от Филосторгий:

“He also says that Urphilas19 brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae , though now they are better known as Goths… This multitude of converts were located by the emperor in the different parts of Moesia…” – Philost.Eccl.Hist.5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

За тези гети, наречени и готи Вулфила (Урфил) създава превод на библията, с изключение на Книгите на царете: “Accordingly he took the greatest care of them in many ways, and amongst others, he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings.“

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Йордан добавя друг, не по-малко интересен елемент към тази история. Старият автор твърди, че Вулфила (Урфил) е не само владика на гетите обитаващи лоното на Хемус (Стара Планина), но и, че им е създал особени букви и ги е научил да пишат: “There were other Goths also, called the Lesser, a great people whose priest and primate was Vulfila, who is said to have taught them to write. And to-day they are in Moesia, inhabiting the Nicopolitan region as far as the base of Mount Haemus” – Jord.(267)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Няма сведения някой да е избил, или депортирал тези хора след като Йордан пише за тях някъде през 550-та година и ги нарича “populus inmensus”- огромен народ. Това означава, че потомците на тези ранни тракийски християни са днешните жители на Северна България.

Съдейки по тези данни, трябва да заключим, че макар южните траки (от Филипопол бел.авт.)  да са били покръстени най-рано, северните траки – гетите са тези, които първи получават превод на библията на свой език. Несъмнено този превод е бил разбираем за всички обитатели на земите ни защото както знаем от Страбон, гетите (а и мизите) говорят същия език както и останалите траки – Strab.VII.3.10.

Именно преводът на Вулфила, или както е правилно Урфил, може да бъде наречен “Тракийска Библия”. Не съществуват сведения някой друг по-рано да е правил превод на Светото писание на тракийски език. Това ни кара да мислим, че когато Cв. Йоан Златоуст говори за тракийски превод на библията, той има предвид творението на гетския владика.

Проф. Светлана Янакиева дава в своя работа засягаща термина “Библия Бесика”, следният изключително ценен цитат: “ А къде са писанията на рибарите и изработвачите на шатри. Те блестят по-силно от слънцето не само в Юдея, но и в земите с ваварски език, като днес сами чухте и скити, и траки, и савромати, и маври, индийци, и тия, които населяват краищата на света, са превели писанията им на свой език.” – Iоann.Chrysost.Hom.8,1.

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

Според проф. Янакиева, тези думи са са изречени през 398-та година, по време на проповед в църквата “Свети Павел” в Константинопол, като присъстващите са били готи.

Това е една доста важна подобност, може даже да се нарече ключов момент в търсенето на библията на траките.

Понастоящем готите биват считани за германски народ, но това не отговаря на истината. От една страна нито един съвременник на тези хора не ги нарича роднини на германските народи свеви, франки, алемани. От друга страна, доста е голям броят на авторите обясняващи, че готите от късната Античност са де факто траките наречени гети.

За това свидетелстват съвсем ясно и убедително Йордан, Изидор Севилски, Св. Йероним, Спартиан, Сервий, Филосторгий, Орозий Павел, Йоан Лидийски, Юлиан Апостат и др. Точни и подробни цитати могат да бъдат намерени в книгите на проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др.

Какъв е бил езика на готите, наречени още гети научаваме от работа на римски автор от времето на Античността. В “Historia Augusta” e казано съвсем ясно, че Максимин Тракиец,  чийто баща е гот е владеел латинския зле и поради това се обръща към император Септимий Север на почти чист тракийски: “This youth, half barbarian and scarcely yet master of the Latin tongue, speaking almost pure Thracian…” – Hist. Aug. 2.5.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

От една страна синът на гота Меч (Mecca) е наречен Тракиец, от друга, за говорения от него език недвусмислено се казва, че е тракийски. Това е в пълен синхрон със свидетелствата на други стари летописци, които правят отъждестваване на готите с гетите.  

Има и нещо друго, на което трябва да обърнем внимание. Години преди Йоан Златоуст да изкаже твърдение, че траките са превели светото писание на свой език, Урфил (Вулфила) вече е превел Бибията за готите и, ако те бяха народ различен от траките, то Йоан Златоуст щеше да спомене това. Все пак, германите са голям народ известен със своята храброст и в случай, че готите бяха германи, църковното лице не би пропуснало да спомене новият народ приет в лоното на Христовата вяра.

Йоан Златоуст обаче не обелва и дума за някакъв германски превод на светото писание. Единственият възможен извод е, че готите, пред които духовното лице държи проповед в Константинопол са част от тракийското семейство. Все пак, този високо образован духовник е познавал добре народите на Римската Империя, най-вече тези от Балканите.

В такъв случай, тракийската библия би трябвало да носи името “Библия Гетика”, това е единственото правилно название.

Съдим за това не само защото Урфил (Вулфила) е превел Светото писание за гетите, но и поради това, че по време на Античността, а дори и Средновековието,  не се среща нито едно споменаване на “Библия Бесика”. Нито познаващият Урфил Филосторгий, нито Йордан, нито Йоан Златоуст, Прокопий Цезарийски, или пък някои по-късни автори, знаят нещо за “Библия Бесика”. *

Сега изникват два въпроса – защо не се говори за “Библия Гетика” и защо вместо това определени автори пишат за “Библия Бесика”? Навярно с най-добри намерения, а и навярно с цел да предизвикат интерес към древната тракийска култура, определени изследователи направиха компромис с истината и представиха своето виждане за определени коптски текстове, внушавайки, че това е тракийската библия.

Коптските текстове няма как да съдържат текст с елемент “Бесика” защото както вече бе споменато, а и както преди известно  време проф. Янакиева уповести – терминът Библия Бесика е въведен едва през 1984-та година от Тодор Тодоров. До този момент никой не е чувал за Библия Бесика, а и няма как, невъзможно е.

Наложително е да обърнем внимание на подробностите. Едно е да се каже, че бесите са покръстени, а съвсем друго е да бъде казано, че те имат свой превод на библията. Прочее, бесите, които Никита Ремесиански покръства са всъщност дардани и мизи (наречени още българи бел.авт.). Пишейки за делата на Никита сред траките, Павел Нолански използва названието беси по простата причина, че то се е превърнало в колективно име за древното балканско население и алтернатива на названието траки.

При споменаването на стари балканци и превод на библията, се говори за траки или гети. Проф. Янакиева цитира изказването на Йоан Златоуст с подробности. От друга страна Филосторгий съобщава за това, че Вулфила (Урфил) е превел библията на езика на гетите позати и като готи, с изключение на книгите на царете: “ he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings, which he omitted” – Philost.Eccl. 5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Трябва да обърнем внимание и на други подробности. В работи засягащи наследството на римските автори Салуст и Вергилий са представени следните интересни пасажи: “Mysii idem qui Getae” – “Мизите, които са и гети“,  “Getae sunt Mysii“ –“Гетите са мизи”.Към тези свидетелства трябва да добавим и това на Страбон, който разказвa, че преселените на юг от Дунава гети са наречени мизи и изказва предположение, че това навярно е и тяхното древно име:

“Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи било защото и в ранни времена са се наричали така…”- Strab.VII.3.10

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Не можем да забравим и това, че характеристиката, която Страбон дава за мизите, е едва ли не повторена от Йордан, който разказва за гетите в Тракия. Става дума за благи хора, които се хранят предимно с мляко от многобройните си стада. Който пък е чел историята на Отец Паисий внимателно, знае, че според този родолюбец, в далечното минало българите са наричани и готи (т.е. гети бел. авт.).

Важна подробност е и сходството на гетското име Аспар със старобългарското Аспарух. Мизи и гети са две групи на една и съща общност, която след време получава името българи.

Не по-малко важeн е факта, че през IV век – времето когато кападокиецът Вулфила Урфил прави превод на библията за гетите, областта Мизия е наречена и България.

Тази традиция продължава и през V век, или по-точно периода 513-517-та година когато тракиецът Виталиан повежда българи срещу император Анастасий. Говорейки за тези събития Йоан Никиуски пише, че Виталиан се завърнал в Провинция България:

“Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” – J.Nik.Chr. LXXXIX.75

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305

Малко по-късно, някъде към 550-та година Йордан разполага гетите на Урфил в лоното на Хемус Стара Планина, а прибизително по същото време - 548-ма година, Козма Индикоплевст изброява и българите сред народите изповядващи християнството.

Списъкът на Индикоплевст е много интересен не само защото българите са наречени християнски народ още през 548-ма година, но и поради това, че дедите ни са поставени между херулите, които обитават земи на север от Дунава и между елините, които са южни съседи на траките – GIBI, I, c.197.

За траки Козма Индикоплевст не споменава изобщо, но поставя българите точно на мястото, на което трябва да са траките – между херулите и елините. След като има заместване на българи с траки, то на българите се е гледало като на част от траките, по-точно северните траки, към които спадат гетите и мизите.

Тези сведения ни дават правото да изкажем мнение, че направения от Урфил превод на библията е бил на език, който може да се нарече архаична форма на българския – същият език, който е говорен от Орфей, Залмоксис, Спартак, Константин Велики и др. представители на древните балкански народи.

Каква е съдбата на гетската библия  е трудно да се каже, но знайки, че Урфил (Вулфила) бива наклеветен, а гетските християни са обявени за еретици, то е доста вероятно, тракийският превод на Светото писание е унищожен още през Античността, или ранното Средновековие. Възможно е разбира се да е станало чудо и един ден “Библия Гетика” да се появи на бял свят. Това би било събитие с неоценима стойност за изследването на тракийската култура и език.

Има макар и слаба надежда това един ден да стане защото в своя работа живелият преди няколко века Климент Грубишич публикува много интересна инфомация. Той е съвременник на Отец Паисий и притежава неговата любознателност. Грубишич изучава доста от познатите писмености и през 1766 г. публикува книга, в която прави сравнение на глаголицата със знаци, които той  нарича рунически. Въпросните руни показват смайваща прилика с буквите от глаголицата. Не е пресилено дори да се каже, че става дума за стар вариант на свещената ни азбука.

Относно руническите знаци Климент Грубишич обяснява, че са готски, или по-точно гетски. За жалост Грубишич не представя примери, откъси от книги с гетски руни, той ползва информация предоставена от други автори. Навярно преди 1766 г. гетските писания са забранени, като само малка група хора е имала ограничен достъп до старите ръкописи. Това обяснява защо е допуснато е публикуване на изображения на гетските руни, но не и на текст, навярно считан за еретическо писание навремето.

Възможно е за същата древна руническа писменост, която Грубишич представя, да ce говори в “О писменехъ”  (За Буквите), където намираме следния пасаж:“Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ книгъ, нѫ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ гатаахѫ погани сѫщи. Дали тези словѣне няма да са славените на Теофилакт Симоката, който пояснява, че древното име на тези хора е гети? Времето ще покаже.

Използвана литература и пояснения:

Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Паисий Хилендарски, Славяно-Българска История, под редакцията на П.Динеков, Български Писател, София, 1972;

С.Габровски, Исторiя во кратцѣ о Болгарсомъ Народѣ Словенскомъ, Сочинися и списа ся в лѣто 1792 Спиридономъ Йеромонахомъ, Изд. Свети Синодъ на Българската Църква, Ив. Г.Говедаровъ и С-iе, София, 1900;

Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

 Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005

А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017

Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;

Извори от интернет:

С. Янакиева, BIBLIA BESSICA (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

П.Георгиев, Траки, готи, славяни (посл.вид. 28-09-2019) http://www.otizvora.com/2010/07/2079

John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916).  English Translation (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305

Страбон, География, кн. 7-3, прев. Валери Любенов Русинов (посл.вид. 28-09-2019)

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

EPITOME OF THE ECCLESIASTICAL HISTORY OF PHILOSTORGIUS,

COMPILED BY PHOTIUS, PATRIARCH OF CONSTANTINOPLE. TRANSLATED

BY EDWARD WALFORD, M. A. LATE SCHOLAR OF BALLIOL COLLEGE, OXFORD.

 London: Henry G. Bohn, York Street, Covent Garden.MDCCCLV. (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Historia Augusta, The Two Maximini, Loeb Classical Library, 1924 (посл.вид. 28-09-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

Jordanes, The Origin and the deeds of the Goths, transl.Ch.Mierow (посл.вид. 28-09-2019)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Letters of St.Jerome, Letter 107, To Laeta (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm

Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

The History of Herodotus, parallel English/Greek, tr. G. C. Macaulay, [1890], at sacred-texts.com(посл.вид. 28-09-2019)  https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924(посл.вид. 28-09-2019)  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019) 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

*Възможно е многолюдието на бесите, а и присъствието им в различни региони на Тракия, да е довело до това, че точно тяхното име става най-популярно и се използва като колективно за всички изконни жители на земите ни. Има силни индикации, че това е така. Благодарение на писанията на Павлин Нолански ние знаем, че живелият през IV и V век Никита от Ремесиана е покръстил бесите. Да, но това не е регион обитаван от беси, а от дардани и мизи. Имайки предвид тази информация, не е трудно да заключим, че Павлин Нолански е имал предвид дардани и мизи, когато е употребил името беси, което в този период от време вече станало вече колективно за всички изконни жители на страната ни.

В създаденото през VI век житие на Св. Теодосий Кенобиарх се казва, че бесите извършват църковните си служби на свой език, който е познат като рунически и славонски: “Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue.”

https://www.ewtn.com/catholicism/saints/theodosius-the-cenobiarch-781

(1*) За играждането на текста има принос и А. Мошев