ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО ДУЛО

За имената и културата на старите българи са писали доста автори. Симеонов, Бешевлиев, Овчаров, а също и чужденците Вамбери, Томашек, Юхас, Маркварт, Фехер, Прицак  и др. са се задълбочили в изучаването на миналото ни. Няма съмнение, че задачата на тези хора е била трудна. Сведенията за нашата история са доста противоречиви най-вече поради това, че ги получаваме от враговете на дедите си – гърците и римляните.

Някои изследователи са имали това предвид. Други навярно са сметнали, че както старите летописи, така и теориите от ново време не подлежат на съмнение. През XIX и началото на XX век бе наложено вярването, че предците ни не са европейци, а идват от Средна Азия. Не зная каква е била причината толкова много учени да си затворят очите относно древните свидетелства за тъждествеността между стари българи и траки.

Цели хиляда години дедите ни биват наричани мизи, България е назовавана Мизия, а езикът ни мизийски. Не зная и каква е била причината голяма група учени да пренебрегнат обширното антропологическо изследване на д-р Методи Попов, доказващо убедително, че ние сме европейци по произход, а също и, че носим тракийска кръв...

Дори и да не са били съгласни със свидетелствата определящи българите като тракийски народ, учените са били длъжни анализирайки старобългарската култура и език да обърнат поглед и към траките. Това за най-голямо съжаление не е направено. Търсеха се етимологии от монголски, якутски, чагатайски, кавхазски за старобългарсите имена.

Дуло е название на старобългарски род. От него произлизат Авитохол, Ирник, Курт, Безмер, Аспарух, Тервел, Севар. Родовото име Дуло е споменато в така наречения “Именник на Българските Ханове”. Първите тълкувания за значението му са глупак, роб, дебелак, глух. Това разбира се са опити на чужденци да унизят нашия народ. Б.Симеонов отхвърля тези предложения, като представя и вижданията на Грегоар, Фасмер и Маркварт смятащи го за аланско, иранско по произход...

Симеонов представя също мнението на Л.Сгуста, който пък е уверен, че Дуло идва от гръцката дума δούλος-роб. Историците Кун и Блау смятат, че значението на Дуло е династия, докато Прицак вижда някакво тюрско родово име Ту-ку. Търсени са и съотвествия с имена на хора от Монголски Алтай, Уйгурския ханагат и т.н.

Десетки години наред учените затваряха упорито очите си за тракийското име Дулас, Дулес - Δούλας, Δούλης. То е известно от няколко надписа, а е и название на древно тракийско Божество – Дула, Ямба Дула (Вл.Георгиев). В Плиска, по тухли от времето на римското владичество, са намерени печати с  имена като Дулес, Маркия, Дионис, т.е. знае се от доста време, че името Дуло и неговите варианти са употребявани в земята ни векове преди така нареченото идване на Аспарух.

Най-старото споменаване обаче е от XV-XIV век преди Христа на микенски документи записани с Линеар Б. Там то е във формата ДУ-ЛО (Ю.В.Откупщиков), т.е. идентично на споменатото в Именника българско родово име. В още по-старите минойски документи, с Линеар А е записано името Дуя, за жалост то е сравнено с някакво хипотетично гръцко име Δοίας. Пропускът е голям, но не трябва да забравяме, че по време през 50-те и 60-те години на ХХ век, когато бяха разчитани Линеар А и Линеар Б, тоталитарната цензура бе жестока. По това време работите на проф. Ценов бяха забранени за изучаване и за цитиране.

Навярно това е причината никой от езиковедите ни да не осмели да говори за приликата между старобългарският род Дуло, тракийският теоним Дула и споменатите през второ хилядолетие преди Христа Дуло и Дуя. Със сигурност наши и чужди учени знаеха добре за присъствието на тракийски лични имена в минойски и микенски писмени паметници.

Какво обаче означава Дуло, има ли то обяснение на съвременен български ? Смятам, че най-близо до истинския смисъл на древното родово име е теорията на Кун и Блау предлагащи династия (царски род) за превод на Дуло. Сродна е санскр. duhiati –кърмя, храня, давам мляко, която пък съотвества на стблг. доити-кърмя, давам мляко. Този глагол има диалектна форма дуя, чиято основа е ду. Тя е и основата на дреното име Дуло. Наставката ло се среща в тракийски лични имена като Скорило, а и в съвременните наши имена Владило, Добрило и др.

Древният смисъл на Дуло е род, храненици, тези, които са откърмени. Както виждате етимологическият анализ е лесен. Жалко е само, че нашите изследователи не са намерили смелост да поднесат най-важните факти на широката публика. Ако това бе станало, още в средата на ХХ век щяха да се пресекат корените на срамните спекулации за азиатския произход на народа ни.

Щеше да се знае, че името Дуло и негови варианти са съществували още през Бронзовата епоха – XVIII-XV век преди Христа. На микенски документи от XV-XIII век преди Христа се срещат и други старобългарски родови имена като Вокило-Вокилъ и Ерма-Ерми. Срещат се дори лични имена показвайщи смайваща прилика с тези на наши владетели. Записаното преди около 3400-3200 години Кармесийо отговаря на старобългарското Кормесий, а пък Исеверийо, Токеу, Круменийо, Винийо отговарят на имената на старобългарските князе Севар, Токт, Крум и Винех.

Горчива ирония на съдбата е това, че докато на микенските документи от второ хилядолетие преди Христа няма нито едно типично гръцко име като Аристотел, Демостен и др. то присъствието на старобългарски лични и родови имена е ярко.

Самата писменост, с която старобългарските лични и родови имена са записани преди 3400-3200 години има ясна връзка с нашата глаголица, а не с гръцката азбука...но и за това изследователите затвориха очите си...

Гл- глаголица

зс-  звукова стойност

ЛА- линеар А

ЛБ- линеар Б

Не само глаголицата, но и над 40 старобългарски руни показват силна прилика със знаците от Линеар А и Линеар Б. Такъв голям брой съотвествия показва много добре, че в никакъв случай не може да се касае за случайност. Съвпадения в два-три случая биха могли да се приемат за любопитно съвпадение, но не и над четиридесет успоредици.

БР- български руни

ЛП- линеарна писменост

Розетката от Плиска също свидетелства, че присъствието на старобългарското родово име Дуло в микенски документи не е случайно. Без изключение всички знаци от древния артефакт имат успоредици както в Линеар Б, с който е записано Дуло, така и в Линеар А, с който е записан по-стария вариант Дуя.

Пл. -руни от Плиска

ЛА- Линеар А

ЛБ- Линеар Б

Срамно е да имаме планини от доказателства за древният си произход и те да не бъдат представени. Срамно е да можем да покажем на света, че не дошлите от Африка гърци, а нашите деди са създателите на минойската и микенска цивилизация, но учените ни да мълчат.

Когато не потърсиш своето, друг ще ги го грабне и не само ще те лиши от наследството ти, но ще започне да ламти и за това, което ти е останало.

Хубаво е човек да е благ и добър по характер, но тези качество нямат нищо общо с раболепието и прекланянето на глава пред чужденците. Да е благ и добър може само силният, този който познава себе си и знае как да изкове бъдещето си. За слабия няма нито бъдеще, нито чест.

Ние имаме право да бъдем горди с миналото си. Ние имаме възможност да създадем по-добър живот, но, за да стане това трябва да се държим като българи. Да не се надяваме на чудеса, а само на собствените си сили, точно така както правеха и дедите ни. Те оставиха неща, с които можем да се гордеем, днес ние трябва да изберем дали идните поколения да ни проклинат, или благославят.

Ние българите винаги сме намирали път даже и в най-дълбокия мрак, защото сме народ на светлината. Това ни е помогнало да оцелеем през хилядолетията. Това ще ни помогне да преодолеем и днешните беди. 

Човек се завръща при себе си когато се отърси от злоба и омраза, когато даде покой на духа си и отвори своите очи.

Чак тогава ще види братята и сестрите си, а и мошениците смучещи кръвта ни и докарващи всички нас до полуда.

Използвана литература:

1.М.Москов, Именник на българските ханове, Петър Берон, София, 1988;

2.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008; 

3.Ю.В. Откупщиков, Догреческий Субстрат у искоков европейский цивилизации, Издательство Ленинградского Университета, Ленинград, 1988;

4.V.Georgiev, Les Deux Langues des Insctiptiones Cretoises en Lineair A, Academie Bulgare des Sciences, Sofia, 1963;

5.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977

6.J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984;

7.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

8.С.Дамянов, За произхода на античната строителна керамика в Плиска, Мадара и Преслав, Известия на НИМ, том 5, Наука и Изкуство, София 1985;

9.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

10.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;