СЕНЗАЦИИ ОТ ЕГИПЕТ – КАКВО ПРАВИ ЗНАКЪТ НА ДУЛО IYI В СТРАНАТА НА ПИРАМИДИТЕ?

Египет е последното място, което повече от нас са готови да свържат с историята ни. Същото важи и за свещения за старите българи символ IYI. В интерес на истината това не е хералдически знак на рода Дуло, но за жалост у нас вече  е установен такъв термин – знакът на Дуло. Това е и причината да ползвам въпросното название. То просто е най-популярното и разбираемото.

                                            Изображение на Рамзес Велики [Лувър]

Историята на особения символ е интересна. Повечето историци и археолози усилено търсят следи в Средна Азия, а така се създава съвсем погрешно виждане. За такова поведение от страна на нашите учени оправдание няма – защото поне от края на 80-те години на ХХ век разполагаме с голямо количество информация относно древността на особения символ IYI.

 

През 1987 година археологът Стамен Михайлов представя доклад, който е включен в Известията на Народния музей във Варна. Макар да е принуден да се съобразява с наложените по това време виждания за произхода на народа ни, нашият археолог изнася важна информация. Позовавайки се на трудовете на колеги (Тодорович и Церманович), Михайлов споменава, че най-рано символът IYI се среща по керамиката от културата Винча (т.е. IYI  се появява на Балканите преди около 7000 години).

 

Това само по себе си е нещо удивително, но нашият археолог се задълбочава още повече. Споменато е откритието на Бенсън, който намира и регистрира символа IYI по керамиката на о-в Кипър от времето на Бронзовата епоха (т.е. преди около 5000 години).

 

На пръв поглед е доста странно свещеният за старите българи знак IYI да е манифестиран на острова на богинята Афродита. Странното идва от това, че повечето ни археолози и историци твърдо защитават вярването, че Аспаруховите българи са азиатци, степни номади, установили се за постоянно на юг от Дунава чак след прословутата 681 година.

 

Ако приемем обаче, че Аспаруховите българи са потомци на мизите, а и на други траки, странното веднага изчезва и нещата си идват на мястото. 

Благодарение на изследванията на антрополозите Петър Боев и Славчо Чолаков, още през 80-те години на ХХ век е добре известно, че тракийският етногенезис започва на Балканите през Каменната епоха. Това обяснява прекрасно и присъствието на знака IYI по керамиката на Винча, както и по тази на Хотница (по сведения на А. Чохаджиев).

 

За жалост у нас не се говори много за тракийското присъствие на остров Кипър. Там не само са открити тракийски тип погребения с жертван кон и колесница, но и керамика като тази от нашите земи. Най-важното обаче е нещо друго. Използвайки данни от трудове на антрополозите Чарлз и Боев, руският учен Юрий Откупщиков споменава в своя работа, че населението на западна Мала Азия (която е дом на траките фриги, витини, бебрики, а и на мизите, наречени по-късно българи – бел. моя) e като това на о-в Кипър и е дошло от региона на Македония и Тесалия (където присъствието на траките пиери, пеони, едони, теврки и мизи е добре засвидетелствано).

 

Опирайки се на изследванията на Мария Гимбутас Откупщиков съобщава също така за две преселения от северизточните Балкани в посока юг, към Анатолия, като става дума за периода 2300 – 2200 г. и около 1230 – 1180 г. (Откупщиков, 1988, с. 56). Докато второто преселение може да се свърже с похода на Морските народи, то първото съвпада с появата на най-ранната писменост на о-в Крит, която по-късно, а и в развит вид се появява и на о-в Кипър.

 

Дотук добре – стана ясно каква е причината да намерим знака IYI толкова далеч от България. Щом особеният символ се е появил най-рано по керамиката на траките, а и тракийското присъствие на остров Кипър е убедително доказано, то може да се каже, че през Каменната, Меднокаменната и Бронзовата епоха, дедите ни са тези, които притежават и разпространяват особения символ.

 

Несъмнено за доста хора присъствието на знака IYI на острова на Афродита е сензация, но има една друга, още по-голяма сензация. Локацията е още по-особена, а и се касае за един много интересен период от историята. Благодарение на труда на Карла Галорини (Carla Gallorini), с който тя защитава докторат, става ясно, че по време на Средното царство в Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа), там върху керамиката се появяват особени символи.

 

Като цяло те нямат нищо общо с изконната египетска писменост – йероглифите. Става дума за особени символи като свастиката, равнораменният кръст, тризъбецът, лабрисът, който е представян самостоятелно, но и в комбинация със знак, срещащ се често в нашата (старобългарската) руническа система.

 

Разбира се, най-ценен е IYI, не само защото е манифестиран многократно, но и защото можем да го свържем с Балканите. Държа да отбележа, че тази връзка не е направена от д-р Галорини. Нейният интерес се ограничава с Египет и особените знаци по древната керамика от периода на Средното Царство.

 

Безспорно е обаче едно: символът IYI се появява в страната на пирамидите внезапно. Не можем да говорим за традиция, каквато има по нашите земи, а, разбира се, няма я и смайващата приемственост, която се наблюдава в България в продължение на цели 7000 години!

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Тракийското присъствие в Египет вече не се отрича. Талантливи и прогресивни учени като проф. Сергей Игнатов и др. вече споделиха виждането си, че част от така наречените Морски народи, нахлули в страната на пирамидите в края на Бронзовата епоха, могат да бъдат свързани с траките. 

По-ценно е това, че прогресивните ни учени са готови да приемат и споменатите от египтяните маса, мешуе, мешвеш, са народа мизи. За мен това е революция в науката ни, и то революция, която има потенциал да промени много, като имаме предвид, че колежката на проф. Игнатов д-р Весела Атанасова също е прогресивна личност.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Що се касае обаче до появата на символа IYI в Египет, той не може да се свърже със заселването на мизи в Египет и Либия по време на похода на Морските народи. Причината е проста – керамиката, по която се среща особеният знак, е от по-ранен период. Д-р Галорини засяга в труда си Средното царство Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа). Нашествието на Морските народи е поне половин хилядолетие по-късно.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Как в такъв случай да си обясним мистерията и дали изобщо можем да говорим за мистерия? Ползвайки работи на Петри, Енгелбах, Арнолд, Битак и др., д-р Галорини изнася важна информация. Част от данните засяга местата, на които е намерена керамиката с особени знаци: Кахун, Дандара, Дашур, Тел ел Дабаа.

 

Последната локация е много, много важна – в това ще се уверим след малко. Друго ценно сведение е това, че най-ранните примери на поява на особени знаци са от времето на фараона Сенусрет I. Той управлява в периода 1974 –  1929 година преди Христа, т.е. преди около 4000 години. И това е много важна подробност.

 

Този фараон е известен със своя опит да покори Тракия и Скития. Според Херодот Сенусрет, наричан от бащата на историята Сесострис, е успял за завладее земята ни [Her. II. 103]. Доказателства за това обаче няма, а освен това са налице и други сведения. Според Йордан Сенусрет, наречен  Весосис, не само не успява да покори гетите, но те го преследват чак до река Нил. Йордан даже споменава името на гетския цар, който преследва египетския владетел чак до страната на пирамидите. Става дума за Танаус, на когото се приписва дори и покоряването на Азия [Jord. Getarum 47].

 

Ето го и разковничето – сведенията на Йордан. Те са достоверни, защото точно във епохата на Сенусрет I в Египет започва да прониква един мистериозен народ. Според Манетон въпросният мистериозен народ владее страната на пирамидите 500 години, а името, с което е известен е „царе пастири“. Явно се касае за хора, които са се занимавали с развъждане на коне и други животни. Египтяните ги наричат хегакасут, а в научната литература името е хиксоси.

 

Точно краят на властването на Сенусрет I е времето, когато в Египет се появяват и конят, и колесницата, а имайки предвид, че египетската дума за колесницата WRTA, е заемка, става ясно, че хиксосите са народ, който говори индоевропейски език. Египетската дума WRTA – колесница се обяснява с древноарийския глагол vartate – въртя, завъртам, който е само по-древен вариант на стблг. врьтѣти – завъртам, но и движа, раздвижвам.

 

Поне за мен мистериозният народ хиксоси се явява част от семейството на гетите и мизите. Дали те са потеглили преди 4000 години към страната на пирамидите като отговор на агресията на Сенусрет I, или причината е друга – не смея да спекулирам. Ясно е обаче едно – хора от нашите земи се заселват в Египет към края на XII Династия.

 

Това обяснява защо между ХХ и XV в. пр. Христа в Египет някой ползва знаци, които са типични за Тракия и тачени от траките. Тези знаци се срещат и в обитавания от траки остров Кипър. В този дух ще добавя и важната подробност, че цитирайки Д. Франкел д-р Галорини споменава за присъствие на кипърска керамика в Египет и то не къде да е, а в Тел ел Дабаа.

 

Това е мястото, на която някога е била столицата на хиксосите – древният град Аварис [Hawaret]. Хиксосите повлияват сериозно египетското общество и не е изключено под тяхно влияние в страната на пирамидите да се появи практикуването на изкуствената черепна деформация и прическата, която автори като Плутарх наричат мизийска.

 

https://www.souldance-mag.com/wp-content/uploads/2020/02/Two-female-dancers-with-castanets-and-musicians-with-tambourines.jpg

 

Хиксосите повлияват не само Египет, но и народите на Левант. Смятам, че завръщането част от хиксосите по времето на фараона Яхмос, може да се свърже с идването на Данай и неговите хора от Египет. Приликата на особените знаци от Египет с Линеар Б е твърде силна, а това налага да бъдат намесени и микенците, като част от древната тракийска общност.

Това разбира се на този момент е само хипотеза, която тепърва трябва да се докаже, но пък изложеното по-горе е пределно ясно и когато някой археолог или историк реши да пише за знака IYI добре е да държи сметка и с инфомацията от труда на д-р Галорини.

 

Фактите са си факти – не можем да ги прескочим, а пък не бива и да ги премълчим от страх да не ни обвинят във великобалкански шовинизъм. Историята ни се нуждае от пренаписване, с което да се сложи край на униженията и безумията в учебниците ни. 

С присъстващите там лъжи и химери израства новото поколение българи, което ние не можем да си позволим да загубим. Порочният кръг трябва да се разруши и да се започне с градеж на нещо ново – истинно и полезно.

 

Не е нужно да се отнемат титли, не е нужно да се отнемат пенсии и хонорари на хора, които са участвали в обезобразяването на историята ни. 

Също така не са нужни репресии и отмъщения, нито пък обществени порицания. Всяко време носи своето бреме, както в миналото, така и днес определени велики сили се опитват да диктуват какво да се пише.

 

Тези обаче, които се заемат с утвърждаването на истината, няма от какво да се боят, защото ще имат подкрепата на народа. Имаш ли подкрепата на народа, е все едно да имаш подкрепата на Господ. Има една поговорка, че ако Господ е с теб, няма от какво да се боиш, а ако не е с теб – безмислено е да се надяваш на нещо за спасението си.  

АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

Основна използвана литература:

1.Михайлов Ст., Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

2. Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

3.Gallorini C., INCISED MARKS ON POTTERY AND OTHER OBJECTS FROM KAHUN:

SYSTEMS OF COMMUNICATION IN EGYPT DURING THE LATE MIDDLE KINGDOM, Ph D. thesis in Egyptology, Institute of Archaeology, University College London, June, 1998.

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996.

5.Jordanes, Getica: The Origin and Deeds of the Goths, c. 551 CE, Medieval Sourcebook

https://sourcebooks.fordham.edu/source/jordanes-historygoths.asp

 

ОТКЪДЕ ПРИСТИГНА АСПАРУХ, ИЛИ КАК СЕ КОВАХА ЗАБЛУДИТЕ?

Неотдавна един приятел сподели с огорчение, че новите поддръжници на догмите правят фанатични опити да оневинят фалшификаторите на историята ни. Става дума за направените от нови историци твърдения, че по времето на Васил Златарски не е имало достатъчно информация и поради това съвсем неволно, учените ни са били подведени, като в последствие са наложили в учебниците неверни неща.

В интерес на истината, проф. Златарски умира в края на 1935 г., а резултатите от антропологичните изследвания доказващи убедително, че българите нямат нищо общо с тюрките и народите на Средна Азия са оповестени по-късно - в началото на 1938 г.

Мащабното антропологично проучване под ръководството на д-р Методи Попов обаче, не е единственото доказателство за това, че дедите ни не са азиатци по произход. Има още много други данни, но те или са пренебрегнати, или представени в ужасно изкривен вид.

Картата на живелия през  IV век Св. Йероним, на която областта Мизия е наречена България, е издадена от Конрад Милер през 1898 година – това е тридесет и седем години преди смъртта на Златарски. 

Д-р Ганчо Ценов пише с огорчение, че на този важен документ, основателят на историческата ни школа не е обърнал нужното внимание. "Професионалистите" от по-късно време упорито отказват да приемат, че може да има грешка в техните виждания. С фанатизъм се отрича възможността Аспаруховите българи да спадат към древното балканско население. Реално не само областта Мизия е наричана България, но и също така ранносредновековните българи са назовавани мизи от различни автори.

Потвърждение на истинността на Йеронимовата карта и ранното присъствие на българи на юг от Дунава идва и от хрониката на Йоан Никиуски. В нея е описан бунта на предвождащия българи Виталиан, който през 513 година възстава против император Анастасий. Работите на Йоан Никиуски са известни на научния свят още преди Златарски да се роди, като и това бива отбелязано от д-р Ценов.

Самият Златарски е добре запознат с въпросните хроники, но предава сведенията некоректно: “Виталиановата войска, че последната била съставена главно от „хуни” и „българи”. [10] С тая войска Виталиан нахлул на юг от Дунав в Мизия, стигнал до Одесос и Анхиал и се запътил към Цариград; но тук недалеч от столицата на империята той бил разбит от императорските войски и се съгласил да се откаже от императорската си титла за голяма сума пари и за управлението на Тракия. След това хуни и българи, одарени богато от Виталиан, се върнали в земята си.”

Това е ужасно изопачено предаване на фактите от страна на основателя на българската историческа школа. Реално, Йоан Никиуски не пише никъде, че Виталиан е нахлувал на юг (от територия намираща се на север от Дунава), няма и споменаване на това, че в края на конфликта хуните и българите са се завърнали на север от Дунава, напротив, старият автор е ясен твърдейки, че Виталиан се завръща в Провинция България (която е и Мизия бел.авт.): “ Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.”  J.Nik. Chron.LXXXIX-76

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

Васил Златарски говори за връзката между старите българи и хуните на Атила, но не ползва адекватно писанията на най-добрия познавач на хуните. Това е роденият в тракийския град Паниум историк Приск. Този стар автор дава безценна информация за речта и бита на накаралите римляните да треперят бойци, описвайки техните къщи направени от масивни, майсторски изгладени дървени греди. 

Хората на Атила са европеиди защото самият Приск не може да направи разлика между тях и свой сънародник избрал да живее в двора на могъщия владетел. 

Няма споменаване на юрти и кумис, Приск разказва, че хуните, които той нарича скити (определени за траки от Ст.Византийски бел.авт.), пият медос (медовина), а и питие от жито наречено камон (според Г. Ценов това е нашата дума комина - ферментираща течност).

Нито медос, нито камон са тюрски думи, а от Йордан научаваме, че хуните наричат своя погребален обред страва. Тази дума все още се среща в украинския език и там означава погребално угощение. Д-р Ценов свързва хунската дума страва със струвам-давам погребално угощение.

Йордан обяснява също и, че хуните наричат река Днепър с името Вар: “…river Danaper, which the Huns call in their own tongue the Var.” –Jord. (268) https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LII

Идентично речно название има не в Сибир, Памир, или Китай, а в Западна Европа, в земите на лигурите, там според Страбон тече река Вар: “ Ligures who live between the Varus River”-Strab. IV.6.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/4F*.html

Златарски може да не е бил запознат със сведенията на Макробий, който пише за траките лигури, но Страбон е добре познат автор. Ако стари европейци имат название на река Вар, което е идентично на хунското речно название Вар, то не е ли логично да се отсъди, че езика на хуните не е тюрски? Прочее, Йордановата Вар е по-скоро представяне на думата бара-река, която срещаме в тракийски названия като Суро-бара, Тамон-бари, Суа-бара.

След като няма абсолютно никакви доказателства за това, че речта на хуните е тюрска, то не е ли манипулация и грозно изкривяване на истината езика на дедите ни да бъде определен за тюрски, а и те самите да бъдат определени като тюрки?

Интересна информация дават и особеностите на хунските погребални обреди, но наличните данни са игнорирани най-безотговорно. От Йордан знаем, че в чест на Атила, при неговото погребение биват проведени конни надбягвания:” The best horsemen of the entire tribe of the Huns rode around in circles, after the manner of circus games”-Jord.(256)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#XLIX

Точно това е погребален обичай и при някои от траките, които също имат погребални угощения, а организират и военни игри: “ Odrysians returned, they first buried their dead, drank a great deal of wine in their honour, and held a horse-race” –Xen.Hellen.3.2.5

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0032,001:3:2

Както Йордан, така и Ксенофонт са основни автори, но дадената от тях информация е пренебрегната. Дали това не е станало защото сведенията показват, че хората на Атила делят един произход с населението обитаващо земи на юг от Дунава?

Да продължим с разглеждането на друга информация, която е била достъпна по времето на Златарски. “Именникът на българските князе” е намерен през 1861 година и е публикуван през 1866 година. Там като български княз е посочен Ирник, за когото се знае, че е син на хунския цар Атила.

Tук възникват два огромени проблема за Златарски и поддръжниците му. Единият се състои в представеното съвсем ясно сведение в  “Именникa”, че 515 години преди княз Аспарух дедите ни имат княжество от другата страна на Дунава, не от другата страна на Черно море или Кавказ, т.е. далеч от страната ни.

Другият проблем е отново локацията на хунското княжество след 453 година. Сведенията на Йордан са ясни: след смъртта на Атила, на неговия най-малък син Ирник е позволено да се засели в Малка Скития  (Северна Добруджа - там където е Онгъла бел.авт.), а на други негови сънародници са дадени земи на юг от Дунава - край Искус (Искър), Алмус (Лом) Утус (Вит), а и територии в Тракия, в близост до лимеса (това се потвърждава от името фосатизии-пазещи лимеса, границата бел.авт.):

"Hernac, the younger son of Attila, with his followers, chose a home in the most distant part of Lesser Scythia. Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended." - Jord. 266.

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#L

Прочее, след 453 година други хуни също остават на юг от Дунава, за тях Йордан твърди, че им е позволено да се заселят заедно със сарматите край Кастра Мартис (град Кула, Видинско бел.авт.) : “Sarmatians, and the Cemandri and certain of the Huns dwelt in Castra Martis, a city given them in the region of Illyricum.” –Jord.255

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#L

Ако Аспарух е от рода Дуло и е потомък на Атила, или поне спада към същия народ, от който произлиза и Атила, то не може да се говори за идване на неговия народ на Балканите през 681-ва година, понеже поне 200 години по-рано хуните обитават Северна Добруджа където е Онгъла, обитават също територии край течащите на юг от Дунава реки Искър, Вит и Лом.   

Потвърждение за това, че владенията на княз Аспарух са се простирали в Тракия и в Добруджа, а не само в Черноморските степи, получаваме от Патриах Никифор, който твърди, че мястото, на което синът на княз Кубрат (Кроват бел.авт.) прави военен лагер, се нарича Онгъл на езика на Aспаруховите хора.

http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_295.html

Един народ може да даде име на дадена област само ако я обитава дълго време, иначе просто няма как да е отговорен за названието ѝ.  А и все пак, нека не забравяме – дълго време преди Аспарух, ареалът на Онгъла е населен от хората на принадлежащия на рода Дуло княз Ирник.

Историкът Васил Златарски решава проблема доста хитро: представяйки едни сведения и пропускайки други:

“Както и да било, но от приведените известия на Приск и Йордан може да се заключи, че към края на седмия десятък на V в. остатъците от Атиловите хуни, които се били вече поселили между устието на Дунав и Днестър, [55] са граничили с кутригурите, обаче в какви политически отношения те сега се намирали едни към други, за нас остава неизвестно.”

http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html

Защо само межу Дунав и Днестър? Къде се изгубиха хуните обитаващи земи край Видин, Искър, Вит и Лом? Тях Златарски обявява за избити в конфликти с готи и римляни, като отново премълчава важни данни, от които става ясно, че за изчезване на хуните обитаващи земи на юг от Дунава и дума не може да става:

“Така едни се поселили в Илирия, други — в Малка Скития и Долна Мизия [48], трети — двамата Атилови синове Емнецур и Влциндур, завзели Dacia Ripensis по реките Utus (Вит), Hiscus (Искър) и Almus (Лом). Тия хуни по-сетне загинали почти всички в борбата си както с остготите, тъй и с ромеите и само една малка част сполучила да избяга в Скития.” – c.77-78

http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html

Нека видим как стоят нещата. През 480 - 481 година има военен сблъсък между българи и готи, но никой не говори за пълното унищожаване на българите. Няма абсолютно никакви сведения даже за омаломощаването на дедите ни, дори напротив – срещаме сведения, че малко по-късно, а именно през 499 година българите разбиват римска армия от 15 000 души край Цурулум в Тракия.

Теофан Изповедник споменава за военни действия на българи в Тракия и Илирия само две години по-късно – през 501 година. През 505 година българите пък са съюзници на римляните и участват в битката край Маргум, където дедите ни са на страната на губещите, но отново няма сведения за пълното им унищожение.

И след този момент дедите ни са хора, с които Рим трябва да държи сметка. През 535 година, българите разбиват римска армия край река Янтра: “Комес Марцелин пише в своята хроника: „Патриций Цита се сблъска в Мизия с неприятелските българи и стигна на горното течение на Янтра.“ – Ценов, Кроватова България

https://chitanka.info/book/5004.htmlx

Описвайки периода 527-565 година Прокопий се жалва от редовните нападения на хуни анти и славени, а разказвайки за същите събития Йордан пише за българи, анти и славени. През 559 година българите участват в похода на Заберган срещу столицата на Римската Империя. Българи участват и в похода срещу Константинопол през 626 година: “Византийский писатель Георгий Писидский (первая половина VII в.) также упоминает булгар и называет их в числе участников аварской осады Константинополя в 626 г”

https://xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/ru/content/pismennye-svidetelstva-o-bulgarah-iv-vii-vv-v-svete-sovremennyh-im-istoricheskih-sobytiy

Не само няма сведения за избиването на повечето хуно -българи обитавали Тракия, но в периода 480-626 година дедите ни нанасят значителни поражения на Римската Империя.

Важността на тези сведения е пренебрегната от Златарски, той даже измисля друго лице Ирник, понеже обитаващия Добруджа (където е Онгъла бел.авт.) Ирник не пасва на теорията му и поради това за основатели на българската държава, историк ни счита само тези наши предци, които са обитавали земите на изток от Днестър:

“По тоя начин остава да приемем, че идентифицирането на нашия Ирник от Именника с Присковия Ирнах или Ирна и Йордановия Хернак е невъзможно и че това са били две съвсем различни лица и по род, и по положение, и по време.”

“Ако допуснем, че Ирнах след поселението си в „най-крайния кът” на Малка Скития е сполучил да стане господар на българите, но това може да се отнесе само към западния им клон — кутригурите, които след изселването на остготите от бреговете на Черно море заели, както видяхме, техните места на запад от Меотида към Днепър и са живели съвършено отделно от утигурите — източния клон на българите, следователно станали са почти в непосредствено съседство с Ирнаховите хуни, а от всички е признато, че основателите на българската държава на Балканския полуостров са принадлежали към източния клон, оттука Ирнах не е могъл да бъде господар на българите-утигури.” – c.80

http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html

Що за “аргумент” е това изказване: “от всички е признато, че основателите на българската държава на Балканския полуостров са принадлежали към източния клон”.

Кои всички? Какви са доказателствата на тези хора? Проверени ли са твърденията тези всички? Защо не се обръща внимание на това, че в Именника е казано ясно, че дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава 515 години преди княз Аспарух. Обърнете внимание – сърцето на държавата на дедите ни до края на VII в., е на север от Дунава, а не отвъд Черно Море, или на север от Кавказ.

Може да се бъркам, но поне по мое мнение, тълкуванията на Златарски са грозна и безсъвестна манипулация – изкуствено издърпване на земите на предшестващия Аспарух Ирник далеч на изток, само и само да може да се говори за идване на Балканите. На предците ни обитаващи земи на запад от Днестър, в Северна Добруджа и на юг от Дунава не се гледа като на хора отговорни за появата на държавата България през 681 година. Що за метод е това?

Нека видим дали изобщо можем да говорим и за идване на хуните още преди времето на Атила. Прокопий Цезарийски е добър познавач на тези хора защото придружава генерал Велизарий, на когото служат хуни. Прокопий обяснява, че в старо време хуните са наричани с името масагети: “Aïgan was by birth of the Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace. “  [9] Proc.LB.III.xi.9

http://www.gutenberg.org/files/16765/16765-h/16765-h.htm

За масагетите Йордан обяснява, че са част от семейството на гетите, но по-интересна е информацията за това как след битката с персите –VI век преди Христа, масагетската царица Томира дошла в Малка Скития (Северна Добруджа - земята, която населява по-късно Ирник, там където е и Аспаруховия Онгъл бел.авт.) и основава там град Томи: “Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.” – Jord.(62)

 https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Ако принадлежащите на гетското семейство масагети наречени още хуни, са обитавали Добруджа 1000 години преди Атила и около 1230 години преди княз Аспарух, да се говори за някакво идване на хуни-масагети през II век е крайно несериозно, но като се премълчат Йордановите сведения номерът може да мине, както и се случва.

Добруджа е интересно място защото там са намерени прототипи на така наречените хунски котли – големи, изработени майсторски съдове. Тези прототипи не са от I-II век след Христа, а много, много по-стари: VI -V век преди Христа, или с други думи – времето, в което масагетската царица Томира основава намиращият се в Добруджа град Томи.

Прототип на хунски котел от Добруджа – среда на първо хилядолетие преди Христа

https://i.pinimg.com/600x315/2b/df/a3/2bdfa3af490a9d6a64e35b16200058e5.jpg

Хунски хотел – среда на първо хилядолетие след Христа

https://qph.fs.quoracdn.net/main-qimg-6f4bc404266b7416d2c564ad6116bb63

Хунски котли от различни територии

https://magyarmuseum.org/wp-content/uploads/2014/11/HunnicCauldrons.jpg

https://magyarmuseum.org/erdy-hun-cauldrons/erdy-hun-cauldrons/

Не само котлите, но също върховете на хунските стрели, техните копия и т.н.  имат прототип в Източна Европа и то още през първо хилядолетие преди Христа. Дали това е било известно на Златарски и хората му не зная.

Има нещо друго обаче, нещо, което е било известно от 1905 година. Става дума за доклада от археологическите разкопки в Абоба-Плиска: ИРАИК X. Освен описанията, има и изображения на материали от времето на Античността. По повърхността на римски тухли са отбелязвани имената на собствениците на тухларните.

Освен типичното тракийско име Дионис се среща и друго, което е още по-интересно. Става дума за DULES/ДУЛЕС, което реално е ранен вариант на старобългарското родово име Дуло. Както княз Аспарух, така и княз Ирник са от рода Дуло, а излиза, че това е тракийско име познато под варианти Дулон, Дулус, Дулас, като ареала на разпространение е огромен – от долното течение на река Струма до северна Мизия, среща се и старите градове от Северното Черноморие.

Като имаме предвид, че около 900 години преди княз Аспарух, в Добруджа са властвали царе със сродни имена като Хар-аспос и Адр-аспос, то ранното присъствие на родовото име Дуло в Тракия не би трябвало да е изненада.Още повече, че името на Аспарух е сродно и на това на Тракийския бог Хероса Ут-аспиос.

Както споменава С. Андрух, монетите на древните владетели на Добруджа са известни още през XIX : “Благодаря нумизматическим и эпиграфическим данным сейчас известны имена шести царей Малой Скифии — Танусака, Канита, Сариака, Акросака, Хараспа и Айлия. Царские эмиссии стали известны в литературе еще с середины XIX в. в связи с публикацией частных коллекций и находок на о. Змеином ...”- С. И. Андрух, Нижнедунайская Скифия в VI – начале I в. до н.э. (Этно-политический аспект)- c.117

http://macedonia.kroraina.com/sans/sa_3.htm

Уверяваме се, че по времето на историка Златарски е имало предостатъчно данни , които да позволят да се каже, че старите българи спадат към изконното население на Балканите, като части от това население е обитавало също Черноморските степи и др. региони, като Кавказ, Мала Азия и т.н.

Спокойно е можело да се каже, че старите българи са от групата на северните траки, чиито най-известни представители са мизите и гетите, като е имало и смесени племенни образования – мизогетите, които Херодот нарича масагети, а Прокопий назовава хуни.

Определени групи от тези наши деди са стигнали чак до Средна Азия като победилата персиеца Кир Томира например. Други са отишли още по-далеч – в земите на индийци и китайци, но това не дава право на никого да определя Персия, Китай и Индия като прародина на дедите ни. По същия начин, английските колонии в Индия и Хонконг не дават правото на когото да било, да каже, че Китай и Индия са прародината на англосаксите.

Виждаме, че в никакъв случай не може да се говори за липса на информация в началото на ХХ век, когато угаждайки на чужди политически интереси, наши историци са обезобразили историята ни. Данни е имало в изобилие, но просто неудобното е пропускано, все едно не съществува. Да няма факти и да се престориш, че тези факти не съществуват са две различни неща.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=1N60RwBybKs