КОЙ Е НАЙ-ДРЕВНИЯТ ДОКУМЕНТИРАН ЕЗИК НА ЕВРОПА, БЪЛГАРСКИЯТ?

Дълго време в различни среди властва вярването, че на нашия континент речта на гърците е манифестирана най-рано. Все пак Омир, Хекатей, Херодот, Тукидид творят дълго преди живелите в Рим Ливий, Цицерон, Сенека. С откриването на палеоегейските писмености в края XIX на и началото на ХХ в., сред световната научна общност настъпва смут.

 

Така наречените Линеар А и Линеар Б, използвани на о-в Крит и др. места, са екзотични. Те нямат ясни паралели със старогръцката азбука. За нея се смята, че е модифициран вариант на финикийската. А пък търсейки корените на финикийската писменост британският учен Артър Еванс се спира на йероглифите на минойския Крит, и Пелопонес. Това той прави през 1895 г., демонстрирайки успоредиците на критското писмо с това на финикийците.

 

Даровитият британски учен обаче не е в състояние да определи кой е народът създал критските йероглифи, а и линеарните писмености. Ясно е, че въпросния народ е властвал на о-в Крит, Пелопонес и западна Мала Азия преди Троянската война. Ясно е и, че става дума за огромен народ, който в период от приблизително 600 години ползва три сродни една на друга “азбуки”. Критските йероглифи са на около 4150 години, предполага се, че Линеар А е на 3750 години, а пък Линеар Б е на около 3550 години.

 

Понеже най-старите гръцки eпиграфски паметници са създадени преди околo 2750 години, е повече от ясно, че трите уникални писмености на о-в Крит не са на дедите на южните ни съседи. По този важен въпрос споровете са излишни. На старите гърци от времето на Херодот, Тукидид и др. не е известна изобщо “азбуката” от времената преди Троянската война. Съвсем логично няма и описания на странните знаци. Според бащата на историята първите букви се появяват в Елада чак след идването на Кадъм. Има обаче един сериозен хиат – времева празнота от около 800 години, а това означава, че гърците не познават истинската история на писмеността.

 

Според преданията Кадъм е живял няколко века преди Троянската война. От неговия род произлизат тракийските божества Земела, чието име е тълкувано от различни учени със стблг. землiа – земя и Дионис [Дивонюсо], чието име се обяснява със стблг. диво [с древно значение светлина според Бернекер цит. от Дечев].

 

Кадъм е наречен финикиец, но според учени като Герхард Херн и др. финикийците са смесен народ. Те произлизат от обединението на ханаанци и представители на Морските народи. Това реално е съюз на стари балкаци, сред които изпъкват пеласгите, дарданите, тевкрите, травските, а и мизите наречени по-късно българи.

 

Тези сведения показват, че Артър Еванс е бил прав по отношение на това, че корените на финикийската азбука трябва да се търсят в древните критски писмености. С други думи: не хора от Ориента дават букви на старите балканци, а нашите предци се явяват просветители на доста народи от Близкия Изток.

 

Потвърждение за това намираме и на друго място. Старият автор Зенобий разказва, че в далечното минало е избухнал конфликт между Кадъм и Лин, защото братът на Орфей разпространявал азбука различна от кадмейската. За Орфей Алкидамант твърди, че е създател на буквите, а пък Тацит определя Линк като творител на писменост. Еврипид споменава плочици с Орфеева писменост в светилище в Хемус.

 

Глинена плочица с писменост, която Харисън нарича Орфеева, на първи ред се чете името Мирул, на втори ред името Одрис, на трети ред срещаме Бато, Вато [по Еванс]

Явно се касае за глинените плочици типични за хората ползващи с критските писмености. Недълго сред откриването на тези писмености от Еванс американската изследователка Джейн Харисън изказва виждането, че знаците по плочиците от Крит са същите, които е ползвал Орфей.

Тези сведения са много интересни, защото благодарение на тях става ясно, че първите европейци документирали своя език не са гърците, а нашите деди траките.

 

Относно конфликтът между Кадъм и Лин трябва да се дадат кратки пояснения. Тук явно се касае за вътрешни борби за надмощие, а не за агресия на нашественик. Не само потомците на Кадъм и по-точно Земела и Дионис принадлежат на тракийската култура, но и самото име на Кадъм е тракийско. То е вариант на Кадмил – един от Кабирите, великите богове на о-в Самотраки. Самото име Кабири е тълкувано от Бернекер [цит. от Дечев] с помощта на стблг. кобь – съдба, участ.

 

Предгръцкото население на Елада и о-в Крит е представено предимно от траки и техните роднини пеласгите. Това се знае добре от старогръцките автори, някои от които дават дори подробна информация.

 

Омир локализира част от пеласгите на о-в Крит и ги нарича богоравни. Това несъмнено означава, че пеласгите са благородническата прослойка на обществото. Такъв епитет няма как да се даде на случайни хора. Те разбира се не са случайни, защото от средите на пеласгите са пазителите на светилището на Зевс в Додона и то преди Троянската война.

 

Херодот лаконично подмята, че това, което по негово време носи името Елада, някога е наричано Пеласгия. Хекатей е напълно убеден, че преди идването на гърците целият Пелопонес е обитаван от варвари. Страбон пък добавя, че не само Пелопонес, а цяла Елада е била дом на варвари преди гърците. Този автор съвестно споменава, че Атика е владяна от траките на Евмолп. В съседната област Фокида намираме друг тракийски благородник, а именно Терей. Фредерик Ваудхойзен смята, че властвалия в Беотия Фрикс принадлежи на фригите. Цар на фриги е и Пелопс, който населва Пелопонес със своите хора.

 

Паул Кречмер (цитиран от Откупщиков) смята, че огромните надгробни могили в Пелопонес са на фригите. Това, че траките фриги принадлежат на предгръцкия елит на Елада се вижда и от това, че името на първия победите на Олимпийските игри е фригийско. Става дума за Кореб, като Кречмер уместно отбелязва, че гръцката форма трябва да е Кореф.

 

Самите Олимпийски игри са организирани не от кой да е, а от Херакъл. Според Павзаний героят е правнук на фригиеца Пелопс. Отново Откупщиков пояснява, че едно от най-ранните изображения на Херакъл, прочутият със силата си мъж е представен като фригиец. Това е напълно нормално, ако имаме предвид признанието на Павзаний за тракийските, фригийските корени на Херакъл. Друг потомък на Пелопс е не кой да е, а владетеля на Атина Тезей.

 

Да не забравяме и Тесалия, за която от Херодот знаем, че преди Троянската война е владяна от тевкрите и техните роднини мизите. Става дума за тези мизи, които Хоматиан, Аталиат, Халкондил и др. наричат българи.

 

Както Откупщиков отбелязва: многобройните свидетелства на старите автори за присъствието на траки, фриги, карийци на територията на Елада преди гърците и за тяхното влияние, се потвърждават от данните на археологията и етнографията.

 

Това означава, че древните писмености от трето и второ хилядолетие пр. Хр. също са дело на хора от семейството на траките. Те разбира се явяват наши предци и тяхната писменост би трябвало до известна степен да е свързана с нашите писмености от ранното Средновековие. И такава връзка има разбира се, тя е доказана убедително отдавна.

 

През 1905 г. Фьодор Успенски признава за връзката между старобългарските руни, троянската и древната критска писменост, но се отказва да обясни удивителния феномен. 

През 1970 г. Георги Сотиров прави грандиозно откритие доказвайки, че глаголицата има много общи знаци с крито-микенската писменост. 

Сравнения на Сотиров на глаголически букви със знаци от древната егейска писменост от преди около 3350 г.

През 1976 г и 1977 г. акад. Иван Дуриданов и акад. Владимир Георгиев определят знаците от плочите от Градешница, печатът от Караново и т.н. като тракийска писменост.

Акад. Георгиев дори добавя, че нашите знаци съперничат по древност на най-старите критски знаци. Днес знаем, че особените знаци от Градешница са значително по-стари от критските, а превъзхождат също египетската и шумерската писменост с цели 2000 години!

 

През 2008 г. Иванка Пенева Русева представя доклад За Критско-Микенските писмени знаци върху предмети от Халщатската култура "Цепина". Най-интересното в тази научна работа е това, че особените критски знаци продължават да бъдат ползвани в Тракия векове след изчезването им на територията на Елада [поради идването на данайците бел.моя].

 

Тук трябва да бъдат добавени и откритията на Харалд Хаарман, Марко Мерлини и др., според които знаците на така наречената Дунавска Цивилизация се явяват прототип на критските писмености [които Успенски отъждествява с нашите руни]. Доста по-рано въпросните знаци на Дунавската Цивилизация са наречени по-коректно тракийска писменост от нашите учени Вл. Георгиев и И. Дуриданов.

 

Ако най-древните писмености на територията на Елада, Балканите, а и Европа са дело на нашите деди, то е логично и, че нашият език е най-древния документиран език на континента ни. Приемствеността от времето на Каменната епоха, Античността, Средновековието и ново време е доказана убедително. Нека видим сега кои са най-древните документирани думи.

Няма да се спираме на посланията от Градишница, Караново, Търтария, макар да са интересни. Ще разгледаме минойските документи, защото в тях думите са разчетени от специалисти. Дейвид Пакард разчита две приличащи си минойски думи, записани с Линеар А. Тези думи са ДАТАРА/ДАТАЛА и ДАТАРЕ/ДАТАЛЕ,  а връзката със стблг. датель – дарител и дателѣ – дарители е очевидна. Има логика думи с такова значение да присъстват в минойските и микенски документи, защото те са предимно от фискален характер.

 

Най-древното представяне на името на Арес върху златен пръстен от о-в Крит [по Форсдайк]

Разбира се има и други документи, срещат се надписи върху златни и бронзови предмети, тук характерът вече е култов. На пръстена от погребението от М. Спелио акад. Георгиев разчита името на божеството АРЕЙ. За жалост нашият иначе талантлив учен не търси връзка с тракийския Арей – Арес, а с Яриш – хетския бог на войната и чумата. Названието Яриш няма смисъл на хетски език, а пък и хетите никога не са ползвали Линеар А. Тук ще допълня, че лингвистът Алберт Карноа тълкува името на Арес със стинд. ирасияти – яростен съм, разярявам се. Реално обаче стблг. iaръ, iaрити сѧ е по-подходящ кандидат.

 

Друг култов обект е лабрисът от Акротири. Поуп, Фурумарк, Макилври и др. разчитат ИДА МАТЕ, което превеждат като Ида майка. Тук навлизаме в интересна област, защото Ида е нимфа, която се грижи за новородения Зевс и се явява негова втора майка. Ида е и име на планина на о-в Крит, край населената с траки Троя също има планина Ида, а пък Ида и Идакос са названия на градове в Южна Тракия.

 

Несъмнено името е тракийско, езиковедите смятат, че то идва от древен и.е. корен *widhu  ‘гора, дърво’. Коренът наистина е *widhu, но значението е съвсем друго. Смятам, че Ида произлиза от по-старо Вида, а значението е видна, забележителна. Обяснение можем да получим със стблг. видъ – гледка, видение. По-важното е, че в тракийската ономастика срещаме *wideto [видѣтъ] – видя, виждам [по сведения на Хаас, Орел, Баюн].

 

Колкото до думата МАТЕ – майка, тя не се нуждае от дълго обяснение. Записаната преди около 3750 години дума МАТЕ отговаря точно на стблг. мать – майка. В тракийската ономастика срещаме матар, матер, но и мата, матиа, която е най-близка до стблг. мать.

 

Ще се върнем на Пакард, защото в труда си той представя и други минойски думи, като например КАПА. Тук се касае за название на древно селище, явяващо се елемент в тракийски топоними. Пример са Капи-дава и Капи-стурия, елементът капи е тълкуван от акад. Дуриданов като ‘хълм’. Най-добрият кандидат е копа – купчина, високо място, защото нейният древен вариант е *капа.

 

Пакард представа и минойската дума ДУРА/ДУЛА, а според акад. Георгиев Дула е име на древно тракийско божество, което е ползвано и за тракийски лични имена като Дулас, Дулес, Дулон и др. Ю. Откупщиков съобщава за присъствието на името Дуло в малко по-късните микенски архиви и ползвайки сведения на колеги го сравнява с тракийските Дулас, Дулес, Дулон.

 

Дула означава родителка, дойка, а обяснение можем да получим със стблг. доити – давам да суче, кърмя, има и диал. форма дуя. Явно тя е била по-популярна в далечното минало, защото точно тя се среща в Дула, Дуло, Дулес.

 

Пак при Пакард намираме ДАВА и като по чудо това е един от най-популярните елементи в дако-мизийските топоними. Пример за това са Сети-Дава, Бреге-Дава и др. Държа да отбележа, че елементът -дава е изтълкуван от професионалсти с глагола дявам – поставям, т.е. правя временен стан. Ще допълня и това, че елементите Сети- Бреге- също са тълкувани от професионалисти със стблг. сеть, сетьнь – сетен, последен, брѣгъ – бряг, височина.

 

Елеменнът Сети- е много интересен, защото го срещаме не само в топонимите от Тракия, но и от о-в Крит. Той присъства в по-късните микенски документи, които са на само 3550 години. Става дума за СЕТОЯ, наречена в историческия период Сития [Σητεία], Ситея [Siteia].

 

Налице е един удивителен феномен: най-древните документирани имена на божества, индивиди и селища в Европа са тракийски по характер. От своя страна те са лесно обясними на български език. И всъщност няма нищо странно, няма феномен, ако признаем, че ние българите като цяло сме потомци на древно балканско население.

 

Тогава всичко си идва на мястото, тогава всичко става ясно и не е нужно да се питаме как за Бога старобългарските руни приличат и на критската и на троянската писменост! Не е нужно и да се чудим и дивим как да обясним защо в микенските архиви се срещат старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, а и типични български имена като Бато, Ботийо, Дайко, Мила, Мира, Перин.

 

Българското име Дайко, представено върху плочица с Линеар Б [по Еванс]

Няма нужда и да се обявяваме за феномен факта, че след края на трако-пеласгийското надмощие на територията на Елада, писмеността Линеар Б продължава да съществува на наша територия, както доказва Иванка Пенева Русева. Не е загадка и това защо на наша територия традицията на издигане на куполни гробници и правене на конско жертвоприношение продължава дълги векове след изчезването си в Елада.

 

Истината е проста, сложен е само пътя на нейното укриване. Ако се съобразим с цялата налична до този момент информация, трябва да кажем, че най-древният документиран език на европейски народ е нашият. Той е наричан в миналото тракийски и пеласгийски. Проблемът е, че речта на предците ни е била много близка до тази на хора от други региони – представителите на илирите, скитите и сарматите. Те са деди на сърби, хървати, словени, поляци, чехи, словаци, кашуби, полабийци, руснаци, белоруси, украинци.

 

Всички тези хора говорят езици от славянската езикова група, а в периода XVIII – XX в. посредством политически натиск в научните среди се налагат безумни теории, чиято цел е да представи източноевропейците като неспособни на организация и държавност хора, които трябва да бъдат управлявани от други народи. Това е основната причина за създаването на лъжите, за славянската прародина в Припятските блата.

 

Реално името славяни, или както е правилно славени е новото име на гетите, които се явяват учители на илирите, скитите и сарматите. Благодарение на гетите обитаващи земи от Шварцвалд до река Днестър, езиците на всички сродни народи на изток и север от северните траки се хомогенизират. Именно културното влияние на нашите предци в различни периоди от време е причина за неестествената близост между езиците от славянската езикова група.

 

Прочее, влиянието на дедите ни не спира по времето на късната Античност. Дори през ранното Средновековие предците ни продължават да бъдат учители и наставници на своите роднини. Признанията на Юрий Венелин, Макс Фасмер, Дмитрий Лихачов и др. за фундаменталното влияние на българския език над руски, сръбски и др. са само върха на айсберга. Има още много информация и тя неминуемо ще излезе.

 

Ние можем да ускорим този процес. От полза ще е, ако представената тук информация се разпространи на колкото може повече места. Останат ли известни само в тесен кръг – все едно трудът ми е бил напразен. Ето за това, моля ви – проверявайте добре и разпространявайте новата и важна информация колкото може по-интензивно.

 

Друго нещо, което би ускорило световното признание на истината за нас е нашето поведение. Хубаво е да си потомък на велики хора, прекрасно е да си потомък на първите благородници, но това е и задължение. За да облечеш бляскава и чиста дреха, ти трябва да си светъл и чист по дух. Не е нужно да се чудим какво да правим, защото имаме примера на предците си.

 

Те са били добри, почтени, състрадателни хора, но също така и смели, силни хора, защото само силните и смелите могат да си позволят да бъдат истински добри, почтени и състрадателни. Светът е жестоко място и лошите винаги се възползват от слабостите на добрите. Ако бивайки почтени и духовно извисени, сме и силни, подкрепяйки се един друг и борейки се с пороците, вече ще можем със спокойна съвест да кажем, че сме достойни наследници на народа, с който започва историята.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

НОВ ТРАКИЙСКИ НАДПИС, КОЙТО ПРОМЕНЯ ИСТОРИЯТА

Доста българи знаят за думите на покойната Ванга, за това, че скоро земята ще разкрие тайните си и истината за народа ни ще стане известна. Макар да не отдавам голямо внимание на пророчества, самият аз се уверявам, че по отношение на откритията от последно време Ванга е права. Все пак, на територията на България е намерено най-старото колело в света, а и най-старото обработено злато. В нашите земи са издигнати най-старите градове на Европа. Става дума за древните постройки от Провадия и Юнаците, чиито стени са се появили преди повече от 6500 години.

Не е за пренебрегване и факта, че организираното земеделие и скотовъдство се появават в Европа първо на Балканите. Важните за развитието на обществото знания достигат Западна и Северна Европа няколко хилядолетия по-късно. Отново в нашите земи започва най-ранната обработка на желязото и то дълги векове преди ковачите на гали, германи, ибери, римляни и др. се научат как да обработват здравия метал.

Заслужава си да се спомене и това, че най-ранната писменост в цял свят е изобретена не в Месопотамия, или страната на пирамидите - Египет, а тук, на наша територия. Знаците по керамиката от Градешница, Караново, Хотница и други места предхождат шумерския клинопис и египетските йероглифи с около 1000-2000 години и са ярко свидетелство за невероятните способности на предците ни. Те спокойно могат да бъдат наречени прометеевци, защото благодарение на тях Европа, а и региони от Азия са извадени от мрака посредством искрата на познанието.

Жалко е само, че в миналото съществуваше и все още съществува яростна, дори фанатична съпротива против виждането, че траките не само са имали писменост, но и, че са първите хора изобретили буквите. Създадена и усилено поддържана бе заблудата, че дедите ни са заели гръцката азбука при направата на надписите от Ситово, Кьолмен, Езерово, Браничево, Дуванлий, Надарци, Самотраки, Гордион, Птерия, Тиана, Даскилеон и т.н.

Писмените знаци от тези места са различни и не са копие на която и да е гръцка азбука, но това не притесняваше изобщо определена група специалисти. Те също така не се стряскаха и от факта, че Алкидамант определя не кой да е, а тракиеца Орфей като създател на буквите. Непопулярното твърдение на гръцкия автор е подкрепено от свидетелството на Диодор Сицилийски, който е напълно уверен, че хората ползвали най-старите букви са траките Орфей и Лин. Да не забравяме и говорещия за тракийска писменост Еврипид, който споменава за орфеева мъдрост документирана върху плочици.

Някои изследователи не бяха притеснени и от важната подробност, че по времето когато са изсечени фригийските монументални надписи по фасадите на внушителни и невероятно красиви постройки, гърците живеят все още в сламени колиби.

                   https://c1.staticflickr.com/1/5/9811512_202fbc82e2.jpg

            ФРИГИЙСКА МОНУМЕНТАЛНА СГРАДА С НАДПИСИ -VIII ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА

Макар да се намериха учени като Вл. Георгиев и И. Дуриданов, които да определят писмените паметници от Градешница, Караново и др. локации за тракийски, тези важни свидетелства не бяха популяризирани и така българския читател бе лишен от ценна информация.

Традицията на спиране на важни данни подължава и до днес. Понастоящем само малцина сънародници знаят за откритието на Пeтер Ван Сусберген, който спомена преди доста време за значителния брой на тракийски лични имена срещащи се в минойски и микенски документи. Като пример могат да се посочат Арей, Диза, Питак, Резос, Котело, Мокос, Одрис, Перкон, Котис, Рескупорис, Гетас, Бузас и др.

Ограничен е и броя на хората запознати с виждането на д-р Харалд Хаарман и др. относно това, че използваните на остров Крит и континентална Гърция писмености Линеар А и Линеар Б, произлизат от доста по-старата Дунавска (Балканска) писменост. Доста преди Хаарман и колегите му да открият връзката между Тракия и остров Крит, Владимир Георгиев отбеляза сходството на знаци от ранната критска писменост и тези от Градешница и Караново.

Линеар А

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/Linear_A_cup.png

Линеар Б

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/55/NAMA_Linear_B_tablet_of_Pylos.jpg

Тези данни показват, че създателите на минойската и вдъхновителите на микенската писменост са нашите деди, които в древността са наричани траки, а в по-нови времена са познати под името българи. Има и други доказателства за това, че без предците ни нито минойската, нито микенската писменост щяха да възникнат.

Присъствието на дедите ни на остров Крит  се доказва и от разпространението на така наречената линейна керамика (Bandkeramik) – съдове украсени със сложни спирали и вълнисти линии. Най-ранните образци са от Балканите и Черноморските степи – шесто-пето хилядолетие преди Христа, докато на о-в Крит съдове от този тип се появяват едва в края на третото хилядолетие преди Христа и там те се доразвиват до степен на изящност. Този въпрос е разгледан преди около 70 години от проф. Бедрих Хрозни в работата му “Ancient History of Asia Minor, India and Crete”.

Точно с появата на линейната керамика на територията на Крит, се наблюдава и появата на най-древната писменост в този регион. Трябва да се отбележи и нещо друго, което е от голяма важност – най-древните критски топоними Ида, Кносос, Пергам, Гортиния, Даво, Капа и т.н. са от тракийски произход.

Самото име Кносос е сродно на българския топоним Книшава (местност в Рила), чието значение според проф. И.Дуриданов е изкоп, ерозирало място. Това е точно описание на релефа на терена на минойската столица, за която знаем от Плиний, че е разсечена на две от руслото на река Кайратус.

Както се уверяваме – има предостатъчно сведения за това, че предците ни са създателите, или поне едни от създателите на минойската и микенска цивилизация, и най-вече писменостите Линеар А, Линеар Б. До неотдавна обаче съществуваше един проблем – имаше хиатус, прекъсване на писмената традиция от Неолита и Халколита с тази от Средната Бронзова Епоха. Докато знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Тартария и т.н. са от пето хилядолетие преди Христа, то Линеар А и Линеар Б са едва от второ хилядолетие преди Христа.

Слава Богу, вече е намерено липсващото звено и така празнината бе запълнена. Недалеч от Първомай, г-н Паун Ташев открива древен паметник създаден от дедите ни в дълбока древност. По-късно г-н Ташев обръща вниманието на Сребрин Сребрев, Йордан Стайков и Мартин Константинов на скалата със странни знаци и така камъчето се търкулва по склона.

Откривателят на древния надпис – Паун Ташев – първият човек на снимката

Уникалният паметник е бил известен на местното население под името Писан камък. Не е трудно да се досетим, че причината за това са особените знаци, които са изсечени върху скалната повърхност. Знаците са шест и са с височина 35-50 см, а това е нещо забележително – става дума за първия монументален надпис в историята на човечеството!

Понеже древното послание не се намира в храм с определени архитектурни особености и няма нито керамика, нито пък друг артефакт, с чиято помощ може да се направи датировка, остава само една възможност – сравняването на формите на знаците с епиграфски паметници от различни епохи.

Tака наречената гръцка, а и латинската азбука могат да се изключат веднага. Няма връзка и с хетския, шумерския и персийския клинопис, нo съществува известна прилика с хето-лувитските йероглифи от второто хилядолетие преди Христа.

Разполагането на знаците от Писан камък обаче е доста по-различно от начина на разполагане на хето-лувитските йероглифи. Това може да се види от надписа от Булгар Маден (Български Рудник) в Анатолия – днешна Турция.  

                               http://www.proel.org/img/alfabetos/picthit10.gif

Прилика има и с критската йероглифна писменост от края на трето и началото на второ хилядолетие преди Христа. Както обаче бе споменато знаците от Градешница и Караново също са сходни с критските, но за сметка на това са по-стари. 

                              http://www.proel.org/img/alfabetos/pictcret2.gif

Йордан Стайков е първия, който прави опит за разчитане на надписа от местност край Първомай. Г-н Стайков намира прилики с йероглифите от Стария Египет. Не може да се отрече, че действително се наблюдава близост във формите. Имаме дори пълно съвпадение в някои случаи. Трябва да се добави и това, че в нашите земи са откривани египетски артефакти, а имаме също сведенията на Херодот и Йордан за идване на египтяни в Тракия, т.е. г-н Стайков има основание да търси връзка със страната на пирамидите. Понеже обясненията и тълкуването на нашия изследовател са твърде дълги, тук ще представя само една част:

“Бог Хапи, който е в храма, рече да се претеглят за садене 4,8 л лимец (зърно), като ¼ от тях да бъдат засяти под ъгъл”

“Бог Хапи повели на бог Непри да вземе (изнесе) за сеитба от храма (зърнохранилището) 4,8 л (хекат) лимец, като ¼ от това количество да бъде засято под ъгъл.”

 “Царят (Фараонът) принесе на бог Хапи в храма, един хекат (4,8 л зърно) като ¼ от него да бъде засята под ъгъл.

Повече подробности относно тълкуването могат да се намерят на този линк:

 http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=3916

Дали четенето на г-н Стайков е правилното ще покаже времето. Изучавал съм староегипетски преди около двадесет години и знанията ми вече не са на нужното ниво, за да имам правото да възразя за определени подробности, или пък напълно да се съглася с прочита предложен от г-н Стайков.  

Аз лично виждам връзка с най-древната писменост, която специалисти като Хаарман, Мерлини, Ръгли, Кейхил и др. наричат Дунавска, Староевропейска, Балканска и т.н. Тази писменост присъства на много места по Балканите, като най-известните локации са Градешница, Караново, Тартария, Винча, Турдош, Вълчи Дол.

1.Плочка от Градешница.

2.Керамика от Вълчи Дол.

3.Керамика от Винча.

4.Керамика от Турдош.

5.Плоча от Тартария.

* Първият знак от скалата отговаря перфектно на знак от плочата от Градешница, която е датирана пето хилядолетие преди Христа.

* Вторият присъства на артефакт от Вълчи Дол, датиран пето хилядолетие преди Христа. Среща се също сред рисунките от пещерата Магура, които според някои изследователи са на около 7000 години.

* Третият знак отговаря на този от Дунавската Балканска писменост познат под регистрация ОЕ (Old Euroepaen script) 72 а. Подобен знак има и в пещерата Магура.

* Четвъртият знак се може да се види и на плочата от Тартария – пето хилядолетие пр. Христа и е регистриран като ОЕ 141. Среща се също сред рисунките от пещерата Магура.

* Петият може да се оприличи с ОЕ 70, а шестия е идентичен на ОЕ 76. И двата знака имат успоредици със знаци от стените на Магура.

Ясно е, че всички “букви” от надписа, без изключение имат ясни успоредици с най-древната писменост от историята на човечеството – тази създадена от дедите ни преди повече от 6500 години. Понеже знаците показват по-силна прилика с тези от Градешница, Тартария, Вълчи Дол и т.н. отколкото с минойската и микенска писменост, то е съвсем логично да се заключи, че става дума за някакъв преходен вариант на Балканската писменост, вариант, който е възникнал през Ранната Бронзова Епоха – някъде към 3000 -2900 пр. Христа, т.е. надписа от местността край Първомай е на около 5000 години, а пък монументалния му характер го прави уникален за историята на човечеството.

Това е изключително важно, но още по-важно е да разберем какво е древното послание. Аз поддържам виждането на Хаарман и др. по отношение на това, че използваните на остров Крит Линеар А и Линеар Б са вдъхновени от по-старата с хилядолетия Балканска писменост, следователно има логика на знаците от Писан камък да се даде звукова стойност въз основа на тяхната прилика с Линеар А и Линеар Б.

1.Знаци от Писан камък.

2.Знаци от древната балканска писменост.

3.Знаци от Линеар А и Линеар Б.

4.Четене въз основа на приликите със знаците от Линеар А и Линеар Б.

На първия знак може да се даде стойност ПО. 

Вторият знак е идентичен на Линеар А и Линеар Б знак със стойност РО.

Третият знак може да се оприличи с Линеар А и Линеар Б знак със стойност ВА.

Четвъртият знак отговаря на Линеар А и Линеар Б знак със стойност ТУ.

Четенето до тук дава думата ПОРОВАТУ. Смятам, че това е име на божество в склонен вид, т.е. ПОРОВАТУ означава – на Пороват. За повечето от нас това име е странно и непознато. То обаче се среща доста по-късно в микенски документи от второ хилядолетие преди Христа във формата ПОРОВИТОЙО, отново в склонен вид.

На микенския документ PY Tn 316 са споменати и други имена на божества, но учени като Чадуик смятат, че ПОРОВИТОЙО, не е теоним, а название на месец – Пловистиос – месеца на плаването. Въпреки, че приликата със стблг. плавати е смайваща, смятам, че ПОРОВИТОЙО не е название на месец, а за име на бог, което е сродно на хетския теоним Перва, на епитет на Тракийския Херос – Перкос/Перкон и на името на почитания на остров Рюген (Северна Германия) бог Поревит. Сродна е и арийската дума парвата-планина, скалисто място.

За името на Тракийския Херос Леонид Гиндин дава следната конструкция - Ἥρως < *Pērw, добавя също, че името на древния топоним Пеиросос, който е в Троада може да се изтълкува като скалисто място – “Πειρωσσός — область в Трое вблизи Зелеи (Strabo. 589. 17), < *perwosso-/perwassa- «каменистая, горная местность”.

Хетският Перва е бог на бурята и покровител на конете, почитаният на Рюген Поревит е бог-боец, какъвто е и Хероса, чийто епитет е било Перкос/Перкон. Този епитет е свързван с по-древното име на Тракия – Перке. Значението на Перкос/Перкон и Перке е скала, този, който удря, а най-добра етимология предлагат българските глаголи перкам, пера-удрям.

Трудно е да се разгадае значението на последните два знака, които могат да се оприличат на “римско четири” – IV.  Смятам, че този символ е вариант на свещения за старите българи знак IYI имащ разновидност IVI. За присъствието на особения символ IYI върху неолитната керамика от Винча е писал J.Todorovic през 1970 година. Веселин Бешевлиев вярва, че IYI е символ на върховното божество на дедите ни, за чието име нашият учен твърди, че е Тангра.

В случая обаче, на открития от Паун Ташев надпис срещаме не Тангра, а Пороват – древен вариант на епитет на Тракийския Херос. Коренът в това име е пор, а етимология можем да получим от стблг. прати, порѭ-режа, от своя страна сроднo на пера-бия, удрям, което пък лингвистите извеждат от ие. *por, per (удрям, режа). Наставката ВАТ(У) в теонима ПОРОВАТ(У) срещаме в името на фригийското божество Митрават(а).

Благодарение на надписа, а и на тълкуването на Гиндин разбираме, че най-древното име на Хероса е било Пороват. По-късно то се е развило в Первос→Перкос→ Херос.

На този момент е трудно да се каже какво точно е значението на комбинацията ПОРОВАТУ IV. Каквото и да се предложи, то ще си остане спекулация. Нужни са повече изследвания и проверки. Възможно е на скалата първоначално да е имало знак IVI (явяващ се вариант на IYI), но поради ерозия на скалата, или пък умишлено вредителство последния знак да е бил загубен. Когато скалата бъде изследвана по-обстойно, тогава ще получим и повече подробности, които ще хвърлят по-голяма яснота по въпроса.

Трябва да се добави още нещо, което е от изключително голямо значение. Знаците от надписа открит от Паун Ташев не само имат успоредици с най-древната писменост, Линеар А и Линеар Б, но също така и със старобългарските руни. Интересно е, че особената комбинация IV от надписа край Първомай се среща и по стените на Плиска. Под последният знак на надписа – V има точка, абсолютно същия знак се среща и сред руните на дедите ни. Тук не става дума за някаква забележителна случайност, а по-скоро виждаме продължение на една древна традиция, чиито корени са от преди 6500 години.

1.Знаци от Писан камък.

2.Старобългарски руни.

Понеже знаците от надписа имат паралели с древната балканска писменост, но и с Линеар А, Линеар Б, то е редно да очакваме и, че повече старобългарски руни биха показали, че техните прототипи са възникнали не в дивата пустош на Сибир, или в бруленият от ветрове Памир, а в райската градина на далечното минало – Балканите.

Не една-две, а 26 руни показват невероятна близост с писмеността сътворена преди повече от 6500 години.

БР- Български руни

ТП- Тракийска писменост от Неолита и Халколита

Направим ли сравнение и с Линеар А, Линеар Б, става още по интересно защото в този случай успоредиците са 42. 

БР-български руни
ЛП-линеарна писменост

Розетката от Плиска сякаш е пратена от Бога. На нея абсолютно всички руни притежават успоредици със знаците от Линеар А и Линеар Б.

Поради приликите на знаците от Писан камък със старобългарските руни, нашите специалисти навярно ще са склонни да датират уникалния надпис като сътворен през Средновековието. Няма логика за това разбира се, понеже знаците показват силни прилики и с най-древната писменост в света – тази от Балканите. Успоредиците със знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Турдош, Тартария и не на последно място знаците от пещерата Магура показват убедително, че се касае не за нов, средновековен надпис, а за творение от Ранната Бронзова Епоха.

Има и други индикации за това, че надписа е много древен, теонима Пороват е почти идентичен на почитания на о-в Рюген (Балтийско Море) бог Порeвит.  За култа към Поревит в Северна Европа свидетелства датския летописец Саксо Граматик, но споменатият бог не е местен, култа към него е донесен от балкански преселници. За присъствие на траки в Северна Европа има данни в изобилие. Находки от датските погребални могили, а и керамиката на намиращата се малко по на юг Лужишка Култура показват ясна връзка с Тракия. 

Датските археолози признават, че чужд народ, който е дошъл от юг е въвел бронза и погребалния обред кремация, но избягват да уточнят за кой народ става дума. От друга страна интереса на датската кралица към траките показва, че скандинавските изследователи знаят прекрасно, кой е дал силен тласък на цивилизацията на дедите им.

Най-логичната причина за тракийското преселение на север е дал проф. Асен Чилингиров в своята работа “ВУЛКАНИТЕ, НАВОДНЕНИЯТА, АРХЕОЛОГИЯТА И ПОЛИТИКАТА”, Херон Прес, 2013. Талантливият и прогресивен български учен е обяснил, че след избухването на вулкана на остров Санторини, (част от дедите ни) са били принудени да напуснат Балканите. Едни са се отправили към Испания и Британия, други към Скандинавия. За връзка на траките със Скандинавия е писал и Erik Nilén в “Der Norden und die Verbindungen mit dem Thrakish-Dakisheem Raum, Studia Gothika, Stokholm, 1972.

Миграцията на траки описана от проф. Чилиггиров е и причина за появата на бог Перва при хетите, които са обитавали Централна Мала Азия и са били доста далеч от вулкана на о-в Санторини. В Хетската Империя намират приют част от дарданите, а и мизите наречени в по-късни времена българи. За дардани и мизи в хетската армия знаем от египетско хроники от Бронзовата Епоха.

Благодарение на учени като О. Гърни и др. знаем също, че хетите приемат в пантеона си боговете на своите васали. Това става причина в Хатуса да бъдат почитани хиляда божества. Ето за това не бива да се удивяваме на присъствието на тракийския Пороват, който хетите преименуват Перва. Ще добавя  и това, че в Хатуса са били на почит също Кубаба- Кибела и Яриш-Арес – тракийския бог на войната...

Паун Ташев едва ли е предполагал какво земетресение може да предизвика надписа от Писан Камък. Този уникален паметник е забележителен с много неща:

* явява се най-стария монументален надпис;

* документирано е най-старото име на Тракийския Херос;

* знаците показват връзка с най-древната писменост в света;

* знаците показват връзка с Линеар А и Линеар Б;

* знаците показват връзка със старобългарските руни;

* името Пороват показва връзка с почитания в Северна Европа бог Поревит;

* името Пороват показва връзка с почитания от хетите Перва;

* името Пороват притежава българска етимология;

Не очаквам голям шум в научните среди. По правило учените са длъжни да подхождат предпазливо към важните неща, а нашите лингвисти са едни от най-предпазливите. Разбрах, че за този надпис се знае от доста време и съм удивен, че няма популяризиране на епиграфския паметник. 

Дори да не се предложи превод, поне връзката с най-древната писменост, а и със старобългарските руни би могла да се посочи. Това би затруднило работата на спекулиращите с произхода на българския народ и би дало заслужено самочувствие на много българи.

Надявам се най-сетне да бъдат отпуснати достатъчно средства, за да могат талантливи и прогресивни учени като д-р Диана Гергова да имат възможността да открият важни неща за нашето минало преди иманярите да нанесат непоправими вреди. 

Керамиката от Цепино е богата на странни знаци, които де факто се явяват ранна форма на писменост. За да се съхранят съдовете и да се анализират данните са нужни средства. Жалко е да се хвърлят милиони за нахлуващи в страната ни чужденци, а културното ни наследство да бъде пренебрегвано.

Грехота е да сме потомци на хора, които са считани за богове от много народи и да не знаем това. Грехота е да сме потомци на ковачите на историята, а да сме принудени да се свием в ъгъла и да се подчиняваме покорно на прищевките на чужденци. Грехота е в гените ни да са закодирани сила и способности, но те да бъдат подтискани.

Историята не е само изучаване на прашните книги, тя е и средство за възпитание. Както родителите оформят бъдещето на детето си посредством пример, съвети и напътсквия, така също и историята оформя бъдещето на един народ посредством примера на достойните наши предци. За тях трудностите не бяха проблем, а предизвикателство, за тях опожаряването на земята им не бе край, а ново начало. Така дедите ни оцеляха на кръстопътя наречен Балкани, днес ние имаме примера им, трябва само да го следваме.

ПРИЗНАНИЯ ЗА ТРАКИТЕ

За основоположник на българската историческа школа е считан проф. Васил Златарски. Неговото виждане, че траките не вземат участие във формирането на българския етнос доминираше дълго време. Верни на учителя си, доста наши учени отричаха възможността значителна част от нас да са потомци на народа на Орфей. За щастие никоя заблуда не може да трае вечно. След време се намериха изследователи, които посмяха да се отклонят от наложените догми.

Преди малко повече от четиридесет години проф. Димитър Ангелов публикува една стойностна книга. В “Образуване на Българската Народност”, c. 44, този автор представи не само ценни данни за нашето минало, но дори се осмели да даде място на траките в етногенезиса ни. Eто и думите на Ангелов:

“…значението на траките във формирането на българската народност се признава. Заслужава внимание в това отношение уводът на Й. Иванов към книгата му „Българите в Македония”, където четем, че „в славянската стихия на Балканите тече значителна струя кръв на трако-илирските староселци”. Тенденцията да се търси и разкрива ролята на балканския субстрат в изграждането на българската народност получи нова подкрепа в резултат на направените през последните години антропологически проучвания върху типа на българина и особено след излизането на книгата на М. Попов, посветена на този въпрос. Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.”

В същата своя работа, но на друго място – с. 188-190, Димитър Ангелов отново акцентува върху безспорното тракийско наследство споделяйки, че от гледна точка на антропологията, голяма част от днешните българи принадлежат на древния тракийски тип: “... погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”

                                                               Тракийска оброчна плочка, по Арпад

              

Освен историци като Димитър Ангелов, някои етнолози също не желаят да затворят очите си за древите балкански корени на нашата култура. Въз основа на дълго и сериозно проучване, Николай Колев стига до интересни, дори революционни за времето изводи. Шестнадесет години след проф. Ангелов, проф. Колев представя на читателите си своите изводи в “Българска Етнология”, с. 58-59:

“Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

·        I, II и IV тип рала за обработка на земята,

·        вършитбата с диканя,

·        култивирането на лозята и направата на вино,

·        трансхуматното (подвижно) животновъдство,

·        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,

·        грънчарското колело;

·        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;

·        сходството на самодивите с тракийските нимфи,

·        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);

·        кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;

·        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.

·        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,

·        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,

·        жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.”

Николай Колев има пълното право да определи всички тези неща като тракийско наследство. В своята работа обаче, този автор е направил неволно някои пропуска. Принуден да върви в коловоза на наложената историческа школа, проф. Колев разглежда траки и стари българи като различни по произход народи. Поради тази причина, така нареченият старобългарски етнически субстрат е посочен отделно:

“Като прабългарско наследство в традиционната българска култура може да се смята:

·        традицията за правене на каменни надписи,

·        следи от тотемизъм в религиозния комплекс на българите (Курт, Кубрат — вълк, Докс — свиня),

·        следи във везбената орнаментика и техника и т. н.

·        в кръстовидната шевица на пазвата на женската риза,

·        в престилките,

·        в забраждането на омъжената жена,

·        в сватбените обичаи забулване-отбулване,

·        в използуването на «суврена възланца», украсена със символични орнаменти, изобразяващи дървото на живота,

·        в сватбената риза на младоженеца — голяма яка, тип моряшки, с шевица, наричана «огърляк»;

·        култ към старите дървета;

·        жертвени животни куче и кон,

·        вълчи празници — култ към вълците през ноември и февруари,

·        ендогамия (не се женят за некапанци);

·        остригването на детето на тригодишна възраст, при което оставят три кичура — два над ушите и трети над челото, при което косата от последния кичур е използувана като лекарство;

Несъмнено Колев е работел съвестно, но ето ги и пропуските му:

1.Траките също правят каменни надписи. Такива са надписите от Кьолмен, Ситово, Самотраки, монументалните протофригийски надписи от Сакар Планина открити от проф. Драгомир Лалчев, да не забравяме и стотиците епиграфски паметници от Фригия.

2. Тотемизъм – култ към определени животни има и при траките. Името на цар Орол идва от стара дума за орел, личното име Давос идва от древна дума за вълк (давещ), други тракийски имена свързани с животни са Козис, Зайкус.

3.Престилката е типична за най-старото балканско население. Това се вижда от редица древни идоли и статуетки.

4. Омъжената тракийска жена също носи забрадка. Знаем за това както от древни фрески, така и от каменни фризове.

5. Конят и кучето са жертвени животни и при траките. Жертване на кон е познато на Балканите поне от Бронзовата епоха и в никакъв случай не може да се дефинира като обичай донесен едва през Ранното Средновековие.

6. Остригването на главата и оставяне на кичури коса е типично за траки и пеласги. Това се вижда от минойските фрески, а и имаме свидетелствата на Плутарх за този обичай при мизите. Същите тези мизи, които в продължение на 1100 години са наричани и българи.

7. Така нареченият орнамент – дърво на живота е познат и на траките.

8. При траките също има култ към вълците, името на едно огромно племе – даките  идва от древна дума за вълк – даос, давос. Да не забравяме и селището Даос-дава.

Фактически основната част от това, което нашият етнолог представя като старобългарски субстрат принадлежи на траките. 

А и как иначе, старите българи са древен балкански народ, за това свидетестват редица стари автори, чиито твърдения са неудобни за официалните теории и или биват премълчани, или се тълкуват като грешки, архаизиране. Въпреки пропуските си, Колев е дал ценна информация, която в по-късни времена ще помогне на други изследователи, на които тоталитарната цензура вече не може да се меси. 

Важни данни за характера на културата ни е представил в своя работа и Евгений Теодоров. Не случайно заглавието на една от най-забележителните му творби е “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”. Теодоров разглежда подробно нашите празници, обреди и обичаи и като извод, в края на творбата си казва следното:

“ Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ - “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.

За тези си думи - за признанието, че имаме право да се считаме за преки наследници на тракийската култура, Теодоров залужава поклон. Все пак работата му е публикувана през 1972 година. По това време царстваше виждането, че траките са били суров, неорганизиран и войнствен народ, който римляните децимират и в последствие романизират. Това разбира се не е така.

Освен историци и етнолози се намират и езиковеди, които да представят на българския читател частица от истината. Става дума за това, че в тракийския език се наблюдават   абсолютно същите  диалектни особености както и в българския. 

Както отбеляза акад. Владимир Георгиев  (Въпроси на българската етимология, стр.115) колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език. 

Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.

Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност.

Важните неща по отношение на древния характер на езика ни не свършват тук. Тракийската умалителна наставка ИНТ е определена от  Владимир Георгиев и Иван Дуриданов като идентична на старобългарската ЕНТ(E). Тя се среща в стари думи като воленте, осленте, козленте, теленте.

Тук е мястото да се спомене, че частицата ИНТ се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други. Тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани от нашите деди траки и пеласги.

                                    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/Sveshtari_Thracian_tomb_Bulgaria_IFB.JPG

В работите на Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Ото Хаас и др. намираме интересни тракийски думи. За жалост те не са събрани на едно място, нито пък са систематизирани по категории, иначе би станало ясно, че основният тракийски речник не се различава от българския. Ето кратко сравнение, от което проличава, че тракийският е само по-старата форма на езика, който говорим днес:

ТРАКИЙСКИ        БЪЛГАРСКИ

КОЗА                      КОЗА

ЗАЙКУС                 ЗАЕК

ОРОЛ                      ОРЕЛ

ЗУМ                         ЗМИЯ

БЕБЕР                     БОБЪР, БЕБЕР диал.

ДРАЗД                    ДРОЗД

ЗЕР                          ЗВЕР, ЗВЯР

ЗОМБРОС              ЗУБЪР, ЗОМБРЪ

УДРА                      ВИДРА

ЗЕРВА                     ЖЕРАВЪ-жерав

БЕРГАС                  БРЕГ, БРЯГ

КАЛАС                   КАЛ

ИЛ                           ИЛЪ-тиня, глина

ЛУГ(ИН)                 ЛУЖА-лъг, блатисто място

МУСАС                  МЪХ

ОСТАС                   УСТИЕ НА РЕКА

МАРИ                     МОРЕ

ОЛГОН                   ВЛАГА, ВЛАЖЕН

ЗЕМЕЛА                 ЗЕМЛIА-земя

СТУРИЯ                 СТРАНА

ГОРДО                    ГРАД

ВИСА                      ВЬСЪ-село

БУРД                       БРОД

СТРАМБЕ               СТРЪН,            стърнище

КАРПА                   КАРПА-скала

ТАРПО                    ТРАПЪ-трап, яма

ДРУМЕ                   ДРЪМА-горичка

ГАЛТИС                 ГОЛОТЪ-поледица

РУМБА                   РЪБ

КАПАС                   КОПА

БРИЗА                     БРИЦА-вид житно растение

ЗЕЛКИЯ                 ЗЕЛКА

БЕРЗА                     БРЕЗА

БРУЗАС                  БЪРЗ

СКАРАС                 СКОРЪ-бърз

ДАРЗАС                 ДЪРЗ, ДЪРЗЪК

САБАЗИАС           СВОБОДЪ-свободен

ДАБА                      ДОБЪР

ПРИАНТ                 ПРИЕНТЪНЪ-приятен, желан

СВИТУЛ                 СВЕТЪЛ

ДУМАС                  ДЫМЪ-дим, тъмен

БАЛ                         БЯЛ

КЕРСАС                 ЧЕР, ЧЕРЕН

СТАРА                    СТАРЪ-стар

ЗАЛТАС                 ЗАЛТЪ, ЗЛАТЪ-златен

ПРАС                      ПРЪСКАМ

ДЕРЗ                        ДЪРЖА

ДЕГ                          ЖЕГОН, ДАЗ-ДЕЩИ-разпалвам

СВИТ                      СВЕТЯ

ТРАУС                    ТРОША

ВЕР                          ВЕРИОН-извирам, вра

ДАЕТ                       ДЕТИ-слагам, полагам, поставям

ВИТЕТО                 ВИДЕТЪ-вижда, той види

ВАЙРАС                ВЪРТЯЩ

БРЮНХОС             БРЪНЧА, БРЪМЧА

КЕНТАС                 ЧЕНДО-чедо

ТРИ                          ТРИ

КЕТРИ                    ЧЕТРИ, ЧЕТИРИ

КУПСЕЛА              КУПЧЕ

ПИНОН                  ПИЕНЕ

ДИН                        ДЕН

ТАЛКАС                 ТЛЪКЪ-тълкуване, обяснение

Държа да отбележа, че това не са мои тълкувания, а на световно признати учени. Те са тези, които посочват българските успоредици на тракийските думи. Няма да споменавам пропуските на лингвистите, няма да добавям забравените думи, но дори и без тях, за всеки непредубеден човек е ясно, че тракийският език никога не е изчезвал.

Не само основният речников запас на народа на Орфей е запазен в българската реч, но това важи и за личните имена. Преди около десет години Недялка Иванова и Пенка Радева публикуваха една ценна книга – “Имената на Българите”. Там, на с. 17 е споменато, че над 700 тракийски имена са запазени в българската именна система. Това признание има стойност, все пак 700 различни имена не са никак малко. Де факто обаче се касае за доста по-голямо количество.

Като едни от основните елементи в нашите имена са посочени бог, дар и др (Богдан, Богомил, Воидар, Даро, Миродар). - “Имената на Българите”,  с. 17, 74, 91. Думата бог присъства в тракийската ономастика. Хезихий споменава божеството Багайос, а на надпис G-136 срещаме името Багун. В Късната Античност пък е регистрирно името на крепостта Богa/ Βογας – Proc. Aed. IV.iv.

Съществителното дар идва от дарявам, давам. Този глагол също присъства в тракийската ономастика под формата дадон-те дават, да не забравяме и личното име Дарес, а и Δαρος/Дарос – D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, z.119.

Реално погледнато, всички традиционни български имена са само нови варианти на древните антропоними от времето на Залмоксис и Орфей. Ето и няколко примера – Борис се е срещало като Барис, Бориско, Скорил е документирано преди около 2000 години като Скорило, а Душа е регистрирано преди около 3400 години на микенски документи под формата Дуса.

Лошото е, че българският читател не знае тези неща. Кой би вярвал, че дедите ни са късни пришълци, ако типични за народа ни имена са записани още през Бронзовата епоха с Линеар Б. На различни плочици се споменават Дайко, Котело, Крум, Бати, Пирин, Руман. Те са по-старите форми на Дейко, Котил, Крум, Бато, Пирин, Румен.

Ето и регистрационният номер на древните документи, в които са споменати български имена преди около 3400 години: 1421 Xa164, 1516 Ab01 lxxxvii, 11738Ex225, 1495Xa93 lxxxvi (по Evans, Scripta Minoa II).

Голяма роля за разкриването на корените на българския народ изиграва Ганчо Ценов. Той не само ни определя като потомци на древен балкански народ, но дава и изключително важни уточнения.

Ценов бе един от първите, които поясниха, че първоначално името славени е използвано само за гетите и не е било колективно име на огромна общност. Чак след време, етнонимът славени се налага на хора живеещи на север, запад и изток от нас.

Ако новото име на гетите е славени, то новото име на огромната група на мизите е българи. Както мизите, така също гетите, а и траките под римска власт делят едни корени, говорят сродни наречия. Ето поради това, след 681-ва година, с прогонването на римляните, се оформя силна държава. Роднини се обединяват лесно защото имат един и същ език, а и сходни обичаи.

Старите българи никога не са губили речта си, нито пък народът на Орфей е изчезвал в небитието както ни заблуждаваха историците. Няма масово идване на нови народи след 681-ва година, тогава е осъществено само обединението на роднини, нищо повече. 

Какво оформя етническият облик на един народ? Това са антропологичният тип, културата и езика. Имаме признания, че от гледна точка на антропологията сред българите преобладава тракийския тип. Имаме признания и за тракийските корени на българския фолклор. А пък благодарение на лингвистите разбираме, че тракийските диалектни особености са все още живи в българския. Основният тракийски речник също е още жив, същото е верно и за личните имена.

Неотдавна генетиците установиха, че голяма част от българите са потомци на население обитавало Балканите още през Каменната епоха. По-късно излезе резултат от друго проучване, което също доказа местните ни корени. Стана ясно, че присъствието на тракийския антропологически тип сред българите не е някакъв феномен, а закономерност. 

Запознавайки се с новата информация, всеки разумно мислещ човек осъзнава, че ние не сме потомци на пришълци от Припятските блата и Памир, не сме случайна мешавица от три различни народа, а пълноправни наследници на Спартак, на Залмоксис и Орфей. 

Колкото и да недоволстват, поддръжниците на неиздържани тези не могат да оборят фактите. Времето на догмите отмина, сега изгрява зората на истината, чиято светлина ще огрее душата на всеки родолюбив българин.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП 

https://www.youtube.com/watch?v=3sEnIhj1mIk&t=866s

Използвана литература:

1. Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

2. Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

3. Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

4. Вл.Георгиев, Въпроси на Българската Етимология, БАН, София, 1958;

5. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

6. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

7. Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

8. И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

9. К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

10. Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

11. A.Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952

12. W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

13. Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

14. N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984.

15. Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

16. D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;

http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

http://macedonia.kroraina.com/pdf/georgiev_trakijskijat_ezik_1957.htm

http://macedonia.kroraina.com/pdf/georgiev_trakijskijat_ezik_1957.pdf

http://macedonia.kroraina.com/en/iduridanov/duridanov_thrakisch-dakische_studien_1969.pdf

Еarly Phrygian Inscriptions from Gordion

http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/language-culture/65-early-phrygian-inscriptions-from-gordion