ВАЖНИ ОТКРИТИЯ ЗА ОСОБЕНИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЖЕНИ

Ако човек следва истината, каквито и трудности да се появят, въпрос на време е те да бъдат разрешени. Понеже старата ни книжнина е унищожена от враговете на народа ни, ние сме принудени да търсим алтернативна информация. Ценни данни за речта на дедите ни наричани от римляни и гърци траки, са закодирани в личните имена на представителите на древното балканско население. 

Подлагайки на анализ тракийското име Бистрас/Вίστρας, акад.Владимир Георгиев предлага тълкуване със стблг. быстръ-бърз и сравнява с българското име Бистрьо. За Золтес/Ζολτης нашият учен търси обяснение със злат(ен) и дава като еквивалент българските имена Злати, Златан.

За името на божеството Мундру/Myndry[to?] нашият езиковед предлага обясненние със стблг. мѫдръ-мъдър и рум. (дак.) mîndru-горд, хубав (реално mîndru идва от мѫдръ-мъдър бел.моя). Името на богинята Земела/Σεμέλη пък е изтълкувано със стблг. землiа-земя.

Както се уверяваме – личните имена, а и тези на древните божества действително могат да предложат ценни сведения за речта на старите балканци, чиито пълноправни наследници сме ние българите. Това е причината да посветя дълги години в търсене на древни антропоними, теоними и т.н. Когато човек търси упорито, намира това, което му трябва, но невинаги е лесно намереното да се пресее и анализира.

Дълго време се чудех как да обясня определени тракийски женски имена поради необичайното им окончание – О. Става дума за Брауро – съпругата на едонския цар Питак, Теано – дъщеря на споменатия от Омир тракийски цар Кисей, а и една от жреците в Илион (Троя). В надписи се срещат Мино и Теато, а Кото, Котито е название на древна богиня.

По времето на Античността, на наша територия са живели жени с имена като Була, Дада, Дида, Ина, Котина, Меда, Менда, Нана, Тита. Окончанието А е типично за български женски имена като Дана, Тита, Цвета. Прочее, тракийските Дада, Дида, Ина, Тита, Менда, Нана, Котина, са в употреба при нас и в ново време, но нито в старите ни документи, нито в ново време се срещат български женски лични имена завършващи на О.

Феноменът може да се обясни с това, че с течение на времето речта се променя и определени особености се губят. Това безспорно е така, но в случая с Брауро, Теано и Теато и т.н. се оказа, че не само никаква древна особеност не е изчезнала, но дори намираме поредното свидетелство за това, че архаичен вариант на езика ни е говорен на Балканите дълго преди времето на княз Аспарух.

Защо да не е възможно гърците, които са записали имената Брауро, Теано, Мино и др. да са ги възприели във формата на звателен падеж? Окончането О е типично за традиционни български имена в звателен падеж: Стояно, Гано, Мино (от Стояна, Гана, Мина). Ha пръв поглед това изглежда странно, но има пример, който може да се посочи.

Става дума за българска заемка (бел.моя) в албанския език. В създадения от Владимир Орел “Етимологически Речник на Албанския Език” намираме думата teto-тета, тетка, леля. За нея, Орел обяснява, че е заета във форма на Звателен падеж, чието окончание е О: “teto f, pi. teto ‘aunt’. Borrowed (in the form of vocative in -o) from South Slavic, cf. Bulg teta, SCr teta (M e y e r Wb. 42 8 ). 0 TAGLIAVINI Dalmazia 267.”

Така разбираме, че Брауро, Теано, Мино са реално Браура, Теана, Мина, но поради слабото познаване на речта на дедите ни, гърците са възприели определени наши имена в склонената им форма (Звателен падеж). Допълнително доказателство за това е и факта, че женското име Нана е документирано и във варианта Нано/Nανω, като разбира се правилната форма е Нана .

Тук е мястото да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. B работата си “Траките и техния език” aкад. Владимир Георгиев уточни, че срещащото се в надписа на златен пръстен от Езерово лично име Ролистене, е във формата на Звателен падеж, т.е. несклонената форма е Ролистен. Това също е интересна подробност защото повечето български мъжки имена в Звателен падеж имат окончание Е: Добре, Светлане, Мирославе (от Добри, Светлан, Мирослав).

Какъв е шанса да е случайност, че старите тракийски лични имена са обясними на български език, а и се склоняват в звателен падеж точно както и българските. Какъв е шанса да е случайност и това: да има исторически сведения, че старите българи са наричани траки в далечното минао, а и доминантния антропологичен тип у нас е и доминантен антропологичен тип сред древното балканско население?

Можем ли да класифицираме като случайност факта, че речта на Орфей е регистрирано типично за българския екане и якане (според Вл.Георгиев най-характерната особеност на езика ни)? Или е пак случайност това, че в тракийския, неудареното Е се редуцира в И, точно както е и понастоящем? Чудо ли е, че умалителните наставки в тракийския са като тези на българския?

Няма случайности, няма чудеса, има неудобна информация. Както узнаваме от работите на Владимир Георгиев, а и Кирил Влахов*, определени елементи са оповестени, без обаче да се обясни тяхното значение. В научен труд на Н.Иванова, П.Радева се споменава, че над 700 регистрирани тракийски имена са оцелели в българската именна система (а какъв е броя на нерегистраните можем само да гадаем). Тази огромна цифра свидетелства за това, че за загуба на езика, a и културните традиции на местното население изобщо не може да се говори.

Преди повече от сто години, един родолюбив българин проучи миналото ни и осъзна, че траки и българи са названия на един и същ народ в различни времена. Този буден човек е Никола Йонков Владикин. Той е добре запознат с бита на българското селско население, което дори в началото на ХХ век (1901 г.) живее в землянки и полуземлянки, и казва за тези обикновени българи следното:

“Въпреки изтребителните ножове на виенските академици, на Дринов и Иречек тия траки с продължение на хиляди години стоят в своите коптори и не искат да измират!”

Опитите на поддръжиниците на догмите да отровят съзнанието ни, не са престанали, няма и да престанат скоро, но за разлика от миналото, днес има възможност неудобната за казионните учени информация да бъде разпространена и да стигне до много сънародници.

Когато всички сънародници осъзнаят, че не сме мешавица от три напълно различни народа, които по случайност се събират след 681-ва година, а сме потомци на на най-стария етнос на Европа. Когато всички българи разберат, че сме пълноправни наследници на тези, които създадоха първите градове на контитента ни, първата писменост и щедро раздаваха знания, тогава вече, познавайки корените си и силите си, ще започнем да ковем сами съдбата си – точно така, както правеха и дедите ни.

Използвана литература и пояснения:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

3.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

4.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

5.V.E.Orel, Albanian Etymological Dictionary, Brill, Leiden, 1998,

 *В книгата си “Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания”, проф. Влахов спомена, че още през Античността тракийският език е започнал да губи падежите си. Точно аналитичния характер на българския го отличава от другите сродни езици, а откритието на Влахов показва къде трябва да се търсят корените на това явление.